Решение по КНАХД №1721/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП срещу решение № 735 от 27.06.2025 г., постановено по АНД № 2685 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХІV н.с., с което е отменено наказателно постановление № 817311-[рег. номер] от 07.03.2025 г. на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на „С И Ф“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, Стопански двор, представлявано от управителя Г. Й. М., на основание чл.182, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.78, ал.4 ЗДДС, вр. чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

Според касатора обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на закона, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответното дружество оспорва не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

Районният съд е приел за установено, че като регистрирано по ЗДДС лице и получател на бъдеща доставка на стоки, по която е извършено авансово плащане, дружеството-жалбоподател не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 148,20 лева по фактура от 16.12.2021 г., при развалянето на доставката на 02.10.2023 г., като не е сторило това в законоустановения срок от 01.11.2023 г. до 14.11.2023 г. включително, за данъчен период м.10.2023 г., през който е развалена доставката (02.10.2023 г.), което е довело до определяне на ДДС за внасяне за м.10.2023 г. в по-малък размер със сумата 148,20 лева. Установено е, че по фактурата от 16.12.2021 г. дружеството е ползвало данъчен кредит за данъчен период м.12.2021 г., че на 02.10.2023 г. доставчикът е издал кредитно известие и сумата по него в размер на 889,20 лева (данъчна основа 741 лева и ДДС 148,20 лева) е възстановена на дружеството-жалбоподател на 04.10.2023 г. по банков път, а самото кредитно известие е изпратено на дружеството-жалбоподател по електронен път на 02.10.2023 г., но то не е издало протокол по чл.66, ал.1 ППЗДДС и не е коригирало резултата за данъчен период м.10.2023 г. в намаление със сумата 148,20 лева до момента на съставяне на АУАН. Кредитното известие е отразено в дневника за покупки и справката-декларация за данъчен период м.10.2024 г. Прието е, че нарушението е извършено на 15.11.2023 г. и е нарушен чл.78, ал.4 ЗДДС, вр. чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

За да отмени атакуваното наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, че от описанието на нарушението и от едновременното посочване и на ал.1 и ал.2 на чл.66 ППЗДДС, не става ясно, дали протокол въобще не е бил издаден или е бил издаден, но не е бил отразен в дневника за покупки и справка–декларация за съответния период, вместо което е издадена данъчна фактура с предмет: префактуриране, включена в дневника за продажбите и в справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.10.2023 г. Според районния съд, ако въобще не е бил издаден протокол, няма как нарушението да е извършено на 15.11.2023 г., тъй като нарушението на чл.66, ал.1 ППЗДДС би било довършено с изтичането на срока за издаване на протокола – 07.10.2023 г., а ако такъв протокол е бил издаден, същият е следвало да бъде отразен в справката-декларация за м.10.2023 г., която се подава до 14.11.2023 г., и неотразяването в този случай би представлявало нарушение на чл.66, ал.2 ППЗДДС. Изхождайки от нормата на чл.182, ал.1 ЗДДС, в която са установени три състава, при чието осъществяване може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност, районният съд е приел, че в случая описанието на нарушението не сочи ясно и конкретно към някой от различните състави на нарушения, тъй като са посочени различни задължения, които евентуално не са били изпълнени от жалбоподателя, при което се установява сериозна неяснота и двусмислие в описанието на нарушението и дори смесване на различни състави на административни нарушения по чл.182, ал.1 ЗДДС, и по този начин се е стигнало до нарушаване на правата на санкционираното лице, което е поставено в положение да не може да разбере ясно фактическите рамки на повдигнатото обвинение, срещу което следва да организира защитата си. Според районния съд чл.53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на наказателно постановление, когато при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които, обаче, не са ограничили съществено процесуалните права на наказаното лице. В случая констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до наказателното постановление, поради което районния съд е приел, че чл.53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Посоченият порок в съдържанието на НП според този съд е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, в който смисъл е и тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, защото водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията, защото именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

Решението е неправилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил необосновани изводи.

Не се споделят изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения във формата на АУАН и наказателното постановление, защото районният съд неправилно е интерпретирал фактите. В случая е безспорно установено, че „С И Ф“ ЕООД не е изпълнило задължението по чл.78, ал.4 ЗДДС да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, което е станало на 02.10.2023 г. Спор по тези факти между страните няма, следователно нарушението е безспорно доказано и надлежно описано в АУАН и наказателното постановление, така че нарушителят да разбере за какво конкретно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В чл.66, ал.1 и 2 ППЗДДС е уреден начинът, по който се извършва корекцията на декларирания данъчен резултат при разваляне на доставката, т.е., посочването в АУАН и наказателното постановление на тези правни норми само детайлизира административното нарушение, тъй като в случая не е издаден протокол по чл.66, ал.1 ЗДДС (този факт също е безспорен за страните), поради което и обективно не е отразен в дневника за продажби и в справката-декларация за данъчния период, в който доставката е развалена – м.10.2023 г.

Следователно не е налице такова съществено нарушение във формата на АУАН и наказателното постановление, на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, които да са довели до невъзможност нарушителят да разбере за неизпълнение на кое негово задължение се ангажира отговорността му и по този начин да е ограничено правото му защита. Напротив, в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са посочени действията, които дружеството след разваляне на доставката е следвало да извърши, но не е извършило, и които именно съставляват неизпълнение на задълженията по чл.78, ал.4 ЗДДС, във връзка с чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

Следователно в случая при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушението и нарушителят са безспорно установени, отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, определената имуществена санкция е в предвидения по закон минимум, под който не може да се налага санкция, поради което обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателното постановление като законосъобразно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции същото основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да плати на НАП сумата 260 лева, по 130 лева за всяка инстанция, определена на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 735 от 27.06.2025 г., постановено по АНД № 2685 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХІV н.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 817311-[рег. номер] от 07.03.2025 г. на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на „С И Ф“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, Стопански двор, представлявано от управителя Г. Й. М., на основание чл.182, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.78, ал.4 ЗДДС, вр. чл.66, ал.1 и ал.2 ППЗДДС.

ОСЪЖДА „С И Ф“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, Стопански двор, представлявано от управителя Г. Й. М., да заплати на Националната агенция за приходите сумата 260 (двеста и шестдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.