№ 648
гр. Варна, 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500185 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
96866/29.11.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от Т. С. М. и Р. С. Н., чрез
процесуалния им представител срещу Решение № 3740/24.10.2024г. постановено по гр.д.
№ 6656/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявените
от жалбоподателите срещу Д. П. К.. – М.. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 600 кв.м.
реална част, от които всяка една от тях на по ½ ид.част от имот с идентификатор № ............
по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 5483 кв.м., при граници на реалната
част: ПИ с ид. ..............., останалата част на ПИ с ид............., ПИ с ид.................... и ПИ с ид.
................... /път/, защрихована в червено на представена с исковата молба скица № 15-
1356898-22.11.2022г. на СГКК-Варна и ги Е ОСЪДИЛ да заплатят на Д. П. К.. - М.. сумата
от 2100 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивниците – Т. С. М. и Р. С. Н., чрез процесуалния си представител заявяват
становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение, както и за постановяването му при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Считат за правилен изводът на съда, че спрямо процесния имот
може да бъде упражнявано давностно владение едва от индивидуализирането му с ПНИ за
с.о.“Б...........“ одобрен със заповед на Областния управител на Варна на 19.12.2012г., но не
споделят последващите констатации, че поради липса на данни за влизане в сила на ПНИ,
ищците са могли да давностят имота едва считано от момента на влизане в сила на
Заповедта на кмета издадена по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ № Г-ПН-97/08.09.2021г., с
която същият е окончателно индивидуализиран. Считат, че е налице вътрешно противоречие
във формираните от съда мотиви за началния момент, от който е станало възможно да тече
1
давност за процесната реална част. Излагат, че изводът не съответства и на трайно
установената съдебната практика на ВКС, според която давност за имота може да тече от
момента на влизане в сила на ПНИ за местността, в случая считано от 2012г. Посочват, че
извършваните от ищците административни процедури по трасиране на имота и проведен
въвод във владение не са довели до прекъсване на течащата след 2012г. давност в полза на
ищците. Правят възражение срещу необсъждането по същество на въведеното от тях
възражение за изтекла придобивна давност. Считат за необоснован и извода, че процесната
реална част не би могла да бъде придобита по давност и поради това, че не отговаря на
изискванията на чл.200, вр.чл.19 от ЗУТ. В тази връзка се позовават на извършено от
първоинстанционния съд процесуално нарушение изразяващо се в недопускане на
допълнителна задача към проведената СТЕ във връзка с нейното оспорване от ищците като
необоснована. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което предявените искове за собственост да бъдат уважени и да бъдат присъдени сторените
по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Правят доказателствено искане за допускане провеждането на СТЕ с поставени
задачи, на основание чл.266, ал.3 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Д. П. К.. – М.., чрез процесуалния й представител. Счита обжалваното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните по делото доказателства.
Излага, че събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не
установяват придобиването по давност от ищците на процесната реална част. Счита, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че възможността ищците да давностят имота се
отнася към момента на влизане в сила на 24.09.2021г. на заповедта на кмета по реда на § 4к
от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато имотът е окончателно индивидуализиран. Споделя и изложените от
съда аргументи, че поради това, че процесната реална част не отговаря на изискванията на
чл.19 от ЗУТ, то предвид забраната по чл.200 от ЗУТ, тя не би могла да бъде придобита по
давност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
По отношение на доказателственото искане на въззивниците за провеждане на СТЕ
счита за недопустимо, поради настъпила преклузия по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК след
приключване на първоинстанционното производство, а отделно от това – неоснователно,
тъй като не касае установяване на новооткрити или нововъзникнали обстоятелства.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
oт ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
2
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По направеното с въззивната жалба доказателствено искане, настоящият съдебен
състав намира следното.
Проведената в хода на първоинстанционното производство СТЕ е по искане на
ищците с поставени от тях задачи към вещото лице. Депозираното писмено заключение и
отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание относно параметрите /площ и лице/
на процесната реална част от имот с ид. ............ по Кадастралната карта не са оспорени
изрично от страните като неправилни или необосновани с искане за провеждане на повторна
или тройна СТЕ със същите въпроси. Поисканото от процесуалния представител на ищците
– адв.Е. поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице касае обследване на ПНИ
относно съседни на процесния имоти, във връзка с което е формулирана задача да се
отговори дали всички тези имоти са с намалено лице съобразно спецификите на терена, на
който се намират.
Поставената задача към поисканата допълнителната СТЕ се явява неотносима към
предмета на спора. По какъв начин са проектирани границите на новообразуваните имоти по
ПНИ на с.о.“Б...........-с..........“, съобразени ли са със спецификите на терена и
императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ, както и дали с тях са спазени
минималните размери на имотите съобразно правилата за устройство на територията са
въпроси по законосъобразността на приетия ПНИ, които подлежат на проверка в нарочно
иницииран с жалба срещу ПНИ съдебен ред, а влязлото в сила решение би било основание
за изменение на влезлия в сила ПНИ /§4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. В този смисъл, при влязъл
в сила ПНИ, с правно значение са установените с него параметри на имота, които са
удостоверени от вещото лице в заключението по проведената СТЕ, което не е оспорено от
ищците като необосновано или с възникващо съмнение за неговата правилност по смисъла
на чл.201 от ГПК.
Що се отнася до протоколираните възражения на адв. Георгиев, то следва да се
посочи, че по делото липсва доказателство същият да е пълномощник на ищците в
производството, за да представляват валидно изявления от тяхна страна, а отделно от това
повдигнатите въпроси относно това в каква зона се намира процесния имот, както и какви са
изискуемите параметри за самостоятелни имоти в нея не изискват специални знания на вещо
лице, тъй като са нормативно уредени в ЗУТ.
На това основание настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане
за провеждане на допълнителна СТЕ правилно е било оставено без уважение от
първоинстанционния съд и не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК за допускането й
във въззивната инстанция.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 96866/29.11.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от
Т. С. М. и Р. С. Н., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3740/24.10.2024г.
постановено по гр.д. № 6656/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 185/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 19.02.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивниците за допускане на
допълнителна СТЕ със задачи формулирани във въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4