РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110116959 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с
правно основание чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът „Х.г.“ ООД дължи на ищеца „Е.п.“ ЕАД сумата 1669,12 лева -
главница, представляваща стойност на доставка на електрическа енергия за обект в
************, за периода от 24.02.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от
12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 70,00 лева - мораторна лихва за периода
от 27.04.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №55358/2022 г. по описа на СРС. Твърди се, че
паричното вземане за главница представлява незаплатена стойност на електрическа енергия
и мрежови услуги, доставени за процесния период и обект, съобразно договор за продажба
на електрическа енергия за стопанска дейност при ОУ, сключен между страните, и фактури,
посочени в искова молба. Поради неплащане в срок се претендира лихва за забава.
Ответникът оспорва исковете със съображения, че като наемател на 24.06.2020 г. е
преустановил ползването на обекта, с оглед прекратяване сключен договор за наем, и не
притежава качеството ползвател, респ. потребител, вкл. по реда на чл. 414 от ГПК поддържа
и че не е собственик на имота.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Договор за покупко-продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена
дейност №*********/10.01.2020 г., ведно със Споразумение №1, при ОУ, се установява, че
между ищеца (предишно „Ч.Е.Б.“), като продавач, и ответното дружество, като купувач, е
възникнало валидно търговско правоотношение по договор за покупко-продажба на
електрическа енергия по смисъла на чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 286 от ТЗ за обект на доставка в
************. Не се спори, а и от приетите и неоспорени заключения на съдебна-
1
техническа и съдебна-счетоводна експертизи, ценени от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се
изяснява, че е извършена доставка в размер на претендираното парично вземане за
главница, както и че не е платена от ответното дружество. Процесното правоотношение по
доставка и продажба на електрическа енергия между страните се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и приетите въз основа
на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР) с
Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03
от 26.04.2010 г. и влезли в сила на 01.06.2010 г. (л. 27 и сл. от ч.гр.дело №55358/2022 г.,
СРС). Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите без да е необходимо изрично приемане, като e предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което
да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ответникът нито твърди, нито е представил
доказателства, че е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и не е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност; а с подписване на договора е
обективирал и изрично съгласие с тези общи условия. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ОУ,
„потребител“ на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди и/или обществени нужди за
обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. Ищовото дружество е длъжно да
достави електрическа енергия на абоната - ответник, а последният - да я заплати /чл. 13,
т.1/. Съгласно чл. 13 от гл. II, р. II- „Права и задължения на потребителите“ и чл. 19 от гл.
III, р. II – „Заплащане на електрическа енергия“ от ОУ, потребителят следва да заплаща
установената цена за използваната от него в обекта електрическа енергия, съответно след
доставката й за обекта на потребителя, в 10-дневен срок от изтичане на съответния месечен
период, през който е осъществена отделната периодична доставка, а когато периодът на
отчитане е по-дълъг от един месец потребителят се уведомява за дължимата от него сума със
съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. В р. III от ОУ, страните са
приели условията за прекратяване на договора за продажба, а именно в чл. 48 е уредено
право на потребителя чрез подадено писмено заявление до продавача. В този смисъл,
страните са установили писмена форма на изявлението на всяка една от тях за прекратяване
на търговската сделка – арг. от чл. 293, ал. 2 от ТЗ. Не се твърди и не се доказва от ответното
дружество да е отправило по реда на чл. 48 от ОУ писмено изявление за прекратяване на
така сключения договор за търговска продажба на ел. енергия за стопански нужди, и не се
установи да е уговорен срок на действие на правоотношението.
Съдът приема за неоснованителни съображенията на ответника, че не дължи
стойността на доставка на ел. енергия, тъй като е преустановил ползването на имота,
предоставен му по силата на договор за наем. Те не намират подкрепа в приложимия закон и
сключения между страните договор – арг. от чл. 20а от ЗЗД. Няма правно отношение кой е
собственикът на имота-обект на доставка на ел. енергия, тъй като ответното дружество
отговаря за неплатена стойност на доставка в качеството на съконтрахент-купувач по
сключен с ищеца индивидуален Договор за покупко-продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност №*********/10.01.2020 г., ведно със Споразумение №1,
при ОУ. Ирелевантно е кой е фактическия ползвател при наличието на действащ договор
между страните по спора, който не е прекратен по уговорения за това ред. Освен това, при
систематично тълкуване на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия, може да се направи извод,
че качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужди не се свързва с
принадлежността на правото на собственост върху имота. Следва да се отчете, че за
правоотношението между двете страни по спора, както и за наемното правоотношение
между ответното дружество и третото лице-наемодател на процесния имот, е приложим
принципа за относително действие на договора, а именно, че договорът поражда действия
между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи, съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗЗД. Поради това ответникът не разполага с правна възможност да противопоставя
2
на ищеца насрещни права и възражения на основание договора за наем, доколкото ищецът-
продавач е трето лице за този договор и не го обвързва. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница и
исковата претенция като доказана по основание и размер следва да се уважи. Търсеното
парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това
се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -12.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Доколкото ответникът не е заплатил дължимите суми за доставената ел. енергия на
установения падеж, същият дължи обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД размер на сумата от 70,00 лева за периода 27.04.2022-27.09.2022г., съобразно
заключението на ССчЕ и при спазване чл. 6 от ГПК, при което предявеният акцесорен иск се
явява изцяло основателен.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
възстанови сторените от ищцовата страна съдебни разноски, а с оглед Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ето защо, ответникът
за исковото производство трябва да заплати на ищеца сумата общо 1033,47лв. за платени
държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокат (при условията на пар.2а от
НМРАВ), а пред заповедни съд – 133,78лв. за платени държавна такса и възнаграждение на
адвокат; или общо 1164,25 лв.
Мотивиран от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Х.г.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: ***********, дължи на „Е.п.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: ***********, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 318 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, сумата 1669,12 лева – главница, представляваща
стойност на доставка на електрическа енергия за обект в ************, за периода от
24.02.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 12.10.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 70,00 лева – мораторна лихва за периода от 27.04.2022 г. до 27.09.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело №55358/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Х.г.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на „Е.п.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1164,25 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №55358/2022 г. и гр. дело №16959/2023 г., и двете по описа на СРС.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Х.г.“ ООД по банкова сметка на
„Е.п.“ ЕАД,с №IBAN:**********, BIC:*********, при „У. Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3