№ 16431
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110108669 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искова с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от К. Я.
Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С срещу „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Н П,с искане да бъде прогласена
недействителност на клаузата за договорна неустойка,регламентирана
съгласно чл.11,ал.2 от договор за заем № *****,сключен между страните и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 145,41 лева ( след допуснато
увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК ),ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 30.01.2023 г. между ищеца Д. и
ответното дружество е сключен договор за паричен заем № ***** при заемна
парична сума от 500 лева. Ищецът сочи,че според договора за заем размерът
на възнаградителната лихва е 40,05 %,а годишният процент на разходите
възлиза на 49,93 %. Ищецът поддържа,че клаузата на чл.5 от договора
регламентира задължение за заемополучателя да осигури банкова гаранция
или поръчители,които да отговарят на посочени условия,тъй като в противен
случай се начислява неустойка в размер от 145,41 лева на основание чл.11,ал.2
от сключения договор. В исковата молба се релевират доводи,че клаузата на
чл.11,ал.2 от договора е недействителна,поради което и заплатените по тази
договорна клауза парични суми се явяват недължими. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на исковете – сочи се,че договорът за
паричен заем е действителен,сочи се,че договорната клауза за неустойка също
е действителна,твърди се,че заемополучателят е имал 14 дни за отказ от
договора,а вместо това е върнал заемната парична сума на седмия ден от
1
сключване на договора,в това число е заплатил неустойката. Оспорени са
твърденията,че неустойката противоречи на добрите нрави,както и за
допуснато нарушение на Закона за защита на потребителите. Твърди се,че
поведението на ищеца нарушава принципа на добросъвестността. Ответникът
моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит № ***** към искане №
5033380,сключен между „С К“ООД,като заемодател,и К. Я. Д.,като
заемополучател,за заемна парична сума от 500 лева при лихвен процент 40,05
%,ГПР – 49,93 %. Съгласно чл.11 от сключения договор кредитополучателят
декларира,че му е известно,че ако не предостави обезпечение в тридневен
срок или предоставеното обезпечение не отговаря на определените в договора
условия,кредитополучателят дължи неустойка от 145,41 лева. От
погасителния план към договора за кредит се установява,че при заплащане на
главница и възнаградителна лихва размерът на задължението възлиза на
525,59 лева,а ако задължението включва и неустойка общият размер възлиза
на 671 лева.
Видно от приходни касови ордери,издадени на 30.01.2023 г. и на
06.02.2023 г.,К. Я. Д. внася парични суми в полза на „С К“ООД в размер от 61
лева и 610 лева.
От стандартен европейски формуляр към договор за кредит се
установява,че предвидените видове обезпечения са поръчител или банкова
гаранция,а при непредставяне на обезпечение възниква неустойка в размер от
145,41 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че по договора за кредит К. Д. е заплатил сумата от
671 лева,с която са погасени 500 лева главница,25,59 лева възнаградителна
лихва,145,41 лева неустойка като при включване на неустойката при
изчисляване на ГПР същият би възлизал на 1344,04 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.26 от ЗЗД е обусловено от
доказване наличието на обстоятелства,при които договорна клауза страда от
порок,който препятства договорната клауза валидно да поражда права и
задължения за страните. Когато договорната клауза е недействителна,тази
договорна клауза не поражда правни последици. В настоящия случай от
представените по делото договор за кредит,както и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
обезпечението,което следва да бъде предоставено е поръчител или банкова
гаранция,а видно от погасителния план към договора за кредит при
непредоставяне на обезпечение размерът на неустойката е 145,41 лева,а общо
дължимият размер на задължението по договора за кредит възлиза на 671
лева. С клаузата на чл.11 от договора за кредит страните са постигнали
съгласие,че ако не бъде предоставено обезпечение или ако предоставеното
2
обезпечение на отговаря на посочените в договора изисквания,възниква
задължение за заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя в
размер от 145,41 лева. Софийският районен съд счита,че уговарянето на
клауза за неустойка,чиято дължимост възниква при непредставяне на
обезпечение в кратък срок,считано от сключване на договора за
кредит,представлява недействителна уговорка,която не може да породи
правни последици,респективно предявеният иск за прогласяване
недействителност на договорната клауза се явява доказан по основание.
Неустойката представлява договорен способ,съгласно който страните при
сключване на договора постигат съгласие за начин на обезвреда на едната
страна,ако бъде допуснато неизпълнение на договорно задължение от
насрещната страна и в този случай страната,в чиято полза е уговорена
неустойката може да я претендира,без да е необходимо да доказва вреди.
Типичните функции на неустойката са обезпечителна,обезщетителна и
санкционна,а ако неустойката не отговаря на тези функции клаузта за
неустойка е нищожна съгласно Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г. Съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на
неустойка поради непредставяне на обезпечение – поръчител или банкова
гаранция,без да има значение дали заемополучателят изпълнява точно или
допуска неизпълнение на задълженията си да връща заемната парична сума не
се цели,нито се постига съответствие с типичните за неустойката
функции,поради което договорната клауза за неустойка се явява
недействителна. Възникването на вземане за неустойка поради непредставяне
на обезпечение по естеството си представлява реализиране на скрита печалба
за дружеството заемодател. Следва да бъде отчетено,че преценката за
кредитоспособността и платежоспособността на лицето,претендиращо
отпускане на кредит заемодателят е длъжен да реализира преди сключване на
договора за кредит,респективно към сключване на договора за кредит да бъде
уговорено обезпечение,ако такова е необходимо,докато предоставянето на
кредит без обезпечение и уговарянето възникване на неустойка,ако
обезпечение не бъде предоставено в кратък срок след сключване на договора
за кредит,не създава гаранции за заемодателя относно изпълнение на
задължението от заемополучателя по договора за заем,а единствено
рефлектира върху общия размер на задължението по начин,който препятства
заемополучателя към датата на сключване на договора да разбере общия
размер на дълга си,както и по начин,по който общият размер на задължението
нараства – с повече от 25 % от размера на заемната парична сума. Така
мотивиран,съдът намира,че искът за прогласяване недействителност на
договорна клауза е доказан по основание и подлежи на уважаване.
Самостоятелен аргумент за уважаването на исковата претенция за
прогласяване недействителност на договорната клауза за неустойка е и
обстоятелството,че по начина,по който е уговорена и при съобразяване
възникване на вземането няколко дни след сключване на договора се цели да
бъде заобиколена разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Регламентирането с
императивна правна норма на максимален размер на ГПР цели предоставяне
защита на заемополучателя потребител като гарантира,че общият размер на
задължението не би могъл да нараства неограничено. Принципно в ГПР
следва да бъдат включени всички разходи по кредита,в това число всички
разходи,пряко свързани с договора за кредит,както и разходите за допълителни
3
услуги. В настоящия случай посоченият в договора за кредит ГПР,който е
определен при съобразяване размера на възнаградителната лихва формално
съответства на закона – 49,93 %,но същевременно ако бъде отчетена
неустойката поради непредоставяне на обезпечение ГПР значително
надвишава допустимия по закон размер,защото достига 1344,04 %. По тази
причина съдът намира,че чрез уговаряне на неустойка,възникваща ако не бъде
предоставено обезпечение или ако предоставеното обезпечение не отговаря на
поставените в договора условия,заемополучателят заобикаля императивна
правна норма,уредена съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което договорната
клауза за неустойка се явява недействителна. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция на К. Д. за прогласяване
недействителност на договорна клауза подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че е заплатена парична сума и е заплатена без
основание. Това означава,че при разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже,че е реализирал плащане,а ответникът следва да
докаже,че има основание да получи плащането като възражение,изключващо
основателността на иска. Страните не спорят,а и от представените писмени
доказателства и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че ищецът Д. е заплатил сумата от 145,41 лева неустойка.
Следователно преценката дали искът е основателен съдът следва да реализира
при съобразяване дали ответникът има основание да получи плащането.
Когато плащането е реализирано въз основа на договорна клауза,която се
явява недействителна,плащането е реализирано при липса на основание. С
оглед обстоятелството,че в конкретния случай съдът е счел,че клаузата за
неустойка е недействителна,липсва основание за заплащането на
неустойката,поради което искът за сумата от 145,41 лева подлежи на
уважаване. Така мотивиран,съдът счита,че искът по чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от К. Д. против „С К“ЕООД подлежи на уважаване.
При този изход на делото съдът счита,че в полза на ищеца Д. следва да
бъдат присъдени 450 лева сторени съдебноделоводни разноски – държавна
такса и депозит за експертиза,а в полза на адв.Д. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита в размер от 360
лева при съобразяване цената на исковете,фактическата и правна сложност на
казуса и наличието на утвърдена съдебна практика по подобни правни
спорове,провеждането на едно съдебно заседание,в което ищецът не е бил
представляван,както и при съобразяване решението на СЕС по дело 438/2022
г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от минимален размер на
дължимо адвокатско възнаграждение,защото това нарушава правилата на
конкуренцията.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.11,ал.2 от договор
за паричен заем № *****/30.01.2023 г.,сключен между К. Я. Д.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,и „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
4
управление гр.С,представлявано от Н П,предвиждаща разсрочено заплащане
на неустойка в размер на 145,41 лева съобразно приложение № 1 към
договора за кредит.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на К. Я. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 145,41 лева ( сто
четиридесет и пет лева четиридесет и една стотинки ) – платена без основание
парична сума по недействителна договорна клауза за неустойка,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. Я. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
450 ( четиристотин и петдесет ) лева съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на адв.Д. М. М.,с адрес гр.С сумата от
360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5