№ 703
гр. Бургас, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120201887 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.С.К., законен представител на „К.-С.“ ООД, ЕИК
********* срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с
който на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400
лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на електронния фиш. Твърди се, че ЕФ е бил издаден при допуснати
съществени нарушения на материалния закон, като в него не се съдържат всички реквизити.
Оспорва се годността на техническото средство, с което е засечено нарушението. Оспорва
наличието на снимка на техническото средство за контрол, каквито са изискванията на
Наредбата за условията и реда за използване на АТСС от 2015 г. Счита, че неправилно е бил
издаден електронен фиш, след като нарушението е било установено с мобилна система за
контрол. В тази връзка намира за приложимо ТР№ 1/20214 г. на ОСК на ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява лично и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на ******** г. в 08:42
часа в гр. Бургас, ул. „К.“ *** до „А.“ ЕООД от бензиностанция „Р.“ към ПВ Запад, че при
максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, лек автомобил
„Мерцедес ЦЛ 500 4 Матик“ с рег. № ******** е бил управляван с 81 км/ч след отчетен
толеранс – 3 км/ч при измерването. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо
средство със заснета снимка № ************.
След извършена справка за собственост се констатирало, че процесният автомобил е
собственост на юридическо лице „К.-С.“ ООД, ЕИК ********* със законен представител –
жалбоподателката. По тази причина срещу законния представител бил издаден електронен
фиш серия К № *******. Липсват данни жалбоподателката да е подала декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата и час.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че на ******** г. в 08:42 часа в гр. Бургас, ул. „К.“ *** до „А.“ ЕООД от бензиностанция „Р.“
към ПВ Запад, собственият на „К.-С.“ ООД лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500 4 Матик“ с рег.
№ ********, е бил управляван с превишена скорост 81 км/ч при разрешена в населено място
до 50 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Следователно безспорно се установява по делото техническата изправност на процесното
средство за видеоконтрол. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното в
жалбата възражение за техническата годност на устройството.
2
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л. 16) се установява, че процесното техническо средство е било с
точно местонахождение гр. Бургас, ул. „К.“ *** до „А.“ посока към ПВ Запад. От протоколa
за използване на автоматизирано техническо средство или система (л.16), приложен в
преписката се установява, че мястото на контрол където е констатирано процесното
нарушение е населено място - в рамките на гр. Бургас, не е действал пътен знак за
ограничение, поради което е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Следователно
безспорно се установява по делото, че за процесния участък максималната разрешена
скорост за управление на МПС е до 50 км/ч.
Техническото средство е било настроено при стационарен режим на измерване и
посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство –приближаващ
автомобил. Неоснователно е възражението в жалбата, за нарушение на процедурата за
използване на техническото средство съгласно Наредбата от 2015 г. В преписката е налична
снимка на техническото устройство (л.16 -гръб), видно от която техническото средство е
било мобилно. В протокола за използване на техническото средтсво е отбелязано, че същото
е било разположено и насторено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
съгласно нормативните предписания.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелатво се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 84 км/ч, като след измерване на
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 81
км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство 11743d1, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и
приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
3
От справка за собственост се установява, че автомобилът е собственост на юридическо
лице „К.-С.“ ООД, ЕИК ********* със законен представител –жалбоподателката.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая,
след като е било установено, че автомобилът е собственост на „К.-С.“ ООД, на основание
чл. 188, ал. 2 ЗДвП за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш срещу
жалбоподателката в качеството й на законен представител на дружеството - собственик на
автомобила. В преписката липсват данни за подадена от жалбоподателката декларация по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като такива твърдения не се навеждат и в съдържанието на жалбата.
При така установеното по делото на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
жалбоподателката е била санкционирана с налагане на наказание глоба в размер на 400 лева.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая,
тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 31 км/ч, т.е. в рамките,
определените в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място -
глоба 400 лв. На жалбоподателката е била наложена глоба именно в този размер. Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас,
с който на Д.С.К., законен представител на „К.-С.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5