№ 415
гр. Перник, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100240 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. В., ЕГН **********,
***** срещу Й. П. Й., ******. Ищецът твърди, че е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 23251.17.278 по КККР на ****** по КККР, одобрени със Заповед №
РД- 18-1169/28.05.2018г. с адрес на поземления имот: ********** с площ - 368 кв.м.,
трайно предназначение на територията: ****; начин на трайно ползване: ливада;
категория - пета; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 017278;
съседи: 23251.17.273, 23251.17.151, 23251.17.152, 23251.17.276 по силата на покупко-
продажба с Нотариален акт № **** том 12, рег.3314, дело № 1823 от 21.07.2021 г.,
издаден от Служба по вписванията-Перник. Твърди, че е придобил собствеността от
наследниците на С.Л.П.-К., които са владяли и ползвали имота от момента на
възстановяването му от ПК- Драгичево с влязло в сила решение.
Твърди, че собственик на съседния имот е племенницата му М.С.Г. с
идентификатор 23251.17.151 по КККР на ****** по КККР, одобрени със Заповед №
РД- 18-1169/28.05.2018г.; адрес на поземления имот: ********** с площ - 1745 кв.м.;
трайно предназначение на територията: ****; начин на трайно ползване: ливада;
категория - пета; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 017151;
съседи: 23251.17.155, 23251.17.150, 23251.17.149, 23251.17.152, 23251.17.278,
23251.17.273, 23251.17.153 и 23251.17.154. Твърди, че този имот е възстановен от ПК-
Драгичево на наследниците на С.Л.Х. един от които е и той, като след
възстановяването всички наследници на С.Х. го прехвърлят на М.Г.. Пояснява, че този
имот е стопанисван от него, че в него е изграден пчелин и е поставен фургон, в който
съхранява инстР.ти, инвентар и други необходими вещи.
Твърди, че на 11.12.2021 г. при посещение на имотите установява, че пред
неговия имот е поставена ограда, а ответникът го възпрепятствал да премине и влезе и
в двата имота. Кошерите му, фургона и неговата ограда били преместени на друго
място. Наскоро бил поставен и водомер, но той бил премахнат.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което в отношенията
1
му с ответника да бъде признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор
23251.17.278, ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имота и
премахне изградената от него ограда.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но изцяло неоснователни. Твърди, че по силата на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.08.2021 г., влязло в сила на 11.10.2021 г., на ЧСИ
С.В.Б. издадено по изпълнително дело №20157530401531/2015 г., са му възложени
следните недвижими имоти, бивша собственост на ипотекарния длъжник „МТК -
Перник” ООД:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 2 500 кв.м., находящ се в **** Община Перник,
извън регулация, парцел-1. масив-1. прилежащ терен към построената в него сграда
/„Бригаден стан”/, представляващ навес за земеделски машини, едноетажен със
застроена площ от 480 кв.м., при граници на имота: от север-стопански двор, от юг-
земеделски земи. от изток-застроени дворни места, запад-земеделски земи. Същият бил
индивидуализиран с координати 1001, 1012, 1013, 1010, 1011. по предоставени
индивидуализиращи имота документи от Областна дирекция Перник. Този имот бил
включен в баланса на „МТК - Перник“ ООД и е актуван с Акт за частна държавна
собственост №936 от 26.09.1997 г. - издаден за сградата и Акт за частна държавна
собственост №343 от 20.02.2001 г. - издаден за прилежащия към сградата терен.
Твърди, че върху имота била учредена законна ипотека, вписана под дв.вх.рег.
№829 от 09.03.2007 г. Акт №31. Том 1, подновена през 2017 г. и вписана под дв.вх.рег.
№774 от 02.03.2017 г., Акт №172, Том I в полза на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, сега Агенция за публичните предприятия и контрол.
Твърди също, че на 15.04.2003 г. с дв.вх.рег.№832, Акт №122, Том I по описа на
Имотен регистър, върху Имота е наложена възбрана по ДОПК, въз основа на искане на
органа по приходите.
Пояснява, че изп.д. №20157530401531/2015 г. при ЧСИ С.Б. е продължение на
и.д. № 5474/2006 г. на ДСИ при СИС при РС гр. Перник
Твърди, че Имотът не попада в границите на населено място - **** съответно не
представлява **** земя и поради това не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
Твърди, че Поземлен имот с идентификатор по КККР 23251.17.278 попада в
границите на придобития от него имот, целият с площ 2 500 кв.м., находящ се в ***
Община Перник, извън регулация, парцел-1, масив-1, поради което продавачите, от
които ищецът е придобил собствеността също не са били собственици.
Оспорва законосъобразността на проведената реституционна процедура, въз
основа на която е издадено Решение №01030 за възстановяване на правото на
собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници, издадено от Поземлена комисия **** влязло в сила на 23.10.1995 г. Намира,
че реституционната процедура му е непротивопоставима, тъй като не е бил страна по
нея.
Приема, че закупеният от ищеца имот попада в границите на имот частна
държавна собственост - прилежащ терен към бригаден стан, включен в баланса на
търговско дружество с държавно участие, което е абсолютна пречка за възстановяване
на собственост в реални граници, съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ тъй като е реализирано
мероприятието, за което е отреден одържавеният имот, като дори не е необходимо
конкретната част от имота, която попада в рамките на това мероприятие, да е
застроена. Намира, че осъщественото мероприятие от държавата - построяване на
навес за **** техника и определяне на прилежащ терен към него за нуждите на
2
местното ТКЗС е достатъчно основание, за да се отрече възможността за
възстановяване на собствеността, върху земята в реални граници.
Счита, че възстановяването на собствеността върху имота, не е следвало да се
извършва по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като
имотът е бил актуван като държавен за задоволяване на държавна нужда, поради което
и евентуално производството по възстановяване на собствеността, е следвало да бъде
извършено в сроковете и по реда на Закона за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти, а не по ЗСПЗЗ.
Намира, че Решение №01030 за възстановяване на правото на собственост на
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на
Поземлена комисия гр. Перник, влязло в сила на 23.10.1995 г., като административен
акт, противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ.
Приема, че по аргумент от чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване и
земите, включени в стопански дворове на ТКЗС. Излага множество допълнителни
аргументи в подкрепа на тезата си, позовавайки се на конкретни разпоредби,
достигайки до извода, че придобитият от ищеца имот е негоден за земеделско ползване
и не представлява земя, подлежаща на възстановяване. Към момента на влизането в
сила на ЗСПЗЗ, имотът на ищеца е бил част от стопански двор, включен в територия,
върху която са били разположени обекти на организации по пар. 12 и пар. 29 от
ПЗРЗСПЗЗ. Отделно от това. в имота на ищеца попада едноетажна масивна сграда,
построена в средата на 80-те години, която е с предназначение за обслужване и
контролиране на достъпа до придобитият от мен недвижим имот. Това е още една
причина, поради която имотът на ищеца не е подлежал на реституция, тъй като е бил
застроен.
Твърди, че до 2018 г. имотът е бил ограден и не е владян от други лица, след
което оградата без основание е премахвана частично и унищожавана.
На 10.12.2021 г., оградил Имота като преди това същият бил трасиран от
специалист геодезист по координатни точки, предоставени от Областна администрация
Перник.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства (съдът обсъжда единствено
относимите) се установява, че с Нотариален акт № **** том 12, рег.3314, дело № 1823
от 21.07.2021 г. ищецът е придобил поземлен имот с идентификатор 23251.17.278 по
КККР на *** с адрес на поземления имот: ********** с площ - 368 кв.м., трайно
предназначение на територията: ****; начин на трайно ползване: ливада; категория –
пета. Представена е скица на поземления имот от 30.12.2021 г., в която е удостоверено,
че ищецът е собственик на този имот.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.08.2021 г., влязло в сила
на 11.10.2021 г., на ЧСИ С.В.Б. издадено по изпълнително дело
№20157530401531/2015 г., се установява, че в собственост на ответника е възложен
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 2 500 кв.м., находящ се в **** Община Перник, извън
регулация, парцел-1. масив-1. прилежащ терен към построената в него сграда
/„Бригаден стан”/, представляващ навес за земеделски машини, едноетажен със
3
застроена площ от 480 кв.м. Същият бил индивидуализиран с координати 1001,1012,
1013, 1010, 1011, като съгласно постановлението за възлагане е бивша собственост на
ипотекарния длъжник по изпълнителното дело - „МТК - Перник” ООД.
От представените Кадастрален план, Парцеларен план (без данни да са влезли в
сила) и Скица се установява имота, за който се поддържа, че е стопанисван от „МТК -
Перник” ООД – обща площ 5,137 дка, в т.ч. - застроена 2,500 дка и свободна 2,637 дка.
Съгласно АДС 936/26.09.1997 г. недвижим имот, находящ се в **** парцел 1 от
масив 1 е с обща площ от 2,500 дка, представлява Бригаден стан на „МТК - Перник”
ЕООД като в него е построен Навес за земеделски машини – едноетажен, масивна
конструкция от тухлени стени, със застроена площ от 480 кв.м., построен през 1988 г.
Посочено е, че е построен с държавни средства и е включен в капитала на „МТК -
Перник” ЕООД с решение 45/08.01.1991 г. по фирмено дело 42/1991 г. на Окръжен съд
Перник на основание чл. 148 ППЗДС. В това АДС е посочено, че теренът от 2500 кв.м.
се стопанисва и управлява от „МТК - Перник” ЕООД съгласно Заповед 146/08.07.1994
г. на Министъра на земеделието. По делото е представен и АДС 343/20.02.2001 г., в
който са посочени данните от тук цитирания, по – рано издаден АДС.
Съгласно Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена от
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, ИМОТ между координатни
точки 1001, 1011, 1010, 1013, 1012 и 1001 е с площ 2501 кв.м., като в него попада
поземлен имот с идентификатор 23251.17.278.
До същия извод достига и вещото лице по изслушаната и приета, неоспорена от
страните първоначална СТЕ. То установява, че оградата, поставена от ответника
попада върху очертанията на имот между координатни точки 1001, 1011, 1010, 1013,
1012 и 1001. Тя препятства достъпа до този имот, попадащ в очертанията, както и до
поземлен имот с идентификатор 23251.17.278, който почти изцяло попада в рамките на
имота, ограден от ответника. Установява, че закупения и ограден от ответника
недвижим имот съответства на описания в АДС 936/26.09.1997 г. и АДС
343/20.02.2001 г. недвижим имот, както и в Постановление за възлагане на недвижим
имот от 06.08.2021 г., на ЧСИ С.В.Б. издадено по изпълнително дело
№20157530401531/2015 г. Установява също, че в придобития от ответника имот е
изградена сграда Бригаден стан, представляващ Навес за земеделски машини,
едноетажен, метална конструкция, а в южната част с „МС“ и новоизградена
едноетажна масивна в груб строеж за контролиране на достъпа.
Представено е допълнение към заключението, в което се посочва, че поземлен
имот с идентификатор 23251.17.278 (площ 0,368 дка и № 017278, местност ***) е
възстановен на наследниците на С.Л.П-К. с Решение № 01030/09.10.1995 г. на
Поземлена комисия, **** влязло в сила на 23.10.1995 г. Посочено е още, че до
01.03.1991 г. строежът на навеса за селскостопански машини, за който няма строителни
книжа е бил завършен. Имотите на страните по делото са извън регулация.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че след оглед на имота е
установило, че същият е с денивелация, ограден е, застроен е с навес и не би могъл да е
нива или ливада, тъй като е покрит с чакъл. Описва сграда за контрол на достъпа като
типична за ТКЗСтата, масивна с бетонни колони и плосък бетонен покрив. Стандартен
за ТКЗС е изграден и навеса.
По делото като писмено доказателство е приет Анализа на правното състояние
на „МТК - Перник” ЕООД и приложенията към него като на страните е указано, че
съдът ще цени единствено доказателствената стойност на приложените писмени
доказателства, но не и анализа им. Съгласно (сред малкото неоспорени от ищеца
приложения към АПС) Заповед I-475/03.03.1981 г. на Централен съвет на националния
аграрно – промишлен съюз се образуват машинно-тракторни станции (МТС) като
4
поделения на ДСО, в т.ч. и гр. Перник. Със заповедта е разпоредено, че се прехвърлят
дълготрайните и краткотрайните активи, в т.ч. стопански дворове, бригадни станове и
др.
С решение 45/08.01.1991 г. на ПОС – фирмено отделение се регистрира
държавна фирма „МТК – Перник“ и е прекратена дейността на машинно-тракторна
станция, гр. Перник като правоприемникът получава активите и пасивите на
прекратеното учреждения.
С Решение 1196/06.10.1994 г. на фирмено отделение към ПОС, държавна фирма
МТК – Перник се преобразува в търговско дружество, като новоучреденото търговско
дружество поема активите и пасивите на ДФ „МТК Перник“. Това решение, по
фирмено дело е постановено във връзка със Заповед от 08.07.1994 г. на Министъра на
земеделието на основание чл. 17, ал. 1 ЗППДОП (отм.) и чл. 3 ПРУПСДП.
Съгласно писмо (оспорено от ищеца) на кмета на гр. Перник от 21.07.1997 г.
спрямо имуществото на „МТК - Перник” ЕООД няма реституционни по ЗВСВОИ по
повод откритата приватизационна процедура.
Приложени са същи координати на точките от масив 1000 от трасировъчен
карнет от 1997 г. на Бригадния стан. Изготвени са скици на парцеларния план съгласно
координатите на точките.
По делото като писмено доказателство е приета преписката от Областна
администрация Перник, изготвена по повод приватизационната процедура на „МТК -
Перник” ЕООД. Документите в нея се в голяма степен се дублират с тези, представени
от Агенция за публичните предприятия и контрол.
Към преписката от Областна администрация Перник е представен опис на
недвижимите дълготрайни активи по бази, сред които е имота придобит от ответника.
Както бе посочено, същият е включен в капитала на дружеството, промяна вписана с
Решение № 45/08.01.1991 г. на ПОС, а през 1997 г. е актуван като държавен във връзка
със започналата приватизационна процедура.
Приложена е кореспонденция и данни на множество съдебни дела, в които
ищецът се домогва да установи, че АДС, с които МТК - Перник” ЕООД декларира
собствеността си върху имота в ***са нищожни.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Е.Л.К. е заявил, че знае ищецът да притежава имот преди 2000 г.,
които според него е декар- два. Ходил е и когато е купено другото място. Заявява, че до
двата имота се стига по черен път и няма ограда. Първо е мястото, което е купил
наскоро от свой родН. – процесния имот, след това е мястото, което е първоначално
придобито. Знае, че кошерите и фургона на ищеца са преместени от хората, с които
имат спор. Ходил е наскоро и сега вече има ограда от около 8-9 месеца.
Пояснява, че сградата се намира на мястото, което е придобил по наследство и
кошерите се намират зад нея.
При предявяване на комбинирана скица по изготвената от вещото лице СТхЕ,
разположена на стр. 117 от делото сочи, че кошерите са разположени в далечния край
на сградата, с оглед на входа, който е отбелязан като „МС“ в горния край на скицата,
зад масивната част на изградения навес.
Настилката е от чакъл. Фургонът не е бил ограден, а само кошерите, поставени
от ищеца.
Пояснява, че закупеният имот е този, защрихован в червено, обозначен с №278 и
при закупуването му е бил неограден. Входът бил от горната част, където е
обозначението „МС“, която представлява „пазачница”. Тя представлява малка, тухлена
5
постройка. Настилката на имот №278 е същата като в останалата част. Кошерите са
поставени в имота преди около 2-3 години.
Свидетелят В.А.Т знае от ищеца, че притежава имоти в посочения район, но не
са му възстановени изцяло и води дела за тях. Знае, че ползва имот в района на ***и
преди 1-2 години е придобил друг. Имотът е виждан от него, когато е помагал на
ищеца да пренася кошери, да постави бетонни колове и мрежа. Знае за съществуването
на „внушителна“ сграда, която според ищеца попадала в неговия имот. Достъпът не е
бил ограничаван.
Знае от ищеца, че той е закупил парцела с №278. Към настоящия момент не е
възможно да се стигне до нито един от имотите, тъй като има поставена ограда.
Настилката на мястото е нещо като черен път. Със сигурност не е асфалт.
Свидетелят В.П.В твърди, че наименованието „МТК Перник” му е познато.
Работил е в ***** и по същото време имало курсове за резервни механизатори в
селското стопанство. Взел документ за машинист, тракторист и комбайнер и през
1983г. започнал работа на повикване към „МТС-Перник”. Всяко лято в кампанийния
период е бил там до 1990 г. включително. Пояснява, че през 1986-1987г. „МТС-
Перник” направи бригаден стан, който представлява гараж за техниката, която
обработва трите села - Рударци, Драгичево, Кладница. Състояла се е от метално хале с
покрив с битова сграда за улеснение на механизаторите със съблекални, бани,
тоалетни, включително и помещение за ремонт – работилница, стая за бригадира и
персонала. Строежът е завършен през 1988 г., като след това е поставен и портал, с
идеята да се сложи охрана на входа. На входа имало врати и ограда от мрежа, тел и
железни колове, които бяха на вратата, а другите бяха метални и циментови. Земята
около тези сгради била напълно оградена. Доставени са камъни за изграждане на
настилка, за да няма кал. Направени са две площадки за гариране на техниката на две
различни нива. Целият имот е засипан с тези камъни през 1988 г., с малки изключения,
където нивото не позволявало. Настилката е дълбока 40-50 см.
На представената му комбинирана скица, разположена на стр. 117 от делото
свидетелят посочва, че портала на парцела е в защриховано в червено между букви Б,
В, Г с отбелязване „МС“ като и към настоящия момент съществуват високи стоманени
колове. С трошения камък били засипани парцела означен с №278, целия такъв
защрихован в зелено, включително и малка част от бялата част в рамките на
ограждението в дясно от тях. Камъни били насипани и в ляво от навеса в частта,
разположена в парцел №273 включително отвъд червената линия. Оградата била от
телена и мрежа с железни колове. Постепенно коловете започнали да изчезват.
Пазачиницата била построена по времето, когато се построи и навеса. Тя е изградена от
бетон и тухли. След 2000г. някаква фирма използвала навеса за регенерация на гуми,
което помни , тъй като е купувал гуми от тях. На по – късен етап (преди около 3-4
години) се появил ищецът, който поставил кошери и фургон. В защрихования в
червено парцел не е виждал да се обработва, но и това е невъзможно, тъй като той е
покрит с дебел слой камъни. Северната страна на огражданията (като свидетелят сочи
правата между 1001 и 1011) бе най-дълго запазената ограда. Имало е врата, която
стояла отворена до преди 1 година. Сега имотът бил ограден.
Битовата сграда означена с „МС” била изцяло тухлена, както западната страна
на навеса.
Свидетелят Г.Б.Г., който е от ***е заявил, че имотът е бил част от ТКЗС. Горната
му част била собственост на ТКЗС. В момента представлява навес с масивна част и
терен около него, който е ограден. Имотът бил ограден през годините. В момента също
е ограден. Когато имота се строял първо била построена сградата, а след това заграден
двора. Сградите били построени сравнително по едно и също време. Имотът е застлан
6
с чакъл, никога не е ползван за селскостопански нужди. Ползван се за ремонт на
селскостопанска техника, след това имало период в който нямаше нищо, а след това
хора, които се занимавали с гуми. След това известно време пак нямаше никой. След
това едно ромско семейство, а впоследствие и хора от селото, които правели метални
конструкции. Те били под наем там. Това го знам от тях. Не знам на кого са плащали
наем.
При предявяване на му комбинирана скица, разположена на стр. 117 от делото
свидетелят посочва, че оградата към настоящия момент минава по червената линия.
Със сигурност между означенията 1001-1011-1010 старата ограда съвпада с
настоящата, а в останалата част беше по–голяма. Коловете между букви „Б”,”В” и „Г”
до 1011 са идентични с поставените при първоначалното поставяне на оградата.
Новата ограда е поставена декември миналата година. Участвал е в поставянето .
Металният стълб, който попада в т.1011 беше там и съвпадна с точка, която показа
геодезистът. В сградата обозначена на скицата като „навес” има водопровод, който
стига до масивната част. Имотът е електроснабден, като електрическия стълб е на 1,5м.
от долния десен ъгъл от масивната част на сградата. Таблото е извън границите на
оградата. В рамките на оградения в червено имот никога не е имало ливада, което е
лично е възприел, а и това е невъзможно поради дебелата настилка от чакъл.
Свидетелят посочва, че сградата означена с „МС” в имот №278 е пазачница, изградена
от стоманено-бетонна конструкция и тухли.
Сочи, че съседни имоти са негови и е запознат с разположението на сградата и
комбинираната скица, изготвена за местността от продажбата на имота. Виждал е
скицата, която ответникът му предоставил във връзка с публичната продан. Скицата,
която в момента гледа не е я виждал по-рано. Твърди, че имотът, отразен на скицата,
бил включен в ТКЗС.
По делото като писмено доказателство е прието Решение №01030/09.10.1995 г.
за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, издадено от Поземлена комисия **** издадено на
основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 23.10.1995 г., съгласно което на
наследниците на С.Л.П-К. са възстановени недвижими имоти, сред които и процесния
– ливада в ********** с площ - 368 кв.м., трайно предназначение на територията:
****; начин на трайно ползване: ливада; категория - пета; предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 017278. Представени са и документите по преписката
в т.ч. протоколи от заседания на комисията по възстановяване собствеността,
удостоверения за наследници, нотариални актове от 1947 г., протоколи за доброволна
делба и др., които касаят не само процесния имот и с които ищецът цели да установи,
че той е бил собственост на С.Л.П-К. преди одържавяването му – обстоятелство, по
което спор няма.
По делото е прието заключение по СТЕ, в което вещото лице достига до извод,
че с Решение №01030/09.10.1995 г. за възстановяване на правото на собственост на
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от
Поземлена комисия ***на С.Л.П-К. е възстановен именно имот с идентификатор
23251.17.278 по КККР на ****** който съответства на ливада в ********** с площ -
368 кв.м., номер по предходен план: 017278. Този имот е образуван от разделянето на
имот № 017153 на три отделни – 017153, 017273 и 017278 като процесния имот е бил
земеделски към момента на включването му в ТКЗС. Установява също, че имотът,
които ответника твърди, че е придобил е отразен по парцеларен план и кадастрален
план на Бригаден стан - *** Липсват документи за момента на изграждане на сградите
– Навес от 336 кв.м., Стопанска сграда от 113 кв.м. и КПП от 10 кв.м., поради което
построяването им може да се установи единствено със свидетелски показания.
7
Установено е че строежите са търпими по смисъла на ЗУТ, както и че границите на
имота, установими по координатна система, отговарят на всички проверени и
приложени по делото документи, както и след извършени справки. В съдебно
заседание разяснява, че в практиката си на вещо лице многократно е установявал, че
съществуващи сгради и пътища не се отразяват в картата на възстановената
собственост. Дава пример и в конкретния случай, че изградения навес попада в два
отделни имота по картата на възстановената собственост, който съществува поне от
1988 г., но не е отразен в картата. Разяснява, че обичайно парцеларен план се прави за
ТКЗС, а не за съответното село.
Налице са и други доказателства по делото, но поради тяхната неотносимост
същите не следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи.
Районен съд Перник е сезиран със субективно и обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, с които ищецът
моли в отношенията му с ответника да бъде признат за собственик на Поземлен имот с
идентификатор 23251.17.278, ответникът да бъде осъден да предаде владението върху
имота и да премахне изградената от него ограда.
В рамките на съдебното производство, ищецът обосновават активната си
материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовава на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 111, том 2, рег.№ 1401,
дело № 266 от 21.07.2021 г., на нотариус М.М. от наследниците на С.Л.П.-К., които са
владяли и ползвали имота от момента на възстановяването му от ПК - Драгичево с
Решение №01030/09.10.1995 г. за възстановяване на правото на собственост на
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от
Поземлена комисия **** издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила
на 23.10.1995 г.
Не се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се
установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал
**** земя. С нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите
реални граници – арг. чл. 10 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1968 г., който
установява, че внесената в кооперативното стопанство земя за общо ползване остава
собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници, а в
границите на земите, стопанисвани от ТКЗС.
Възстановяването в индивидуална собственост на даден недвижим имот,
включен в ТКСЗ (каквато е настоящата хипотеза) се осъществява по реда на ЗСПЗЗ и
Правилника по неговото прилагане. Процедурата завършва с решение на съответната
поземлена комисия, което има конститутивно действие – собствеността се
възстановява с влизане в сила на това решение (така Тълкувателно решение № 1 от
1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК).
Съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които
са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на
урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с
подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския
фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия,
почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени
организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива
сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни
или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към
такива съоръжения.
8
Същата дефиниция е дадена и в чл. 1, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като ал. 2 от тази
разпоредба допълва, че стопанските дворове на трудовокооперативните земеделски
стопанства (ТКЗС) и държавните земеделски стопанства (ДЗС), или части от тях,
намиращи се извън границите на урбанизираните територии (каквато е настоящата
хипотеза), са земеделски земи, ако не са застроени и са годни за земеделско
производство.
Съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или на
техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Ал. 12 от тази разпоредба
създава ограничение – да не са застроени или не представляват прилежащи площи към
сгради.
Чл. 10а, ал. 1 и 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ въвеждат ограничения от горното правило
като постановяват, че възстановяването на собствеността става в реалните граници там,
където те съществуват или е възможно да бъдат установени и собствениците или
техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на
тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността,
имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от
общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Тъй като ответникът не е участвал в административното производство, в което е
издадено решението за възстановяване правото на собственост върху спорния имот и
по повод конкретното му възражение, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да
извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение материалната
законосъобразност на този индивидуален административен акт - Решение
№01030/09.10.1995 г. на ПК ***(така Решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр. д. №
13/2011 г. на ВКС за задължението на съда да осъществи косвен съдебен контрол,
Решение № 227/25.01.2016г. по гр.д. № 3007 /2015г., I г.о. на ВКС и мотивите на ТР №
2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК, в които се приема, че изискванията
(условията) за действителност на административните актове са посочени в чл. 41, ал. 3
ЗАП (аналогичен със сега действащия чл. 146 АПК). В рамките на своите правомощия
настоящият състав намира, че това решение е валидно като издадено от надлежен
орган, в рамите на неговата компетентност и в законоустановената форма, същото е
подписано от състава, участвал в издаването му.
Гражданският съд е компетентен да се произнесе и по законосъобразността на
административния акт (освен ако не е осъществен т. нар. пряк съдебен контрол) само
при "материална незаконосъобразност", респ. "нарушена е целта на закона", т.е. дали
дадена обобществена земя подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В множество
решения на ВКС, сред които и Решение № 108 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1291/2010 г., I г. о., ГК и цитираните в него Решения 857/7.10.2008 г. по гр. д. №
3008/07 г. на III г. о. и № 1200/13.07.2004 г. по гр. д. № 585/03 г. на III г. о. и др. -
Решение № 89 от 21.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6524/2014 г., I г. о., ГК се приема
ясно и безпротиворечиво, че „осъщественото комплексно благоустройствено
9
мероприятие върху **** земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, представлява пречка за
реституция на земята“. „…разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да
са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго
мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето
на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна
организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на
конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е
обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие
на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху
земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ“.
В настоящата хипотеза се установи, че такова мероприятие е осъществено.
Свидетелите и на двете страни безпротиворечиво описват имота, на който ответника
твърди, че е собственик. Това е бивша база, обслужвала техниката на „МТК - Перник”
ООД като са изгради навес, „пазачница“, а почвата е покрита с камъни за улеснение
движението на тежките машини. Има прекарано ел. захранване, водопровод и
канализация, която отвежда мръсната до септична яма. Свидетелите на ответника –
единият дълги години трудово ангажиран в МТК Перник, другия – местен жител,
израствал и станал свидетел на промените около спорния имот са категорични, че
имотът, придобит от ответника се е стопанисвал и ползвал за поддръжка на
механизирана техника, че е бил ограден, а достъпа ограничен. Същите данни се изнасят
и от приетите по делото СТЕ-и, които съдът напълно кредитира. Вещото лице при
оглед на място е установило следи от съществуваща ограда, изследвало координатните
точки на терена, означен като Бригаден стан **** като е установило, че сега
поставената от ответника ограда съвпада със съществувалата такава. Сградите, които
са в имота са означени и описани към приетите по делото заключения като единствено
поради липса на строителни книжа (ирелевантно в настоящата хипотеза обстоятелство)
е посочило, че момента на построяване на сградите може да се установи само с
показания на свидетели, а те са категорични – това е станало до 1988 г. Вярно е, че
сградите, които съществуват и дори един от свидетелите на ищеца определя едната
като „внушителна“ не са отбелязани на картата на възстановената собственост, но за
това обстоятелство отговор би могло да бъде даден единствено от тези, които са я
изготвяли.
В Решение № 630 от 11.06.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2325/2020 г.
(недопуснато до касационно обжалване с Определение 103/14.03.2022 г. по гр. дело №
4156 /2021 г. на ВКС), се прави изключително обстоен анализ на правната уредба и
практиката на ВКС по ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му. Напълно възприемайки
съжденията изложени в това решение, настоящият състав приема, че реституционната
процедура страда от посочените пороци – противоречие с материалните предпоставки
по чл. 10б ЗСПЗЗ, поради което процесното Решение №01030/09.10.1995 г. на ПК ***е
незаконосъобразно и следователно не е породило конститутивно действие. Това е така,
защото настоящият състав изследва в детайли фактите около „МТК - Перник” ООД за
да разясни на страните правоприемството, започнало със Заповед I-475/03.03.1981 г. на
Централен съвет на националния аграрно – промишлен съюз се образуват машинно-
тракторни станции като поделения на ДСО и съгласно която те стопанисват стопански
дворове, бригадни станове и др. След това, с решение 45/08.01.1991 г. на ПОС –
фирмено отделение се регистрира държавна фирма „МТК – Перник“ и е прекратена
дейността на машинно-тракторна станция, гр. Перник като правоприемникът
получава активите и пасивите на прекратеното учреждения. С Решение
1196/06.10.1994 г. на фирмено отделение към ПОС, държавна фирма МТК – Перник се
преобразува в търговско дружество, като новоучреденото търговско дружество поема
активите и пасивите на ДФ „МТК Перник“. При тези обективни данни и приложимо
10
право, за настоящия състав не съществува съмнение, че имотът, придобит от ответника
е бил собственост на „МТК Перник“ ЕООД, а праводателят на ищеца не е придобил
собствеността върху спорния имот по вече изложените съображения за
незаконосъобразност на реституционната процедура. Изводът на съда почива пряко на
закона - „МТК Перник“ ЕООД е било собственик на основание чл. 1, ал. 1 ПМС №
201 на МС от 25.10.1993 г. и чл. 17, ал. 1 ЗППДОП (отм.) (виж т. 2г от ТР № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК). Актът на преобразуване има
вещнотранслативвн ефект по отношение на това имущество е собствено на „МТК
Перник“ ЕООД от момента на преобразуването му – вписването му в търговски
регистър, което действие има конститутивен ефект (освен ако в акта за
преобразуването е посочено друго, но в тази насока липсват дори и твърдения).
Вярно е, че в имота придобит от ответника има и незастроена част, но тя е
функционално свързана с основното предназначение на бившия Бригаден стан, ****
поради което е осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с
§ 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ (така Решение № 95/9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2019 г., I
г. о., ГК).
Ответникът се е позовал на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, но тази тазпоредба би могла да
бъде разгледана само като теоретичен аргумент, не и влияещ на законосъобразността
на решението на ПК – Драгичево. Тя е приета след него (ДВ, бр. 79 от 1996 г.) и е
неприложима по правилата да действия на материалноправните разпоредби във
времето, но е ясна индиция за целта на закона, която се подчертава именно с нови
разпоредби, внасящи повече яснота и конкретика при правоприлагането.
Важно е да се отбележи, че действията на ПК – Драгичево са явно
незаконосъобразни при възстановяване имотите на наследниците на С.Л.П.-К..
Спорния по делото имот е в непосредствена близост до изградения навес върху терен,
на който е осъществено мероприятие, а другият имот, който ищецът твърди, че ползва
по уговорка със собственика му (с идентификатор 23251.17.151) – попада върху
сградата навес и пазачницата на изготвената от вещото лице скица.
При тези факти и приложимо право, съдът приема, че ищецът не доказа да е
собственик на имот с идентификатор 23251.17.278, поради което предявения
ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този извод
безпредметно е да се изследва дали ответникът владее имота (макар това да е признато
от него). Неоснователен и негаторния иск по чл. 109 ЗС, тъй като уважаването на иска
по чл. 109 ЗС е обусловено от уважаването на иска за собственост. След като ищецът
не доказа да е собственик на процесния имот, неоснователна е претенцията за
осъждане на ответника да премахне изградената от него ограда.
Независимо от ясните изводи, подкрепени със съдебна практика, постановена от
ВКС, съдът дължи и произнасяне по конкретните възражения на ищеца, като в
настоящото изложение (без претенция за изчерпателност) ще отговори на най – често
повтаряните (макар и неотносими) и обобщени в представената писмена защита.
Съдът не възприема тезата на ищеца, че ограда не е била изградена. Това
твърдение се опроверга от свидетелите на ответника и СТЕ. Вярно е, че свидетелите на
ищеца твърдят обратното, но техните посещения са епизодични, основно когато са
съдействали на ищеца за пренасянето на по тежки предмети. Важно е да се посочи, че
те „знаят, че ищеца притежава имот“, но от показанията им става ясно, че те визират
този с идентификатор 23251.17.151, а не процесния. В него ищецът за първи път се
установява преди 3-4 години, когато поставя кошерите си. Нито един свидетел не
установява и праводателите на ищеца да са владели имота след като им е бил
възстановен. Дори напротив, ясно и безпротиворечиво, свидетелите на ответника
установяват владението, осъществено от „МТК Перник“ ООД както лично, така и чрез
11
наемателите на имота. Данни в подкрепа на тези показания се съдържат и в
представените по делото писмени доказателства – договори за наем.
При тези обективни данни, приетото, че Решение №01030/09.10.1995 г. на ПК
***е незаконосъобразно, както и показанията на свидетелите (всички) съдът приема, че
не се установява владение на имота, осъществявано от ищеца и/или неговите
праводатели, продължило повече от 4 години.
Без правно значение по делото е дали постановлението за възлагане е „годен“
или „негоден“ документ за правото на собственост на ответника, защото предмет на
спора е правото на собственост на ищеца спрямо ответника, който не доказа
задължителната установителна част на сочените основания, а не отрицателен
установителен иск, при който тежестта на доказване би била за ответника.
Без правно значение за настоящия спор е дали цената по публичната продан е
платена от ответника, кой е взискателят, дали постановлението е вписано и дали има
скица – възражения абсолютно неотносими към предмета на спора, което и
процесуалните представители на ищеца отлично разбират, но вероятно водени от
желанието си да защитят в максимална степен интереса (не правата) на своя доверител
са ги изложили и в писмената защита двукратно. Този съд, а и никой друг, не може да
отмени издаденото и влязло в сила постановление за възлагане (ТР 6/2020 от
20.05.2022), а оспорването му по исков ред (което става едва с писмената защита) е
мислимо на две основания и ограничен кръг лица – ищецът не е сред тях. Дори да
съдът да бе проявил свръх активност и уважи това искане по някаква причина, това
отново не би легитимирало ищеца като собственик.
Вярно е, че имотът на ответника не е отразен в изготвените, изследвани и
широко дискутирани планове по делото, но това е така, защото при изготвянето им
никой не е взел предвид извършеното мероприятие - изградените постройки, насипване
с камъни (дълбочина до 50 см.) и редица други пропуски, допуснати от ПК на ***
Напротив установи се, че този имот е съществувал и е бил означен по приложимата за
цялата страна координатна система, като вещото лице многократно подчерта, че тя е
единна и напълно достатъчна за индивидуализацията на имот, попадащ между
конкретни точки.
Дали „МТК - Перник“ ООД е било собственик на имот от 2,500 дкр., съдът вече
е изложил мотиви, а въпросът дали дружеството го е платило, не е изследвал, отговор
не може да бъде даден, а и въпросът е ирелевантен.
Неотносими и са и следващите възражения относно недействителността на АДС
№936 от 26.09.1997 г. и АДС №343 от 20.02.2001 г. Първо същите носят подпис на
длъжностното лице и съдържат всички законоустановени реквизити. Без правно
значение е, че не са вписани в Служба по вписванията. Верен е извода (пряко
произтичащ от закона), че на основание чл. 5, ал. 3 ЗДС АДС няма правопораждащо
действие. Именно по тази причина подробно бе разгледано правоприемството в
дружеството и съдът посочи, че имотът, придобит от ответника е бил собственост на
„МТК Перник“ ЕООД на основание ПМС № 201 на МС от 25.10.1993 г. и чл. 17, ал. 1
ЗППДОП (отм.), поради което дори процесните АДС да бяха нищожни (на някое от
посочените от ищеца основания), това не би рефлектирало върху придобивното правно
основание на ответника, и най – вече, това отново не би легитимирало ищеца като
собственик.
Договорът за приватизационна продажба на „МТК Перник“ ЕООД не е
представен по делото защото не е изискван. Договорът не е част от анализа на
правното състояние, поради което същият не е непълен. Приватизационната процедура
по продажба на държавно имущество (дялове, акции, обособени части от имуществото
на търговски дружества, а с изменението на ЗПСК от 2010 г. и имоти - частна
12
държавна собственост) се осъществява на два етапа. Първият е с административно
правен характер – изготвяне на АПС, Оценка и Информационен меморандум, който се
предоставя на потенциалните купувачи. Вторият етап е гражданко правен –
сключването на договора с обявеното за купувач лице, поради което същият не е част
от АПС.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
По правилото на чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски. Такива са
претендирани в размер н 800,00 лева – единствено за депозити за ВЛ, поради което
следва да бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване, че
В. Б. В., ЕГН **********, ***** е собственик на имот с идентификатор
23251.17.278 по КККР на ****** по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-
1169/28.05.2018г. с адрес на поземления имот: ********** с площ - 368 кв.м., трайно
предназначение на територията: ****; начин на трайно ползване: ливада; категория -
пета; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 017278; съседи:
23251.17.273, 23251.17.151, 23251.17.152, 23251.17.276 спрямо Й. П. Й. , ЕГН
**********, ******, на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт
№ **** том 12, рег.3314, дело № 1823 от 21.07.2021 г., издаден от Служба по
вписванията-Перник или давностно владение, както и за осъждане на ответника да му
предаде владението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Й.
П. Й. да премахне изградената от него ограда, която препятства достъпа на В. Б.
В. до имот с идентификатор 23251.17.278.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Б. В. да заплати на Й. П. Й.
сумата от 800,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13