О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       07.ХII.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                            Председател  :  Георги Гочев

 

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 вр. с чл.74 от ТЗ.

 

Обстоятелства по исковата молба

 

          Производството по делото образувано по искова молба предявена от „Юробанк България“ АД,ЕИК******* против „Дани-М 68“ ЕООД,ЕИК*******,*******,“Инвест Мели БГ“ ЕООД,ЕИК*******,*******,М.В.Н.,ЕГН:******** 71 и Д.Д.Н.,ЕГН:**********,*** с искане същите солидарно да заплатят дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит", ВL57312/12.10.2016г и Анекса към него, в размер на:Главница: 533 563,23 лв.,законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба;договорна лихва за редовен кредит: 16 463,78 лв. за период от 21.08.2018г. до 23.05.2019 г.; мораторна лихва: 32 974,09 лв. / за периода от 21.09.2018г. до 21.10.2019г.;Такси: 2194,90 лв. за период от 21.08.2018г. до 21.10.2019 г.

         

          Предявените искове са обективно,пасивно съединени претенции с правно основание чл.430 от Търговския закон,вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

 

          За да обоснове предявените искове ищецът твърди,че по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит" ВL 57312/12.10.2016Г., сключен договор между „Юробанк България " АД: *******, от една страна и от друга страна - „Дани -М 68" ЕООД, ЕИК *******, „Инвест мели БГ" ООД, ЕИК *******, ЕТ „Дани -М-Д.Н.", ЕИК *******, Д.Д.Н. , ЕГН ********** и М.В.Н., ЕГН **********, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сума в размер на 627 000,00 лв. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 1 от договора е 120 месеца считано от датата на откриване на заемната сметка.

Банката твърди,че този кредит  съгласно чл. 2, ал. 2 от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" ВL 57312/12.10.2016г. се усвоява по сметка разкрита в Банката на името на кредитополучателя, чрез превод към сметка в „Райфайзенбанк" ЕАД, за погасяване на дълга към тях срещу представяне на удостоверения за размера на дълга към датата на превод, а останалата част от кредита кредитополучателя има право да усвои в брой, след изпълнение на условието по чл. 8к и чл.8л от договора.

Видно от приложеното банково бордеро № 4546658/18.10.2016г., банково бордеро № 4546658/18.10.2016г., банково бордеро № 4546658/21 10 2016г,банково бордеро № 2039854/2016г по банковата сметка на кредитополучателя, „Юробанк България" АД превежда сумата в размер на 627 000 лв.С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.

За обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателят учредява в полза на „Юробанк България" АД договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт за договорна ипотека  на недвижим имот , № 184, том IV, рег. №7103, дело №614/2016г. на нотариус Капка Войнска, рег. № 352, с район на действие РС- Хасково, както следва: поземлен имот с номер 500030 в землището на село ***, общ. Минерални бани, обл. Хасково, местност „Стопански двор", с площ 12 614 кв.м., с начин на трайно ползване: птицеферма, образуван от обединяването на поземлени имоти с номера 500005, 500006, 500012, 500013 и 500014, както и построените в него сгради, а именно: масивна сграда , със застроена площ 511 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: пилчарник; масивна сграда , със застроена площ от 611 кв.м., брой, етажи: 1, с предназначение: пилчарник; масивна сграда , със застроена площ от 573 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение: пилчарник;масивна сграда , със застроена площ 546 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение: пилчарник; масивна срада , със застроена площ 506 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение : пилчарник; масивна сграда , със застроена площ 78 кв.м., брой етажи; 1 , с предназначение : сграда с друго предназначение, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения върху поземления имот;

Към процесния договор бил сключен анекс №1/ 21.10.2016 г., представляващ неразделна част от договора.

Ищецът твърди,че съгласно чл. 8а от договора за кредит „Инвест Мели БГ“ ООД,ЕИК *******, ЕТ „ДАНИ-М-Д.Н.", ЕИК *******, Д.Д.Н.,ЕГН ********** и М.В.Н. , ЕГН ********** са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „ДАНИ-М 68" ЕООД, ЕИК ******* за задълженията му относно погасяване на кредита.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитът, включително лихвите, се погасявали съгласно погасителен план, който се подписвал от страните при окончателното усвояване на кредита.

Банката сочи,че според  чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателя дължи променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 3.166 процентни пункта. Страните изрично договорили , че общата стойност на приложимия годишен лихвен процент по кредита не може да бъде по нисък от 3.5 % .При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва, се увеличавала автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта - по арг. на чл. 5 от договора.

Ищецът твърди,че по силата на чл. 6 ал. 1 от договора, кредитополучателя заплащал на банката такса одобрение в размер на 0,5% върху размера на кредита, но не по-малко от 200 лв. или равностойността им във валутата, посочена в чл. 1, платима еднократно при откриването на заемната сметка по кредита.Предвид чл. 10 от банковата сделка кредитополучателя се задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.08.2018г., на основание чл. 25, подт. Г и чл. 26, подт. В, и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката обявила цялото задължение, за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора с покана-уведомление с изх.№23769/23.05.2019г. на ЧСИ Николета Каванова, връчена на 23.05.2019г., покана-уведомление с изх. № 23862/23.05.2019г. на ЧСИ Николета Каванова, връчена на 23.05.2019 г., покана-уведомление с изх.№ 23867/23.05.2019г. на ЧСИ Николета Каванова, връчена на 08.07.2019г.; Покана-уведомление с изх. № 23687/23.05.2019г. на ЧСИ Николета Каванова, връчена на 08.07.2019г.

Ищецът твърди,че до длъжниците били изпратени и нотариална покана с рег. номер 3771, №44 на нотариус Стефка Чавдарова до М.В.Н., като е отбелязано на поканата, че адресата отказва да получи нотариалната покана; както и нотариална покана с рег. номер 3770, том II. №43 на нотариус Стефка Чавдарова до Д.Д.Н., като е отбелязано на поканата, че адресата отказва да получи нотариалната покана.

Поради неизплатеното от кредитополучателя и солидарните длъжници задължението, произтичащо от процесния договор било размер : главница: 533 563,23 лв. за периода от 21.08.2018г. до 21.10.2019г.; договорна лихва за редовен кредит: 16 463,78 лв. за период от 21.08.2018г. до 23.05.2019г.; мораторна лихва: 32 974,09 лв. за периода от 21.09.2018г. до 21.10.2019г; такси: 2194,90 лв. за период от 21.08.2018г. до 21.10.2019г„

Към датата на подаване на настоящата искова молба в полза на банката съществувало изискуемо и неудовлетворено притезание, което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 124, ал. 2 ГПК, във чл. 430 ТЗ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

          Двете физически лица ответници,така и „Инвест Мели БГ“ ООД и едноличния търговец „Дани-М-Д.Н.“ встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници по предоставения кредит и се задължавали да отговарят солидарно с кредитополучателя „Дани -М 68" ЕООД, ЕИК ******* за задълженията му относно погасяване на кредита.

В тази насока бил и подписания анекс №1 към процесния договор,който бил подписан от ответниците физически лица като съдлъжници,а не като поръчители.Поради това те били  обвързани в режима на пасивна солидарност с всички задължения на кредитополучателя и отговарят за същите предвид чл.122 ал.1 от ЗЗД.Тази им солидарна отгововорност е създадена по силата на процесния договор,съобразно чл.121 от ЗЗД и нейния обем е ясно уреден в чл.8А до -8Д от процесния договор за кредит.Изрично се извеждало,че съдлъжниците дължат същото,за което се е задължил и кредитополучателя.

Поради тази солидарна задълженост на тези лица  не можело да се считат и за поръчители.Статута на поръчителя бил различен от този на солидарния длъжник.В тази насока следвало да се има предвид,че същината на поръчителството касае поемане на отговорност за чужд дълг от трето на него лице. В настоящия случай ответниците надлежно участвали в договорните отношения по процесния договор за кредит като страни.

Банката  предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 627 000,00 лв.Кредитът съгласно чл. 2, ал. 2 от договора се усвоява по сметка разкрита в банката на името на кредитополучателя, чрез превод  към сметка в „Райфайзенбанк" ЕАД, за погасяване на дълга към тях срещу представяне на удостоверения за размера на дълга към датата на превода, а останалата част от кредита кредитополучателя има право да усвоява в брой, след изпълнени на условието по чл. 8к и чл.9л от договора.От приложеното към исковата молба банково бордеро номер 8379772/18.10.2016г., банково бордеро номер 8386435/18.10.2016г., банково бордеро номер 69988/21.10.2016г., банково бордеро 2039854/26.10.2016г., по било видно,че по банковата сметка на кредитополучателя се превежда сумата в размер на 627 000,00 лв. .

Сключването на банковата сделка било осъществено след изрично депозирано от кредитополучателя искане в клон на банката.

Предвид гореизложеното уговорената в договора за банков кредит сума  е получена от кредитополучателите.

Ищецът твърди,че  договора за банков кредит бил изключителна двустранна търговска сделка,а кредитополучателя е юридическо лице, извършващо търговска дейност.Договорът за банков кредит бил търговска сделка-абсолютна  по смисъла на чл. 1, ал. 1, т.7 от ТЗ, а от друга страна и двете страни по нея са търговци.

Терминът „неравноправна клауза" бил въведен със Закона за защита на потребителите и е дефиниран в него /чл.143/ единствено за неговите цели, оповестени в чл. 1, ал. 2. Но законът и съответно разпоредбата на чл. 143 от него били приложими само по отношение на договорите, сключени с потребители. Основната предпоставка за това едно лице да има качеството потребител, е да бъде физическо лице. В случая ,сочи ищецът,кредитополучателят не е физическо лице, а дружество с ограничена отговорност. Поради това защитата, която ЗЗП предвижда за потребителите, сключили договор с неравноправни клаузи, не е приложима към процесния договор.

Разпоредбите на Закона за защита на потребителите били неприложими в конкретния случай и по отношение на процесния договор за банков кредит и анексът към него.

По отношение на съдлъжниците по договора за банков кредит  Д.Д. и М.Н.  като физически лица, обезпечението на дълг на търговско дружество, вкл. когато последното е съдлъжник, не можело да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Поради, което разпоредбите на Закона за защита на потребителите били неприложими в конкретния случай и по отношение на процесния договор за банков кредит и анекса към него.

Съгласно чл. 3, ал. 1 кредитът, включително лихвите се погасявале съгласно погасителен план, подписан  от страните при окончателно усвовяване на кредита. Представения погасителен план по делото е подписан и с поставен печат от кредитополучателя и никъде в договора не е уговорено същия да бъде подписван и от съдлъжниците по сделката.От страна на ищеца била допусната техническа грешка, като се представяли приложение от 18.10.2016г., подписано от всички длъжници по договора за банков кредит.

Кредитът бил и надлежно обявен за предсрочно изискуем.

Право на кредитора било да изиска от длъжника да престира дължимото преди крайния срок уговорен между страните, когато същият е в неизпълнение.Даденото задължително тълкуване в т. 18 от ТР 4/2013 г на ОСГТК следвало да намери приложение и по отношение на настоящия иск, с което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем.

Към момента на подаване на исковата молба, адресирана до длъжниците несъмнено е бил изтекъл период повече от 90 дни, в които кредитът изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради което към тази дата е била осъществена хипотеза по чл. чл. 25, подт. Г) и чл. 26, подт. В) от договора, допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Както е записано обаче в практиката на ВКС настъпването на предсрочната изискуемост по кредитна сделка е обусловено от два взаимосвързани факта, а именно: наличието на просрочия по кредита и нарочното изявление на кредитора, че прави остатъка от кредита изискуем преди крайния срок на договора.

Ответниците били надлежно известени за това .Главния кредитополучател по договора - „Дани –М 68 " ЕООД, било надлежно уведомено с покана-уведомление с изх. номер №23769 от 23.05.2019г. на ЧСИ Николета Кавакова, Рег №929 в регистъра на КЧСИ, връчена на 23.05.2019г. съгласно чл. 50, ад. 2 ГПК. Ответникът счита, че ЧСИ не е спазил предвидената в закона процедура. За търговците и юридическите лица, били предвидени специални правила за връчване, съгласно чл.50 от ГПК. Ако лицето е напуснало адреса си и в ТР не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени по презумпцията на чл.50, ад.2 от ГПК. Когато няма достъп до канцеларията или не се намери лице, което да получи съобщението, тогава се прилага чл.50, ал.4 от ГПК и връчителят залепва уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК. в този смисъл било и решение № 217 от 12.05.2015г по т.д. №62/2014г на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл,сочи ищецът, след като предсрочната изискуемост е редовно обявена на главния кредитополучател по договора, това следвало, че предсрочната изискуемост е настъпила за всички солидарни длъжници по договора към датата на връчване на поканата - уведомление - 23.05.2019г.

Уведомяването на ответника М.Н. било надлежно с -  с покана-уведомление с изх. №23867 от 23.05.2019г. на ЧСИ Николета Кавакова, Рег №929 в регистъра на КЧСИ, връчена на 08.07.2019г., съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК са изпълнени всички законови процедури. Поканата била връчена чрез залепване на уведомление.

Предвид на изложеното банката иска да се осъдят солидарните длъжници „Дани-М 68“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:******* , *******, „Инвест мели БГ" ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: *******, М.В.Н., ЕГН **********,*** и Д.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на "Юробанк България" АД, ЕИК: *******  дължимите се от тях суми, произтичащи от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит", ВL57312/12.10.2016г и Анекса към него, в размер на:Главница: 533 563,23 лв. за период от 21.08.2018г. до21.10.2019 г.;законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба;договорна лихва за редовен кредит: 16 463,78 лв. за период от 21.08.2018г. до 23.05.2019 г.; мораторна лихва: 32 974,09 лв. / за периода от 21.09.2018г. до 21.10.2019г.;Такси: 2194,90 лв. за период от 21.08.2018г. до 21.10.2019 г.

Ответниците Д.Д.Н. и М. Вълчева Н. представят отговор на исковата молба,като сочат,че ищецът не е установил и доказал на какво основание претендира поемане на солидарна отговорност по процесния договор от тяхна страна -дали е по общите правила на чл. 121 и сл. от ЗЗД, включително не бил доказал дали по отношение на тях е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който твърди да е възникнала солидарната отговорност - встъпване в дълг, авал, поръчителство или др.Ищецът сочел единствено, че на основание чл. 8 от договор за банковия кредит изброените лица били се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя.

В закона солидарна отговорност не съществувала изобщо, поради което, страната, която се позовава на такава, следвала да докаже правното основание за възникването й, както и да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само правилата на чл. 121 и сл, от ЗЗД или правилата на примерно изброените по-горе видове солидарност.

Това водело до абсолютно накърняване правото на защита на ищците поради факта, че същите нямало как да осигурят и да проведат адекватно защита на правата си в настоящия процес.

Ответниците физически лица не дължали  плащане по процесния договор тъй като в патримониума им не са постъпили каквито и да е суми, предоставени по процесния договор за банков кредит, поради което по отношение на тях договорът е една неравноправна сделка, която не е възмездно-еквивалентна, поради факта, че не били налице насрещни и относително еквивалентни задължения на страните. С други думи те не получили  никаква материална облага, а единствено задължения.

Поради това се твърди недействителност на поетото задължение от ответниците. Тези действия имали за цел не да прекратят или избегнат един спор, а да осигурят на кредитора още един солидарен съдлъжник.В тази връзка се оспорва  валидността и обвързващата доказателствена сила на договор за банков кредит продукт „бизнес кредит" № ВL057312/12.10.2016 г.

Ответниците не подписали изрично договорения погасителен план между кредитора и кредитополучателя, който, по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите би могъл да се приеме като индивидуално уговорена клауза в договора, и който следва да бъде изрично одобрен и потвърден от страните по него.

В резултат от това, ответниците не поели надлежно задължение, съгласно чл. 3. ал. 1 от Договора, така както е претендирано от ищеца с исковата молба.

Поради това тези ответници оспорват валидността и обвързващата доказателствена сила на Погасителен план към Договор за банков кредит от 12.10.2016 г. и на Приложение към Договор за банков кредит с липсваща дата на съставяне и подписване от страните по него, включително с липсващ реквизит в чл. 1 от същото.

Вземането на кредитора по процесния банков договор не било надлежно доказано като предсрочно изискуемо. Уведомлението за предсрочна изискуемост не било надлежно и редовно връчено нито на кредитора по процесния договор, нито на поръчителите/съдлъжниците по него, което било видно от приложените с исковата молба заверени копия на уведомления и нотариални покани. От положените върху последните резолюции и отбелязвания, с които съответните правоимащи лица са установили връчването за редовно, било видно, че липсвало надлежно спазване на законоустановените правила и срокове за издирване на адресатите и връчване на съответните уведомления и покани.

Съобразно изложеното ответниците оспорват валидността и обвързващата доказателствена сила на приложените с исковата молба Заверено     копие     на     Покана-уведомление     с     изх.      №
23769/23.05.2019 г. на ЧСИ Н.Кавакова;Заверено     копие     на Покана-уведомление     с     изх.     №23862/23.05.2019 г. на ЧСИ Н.Кавакова; Заверено     копие     на     Покана-уведомление     с     изх. №23867/23.05.2019 г. на ЧСИ Н.Кавакова;Заверено     копие     на     Покана-уведомление с изх.№23687/23.05.2019 г. на ЧСИ Н.Кавакова;Заверено копие на Нотариална покана рег. № 3770, том II, акт № 43 на Нотариус Стефка Чавдарова, рег. № 381 в НКРБ; Заверено копие на Нотариална покана рег. № 3771, том П,
акт № 44 на Нотариус Стефка Чавдарова, рег. № 381 в НКРБ;

Ответниците извеждат че вземането на кредитора по договора, включително вземането предявено за заплащане от тях,като поръчители по отношение на цялото вземане, както и по отношение на претендираните за плащане и посочени като неплатени вноски за главница, законна лихва, мораторна лихва, включително за начислени такси по договора за кредит било погасено по давност - по аргумент от чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който срок е преклузивен.

С отговора на исковата молба се отправя и възражение,че договор за банков кредит Продукт „бизнес кредит" № ВL057312/12.10.2016 г. е сключен при явно неизгодни уславия, като в резултат от същия се постигало значително неравновесие между правата на кредитополучателя и банката. Договорът съдържал редица неравноправни клаузи, които не били индивидуално определени, а предварително изготвени от банката – кредитодател.В случай ищецът претендирал правата си от типово сключен договор при обши условия.

Страните по процесния договор били и икономически неравнопоставени.

Ответниците сочат,че  клаузите на договора трябва да бъдат написани ясно и на разбираем език всички възможности, при които банката може едностранно да измени размера на договорената възнаградителна лихва, както и да са посочени ясно и изчерпателно всички обективни критерии от които зависи упражняване на това право.

В случая всички клаузи на договора съдържали абстрактни и субективни критерии,които давали право на банката на едностранни промени относно лихвения процент,таксите,комисионните,които били изцяло в контрола на банката без да е свързано с обективни обстоятелства.Поради това и същата не била добросъвестна.Всички клаузи предвиждали само запазване или увеличаване тежестта на длъжниците,не и облекчаване дори и при настпъване на възможност за това.

Поради това се иска отхвърляне на предявената претенция противн тях.

Обстоятелства по делото

 

          С договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“№BL57312 от 12.Х.2016 г. „Юробанк България“ АД предоставя на кредитополучателя „Дани 68“ ЕООД във връзка с неговата професионална дейност заем от 627 000 лева за рефинансиране на текущи кредити в „Райфайзенбанк“ ЕАД отпуснати на едноличен търговец „Дани М-Д.Н.“ по договор №7084/31.VIII.2010 г.,договор №028/21.VI.2007 г.,договор №102592/16.VII.2015 г.,договор №42260/13.ХII.2007 г.,договор №510042/07.VIII.2007 г.,договор №96142/30.IХ.2014 г. и по договор от 23.VII.2012 г.,както и за порещане на извънредни оборотни нужди,като кредитополучателят се задължава да върне сумата в срок от 120 месеца от датата на откриване на заемната сметка.

          Уговорено е кредитът да се усвои по определена банкова сметка.*** „Райфайзенбанк“ ЕАД,а останалата част кредитополучателят има право да получи в брой след изпълнение на условията по чл.8 к и чл.8л.Заемът се счита усвоен при превода по горната разплащателна сметка,като срокът за усвояване на средства по същия е три месеца. Въпросния кредит се погасява съобразно погасителен план,подписан от страните.В чл.4 и 4А е определена дължимата лихва по предоставения кредит.

          В чл.7 е предвидено ,че за обезпечение на кредита е предвидена ипотека върху недвижим имот,сключена с нотариален акт за договорна ипотека  на недвижим имот , № 184, том IV, рег. №7103, дело №614/2016г. на нотариус Капка Войнска, рег. № 352, с район на действие РС- Хасково, както следва: поземлен имот с номер 500030 в землището на село ***, общ. Минерални бани, обл. Хасково, местност „Стопански двор", с площ 12 614 кв.м., с начин на трайно ползване: птицеферма, образуван от обединяването на поземлени имоти с номера 500005, 500006, 500012, 500013 и 500014, както и построените в него сгради, а именно: масивна сграда , със застроена площ 511 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: пилчарник; масивна сграда , със застроена площ от 611 кв.м., брой, етажи: 1, с предназначение: пилчарник; масивна сграда , със застроена площ от 573 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение: пилчарник;масивна сграда , със застроена площ 546 кв.м., брой етажи: 1 с предназначение: пилчарник; масивна срада , със застроена площ 506 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение : пилчарник; масивна сграда , със застроена площ 78 кв.м., брой етажи; 1 , с предназначение : сграда с друго предназначение, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения върху поземления имот.Нотариалния акт е подписан от банката,кредитополучателя и съдлъжниците.

          В чл.8 изрично е предвидено,че останалите ответници встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя,а в чл.8Б е уредено,че кредитополучателят и останалите ответници отговарят пред банката като солидарни длъжници.

          В чл.25,чл.26 и чл.27 от договора е уредена предсрочната изискуемост на отпуснатия кредит.

          Представен е и подробен погасителен план,подписан от банката и кредитополучателя с начало на издължаване-21.ХI.2016 г. и краен срок на издължаване-18.Х.2026 г. с посочени в него 120 вноски,всяка разбита на главница,лихва и т.н.

          Заемът е отпуснат по искане на управителя на „Дани –М 68“ ЕООД,Д.Д.Н..

          Съобразно приложение,подписано от всички страни, към горния договор от 18.Х.2016 г. заемната сметка е открита на същата дата

          На 21.Х.2016 г. банката,кредитополучателят и съдлъжнците подписват  анекс №1 към договора за кредит,по силата на който отпада задължението кредитополучателят.

          Приложени са по делото бордера-л.31-34,относно усвояването на процесния кредит-за рефинансиране на седемте броя кредити към „Райфайзенбанк“ ЕАД-18.Х.2016 г. за 495 872.16 лева,усвояване и такса отпускане от същата дата за 3 135 лева,за 20 000 лева от 21.Х.2016 г. по молба и за 107 992.84 лева от 26.Х.2016 г. също по молба.

          Видно от справка по процесния кредит е усвоена сумата от 627 000 лева както следва 495 872.16 лева и 3 135 лева на 18.Х.2016 г. 20 000 лева на 21.Х.2016 г. и 107 992.84 лева на 26.Х.2016 г.

          Общо погасената главница възлиза на 93 436.77 лева,а оставащата главница възлиза на 533 563.23 лева,общо погасената договорна лихва е 38 416.90 лева,а останалата дължима-16 463.78 лева,мораторната лихва-дължима-32 974.09 лева,погасени такси-3 958.58 лева,дължими такси 2 194.90 лева. Представена е и извлечение от разплащателната сметка на кредитополучателя на л.37-42 от делото,от която е видно цялото движение на сумите по процесния заем.

          Банката изпраща уведомление да „Дани-М68“ ЕООД относно обявяване на цялото задължение за незабавно изискуемо-главница 533 563.23 лева неиздължена главница,18 485.58 лева лихви и 1 988.38 лева такси,поради неиздължване на погасителна вноска с падеж 21.VIII.2018 г.Въпросното уведомление е връчено чрез ЧСИ рег.№929 Николета Кавакова,Хасково на основание чл.18 ал.V от ЗЧСИ на основание чл.50 ал.II от ГПК на 23.V.2019 г. като в разписката е отразено,че на адреса на дружеството длъжник в с.*** п.к.6352,******* не е открит офис на същото,нямало указетелни табели,пощенска кутия,представител не само за случая,но и по други връчвания по други случаи.

          Идентично уведомление е връчено на 23.V.2019 г. лично на управителя на „Инвест мели БГ“ ЕООД -*******М. И.Т.в с***.

Въпросното уведомление не е лично връчено на адресата си М.Н.,тъй-като не е открита на адресите си в продължение на един месец,поради което са залепени уведомления на 23.VI.2019 г.  в *******и на *******,на входните врати. ЧСИ е приел,че книжата били връчени на 08.VII.2019 г.

Въпросното уведомление не е лично връчено на адресата си Д.Д.Н.,тъй-като не е открит на адресите си в продължение на един месец,поради което са залепени уведомления на 23.VI.2019 г.  в с.***, на *******,на входните врати. ЧСИ е приел,че книжата били връчени на 08.VII.2019 г.

Това уведомление е обект на връчване и чрез нотариална покана чрез нотариус Стефка Цвяткова Чавдарова,рег.№381 на НК,Стара Загора на М.Н. на адрес *** Загора,като е отразено,че последната на 29.VII.2019 г. е отказала да го получи и на Д.Н. на същия адрес и дата,отново при режим на отказ от негова страна.

Съдебно икономическата експертиза извежда,че процесния кредит е усвоен изцяло на четири транша по разплащателната сметка №BG 22 BPBI 79261065544501-на 18.Х.2016 г.-495 872.16 лева;на 18.Х.2016 г. 3 135 лева;на 21.Х.2016 г.-20 000 лева и на 26.Х.2016 г.-107 002.84 лева.

По договора са направени 21 вноски от 21.ХI.2018 г. до 21.VII.2018 г. на стойност от 135 812.25 лева,от които главница 93 436.77 лева,възнаградителна лихва 38 416.90 лева.,такси 3 958.58 лв.  Последната погасителна вноска е съществена на 23.VII.2018 г. От 21.VIII.2018 г.-падежна дата,е изпадането в трайна забава,като не са постъпили суми за погасяване на кредита.

Вещото лице посочва,че непогасената главница възлиза на 533 563.23 лева,лихвите-на 49 437.87 лева.От тях възнаградителната лихва е 16 463.78 лева за периода 21.VIII.2018 г. до 23.V.2019 г. и лихвата върху просрочената главница-32 974.09 лв. върху целия остатък до 21.Х.2019 г.Непогасените такси възлизат на 2 194.90 лева.

Експертизата извежда,че дължимите вноски по процесния и по другите кредити на дружеството от 21.ХI.2018 г. до 20.VII.2018 г. са правени от Д.Д.Н. и от М.В.Н. чрез внасяне на каса в банката.

 

Правни съображения

 

          Страните по делото са и страни по създадени самите тях договорни отношения по чл.430 от Търговския закон и по чл.101 вр. с чл.121 от Закона за задълженията и договорите.

          Договорът по чл.430 от ТЗ е с предмет отпущане на кредит от банката на дружеството „Дани М 68“ ЕООД с точно посочени цели-за рефинансиране на няколко други текущи кредити в „Райфайзенбанк“ ЕАД отпуснати на едноличен търговец „Дани М-Д.Н.“ по договор №7084/31.VIII.2010 г.,договор №028/21.VI.2007 г.,договор №102592/16.VII.2015 г.,договор №42260/13.ХII.2007 г.,договор №510042/07.VIII.2007 г.,договор №96142/30.IХ.2014 г. и по договор от 23.VII.2012 г.,както и за посрещане на извънредни оборотни нужди на самото дружество,като кредитополучателят се задължава да върне сумата в срок от 120 месеца от датата на откриване на заемната сметка с точно изведени вноски и съдържанието на всяка една от тях.

          Доказано е,че сумата от 627 000 лв. е преведена от банката на получателя по уговорения ред и в предвидените срокове за това.Следователно надлежно е възникнало задължението за погасяване на въпросния кредит.

          Договора за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.I т.7 вр. с чл.286 ал.II от ТЗ,като в случая и двете страни по него са търговци-банката и кредитополучателя.

          Налице са и договорни правоотношения между банката и ответниците „Инвест Мели БГ“ ООД,ЕИК *******, Д.Д.Н.,ЕГН ********** и М.В.Н. , ЕГН **********,които са различни от основния договор по чл.430 от ТЗ,с който са функционално свързани, и са с правно основание чл.101 от ЗЗД.Същите по тяхна воля и в съгласие със страните по основния договор по чл.430 от ТЗ са встъпили в правоотношението като съдлъжници по отпуснатия заем на „Дани М 68“ ЕООД,с което са поели солидарно задължението да отговарят и те,ведно с кредитополучателя за изплащането на задължението,в поетия вид от кредитополучателя. Налице е поради това и пасивна договорна учредена солидарност по чл.121 от ЗЗД.В тази насока няма никаква неяснота, поради което налице валидно създаване на договорни отношения по чл.101 и чл.121 от ЗЗД. Въвр. С чл.430 от ТЗ.Съвсем ясно е изведено в чл.8 от процесния договор, че останалите ответници встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя,а в чл.8Б е уредено,че кредитополучателят и останалите ответници отговарят пред банката като солидарни длъжници.Следва да се посочи,че тези клаузи са ясни,точни и надлежно приети от страните,поради което валидно ги обвързват.В случая очевидно е уредена от страните по договора за кредит пасивна солидарност по смисъла на чл.121 от ЗЗД между кредитополучателя и съдлъжниците,което дава субективните права на кредитора по чл.122 ал.I от ЗЗД.Тази солидарност води наличие на отговорност на всеки един от тези трима субекти за цялото вземане. Ето защо по силата на самия договор и изричната воля на страните по него съдлъжниците отговарят наравно с кредитополучателя за изпълнението на дълга.В тази насока категорично са поетите задължения по договора за банков кредит от тях,които правила изключват друго тълкуване.Същите относно изпълнението на кредита са приравнени на самия кредитополучател и имат идентични задължения. Ето защо и те носят равна отговорност с ответното дружество кредитополучател пред кредитора.Поемането на дълг като условие за сключване на договор за кредит не противоречи на добрите нрави или закона,поради което в случая е валидно обвързващо страните.

Следва да се има предвид и че за съдлъжниците няма право или задължение да подпишат погасителния план към договора по чл.430 от ТЗ,тъй-като това е предвидено само за банката и кредитополучателя в чл.3 ал.I от същия.Да подпишат погасителния план не е уредено като право или задължение на съдлъжниците в особената уредба на правоотношението по чл.101 от ЗЗД,инкорпорирано в текста на договора по чл.430 от ЗЗД като специално условие по чл.8А и сл.Още повече,че съдлъжниците изрично приемат всички условия по основния договор по чл.430 от ТЗ,от който произтичат задълженията им-чл.8А ал.II.Тези задължения,породени от неизпълнението на договора за банков кредит,са поети лично от всеки от тях.За разлика от правоотношенията по поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД,където поръчителят носи отговорност за чужд дълг,а не за свой.

Банката е изпълнила точно задълженията си по договора,като е предоставила по уговорения начин и време сумата от 627 000 лева на кредитополучателя.От обсъдените по-горе доказателства се установява,че процесния кредит е усвоен изцяло на четири транша по разплащателната сметка №BG 22 BPBI 79261065544501-на 18.Х.2016 г.-495 872.16 лева;на 18.Х.2016 г. 3 135 лева;на 21.Х.2016 г.-20 000 лева и на 26.Х.2016 г.-107 002.84 лева.

Задължените лица по правоотношението са изправни по отношение на направените 21 вноски от 21.ХI.2018 г. до 21.VII.2018 г. на стойност от 135 812.25 лева,чрези които са погасени  главница 93 436.77 лева,възнаградителна лихва 38 416.90 лева,такси 3 958.58 лв.  Последната погасителна вноска е съществена на 23.VII.2018 г.

Изпълнението на своите задължения от задължените по договора субекти обаче е прекратено след престирането на тази последна вноска.Същите не внасят дължимото на следващата падежна дата-21.VIII.2018 г. и след нея въобще преустановяват изпълняване на поетите задължения по договора за банков кредит..От тази дата следователно е и изпадането им в трайна забава,тъй-като като не са постъпили суми за погасяване на кредита.Това поведение осъществява хипотезата на чл.26 ал.I б“В“ от процесния договор и поражда субективното право на банката да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.В тази насока е и текста на чл.27 от договора.

           В случая действията на банката са изцяло съобразени с чл.60 ал.II от ЗКИ-след обективното неизплащане на посочените вноски от задължените за това лица,същата отнася кредита като просрочен,като за целта надлежно известява длъжниците по обсъдения по-горе начин.Това известяване е надлежно и в съобразие със закона.Същото е осъществено по реда на чл.18 ал.V от ЗЧСИ от ЧСИ Николета Кавакова.По отношение на кредитополучателя „Дани М 68“ ЕООД е осъществена хипотезата на чл.50 ал.II  от ГПК .Мястото на връчване на търговец, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.Очевидно е,че за този търговец не е намерен надлежен офис или начин за кореспонденция на регистрирания адрес на управление,поради което и правилно съобщенията са приложени се смятат за редовно връчени.Напущането на адреса на управление,вписан в регистъра е свързано със санкцията по чл.50 ал.II от ГПК.Впрочем това състояние продължава и по настоящото производство.

          По отношение на съдлъжника „Инвест Мели БГ“ ЕООД известието за предсрочната изискуемост е надлежно връчено на управителя му към момента на това връчване-23.V.2019 г. а именно М. И.Танев,заемал длъжността от 29.VIII.2018 г. до 11.II.2020 г. поради което същото е надлежно.

          Двете физически лица съдлъжници също са редовно известени за обявената предсрочна изискуемост от страна на банката още с първите действия в тази насока предприети от ЧСИ Николета Кавакова. Въпросното уведомление не е лично връчено на адресата си М.Н.,тъй-като не е открита на адресите си в продължение на един месец,поради което са залепени уведомления на 23.VI.2019 г.  в *******и на *******,на входните врати по реда на чл.47 от ГПК.След изтичане на законовия срок по тази норма,правилно ЧСИ е приел,че книжата били връчени на 08.VII.2019 г. Идентично е положението и с другото уведомление.Същото не е лично връчено на адресата си Д.Д.Н.,тъй-като не е открит на адресите си в продължение на един месец,поради което са залепени уведомления на 23.VI.2019 г.  в с.***, на *******,на входните врати. След изтичане на законовия срок по тази норма,правилно ЧСИ е приел,че книжата били връчени на 08.VII.2019 г.Налице е законосъобразно приложение на хипотезата на чл.47 от ГПК,която обвързва адресата си.Впрочем на същите адреси двете физически лица не са открити и за съдебното производство. Извън това банката е предприела и връчване на известията за предсрочната изискуемост чрез нотариални действия Същите са обект на връчване и чрез нотариална покана чрез нотариус Стефка Цвяткова Чавдарова, рег.№381 на НК,Стара Загора на М.Н. на адрес *** Загора,като е отразено,че последната на 29.VII.2019 г. е отказала да го получи и на Д.Н. на същия адрес и дата,отново при режим на отказ от негова страна.

          Налице е релевантно поведение на ответниците,което извежда правото на банката да обяви всички суми по процесната договорна облигацията за предсрочно изискуеми и платими,което същата и сторила.За това си решение кредитополучателя и солидарните съдлъжници са известени надлежно,като са и поканени за заплатят натрупалите се задължения,посочени в съобщенията обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит,което същата е сторила. Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор ,която представлява изменение на договора, което за разлика от общото правило на чл.20А ал.II от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Безспорно следователно е доказано, наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично волеизявление на кредитора,че ще счита заема за предсрочно и изцяло изискуем,което е достигнало до знанието на длъжниците. Обсъденото по-горе писмо от банката е връчено на длъжниците, те са запознати с посочените там последици ,като  същото съдържа несъмнено и изрично изявление относно предсрочната изискуемост на дълга и съставните му компоненти.Същото е връчено на ответниците преди представяне на исковата претенция.Дори и самото връчване на исковата молба,също съставлява известие за обявената вече предсрочна изискуемост.

Ето защо действително е настъпил преобразуващия ефект от това волеизявление на банката,който е модифицирал наличната договорна облигация между страните, с  което длъжниците губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит,а не само на падежиралите такива. Банката е носител на субективното право да получи плащанията от ответниците,обект на предявените осъдителни искове.

          Договорът за банков кредит не е потребителски договор спрямо нито един от четиримата ответници.

„Дани М 68“ ЕООД и „Инвест Мели БГ“ ЕООД не може да са потребители предвид правноорганизационната си форма на юридическо лице и статута си на търговец. Тези ответници не се обхващат от легалното определение на §13 т.1 от ПЗРЗЗП,което посочва като потребител всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Същевременно М.В.Н. и Д.Д.Н. също не са потребители по процесния договор за банков кредит.Очевидно ,че двамата като съдлъжници при усвояване на процесния кредит не действат като потребители,тъй-като заема касае не задоволяване на техни  потребитески цели,а има за цел постигане на изцяло търговски правоотношения на трето лице търговец и рефинансиране на задължения именно на Д.Н.,като едноличен търговец „Дани М Д.Н.“.Същият е отпуснат целево само за рефинансиране на остатъчен дълг и допълване на оборотни средства  на кредитополучателя. Това основание на процесния кредит касае търговската дейност на търговец,юридическо лице,което изключва въобще потребителското естество на заема,така и търговската дейност на едноличния търговец Д.Н..Последнията е и управител и едноличен собственик на капитала на „Дани М 68“ ЕООД.От друга страна разпоредбите на Закона за потребителския кредит не се прилагат за кредити по чл.4 ал.I т.1 - договори за кредит с общ размер по-голям от 147 000 лв.- в случая значително по малка сума от размера на процесния заем от 627 000 лева;т.2-кредити обезпечени с ипотека на недвижим имот- налице сключен договор за ипотека като обезпечение върху недвижим имот.В случая отново двете физически лица ответници не могат да придобият статута на потребители по ЗПК.

Следва да се има предвид,че в решения на СЕС / Решение от 21.02.2013 г. по дело С-472/11 Banif Plus Bank Zrt срещу Csipai, Viktoria Csipai; Решение от 14.06.2012 по дело C-618/10, Banco Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon Camino; Решение 14.03.2013 C-415 Juzgado de lo Mercantil 3 de Barcelona/ е постановено, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава – членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителен титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравоправна, да постанови привременни мерки /по-специално спиране на изпълнението/, за да се гарантира пълна ефективност на крайното му решение.

При дадените тълкувания, които са задължителни за българските съдилища, изискването и целта на посочената директива е да осигури ефективна защита на правата на потребителите при издаването на заповедта за изпълнение изискване заповедният съд да съблюдава дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това,така и в рамките на исковата производство,съобразно чл.7 ал.III от ГПК.

В разпоредбата на чл.143 ал.I от ЗЗП към която препраща чл.24 от ЗПК е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика.

От разпоредбите на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 2 и ал.3 ЗПК,както се посочи по-горе се извежда, че потребители по договор за потребителски кредит са само физическите лица, и то тези, които  при сключването на договора за потребителски кредит не придобиват средства, предмет на договори за осъществяване на търговска дейност. Съобразно практиката на СЕС под потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори следва да се разбира и физическо лице, сключило договор за обезпечение на недвижим имот или поръчителство с кредитна институция за гарантиране на задълженията, които търговско дружество има към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с дружеството /така Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, 1 ТО/. В настоящия случай обаче  солидарните съдлъжници по процесния договор за кредит Д.Н. и М.Н. действат за цели, които попадат в упражняваната търговска дейност /кредитът е предназначен за рефинансиране на други кредити на Д.Н. като едноличен търтговец и за допълване недостиг на оборотни средства на дружеството „Дани М 68“ ЕООД/ и имат връзка от функционално естество с кредитополучателя /управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е Д.Н.,който е пряк бенефициент по процесния договор за кредит,като едноличен търговец/, то същите нямат качеството на потребители по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и за тях не са приложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК по отношение неравноправните клаузи. Ето защо следва да се приеме, че придобиването на качеството на съдлъжник към банката от двете физически лица е осъществено с оглед тесните им професионални връзки с дружество-кредитополучател и с едноличния търговец „Дани М Д.Н.“,  поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на същите е извършено за цели,стоящи извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.В тази насока и двете физически лица са плащали вноските по въпросния кредит,което съставлява осъществяване на правни и фактически действия,касаещи изцяло тези търговски правоотношения.Не без значение в тази насока е и че М.Н. е съпруга на Д.Н.,като същата е била управител на „Инвест Мели БГ“ ЕООД,според търговския регистър,който пък е съдлъжник по процесния договор за кредит,в момента на възникване на тези правоотношения.По същото време двамата съпрузи са били и съдружници в това дружество,като са подписали процесния договор от негово име.Поради това и самата М.Н. не е действа за някакви цели по процесния заем,които стоят извън чисто търговските,и имат друго основание.

Съобразно изложеното тези двама съдлъжника не се ползват с особения статут на потребители,което изключва и прилагането спрямо тях на предвидената законова защита на потребителски права.

          Следва да се посочи и че страните по процесния договор изрично са уговорили носене на отговорност между ответниците като съдлъжници,отговарящи с цялото си имущество за изпълнението на заема по силата учредената пасивна солидарност,така и отговорност чрез сключване на договор за ипотека.Тези две правоотношения са отделни,действат едновременно и паралелно,като едното не изключва другото. Поради това ипотечното правоотношение не може да измести като отговорност това по солидарно поетото задължение. Ответниците носят отговорност в обема, в който са я договорили- едновременно като ипотека и като съдлъжници. Такава е била волята на страните по договора за кредит и по договора за ипотека, поради което всички те са обвързани от приетите договорки,по силата на чл.20А от ЗЗД.

          Предвид на изложеното предявените осъдителни искове са основателни и следва да се уважат изцяло.Същите са законосъобразното измерение на наличните субективни права на банката спрямо длъжниците.Изложените от тях възражения са изццяло неоснователни.

          Съобразно пълното уважаване на предявените претенции следва на основание чл.78 от ГПК ответниците солидарно да заплатят на ищеца направените от него разноски в хода на настоящото производство-23 407.84 лева заплатена държавна такса,600 лева разноски за вещо лице и 15 880.70 лева заплатено адвокатско възнагжраждение/за което не са налице предпоставките по чл.78 ал.V от ГПК/ или общо 39 888.54 лева.

          Съобразно изложеното Окръжен съд-Хасково

 

Р    Е    Ш    И

 

        ОСЪЖДА „Дани-М 68“ ЕООД, ЕИК*******, *******, *******,“Инвест Мели БГ“ ЕООД, ЕИК*******,*******,М.В.Н.,ЕГН:******** 71 и Д.Д.Н., ЕГН:**********,*** солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД,ЕИК*******, седалище и адрес на управление *******дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит", ВL57312/12.10.2016г и Анекса към него, в размер на:Главница от 533 563,23 лв.,законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба 24.Х.2019 г. до изплащането й;Договорна лихва за редовен кредит от  16 463,78 лв. за период от 21.08.2018г. до 23.05.2019 г.; мораторна лихва: 32 974,09 лв. / за периода от 21.09.2018 г. до 21.10.2019г. и Такси от  2194,90 лв. за период от 21.08.2018г. до 21.10.2019 г.

ОСЪЖДА „Дани-М 68“ ЕООД,ЕИК*******,*******, *******,“Инвест Мели БГ“ ЕООД, ЕИК*******, *******,М.В.Н., ЕГН:******** 71 и Д.Д.Н., ЕГН:**********,*** солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление ******* сумата от 39 888.54 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

    Съдия :