Решение по адм. дело №1159/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Н. Б. Н., [ЕГН], чрез адв. Л. М., ПАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1818-000158 от 20.08.2025 г., издадена от А. Т., Началник Сектор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с която на Н. Б. Н. е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрация на ППС - на т.а. „Фиат Скудо“, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че в случая не е посочено фактическото и правно основание, на което е издадена заповедта. Считат че спорният въпрос е дали лицето Б. Н. е правоспособен водач. В заповедта било посочено, че бил неправоспособен с оглед АУАН от 19.08.2025 г., а самата заповед била от същата дата. Считат, че това представлява липса на ясни фактически основания за издаване на заповедта. Моли се да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени процесната заповед, тъй като счита, че липсват ясни фактически основания за издаването й, което е самостоятелно съществено процесуално нарушение. Претендира разноски.

Ответникът - Началник Сектор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител. Жалбата се оспорва със Становище с вх. № 10059/22.10.2025 г. от ответника, чрез юрк. П.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебното производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1818-000158 от 20.08.2025 г., издадена от А. Т., Началник Сектор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с която на Н. Б. Н. е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрация на ППС - на товарен автомобил „Фиат Скудо“, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

Обжалваният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 15.09.2025 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд - Пазарджик - жалба с вх. № 8944/25.09.2025 г.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че срещу Б. Б. Н. бил издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3875256 от 19.08.2025 г., за това, че на 19.08.2025 г., около 09:22 ч. в гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“, № 130 с посока на движение към ул. „Стоян Ангелов“ управлява товарен автомобил Ф. С., рег. № [рег. номер], собственост на Н. Б. Н., при условие, че Б. Б. Н. бил лишен от правоспособност по административен път със Заповед № 25-1818-000054, издадена на 24.03.2025 г. във връзка с чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, връчена на 30.04.2025 г., влязла в сила след справка АНД.

На 20.08.2025 г. била издадена процесната заповед за налагане на ПАМ срещу собственика на автомобила Н. Б. Н., с която е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП.

Като мотиви за издаване на оспорената заповед е посочено, че „Като собственик на т.а. „ФИАТ СКУДО“ с peг. № [рег. номер] е допуснал да бъде управляван от лишеният от това право Б. Б. Н. [ЕГН], който на 19.08.2025 г., около 09:22 часа, в гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 130, управлява горепосоченото МПС. Лицето Н. е лишен от това право по административен ред, за което му е съставен АУАН GA № 3875256/19.08.2025 г. за извършено нарушение по ЗДвП, от служител на РУ Пазарджик.“.

По делото е представен както посочения АУАН в заповедта - Серия GA № 3875256 от 19.08.2025 г., така и справка за водач за Б. Б. Н.. От последната се установява, че срещу Б. Б. Н. действително е издадена ЗППАМ № 25-1818-000054 от 24.03.2025 г., с която е отнето СУМПС на лицето Б. Н.. Тази ЗППАМ била издадена въз основа на АУАН Серия GA № 3462613 от 21.03.2025 г. От справката за водач на лицето Б. Н. също става видно, че към момента на издаването й, той е с отнето СУМПС и няма данни да му е връщано.

По делото от страна на жалбоподателя не се твърди или още по – малко доказва Б. Н. да е бил правоспособен водач към момента на издаване на оспорената ЗППАМ. Твърди се само, че в текста на заповедта не били ясно изложени фактическите основания за издаването й.

По делото е представена и Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик (л. 21), с която началниците на сектори Районни управления при ОД на МВР гр. Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. "а" и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началникът на сектор в РУ - Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ. Актът за установяване на административно нарушение в случая, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, като същата не е оборена от страна на жалбоподателя.

В случая спорът се концентрира около това дали в заповедта ясно е описано осъщественото нарушение.

Както бе посочено и по – горе заповедта е издадена за това, че жалбоподателят, като собственик на ППС т.а. „ФИАТ СКУДО“ с peг. № [рег. номер] е допуснал автомобилът да бъде управляван от лишения от това право Б. Б. Н., който на 19.08.2025 г., около 09.22 часа, в гр. Пазарджик, ул. "Георги Бенковски" № 130, управлява горепосоченото МПС.

Тоест установява се, че принудителната административна мярка е наложена за това, че на 19.08.2025 г., около 09:22 часа цитираното ППС е управлявано от неправоспособен водач – Б. Н.. Спорът се концентрира в това как е цитиран АУАН, съобразно който е издадена заповедта.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви „а", „б", „в", „л", „м", „о", „п" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви „а", „б", „в", „л", „м" и „о" се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2.

В оспорената заповед е посочено, че лицето Н. е лишен от това право по административен ред (за управление на МПС), „за което му е съставен АУАН GA № 3875256/19.08.2025 г. за извършено нарушение по ЗДвП, от служител на РУ Пазарджик“. Цитираният в заповедта АУАН е именно този съставен на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП на 19.08.2025 г. срещу Б. Н. за това, че е установено че управлява МПС без да е правоспособен водач. Действително лингвистично би било по-прецизно, ако бе посочена и ЗППАМ от 24.03.2025 г., с която е отнето СУМПС на Б. Н., но това не препятства от съдържанието на процесната заповед да се установят както обстоятелствата за които е прекратена временно регистрацията на ППС, така и въз основа на кой АУАН е издадена. Тоест в заповедта ясно е описано въз основа на какви фактически констатации е издадена и съобразно кой АУАН – Серия GA № 3875256/19.08.2025 г. В рамките на съдържанието й е посочена и съответната правна норма, съобразно която е издадена - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

В този контекст следва да се посочи и, че не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.

На следващо място настоящият състав намира и, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на товарния автомобил „Фиат Скудо“, който е бил предоставен за управление на лицето Б. Б. Н., което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС, както и че същото лице е управлявало автомобила, собственост на жалбоподателя. Констатациите на проверяващите служители на МВР не са опровергани от представените по делото доказателства.

Всички тези обстоятелства, установяващи се от събраните по делото доказателства, сочат за невнимание и безстопанственост на собственика на автомобила по отношение на съхранението му с оглед осигуряване безопасността на движението и охраняване интересите на обществото. Обстоятелството, че автомобилът е предоставен на неправоспособно лице, не е оспорено от жалбоподателя. Напротив, в жалбата са изложени съображения единствено досежно описанието на нарушението в заповедта. Дори и хипотетично да се приеме обратното, то съдът намира, че законовата норма обвързва задължението на собственика на автомобила с грижата на добър стопанин да съхранява и непредоставя превозното средство на неправоспособни водачи. Съдът счита също така, че мярката е наложена именно с оглед целта на закона, да се ограничат правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата.

Предвид така установените по делото факти, съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който предоставя управлението на лице, което не е правоспособно и не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Административният орган обосновано е приел, че предоставяне управлението на МПС на водач, който не е правоспособен, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, а жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид своевременното искане на ответника за присъждането на разноските, същите следва да бъдат определени в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Б. Н. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000158 от 20.08.2025 г., издадена от А. Т., Началник Сектор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с която на Н. Б. Н. е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрация на ППС - т.а. „Фиат Скудо“, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.