РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1699/9.10.2020г.
гр.Пловдив, 09 . 10
. 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1712/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.53 ал.2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
П.Л.А.,***
обжалва „Извършено изменение на кадастралния регистър
на подробно описани недвижими имоти, като изменението се състои в добавяне на
Държавата чрез МОСВ като собственик, без да се заличават записаните в
кадастралния регистър собственици” от Началника на СГКК-гр.Пловдив.
- Жалбоподателят счита, че при извършеното изменение са
допуснати съществени нарушения на процедурата, изразяващи се в следното : КККР
на неурбанизираната територия на землище на гр.Калофер е одобрена със Заповед №
РД-18-615/04.09.2019г. на ИД на АГКК-София и съгл. чл.46 ал.2 ЗКИР – в 30
дн.срок от обявяването в Държавен вестник, собствениците могат да правят
писмени възражения по кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти пред службата по геодезия, картография и кадастър, а в случая
заявлението на Директора на НП „Централен балкан” е входирано
в СГКК-Пловдив с вх.№ 01-469272/17.10.2019г. – след предвидения в закона срок.;
С позоваване на чл.46 ал.3 ЗКИР е посочено, че при съставяне на КККР на
неурбанизираната територия на гр.Калофер са използвани картите и регистрите по
КВС на поземлена комисия Карлово и в тях Държавата не фигурира като собственик,
поради което поисканото изменение е извършено в нарушение на цитираната
разпоредба.; С арг. от текста на чл.51 ал.6 ЗКИР : „/Изм.
и доп. – ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г., предишна ал. 5, бр. 44 от 2019 г./ За извършване на измененията
в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5,
в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с
граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по
кадастър. Изработеният проект се подава в цифров вид по електронен път.”, се
поддържа, че към заявлението от 17.10.2019г. не е представен никакъв проект, а
единствено Акт за изключителна държавна собственост № 1/16.01.1997г., който не
съдържа граници на територията, която се твърди да е изключителна държавна
собственост. Не съдържа и индивидуализация на имотите, които се твърди да
попадат в тази територия. Нанасянето на Държавата като собственик по подробно
изброените в Уведомление изх.№ 01-469272/26.02.2020г. имоти е извършено
единствено въз основа на заявлението на Директора на НП Централен Балкан – без да
има приложени никакви други документи, удостоверяващи, че претенцията се
разпростира именно върху тези имоти.; Счита се, че наличието на неприключил
спор за собственост е пречка пред административния орган да извърши заявено
отстраняване на непълноти или грешки за съответния имот, тъй като нито Началникът на СГКК, нито съдът в съдебното
административно производство, нямат правомощие да преценяват на кого принадлежи
правото на собственост при налични конкуриращи се документи на страните. В тази
вр. се счита, че на основание чл.54 ал.2 ЗКИР и чл.72
предл. първо от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на
МРРБ, началникът на СГКК-Пловдив е следвало да откаже одобряване на искането
изменение на КК и КР. „Пред Районен съд Карлово към настоящия момент има
заведени и все още висящи минимум 3 производства за решаване на спора за
собственост между Държавата в лицето на МОСВ и отделните собственици физически
лица.”. Поискано е жалбата да бъде уважена с отмяна на оспореното изменение.
В писмено становище /л.81 и сл./ жалбоподателят уточнява, че в настоящия
случай не се касае за спор за собственост, а за вписване на промени в
кадастралния регистър, вследствие на опорочена процедура, което вписване се
обжалва. В тази вр. се твърди, че не е ясно по коя
точка на ал.1 от чл.51 ЗКИР е заявено изменението. Представеният Акт за
държавна собственост е от 16 януари 1997г., поради което не се касае за изменения
в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на КККР и
вероятно се касае за изменение по точка 2. непълноти или грешки или по точка 3.
явна фактическа грешка, като ал.4 на чл.51 ЗКИР предвижда, че за започване на
изменение на КККР по ал.1 т.2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50
поземлени имота, уведомяването на заинтересованите лица се извършва от АГКК
чрез обявление, обнародвано в ДВ. В случая е поискана промяна на кадастралния
регистър на общо 154 имота и няма данни обявление за това да е обнародвано в
ДВ. Във вр. с чл.53 ал.2 ЗКИР е посочено, че към
заявлението на Директора на НП „ЦБ” е представен Акт за държавна собственост от
16.01.1997г. /АДС/, по отношение на който се споделят съображенията на
Директора на СГКК -Пловдив – представеният документ не е достатъчен титул за
собственост, въз основа на който да се извърши заявеното изменение : В АДС е посочено
основание за издаване – Заповед № 843/31.10.1991г. на МОС, която е отменена със
Заповед № РД-396/15.10.1999г. Има съществено разминаване в площите, посочени в
заповед № РД-396/15.10.1999г. и в АДС, за които се твърди да са територия на НП
„ЦБ” – в АДС са посочени 73 261,8 ха, а в актуалната заповед за прекатегоризация на парка е посочена територия от 71 669,5
ха. Заявено е, че тази разлика от малко над 1500ха представляват именно
частните земеделски имоти, изключени от територията на Народен парк „НБ” при прекатегоризацията му в Национален. АДС не съдържа
индивидуализация на територията, която се твърди да е актуална – нито с
конкретни граници, нито с конкретни номера на имотите или масивите, по начин,
по който може да се направи обоснован извод, че имотите, описани в заявлението
на директора на НП „ЦБ” до СГКК – Пловдив, действително са обект на посочения
АДС. Изтъкнато е, че в АДС – графа „описание на имота”, в територията на парка
попадат „горски фонд” и „високопланински пасища и ливади”, а заявлението до
СГКК-Пловдив касае земеделски имоти. В тази вр. е
цитирана разпоредбата на чл.14 ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР с твърдение, че кадастърът
прави разлика между „Горски фонд” /т.14 и 15 в Приложение № 3 към наредбата/ и
„земеделски имоти” /т.10 от приложението/. Заявено е, че никога и с никакъв
нормативен документ – обработваема земя не е предавана към територията на НП
„ЦБ” за стопанисване. Затова не може да се направи обоснован извод, че АДС е относим към всичките 154 имота, чието изменение в КР е
допуснато. С извършване на изменението се е достигнало до особен вид
съсобственост в кадастралния регистър /КР/ – частна собственост и изключителна
държавна собственост, без да се посочат квоти на съсобствеността, което не е
допустимо. Поддържа се искането за отмяна на вписване на Държавата в КР като
необосновано.
- Ответникът Началник СГКК -
Пловдив оспорва жалбата
като неоснователна в писмено становище към преписката /л.2 и сл./. Посочено е,
че съгл. чл.53 ал.3 ЗКИР, не се изисква предварително уведомяване на всички
заинтересовани лица в случай на дублиране на носителите на правото на
собственост за един и същи имот. В изпълнение на чл.53 ал.2 ЗКИР и на основание
записаните данни в КРНИ, СГКК -Пловдив, във вр. с
чл.18а вр. чл.61 АПК вр.
чл.53 ал.3 ЗКИР, е уведомила всички известни заинтересовани лица, за извършеното
изменение на КРНИ за имотите в землищата на гр.Калофер и гр.Карлово. Относно
собствеността на Държавата за имотите, е съставен Акт за изключителна държавна
собственост № 1 от 16.01.1997г. и изменението на КРНИ е направено въз основа на
заявление на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, която съгл. чл.46
ал.1 т.1 вр. чл.48 ЗЗТ и като част от МОСВ, провежда
и осъществява управлението и контрола в защитените територии. Поддържа се, че
изменението в КР не е в нарушение на материалния закон и е в хипотезата на
чл.53 ал.2 ЗКИР – Държавата и жалбоподателят се позовават за собственици с
отделен титул за собственост, като съгл. чл.54 ЗКИР – при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго
вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър
на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Данните
сочат на спор за материално право между Държавата и жалбоподателят и едва след
разрешаването на спора по съдебен ред е допустимо последващо
изменение на КРНИ и вписване на собственика/собствениците на процесния имот – 35496.67.25. По същество производството е
пряко свързано с наличието на противопоставими права
по см. на чл.53 ал.2 ЗКИР, удостоверени с различни актове за собственост. Началникът
на СГКК-Пловдив като административен орган не разполага с правомощия да
проверява валидността на документите, както и да разрешава спора за
собственост. В тази вр. е посочено, че представеният
от заявителя Акт за изключителна държавна собственост № 1/16.01.1997г. – не е
отменен по предвидения ред към дата на извършеното изменение в КР, което
обстоятелство налага вписването в КРНИ на всички собственици и представените
документи. Разрешаването на спора от гражданския съд е предпоставка за
извършване на последваща промяна в КР, като останат
отразени само правата на действителния собственик на имота по см. на чл.53а т.1 ЗКИР. До настъпването на този юридически факт, регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост е в съответствие с
чл.53 ал.2 ЗКИР, което означава, че изменението е законосъобразно. Заявено е
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение при уважаване на
жалбата.
- Заинтересованата
страна Държавата чрез МОСВ се представлява от гл.юрисконсулт Д.Н. и юрисконсулт
Р.Х.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Възражението във вр. с чл.46 ал.3 ЗКИР се счита за неотносимо
към производството по чл.53 ал.2 ЗКИР, което е за изменение на КР с арг. от чл.51 ал.1 ЗКИР. Цитирана е съдебна практика на ВКС
/Решение № 139 от 02.10.2019г. по гр.д.№ 1087/2019г./, според която съгл. чл.41
ал.6 ЗКИР, когато от събраните с цел изготвяне на КККР данни се установи
наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на
собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот, в кадастралния
регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Това означава, че СГКК няма правомощия да проверява валидността на документите
или да извърши преценка кого да запише в КР, а следва да нанесе данните на
всички лица и документи. С оглед информационно -оповестителния
характер на КР, записванията в него не рефлектират върху действителните
собственици и размера на правата им върху имотите. Посочени
са нормите на чл.51 ал.1 - 3, чл.53а ал.1 т.1 ЗКИР с твърдение, че едва след
постановяване на окончателен съдебен акт по спор за собственост, ще бъде налице
правен интерес и възможност за заличаване на един от вписаните собственици на
имота. В случая СГКК е изпълнила императивната норма на чл.53 ал.2 ЗКИР, поради
което изменението на КР е законосъобразно. Поддържа се, че Актът за държавна
собственост /АДС/ е официален документ, с който държавата удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост /чл.5 ЗДС/ и е възразено, че отсъства индивидуализация на
имотите в АДС № 1/16.01.1997г. – твърди се, че индивидуализацията се извършва
посредством установяване на границите на националния парк с нормативен акт, при
което имотите, попадащи в неговите граници, притежават характера на
изключителна държавна собственост, съгл. чл.18 от Конституцията на РБ. Тъй като
актуването и деактуването на държавните имоти е вътрешнослужебна дейност, е заявено, че за придобиването на
право на собственост от страна на държавно учреждение
върху процесния имот е ирелевантно
по какъв начин и кога са съставени актове за държавна собственост.
Собствеността не се придобива въз основа на тези актове и няма пречка
отразеното в даден АДС да бъде оборено в съдебно производство пред граждански
съд. Твърди се, че Държавата е собственик на посочения в жалбата имот, като
твърдяното обстоятелство е видно от определената граница на Националния парк
посредством посочените правни основания в АДС № 1 от 16.01.1997г. /вкл. с
позоваване на §7а ал.1 от Закона за защитените територии/. Предвид изложеното и
с оглед съдържанието на административната преписка, се счита, че процедурата е
извършена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при съобразяване с
административно-производствените правила и материалния закон, поради което
жалбата не е основателна и следва да бъде отхвърлена. Заявено е възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение при уважаване на жалбата и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1.
Жалбата е подадена в срок от адресат
на изменение на кадастрален регистър /КР/ в качеството му на собственик на ПИ 35496.67.25
по КККР на неурбанизираната територия на землище гр.Калофер, община Карлово –
отразен в КККР, което изменение се състои в добавяне на Държавата чрез МОСВ
като собственик на посочения ПИ, без заличаване на записания в КР собственик –
оспорващото лице. Съобщение за изменението е получено на 12.03.2010г. от
съпругата на П.А. /л.54/, жалбата е подадена с вх. номер в СГКК – Пловдив от
19.03.2020г. /неподписана, л.10, 11/ и на 23.03.2020г. – с отстранена
нередовност. В допълнение се отбелязва, че уведомлението /л.50 и сл./ не
съдържа информация относно срок и ред за обжалване – чл.140 ал.1 АПК.
КККР
на неурбанизираната територия на землище на гр.Калофер е одобрена със Заповед №
РД-18-615/04.09.2019г. на ИД на АГКК-София, при което предмет на оспорване е извършеното
действие по изменение на КР, което по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите
на индивидуален административен акт – изразено с действие волеизявление на
административен орган.
Искането за изменение на КР се отнася
до вписване в КР правото на собственост на Държавата чрез МОСВ по отношение
обект – изключителна държавна собственост. Тоест, заявлението касае единствено
вписване на заявителя като собственик в КР, а не попълване на КК с нов обект и
в хипотезата на „непълнота и грешка“ по т.2, ал.1, чл.51 ЗКИР, поради което не е
изискуемо произнасяне по чл.54 ал.2 ЗКИР с изрична заповед. Не е налице и
хипотезата на чл. 53 ал. 1 т. 3 ЗКИР, приложима само при констатирано несъответствие
между данните в КР и тези в източника, удостоверяващ тези данни, която
принципно е приложима само по отношение изменение в КР. Поисканото изменение на
КР касае само права върху имота. Изменението на данни в кадастралния
регистър, когато не е свързано и не се изменят и данни в кадастралната карта,
се извършва по реда на чл. 53 ЗКИР без издаване на заповед - чл. 53а ал.1 ЗКИР.
С изменението в КРНИ, което е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал.1 АПК, се засягат права на лицата, чиито данни за правото на
собственост върху даден имот са отразени в КР. В случая данните за правото на
собственост на жалбоподателя не са заличени от КР, но актът подлежи на съдебен
контрол на общо основание, тъй като не е изрично изключен със ЗКИР /чл. 120
ал.2 Конституция на РБ/. Оспорващото лице обжалва именно изменението в КР, а не
уведомителното писмо, с което е осведомено за извършеното изменение - действие
по вписването в кадастралния регистър /Определение № 3366/18г., ВАС и др./
Правен интерес от оспорване вписването
в КР на Държавата за собственик на ПИ 67.25 е налице по отношение вписаният при
одобряване на КК и КР собственик П.А. - в частта за конкретния ПИ. Съдържанието
на жалбата касае конкретния ПИ, изменението на КР по отношение на който
определя П.А. за лице от обхвата на §1 т.13 ДР ЗКИР - "Заинтересовани
лица" по смисъла на §1, т.13 ДР ЗКИР / ред.Д.в. бр.49/2014г/, са
собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, които са
вписани като такива в кадастралния регистър към одобрената КК.
Вписаното изменение в КР по отношение
ПИ 67.25 има декларативно, а не конститутивно
действие - не поражда право на собственост в патримониума
на вписаното лице. Това не променя извода за наличие на правен интерес, тъй
като дори вписаният собственик в КККР за имота да не е заличен, е извършено
изменение в КР посредством добавяне на Държавата като носител на правото на
собственост върху същия имот. Според действащата норма на чл.53 ал.2 ЗКИР /изм. – ДВ, бр. 57 от 2016г./ : „При
наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния
регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.”.
Спрямо текста на нормата в предходна редакция от 2014г. – „При
наличие на противопоставими права на собственост,
съответно на друго вещно право на повече от едно лице за
един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
записват данните за всички лица и документи.”, действащата редакция изисква
като предпоставка за прилагане на чл.53 ал.2 ЗКИР – наличието на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот. Цитираната норма е приложената според
данните от преписката.
2. Изменението е извършено от Началник
СГКК – Пловдив, за правомощията на който орган е представена Заповед №
РД-13-15/27.01.2015г. /л.60/ - ИД на АГКК делегира на началниците на СГКК
правомощия за издаване на заповеди по чл.54 ал.1 ЗКИР за одобряване измененията
в КККР, за териториите на съответните области. Административното производство
се основава правно на чл.53 ал.2 ЗКИР, в която хипотеза не е предвидено
издаване на заповед за изменение на КР. Правомощията на началника на СГКК –
Пловдив при изменение на КР без заповед произтичат от закона - по териториален
обхват, във вр. с чл.51 ал.2 ЗКИР от глава Шеста
„Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните
регистри”, респект. чл.56 ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Съгл. чл.53 ал.3 ЗКИР /доп. – ДВ, бр. 57
от 2016г./ вр. с чл.53а ЗКИР: „За измененията по ал.
1, т. 2 и ал. 2 се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс
на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им.”. Според
съдържанието на текста на цитираната норма – основанието за изменение на КРНИ
по ал.2 е самостоятелно и различно от основанието по ал.1 – арг.
от ал.3. За конкретните изменения - ал. 1, т. 2 и ал. 2, ЗКИР е предвидил
уведомяване на заинтересованите лица в определен срок след извършване на
изменението, което може да бъде възприето като специален ред спрямо предвидения
в АПК. При изрично установена процедура в закона, не следва извод за нарушение
на чл.26 ал.1 АПК във вр. с чл.168 ал.4 АПК. Тези
норми от АПК са приложими при изменение на КР посредством заличаване на данни
за собственост, на мястото на които се вписват други, за различен субект на
правото на собственост.
Извършеното изменение не е основано на
чл.51 ал.1 т.2 и т.3 ЗКИР – с арг. от дефиницията за
„непълнота и грешка” - § 1 ДР ЗКИР, т. 16
: (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 57 от 2016 г.) "непълноти или
грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние; т.9 "явна фактическа грешка”. Не е приложима нормата на чл.51
ал.4 ЗКИР, тъй като касае изменение в обхвата на чл.51 ал.1 т.2 и 3 от закона.
Нормата на чл.51 ал.6 ЗКИР с изискването за представяне на проект в цифров вид
с индивидуализация на имотите с граници, е относима
за изменение в кадастралната карта, а не в кадастралния регистър. В тази вр. и чл.73 ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /изискваща геодезически замервания при
промяна на граници на ПИ/. Основанието за изменение в КР е самостоятелно –
чл.53 ал.2 ЗКИР и е свързано с чл.53 ЗКИР, която норма касае измененията в КР,
за разлика от чл.51 ЗКИР – основания за изменения на КККР. Заявените за
вписване данни не са нововъзникнали, поради което се
касае за промяна на данните по см. на чл.53 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗКИР. Промяната в
случая се изразява в добавяне на държавата чрез МОСВ като собственик на ПИ
67.25, без заличаване на записания в КР собственик – жалбоподател.
3. Административна процедура и
съдържание на преписката във вр. с посочените правно
и фактическо основания в уведомлението за извършено изменение на КР : КККР за
неурбанизираната територия в землището на гр.Калофер, община Карлово е одобрена
със Заповед № РД-18-615/04.09.2019г. на ИД на АГКК /л.58, 59/. В уведомлението
е отразено, че изменението на КР е извършено по заявление вх.№
01-469272/17.10.2019г. /л.12 и сл./, като преписката съдържа предходно
заявление изх. номер от РБ, МОСВ / 08.10.2019г., без вх. номер в СГКК-Пловдив.
Към същото /л.18 и сл./ са приложени : Списък на имотите, попадащи на
територията на НП Централен Балкан – от землищата на гр.Карлово и гр.Калофер;
Акт № 1/16.01.1997г. за изключителна държавна собственост на Народен парк „Централен
Балкан”; Заповед № 843/31.10.1991г. на Министъра на околната среда и водите за
обявяване на Народен парк „Централен Балкан”; Заповед № РД-396/15.10.1999г. на
Министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране
на Народен парк „ЦБ” – в национален парк със същото наименование; Протокол от
работата на междуведомствената работна група. В обхвата на Списък на имотите,
попадащи на територията на НП Централен Балкан, е и ПИ 67.25 /л.20/. АДС № 1 от
16.01.1997г. /л.23/ е съставен на основание чл.18 от Конституцията на РБ, чл.69 ЗДС и Заповед № 843/31.10.1991г. на МОС и в графа 3 – вид и описание на имота е
отразено : Народен парк „Централен балкан”, Планински масив с обща площ 73
261,8 ха, в това числа горски фонд – 44 079,8 ха и високопланински пасища и
ливади – 29 182,0 ха. Сборът от посочените две цифри е 73 261,8ха, което
означава, че в територията на народния парк са включени горски фонд и високопланински
пасища и ливади. Местонахождението на националния парк е в областите –
Софийска, Пловдивска, Ловешка и Хасковска.
Със Заповед № 843/31.10.1991г. е
обявен Народен парк „Централен балкан”, в обхвата на който, т.8 – Пловдивска
област, попадат съответни отдели от община Карлово по лесоустройвен
проект от 1984г. и от 1979г., както и по лесоустройвен
проект от 1981г. В т.11 – високопланински пасища и ливади с обща площ 29 182
ха, сред които община Карлово – 15 745 ха., като общата площ на народния парк е
73 261,8ха. Със Заповед № РД-396/15.10.1999г. народния парк е прекатегоризиран в Национален парк със същото наименование,
като площта му е намалена с 323,1 ха със съответни площи от общините Тетевен,
Троян и Априлци /отразени конкретни площи от съответни лесоустройвени
проекти, л.27/ и са посочени териториите, които обхваща националния парк. Намалената
площ на територията не обхваща община Карлово. Горският фонд от НП „ЦБ” е с
площ 44 000,8ха, в която са отразени лесоустройствени проекти за община Карлово
от 1996г., 1994г. При съпоставка със заповедта от 1991г. се констатира, че със
заповедта от 1999г. са намалени площите по отдели от съответните лесоустройвени проекти /ЛП/ - така 1991г. – ЛП от 1984г.,
ДЛ Клисура – 616,8ха / 1999г. – ЛП от 1996г., ДЛ Клисура – 557,8ха; 1991г. – ЛП
от 1979г., ДЛ Розино – 4 791,2 ха / 1999г. – ЛП от 1994г., ДЛ Розино – 4
753,0ха; 1991г. – ЛП от 1981г., ДЛ Карлово – 8 653,7 ха / 1999г. – ЛП от 1994г.
– 6 263,5 ха. По отношение високопланинските пасища и ливади, в заповедта от
1991г. участието на община Карлово е с площ 13 745 ха, а по заповедта от
1999гг. – 11 780,8ха, л.28. Следователно, със заповедта от 1999г. са коригирани
площи и от община Карлово, по съответните отдели от посочените лесоустройвени
проекти, вкл. за високопланинските пасища и ливади. И по двете заповеди в
границите на общата площ на народния/националния парк влизат резервати със
съответни площи и режими. Със Заповедта от 1999г. е отменена Заповед №
843/31.10.1991г., но народният парк е прекатегоризиран
на национален парк, без да отпада обявяването, съответно – съществуването му. В
Протокол на междуведомствената работна група от заседание на 03.08.2015г.
/л.29/ са отразени обсъждания на предложения от среща на 22.07.2015г., които
касаят имоти, които попадат или са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в
границите на национални паркове и резервати и е посочено – МОСВ да предприеме
необходими действия за записване в КРНИ и на държавата като собственик на
възстановените имоти, попадащи в границите на националния парк, във вр. с издаване на актове за изключителна държавна
собственост – МОСВ да подаде заявление до съответните СГКК с приложен списък с
идентификатори на ПИ, за които се иска промяна в КРНИ, ведно с прилагане на
съществуващите актове за държавна собственост и заповедите за обявяване на
защитените територии, в които попадат имотите.
Със заявлението от 17.10.2019г. е поискано нанасяне на настъпили
промени в КР на недвижимите имоти за изброени обекти – ПИ с идентификатори, вид
собственост, НТП, площ, местност, населено място – сред които и ПИ на
жалбоподателя /л.13/. Заявлението е подадено от Директор на Дирекция НП „ЦБ”
към МОСВ.
Във вр. със
заявленията от 08.10.2019г. и от 17.10.2019г., Началник СГКК-Пловдив отправил
до заявителя уведомление от 05.11.2019г. /л.30 и сл./ - посочено е, че промяна
в КРНИ ще бъде направена след представяне на нови Актове за изключителна
държавна собственост, с предоставена възможност в 14 дн.срок да бъдат заявени
скици на имотите, за които ще се съставят АДС.
МОСВ чрез Дирекция НП „ЦБ” отправило
искане до АГКК – за указване на СГКК-Пловдив да изпълни заявлението от
17.10.2019г. /л.33/ - заявено е, че въз основа на АДС от 16.01.1997г.,
Държавата чрез МОСВ е регистрирана в СГКК - Ловеч и СГКК-София област, като
собственик на имоти, попадащи в националния парк, вкл. е направено позоваване
на чл.8 ал.1 ЗЗТ и на чл.46 ал.1 т.1 ЗЗТ.
В писмено уведомление от 15.11.2019г.
на СГКК-Пловдив до ИД АГКК /л.35/ е отразено, че СГКК-Пловдив не приема за
регистрация Акт за изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997г.,
защото не е съставен по КККР с идентификатори и не е вписан в СВп., вкл. – към акта не са приложени графични данни с
координати за границата на защитената територия. „По описанието на територията,
което е направено в Акта не може да бъде индивидуализиран поземлен имот
/поземлени имоти/ по кадастралната карта”.
В писмо изх.номер от 26.11.2019г. –
АГКК отправила указания до СГКК-Пловдив – в 7дн.срок от получаване да бъде
извършено искането изменение на КРНИ на основание чл.51 ал.2 и ал.3 ЗКИР, с
регистриране в землищата на гр.Калофер и гр.Карлово – Държавата като собственик
в КРНИ на ПИ по приложения списък с посочени идентификатори, които попадат на
територията на НП „ЦБ”. На СГКК – Пловдив
е указано, че парковете с национално значение, които са посочени в Приложение №
1 към ЗЗТ, са изключителна държавна собственост по силата на закона, съгл.
чл.18 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.8 ал.1 ЗЗТ. Съставените актове за тези
имоти не се вписват в СВП. – арг. от чл.69 ЗДС и Акт
№ 1/16.01.1997г. е издаден преди приемане на ЗКИР, поради което имотите на НП
ЦБ не са с посочени идентификатори. Националният парк е обявен със Заповед №
396/15.10.1999г. и е в Приложение № 1 към чл.8 ал., ЗЗТ – под № 2. Към заявлението за изменение на КР е
приложен списък на имотите, попадащи на територията на НП ЦБ с идентификатори на
ПИ, което означава че може да бъдат индивидуализирани. Имотите в територията на
НП ЦБ са изключителна държавна собственост по силата на закона, а не поради
наличието на АДС /чл.5 ал.3 ЗДС; чл.69 ал.1 ЗДС/.
В представената извадка от КР /л.62/ -
Държавата е вписана в КР като собственик на ПИ 67.25, с ТП – земеделска земя, с
Акт за изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997г. За същия имот в КР
е вписан и П.А. с договор за доброволна делба от 28.01.2016г. – нотариално
заверен /представен по делото – л.69 и сл./ - дял III, т.4 /изоставена нива/.
4. При насрочване на делото към страните са отправени
указания по доказателствената тежест. Ответникът
следваше да поясни във вр. с указания на АГКК към
СГКК-Пловдив /л.46/ - посредством какъв способ са индивидуализирани имотите и в
частност ПИ 35496.67.25 спрямо територията по АДС № 1/16.01.1997г. /представяне
на съпоставени графични данни – извадки от ползвани извлечения от планове или
КВС или друг картен материал или др. информация/.
Ответникът представи писмен отговор
/л.78 и сл./, според който СГКК-Пловдив само регистрира собственост по
представени документи – актове за собственост. Индивидуализацията на имотите се
извършва от собственика или упълномощено лице и индивидуализацията на имотите не
е в правомощията на СГКК-Пловдив. В случая заявителят по заявление от
17.10.2019г. е индивидуализирал имотите, в които иска промяна в КР със
записване на Държавата като собственик с АДС № 1/16.01.1997г. - границите на
територията на НП ЦБ са определени от междуведомствена работна група, за
работата на която преписката съдържа изготвени документи. В тази насока е писмо
изх.№ от 15.09.2015г. на МОСВ с приложените към него Справка на възстановените
имоти в защитените територии, изключителна държавна собственост /л.38 и сл./.
Жалбоподателят не заяви доказателствени искания по твърденията в жалбата.
Представена е Заповед № РД-396/15.10.1999г., съдържаща се в преписката.
Заявлението е подадено от Директор на
Дирекция НП „ЦБ” към МОСВ. Изменението на КРНИ е направено въз основа на
заявление, за което е приложена нормата на чл.48 ЗЗТ : „Регионални органи на
Министерството на околната среда и водите за защитените територии са дирекциите
на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите.”.
В тази вр., правилно е възприета разпоредбата на чл.46
ал.1 т.1 ЗЗТ – „Министерството на околната среда и водите и неговите регионални
органи провеждат и осъществяват: 1. управлението и контрола в защитените
територии;”. Подаденото заявление е било допустимо за разглеждане, каквато е
преценката на административния орган. В тази насока се съобразява общата норма
на чл. 51 ал.3 ЗКИР, съгл. която
„Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по
заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз
основа на служебно постъпила информация от ведомство или община” /така и чл. 56 ал.1 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г./.
Със заявлението е поискано да бъде
записана и държавата като собственик в КРНИ на възстановени имоти от приложен
списък, попадащи в територията на НП ЦБ, в землищата на гл.Карлово и гр.Калофер
– „нанасяне на настъпили промени в КР на недвижимите имоти“ за изброени обекти
– ПИ с идентификатори, вид собственост, НТП, площ, местност, населено място – сред
които и ПИ на жалбоподателя /л.13/.
Съдържанието на промяната в КР се
изразява в записване на Държавата, ведно с П.А. /добавяне/, като собственик на
ПИ 67.25, без заличаване на записания в КР собственик, като е отразен Акт за
изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997г. Обект на правата и по
двата акта за собственост – договор за делба и акт за изключителна държавна
собственост, е поземленият имот, данните за който са предмет на промяната в КР.
Наличието на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост за един и същ имот, както е в случая, е основание в кадастралния
регистър на недвижимите имоти да се запишат данните за всички лица и документи
– чл. 53 ал. 2 ЗКИР.
Актът за изключителна държавна
собственост от 1997г. е съставен преди одобряването на КККР и съгл. чл.5 ал.3
от Закона за държавната собственост /ЗДС/ - няма правопораждащо
действие. Според чл.69 ЗДС, не е предвидено вписване на актовете за обекти и
имоти – изключителна държавна собственост /това е предвидено в хипотезата на
чл.70 ал.1 ЗДС, за имотите – публична и частна държавна собственост/.
Документите, удостоверяващи възникване правото на собственост на Държавата са
представените с актът за изключителна държавна собственост. В заповедите за обявяване и прекатегоризация
на парка – Национален парк „Централен Балкан” са отразени териториите в обхвата
на площта на изключителната държавна собственост, която възниква по силата на
закона. Парковете с национално значение са посочени в Приложение № 1 към ЗЗТ и
са изключителна държавна собственост по силата на закона - чл.18 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.8 ал.1 ЗЗТ. Към
заявлението за изменение на КР е приложен списък на имотите, попадащи на
територията на НП „ЦБ“ с идентификатори на ПИ, което означава, че претенцията
на Държавата е индивидуализирана посредством отразяване на ПИ с идентификатори
по КККР, попадащи в обхвата на територията на изключителната държавна
собственост. Заявителят за изменение
в КР не е предявил искане за изменение на граници на описаните ПИ, съответно –
ПИ 67.25, а е представил акт, удостоверяващ собственически права върху засегнат
от изменението на КР имот. В тази вр. се съобрази, че
действащата редакция на чл.53 ал.2 ЗКИР не е поставила изискване за
установяване на противопоставими права на собственост
за имота, а за документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост за имота. След като претенцията на Държавата касае ПИ 67.25 и са
представени документи, удостоверяващи възникване на правото на изключителна
държавна собственост за територията на националния парк, началникът на СГКК –
Пловдив е следвало и е зачел акта за изключителна държавна собственост, ведно с
представените към него документи, според които правата на държавата са в
териториален обхват, в който попада и ПИ 67.25 – по приложения списък на
имотите, попадащи на територията на НП Централен Балкан – от землищата на
гр.Карлово и гр.Калофер. Косвен контрол в съдебното административно
производство на тези права е недопустим. При наличието им е налице конкуренция
на титули за собственост, която индикира на спор за
материално право /в тази насока Решение № 9960/20г., ВАС/. Възприето е, че
произнасянето по евентуален спор за собственост, на какъвто сочи конкуренцията
между актовете, легитимиращи страните като титуляри на правото на собственост,
не е в компетентността на органа по кадастъра, съответно на административния
съд при проверката на административния акт.
В случая се отчита, че извършеното
изменение на КР се ограничава до записването на данни за собствеността за ПИ
67.25, като съществуващото в кадастъра фактическо положение на границите на
имота е запазено. Затова отсъствието на скица – проект с координати не е
съществен пропуск, с арг. от § 1 т. 15 ДР на Наредба
№ РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предназначението на скицата е
да отрази промяна на границите на поземления имот и/или очертанията на обектите
в него, каквато промяна в случая не е искана и не е извършена. – в този см.
Решение № 5614/19г., ВАС. В тази вр. според чл.30
ал.2 т.1 ЗКИР – „Кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на
кадастъра съдържа: 1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) основните данни за
имота по чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен имот, на сграда и на
съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект;“.
Производството за изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти е различно от производството за
отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и регистри. Последното
е свързано с промяна в основни кадастрални данни за имотите – граници и площ,
които се нанасят в кадастралната карта. Данните за правото на собственост върху
имотите се записват в КР и когато няма промяна относно границите и размерите на
нанесените имоти, не се издава заповед по чл. 54 ал.4 ЗКИР. Такъв е
разглежданият случай, като по изложените съображения жалбата се приема за
неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на П.Л.А.,*** против
изменение в КР на
недвижимите имоти в частта за ПИ 35496.67.25 – неурбанизирана територия в
землището на гр.Калофер, община Карлово, изразяващо се в добавяне на Държавата
чрез МОСВ, ведно с П.А., като собственик на посочения ПИ, без
да се заличава записания в кадастралния регистър собственик.
Осъжда
П.Л.А.,***, ЕГН **********, да заплати на Държавата
чрез МОСВ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :