Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 234/24.10.2019
г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 302 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на И.К.К. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-4332-003692/29.05.2019
г. на П.Х.П. – *, отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с
която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена такава
„прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна
точка, тъй като е издадена въз основа на АУАН, в който са изложени погрешни
твърдения. Иска се отмяната й, като се прави алтернативно искане за приложение
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят К.,
редовно призован, участва лично и с упълномощения от него процесуален
представител. Последният поддържа изцяло жалбата на основанията, изложени в
същата.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание, като не взема и писмено становище по жалбата.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.05.2019 г. , въз основа на
получен сигнал на тел. 112 за настъпило
ПТП, полицейските служители П.П.и Н.С. били изпратени
в ж.к. *, ул. *. На
място установили лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя К.
и лек автомобил „*“ с рег. № *. По твърдения на посочения в АУАН в качеството
на свидетел – очевидец В.С., жалбоподателя е управлявал лекия си автомобил,
като при извършване на маневра на заден ход, е ударил лекия автомобил „*“. К. отказал да бъде проверен за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7410+”, инв. № 0154. На
място бил съставен АУАН, като на жалбоподателя бил издаден талон за изследване с № 0058572, който той получил, но
в определеното му време не се явил в посоченото медицинско заведение, за
да му бъде взета проба за извършване на изследване.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 16-4332-003692/29.05.2019
г. на П.Х.П. – *, отдел „Пътна полиция“ към СДВР, на осн.
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя И.К. била наложена такава „прекратяване регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел В. П., който не е присъствал на инцидента, но свидетелства, че на
следващия ден са планирали да ходят за риба и
по думите на жалбоподателя, последният е бил до автомобила си, за да си
приготви рибарските принадлежности, когато се е включила алармата на съседна
кола и бил обвинен, че я е ударил,
но не го е управлявал.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Видно от представената по делото Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г., полицейските органи
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, са определени за длъжностни лица,
които да налагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.“а“ и
т. 6 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1,
б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява такова средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или
отказ да бъде извършена проверка по посочените в разпоредбата начини или отказ да
се даде биологична проба за извършване на изследване. При прилагането на чл. 171, т. 1 б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона
материалноправни предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено
по-горе, жалбоподателят К. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо
средство, а впоследствие, въпреки че е получил талон за изследване, не се е явил и да даде кръв за извършването на
изследване. При това положение
административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, което той и сторил.
Жалбоподателят твърди, че описаното в АУАН не отговаря на
действителността, тъй като нито е управлявал автомобила си, нито е причинил
ПТП. В тази връзка следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на констатираните в него
факти. Това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на
чл. 193 от ГПК, АУАН обвързва съда да приеме за доказани изложените в него
факти.
Съдът не споделя и твърдението, че е
налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като принудителната
административна мярка не съставлява наказание, а форма на изпълнителна дейност,
чрез която се дава израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от
закона случаи. По своята правна същност те не са санкционни актове, а са актове
на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове
и се налагат с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения. Поради това и нормите на ЗАНН, в т. ч. и тази на чл. 28 от същия
закон, са изцяло неприложими по отношение на принудителните административни
мерки.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-003692/29.05.2019 г.,
издадена от П.Х.П. – *, отдел „Пътна полиция“ към СДВР е
напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.К.,***, с
адрес за призоваване: гр. София, ул.
*, чрез адв. П.Й.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-4332-003692/29.05.2019 г., издадена от П.Х.П. – *, отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/не се чете