№ 10
гр. М., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М. К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600222 по описа за 2021 година
С Присъда на РС Л. от 13.07.2021 г. по НОХД № 325/2020 г., подсъдимия А.Г.
от гр. Л. ,обл. М. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2019 г. на ул.“Д.“
№ 6 в гр. Л. причинил средна телесна повреда на В. СТ. Г. от гр. Л.,
изразяваща се в счупване на голямопищялна кост в дясно в долна трета, която
кост влиза в състава на подбедрицата, довело до трайно затруднение
движението на долен десен крайник за срок не по-малък от месец и половина,
поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е
осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение
е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
Със същата Присъда подсъдимият А.Г. е осъден да заплати на
пострадалия В.Г. сумата хиляда лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от деянието, както и направените по делото разноски
по сметка на съда и на ОД на МВР М..
Присъдата е обжалвана от подсъдимия А.Г., чрез защитника му по
делото. В жалбата си поддържа, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с противоречия между диспозитив и мотиви на
1
присъдата, както и с противоречия в самите мотиви. Твърди, че деянието и
авторството му не са несъмнено доказани, анализирайки гласните
доказателства, събрани на първоинстанционното съдебно следствие. Моли
присъдата да бъде отменена и бъде постановена нова – оправдателна по
обвинението срещу него.
На проведеното разпоредително заседание от 28.09.2021 г. е прието,
че и въззивният съд следва да направи опит да открие, призове и разпита
двамата свидетели - очевидци, които първостепенният съд е заличил – именно
поради това, че не е успял да установи точното им местонахождение и да ги
изслуша в производството пред него.
Въззивно съдебно следствие не е провеждано – поради
неоткриването на свидетелите.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява становище за
неоснователност н жалбата. Смята, че делото е изяснено от фактическа
страна, че правилно са съобразени свидетелските показания и заключението
на медицинската експертиза. Твърди, че присъдата е обоснована и
законосъобразна и предлага да бъде изцяло потвърдена.
Подсъдимият Г. предоставя на съда да се произнесе по доводите в
жалбата.
Въззиваемият Г. не ся явава в съдебно заседание пред въззивната
инстанция и не взема становище по жалбата.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, във
връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на
чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок и от страна,
която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване.
Допълнението към нея, по съдържание, отговаря на изискванията на закона.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия
предвиден в НПК ред съдебно производствно, първоинстанционният съд
приел за установено от фактическа страна следното: подсъдимият и
2
пострадалият живеят в гр. Л. и към м. април 2019 г. отношенията помежду им
не били добри – имали дрязги и пререкания, отправяли си закани за
саморазправа. На 21.04.2019 г., когато се отбелязвал празника „Цветница“,
пострадалият Г. бил на гости в дома на своя познат Ц.Ц., заедно с Ц.А. и св. Л.
В.. Към 23 ч., след солидна почерпка с алкохол, Г. си тръгнал към къщи, но
взел със себе си вила от дома на Ц., за да си помага и подпира по пътя, който
бил не само неосветен, но и с дълбоки коловози и неравности. По същото
време, по същата улица минал л.а. „ХХХ“, управляван от св. М. К.. До нея на
предната седалка се возел подсъдимият Г. – нейн фактически съпруг, а от зад
в колата били детето им и св. М.М. – техен познат. Минавайки край двора на
Ц., св. М. видял Г. да стои на улицата пред портата с вила в ръка.
Забелязвайки подсъдимия в колата, Г. започнал да го ругае и обижда.
Пътуващите в автомобила чули шум от удар по колата и водачката й спряла, а
подсъдимият – слязъл да провери какво се случва. Слязла и св. К., а след нея
– и св. М.. Подсъдимият се отправил към държащия вилата Г. и след кратко
боричкане, я издърпал от ръцете му и с дръжката го ударил с нея в областта на
десния крак, а после с юмрук го блъснал в гърдите. От ударите Г. паднал на
земята, а подсъдимият – паднал върху него. Чувайки виковете от горната
разправия, домакинът Ц. и гостенинът му А. излезли на улицата и видяли Г.
да лежи на пътя, стенейки от болка, а подсъдимият стоял изправен до него.
Повикана била Спешна помощ и пострадалият Г. бил отведен в болница,
където било установено, че десният му крак е счупен. По това време в същата
болница се намирала и съпругата на Г. – свид. Г.а, придружаваща
настаненото там за лечение тяхно болно дете. Разбрала, че и съпругът й е
постъпил в болницата, а от Ц. научила, че подсъдимият е ударил мъжа й в
гърдите, а после е скочил на крака му. Забелязала, че пострадалия й мъж е в
окаяно състояние, а дрехите му – целите били в пепел. В хода на започналото
по случая досъдебно производство била назначена и изпълнена медицинска
експертиза, която установила, че пострадалият е получил счупване на
голямопищялна кост в дясно в долна трета, която кост влиза в състава на
подбедрицата. Увреждането води до трайно затруднение в движението на
десния крак за срок от около месец и половина, с последващо раздвижване на
крайника. У пострадалия е установено още счупване на долна част на
гръдната кост, причинило разстройство на здравето – временно и неопасно за
живота с оздравителен период от три седмици до месец. Относно механизма
3
на тези увреждания, вещото лице сочи, че счупването на крака е в резултат на
силен директен удар с/от/ предмет с тясна удължена повръхност / кол,
дърво,палка, дръжка/, но подобно счупване, с оглед морфологията и
разположението, не може да се получи при падане от собствен ръст или по
механизма на стъпване на криво. Счупването на долната част на гръдния кош
е възможно да се получи от силен директен удар в областта или от натиск
върху гръдния кош, включително и падане на тяло върху гръдния кош.
Първостпенният съд приел за установената цитираната фактическа
обстановка въз основа на приобщените писмени доказателства по делото,
заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетелите Г.,
М. и Г.а. Кредитирал показанията на последните, тъй като те кореспондирали
с остана.лите доказателства по делото. Съдът не възприел твърденията на св.
К. и св. В. за достоверни, като отчел близките им връзки с подсъдимия.
Отразил и невъзможността да бъдат изслушани двамата очевидци на случая –
Ц. и А., тъй като лицата са се установили да живят и работят в чужбина за
продължителен период от време. От правна страна, съдът приел, че с
поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129 от НК, тъй като е счупил десния крак на
пострадалия и това е довело до трайно затруднение в движението. При
определяне на наказанието съдът отчел да липсват многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства и след приложение на чл. 54
от НК и обсъждане на обстоятелствата с правно значение, отмерил наказание
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на
основание чл. 66 от НК, отложил за срок от три години. В гражданската част
на присъдата – съдът счел за основателна имуществената претенция на
пострадалия за претърпяните от него болки и страдания във връзка с
телесните увреждания и осъдил подсъдимия да му заплати обезщетение от
1 000 лв. на това основание.
При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод
подадената срещу нея жалба, а и при служебната такава, настоящата
инстанция не намери законови основания за нейната отмяна или изменение.
Първоинстанционното производство е проведено в пълно
съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати
процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер.
4
Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по
предвидения в НПК ред. Тези доказателства са надлежно обсъдени в тяхната
взаимна връзка и логическо единство, при което са направени верни, логични
и последовтелни изводи по фактите. Съдържанието на първоинстанционните
мотиви изцяло съответства на изискванията на чл. 305 от НПК. Съдът е
обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и
защо. Не е пропуснал и направените възражения от страна на защитата, като
мотивирано е посочил защо ги смята за основателни. В този смисъл - не са
допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното
производство, които да накърняват правата на страните; липсва и
необоснованост на присъдата.
Доводите в жалбата не могат да бъдат споделени. Те се свеждат на
първо място до твърдяни противоречия в мотивите. Въззивната инстанция
действително констатира известни неточности в мотивите: на първо място е
отбелязано, че граждански иск не е предявен, но после подробно е обсъден
такъв и е мотивирано защо се приема същият да е основателен и как е
определен размера на уважената неимуществена претенция за вреди; на второ
място – на първа страница на мотивите е посочено, че подсъдимият си
тръгнал от дома на Ц. след солидно употребено количество алкохол, но от
цялостното изложение в мотивите става ясно, че се касае до пострадалия, а не
до подсъдимия; на трето място – съдът е дефинирал понятието „средна
телесна повреда“ правилно, но по инерция е отразил да се касае до „лека
телесна повреда“. Тези несъответствия не могат да се приемат за съществени
процесуални нарушения, обусловени от противоречиви мотиви. И това е така,
тъй като от цялостното изложение на приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка, става ясно какво е установено по фактите и каква е
била волята на съда.
При самото провеждане на съдебното следствие са използвани
необходимите и относими процесуални способи за събиране на
доказателствата и това е станало правомерно. Съдът подробно се е
мотивирал кои доказателства установяват случилото се между страните и
защо ги кредитира. Съображенията му напълно се споделят и от въззивната
инстанция, без необходимост да се повтарят и в настоящето решение
установената фактическа обстановка и доказателствата, които я очертават.
5
Неоснователни се явяват и възраженията в жалбата относно авторството
на деянието. По делото е несъмнено установено, че при станалото
стълкновение между подсъдимия и пострадалия, на последният е бил счупен
десния крак, както и долната част на гръдната кост. Тъй като медицинската
експертиза е определила последиците от счупването на долната част на
гръдната кост, прокуратурата им е дала вярната правна квалификация на
деяние, представляващо „лека телесна повреда“ по смисъла на НК и тъй като
това деяние се преследва по частен ред, е внесла в съда обвинение само за
причинената „средна телесна повреда“, свързана със счупването на крака на
пострадалия. Автострството и на двете телесни повреди е несъмнено
установено. Пострадалият е бил категоричен, че е удрян именно и само от
подсъдимия. Начина, по които съобщава да е получил уврежданията напълно
съвпада със заключението на неоспорената от страните съдебно-медицинска
експертиза. Последната е категорична относно механизма на увреждането на
крака на пострадалия, че същото е получено от удар с твръд предмет с тясна
удължена повръхност – дръжката на вилата, за която съобщават свидетелите,
че е имало на местопроизшествието. Авторът на телесното увреждане се
установява още и от показанията на св. Г.а, която препредава думите на
неиздирения св. Ц., който е присъствал на събитията и впоследствие е
присъствал и при приемането на пострадалия в болницата, че именно
подсъдимият е удрял пострадалия й съпруг. Като се е доверил на
съответствието между заключението на съдебно-медицинската ексертиза и
свидетелските показания на пострадалия и неговата съпруга, първостепенният
съд е направил верен и обоснован извод относно авторството на деянието.
Независимо от това, че пострадалият е конституиран като страна в процеса, а
св. Г.а е негова съпруга, показанията на тези лица не следва да се игнорират,
тъй като те взаимно се допълват, съответстват на експетизата, а и лицата са
били надлежно предупредени за наказателната отговорност, която носят при
неверни показания. Показанията на останлите изслушани по делото
свидетели са неконкретни, непосредователни, а и проверката на техните
показания посредством останалите събрани по делото доказателства не
установява тяхната доставерност. Поради това и районният съд правилно не
се е доверил на показанията на тези останали изслушани по делото лица.
От правна страна – деянието е вярно квалифицирано като такова по чл.
129 от НК – причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
6
счупване на крак, довело до трайно затруднение на движението. При
определяне на наказанието е приложен правилно текста на чл. 54 от НК, тъй
като по делото не се установяват нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Макар и прекалено общо формулирани
първоинстанционните мотиви в тази част, става ясно, че съдът е отче за
смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на извършителя.
Следвало е да отчете като отегчаващо вината обстоятелство и фактът, че с
деянието си подсъдимият е осъществил още едно претъпление, което макар и
да се преследва по частен път, все пак е довело до причиняване и на още една
- лека телесна повреда / счупването на долната част на гръдната кост/. Този
пропуск при индивидуализацията на наказанието не може да бъде коригиран
от въззивната инстанция, тъй като липсва протест или жалба от страна на
частния обвинител. При това, отмереното наказание от четири месеца
лишаване от свобода се явява съразмерно. Правилно е приложен текста на чл.
66 от НК.
В гражданско-осъдителната част на присъдата също липсват законови
основания за нейната отмяна или изменение. Съобразени са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане почл. 45 от ЗЗД, а
размерът на обезщетението е съобразен с правилото на чл. 52 от ЗЗД и с
конкретните установени по делото обстоятелства. При постановяване на
присъдата е пропуснато присъждането на държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, на този пропуск следва да бъде отстранен от
първостепенния съд с определение по чл. 306 от НПК. Произнасяне по този
въпрос директно от въззивния съд е недопустимо, тъй като би лишило
страните от евентуално развиване на двуинстанционно производство
касателно определението почл. 306 от НПК.
Като взе предвид изложеното, въззивната инстанция намери, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
По горните съобржения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъдата н Районен съд град Л., постановена на
7
13.07.2021 г. по НОХД № 325/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8