№ 11689
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110170783 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Подадено е заявление от Бигбанк АС – клон България КЧТ, ЕИК
********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу Б. А. Г., ЕГН ********** за следните суми: 1/ сумата от 23567,81 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № CL-BGC-22000028 от 05.01.2022 г., сключен между Бигбанк АС –
клон България КЧТ, ЕИК *********, в качеството на кредитодател и Б. А. Г.,
ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва
от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на
873,95 лева за периода от 22.08.2022 г. до 13.12.2022 г.; 3/ лихва за забава в
размер на 155,11 лева за периода от 20.09.2022 г. до 23.12.2022 г.; 4/
компенсация за действия по възстановяване на вземане /такси за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие/ в размер на 20,00
лева; 5/ компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване в
размер на 15,07 лева.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
1
Заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит –
сключен с физическо лице и с изрично определена цел на отпускането
„текущо потребление“, следователно са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно договора кредитополучателят следва да заплаща такси по
тарифата на банката, като се претендират такси за компенсация за действия
по възстановяване на вземане /такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие/ в размер на 20,00 лева и такси за
компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване в размер на
15,07 лева.
Съдът намира, че вземанията на заявителя за горепосочените две суми,
са възникнали на основание недействителни договорни клаузи. Заявителят е
посочил, че горните такси се начисляват в случай на забава в плащане по
договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя по
договора и във връзка с предоставени услуги (в това число, но не само,
изпращане на кратки съобщения), както и във връзка с предприемане на
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. Видно от
изложеното в заявлението горепосочените такси се начисляват ежемесечно,
като дължимостта на самата такса се определя на база броя дни забава на
кредитополучателя в изпълнението на задължението му по кредита за
погасяване на уговорените погасителни вноски. Доколкото договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната
норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според
ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на такси, дължими за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, т.е. при определени условия след
настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на
2
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това, те не пораждат
права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 417 от ГПК, следва да се
отхвърли.
Като допълнение, следва да се посочи, че горепосочените такси се
начисляват ежемесечно, като тяхното начисляване и дължимост по никакъв
начин не е обвързано от извършване на действията, за които се твърди, че са
уговорени. Горното е допълнителен аргумент относно правилността на
извода, че така начислените такси почиват на клаузи, които са уговорени в
противоречие на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Още повече, че нито се
излагат твърдения, нито се представят доказателства, че такива действия
действително са извършени.
Предвид горното, заявлението следва да се отхвърли и пропорционално
в частта за разноските.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд, II ГО, 160 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
289105/23.12.2022 г., подадено от Бигбанк АС – клон България КЧТ, ЕИК
********* срещу Б. А. Г., ЕГН **********, В ЧАСТТА, с която се иска да
бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
3
суми, както следва: 1/ за сумата от 20,00 лева, представляваща компенсация
за действия по възстановяване на вземане /такси за действия по ограничаване
на негативните последици при просрочие/; 2/ за сумата от 15,07 лева,
представляваща компенсация на разходи за предоставяне на услуга за
уведомяване, както и в частта за разноските, а именно за държавна такса за
разликата над 491,94 лева до 492,64 лева.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4