№ 48
гр. Бургас , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600078 по описа за 2021
година
С присъда № 1/21.01.2021г., постановена по НОХД № 965/2020г.,
Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимия ИВ. Й. П., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 16.11.2019 г., в гр. Бургас, промишлена зона „север”, в
близост до езерото Вая, умишлено умъртвил П.В. А., ЕГН **********,
прострелвайки го с автомат „Калашников”, кал. 7,62 мм. с изписан номер
върху капака на цевната кутия № ВА .., довело до несъвместимо с живота
нараняване /разкъсване на аортата/, като убийството е извършено
предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл.115 от
НК и чл.54 НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет
години.
Със същата присъда Бургаският окръжен съд признал подсъдимия ИВ.
Й. П. за виновен в това, че на 16.11.2019 г. в гр. Бургас, държал 1 бр.
огнестрелно оръжие - автомат „Калашников”, кал. 7,62 мм. (незаводски
сглобен) с изписан номер върху капака на цевната кутия № ВА .. и 26 броя
боеприпаси за огнестрелно оръжие - патрони кал. 7,62x39 мм., без да има за
това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл.54
от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия ИВ. Й.
П. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за
1
отделните престъпления, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
осемнадесет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е
постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание
чл.59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият П. е бил
задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 02.12.2019г.
С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по
делото /подробно изброени/, постановявайки за част от тях - 1 бр. автомат
„Калашников“ кал. 7,62 мм. с № ВА.., 1 бр. пълнител за автомат
„Калашников, 14 бр. боеприпаси кал. 7,62x39 мм. и 7 бр. гилзи кал. 7,62x39
мм. - предадени на съхранение в Служба „КОС“ при Второ РУ Бургас на
ОДМВР — гр. Бургас - отнемането им в полза на държавата на основание
чл.53 ал.2 б.“а“ от НК, а за друга /подробно изброени/ - отнемане в полза на
държавата и унищожаването им като вещи без стойност. По отношение на
част от веществените доказателства, конкретно посочени в присъдата, съдът е
постановил връщането им на подсъдимия ИВ. Й. П., а иззетата по делото
лична карта на пострадалия П.В. А. - да бъде предадена на ОДМВР Бургас.
С присъдата подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати на гражданския
ищец Д. П. Анг. дъщеря на пострадалия П. А., действаща чрез своята майка и
законен представител АНДР. ПР. СТ., обезщетение за неимуществените
вреди, причинени от непозволено увреждане в размер на 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът над уважената част до
предявения размер от 280 000 лв. /двеста и осемдесет хиляди лева/ съдът е
отхвърлил като неоснователен.
С присъдата подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати също на
гражданските ищци и частни обвинители С. СТ. К. и В. АНГ. Л. – родители
на пострадалия П. А. по 90 000 лева на всеки от тях, представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и на АН. В. В. и Б.
В. АНГ., съответно негови сестра и брат по 80 000 лева на всеки от тях –
обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 16.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите, като
исковете над уважената част до предявения размер от 150 000 лв. съдът е
отхвърлил като неоснователни.
Подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец АН. В. В. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в обичайни
разходи за погребение на пострадалия П. А..
2
Подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати на частните обвинители и
граждански ищци направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение,
както следва: на С. СТ. К. и АН. В. В. общо сума в размер на 2000 лева, на В.
АНГ. Л. и Б. В. АНГ. – сума от по 600 лева на всеки от тях.
В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен
съд подсъдимият е осъден да заплати сумата от 19 660 лв. /деветнадесет
хиляди шестотин и шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху
уважената част от гражданските искове.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият П. е осъден да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата 13 231,37 лв.
/тринадесет хиляди двеста тридесет и един лева и тридесет и седем стотинки
/, представляваща разноски по досъдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни
жалби от адвокат Н.Р. от АК-Бургас, служебен защитник на подсъдимия ИВ.
Й. П. и от адвокат В.В. от АК-Бургас, упълномощен повереник на частните
обвинители и граждански ищци С. СТ. К., АН. В. В., В. АНГ. Л. и Б. В. АНГ..
В подадената от защитника на подсъдимия жалба се релевират
оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че
при индивидуализиране на наказанието на подс.П. не са отчетени в пълна
степен смекчаващите отговорността му обстоятелства и в частност
проявеното от последния съдействие в хода на разследването, съществено
допринесло за разкриване на обективната истина, както и необремененото му
съдебно минало, свидетелстващо за липса на престъпни навици. Направено е
искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337, ал.1, т.1
от НПК, да измени присъдата в санкционната й част, като намали размера на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подс.П. за престъплението
по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 от НК /определено като общо най-тежко такова
по реда на чл. 23 ал.1 от НК/ от 18 години на 15 години „лишаване от
свобода“.
В допълнително писмено изложение, подадено в срока по чл. 320 ал.4
от НПК, защитникът на подсъдимия - адв. Р. представя аргументация в
подкрепа на застъпената теза за явна несправедливост на отмереното
3
наказание. Позовавайки се на фактическите и правни изводи на първата
инстанция, застъпени в мотивите към атакуваната присъда, защитникът
изтъква, че в основата на същите стоят именно обясненията на подсъдимия, в
които той разкрива къде е скрил оръжието, вещите на пострадалия и въжето,
което е ползвал за преместването на трупа. Поддържа, че така проявеното
процесуално поведение на последния, насочено към разкриване на
обективната истина, не е отчетено адекватно от съда при индивидуализиране
на санкцията, тъй като е следвало да бъде ценено като изключително
смекчаващо вината му обстоятелство. Сочи на следващо място, че
съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът е
извел в мотивите си при индивидуализиране отговорността на П. за
извършеното деяние по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 от НК, разкриват техния
превес над отегчаващите такива, съответно и налагат отмерване на по-леко
наказание. Относно наказанието, наложено на подс.П. за извършеното от него
престъпление по чл. 339 от НК, защитата ангажира позиция за съответствието
му с принципа за справедливост. Изразява съгласие с постановената присъда
в нейната гражданско-осъдителна част. Моли за намаляване на наказанието
„лишаване от свобода“ от осемнадесет на петнадесет години.
В жалбата, подадено от адвокат В.В. от БАК, повереник на частните
обвинители и граждански ищци – С.К., А.В., В.Л. и Б.А., възпроизвеждаща в
своето съдържание присъдата на ОС-Бургас, е заявено оплакване за явна
несправедливост на наложеното на подс.П. наказание, както и е изразено
несъгласие с уважения размер на предявените граждански искове за
неимуществени вреди. В същата отсъстват конкретни доводи в насока
неправилност на присъдата в атакуваните й части. Направено е искане за
изменяване на присъдата в санкционната й част, с определяне на наказание на
подсъдимия „доживотен затвор“, както и уважаване на предявените
граждански искове в пълния им размер.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
жалбата на подсъдимия и моли същата да бъде оставена без уважение.
Подадената от частните обвинители и граждански ищци жалба прокурорът
намира за основателна по отношение оплакването за явна несправедливост на
наказанието. Изтъква, че в производството пред съда, протекло по реда на чл.
4
371, т.1 от НПК не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Сочи, че делото е
обезпечено с доказателства, необходими за изясняване на фактите и
обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, като възприетите от първата
инстанция фактически и правни изводи не търпят никаква критика. Излага
доводи за неяснота в мотивите на съда относно подхода му при
индивидуализиране на санкцията за всяко от престъпленията по чл. 116, ал.1,
т.9 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, доколкото отсъства ясно изразена позиция
на последния дали отдава превес на смекчаващите или на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Отправя упрек към съда, че не е изложил
аргументи за степента на обществена опасност на самия извършител, като не
се е съобразил с трайно установената съдебна практика, че тази личност не
може да бъде оценявана изолирано от престъплението и начина му на
осъществяване. Извършвайки собствена съпоставка и анализ на изводими от
доказателствата по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подс.П. обстоятелства, прокурорът счита за незащитима позицията за превес
на смекчаващи отговорността такива, обуславящи по-лека санкция. Сочи, че
съдът не е оценил в достатъчна степен отегчаващите вината обстоятелства –
високата степен на обществена опасност на двете деяния, осъществената
предварителна подготовка, незаконното притежание на оръжието и
боеприпасите, с които е извършено убийството, начинът на извършване на
престъплението, проявената висока степен на бруталност и престъпна
упоритост. За несъстоятелно намира твърдението на защитата, че
осъдителната присъда почива основно на обясненията на подсъдимия, за
които се сочи, че са основен доказателствен източник в разкриването на
значимите за процеса факти. В противовес на тези доводи изтъква, че
подсъдимият не е бил последователен в своите обяснения, а няколкократно е
променял същите, опитвайки се да заблуди разследващите органи за факти и
обстоятелства, които са релевантни за делото. Поддържа, че фактите и
обстоятелствата в процеса са изяснени въз основа на множество гласни,
писмени и веществени доказателства, събрани по реда и със средствата на
НПК, поради което и възражението на защитата, че проявеното съдействие от
подсъдимия не е оценено в достатъчна степен от решаващия съд, намира за
неоснователно. Необосновано според прокурора е и твърдението на защитата
за липса на престъпни навици у подсъдимия, доколкото за същото се сочи, че
5
не е съобразено с приетите от съда за установени данни относно извършени
от него други тежки престъпления, разследвани по други досъдебни
производства. Изтъквайки на следващо място, че по делото не са налице
данни, разкриващи социална незрялост на подсъдимия или неопитност на
последния, прокурорът изразява несъгласие с възприетото от първата
инстанция, че сравнително младата възраст на дееца следва да бъде ценена
като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Като неясни определя
изводите на съда за значимостта на трудовият статус на подсъдимия като
обстоятелство, смекчаващо отговорността му. Фактът, че същият е
осъществявал временно и периодично трудова дейност според прокурора не
го разкрива в положителна светлина и не дава основание за смекчаване на
отговорността му за извършените тежки престъпления. Обсъждайки
заключението на изготвената по делото комплексна съдебна психиатрично-
психологична експертиза, представящо данни за личностово-
характеристичната структура на подсъдимия, прокурорът намира, че
очертаният в него профил на последния също не предполага по-лекото му
санкциониране, а напротив – дава основание да се направи заключение, че се
касае за лице, спрямо което възможностите за поправяне са ограничени, т.е.
обоснована се явява нуждата от определяне на наказание „доживотен затвор“.
С горните доводи прокурорът пледира за уважаване жалбата на частните
обвинители по отношение претенцията за по-тежка санкция на дееца, а
именно налагане на наказание „доживотен затвор“, алтернативно моли за
увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ до
максималния такъв, предвиден в закона. Относно гражданските искове за
неимуществени вреди счита, че обезщетението, присъдено на родствениците
на жертвата, е справедливо определено, поради което и присъдата не следва
да бъде коригирана в тази й част.
Жалбоподателите – граждански ищци и частни обвинители В. АНГ. Л.,
С. СТ. К., АН. В. В. и Б. В. АНГ., не се явяват пред въззивния съд, редовно
призовани. Същите се представляват от упълномощения си повереник –
адвокат В. от БАК, която в съдебно заседание поддържа подадената от
доверителите й въззивна жалба. Ангажира становище за неоснователност на
жалбата на подсъдимия. Присъединявайки се изцяло към позицията на
представителя на БАП, изразена и аргументирана в пледоарията му пред
6
въззивния съд, повереникът изтъква, че от мотивите към присъдата не става
ясно защо съдът е определил наказанието при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Счита, че съдът не е
отчел с необходимата тежест особеностите на конкретната деятелност -
предварителното приготовление за извършване на убийство, използването на
незаконно огнестрелно оръжие и боеприпаси за отнемането живота на
пострадалия, начина на осъществяване на убийството, както и престъпната
упоритост на дееца, който е се е върнал на местопрестъплението, за да заличи
следите си. Като отегчаващо вината обстоятелство сочи, че следва да бъде
отчетено и това, че подсъдимият е отнел живота на свой много близък
приятел на също така сравнително млада възраст. Единственото смекчаващо
вината обстоятелство според повереника е чистото съдебно минало на
подс.П.. Твърди, че съдът не е имал основание да възприеме наличие на
изразено от подсъдимия съжаление за стореното, доколкото по делото не са
налице обективни данни за подобно поведение. Намира, че адекватното
наказание за извършеното деяние по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл. 115 от НК е
„доживотен затвор“ и моли за изменение на присъдата в този смисъл.
Претендира също необосновано занижаване на присъдените в полза на
доверителите й обезщетения за причинени неимуществени вреди и моли
предявените граждански искове да бъдат уважени в пълния им размер.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. П. Анг., редовно призована,
не се явява. За нея в качеството си на законен представител се явява нейната
майка А.П. С., която не ангажира становище по депозираните жалби.
Пред въззивния съд подсъдимият ИВ. Й. П. се явява лично и с
упълномощения защитник – адв. Н.Р. от АК-Бургас, който поддържа
изложените във въззивната жалба и допълнението към нея възражения.
Акцентира върху обстоятелството, че още при проведения първи разпит на П.
в хода на досъдебното производство, същият е направил самопризнание, а
при следващите разпити е потвърдил това свое признание, като е посочил и
мястото, където е скрито оръжието на престъплението и вещите на
пострадалия. Изтъква, че без съдействието на подсъдимия, разследваното
тежко престъпление не би могло да бъде разкрито, поради което и неговото
поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото, налага
наказанието му да бъде определено при превес на смекчаващите
7
отговорността обстоятелства. Оспорва твърдението на частните обвинители,
че подсъдимият не е изразил съжаление в хода на съдебното производство.
Претендира намаляване на наказанието на П. за извършеното от него
престъпление по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл. 115 от НК на петнадесет години
лишаване от свобода. Изразява становище за правилност на присъдата в
гражданско-осъдителната й част.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс. П. се присъединява
към становището на защитника.
Депозираните въззивни жалби, изходящи от защитника на подсъдимия
П. и от повереника на частните обвинители и граждански ищци К., Л., А. и В.
като подадени от лица, с правата по чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в
чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу
оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установяват като
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбите за
неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият П.
и неговият защитник, както и частните обвинители и техният повереник са
изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите В.А.Д., И.Д.К.,
П.И.К., Т.Н.Кр., Б. В. АНГ., АН. В. В., И.М.С., Д.С.К., Ж.И.В., В.И.Т., К.Р. А.,
Д.Н. Р.а, В.И.К., В.Й.Г. Ст.Ат.Г., С. СТ. К., В. АНГ. Л. и Р.В.Ч., както и да не
се провежда разпит на вещите лица: д-р П.П., извършил съдебномедицинска
експертиза на труп № 282/2019г. и съдебномедицинска експертиза №
46/2020г. по писмени данни; М.К., извършил дактилоскопна експертиза;
В.С.Б. – химическа експертиза № 458/19.11.2019г.; Д.Д.К. – извършила ДНК
експертизи № 19/ДНК-340, № 19/ДНК-349 и № 19/ДНК-340-1; Б.П.Ш. –
извършил ДНК експертиза № PG338/DNA/28112019; Ц.Л.М., извършил ДНК
експертизи № 19/ДНК-724 и № 19/ДНК-743; П.Б.П., А.В.П. и Н.Б.В. –
изготвили заключението по комплексната трасологична и физикохимична
експертиза № 19/БАЛ-197; П.П. и С.М. – извършили балистична експертиза
8
№ 19/БАЛ-192; Н.Б.В. – извършила физикохимична експертиза № 446; д-р
Д.я. и доц. д-р В.А. – извършили съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза; Н.П. – извършил четири технически експертизи
№ 26/20.01.2020г., № 27/20.01.2020г., № 28/20.01.2020г. и № 35/21.01.2020г.;
Г.Б. – извършил балистична експертиза; е.К. Л.а – извършила компютърно-
техническа експертиза № 2019/КСМ-142; д-р А.Г. и В.Б. – извършили
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза и инж. А.Г. –
извършил техническа експертиза, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертни заключения от досъдебното производство. При
съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК, ОС-
Бургас е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по
реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно
следствие по т.1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд е провел
разпит единствено на свид. АНДР. ПР. СТ.. Съдът приобщил по надлежния
ред обясненията на подсъдимия, показанията на останалите свидетели,
посочени в обвинителния акт, както и съответните експертни заключения от
досъдебното производство.
Анализирайки обхватно и задълбочено всички доказателствени
източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият ИВ. Й. П. е роден на ... г. в гр. Шумен. Същият е български
гражданин, със средно образование, неосъждан. Към датата на процесното
деяние подс.П. не е бил трудово ангажиран, като в предходни периоди е
упражнявал дейност на общ работник в строителството в гр.София.
Около две години преди инкриминираната дата П. се установил да живее
в гр. Бургас, като наел жилище в к-с „С.“ бл. ..., което обитавал и към месец
ноември 2019г. При договаряне наема на апартамента, в контакта си със
стопанина на жилището - св. В.К., подсъдимият съобщил за себе си неверни
данни, поддържайки твърдение, че е роден в гр.Я. и се занимава с търговия на
дрехи „втора употреба“ в магазин, намиращ се в кв.“Меден р.“ в гр.Бургас. В
наетото жилище подсъдимият живеел сам. В контакта си с трети лица, П. бил
дистанциран, проявявал прикритост, избягвал общуване и по телефона.
9
Преди да се установи да живее в гр.Бургас, подс.П. живеел и работил в
гр.София. Същият бил ангажиран с дейност в областта на строителството.
Покрай работата си на строителните обекти, П. се запознал с пострадалия П.
А., който също упражнявал строителна дейност. Познанството на двамата
датирало отпреди 2015г. Двамата поддържали контакти и с годините
изградили приятелски взаимоотношения, като П. А. считал И.П. за свой много
добър приятел.
От 2012г. пострадалият П. А. поддържал интимна връзка със св. А.С.,
като в различни периоди от време двамата живеели съвместно на съпружески
начала. От съжителството им се родило дете - Д. П. Анг., родена на ... г.
Пострадалият А. запознал подсъдимия И.П. с приятелката си - св. С. през
2015г. на тържеството по случай първия рожден ден на дъщеря им, което
организирали в ресторант в к-с „С.“ в гр. Бургас. Същият представил
подсъдимия като свой много добър приятел. По време на събитието св. А.С.
направила няколко снимки на двамата със своя мобилен телефон, които
запазила в паметта на устройството. В края на лятото на 2015 г. П. А. отново
заминал да работи в гр. София, където по същото време пребивавал и подс. П..
Работата в областта на строителството, с която се ангажирал
пострадалият П. А., била временна, поради което последният нямал постоянни
доходи и често изпитвал финансови затруднения. Същият се увличал по
хазарта и наркотиците, което допълнително повлиявало финансите му.
През м. февруари 2016 г., П. А. се прибрал в гр. Бургас. Той показал на
св. А.С. сак, пълен с пари, като споделил, че парите са от извършен грабеж,
съвместно с подс.П.. Кратко време след това, за около един-два месеца,
отдавайки се на страстта си към хазарта, пострадалият изхарчил парите в
казината и игралните зали в гр. Бургас. Впоследствие отново заминал за гр.
София, където престоял кратък период и отново се завърнал в гр.Бургас,
установявайки се да живее в дома на майка си в гр. Бургас, кв. „Р.“, ул. „С.Д.“
№ 33. В края на 2018 г. св. А.С. и П. А. заживели заедно, като си наели
квартира в гр.Бургас. По това време подс. И.П. вече се бил установил в гр.
Бургас и живеел в квартирата в к-с „С.”.
В началото на 2019 година подсъдимият И.П. и пострадалият П. А. се
10
срещнали в гр. Бургас и започнали да поддържат контакти – веднъж-два пъти
в месеца. За срещата си с подс.П. пострадалият разказал на приятелката си –
св. С.. Споделил и също, че подсъдимият отказал да си разменят телефоните и
му предложил ако има желание да се виждат, да го посещава в квартирата му,
която му показал къде се намира.
Подсъдимият П. и пострадалият общували винаги лично, не
контактували чрез мобилните си телефони. Тъй като в периода, в който
двамата се срещнали в гр.Бургас и установили контакт помежду си
пострадалият А. отново бил безработен, за покриване на разходите си по
поддържането на квартирата и грижата за семейството му, той търсил
съдействието на подсъдимия, от когото вземал пари на заем. От взетите в заем
пари, А. оставял на св.С. само малки суми от 30-60 лева, поради което
последната нямала реална представа какви заеми е получавал от подсъдимия.
Действителният размер на взетите от пострадалия в заем от подсъдимия суми
не е установен предвид, че П. А. към споменатия период продължавал да
посещава игрални зали и да участва в хазартни игри, което било свързано с
разход на пари, а по същото време той нямал трудова ангажираност и бил без
доходи. Поради липса на парични средства, св. С. и пострадалият А.
освободили обитаваната от тях квартира през месец май-юни 2019 г., като
последният отново отишъл да живее в къщата на своята майка в кв. „Р.”-
Бургас, а св. С., заедно с дъщеря им, отишли да живеят при нейната майка.
Макар да живеели разделено, двамата продължавали да се срещат често заедно
с детето.
Около две седмици преди датата 16.11.2019 г. пострадалият П. А. се
сближил със св. и.С., с която се познавали от детските си години. Последната
му предложила да остане да живее при нея, тъй като в къщата й имало добри
битови условия. Пострадалият приел предложението на св.СС. и се преместил
да живее в дома й в кв. „ЧЧ.м.” в гр. Бургас, ул. „ММ.“ № 2. В съжителството
си със св. СС., пострадалият не споделял много за личния си живот и
проявявал дискретност.
Към средата на месец ноември 2019г. пострадалият А. и подс.П. се
срещнали в квартирата на последния в гр.Бургас, к/с „С.“. При разговора,
който провели, пострадалият настоявал да вземе автомат „Калашников“, за
11
който знаел, че се намира у подсъдимия. Притеснен от поведението на А.,
преценявайки риска същият постоянно да го изнудва за пари и да издаде тайни
от съвместното им минало, подсъдимият решил да го убие. В изпълнение на
замисленото, подс.П. предложил на А. да се срещнат на 16.11.2019г. около
обяд в кв.“Долно Езерово“, на един ж.п. прелез в ляво в посока към езерото
Вая под предлог да намерят място, за да скрият оръжието – автомат
„Калашников“, което пострадалият да ползва, когато пожелае. Пострадалият
А. приел да се срещнат на мястото, посочено от подсъдимия.
Прибирайки се вечерта в дома на св.СС., при която се установил да
живее последните седмици, пострадалият запазил в тайна уговорката си с
подс.П.. Вместо това същият излъгал, че на следващия ден, около обяд трябва
да хване автобус за к/с“Меден р.“, за да се срещне със свой братовчед.
На уговорената дата – 16.11.2019г., преди да тръгне на срещата с
подсъдимия П., П. А. и св. и.С. пили кафе в дома й до около 11:00 часа. След
като тя изляза по работа, пострадалият тръгнал към автобусната спирка в кв.
„ЧЧ.м.” в гр. Бургас. Същият бил облечен със сини дънки, тъмно на цвят яке с
качулка, слънчеви очила със светли рамки на главата му, часовник на лява
ръка, носил в себе си портфейл и мобилен телефон в светъл цвят. В 12:06 часа
А. се качил на автобус от градския транспорт по линия № 6 с peг. № А ... MB.
В 12:32 часа той слязъл от автобуса на спирка „Централна” (ул.
„Александровска”) в централната част на гр. Бургас и се насочил към
съседната спирка на ул. „Вардар”, където бил заснет от видеокамерите на
двете автобусни спирки. В 12:40 часа А. се качил в друг автобус на градския
транспорт с peг. № А .. МБ, обслужващ линия № 7 към кв. „Долно Езерово”. В
12:57 часа П. А. слязъл от автобуса на спирка „Разсадника” на ул. „Одрин”,
намираща се преди разклона за кв. „Долно Езерово”, като тръгнал в обратна
посока на движение (към централна градска част), в посока мястото на
срещата му с И.П. - малък мост на черен път, излизащ от ул. „Одрин”, в
близост до база „Авточасти Енчеви” ООД. От началото на черния път до
посоченото „мостче” разстоянието не било голямо и около 13:05 часа П. А.
пристигнал на мястото на срещата. Подс. П. вече бил на уговореното място и
го чакал. До мястото на срещата подсъдимият се придвижил с велосипед, като
тръгнал от квартирата си в к-с „С.” в посока бул. „Проф. Яким Якимов” и
университет „Проф. д-р Асен Златаров”, преминал покрай магазини и сервизи
12
на „Фолксваген”, „Бова Кар”, „Унитрейлър” ЕООД, откъдето започвал черен
път през ниви водещ до кв. „Лозово” и излизащ на ул. „Одрин”, точно срещу
началото на другия черен път водещ към мястото на срещата. Подс.П. бил
облечен с анорак със сини кантове на ръкавите, със сив панталон, шапка с
козирка и имал раница на гърба. В раницата носил друго яке, найлонови торби
и чували. Подсъдимият избрал този маршрут, за да избегне движение по ул.
„Одрин”, водеща към квартал „Долно Езерово”, където знаел, че има
множество камери. Същият целял да избегне местата, на които би могъл да
бъде заснет от камерите, за да препятства възможността от евентуално
разкриване след осъществяване на замисленото престъпление. Пристигайки на
мястото, подс.П. скрил велосипеда в намираща се в близост до моста
растителност. В себе си подсъдимият носел огнестрелно оръжие, с което
възнамерявал да извърши намисленото убийство - автомат конструкция
„Калашников“, калибър 7,62 мм., с номер на капака на цевната кутия В А ..,
както и общо 26 бр. патрони калибър 7,62x39 мм., предназначени за стрелба с
този автомат, като 20 бр. патрони били поставени в пълнителя на автомата,
един патрон заредил в цевта, а останалите носел в джоба на якето си. Същият
облякъл черно яке с цип и сини кантове на ръкавите, под което скрил
автомата, поставяйки го отпред на тялото си, с насочено надолу дуло, като
презрамката му прекарал зад врата си. За притежаваните от него оръжие и
боеприпаси подс. П. нямал издавано разрешително.
Срещайки се на посоченото безлюдно място в близост до стара
неизползваема ж.п. линия, подсъдимият и пострадалият тръгнали да вървят по
черния път, като разговаряли за общи неща. Те достигнали до жп линия, която
прекосили и продължили напред в посока езерото Вая. По-късно достигнали
до неизползваема жп линия, която била обрасла с растителност. На това място
решили, че могат да скрият оръжието, при което пострадалият А. се навел, за
да разкрие храстите. В този момент подсъдимият се намирал зад пострадалия,
на не-повече от метър разстояние. Същият преценил, че моментът е удобен за
осъществяване на замисленото престъпление и предприел активни действия -
разкопчал ципа на якето си и се прицелил с автомата в П. А., който бил
наведен с прегънато тяло в кръста напред. Автоматът бил предварително
зареден от подсъдимия с патрон в цевта. Дулото на оръжието отстояло от
тялото на пострадалия (от гърба му) на около 30 см. до 50 см. В този момент
13
подс. П. натиснал спусъка на автомата и възпроизвел един изстрел с
насоченост отгоре - надолу, отляво - надясно и напред спрямо тялото на
пострадалия П. А.. Куршумът преминал през лява гръдна половина, между 11-
то и 12-то ребро, разкъсал аортата, преминал през десен бял дроб и излязъл
отпред в дясна гръдна половина в областта на гръдното зърно на пострадалия.
Получило се разкъсване и на ляв чернодробен лоб. Причиненото на
пострадалия увреждане било несъвместимо с живота. При произвеждането на
изстрела останали следи по дрехите и шапката на подсъдимия – капсулни
частици от изстреляния боеприпас, като такива останали и по дрехите на
починалия, в областта на проникването на куршума. След прострелването П.
А. паднал на земята до самата жп линия в храстите, като смъртта на последния
настъпила много бързо. Установявайки, че пострадалият е мъртъв,
подсъдимият предприел действия по заличаване на следите от
престъплението. За да препятства разкриване самоличността на пострадалия
при евентуално намиране на тялото, подсъдимият взел личните му вещи -
мобилен телефон - „Алкател” бял на цвят, черен портфейл, съдържащ личните
му документи и секретен ключ, както и слънчеви очила, които очила
захвърлил силно напред в храстите. С ножа, който носил в себе си, П. изрязал
клони с листа от околните храсти и дървета и с тях покрил тялото на П. А..
След като преценил, че е скрил трупа, решил да скрие оръжието и да се отърве
от вещите на А.. Пресякъл жп линията и продължил напред, докато достигнал
до удобно място, което било обрасло с високи плътни тръстики, треви и
храсти, намиращо се в близост до черния път, където с П. А. се срещнали.
Подсъдимият поставил оръжието - автомат „Калашников“ кал.7,62 мм. с номер
на капака на цевната кутия ВАЗ 746, ведно с пълнител с 20 бр. патрони кал.
7,62x39 мм. в него, в зелено яке, в което сложил и още 5 бр. патрони кал.
7,62x39 мм. В джоб на същото яке поставил и личната карта, карта за пътуване
и ключ на П. А., както и използвания нож и 1 бр. спрей. Посочените вещи
опаковал, като ги обвил в найлон и торба от хипермаркет „Била”, след което
скрил пакета в тръстиките. В близост до мястото, на няколко метра встрани,
подсъдимият хвърлил в растителността останалите вещи на П. А. - портфейла
и телефона. Преди да изхвърли телефона, той извадил от него СИМ – картата,
която счупил, за да не може да бъде проследена. След това излязъл направо от
мястото към бул. „Одрин”, малко преди черния път, по който по-рано
преминали с пострадалия, отишъл до мястото, където бил скрил велосипеда си
14
и с него по същия маршрут се прибрал обратно в гр. Бургас.
На следващия ден 17.11.2019 г., около 9,00 часа, свидетелите П.К. - член
на ловна дружинка „Долно Езерово” и неговата съпруга Таня К.а, излезли на
лов в землището на кв. „Долно Езерово“, заедно с кучетата си. Около 11,00
часа, докато вървели по неактивната жп линия, едното от кучетата им влязло в
храстите и спряло. Св. П.К. приближил до кучето и видял под отчупени и
нахвърляни на земята клони и сухи треви, труп на мъж, чиито крака били
перпендикулярно на жп линията и се подавали изпод клоните. Същият
предупредил съпругата си, която била на известно разстояние от него да не
приближава, за да не се уплаши. Веднага след това двамата поели в обратна
посока и по-късно се прибрали в гр.Поморие. Притеснени и изплашени от
обстановката, в която попаднали, двамата свидетели не съобщили веднага за
видяното от тях в полицията.
Деня след убийството - 17.11.2019 г., подс. П. прекарал в срещи с
приятели - посетил кв. Ветрен и собствен имот във в.с. „Б.“, но през цялото
време мислил за извършеното. Същият имал опасението, че е оставил трупа на
А. на прекалено видно място и е възможно някой да го намери. След като се
прибрал около 21.00 часа взел решение да премести тялото на пострадалия, за
да го скрие по-добре. По-късно същата вечер, отново с велосипеда си,
подсъдимият се придвижил до мястото на убийството, като взел със себе си и
дълго бяло въже, с което да влачи трупа. След като достигнал до мястото, с
помощта на въжето, подс.П. издърпал тялото на убития П. А. през жп линията,
по пътечка, водеща към нивата до дерето в посока езерото. При влаченето на
тялото, същото оставило диря през тревите и обработената почва на нивата.
След като оставил трупа в дерето, подсъдимият го покрил с растителност -
трева, клони и тръстика. Впоследствие той отново се върнал до мястото на
убийството и на самата линия между траверсите изкопал малка дупка в
камъните, в която сложил въжето, с помощта на което влачил трупа и го
покрил с камъни. Скривайки въжето, подс.П. се върнал по обратния път до
дома си.
На следващия ден - 18.11.2019 г. св. П.К. се свързал с органите на
полицията и съобщил за открития от него предния ден труп на мъж в
землището на кв. „Долно Езерово“. Създадена била организация за проверка на
15
данните, заявени от св. К., като при проведените полицейски мероприятия бил
открит трупът на П. А.. Същият не се намирал на мястото, посочено от св.К., а
при проследяване на дирите, оставени от влаченето му през намиращата се в
близост полска нива, бил установен от другата страна на тази нива, в малко
дере, покрит с треви, клони и листа. След установяване трупа на пострадалия
А., полицейските служители – свидетелите В.Д. и И.К/., докладвали на
Началника на 02 РУ-МВР-Бургас и останали да запазят мястото на
произшествието до идване на екип от ОДМВР – Бургас. С пристигането на
оперативно-следствена група били предприети действия по разследване –
извършен бил оглед на местопроизшествието, с начало на същия - 23:08 ч. на
18.11.2019 г., с което първо действие било образувано и досъдебното
производство по делото /спр. т.2, л.4-15 от ДП/.
В светлата част на денонощието, на 19.11.2019г. отново бил извършен
оглед на местопроизшествието, като обхватът на същия бил разширен до
мястото, посочено от св.К. като такова, на което първоначално се намирал
трупът на пострадалия. Намерени и иззети били слънчеви очила „Dunlop“ със
сива рамка. В динамиката на проследяване на откритите и фиксирани следи от
влачене, е очертана пътека през полска нива, достигаща до мястото, на което е
открит трупа на пострадалия. При огледа са описани особеностите на мястото,
иззети са клонки от растителност, както и са направени фотоснимки на
изследвания терен /спр. т.2, л.16-35 от ДП/.
При извършен на 04.12.2019г. оглед на местопроизшествие било
намерено и иззето бяло въже, тип оплетка, влажно, приобщено като
веществено доказателство по делото /спр. т.3, л.31-38 от ДП/. Открити и иззети
при извършен оглед на 04 и 05.12.2019г. били също оръжието на
престъплението ведно с патрони за него, както и личните вещи на пострадалия,
които подс.П. укрил след убийството /спр. т.3, л.39-61 от ДП/.
След извършено на 02.12.2019г. в условията на неотложност претърсване
в жилището, обитавано от подс.П. към инкриминирания период – апартамент,
находящ се в гр.Бургас, к/с “С.“, бл...., били намерени и иззети лични вещи на
подсъдимия, подробно описани в протокола по чл.128 от НПК, сред които и
шапка с козирка с надпис „FOX“; сив панталон с петна по него, в джоб на
който са открити чифт ръкавици - черни на цвят с бели точки от горната
16
страна; чифт ръкавици, оранжеви на цвят от горната страна и черни отдолу;
анорак с качулка и надпис „Adidas“ със сини кантове /спр. т.3, л.62-78 от ДП/.
При следващо претърсване в същото жилище на 04.12.2019г., отново са били
намерени и иззети лични вещи на подс.П., сред които и чифт платнени
ръкавици /спр. т.3, л.85-90 от ДП/, като в хода на разследването всички вещи
са били предоставени за експертно изследване.
Самоличността на мъжа, чийто труп бил намерен при извършения на
18.11.2019г. оглед на терен от землището на кв. „Долно Езерово“ била
установена на основата на извършено сравнение на иззетите при огледа на
същия дактилоскопни отпечатъци с отпечатъците на лицата, регистрирани в
системата АФИС, като същите показали съвпадение с тези на П.В. А. –
Протокол за извършена дактилоскопна експертиза №238/20.11.2019г. /спр.
т.4,л.14 -18 от ДП/. Идентифицирането на трупа е извършено и чрез
разпознаване от близките на А..
При огледа на трупа, извършен на 19.11.2019г. била иззета също и проба
кръв, ДНК анализът на която установил съвпадение с ДНК профила на П.В. А..
По данни от заключението на назначената по делото ДНК експертизата -
Протокол №19 /ДНК-340 от 28.11.2019г на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, този
профил съвпада с ДНК профила на клетъчен материал по един от
предоставените за изследване обекти, а именно обтривки от якето, с което е
бил облечен намереният труп, в частност: обект №2 /яке-лява мишница/, №3
/яке-дясна мишница/, №4 /яке-около врата/ и №5 /яке-ляв ръкав/. Посочено е
също в експертното заключение, че ДНК-профилът на П.В. А., ЕГН
********** съвпада напълно с ДНК-профила на три биологични следи,
регистрирани в Националната ДНК база данни, определени с връзка към ДП №
61/2016 г. по описа на СДВР /спр. т.4, л.23-26 от ДП/.
Иззетите при извършения оглед на трупа на П.В. А., вещи - 1 бр. яке с
надпис „Suxess“ черно, 1 бр. сини дънки, 1 бр. маратонки „Nike“ и чорапи, са
били обект на изследване и от назначената в хода на досъдебното
производство биологична ДНК-експертиза, която е имала за задача да
установи съществуват ли биологични следи, позволяващи да се извлече ДНК
профил, различен от този на починалото лице П.В. А. /спр. т.4, л.34-36 от ДП/.
Видно от представеното заключение на ДНК експертиза №
17
PG338/DNA/28112019 на веществени доказателства, по изследваните обекти:
лява маратонка, дясна маратонка, ляв крачол на дънков панталон и десен
крачол на дънков панталон, се установяват смеси на биологичен материал от
лица от мъжки пол в различно съотношение, като биологичният материал в
по-голямо количество се визуализира в алели с по-силен интензитет, които
формират ДНК-профил, еднакъв с ДНК-профила на П.В. А., ЕГН **********,
определен съгласно Експертна справка № 19/ДНК-340 от 27.11.2019 г. на
БНТЛ при ОДМВР - Бургас /изготвена във връзка с назначената ДНК-
експертиза, визирана по-горе/. По изследваното черно яке експертизата не е
определила ДНК-профил.
При извършване на сравнителен анализ на ДНК профила на подс.И.П. с
ДНК профилите на смес от клетъчен материал, определени при изследването
по ДНК експертиза № PG338/DNA/28112019 на веществени доказателства,
изготвената ДНК експертиза - Протокол № 19/ДНК-349 от 03.12.2019 г. на
БНТЛ при ОДМВР – Бургас е дала заключение, че същият не може да бъде
източник на клетъчния материал по изследваните в цитираната експертиза
обекти, тъй като в неговия ДНК-профил се откриват алели, които не
присъстват в определените ДНК-профили. При сравняване на ДНК профила на
подс.П. с ДНК профилите в Националната ДНК, вещото лице е установило
пълно съвпадение с ДНК профила на три броя биологични следи,
регистрирани в Националната ДНК база данни, определени с връзка към ДП №
61/2016 г. на СДВР /спр. т.4, л.54-56 от ДП/.
Следваща, назначена по делото ДНК експертиза - Протокол № 19 / ДНК -
743 от 19.12.2019 г. на ЦЕКИ към НИК - МВР, е дала заключение, че ДНК
профилът, установен върху изследваните обекти /иззети при извършено
претърсване в квартирата на подс.П. в гр.Бургас, к/с“С.“/, а именно обект №
9.1 /текстилна лента, увита около дръжката на нож с № 0871214В/, обект № 12
(чифт черни ръкавици с бели точки) и обект № 13 (чифт оранжево-черни
работни ръкавици) напълно съвпада с ДНК-профила на подс. ИВ. Й. П., ЕГН
**********. За останалите изследвани обекти - вещи, намерени при
извършените огледи на местопроизшествие на 04 и 05.12.2019г. /местата,
посочени от подсъдимия, на които е укрил вещи, свързани с извършеното
убийство/, а именно: отривки от автомат, ремък на автомат, пълнител, 20 бр.
патрони, 5 бр. патрони, три отривки от въже, лична карта, карта за транспорт,
18
ключ, кания за нож, черна плетена ръкавица и три отривки от яке,
експертизата е дала заключение, че не може да се определи ДНК-профил / спр.
т.4, л.60-65 от ДП/.
Изготвената по делото ДНК експертиза по писмени данни, имаща за
обект вещите, иззети при огледа на жилището, обитавано от пострадалия А. в
гр.Бургас, кв.“Р.“, ул.“С.Д.“ №33, е определила съвпадение на ДНК профила на
пострадалия П. А. с ДНК профила на клетъчен материал по изследваните осем
угарки от цигари. По отношение на останалите намерени и иззети от дома му
вещи – четири броя стъклени чаши, експертизата сочи, че не се определя ДНК
профил - Протокол № 19 / ДНК — 340-1 от 29.11.2019 г. на БНТЛ при ОДМВР
– Бургас /спр. т.4, л.77-79 от ДП/.
При проведеното ДНК изследване на приобщените по делото с
протокола за оглед на местопроизшествие от 19.11.2019г. веществени
доказателства - седем клонки, вещото лице е формулирало заключение, че за 6
от клонките се получава частичен амплификационен продукт без
идентификационна стойност, а за една от клонките – обект №7 е получен
продукт от смесен клетъчен материал, който също няма идентификационна
стойност. Изразено е становище на вещото лице, че тези резултати най-
вероятно се дължат на минималното количество на изследвания клетъчен
материал, както и на фактори на околната среда и /или влиянието на
инхибитори - Протокол № 19 / ДНК - 724 от 12.12.2019 г. на ЦЕКИ към НИК -
МВР / спр. т.4, л.46-49 от ДП/.
По делото е извършена съдебномедицинска експертиза на труп №
282/2019 г. /спр. т.4, л.2-5 от ДП/. От заключението на същата е видно, че при
огледа и аутопсията върху трупа на П.В. А., е установено огнестрелно
нараняване с входно отверстие отзад в лява гръдна половина, изходно в дясна
гръдна половина. Посоката на раневия канал е определена отзад - напред,
отдолу – нагоре и в дясно. Прието е, че раната е причинена от проектил, който
е проникнал отзад между 11 и 12 ребра, с диаметър на входното отверстие 6-7
мм., като същият е избил част от долния ръб на 11-та ребрена дъга, долния
преден ръб на 12 гръден прешлен, разкъсал е аортата, преминал е през десен
бял дроб и е излязъл отпред в дясна гръдна половина в областта на гръдното
зърно, с размери на изходното отверстие 2x1 см. и широчина 7-8 мм.
19
Кинетичната енергия на проектила е посочено, че е разкъсала горната част на
левия чернодробен лоб.
Като непосредствена причина за смъртта на П.В. А., вещото лице и
приело установеното несъвместимо с живота разкъсване на аортата, при което
смъртта е настъпила много бързо. След причиненото му нараняване според
експерта пострадалият не е имал възможност да възприема заобикалящата го
действителност и да осъзнава какво се случва, както и е можел да извършва
активни движения. Давността на смъртта е определена от вещото лице - около
два - три дни.
По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза № 46/2020 г. по
писмени данни, която дава заключение, че описаният от подсъдимия
механизъм на стрелбата – докато пострадалият е бил наведен с прегънато тяло
в кръста напред, същият да се е намирал на около метър зад и над него,
възпроизвел изстрел отгоре - надолу, отляво - надясно и напред спрямо
пострадалия, отговаря на установения раневи канал по пострадалия. Горния
извод експертът е направил на база установеното при аутопсията върху трупа
на А., че входното отверстие е отзад в лява гръдна половина с посока отдолу -
нагоре и вдясно напред, като изходното отверстие е в дясна гръдна половина
/спр. т.4, л.9-10 от ДП/.
Изготвените по делото химическа и химикотоксикологична експертизи,
дават заключения за наличие на алкохол в кръвта на пострадалия А. с
концентрация 0,35 промила /според химическата експертиза/ и 0,26 g/L
/според химикотоксигологичната експертиза/, както и присъствие в кръвта на
пострадалия на специфичен за ТНС /тетрахидроканабинол/ метаболит,
доказващ употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол
– марихуана, канабис и др. В кръвта и урината на А. е установено също
присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин
и метамфетамин /спр. т.4, л.20, л.106-108 от ДП/.
В хода на разследването е назначена и извършена балистична
експертиза, обект на изследване на която са били намерените и иззети при
огледа на местопроизшествието, извършен на 04.12.2019г. оръжие и патрони
към него. Съгласно заключението на същата - Протокол № 19 / БАЛ - 192 от
17.12.2019 г. на ЦЕКИ към НИК - МВР, представеният за изследване обект е
20
автомат конструкция „Калашников“, кал. 7,62 мм., с № ВА.. върху капака на
цевната кутия, предназначен за стрелба с патрони кал. 7,62x39 мм. Посочено е
в експертизата, че автоматът не е заводски окомплектован (сглобен), като за
сглобяването му са използвани заводски произведени части от незавършен
производствен цикъл. Същият според представеното заключение е годен да
произведе изстрел и съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява
огнестрелно оръжие.
Представените за изследване общо 25 бр. патрони експертизата определя
като фабрично произведени патрони кал. 7,62x39 мм., предназначени за
стрелба с пушки и автомати кал. 7,62x39 мм., включително и за процесния
автомат. Същите са годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1
от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Според
същото заключение, при извършен сравнителен анализ се установява, че
съхраняваната в НСБК (Национална съдебно-балистична колекция) под №
3566 1 бр. гилза - веществено доказателство по ДП № 251 ЗМ-147/2015 г. по
описа на ОДМВР - гр. Бургас и съхраняваните в НСБК под № 3645 пет броя
гилзи - веществени доказателства по ДП № 61/2016 г. по описа на СДВР, са
били стреляни с представения автомат конструкция „Калашников“, кал. 7,62
мм., с № ВА.. върху капака на цевната кутия / спр. т.4, л.82-88 от ДП/.
Изготвената по делото физикохимична експертиза - Протокол № 19 /
ФЗХ — 446 от 30.12.2019 г. на ЦЕКИ към НИК - МВР, дава заключение, че в
представената за изследване отривка от цевта на автомат (иззет при оглед на
МП) се регистрират капсулни микрочастици със състав: Рb (олово), Sn (калай),
Sb (антимон), Ва (барий), както и се регистрират голям брой капсулни
микрочастици с непълен състав: Рb (олово), Sn (калай), Sb (антимон).
Наличието на капсулни микрочастици според вещото лице е индикация, че с
оръжието е стреляно след последното му почистване.
Съгласно заключението на назначената комплексна физико-химична и
балистична експертиза - Протокол № 19 / БАЛ - 197 от 19.12.2019 г. на ЦЕКИ
към НИК - МВР, върху представените за изследване яке и тениска /иззети при
огледа на трупа на А./ се установяват по две нарушения в целостта на
материята, кореспондиращи по местоположение с описаните в Протокол за
оглед на труп от 19.11.2019 г. в ОСМ при УМБАЛ - Бургас две огнестрелни
21
рани. Нарушението върху задната страна на якето е първа входна огнестрелна
пробойна от изстрел, произведен от дистанция в интервала 30 - 50 см. В
пробата, иззета от лявата ръка на П.В. А. се регистрират две капсулни
микрочастици със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий). В
пробата, иззета от дясната ръка на П.В. А. се регистрират две капсулни
микрочастици с непълен състав Рb (олово), Sn (калай), Sb (антимон). Съставът
на капсулните микрочастици, установени по ръцете на П.В. А., съответстват на
този, установен по пробойната върху задната страна на якето / спр. т.4, л.69-75
от ДП/.
При изследването и анализа на вещите, иззети при претърсването в
квартирата на подс.П. в гр.Бургас, к/с “С.“, бл.... /протокол за претърсване и
изземване от 02.12.19г.-т.3, л.62-66 от ДП/, цитираната комплексна експертиза
е формулирала заключение, че:
- в пробата, иззета от левия ръкав на анорак с качулка и надпис „Adidas“
със сини кантове, не се регистрират капсулни микрочастици, а в пробата,
иззета от десния ръкав на анорака се регистрира една капсулна микрочастица
със състав: Рb (олово), Sb (антимон), Ва (барий).
- в пробата, иззета от левия ръкав на яке със сини кантове, се регистрира
една капсулна микрочастица със състав: Рb (олово), Sb (антимон), Ва (барий).
В пробата, иззета от десния ръкав на яке със сини кантове, се регистрира една
капсулна микрочастица със състав: Рb (олово), Sb (антимон), Ва (барий) и една
с непълен състав: Рb (олово), Sn (калай), Sb (антимон).
- в пробата от лявата ръкавица, оранжева на цвят от горната страна и
черна отдолу, се регистрира една капсулна микрочастица със състав: Рb
(олово), Sb (антимон), Ва (барий). В пробата, иззета от дясната ръкавица, не са
регистрирани капсулни микрочастици.
- в пробата, иззета от козирката на шапката с надпис „FOX“ и предната й
част се регистрира една капсулна микрочастица със състав: Рb (олово), Sb
(антимон), Ва (барий), седем капсулни микрочастици с непълен състав: Рb
(олово), Sn (калай), Sb (антимон) и една с непълен състав: Рb (олово), Sn
(калай), Ва (барий).
- в пробата, иззета от предната част на сив панталон, се регистрира една
22
капсулна микрочастица със състав: Рb (олово), Sn (калай), Sb (антимон).
- в пробата, иззета от лявата ръкавица, черна на цвят с бели точки от
горната страна, се регистрират дванадесет капсулни микрочастици със състав:
Рb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), две със състав: Р b (олово), Sb
(антимон), Ва (барий) и шест с непълен състав Рb (олово), Sn (калай), Sb
(антимон). В пробата, иззета от дясната ръкавица, се регистрира една капсулна
микрочастица със състав: Рb (олово), Sb (антимон), Ва (барий).
При анализа на пробите, иззети от черни платнени ръкавици /намерени
при претърсване в обитаваното от подс.П. жилище гр.Бургас, к/с “С.“, бл....
/протокол за претърсване и изземване от 04.12.19г.- т.3, л.85-86 от ДП/,
експертизата сочи, че не се регистрират капсулни микрочастици.
Според същата експертиза капсулните микрочастици, регистрирани в
цевта на представения за изследване автомат, съответстват по състав с тези,
регистрирани по ръцете на П.В. А. и тези по нарушението върху задната
страна на черното яке - веществени доказателства по същото досъдебно
производство и предмет на Експертиза № 19/БАЛ-197 от 19.12.2019 г.
Формулирано е и заключение от експерта, че капсулните микрочастици,
регистрирани по лявата ръкавица, черна на цвят с бели точки от горната
страна, част от частиците по шапката с надпис „FOX“, тази по сивия панталон
и по десния ръкав на якето със сини кантове, собственост на подсъдимия П.
съответстват по състав с тези, регистрирани по ръцете на П.В. А. и с тези по
нарушението върху задната страна на черното яке /спр. т.4, л.90-98 от ДП/.
По делото е назначена също техническа експертиза, с поставена задача
да определи географското положение на района, в който е извършено
инкриминираното деяние, с представяне на информация за координатите на
имота съобразно наличните в Кадастралната карта данни, заключението по
която сочи, че престъплението е извършено в поземлен имот с идентификатор
07079.605.299 по одобрената кадастрална карта на гр. Бургас, който попада в
границите на Промишлена зона „Север“, гр. Бургас /спр. т.5, л.95 -96 от ДП/.
В хода на воденото досъдебно производство съобразно реда по чл. 159,
ал.1 от НПК са били изискани и приложени като веществени доказателства по
23
делото оптични дискове /7 на брой/, съдържащи компютърно информационни
данни – записи от камери за видеонаблюдение, монтирани на Централна
автобусна спирка „Вардар“-Бургас, автобусна спирка „Иван Рилски“, в
автобус на „Бургасбус“ ООД с рег. №№ А ... МВ, в автобус на „Бургасбус“
ООД с рег.№А .. МВ по линия №7, както и на обекти, стопанисвани от
дружествата – „Авточасти Енчеви“ ООД, „Унитрейлър„ ЕООД и сервиз
„Фолксваген“-Бургас от дата 16.11.2019г., изследването на които е наложило
назначаването на техническа експертиза. Съгласно изготвеното експертно
заключение – Протокол № 35/21.01.2020г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас,
съдържащите се на дисковете файлове, които представляват видеозаписи от
охранителни камери, не разкриват осъществявана върху тях интервенция.
Записите са прегледани от вещото лице Н.П., като от тях на хартиен носител
са свалени само кадрите, имащи значение за разследването. Анализирайки
същите и в съпоставката им със снимки на подсъдимия И.П. и пострадалия П.
А. от системата БДС и наличните в кориците на делото фотоси, експертът е
дал заключение, че лицето, заснето на видеозаписите на дискове 1, 2 и 3
/обозначено с жълта стрелка на свалените кадри/, вероятно е П.В. А. поради
прилика в следните признаци: форма на лицето, форма на ушите и носа, форма
на линията на косата и форма на устните. При сравнително изследване на
лицето, заснето на записа от диск 6 /управляващо велосипед/ и приобщените
по делото материали – снимки на иззети от жилището на подс.П. в гр.Бургас,
к/с“С.“ вещи – велосипед, шапка с козирка и анорак с качулка и сини кантове
на ръкавите, експертът е установил наличие на общи признаци /цвят, кройка,
кантове на ръкавите, наличие на качулка/ между дрехата, с която е облечен
велосипедистът и заснетия при претърсването в жилището на подсъдимия
анорак, като е приел, че е възможно да се касае за една и съща дреха. По
отношение на останалите обекти – шапка и велосипед, вещото лице е
достигнало до заключение, че отличителните им белези не позволяват да се
даде отговор дали се касае за вещи, идентични със заснетите на записа от диск
6 / спр. т.5, л.13-28 от ДП/.
Извършена е по делото лицево-идентификационна експертиза - Протокол
№ 28/20.01.2020г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас, обект на изследване на
която са били предоставените доброволно от св. А.С. три броя снимки, за
които същата свидетелства, че е лично е направила на пострадалия А. и подс.
24
П. на рождения ден на дъщеря си на 07.07.15г. Според данните от цитираната
експертиза, за целите на която като сравнителен материал са ползвани снимки
на пострадалия и подсъдимия от БДС, едно от лицата на фотоса с голяма
вероятност е ИВ. Й. П. поради прилика в признаците: форма на лицето, форма
на ушите, носа и устата, форма и размер на веждите и форма на устните и
очите, а второто лице е идентифицирано като П.В. А. поради прилика в
признаците: форма на лицето, форма на ушите, носа и устата, форма на
линията на косата и форма на устните и бръчките около носа /спр. т.5, л.8-9 от
ДП/.
Обсъдените по-горе експертни заключения не се оспорват от страните от
гледна точка както на компетентността на вещите лица, изготвили същите,
така и във връзка с обективността на резултатите, които отразяват на основата
на извършения анализ и изследване на предоставените им обекти. Въззивният
съд се присъединява към оценката, дадена от първостепенния такъв касателно
научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените по делото
СМЕ, ДНК, физикохимична, балистична, комплексна физико-химична и
балистична, дактилоскопна, лицево-идентификационна, химическа,
химикотоксикологична и технически експертиза, които ангажират обосновани,
подробни и ясни становища на вещите лице по поставените задачи, при
отразени данни за използваните методи, принципи и подходи на изследване и
анализ.
Обосновано, след анализ на резултатите от извършените експертизи,
съдът е достигнал до извод, че обективираните в тях заключения на вещите
лица кореспондират с обясненията на подс.П., в които същият е описал
механизма на осъществяване на престъпните деяния, като комплексният им
анализ способства установяване на фактите, очертани по-горе.
Процесуално законосъобразен подход съдът е проявил и в оценката си за
достоверност на приобщените по делото гласни доказателствени източници.
Показанията на свидетелите са обсъдени с нужното внимание, съпоставени са
помежду им, оценени са съобразно действителния им смисъл и са приети като
достоверни, с оглед отсъствието на противоречия между тях и подкрепата им
от останалите доказателствени източници и експертни заключения. Детайлно
също така съдът е анализирал и обясненията на подсъдимия, като е съпоставил
25
същите с показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществените
източници на доказателствени факти, както и резултатите от проведените
експертни изследвания, представени по-горе. На основата на извършената
съпоставка съдът е обосновал и позицията си относно истинността и
убедителността на сведенията, представени от подсъдимия по фактите на
обвинението, посочвайки ясно в коя част кредитира същите и по какви
съображения.
В обясненията на подс.П., дадени в хода на досъдебното производство
при проведени разпити на 03.12.19г., на 04.12.2019г. и на 05.12.2019г.,
приобщени към доказателствената съвкупност съобразно реда по чл. 279, ал.2,
вр. ал.1, т.4, предл. 2-ро от НПК, същият в подробности излага фактите по
предявеното му обвинение за извършено убийство на пострадалия А., като
прави признание за авторство на деянието. Представяйки собствената си
версия за случилото се на инкриминираната дата, подс.П. не е изцяло
последователен в пресъздаване на обстановката на убийството, като в
хронологията на дадените от него обяснения същият ангажира различни
твърдения относно мотива за извършване на убийството, начина на
възпроизвеждане на изстрела с процесното оръжие, проявеното от него,
непосредствено след убийството поведение, както и местата, на които е укрил
оръжието и личните вещи на пострадалия /спр. т.1, л.9-12, л.13-14 и л.15-16 от
ДП/
Първата инстанция внимателно е анализирала обясненията на
подсъдимия, отчитайки двояката им процесуална природа - на доказателствено
средство и основно средство за защита, а така също и обстоятелството, че
същият в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. Съобразявайки горното окръжният съд правилно е приел, че
обясненията на подсъдимия от 03.12.19г. и от 04.12.2019г. не следва да се
кредитират в отделни техни части – по отношение на заявеното от него, че
възпроизведеният изстрел е бил неволен такъв, при отсъствие на личното му
знание, че оръжието е заредено, както и по отношение на твърденията му, че е
застрелял пострадалия А. в близост до новата жп линия, след което незабавно
е напуснал мястото, без да предприема действия по укриване на трупа с клони,
като е изхвърлил оръжието в намиращото се в близост езеро. Така
26
представените в първоначалните разпити на подсъдимия сведения, касаещи
конкретни негови действия при реализиране на престъпното деяние съдът
правилно е отбелязал, че противоречат на останалите доказателства по делото,
включително на по-късно дадените от самия него обяснения на 05.12.2019г., в
които съобщава факти, утвърдени от резултатите при проведените огледи на
местопроизшествие.
Обосновано на основата на представените по-горе заключения от
извършените СМЕ, ДНК, балистична и комплексна физико-химична и
балистична експертизи, както и съобразно обективираното в протоколите за
оглед на местопроизшествие от 04 и 05.12.2019г. за намерени и иззети бяло
въже, тип оплетка, автомат Калашников ведно с патрони за него, както и лични
вещи на пострадалия /спр. т.3, л.31-38, л.39-61 от ДП/, съдът е защитил
убеждението си, че с най-голяма степен на достоверност следва да бъдат
ценени обясненията на подс.П., дадени от него на 05.12.2019г. /след
проведения следствен експеримент/. Именно в тези обяснения същият с
точност е описал мястото, на което е скрил оръжието на убийството, вещите на
пострадалия и въжето, ползвано от него за преместването на трупа, които
данни са способствали и намирането на вещите при извършване на огледите на
съответните терени.
Поставен в условията на следствен експеримент, на 04.12.2019г., подс.П.
е разкрил пред разследващия орган в последователност и в детайли местата, на
които се е срещнал с пострадалия А. и където е оставил ползвания от него за
придвижване велосипед; местата, по които двамата са вървели до мястото на
убийството; конкретно мястото, на което е възпроизвел изстрел с процесното
оръжие, докато пострадалият е бил с гръб към него; растителността, от която е
изрязал клони, за да покрие трупа; мястото, на което е укрил въжето, с което
на следващия ден е влачил трупа на А., както и мястото, на което е изхвърлил
оръжието и личните вещи на пострадалия; пътя, по който се е върнал обратно
към гр.Бургас /спр. т.3, л.1-30 от ДП/. На база така съобщените от подсъдимия
данни са били намерени и иззети описаните в протоколите за оглед
веществени доказателства, които способстват разкриването на механизма на
осъщественото от П. убийство. Всички вещи, посочени от подс.П. като такива,
укрити от него след убийството /намерени при извършените огледи/, видно от
данните по делото, са били обект на експертни анализи, резултатите от които
27
убедително подкрепят приетите за установени фактически положения по
делото. Описаният от подсъдимия механизъм на умъртвяване на пострадалия –
чрез възпроизвеждане на изстрел с оръжието, което е носил скрито под якето
си в момент, в който последният се е намирал с гръб към него и приклекнал
към храстите, на разстояние по малко от метър, напълно съвпада с
констатациите на вещите лица по назначените СМЕ /СМЕ на труп № 282/2019
г. от 19.11.2019 г. и СМЕ по писмени данни № 46/2020 г./ относно
причинените на А. увреждания. При оглед и аутопсия върху трупа на А.,
експертът – медик е установил огнестрелно нараняване с входно отверстие
отзад в лява гръдна половина, изходно в дясна гръдна половина, като посоката
на раневия канал е определена отзад - напред, отдолу - нагоре и в дясно.
Изготвената след проведения следствен експеримент с участие на подсъдимия
СМЕ по писмени данни също дава категорично заключение, че описаният от
подсъдимия механизъм на стрелбата – докато пострадалият е бил наведен с
прегънато тяло в кръста напред, същият да се е намирал на около метър зад и
над него, възпроизвел изстрел отгоре - надолу, отляво - надясно и напред
спрямо пострадалия, отговаря на установения раневи канал по пострадалия
/спр. т.4, л.2-5, л.9-10 от ДП/.
Основателно, извеждайки фактологията по казуса, съдът е приел да цени
като достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели – П.К. и
Таня К.а, които се установяват като лицата, които на първи са възприели
затрупания с клони труп на пострадалия А. на мястото на извършеното
убийство, преди пренасянето му от подсъдимия до мястото - дере в близост до
старата ж.п.линия и до езерото „Вая“ в гр.Бургас, на което по-късно /на
следващия ден/, след обход на двамата свидетели съвместно с полицейските
служители В.Д. и И.К/. същият е намерен, отново покрит с храсти и клони.
Описаната от свидетелите П. и Т. К.а обстановка, при която първоначално са
възприели части от трупа на А. – на 17.11.2019г. по време на лов, както и
обстоятелствата, при които след уведомяване на полицията са намерили,
пренесеното на друго място тяло на пострадалия, напълно кореспондират с
данните, отразени в огледните протоколи от 18.11.2019 г. и 19.11.2019г. с
фотоалбуми към тях, както и с показанията на полицейските служители
Донданов и Куршумов, които са извършвали проверка на съобщените от тях
данни. Посоченото от свидетелите П. и Т. К.и място, на което двамата твърдят,
28
че първоначално са възприели да лежи човешки труп, видно от материалите по
делото, се установява като място, на което е било извършено процесното
убийство от подс.П., като в тази насока са както обясненията на самия
подсъдим, така и обективните находки, разкрити при извършените огледи на
терена – намерените в близост слънчеви очила на пострадалия - „Dunlop“ със
сива рамка, фиксираните следи от влачене на тялото, преминаващи през
намиращата се там полска нива до дерето, в което на 18.11.2019г. е намерен
трупа на А., счупени клони на дървета.
Правилно в изводите си по фактите на обвинението, първостепенният
съд е кредитирал данните, изнесени от разпитаните по делото свидетели- Б.А.
и А.В. - първият брат, а втората – сестра на пострадалия П. А., които се явяват
значими такива за установяване на съществуващите между А. и подсъдимия
отношения, както и за близостта им в семейството с техния брат, а също и за
трайната фактическа връзка на А. със св. А.С., от която имат родена дъщеря -
Дария.
Показанията на св. Б.А., дадени от последния на 02.12.2019г. /спр. т.1,
л.74-75 от ДП/, в които същият съобщава, че е бил запознат с криминалното
минало на своя брат – пострадалия А. /участието му в грабеж/, както и с факта,
че около три години преди инкриминираната дата в къщата на майка им в
кв.“Р.“ в гр.Бургас е виждал автомат Калашников, за който му е било
разказано от брат му, че е ползван от подс.П. при извършен съвместно от тях
грабеж на паркинга на МОЛ „The mall“ в гр.София, първостепенният съд
правилно е приел, че са относими такива към извеждане на мотива за
извършеното от подс.П. престъпление. В същата насока следва да се цени и
съобщеното от същия свидетел, че брат му /пострадалият А./ е заемал често
пари от подсъдимия, достигайки до задължение към него от 50 000 лева. За
това, че пострадалият А. е притежавал голяма сума пари свидетелства и
приятелката му – св. А.С., която твърди, че през м. февруари 2016 г. той се е
прибрал от гр.София в гр. Бургас, носейки в дома им сак, пълен с пари -
български лева и чужда валута-евро. Сходно с поддържаните от св.Б.А.
твърдения, св.С. също заявява, че пострадалият е вземал пари на заем от
подсъдимия, както и че е споделил пред нея участието си в грабеж заедно с
подс.П. /спр. л.103 от НОХД № 965/20 г. на БОС/. Констатирайки
еднопосочност на показанията на свидетелите Б.А. и А.С. относно факта на
29
съществуващо финансово задължение на пострадалия към подс.П. и
съпоставяйки тези данни с обясненията на подсъдимия от 03.12.2019г., в които
същият ясно е заявил, че мотивът му да убие пострадалия е задлъжнялостта на
последния към него със сума от 50 000 лева /спр. т.1, л.9-12 от ДП/, съдът
правилно е приел, че следва да цени тези гласни доказателствени източници /в
съответните им части/ в полза на изводите си по фактите на обвинението.
За съпричастността си към извършвани обири в съучастие с трето лице в
гр.София и гр.Айтос и за подробности около случаите, пострадалият е
споделил и пред св.С.Г. и св.Ж.В., които пресъздават чутото от него в своите
показания /спр. т.1, л.64-65, л.85-87 от ДП/. Описаното с подробности от тези
свидетели поведение на пострадалия в контактите, осъществявани помежду
им, носи информация за начина на живот, който последният е водил,
увлечението му към хазарта и наркотиците, липсата на трайна трудова
ангажираност и финансовата му нестабилност – данни, които стоят в
кореспонденция и с изнесените такива и от подс.П. при разкриване от
последния на мотивите за извършване на убийството.
Извеждайки фактологията по казуса, първата инстанция подробно е
анализира също и показанията на останалите разпитани по делото свидетели -
Д.К., и.С., С.К., В.Л., В.К., В.Г., Д. Р.а, К. А., С.Г. и Ж.В., между които
коректно е отбелязала, че не се констатират противоречия относно значимите
за процеса факти. Съпоставяйки данните, съобщени от посочените свидетели с
останалите, налични по делото доказателства, първостепенният съд правилно е
приел, че същите се явяват годна процесуална основа за формиране на
фактически иводи и следва да бъдат ценени в подкрепа на тезата на
обвинението, развита в обвинителния акт.
Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми към тях, протоколи за претърсване и изземване, за доброволно
предаване, протокол за извършен следствен експеримент, въззивният съд се
солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им.
Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са
изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така
и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално
30
действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на
застъпените изводи по фактите.
При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка
от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за
доказана деятелност на подсъдимия И.П., съставомерна по чл. 116, ал. 1, т. 9,
вр. чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.
Основавайки се на фактите, чиято установеност бе приета за
доказателствено обезпечена в процеса, въззивният съд се солидаризира с
предложената в атакувания акт аргументация относно наличието на
предумисъл в действията на подс.П. при реализиране на деянието по пункт
първи от обвинението срещу него, обуславящо по-тежката квалификация на
същото по т.9 на чл. 116, ал.1 от НК.
Съгласно съдебната практика - р. №472/25.10.1978 год. по н.д. №467/78
год. на ІІ н.о. на ВС, предумисълът се характеризира както с обмисляне и
вземане на решението за убийството в относително спокойно и хладнокръвно
състояние, така и с известна отдалеченост по време между двата момента -
момента на вземане на решението и този на привеждане на същото в
изпълнение, включително преценката на дееца „за” и „против” убийството. За
предумисъла може да се съди от изработен план за извършване на убийството,
взети предварителни мерки за укриване на същото, устроена засада,
предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване
на пътя на движение на жертвата, продължителността на времето от
възникване на намерението за извършване на убийството до реализирането му
и други – Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987 г.
В разглеждания случай, приемайки наличие на предумисъл като
квалифициращ деянието на подс.П. признак, съдът правилно се е позовал на
установената целенасоченост и организираност в действията на последния по
създаване на обстановка, която да го улесни в извършване на замисленото
убийство. Коректно е посочил, че решението да умъртви пострадалия,
подсъдимият не е взел внезапно, а напротив, същото е било обмисляно от него
предварително, преди уговаряне на срещата между тях на 16.11.2019г., в
сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и след внимателно
31
обмисляне на начина на осъществяване на замисленото – мястото, на което да
отведе пострадалия, оръжието, с което да извърши убийството и подхода му по
заличаване на следите от престъплението. Оценявайки поведението на
пострадалия А. като такова, което застрашава финансовата му обезпеченост
поради това, че е принуден да му предоставя в заем пари, без съществуваща
прогноза същите да му бъдат възстановени, както и риска А. да разкрие
съвместни техни криминални прояви в миналото, подс.П. е достигнал до
убеждение, че единствения благоприятен за самия него изход е да го убие.
Правната теза за наличие на предумисъл в казуса основателно съдът е
защитил, позовавайки се както на разкритите при извършените огледи на
местопроизшествието обективни находки, свидетелстващи за предварително
планирана, внимателно организирана и целенасочена дейност на подс.П. по
създаване на условия за извършване на убийството / уговореното място на
среща – в отдалечен от града район, със заблатени участъци и големи храсти, в
близост до езеро с буйна растителност, носене на оръжие, заредено с патрон в
цевта, както и на допълнителни боеприпаси за него, хладно оръжие – нож,
найлонова торба на „Била“/, така и на направените от самия подсъдим
признания в обясненията му от 03.12.2019г., че тръгвайки към мястото на
уговорената среща, е имал намерението да застреля А. поради трайната
финансова задлъжнялост на последния към него /спр. т.1, л.12 от ДП/. За
преднамереност в действията на подс.П. може да се съди и от обясненията му
от 04.12.2019г., в които същият съобщава, че лично е избрал мястото на
срещата с А., тъй като вече е минавал по този път преди време и е имал
представа за характеристиките на терена, включително, че в района има много
растителност /спр.т.1, л.13 от ДП/. Изводи в горната насока, както правилно е
приел първостепенният съд, следват и от разкритото от подсъдимия в
обясненията му от 03 и 04.12.19г. обстоятелство, че пътувайки с колелото към
мястото на срещата, е носил оръжието /автомат Калашников/ скрито под
дрехите си – поставено отпред на гърдите, с преметнат през гърба ремък,
насочен към рамото му приклад и с цевта към кръста. Така избрания от
подсъдимия начин за носене на оръжието, несъмнено предполага подготовката
му да осъществи стрелба със същото в точно избран момент, без да се налага
допълнителна подготовка, отнемаща време. За наличие на предварително
решение у подсъдимия да извърши убийството може да се съди и от
поведението му, свързано с набавянето на средства, с помощта на които да
32
заличи следите от престъплението и да укрие уличаващите го вещи и тези,
способстващи установяване самоличността на трупа /носил в раницата торба
от хипермаркет „Била“, допълнително яке, в джобовете на което след
убийството поставил лични вещи на пострадалия и увил процесния автомат/.
Обсъждайки с необходимата задълбоченост поведението на подс.П.,
предхождащо инициираната от самия него среща с пострадалия, както и
анализирайки действията на същия след извършване на убийството,
първостепенният съд аргументирано е достигнал до заключението, че
решението на подс.П. да посегне върху живота на пострадалия, е формирано в
един предхождащ процесната дата момент, с внимателно обмисляне на
мотивите за и против осъществяването му, което обуславя и квалификация на
деянието по т.9 на чл. 116, ал.1 от НК. Солидаризирайки се със съображенията,
изложени от съда за приложимата в казуса правна рамка на деятелността,
въззивният съд не намери основание за корекция на присъдата в тази и част.
Обоснован е изводът на съда, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия по възпроизвеждане на изстрел от
около метър в посока тялото на пострадалия докато същият е бил с гръб към
него и последвалата смърт на последния, доколкото изстреляният и проникнал
в тялото на пострадалия проектил е довел до несъвместимо с живота
разкъсване на аортата, в каквато насока е неоспореното заключение на
експерта, изготвил СМЕ на труп №282/2019г./ спр. т.4, л.2-5 от ДП/.
Правилно, позовавайки се на конкретно проявеното поведение на
подс.П., насочено към използване на огнестрелно оръжие, с възпроизвеждане
на изстрел в посока тялото на пострадалия, в момент, в който същият се е
намирал с гръб към него и от близко разстояние, прицелвайки се в
жизненоважен орган, както и изхождайки от механизма на причинените
увреждания, установен по данни от съдебномедицинската експертиза, и не на
последно място - данните за психическото здраве на подсъдимия,
първостепенният съд е обосновал наличието на пряк умисъл у последния за
убийство. Обсъждайки с необходимата задълбоченост медицинските
заключения на вещите лица по СМЕ, с констатациите направени в тях относно
механизма на причиняване на уврежданията по тялото на пострадалия,
първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
33
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Както в теорията,
така и в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че изводите за
субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото
реални действия на подсъдимия, които обективират формираните в съзнанието
му представи. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за
убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на
престъплението и по-конкретно от механизма и средствата на нанасяне на
удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила и локализация, както и от
обективно причинените увреждания. Според обвързващите указания на
върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г.,
изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума
на ВС на РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други
обстоятелства". В случая подсъдимият е използвал огнестрелно оръжие –
автомат Калашников, съзнателно подготвено от него за причиняване на
поразяващ ефект и от разстояние, осигуряващо пронизващо попадение в
тялото на жертвата, като се е прицелил в част от него, в която се намират
жизненоважни органи. Посочените обстоятелства са достатъчни за
обективиране пряката цел на подсъдимия за умъртвяване.
Отчитайки психическата годност на подсъдимия и данните за неговия
общообразователен и интелектуален капацитет, правилно съдът е приел
наличие на знание у последния, че използваното от него средство –
огнестрелно оръжие е напълно годно да причини на нападнатото лице тежко
увреждане, от което да настъпи неговата смърт, тъй като мястото, към което е
насочен изстрелът /в гръдната половина/, представлява жизнено важна област
от човешко тяло. Основавайки се по-нататък на установените по делото факти,
разкриващи предварителна подготовка на подсъдимия, както и старателно
обмисляне от последния в по-ранен момент на съображенията за и против
извършване на убийството, съдът обосновано е заключил, че е налице
предумисъл в действията му.
Проведеното за целите на назначената по делото комплексна експертиза
психиатрично и психологично експертно освидетелстване на подсъдимия П.
/спр. т.5, л.52-63 от ДП/, видно от същото, не разкрива наличие при последния
34
на някакво обременяване в наследствеността с психични заболявания или
зависимости към психоактивни вещества и алкохол. Възприето е в
експертизата, че към датата на инкриминираното деяние – 16.11.2019г. подс.
П. е разбрал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си. Не са налице според експертите данни, които да потвърдят
наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,
предвид че поведението на подсъдимия, изводимо от обясненията му в хода на
ДП от м. декември 2019г., е било нормалпсихологично мотивирано,
изключващо налудности, халюцинации или други психопатологични
феномени, като количествено разстройство на съзнанието, волята, емоциите,
паметта, интелекта. Потвърдена е също от обсъжданата експертиза и годността
на подс.П. да участва в наказателното производство, като дава достоверни
обяснения за фактите от действителността, имащи значение за делото, както и
в случай на признаване на вината му за извършеното престъпление, да търпи
наказание лишаване от свобода. Категорично е също становището на
експертите, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не се е
намирал в състояние на афект /физиологичен или патологичен/. Поведението
на П. по време и след деянието, вещите лица са определили като подредено и
целенасочено. Констатирано е наличие на съхранен спомен за преживяното, с
правилно подреждане на събитията по отношение на хронологичното им
развитие, място, същност, значимост и участващи персонажи.
Очертавайки на основата на проведеното специализирано изследване
личностовия профил на подс.П., експертизата дава заключение, че същият е с
интравертирана насоченост и водещи психодинамични характеристики,
свойствени за флегматичен темперамент, който предполага слаба сензитивност
и слаба емоционалност. Определяйки подсъдимия като личност от типа
интроверт /насочен върху своя вътрешен свят/, вещите лица са отчели ниска
комуникативност при него, висока стресова устойчивост, упоритост, ниска
социална тревожност. Сред характеризиращите индивидуалността на П.
особености, експертите са посочили способността му при големи
неприятности да остава спокоен, с бедна мимика и неизразителни движения.
Отличава се също по данни от експертизата със своята търпеливост,
издържливост и добър личностов самоконтрол. Обсъждайки тестовите
резултати от многофакторния самооценъчен личностен въпросник, на
35
основата на които се извършва анализ и диагностика на психичното състояние
на индивида, както и свойствата на тези състояния, имащи значение за
социалната адаптация и регулирането на поведението, вещите лица са
достигнали до констатация, че така полученият личностов профил предполага
трудности за интегриране в социума и влошаване на интерперсоналните му
отношения, което от своя страна препятства изграждането на близки,
емоционално значими връзки.
Съобразявайки горното експертно заключение, въззивният съд намери,
че положителната преценка, която първата инстанция е направила за годността
на подс. П. да понесе наказателна отговорност за престъплението, в
извършването на което е обвинен, е правилна. Отчитайки освен това, че
експертното становище по изготвената комплексна съдебна психиатрично
психологична експертиза изключва състояние на физиологичен афект у
подсъдимия при реализиране от последния на процесното убийството, съдът
прие, че не е налице и основание за обсъждане на друга /по-лека/ правна
квалификация на деянието, различна от предложената такава в обвинителния
акт.
Законосъобразни и обосновани се явяват също изводите на съда, че
деятелността на подс.П. по пункт втори от обвинителния акт покрива
обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл.339, ал.1 от
НК. Данните по делото установяват, че на инкриминираната дата - 16.11.2019
г. подс.П. е държал в себе си огнестрелно оръжие - автомат „Калашников”,
кал. 7,62 мм. /незаводски сглобен/ с изписан номер върху капака на цевната
кутия № ВА .., както и 26 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие - патрони
кал. 7,62x39 мм., които са били предназначени за осъществяване на
замисленото убийство на пострадалия А.. С притежаваното оръжие и
поставения в цевта на същото патрон, подсъдимият е реализирал
престъплението по чл. 116, ал.1, т.9, вр. чл. 115 от НК, предмет на обвинението
по пункт първи от обвинителния акт. Процесният автомат „Калашников“ с 20
патрона в пълнителя и още 5 патрона кал. 7,62x39 мм, поставени в левия джоб
на зелено яке, съгласно обективираното в протокола за оглед на
местопроизшествие от 04.12.2019г. /спр.т.3, л.39-50 от ДП/ са били намерени
на мястото, посочено от подсъдимия при проведения следствен експеримент в
землището на кв. „Долно Езерово“, заедно с лични вещи на пострадалия
36
/подробно описани в огледния протокол/ и приобщени като веществени
доказателства по делото.
Характеристиките на намереното оръжие и боеприпаси са представени в
заключението по назначената по делото балистична експертиза - Протокол №
19 / БАЛ - 192 от 17.12.2019 г. на ЦЕКИ към НИК – МВР, в което е
ангажирано и становище на вещото лице, че представените обекти - автомат
„Калашников“, който е годен да произведе изстрел, представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, а патроните като годни за
употреба по предназначение, представляват боеприпаси гласно чл.7, ал.1 от
ЗОБВВПИ.
На основата на горните данни и съобразявайки удостовереното в
приложената по делото справка peг. № 251р-7732/28.02.2020 г. на Началник
сектор „ООРТП“ при ОДМВР - гр. Бургас / спр. т.7, л.68 от ДП/, че на подс.
И.П. не са издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и
боеприпаси по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия, съдът законосъобразно е приел, че с
обективираното си поведение същият е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК – държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение.
Поначало, за да е налице съставомерно "държане" по отношение на оръжието
и боеприпасите, е достатъчно те да се намират във фактическата власт на
дееца, като установяването на този факт обективира в достатъчна степен и
умисъла на дееца, ако не са налице други обстоятелства които го изключват, а
такива в разглеждания случай липсват. В този смисъл е и съдебната практика
на Върховния касационен съд - Решение № 26 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 633/2008 г., III н. о., НК; Решение № 144 от 30.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
124/2015 г., I н. о., НК; Решение № 150 от 27.03.2012 г. на ВКС по н. д. №
321/2012 г., I н. о., НК. Без значение за вменената форма на изпълнително
деяние на престъплението е и начина на придобиване на инкриминираните
оръжие и боеприпаси, поради което и липсата в случая на категорични
доказателства в тази насока, не повлиява изводите за съставомерност на
деянието по чл.339, ал.1 от НК.
Субективната страна на това деяние, а именно пряк умисъл, също е
37
изведена правилно с оглед съзнаването от подс.П. на общественоопасния
характер на деянието и предвиждане настъпването на общественонопасните му
последици, които пряко са били искани от него.
Постановената от първостепенния съд присъда е обжалвана от частните
обвинители и граждански ищци, с доводи за прекомерно проявена
снизходителност при определяне наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление по чл. 116, ал.1, т.9, вр. чл. 115 от НК и несъответствие
на отмерените обезщетения за причинени неимуществени вреди с критерия за
справедливост, във връзка с което се претендира определяне санкция на дееца
„доживотен затвор“ и уважаване на предявените граждански искове в пълен
размер.
Несъгласие с присъдата в нейната санкционна част /по отношение на
определеното наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл. 115 от
НК/ е изявено и от защитника на подсъдимия, който в депозираната жалба
мотивира противна на застъпената от частното обвинение теза, а именно за
прекалена строгост на отмерената санкция, размерът на която се сочи, че не е
съобразен с действителната тежест на отчетените по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства, имащо за последица явната й несправедливост.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като
подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му
част, намери следното:
Развитите от страните съображения за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание, не могат да се споделят, поради което и
искането, застъпено във всеки от сезиращите въззивния съд процесуални
документи, настоящият съдебен състав намери за неоснователно.
При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият П. следва
да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 116, ал.1, т.9, вр. чл.115 от НК,
първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на
това престъпление към датата на неговото извършване – 16.11.2019г., а именно
лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
38
След обсъждане и оценка на обстоятелствата, имащи отношение към
индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът е приел, че
наказанието на подс.П. следва да се определи при условията на чл.54 от НК
съобразно предвидената за престъпния състав първа санкционна алтернатива,
и е наложил на последния 18 години лишаване от свобода.
Въззивният съд не установи да е налице очевидна диспропорция между
така определеното спрямо подсъдимия наказание и реалната обществена
опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. При
решаване на въпроса за наказанието първата инстанция правилно е отчела
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като не е игнорирала и
отегчаващите обстоятелства, които разкрива фактическата специфика на
казуса. Адекватно и съобразно действителната им тежест съдът е оценил
характеризиращите в положителен аспект личността на подсъдимия данни,
сред които са чистото му съдебно минало, трудовата ангажираност на
последния в периоди от миналото, оказаното от него съдействие за разкриване
на обективната истина, пълните му самопризнания пред разследващия орган и
изразеното съжаление. Обективна оценка съдът е дал и на категорията
обстоятелства, които обуславят налагане на по-тежко наказание - висока
степен на обществена опасност на деянието, проявена в планирания,
хладнокръвен и дързък начин на осъществяването му, чрез използване на
огнестрелно оръжие и при обстоятелства, осуетяващи възможността на
пострадалия да прояви защита. В тежест на подсъдимия правилно е отчетено и
поведението му, демонстрирано след осъществяване на убийството –
изявената упоритост при заличаване на следите от престъплението - укриване
на оръжието на престъплението и боеприпасите, както и личните вещи на
пострадалия, а също и повторното му завръщане на мястото на престъплението
с цел допълнително прикриване на тялото на пострадалия. При коректно
извършена съпоставка между посочените групи обстоятелства, както и при
правилната оценка на конкретното деяние като възможно най - укоримото
посегателство, без от друга страна случаят да е изключителен по тежестта си,
законосъобразно съдът е приел, че не се налага отмерването на най-тежкото
предвидено наказание доживотен затвор, а алтернативно регламентираното
такова в закона за съответното престъпление - лишаване от свобода, но в
39
размер, близък до максималния.
Неоснователно в жалбата на защитника на подсъдимия се поддържа, че
съдът не е съобразил броя, естеството и реалната тежест на отчетените
смекчаващи отговорността обстоятелства, за които счита, че демонстрират
превес над отегчаващите такива и налагат редуциране на отмереното
наказание лишаване от свобода до размера от 15 години. Следва да се посочи,
че при идентифициране на обстоятелствата по делото, обуславящи по-
благоприятна санкция за подсъдимия, първата инстанция не само не е
пренебрегнала нито едно от наличните такива, а дори е включила сред тях
възрастта на последния, която е определила като „сравнително млада“.
Дадената от БОС оценката на този обективен факт, въззивният съд не споделя,
поради което и възраженията, изтъкнати от представителя на БАП в тази
насока прие, че имат своята основателност. Данните по делото сочат, че към
датата на деянието подс.П. е бил на 32 години, който жизнен етап не може да
се категоризира като младост. Напротив, касае се за зряла възраст,
предполагаща висока степен на осъзнатост на нуждата от социално желателно
и законосъобразно поведение, висок морал и ценности. За да се цени възрастта
на дееца като млада от гледна точка на наказателното право, следва същата да
е близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост. В случая обаче достигнатата
от П. възраст съществено се дистанцира от периода на непълнолетие, поради
което и не е налице основание същата да бъде отчетена като обстоятелство,
благоприятстващо правното му положение. В същата насока следва да се
отчетат и данните от изготвената по делото комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, които не разкриват отклонения в
индивидуалното развитие на личността на П. /физическото и нервно-
психическото му развитие/. Неправилното отчитане в казуса на възрастта на
подс.П. като смекчаващо неговата отговорност обстоятелство, не е повлияло в
съществена степен крайния извод на съда за адекватния размер на
наказанието, поради което и въззивният съд не възприе необходимост от
корекцията му.
Не може да бъде споделено по-нататък възражението на защитата за
неадекватна оценка от съда на конкретно проявеното съдействие от страна на
подсъдимия при разкриване на обективната истина по делото – посочване от
40
последния на местата, на които е укрил оръжието на престъплението ведно с
боеприпасите, личните вещи на пострадалия и останалите предмети, пряко
свързани с извършеното престъпление, сред които и въжето, с което е влачил
трупа до мястото, на което е намерен на 18.11.2019г. при извършения оглед на
местопроизшествие. Обективният прочит на мотивите към атакуваната
присъда ясно разкрива значимостта, която съдът е отдал на признанието на
подсъдимия, направено още в хода на досъдебното производство по делото,
както и на съдействието, оказано от него за установяване местонахождението
на укритите след престъплението оръжие, боеприпаси, лични вещи на
пострадалия и др., подробно описани в огледните протоколи, които реално са
подпомогнали доказването на престъпното деяние и установяването на
неговия извършител. Именно с тези налични данни съдът е аргументирал и
налагането на наказанието от 18 години лишаване от свобода, установяващо се
под предвидения максимум от 20 години и в близост до средния размер за
съответната алтернативна санкция, с оглед възможността за постигане целите
на наказанието по чл. 36 НК. Демонстрираният от първата инстанция подход в
оценяването на процесуалната активност на подс.П. в разкриване на
обективната истина, въззивният съд споделя напълно, намирайки също, че
отчитането на това обстоятелство като такова, обуславящи необходимост от
прилагане на по-нисък интензитет на репресия за превъзпитанието и
поправянето му е съобразно действителната му тежест. Вярно е, че в
последователността на дадените от подсъдимия обяснения на 03, 04 и
05.12.2019г. се разкрива опит на последния да спести всички важни за
разследването факти, което е наложило и извършване на действия по
разследването, без постигане на положителен резултат в изясняването на
обстоятелствата по казуса. Същевременно обаче, още в първия разпит на
подсъдимия, непосредствено след предявяване на обвинението срещу него,
същият е направил признание за извършеното убийство, описвайки начина,
обстановката и мотивите за реализирането му. Признанието на подсъдимия е
утвърдено от него и в следващите му обяснения, в които е съобщил и нови
детайли от обстановката на убийството, включително при проведения
следствен експеримент е посочил и местата, на които е укрил оръжието на
престъплението и останалите вещи, разобличаващи го като автор на
престъплението. Не може да има съмнение, че без оказаното съдействие от
подсъдимия, изясняването на цялостната картина на престъпното
41
посегателство би било съществено затруднено, доколкото се установява от
данните по делото, че той е бил единственото лице, имащо знание за местата,
на които са изхвърлени, съответно заровени вещи, свързани с осъщественото
убийство. Оценявайки обективно тези данни, както и с отчитане на останалите
смекчаващи обстоятелства, съдът обосновано е приел, че мярката за
наказателно въздействие върху подсъдимия за извършеното от него
престъпление не следва да бъде определяна в максималната й тежест според
първата алтернатива, предвидена в закона от 20 години лишаване от свобода, а
в справедливото й измерение същата изисква редукция до 18 години лишаване
от свобода.
Споменатата категория обстоятелства е важно също да се отбележи, че
макар да имат своето отражение върху конкретния размер на наказанието,
което подсъдимият ще следва да понесе в насока на смекчаването му, не се
явяват нито многобройни, нито могат да се определят като изключителни по
тежест смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от
НК. Поради това и преценката на съда, че санкцията на подс.П. следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, се явява законосъобразна.
Настоящият съдебен състав споделя и становището на предходната
инстанция за завишена обществена опасност на извършеното деяние и на
дееца, изводими от конкретно установеното по делото поведение на
подсъдимия. Деянието е извършено хладнокръвно, с използване на
огнестрелно оръжие, чиято поразяваща способност, при избраната от
подсъдимия дистанция и насоченост /по-малко от метър/ гарантира в
максимална степен постигане на желания резултат-умъртвяване на жертвата.
Механизмът на осъществяване на убийството – докато пострадалият е в гръб и
ангажиран с действия, изключващи възможността да възприеме
застрашаващото го поведение на подсъдимия, също очертава неговата тежест,
както и характеризират личността на дееца в негативен облик. Освен това
следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалият е бил млад човек – на
35 години, който е демонстрирал доверия в отношенията си подсъдимия и не е
предполагал, че се планира убийството му.
Обстоятелствата, характеризиращи деянието като такова, за
извършването на което е взето предварително решение, със създадена
42
предварителна организация и план за осъществяването му, включващ избор на
оръжие, време и място за реализирането му, доколкото са такива, обуславящи
съставомерността на деянието по текста на повдигнатото срещу подс.П.
обвинение по т.9 на чл. 116, ал.1 от НК, не могат да се вземат допълнително
предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, при лимитиране на
наказателната отговорност /чл. 56 от НК/. В същото време особеностите на
създадения план за осъществяване на убийството и подхода на дееца при
реализиране на замисленото, както и целенасоченото му поведение по
прикриване на престъплението, са сред обстоятелствата, на които съдът е дал
адекватна правна оценка в дейността си по индивидуализиране на санкцията.
Съобразявайки горното, въззивният съд не може да се съгласи с
поддържаната от защитата позиция, че отмереното от БОС наказание от 18
години лишаване от свобода не е съобразено с броя и действителната тежест
на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. При отчетения
комплекс от смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства и
относителната тежест на всяко едно от тях, намаляването на наказанието би
било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе преди всички за
неговото поправяне и превъзпитание. Ето защо и съдът прие, че искането на
защитника на подсъдимия за редуциране на отмерената санкция до размера от
15 години лишаване от свобода, е без основание.
Наред с изложеното, БАС прецени като неоснователно и възражението
на повереника на частните обвинители за явна несправедливост на
наказанието на подсъдимия, с оглед твърдяната необходимост същото да бъде
определено съобразно по-тежката алтернатива, предвидена в санкционната
част на специалната норма на особената част от НК, а именно „доживотен
затвор“.
Следва във връзка със заявената от частното обвинение претенция да се
посочи, че за да се наложи наказание „доживотен затвор“, законодателят
изисква установяване на "изключителна тежест" на извършеното
престъпление, като паралелно с това е необходимо да бъде обоснована и
невъзможността чрез определяне на по-леко наказание да се постигнат целите
по чл.36 от НК, налагащо подсъдимият да бъде принудително изолиран до
края на живота си /Решение № 394 от 12.VII.1995 г. по н. д. № 261/95 г., I н. о.,
43
ВС; Решение № 242 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1239/2011 г., III н. о/.
За да се определи едно престъпление като изключително тежко, следва
да се установи, че освен всички признаци на престъпния състав, то разкрива
особено висока степен на обществена опасност, надхвърляща значително тази
на обикновените случаи на същото престъпление. Тези допълнителни фактори,
които придават изключителна тежест на извършеното, могат да имат различни
проявления. В разглеждания казус се третира извършено от подс.П.
престъпление „убийство“, което по вид посегателство, засягащо най-ценното
благо на човека – неговия живот, винаги е тежко на фона на останалите
престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон, но не всякога
конкретното деяние разкрива признаците на "изключителна тежест" по
смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК. Данните по делото не способстват да се
направи преценка, че отегчаващите обстоятелства са в брой и степен на
изразеност, явно надхвърлящи обичайните при този вид престъпления.
Начинът на извършване на престъплението и проявлението на личността
на подсъдимия посредством причинителската дейност, а също и
посткриминалната такава, несъмнено сочат на висока степен на обществена
опасност на деянието, но предварително взетото решение за осъществяването
му, съпроводено с подготовка и планиране на замисленото – избор на време и
място, набавяне на оръжие, като обуславящи съставомерния признак
„извършено предумишлено“, не следва да се преценява допълнително при
индивидуализацията на санкцията, в каквато насока се застъпва становище от
повереника на частните обвинители. Дори и тези обстоятелства да разкриват
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, те не превръщат
случая в изключително тежък, което да предопределя и избор за едно от най-
тежките по вид наказания - доживотен затвор. В конкретиката на установените
по делото факти не се отчитат характеристики, свързани с изпълнение на
деянието /сравнено с други случай на подобни посегателства, включително и с
посочения квалифициращ признак/ и личността на извършителя, които
чувствително да повишават очертаната обществена опасност и морална
укоримост и да й придават една особена висока степен.
Не може да има спор, че при определяне на наказанието, освен
преценката за обществената опасност на деянието, съдът е длъжен да обоснове
44
и изводи за обществената опасност на дееца. Специфичното по отношение на
наказанието „доживотен затвор“, както правилно отбелязва прокурорът е, че
то би могло да се наложи само спрямо извършител, за който е установено, че е
изключително трудно поправим, не се плаши от репресия и съществува
опасност да рецидивира. Анализът на изводимите от материалите по делото
данни в тази насока, категорично не позволява заключение, че личността на
подс.П. попада в тази категория извършители на криминални деяния.
Обективно установен от справката за съдимост на подсъдимия факт е, че
същият не е осъждан до момента, както и по отношение на него не са налагани
административни наказания по чл.78а от НК /спр. т.1, л.24 от ДП/. Сведенията,
които се представят от св. А.С. и св.Б.А. в показанията им, касаещи съвместно
участие на пострадалия и подсъдимия в грабежи, извършени на територията на
гр.София и гр.Айтос, които кореспондират и с резултатите от извършените
ДНК експертизи, е важно да се отбележи, че нямат необходимата
доказателствена стойност да установят извършено от подс.П. престъпление и
неговите фактически и правни характеристики, поради което и на тази основа
не може да се прави заключение за престъпна упоритост на П. и трудна
поправимост на последния. Наличието на висящи наказателни производства
срещу подс.П. също не характеризира подсъдимия като лице с трайно
проявени престъпни навици, доколкото не е налице влязла в сила присъда по
тях, в който единствен случай би могло да се твърди, че е налице доказана
престъпна деятелност на подсъдимия. Що се отнася до становището на вещите
лица, представено в заключението им по назначената комплексна съдебна
психиатрично - психологична експертиза, върху което прокурорът акцентира,
за да обоснове ограничени възможности за поправяне и превъзпитаване на
подсъдимия, то макар същото да разкрива проблемни зони у П., имащи
значение за социалната му адаптация и регулирането на поведението, не
дефинира наличие на такива особености в личностовия му профил, които да
позволят извода, че проправянето му е непостижимо в условията на
изпълнение на присъда от 18 години лишаване от свобода, съответно и че
опасността от рецидив при него е ясно изразена. Видно е, че в обсъжданата й
част експертизата представя единствено тестови резултати, получени от
многофакторен самооценъчен личностен въпросник, на основата на които
именно е направен и извод, че полученият профил предполага трудности за
интегриране в социума и влошаване на интерперсоналните отношения, водещо
45
от своя страна до препятстване изграждането на близки, емоционално значими
връзки. При нито един друг от останалите приложени методи за диагностика
експертизата не е достигнала до заключение, че аспекти от личността на
подсъдимия го характеризират с особености, пряко повлияващи процеса по
превъзпитаването му и затрудняващи изграждането при него на социално
приемлив модел на поведение, с риск от противоправни прояви. Ето защо,
отчитайки горното, въззивният съд не прие за основателно възражението на
прокурора, изразено в подкрепа на претенцията на частното обвинение, че
съдът е пренебрегнал съществуващи по делото данни за изявени специфики в
личностовия профил на подсъдимия, обосноваващи принудителното му
изолиране в пенитенциарно заведение до край на живота му. Впрочем, в
преценката си за справедливостта на санкцията и постижимост чрез същата на
целите по чл.36 от НК, сходно с първата инстанция, въззивният съд също
отдаде съществено значение на проявеното от подсъдимия процесуално
поведение – пълните му признания по фактите на обвинението, оказаното
съдействие в хода на разследването и демонстрирано съжаление, които изяви
намери, че са ясен и позитивен показател за поправимостта му в условията на
продължителна изолация в местата за лишаване от свобода, с прилагане на
адекватни мерки за въздействие, а не доживотен затвор. Още повече, че до
момента същият не е осъждан, нито е бил подлаган на възпитателни мерки.
Неоснователно се явява възражението на повереника на частните
обвинители, че в нито един момент от развитието на процеса срещу подс.П.,
последният не е изразил съжаление за извършеното деяние. Видно е от
протокола за разпит на подс.П., датиращ от 03.12.2019г., обективиращ първите
негови обяснения по обвинението, в същия ясно е отразено изявление на П., че
съжалява за това, което е сторил /спр. т..1, л.12 от ДП/. Ето защо и първата
инстанция не търпи упрек, че при оценка на обстоятелствата, имащи
отношение към отговорността на дееца, е достигнал до погрешно заключение
относно манифестираното разкаяние на подсъдимия за извършеното
посегателство срещу личността на пострадалия А..
Поради тези съображения въззивният съд намери за неоснователно
оплакването на частните обвинители чрез техния повереник за явна
несправедливост на наложеното на подс.П. наказание за извършеното
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК и свързаното с него
46
искане за налагане на наказание „доживотен затвор“, алтернативно -
увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ до максимално
предвидения такъв в първата алтернатива на съответната специалната норма на
НК – 20 години.
При отчитане на всички посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, въззивният съдебен състав счете, че
законосъобразно определено се явява и наказанието на подс.П. за
престъплението по чл. 339, ал.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от
три години. Същото съдът прие за справедливо, отчитайки и обстоятелството,
че инкриминираното оръжие и един от патроните се явяват средство за
извършване на престъплението по чл. 116, ал.1 НК, както и че останалите
боеприпаси също са били предназначени за осъществяване на замисленото
деяние. Правилно съдът е приел, че разкриването на това престъпление е
изцяло със съдействието на подс.П., който лично е посочил мястото на
укриване на оръжието и боеприпасите, както и е разяснил произхода и
предназначението на същите.
Размерът на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК не се
оспорва от страните, които в жалбите си до въззивния съд и в хода на
прениите правят оплакване единствено във връзка с наказанието за извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК. По отношение на
определеното общо наказание, също отсъстват доводи в жалбите. Ето защо и
доколкото настоящата инстанция не констатира пороци в оценъчната дейност
на съда в рамките на индивидуализиране на санкцията за това престъпление,
както и нарушение по прилагането на материалния закон, не намери за
необходимо да ангажира допълнителни съображения, извън изложените вече
по-горе.
Престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били
извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях, поради което и съдът законосъобразно е наложил като общо
наказание за съвкупността на основание чл. 23, ал. 1 от НК най-тежкото такова
от 18 години лишаване от свобода, определено за престъплението по чл. 116,
ал. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК. Конкретният размер на наложеното общо
наказание не дава основание да се обсъжда възможността за отлагане на
47
изтърпяването на общото наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
В мотивите към атакуваната присъда не се съдържат съображения на
съда по въпроса за приложението на чл.24 от НК, който пропуск въззивната
инстанция счете, че няма характера на съществено процесуално нарушение.
Още повече, че срещу постановената присъда не е депозиран протест на
прокурора, а сред оплакванията на частните обвинители, наведени в жалбата,
не се съдържат такива относно определеното общо наказание и възможността
за неговото увеличаване по реда на чл. 24 от НК. Отчитайки в тази връзка
общата престъпна деятелност на подс.П., характера и тежестта на отделните
престъпления, включени в съвкупността, въззивният съд възприе за правилен
подхода на БОС да не приложи чл.24 от НК.
Законосъобразно, след като е наложил общо наказание от 18 години
лишаване от свобода, съдът е определен първоначалния режим за
изтърпяването му – „строг“, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Правилно съдът е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НК, като е
приспаднал времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по ЗМВР и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 02.12.2019г.
По основателността и размера на предявените граждански искове ОС-
Бургас правилно е приел, че същите са доказани по своето правно основание -
чл. 45 от ЗЗД. Налице са всички кумулативни законови предпоставки за
ангажиране и деликтната отговорност на подс.П.. В резултат на виновното и
противоправно поведение на последния, гражданските ищци в лицето на
детето на пострадалия – Д.А., родителите му – С.К. и В.Л. и неговите брат и
сестра – Б.А. и Ана Вануйкива, са претърпели неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.
При определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, първостепенният съд е спазил принципите на
справедливостта. Обсъждайки гласните доказателствени средства и
установените посредством тях данни за отношенията между пострадалия и
всяко от лицата, предявило претенцията си за обезщетение, съдът правилно е
достигнал до извод, че вследствие смъртта на пострадалия П. А., всички те
/гражданските ищци/ са претърпели множество болки и страдания, за което
48
трябва да бъдат справедливо обезвъзмездени. Отчел е всички установени по
делото обстоятелства относно естеството на взаимоотношенията и силата на
връзката между ищците и пострадалия, относно начина, по който се е отразила
загубата, доказания интензитет на претърпените болки и страдания и е
определил справедливо обезщетение от
90 000 лева – за всеки от родителите на пострадалия; 150 000 лева – за детето
Дария и по 80 000 лева – за брата и сестрата на пострадалия, като е отхвърлил
исковете до пълния им размер от 150 000 лева за родителите, брата и сестрата
и 280 000 лева за детето. Обстоятелствата, очертаващи справедливостта на
конкретно дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди са
специфични и се основават на общочовешките ценности. Възмездяването на
болките и страданията, понесени от пострадалите родители, дете, брат и
сестра, се ръководи от юридическите принципи и критерии, вложени в
нормите на чл. 52 и чл. 45 от ЗЗД, които предходната съдебна инстанция е
съблюдавала при определяне на размера на обезщетенията. Присъденото на
всеки един от гражданските ищци обезщетение не може да бъде преценено
като занижено, доколкото същото е съобразено с конкретните обстоятелства
по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. Намирайки, че присъдените обезщетения са съответни на обема
и тежестта на причинените болки и страдания от всеки от гражданските ищци,
въззивният съд прие жалбите, изходящи от последните, с доводи за
несправедливо отмерено им обезщетение, за неоснователни. Следва да се
отбележи, че оплакването, формулирано в жалбата на частните обвинители и
граждански ищци за несправедливо отмерени в тяхна полза обезщетения за
претърпени болки и страдания вследствие смъртта на техния родственик, не е
подкрепено с никакви аргументи в тази насока. Искането за увеличаване на
присъдените им обезщетения до предявения пълен размер, е направено
декларативно в жалбата, като със същата декларативност, без излагане на
каквито и да било конкретни съображения, то се поддържа и от повереника в
хода на прениите. Ето защо, констатирайки, че не са налице пороци в
гражданската част на атакувания съдебен акт, въззивният съд не намери
основание да коригира същата в насоката, претендирана от ищците.
С оглед ангажиране гражданската отговорност на подс.П.,
законосъобразно съдът е осъдил последния да заплати в полза на държавата,
49
по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса съобразно уважената част
от гражданските искове, в размер на 19 660 лева.
Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е
присъдил разноските по делото, осъждайки подс.П. да заплати направените
такива в хода на воденото наказателно производство - 13 231,37 лева по сметка
на органа, разходвал средствата - ОД-МВР-Бургас, както и разноските,
направени от частните обвинители и граждански ищци в съдебната фаза на
процеса.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото. Постановявайки за
част от тях /подробно изброени в присъдата/ връщането им на подсъдимия П.,
за друга - унищожаването им, като вещи без стойност, а за иззетите такива – -
1 бр. автомат „Калашников“ кал. 7,62 мм. с № ВА.., 1 бр. пълнител за автомат
„Калашников, 14 бр. боеприпаси кал. 7,62x39 мм. и 7 бр. гилзи кал. 7,62x39
мм. - предадени на съхранение в Служба „КОС“ при Второ РУ Бургас на
ОДМВР — гр. Бургас - отнемането им в полза на държавата на основание
чл.53 ал.2 б.“а“ от НК, както и предаване в ОД МВР-Бургас на лична карта на
пострадалия П.В. А., съдът се е съобразил с наличните по делото данни за
принадлежност на вещите, характера на същите, както и основанието за
отнемането им по реда на чл.53 от НК.
След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които
да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното
отменяване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК,
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/21.01.2021г., постановена по НОХД №
965/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
50
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
51