Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16409/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД от „Ю.” ЕООД, ЕИК *********
със
седалище и адрес на управление *** срещу Ю.Д.В., ЕГН ********** *** за сумата от
120,64лева, представляваща дължима цена на потребени
далекосъобщителни услуги
за периода от 22.05.2017г. до 22.09.2017г. по договор с клиентски №
16678352001/16.06.2017г. с абонаментна програма Smart
L+, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което вземане са
издадени фактури № № **********/22.06.2017г., **********/22.07.2017г., **********/22.08.2017г.,
**********/23.09.2017г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие от
„С.Г.Груп“ ЕАД на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-
01.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3821/28.07.2020г. по ч.гр.д. № 7883/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 16.06.2017г. между ответника
и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
16678352001 за номер ********** с избран тарифен план Smart
L+. Месечната абонаментна такса била уговорена в размер на 26,99лева, а срокът
на договора до 16.06.2019г. С подписване на договора абонатът е изразил
съгласие и е приел ОУ на оператора. Въз основа на договора се твърди, че в
периода от 22.05.2017г. до 22.09.2017г. от мобилният оператор са били
предоставени услуги, чиято цена в нарушение на задължението по чл. 25 ОУ не е
била платена от потребителя. Неплащането в срока по чл. 29 ОУ на потребените
услуги е дало право на оператора да прекрати едностранно договорните отношения,
като на 26.09.2017г. е извършена деактивация на абонамента.
С договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
е прехвърлило вземането си към потребителя на „С.Г.Груп“ ООД, а то на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019г., с което обосновава и активната си процесуална
и материална легитимация да получи плащане на задължението. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване
съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл.
415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на
защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. К..
Оспорва договорът за цесия да е произвел действие, доколкото ответницата не е
била уведомена за него, нито от първия, нито от втория цедент.
Оспорва и цесионерът да е бил упълномощен от цедента
за съобщаване на цесията. Оспорва възможността за уведомяване длъжника за
цесията чрез особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В съдебно заседание с
писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответницата задължение по сключен с „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.06.2017г. с кл. № 16678352001 за номер **********, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. сключен със „С.Г.Груп“
ЕАД, а последното ги е придобило с договор за цесия от 16.10.2018г. сключен с „БТК“ ЕАД.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 7883/2020г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по
реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 7883/2020г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; че ответницата има качество на потребител по процесния договор с клиентски № 16678352001/16.06.2017г.
с абонаментна програма Smart L+, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД;
че в качеството му
на доставчик на мобилни услуги „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, той е
предоставил посочените услуги на ищеца, като е начислил дължимата стойност за
тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се
дължи плащане в посочения във фактурите размер.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „С.Г Груп” ООД свои вземания към длъжници,
описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към Ю.В. /чл.2/. С чл.
5 от договора, изрично е уговорено, че цесионерът ще
се счита задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците за факта
на цесията като им изпраща уведомления на адресната им регистрация по
местоживеене или друг адрес посочен за връзка в приложение 1. С потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът
„БТК“ ЕАД е потвърдил, че по силата на договора за цесия от 16.10.2018г. е
прехвърлено вземането му към Ю.В. в общ размер от 120,64лева на „С.Г.Груп“ ООД
и последният има права на кредитор за него. Потвърдено е и че цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците
от името на цедента и за сметка на цесионера за
прехвърляне на вземанията срещу тях. С изрично пълномощно с нотариална заверка
на подписите „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп” ООД в
качеството му на цесионер по договора за цесия от
16.10.2018г. да представлява БТК пред лица, чиито задължения са предмет на
договора за цесия при и по повод изпращане уведомления по смисъла на чл. 99,
ал.3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма. С договор за цесия от
01.10.2019г. „С.Г Груп” ООД като цедент прехвърля на
ищеца като цесионер вземания от трети физически и
юридически лица, съгласно списък Приложение № 1, неразделна част от договора. В
представеното извлечение от приложение № 1 е видно, че то касае и вземане от Ю.В.
в размер на 120,64лева. С изрично уведомление за цесия „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД, уведомява
ответницата за сключения договор за цесия между БТК и С.Г. Груп ООД от 16.10.2018г.
и този между С.Г.Груп ООД и Ю. ЕООД от 01.10.2019г., както и че единствен
титуляр на вземането от 120,64лева произтичащо от договор за мобилни услуги
сключен с БТК ЕАД е Ю. ЕООД. Това уведомление изхожда от С.Г. Груп ООД като
пълномощник на цедента по договора за цесия от 16.10.2018г. и цедент по договора за цесия от 01.10.2019г., и уведомителния
му ефект по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД не може да бъде отречен.
Безспорно е, че за да
премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде
постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е
налице по отношение и на двата договора за цесия. С постигането му цесионерът става носител на вземането и съобщаването на
договора за цесия не е елемент от фактическия му състав. Цесията е потвърдена
от цедента. С изрично пълномощно от 24.10.2018г., първият цедент
е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.17/ е приложено изрично
уведомление до длъжника за така сключените договори цесия от 16.10.2018г. и
01.10.2019г. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията
се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба
и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. Получаването на уведомлението от длъжника като
факт настъпил в хода на процеса и от значение за спорното право, следва да бъде
съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. А и принципно, въпросът за
уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни
за извършвани от ответника плащания към кредитора, предхождащи уведомяването му
за извършената цесия, каквито изначално липсват. Това
е така, доколкото правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД поставя като условие
уведомяването по повод противопоставимост на цесия на
длъжника и трети лица. Липсата на уведомяването обаче не влияе на валидността
на цесията и до съобщаването й на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Неоснователни са и възраженията, че връчването на
уведомлението за цесията е невъзможно да се счете за редовно, когато е
извършено на особен представител, представляващ ответника по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК. Формиращата се съдебна практика застъпва становището, че връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно и когато той е представляван
от особен представител в процеса и от този момент съответно се пораждат и
свързаните с факта на връчване правни последици, в случая уведомяването му за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключените договори за цесия, всеки от който е произвел своето действие и
съответно обуславят и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият
кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно
правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, ако не е
уговорено противното. В заключение, възраженията на ответника в обратния смисъл
се преценяват като неоснователни.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 16.06.2017г. между „БТК“ ЕАД и ответника е бил сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги с мобилен номер ********** за срок от
24месеца. Избран е абонаментен план Smart L+ с месечен
абонамент от 26.99лева. С изрична декларация, потребителят е удостоверил
получаването от оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с тях, както и
информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по
предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики
на предлаганите услугите.
По делото са приобщени като писмени доказателства процесните
фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника
по процесния договор, както и ОУ на доставчика по повод предоставяне на
електронни съобщителни услуги.
Ответникът не е оспорвал, че е бил с БТК ЕАД в твърдяното
облигационно правоотношение. Следователно, процесният
договор за мобилни услуги е валидно сключен. По своята същност той касае
доставка на електронни съобщителни услуги хи поради
това отношенията между страните се регламентират от общите правила за
договорните задължения с предмет натурална престация. Договорената цена се
дължи при реално извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят
декларира, че е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по
повод договорните отношения. Макар и страните да са договаряли при общи
условия, конкретните им права, задължения и характер на предоставените услуги са
индивидуално уговорени. При сключване договора за мобилни услуги, потребителят
е направил избор относно абонаментен план и е бил наясно с дължимата месечна
абонаментна такса, предоставена му е и ценова листа на ползваните услуги в
рамките на избрания план. Ясно е регламентирано кога дължи плащане на
задължението си и последици при неговото неизпълнение.
От представените фактури и приложения към тях са видни
вид, количество и стойност на потребените услуги по издадени фактури в периода 22.05-22.09.2017г. При липсата на
оспорване на представените извлечения от електронната система на телекомуникационната
компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани,
се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни
услуги. Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. В
заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което
потребителят дължи цената за тях.
При определяне тяхната стойност съдът съобрази
приложените писмени доказателства, а и принципно липсата на оспорване от
ответника на исковата претенция по размер. Видно е, че вземането на оператора
за периода е било в размер на общо 145,64лева. Ищецът признава, че ответникът е
извършил плащане в размер на 25лева, с което остатъчният размер на дълга е
120,64лева. Ответникът не е твърдял погасяване на задължението, нито са
ангажирани доказателства за това. Главницата е дължима и следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както е
поискано.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 445лв., от които 180лева адв. възнаграждение по
договор за правна защита от 30.11.2020г., 25лв. платена за исковото
производство държавна такса, 240лева платен депозит за особен представител.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Направени са такива в общ размер на 205лева, от които 25лева за
платена ДТ и 180лева платено адв. възнаграждение. Съразмерно частта на
вземането предмет на иска по чл. 422 ГПК /в сравнение вземането, за което е
издадена заповедта/, от тях в полза на ищеца следва да се присъдят 19,98лева за
държавна такса и 143,85лева за адв. възнаграждение или общо 163,83лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Ю.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника Ю.Д.В., ЕГН ********** *** за сумата от
120,64лева, представляваща
дължима цена на потребени далекосъобщителни услуги в периода от
22.05.2017г. до 22.09.2017г. по договор с клиентски № 16678352001/16.06.2017г.
с абонаментна програма Smart L+, сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което вземане са издадени фактури № №
**********/22.06.2017г., **********/22.07.2017г., **********/22.08.2017г.,
**********/23.09.2017г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие от
„С.Г.Груп“ ЕАД на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-
01.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3821/28.07.2020г. по ч.гр.д. № 7883/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Д.В., ЕГН ********** да заплати на „Ю.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата
от 445лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Д.В., ЕГН ********** да заплати на „Ю.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 163,83лева,
представляваща направени съдебно-
деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 7883/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: