№ 14504
гр. София, 08.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110115858 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Д. против СО.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 1725.51 лв., представляваща вземане по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК, за което е издаден акт № 686113-1/09.02.2021г.
Съдът намира предявените искове за процесуално недопустими по следните
съображения.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание,
какъвто е настоящият случай. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл. 439, ал.1 ГПК следва да се
тълкува във връзка с хипотезите по чл. 439, ал.2 ГПК. Фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с
обжалване на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК в законоустановения срок, респективно с
обжалване решението на директора на дирекция на „Общински приходи” към СО.
В настоящия случай ищцата твърди, че не е собственик на МПС-то, за което е
начислен данък още от 2012г. Тоест това не е новонастъпило обстоятелство и ищцата е
могла да обжалва постановения акт по чл. 107 ДОПК.
Видно от представените към отговора на исковата молба документи – известие за
доставяне, актът е бил връчен на ищцата на 18.02.2021г. Едва на 21.02.2022г. ищцата е
подала жалба, която е била оставена без разглеждане като просрочена, като това решение
също не е било обжалвано от ищцата в посочения в решението седемдневен срок.
В т.16 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, макар и да разглежда
предявен иск след развило се заповедно производство, е прието, че преценката дали в
1
исковата молба се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства,
които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от
обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.
Поради изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима и
по тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено
С оглед на изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15858/2022г. на СРС, 35 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2