Р Е Ш Е Н И Е
№ 1234
гр.Пловдив, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 08.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1379/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано след отмяна на
решение от 19.03.2018г. по в.гр.д. № 326/2018г. на ПОС. Отмяната е постановена
по касационна жалба, подадена от С. и Т. М. Делото е върнато за ново
разглеждане от въззивния съд за произнасяне по въпроса, когато на едно лице със
завет са му предоставени няколко имота и той упражни правото си по чл.34 ЗН, какво
имущество може да запази заветникът и по- точно, при преценка основателността
на иска по чл.30, ал.1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл.34 ЗН следва ли
да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността
на имуществото, което заветникът желае да задържи.
Производството по в.гр.д. № 326/2018г. на ПдОС
е образувано по въззивна жалба вх. № 70732/12.12.2017г от К.Д.Б. против решение № 4112/24.11.2017г на ПдРС по
гр.д.№ 12559/2016г, в частта, с която е намалено завещателно разпореждане,
извършено от наследодателя Т. Д.М., поч.
на 12.08.2015г., със саморъчно завещание от 11.11.2011г. в полза на К. Б., като е възстановена запазената част на С.Д.М.
и Т.Д.М. от наследството на наследодателя Т. Д.М. в размер на по ¼
дробна част за всеки един от двамата, както и в частта, с която
жалбоподателката е осъдена да заплати на С.Д.М. сумата от 14197,28 лева,
представляваща стойността, с която е накърнена запазената му част от
наследството на Т.Д.М., и на Т.Д.М.- сумата от 14197,28 лева, представляваща
стойността, с която е накърнена запазената й част.
Въззивна жалба е подадена и от С.Д.М. и Т.Д.М.
против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от
тях иск за делба на недвижими имоти- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.523.950.2.8 по КККР на гр.****, с адрес на имота гр.****,
който се намира в сграда № 2, в поземлен имот с идентификатор 56784.523.950,
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 64,11 кв.м., с прилежащи таванско
помещение № 3, с площ от 5,69 кв.м., избено помещение № 6 и 0,597% ид.ч. от
общите части на сградата и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.523.2131.1.20 по КККР на гр.****, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г., с адрес на имота гр.****, който се намира в сграда № 1,
в поземлен имот с идентификатор 56784.523.2131, 56784.523.2227, предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 81,06 кв.м., с прилежащи избено помещение № 5 и
2,49 % ид.ч. от общите части на сградата, както и в частта относно присъдените
им суми, представляващи стойността, с която е накърнена запазената им част от
наследството на Т.Д.М., поч. на 12.08.2015г., като в тази връзка се претендира
по- голяма сума в размер от 16282,28 лева.
В производството по настоящето дело всяка от
страните заяви, че поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на
насрещната страна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото и с
доводите на страните, намира следното:
Производството по гр.д.№ 12559/2016г. на ПдРС, VІ
гр.с. е образувано по искова молба от С. и Т. М. против К.Б. за съдебна делба
на гореописаните два апартамента и на три влога в „Банка ДСК“ЕАД- предмет на
саморъчното завещание от 11.11.2011г.. С исковата молба е направено искане по
чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част на ищците от имуществото предмет
на делбата. С определение в публично съдебно заседание на 11.01.2017г. по
гр.д.№ 12559/2016г. производството по делото е прекратено на основание чл.232
от ГПК по отношение на иска за делба на трите банкови влога.
Безспорно по делото е, че със саморъчното завещание от
11.11.2011г. Т.Д.М., починал на 12.08.2015г., е завещал на К.Б., която не е
негов наследник по закон, притежаваните от него два апартамента на бул. **** и на
ул. **** в гр. **** и това завещание е обявено по предвидения в закона ред /
доказателства за обявяването са налице на л.56 и 57 по първоинстанционното
дело- протокол за обявяване и удостоверение/. Видно от удостоверението за
наследници на Т.М. на л.9 по първоинстанционното дело, С. и Т. М. са деца на починалия
преди него единствен негов син Д. Т. М., починал на 26.10.2008г.. Съгласно
чл.29, ал.1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е
оставил съпруг, при едно дете /в случая Д. М./ или низходящи от него / С. и Т.
М./ е ½. Също така, съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследникът,
чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. На л.12-
14 по първоинстанционното дело е налице определение от 29.03.2016г., с което в
производство по чл.61 от ЗН е разпоредено в особената книга на съда да се впише
приемане от С. и Т. М. под опис на наследството, останало от техния Дядо Т.М.,
като са описани горепосочените два имота, без движими вещи, пари или влогове. С
определение от 20.04.2016г. е допълнено определението от 29.03.2016г., като е
разпоредено да се впише и приемане по опис на три банкови сметки в „ДСК” ЕАД на
стойност 3 лева, 947,61 лева и 29108,51 лева.
Съгласно т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК,
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите към т.4
от цитираното тълкувателно решение е записано, че „Съставянето на опис на
наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което
наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на
призованите към наследяване лица. В този смисъл самият опис има само
доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество. Непълнотата
на описа, по който е прието наследството, не ограничава приложението на
правилата по чл.31 от ЗН относно формирането на наследствената маса само до
имуществото, включено в описа. Разпоредбата на чл.31 от ЗН е с императивен
характер и следва да бъде приложена, съобразно с всички налични доказателства,
а не само, съобразно с описа. Както се сочи и в мотивите към Решение №
165/19.10.2015г. по гр.д. № 2185/2015 г. на ВКС, I г.о. определението, с което
е разпоредено вписване вписването на приемане на наследството по опис, е
охранителен акт, постановен в едностранно производство, в което не участват
всички наследници. Невключеното в описа имущество на наследодателя не губи
характера си на наследствено, поради което при наличие на доказателства, че то
му е принадлежало към момента на откриване на наследството то следва да бъде
включено в наследствената маса по чл.31 от ЗН. Освен това, ако приемем
обратното, то на наследниците, които претендират запазената им част да е
накърнена, би се дала възможност да се поставят в по- изгодно положение, като
намалят наследствената маса, пропускайки при приемане на наследството по опис да
посочат някаква част от наследственото имущество.
Не е налице
спор и относно обема и оценката на наследствената маса, като доказателства
относно същите са налице по първоинстанционното дело, включително и по
приложеното гр.д.№ 14934/2015г., образувано по молба по чл.61 от ЗН -
нотариални актове, удостоверения за наследници, удостоверения относно
наличностите по банкови сметки и единични и тройна СОЕ. Към момента на смъртта
на наследодателя Т.Д.М. наследството му включва самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.523.950.2.8 по КККР на гр.****, с административен адрес гр.****;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2131.1.20 по КККР на гр.****,
с административен адрес гр.****; банков влог в „Първа инвестиционна банка” АД в
размер на 160 000 лева; три банкови влога в Банка „ДСК” ЕАД в размер на 3
лева, 947,61 лева и 29108,51 лева или общо 30059,12 лева, както и движими вещи,
находящи се в горепосочените две жилища, за които няма спор, че са били
собственост на наследодателя. Съгласно приетите по делото на районен съд
заключение на тройната СТЕ, към дата 12.08.2015г. пазарната стойност на пазарната
стойност на двата апартамента е както следва: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.523.950.2.8- 84100 лева;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2131.1.20 – 96200 лева.
Прието е и заключение относно пазарната стойност на наличните в двете жилища
движими вещи, като от същото се установява, че те са на обща стойност от 4170
лева. С нот.акт № 180/01.06.2015г. Т.М. е дарил на Д. П. 25/419 ид.ч. от ПИ №
1465, с площ от 419 кв.м., находящ се в гр.****, както и 25/419 ид.ч. от ПИ №
1466, с площ от 510 кв.м.. Съгласно чл.31, изр.2 от ЗН, към наследствената маса
следва да бъдат прибавени даренията, с изключение на обичайните такива, според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти. Към датата на откриване на
наследството пазарната стойност на 25/419 ид.ч. от поземлен имот 1465 е била
4800 лева, а на 25/419 ид.ч. от поземлен имот 1466 – 5800 лева. След сборуване
на стойността на горепосочените движими и недвижими вещи и влогове имуществото
на наследодателя Т.М. към датата на смъртта му възлиза на сумата от 385 129,12
лева
Запазената част на наследниците по закон
С. и Т. М. е равна на половината от наследствената маса / по ¼ за всеки
от двамата/ и е на обща стойност 192564,56 лева/ по 96282,28 лева/. В същия
размер от 192564,56 лева е и разполагаемата част. По правния въпрос, с оглед на
който е допуснато касационно обжалване на решението от 19.03.2018г. по в.гр.д.
№ 326/2018г. на ПдОС, а именно при преценка основателността на иска по чл.30,
ал.1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл.34 ЗН следва ли да се вземе
предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на
имуществото, което заветникът желае да задържи, в мотивите към Решение № 61 от
14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2018 г., II г. о., ГК е даден ясен и
категоричен отговор в смисъл, че при преценка относно това, дали запазената
част от наследството е накърнена следва да се вземе предвид стойността на цялото
завещано имущество, а не само тази на имотите, които заветникът желае да
задържи, тъй като „направеният избор от заветника по чл.34 ЗН
няма отношение към формиране на масата по чл. 31 ЗН,
а е от значение за начина, по който следва да се извърши възстановяването на
накърнената запазена част“. При това положение, като прибавим към стойността на
двата апартамента- 180300 лева, общата наличност по трите влога в „Банка
ДСК“ЕАД- 30059,12 лева, се получава стойност от 210359,12 лева, надхвърляща с
17794,56 лева разполагаемата част от наследството. В тази връзка следва да се
допълни, че движимите вещи, находящи се в двете жилища не могат да се
разглеждат като част от завещаното имущество, тъй като не са трайно прикрепени
към имотите.
С касационната
жалба от С. и Т. М. са поставени и два други правни въпроса, с оглед на която е
поискано допускане до касационно обжалване на решението по в.гр.д. № 326/2018г.
на ПОС, а именно: 1. При предявен иск за делба на недвижими имоти по чл.34,
ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл ГПК във връзка с иск с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочена спрямо лице,
което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване, следвало ли е съдът
да даде срок на лицето по завещанието – кой имот предпочита да задържи при
накърнена запазена част на законния наследник, при положение, че това лице в
отговора по чл.131 ГПК и в първото по делото заседание е заявило, че е съгласно
да се извърши делба на недвижимите имоти и с допълнителна молба в следващото
заседание уточнява, че задържа един имот и едва след третото заседание заявява,
че задържа и двата имота; 2. Допустимо ли е в четвъртото заседание на
13.07.17г. да се приема молба, с която се иска задържане и на двата недвижими
имота, след като преди това лицето е заявило, че задържа единия имот. По
отношение на тези два въпроса в мотивите към определението на ВКС, с което е
допуснато касационно обжалване, е посочено, че отговор евентуално ще бъде даден
с решението по същество на жалбата. Такъв отговор задължително следва да бъде
даден с настоящето решение, тъй като, както беше посочено по- горе направеният
избор по чл.34 от ЗН е от значение за начина, по който следва да се извърши
възстановяването на накърнената запазена част. При наличие на констатация за
накърняване на запазената част от наследството неизбежно се поставя въпросът
относно начина, по който следва да се извърши възстановяването й.
С отговора на исковата молба по гр.д.№ 12559/2016г. на
ПдРС, ІV гр.с. К.Б. е признала исковете за делба на двата апартамента при
посочените в исковата молба квоти от ½ ид.ч. за нея и по ¼ ид.ч.
за ищците М. С определение от 06.12.2016г. делото е насрочено за разглеждане в
публично съдебно заседание на 11.01.2017г.. С това определение на Б. не е
определен срок по чл.34, изр.2 от ЗН, в който да заяви кой завещани й имоти
желае да задържи. Преди провеждане на нас роченото публично съдебно заседание,
на 08.12.2016г. тя е подала молба, с която заявява, че желае да задържи ап.№ 8,
находящ се в гр.****. С молба от 26.05.2017г., докладвана в петото по ред
публично съдебно заседание по първоинстанционното дело, К.Б. заявява, че желае
да задържи и двата апартамента. До този момент, а и впоследствие от съда не й е
определен срок, в който да упражни правото си по чл.34 от ЗН. При упражнено
вече с молбата от 08.12.2016г. право на избор евентуално би могло да й бъде
определен и изричен срок, в който, с оглед наличието на определени
обстоятелства, тя категорично и окончателно да заяви какъв е изборът й / така
например в мотивите към решение № 150/04.03.1992г. по гр.д.№ 1071/91г. на ВС е
прието, че е уместно срокът да бъде определен от съда след извършване на оценка
на имуществото в наследствената маса, включително и на завещаното, с оглед
възможността заветникът да избере да задържи имоти, чиято стойност не
надхвърлят разполагаемата част/. Такъв срок в случая не е даден, но по-
съществен в случая е въпросът, дали заявеното с втората молба желание да бъдат
задържани и двата завещани имота въобще може да се възприеме като избор по
чл.34 от ЗН. Съгласно тази разпоредба, когато на едно лице са завещани или
подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице, от което
следва, че изборът следва да се направи между завещани имоти, а не между
завещани имоти от една страна и друго завещано имущество от друга страна.
Право на избор
по чл.34 от ЗН е предвидено с оглед изключване на предвиденото в чл.32 от ЗН
съразмерно намаляне на всички завещателни разпореждания и с оглед възможността
заветникът да запази един или няколко завещани му имота. Целта на разпоредбата
на чл.34, както и на тези по чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗН е при наличие на
съответни предпоставки да не се създава съсобственост между заветника и
наследниците по закон с право на запазена част, а завещаните имоти или част от
тях да останат в еднолична собственост на единия или на другите. Както се сочи
и в мотивите към Решение № 104/24.06.2015г. по гр.д.№ 5871/2014г. на ВКС, І
г.о., „общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32- чл.36 ЗН, е
получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане
в натура на разполагаемата част“. В мотивите към цитираното решение на ВКС е
записано също така: „Настоящият състав се присъединява към разбирането, че
чл.36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил
безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. Когато
наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими имота и от тях могат да
се обособят по правилата на чл.36 ЗН реални дялове, които да съответстват на
запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на
чл.34 ЗН и чл.36 ЗН. Заветникът ще може да избере по реда на чл.34 ЗН поредността,
в която да се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично
намаление на някой от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на
чл.36 ЗН, когато това е възможно“.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗН, когато предмет на завета
или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни
запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността
на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с
повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а
заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част; ако не е
надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да
възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. В конкретния
случай стойността на завещаните два имота дори не надхвърля разполагаемата част
от наследството / стойността на имотите е в размер от общо 180300 лева, а
разполагаемата част- 192564,56 лева/. По аргумент на по- силното, щом като
заветникът може да задържи завещаните му имоти при надвишаване на
разполагаемата част, то още по- голямо основание има той да ги задържи, като
стойността им не надхвърля разполагаемата част. Ето защо, следва да се приеме,
че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил задържане и
на двата имота от заветничката К.Б. на основание чл.36, ал.1 от ЗН. Съответно-
правилно и законосъобразно е отхвърлен и искът за делба на тези имоти.
По отношение на дължимите от К.Б. суми за допълване на
запазената част от наследството на първо място следва да се отбележи, че
настоящият състав на съда не споделя твърдението на жалбоподателите Т. и С. М.,
че тези суми следва да бъдат определени чрез приспадане на получения от тях в
наследство влог в „ПИБ“АД в размер от 160000 лева от наследствената маса.
Сумите за допълване на запазената част следва да бъдат определени на база на
размера, до който е накърнена същата, а не на база на получено от М.
наследствено имущество. Основателно в тази връзка се явява възражението на
жалбоподателката К.Б., че при определяне на размера на накърнената запазена
част неправилно е взето предвид и извършеното в полза на третото лице Д. П. на
25/419 ид.ч. от ПИ №№ 1465 и 1466 на стойност общо 10600 лева.За да достигне до
размер на присъдените суми от по 14197,28 лева, първоинстанционният съд е
извадил от наследствената маса на стойност 385129,12 лева стойността на двата
завещани имоти и на трите влога в „Банка ДСК“ЕАД, както стойността на дарението
по нот.акт № 180/2005г. от 10600 лева. Получената сума от 164170 лева е
извадена от общия размер на запазената част от 192564,56 лева, а разликата от
28394,56 лева е поделена между двамата наследници. Б. обаче дължи възстановяване
само на накърнената от извършеното в нейна полза завещание запазена част от
наследството, но не и на стойността на дарените в полза на трето лице идеални
части от двата ПИ. Ето защо, от наследствената маса ще следва да бъде извадена
само стойността на завещаното имущество, при което, като извадим получената
сума от 174770 лева от 192564,56 лева, се получава сума от 17794,56 лева,
половината от която, а именно 8897,28 лева, е полагащата се на всеки от двамата
наследници по закон сума за възстановяване на запазените им части от
наследството. Следователно обжалваното първоинстанционно решение ще следва да
бъде отменено само в частта, с която К.Б. е осъдена да заплати на Т. и С. М.
суми за допълване на запазената част от наследството, представляващи разликата
между 14197,28 лева и 8897,28 лева.
В първоинстанционното производство ответницата К.Б.
/жалбоподател в настоящето производство/ е направила съдебни разноски в общ
размер от 729 лева за адв.възнаграждение, депозит за вещо лице и съдебно
удостоверение, съобразно списък на разноските на л.175 по гр.д.№ 12559/2016г..
В производството по в.гр.д.№ 326/2018г. на ПОС направените от нея съдебни
разноски, съгласно представен списък на л.35 са в общ размер от 627 лева. По
гр.д.№ 2439/2018г. на ВКС тя е платила 30 лева- държавна такса, при което
общият размер на направените от нея съдебни разноски е 1386 лева, от които
следва да й бъде възстановена 5300/14197,28- ма част или сума в размер от
517,40 лева. Жалбоподателите М. ще следва да бъдат осъдени да заплатят тази
сума разделно- по 258,70 лева. Тъй като жалбата на М. е изцяло неоснователна,
на тях не им се дължат съдебни разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4112 от 24.11.2017г. с. по гр.д. № 12559/2016г. на ПдРС, VІ гр., в
частта, с която К.Д.Б. ***, ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С.Д.М.,
роден на ***г., живущ ***, съдебен адрес *** – ****, чрез адв. Л.Г. и Г.И., и
на Т.Д. ***, ЕГН: **********, съдебен адрес *** – ****, чрез адв. Л.Г. и Г.И.,
суми, представляващи стойността, с която е накърнена запазената им част от
наследството на Т.Д.М., ЕГН: **********, поч. на 12.08.2015г., и явяващи се
разлика между 14197,28 лева и действително дължимите суми от по 8897,28 лева за
всеки от двамата наследници по закон, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Д.М., роден на ***г., живущ ***, съдебен
адрес *** – ****, чрез адв. Л.Г. и Г.И., и на Т.Д. ***, ЕГН: **********, съдебен
адрес *** – партер, чрез адв. Л.Г. и Г.И., за присъждане на суми за допълване
на накърнената запазена част от наследството на Т.Д.М., ЕГН: **********, поч.
на 12.08.2015г. за разликата между присъдените с решението на ПдРС по 14197,28
лева и действително дължимите суми от по 8897,28 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4112 от 24.11.2017г. с. по гр.д. № 12559/2016г. на ПдРС, VІ гр. в
останалите му части.
ОСЪЖДА С.Д.М., роден на ***г., живущ ***, съдебен адрес:*** –
партер, чрез адв. Л.Г. и Г.И., и Т.Д. ***, ЕГН: **********, съдебен адрес ***-
партер, чрез адв. Л.Г. и Г.И., да заплатят на К.Д.Б.,***, ЕГН: ********** по
258,70 лева- съдебни разноски за всички съдебни инстанции.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: