МОТИВИ към присъда № 15 / 27.02.2012г. по
НОХД № 638 / 2011г. на СлОС
Окръжна прокуратура –
Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите К. И. С. и М. Г. В. за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл.
2 и 3, вр. с чл. 115, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от НК, за това че всеки от тях на 24/25.11.2010г. в с.
Г. А., общ. Сливен, като съизвършител в съучастие с
другия, умишлено умъртвили Н.С. Ж., ЕГН:
**********, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
В хода на съдебните
прения представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото
срещу двамата подсъдими обвинение и пледира те да бъдат признати за виновни в
извършване на престъплението за което им е повдигнато обвинение. Счита,
че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е доказана
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Излага доводи относно
авторството на процесното деяние, механизма за
неговото извършване, мотивите за извършването му, наличието на инкриминираните
квалифициращи обстоятелства от обвинението, а именно, че процесното
убийство било извършено по особено мъчителен начин за пострадалата и с особена
жестокост. Пледира съдът след като признае подсъдимите за виновни, да им наложи
наказания съответно на подс. С. - доживотен затвор, а
на подс. В. - лишаване от свобода размер на
седемнадесет години, което да изтърпи при строг режим в затвор. Излага
аргументите си относно предложените наказания и счита, че по-леки наказания
няма да изпълнят целта на закона. Приема, че предявените граждански искове са основателни, но по размера им не взема
отношение.
По повод писмените молби на Г. М. и И. М. К. – дъщери на пострадалата Н. С. Ж. същите бяха
конституирани като граждански ищци и частни обвинители в наказателното
производство. Посочените лица предявиха против подсъдимите С. и В. граждански
искове за заплащане общо на сумата 100
000 лева, от която по 50 000 лева за всяка от тях, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от
деня на деликта.
Предвид своевременното им предявяване, съдът прие предявените граждански
искове за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
В съдебно заседание конституираните
гражданските ищци и частни обвинители считат, че двамата подсъдими не са
извършители на процесното деяние, но молят за
уважаването на предявените граждански искове в пълен размер.
Разпитани в с.з.
двамата подсъдими не се признават за виновни.
Упълномощените от тях защитници излагат
съображения, че липсват доказателства относно авторството на престъплението и
пледират за оправдателни присъди.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Към м. октомври - ноември 2010г.
подсъдимите К. И. С. и М. Г. В. и непълнолетния свидетел А. А. Р. живеели в с.
Г. А., общ. С.. Отношенията помежду им били приятелски, на роднинска основа. Тримата
нямали постоянна работа, често прекарвали
времето си заедно. Семействата им и
самите те постоянно били без парични средства и изпитвали затруднения, по повод на което извършвали кражби от различни
домове в с. Г. А., като крадели главно вещи и железа за вторични
суровини. Видно от влязла в сила на
16.12.2011г. присъда № 1049 / 30.11.2011г. по НОХД № 716 / 2011г. на СлРС тримата са осъдени за извършена в периода от началото
на м. октомври 2010г. до 07.11.2010г. в с. Г. А. при условията на продължавано
престъпление кражба на вещи, собственост на Н. Х. Н.. Подс.
С. има влязла в сила присъда и за друга кражба, извършена през 2008г.
Пострадалата Н. С. Ж. на 77 години живеела сама в къща с двор близо
до фурната в с. Г. А., тъй като съпругът й
бил починал преди около 12 години, а двете й дъщери – свид. Г. В. и свид. И. К.,
живеели съответно в гр. Р и гр. С. З.. Пострадалата Ж. била здрава, работлива
жена, която сама се справяла с основните
задължения по домакинството, като често била посещавана от дъщерите си и редовно се виждала с брат си - свид. С. С. С.,
който живеел в съседство. За връзка
с майка си, свид. Г. В. дала на пострадалата мобилен телефон марка „Нокиа”,
модел 5310, с номер за връзка **********, който Ж. използвала основно за отговор на повикванията, тъй като се затруднявала да набира номера.
За ремонтни работи по
къщата и за по-тежката работа в двора, пострадалата Ж. ползвала различни лица от селото, като през есента
на 2010г. за цепене на дърва и обръщане на градината,
използвала помощта и на подс. С., на който плащала за свършената работа.
На 24.11.2010г. - сряда сутринта, в с. Г. А.,
общ. С., в заведение „Белия дом",
подсъдимите С. и В. и свид. Р. се срещнали, като по време на срещата подс. С. предложил
вечерта да отидат до дома на пострадалата Ж. и да откраднат железа, тъй като знаел че тя е сама и че има железа в тях. Тримата се уговорили да се срещнат към полунощ в дома на подс. С.
В изпълнение на
намисленото от сутринта, тримата се събрали в дома на подс.
С., той обяснил как и откъде
ще влязат в двора на пострадалата и откъде ще вземат железата, взели три
празни чувала и тръгнали към дома на пострадалата Ж.. Като стигнали до дома
й, тримата прескочили оградата, отстрани на дървената
входна врата на двора, тъй като самата врата била заключена
с катинар. Подс. С. повел подс.
В. и свид. Р. и стигнали до пристройка встрани от къщата, при което, като минавали покрай един от прозорците,
подс. С. светнал със
запалка-фенерче, осветил помещението и показал къде спи пострадалата, след
което тримата отишли в пристройката вляво от това помещение. Двамата подсъдими
и свид. Р. започнали да пълнят чувалите с железа. Когато събрали железата, тримата решили да тръгват, но в
него момент светнала външна лампа и на вратата на къщата се
появила пострадалата Ж. по нощница. Тя познала подс. С. и
го попитала защо я краде, след като
тя му дава работа, казала им да взимат каквото са взели и да я оставят на мира.
Тримата взели чувалите,
минали по пътеката покрай къщата, прескочили оградата по
начина, по който били влезли и си тръгнали, като занесли чувалите до двора на подс.
С.. Подс. С. предложил да се
върнат до къщата на бабата и да
й кажат да не ги издава на полицията.
Тримата се върнали и по същия начин прескочили в
двора на пострадалата, установили че лампата
в стаята й свети. Подсъдимите С. и В.
разбили с рамене вратата към
къщата и влезли в стаята, където била пострадалата. Свид. Р. останал отвън и през прозореца наблюдавал какво става в стаята. Вътре подс. С. с
една възглавница, която притискал към лицето на пострадалата Ж. и с ръце
започнал да души и я убеждавал
да не ги издава на полицията. Подс. В. стоял до вътрешната врата на стаята. Виждайки,
че пострадалата започнала да рита с
крака и да се дърпа, взел един
дървен стол, намиращ се в стаята и посегнал с него да я удари, при което стола се ударил в тавана и вратата на стаята и се счупил. Подс.
В. извикал на свид. Р. да влезе вътре. След като последният влязъл,
видял, че столът е счупен, а подс. В. с парче от
стола нанесъл няколко удара по тялото и краката на пострадалата. Пострадалата не успяла да каже това, което
искал подс. С. Подс. С. казал на свид. Р. да потърси нож, като след отговора на Р. откъде да го вземе, подс.
С. оставил пострадалата и се насочил
към маса с чекмедже в стаята, а подс. В. започнал да души пострадалата с възглавница. Подс. С. се върнал
към пострадалата с нож, и й нанесъл два удара с него по шията на
различни места. Подс. В. я
хванал за ръцете, а подс. С. клекнал върху краката на
пострадалата, махнал възглавницата от лицето
й и още веднъж попитал пострадалата дали ще ги издаде на
полицията, като насочил и опрял на
лицето й нож. Пострадалата Ж. отново не могла да отговори, защото се задъхвала, при което подс.
С. станал от коленете й, стъпил на
земята и замахнал с ножа отляво надясно, като прерязал гърлото й, след което подс. С. клекнал на земята до леглото, за да не се изцапа с кръв, тъй като изхвърчали
пръски от прерязаното гърло на
пострадалата.
В резултат на
действията на двамата подсъдими, пострадалата Н. С. Ж.
е получила масивна прободно-порезна рана в областта на предната повърхност на
шията непосредствено в подбрадичковата област, започваща непосредствено от ръба на тялото и двете рамене на долната челюст,
достигаща по двете страни на шията до ъглите на
рамене на долната челюст, с обща дължина около 16 см. По самата ранева повърхност са установени допълнително причинени прободно-порезни
рани в посока отдолу нагоре по пода на устната
кухина, като на едно място същите са проникнали в устната кухина, като са
получени порезни наранявания в областта на върха на езика и
по ръба на дясната половина и средната част на долната устна, с образуване на
отделни парчета от тях. Получила е и малки порезни и прободно
– порезни рани в областта на ръба на дясната ноздра. В областта на раневата повърхност са установени и разкъсвания на стените
на кръвоносните съдове, разкъсвания, срязвания и намачквания на хрущялите на
гръкляна с проникващо нараняване на гръкляна непосредствено в областта на
щитовидния хрущял. Установени са и множествени кръвонасядания
в областта на меките тъкани на шията и в
областта на надгръклянника и в областта на гласните
връзки на гръкляна, многофрагментни счупвания на
подезичната кост, кръвонаседнати тъкани. Получила е и
кръвонасядания в областта на предната повърхност на
гръдния кош, непосредствено в областта на гръдната кост и двете подключни области, счупване на гръдната кост като фрактурна ивица в напречно направление, контузия на рехавите
тъкани на средостението и контузия на белите дробове.
В областта на гръбните повърхности на дланите са
установени повърхностни охлузни и разкъсно
- контузни
наранявания и масивни кръвонасядания и хематоми. В областта на задната повърхност
на дясната предмишница е установено наличието на отслойваща прободно – порезна
рана с дължина около 10 см.
Под долния и над горния ръб на раната в областта на шията са установени масивни
натъртвания на кожата и тъканите и тъмносинкави кръвонасядания.
Според заключението
на съдебно – медицинската експертиза, извършена въз основа на обективни данни,
намерени и установени при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата, при причиняване на описаните наранявания в
областта на лицето, шията, гръдния кош и крайниците, пострадалата е била в съзнание и е изпитвала мъчителни болки и страдание.
Смъртта й не е настъпила мигновено,
а това е бил дълъг и мъчителен процес
(според вещото лице пострадалата е била измъчвана 20-30 минути). Уврежданията
са причинени както вследствие използването на прободно
– порезно оръжие, каквото е и ножа, така и вследствие използването на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети. Кръвонасяданията
и счупванията на гръклянните
хрущяли и подезичната кост добре отговарят да са получени вследствие стискане с ръце
и чрез натиск с различни части на стола, който е намерен по
време на огледа на местопроизшествието. Прерязването на гръкляна в областта на
щитовидния хрущял е получено в следствие използването на предмет с остър връх и
режещ ръб, какъвто е и ножа. Порезните рани в областта на върха на езика и дясната половина на долната
устна са получени също вследствие действието на такъв предмет. Охлузванията, кръвонасяданията и намачкванията
на тъканите са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Охлузванията, кръвонасяданията
и хематомите в областта на ръцете на пострадалата показват, че същата се е
опитала да се предпазва и уврежданията в областта на ръцете имат отбранителен
характер. Всички увреждания са причинени докато подстрадалата
е била жива. Според заключението на
съдебно – медицинската експертиза, настъпването на смъртта е пряка и
непосредствена последица от причинените на пострадалата порезни наранявания в
областта на шията. По време на причиняване
на нараняванията пострадалата и нападателят са били лице срещу лице един
спрямо друг. Пострадалата добре отговаря да е била в легнало положение по гръб,
както е намерена по време на огледа на местопроизшествието. Нападателят е държал ножа вероятно с дясната си
ръка, като нараняванията са
причинени със силни замахвания на ръката с ножа с посока отдолу нагоре и отпред назад в областта на
предната повърхност на шията. Причината за настъпването на смъртта на пострадалата е комплексна: от една
страна масивните кръвоизливи от причинените прободно
- порезни и разкъсно – контузни
рани в областта на шията на пострадалата
са довели до изпадането й в състояние на
хеморагичен шок, който е в състояние
самостоятелно да доведе до настъпването
на смъртта, а от друга - механичната
травма в областта на гръкляна с механично натрошаване на подезичната кост и
хрущялите на гръкляна са довели до изпадането на пострадалата в състояние на
травматичен шок и механична асфиксия вследствие
притискането на шията в областта на
гръкляна. Двата механизма са взели еднакво участие в процеса на танатогенезата, тъй като причинените увреждания и по двата
механизма са прижизнени.
Преди да излязат от стаята на пострадалата, подс. С. видял до масата в стаята една кесия с цип, съшита
с камъчета като мъниста и я взел. След това двамата подсъдими и свид. Р. си тръгнали като минали по същия път, по който преди това дошли. Тримата
отишли до дома на подс. С., където той дал по 100 лв. на подс. В. и на свид. Р.. След като им дал
парите, подс. С. ги предупредил да не казват нищо на
полицията. След тези предупреждения тримата се разделили.
На 26.11.2010г.,
петък, свид. С. С. - брат на пострадалата, решил да отиде до дома на сестра си,
за да й занесе купения хляб. Тъй като пътната
врата била заключена, той помолил едно момче, което работело в съседен двор да влезе през оградата и да
отвори вратата от вътрешната й страна. Свид. С. влязъл в двора на
пострадалата, след което отишъл в стаята, където обичайно спи сестра му и
видял, че пострадалата лежи на леглото и че лицето й цялото е в кръв. След като
излязъл от стаята от мобилния телефон на момчето, което преди това помолил да
му отвори пътната врата, се обадил на Кмета на селото.
На място пристигнал лекар - свид. М. П., който установил, че
пострадалата е заклана, за което били уведомени
органите на МВР. При извършения
оглед на местопроизшествието са иззети веществени доказателства. Едно от тях е приложения нож с черна пластмасова дръжка със
следните характеристики: краят на дръжката на ножа е клюновидно
изкривен надолу; ръбът на дръжката
откъм тъпия ръб на острието на ножа е затъпен, изгладен, а противоположния
ръб е дъговидно извит с изпъкналост
навън; дължината на дръжката е 12 см, като границата между дръжката и металното острие е изкосена; дебелината на дръжката е около 1 см в най – дебелата част;
метално острие е с дължина 12
см и дебелина
около 2-3 мм;
тъпият ръб на ножа е прав и завършва с остър връх; острието на ножа е добре
наточено; острият ръб на ножа към върха
е дъговидно извит към тъпия ръб и завършва с остър връх; широчината на
острието на ножа в основата е 20
мм, като към острия връх постепенно се стеснява и на
около 3 см
от върха е с широчина около 15
мм, а на около 1 см широчината е 1 см. Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза на веществено доказателство, от установените форми и размери на получените прободно-порезни и порезни рани
в областта на шията, устната кухина и други части на тялото на пострадалата Ж.
и като се имат в предвид ширината и дължината на острието на ножа, може да се
каже, че тези рани са получени и добре отговарят да са били причинени с процесния
или друг, подобен на него нож. Ако установените зацапвания от кръв по острието
на ножа са от кръвта на пострадалата, то
тогава може да се твърди, че причинените на пострадалата наранявания са от този
нож.
От заключенията на
ДНК- експертизите на веществени доказателства се установява, че пострадалата Н. С. Ж. е от кръвна група 0 (алфа, бета) по системата АВО. ДНК – профилът на човешка кръв по
острието на ножа и клетъчния материал по
изрезките от нокти оказват пълно
съответствие с този на сравнителния материал
от убитата Ж. и вероятността да се установи този ДНК – профил, ако
клетъчния материал е оставен от друг индивид, освен от Ж. е 1 на
600 000 000 000 000.
Освен по ножа,
наличие на човешка кръв е установено още и по следните веществени
доказателства: проба от външната страна на вратата; проба, взета от масата в
южната стая; стол с лепенка № 01115; парче плат с размери 74х85 см; изрезки от
нокти от дясната и лявата ръка на пострадалата; косми, иззети чрез изскубване
от двете слепоочия на главата на пострадалата; наколенка,
чорапогащник, бяло на цвят бельо и долнище на пижама; комбинезон и вълнена
черна блуза. Биологичният материал по парчето плат е от две неизследвани лица
от женски пол и няма съвпадение с профил
на лице или биологична следа от Националната ДНК база данни. При изследването на стола и дръжката на ножа не
е определен ДНК – профил. Човешката кръв от вратата и от масата в южната стая е
с профил, различен от този на сравнителния материал от А. А. Р. и не може
да произхожда от него, а произхожда от едно и също друго неизследвано лице от
мъжки пол, за което няма съвпадение с
профил на лице или биологична следа в
националната ДНК база данни. Човешката
кръв от вратата и от масата в южната стая е с профил, различен и от ДНК
профилите на подсъдимите К. С. и М. В., С. С. (братът на пострадалата), Г. А. Р.
(брат на свид. А. Р.) и тя не може да произхожда от тях, а произхожда от друго, неизследвано лице от
мъжки пол. Последното заключение нито оправдава подсъдимите, нито ги
разобличава, тъй като освен, че са намерени извън стаята, където е извършено
убийството, не съществува методика, по която да се установи давността на
оставените биологични следи.
Съдът прие за
установена описаната фактическа обстановка след анализ на събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Основните си фактически изводи съдът базира на показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели К., В., С., К., К., Д. и П., които добросъвестно според спомените си
възпроизвеждат възприетите от тях събития с правна значимост по казуса, на
прочетените по съответния процесуален ред показания на свид.
А. Р. и обяснения на подс. В., дадени на досъдебното
производство пред съдия и частично – на обясненията на същия подсъдим пред
настоящия съдебен състав, както и на заключенията на коментираните по – горе
експертизи. В добросъвестността,
компетентността и безпристрастността на вещите лица изготвили посочените
експертизи, съдът няма основания да се съмнява. Показанията на свид. А.Р., дадени в съдебно заседание пред настоящия
съдебен състав съдът кредитира в частта, относно извършената кражба от дома на
пострадалата Ж. и не им дава вяра, в частта, в която отрича подсъдимите да са
извършили процесното убийство. В показанията си от
досъдебното производство дадени пред съдия, същия свидетел подробно описва
разположението на вещите в стаята на пострадалата - леглото, масата, печката,
столовете, посоката на главата й докато тя лежала на леглото, ножът. Самият
свидетел заявява, че полицаите не са го водили в къщата на бабата преди разпита му пред съдия, а след
това, поради което ако не е бил там по време на извършване на престъплението
няма откъде да възприеме, това, което толкова подробно преразказва първо пред
съдия, а след това и по времe на извършения следствен
експеримент. Какво е станало на инкриминираната дата свид.
А. Р. е разказал първо на свид.
К., същия ден, в който е намерен трупа на пострадалата, а по – късно (отново същия ден) и при проведения в
полицията разговор в присъствие на инспектор ДПС, при който е приложено
специално разузнавателно средство – подслушване. След прилагането на специалното
разузнавателно средство е изготвено веществено доказателствено средство,
съдържанието на което беше предявено на страните не само чрез прослушването на
звукозаписа, но и чрез прочитане на съдържанието на протокола за изготвяне на
вещественото доказателствено средство. Показанията на свид.
А. Р. кореспондират с обясненията на подс. В., дадени
пред съдия на досъдебното производство. Подс. В. е
дал тези обяснения след като предния ден е разказал за престъплението в
полицията, като първоначално в разговора е взел участие и свид.
А. Р.. При проведения разговор отново е било приложено специално разузнавателно
средство – подслушване, а съдържанието на изготвеното веществено
доказателствено средство беше предявено на страните. От съдържанието на
записаните разговори и интонацията с която разказват свид.
Р. и подс. В., за съдебния състав няма съмнение, че
те са възпрели непосредствeно извършването на
инкриминираното деяние. Като видял, че пострадалата е заклана, на свид. Р. му е станало „гадно”, „вземах вечик
да треперя”, „от страх, направо се обърнах и не можах да видя кво става”, а по – късно, след като си легнал той „кат
заспивам, направо таквоз – стряскам се, дето сеа, дето видях бабата”. В съдебно заседание подс. В. отрича той и подс. С. да
са извършители на престъплението, но отново подробно разказва как е извършено
убийството, и въпреки предупреждението на адвоката си „да не стане
разминаване”, разказва допълнителни подробности: например това, че след като подс. С. взел нож, замахнал един – два пъти с него и порязал пострадалата по гърлото, докато той и свид.
Р. търсели пари; разказва още как й сложил възглавница на лицето й и започнал
да я души.
Във връзка с необходимостта да се проверят
и уточнят факти и обстоятелства получени от разпита на свид.
А. Р. относно мястото и механизма на
извършване на престъплението на
досъдебното производство е извършен следствен експеримент, при който видно от
съставения протокол за извършването му, свидетелят подробно и последователно е
показал по какъв начин двамата подсъдими и той са влезли в двора на
пострадалата и в стаята й, как е извършено убийството и кой от подсъдимите
какви действия е извършвал.
На досъдебното производство подс. С. не е давал обяснения. Дадените от него обяснения в
съдебно заседание съдът не кредитира, тъй като в тях той излага своя защитна
версия, че не е извършил престъплението, която обаче не кореспондира със
събрания доказателствен материал по делото. Не звучи правдоподобно и неговото
обяснение, че не е извършил престъплението тъй като „Тази жена ми даваше
работа, беше ми като майка. Как мога да отида да я убия. Никога няма да го
направя”. Същият подсъдим разказа, че е ходил да работи и в къщите, от където е
доказано, че е извършил кражба на железа – от къщата на „бати
К. и английската”. От тези хора той също е получавал работа, но това на го е
възпряло да извърши кражби, само, че когато е извършвал последните, в къщите не
е имало хора, а когато е отишъл заедно с подс. В. и
със свид. Р. да краде железа от къщата на
пострадалата, тя си е била там и не само че ги е видяла, но е и разпознала подс. С.. Страхът да не ги предаде на полицията връща подс. С., подс. В. и свид. Р. в дома и тогава е извършено процесното
престъпление.
От показанията на свид.
К., свид. И. С. – баща на подс.
К. С., свид. Р. С. – майка на подс.
К. С., свид. Я. Г. – майка на подс.
В. и свид. Г. Р. - брат на свид.
А. Р. не се установяват значими факти и обстоятелства относими
към делото.
Съдът даде вяра на писмените доказателства,
всичките имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, събрани
както в хода на досъдебното производство, предявени на страните по съответния
процесуален ред и неоспорени от тях, така и в хода на съдебното следствие.
Съдът взе в предвид и приложените
веществени доказателства, част от които като обект на изследване по изготвените
съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства и ДНК експертизи на
веществени доказателства допринасят изключително много за изясняване на правно
значимите факти и обстоятелства по делото.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието от описаната фактическа
обстановка, подс. К. С. е осъществил състава на
престъплението по
чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115,вр. чл. 20, ал. 1 и ал.2
от НК, тъй като на 24 / 25.11.2010г. в с. Г. А., общ. Сливен, като съизвършител в съучастие с подс.
М. В., умишлено умъртвил Н. С. Ж., ЕГН: **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с
особена жестокост.
С деянието от описаната фактическа
обстановка, подс. М. В. е осъществил състава на
престъплението по
чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115,вр. чл. 20, ал. 1 и
ал.2 от НК, тъй като на 24 / 25.11.2010г. в с. Г. А., общ. Сливен, като съизвършител в съучастие с подс.
К. С., умишлено умъртвил Н. С. Ж., ЕГН: **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с
особена жестокост.
До тези изводи съдът стигна, след
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, както по отношение
изграждане на становището си за авторството на деянието, така и по отношение
правната квалификация на същото. Обективните данни за поведението на двамата
подсъдими, установени със съдебно-медицинската експертиза - причинената масивна
прободно -
порезна рана в областта на предната повърхност на шията; допълнително
причинените прободно – порезни рани по пода на
устната кухина; малките порезни и прободно – порезни
рани в областта на ръба на дясната ноздра; разкъсванията на стените на
кръвоносните съдове; разкъсванията срязванията и намачкванията
на хрущялите на гръкляна с проникващо нараняване на гръкляна непосредствено в
областта на гръклянния хрущял; множествените кръвонасядания в
областта на меките тъкани на шията и в областта на надгръклянника
и в областта на гласните връзки на гръкляна; многофрагментните
счупвания на подезичната кост; кръвонасяданията в
областта на гръдния кош и счупването на гръдната кост; охлузните
и разкъсно – контузни наранявания
в областта на гръбните
повърхности на дланите; прободно – порезната рана в
областта на задната повърхност на дясната предмишница,
употребеното и прободно-порезно оръдие - нож,
обективно годно средство да причини смъртоносен резултат, обстоятелството, че
жертвата е възрастна жена, чиято физическа
сила многократно е по-малка от тази на двамата подсъдими, дава основание на
съда да приеме, че двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния
характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са смъртта на пострадалата и
са искали нейното настъпване – извършили са убийството с пряк умисъл. А фактът,
че смъртта е настъпила не много бързо и е била неизбежна, обективният факт за
причинените множество увреждания в едни и същи области на тялото,
множеството нанесени удари,
натискът с възглавница върху лицето на пострадалата и тяхната сила,
обстоятелството, че пострадалата не е могла да реагира, безспорно показват, че
при осъществяването на убийството двамата са проявили във висока степен
безпричинна ярост, свирепост и коравосърдечност - т.е. умъртвяването на
пострадалата е извършено с особена жестокост по смисъла на чл.116,ал.1,т.6,пр.3
от НК.
Видно от заключението на съдебно –
медицинската експертиза на труп, по време на инцидента пострадалата е
възприемала тежкото си общо състояние, опипвала е с ръце местата на
нараняванията си, но не е била в състояние да окаже помощ на себе си и да спаси
живота си. Според вещото лице пострадалата е била измъчвана в продължение на
15-20 минути, като механичната травма в областта на меките тъкани на главата, в
областта на лицето и останалите части на тялото, в това число и на шията, счупванията на гръклянните
хрущяли, на подезичната кост, са причинени преди причиняването на прободно – порезната рана в областта на шията. След
причиняване на прободно – порезни рани, при такива
наранявания като при пострадалата, смъртта настъпва в рамките на 5-10 минути,
като тя е можела да умре и само вследствие на останалите травми. Т.е.
в периода до настъпването на смъртта, постаралата е изпитвала мъчителни
и продължителни болки, което характеризира деянието на двамата подсъдими като
извършено по особено мъчителен начин за убития по смисъла на чл.
116,ал.1,т.6,пр.2 от НК.
Подсъдимите С. и
В. са действали като съизвършители при извършването
на престъплението, за което са им повдигнати обвинения и съчетаните им прояви
са довели в своята цялост до осъществяването му. Двамата подсъдими са
съзнавали, че участват заедно в осъществяването на престъплението. Според
съдебната практика общността на умисъла на съизвършителите
може да бъде резултат не само на предварително и изрично уговаряне, но и на
инцидентно мълчаливо координиране на проявите (както е в случая) и за умисъла
им следва да се правят изводи от обективно установените факти.
Причините за извършване на престъплението
се коренят в незачитането на ценностите в обществото, включително и най-висшето
благо - човешкия живот.
Поведението на
двамата подсъдими, продиктувано от желанието им да убедят пострадалата да не ги
издава на полицията за извършената кражба на железа,
не е адекватно. Това тяхно решение и предприетите в тази връзка действия от
тяхна страна осъществяват състава на посоченото по – горе престъпление, за което следва да им бъдат наложени
съответни наказания.
При
индивидуализацията на наложените на двамата подсъдими наказания, съдът се
съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и
индивидуализация. За извършеното от двамата подсъдими
престъпление, в нормата на чл. 116, ал. 1 т.
6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, от НК са предвидени
наказания лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За да определи
вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът съобрази младата
им възраст, прецени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянията и дейците и съотношението между тях, за да се
постигне оптимална съразмерност между действията на двата субекта и
противодействието на държавата. От особено значение на настоящия етап от
развитието на обществото е превенцията и противодействието на едни от
най-бруталното посегателство срещу
човешкия живот, каквото е убийството.
Като смекчаващо
отговорността на подс. В. обстоятелство съдът прецени
чистото му съдебно минало, а по отношение на подс. С.
съдът не констатира такива обстоятелства. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подс. В. съдът прецени
недобрите му характеристични данни – той има криминалистическа
регистрация, а за подс. С. - обремененото му съдебно
минало. Тези отегчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства ги
характеризират като личности със завишена степен на обществена опасност и
сочат, че извършеното от тях в конкретния случай не е лекомислена и изолирана
проява в живота им. Съдът отчете високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, въздигнато като такова от законодателя, предвид
множеството посегателства против личността в страната, с които се засяга най -
ценното благо - човешкия живот и на конкретно извършеното с висока степен на
обществена опасност престъпление предвид обстоятелството, че е било извършено
от подсъдимите спрямо самотноживееща възрастна жена. Наказанията на двамата подсъдими съдът
прецени, че следва да бъдат определени при условията на чл. 54 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства.
Съобразявайки
се с изискванията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът счете, че наказанията и на
двамата подсъдими следва да се реализира по първата алтернатива на чл.116, ал.1
от НК, а именно - "лишаване от свобода". С оглед на всички изложени
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции, съдът наложи на подс. С. наказание лишаване от свобода за срок от
осемнадесет години, т.е. в размер малко по – висок от средния, предвиден в
закона, а на подс. В. – лишаване от свобода за срок
от шестнадесет години – размер, по – близък до минималния, отколкото до
средния, предвиден в закона. За да определи този размер на наказанията, освен
горните обстоятелства, съдът отчете и каузалния принос на всеки един от
подсъдимите за настъпване на общественоопасния
резултат, като прие, че приносът на подс. С. е
по-голям от този на подс. В.. Подсъдимият С. е бил
този, който е предложил да отидат в дома
на пострадала за железа; след като тя го е познала, той е предложил да се
върнат и да кажат на пострадалата да не
ги издава на полицията; той й е причинил нараняванията с ножа. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че подс. В. е действал и под влияние на подс. С.
Съдът отчете, че липсват изискванията на чл.
66 ал. 1 от НК за прилагане спрямо подсъдимите института на условното осъждане
и установи съгласно разпоредбите на чл.
61, т. 2, и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС всеки от подсъдимите
да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим в Затвор.
Наложените наказания на двамата подсъдими в
този вид и размер съдът намира за достатъчни за постигане на репресивните и
възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерени с оглед на всички
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и същевременно за
справедливи. Те са съобразени с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК -
ще окажат предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове
на обществото, на които не следва да се внушава безнаказаност за извършено
умишлено убийство и същевременно ще допринесат най-вече за поправянето и
превъзпитанието на двамата подсъдими.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от наложените на подсъдимите К. С. и М. В. наказания лишаване от
свобода, съдът приспадна времето, през което всеки от тях е бил
задържан, считано то 27.11.2010г.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата веществените доказателства по
делото: връзка с ключове, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 01520; проба
от външна страна до вратата, запечатана в полиетиленов плик с лепенка № 01521; проба, иззета от масата в южната стая, запечатана в
полиетиленов плик с лепенка № 01516; дървено
парче, запечатано в полиетиленов плик с лепенка № 01513; нож,
запечатан в плик с лепенка № 01518; руло тоалетна хартия и парчета хартия, запечатани
в полиетиленов плик с
лепенка № 01517; стол,
запечатан с лепенка № 01515; ел. крушка марка „Светлина" запечатана в
полиетиленов плик с лепенка № 01431; парче
плат с размери 74x85 см, запечатано в полиетиленов плик с лепенка №01433;
косми от главата на трупа, запечатани
в полиетиленов плик с лепенка № 01545; нокти от дясната ръка на трупа, запечатани в
полиетиленов плик с лепенка №01551; нокти
от лявата ръка на трупа, запечатани в полиетиленов плик с лепенка №01550; наколенка, бяла на цвят; чорапогащник бежов
вълнен; бяло на цвят бельо с
червеникави петна и долнище на
пижама бяло на цвят на червени и оранжеви
цветчета, запечатан и в хартиен плик с лепенка № 01544; комбинезон бял на цвят
със синьо-зелени цветчета с червеникави петна и блуза вълнена черна на
цвят, напоена със засъхнала тъмночервеникава течност, запечатана и в хартиен плик с лепенка №
01546; мръснобял на цвят панталон от
плат и сиво на цвят мъжко сако, запечатани в полиетиленов плик с
лепенка № 01427; чифт маратонки
бели на цвят с черна лента отстрани/лого на НАЙК; фланела памучна с дълъг ръкав на хоризонтални
райета - синьо, бяло, зелено с тъмносин кант в
долната част и в края на ръкавите с емблема в горната лява част отпред „G-STAR" и долнище от анцунг
тъмносиньо със сини кантове, запечатани в
хартиен плик с лепенка № 03305; дънки светлосиви на цвят, марка „MAD JEANS" с
метални ципове над
джобовете в предната си част, запечатани
в хартиен плик с лепенка № 03308; иззети с протоколи образци за сравнително
изследване от лицата: А.
А. Р., запечатан с лепенка №
01575; С. С. С.,
запечатан с лепенка № 02163; Г. А. Р.,
запечатан с лепенка №
02164; К. И. С.,
запечатан с лепенка №
02282; М.
Г. В., запечатан с лепенка № 02281; видеозапис
от протокол за оглед на местопроизшествие от 27.11.2010 г., да се
унищожат като вещи без стойност.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
В настоящото
производство, при предвидените за това условия от НПК и по надлежния ред
пострадалите Г. М. В. и И. М. К. –
дъщери на пострадалата Н. С. Ж. бяха конституирани като граждански ищци по
делото и съдът прие за съвместно разглеждане в процеса предявените от тях
против подсъдмите С. и В. граждански искове за заплащане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане с
цена на исковете от по 50 000 лв. за всяка от тях. Исковете са предявени
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта
– 25.11.2010г. до окончателното изплащане на сумите.
Съдът се съобрази със
събраните по делото доказателства и с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД и
стигна до извода, че предявените от гражданските ищци против двамата подсъдими
граждански искове за неимуществени вреди в резултат на извършеното от
последните престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от НК са
доказани по основание и по размери. Този вид вреди са без паричен или
друг имуществен еквивалент, поради което законодателят е поставил определянето на размера на обезщетението за
претърпените болки и страдания да става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална
дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, на базата
на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най -
вече от степента на страданието. Децата (макар и големи) са тези, които са
претърпели и ще продължават да търпят болка и страдание от загубата на майката си, която е била тяхна духовна упора.
Гражданските ищци
имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
пострадал при непозволено увреждане. Понесените от гражданските ищци значителни
болки и страдания от смъртта на своята майка, представляват за тях
неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с непозволеното увреждане, допуснато от подсъдимите С. и В..
Последните като деликвенти, дължат на гражданските
ищци обезщетение за претърпените от деликта
неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията, които те са понесли
от настъпилата смърт на Н. С. Ж. – умишлено умъртвена от подсъдимите, които са
извършили убийството по особено мъчителен начин за пострадалата и с особена жестокост. Убитата Ж. с нищо не
е допринесла за настъпването на тежкия и необратим престъпен резултат.
Отчитайки възрастта
на пострадалата и обстоятелствата, че двете й дъщери са пълнолетни, че често са ходили при майка
си; че и двете поддържали много близки контакти с нея; че в техните отношения
са съществували привързаност, уважение и взаимопомощ и все още не могат да
преодолеят загубата й, съдът счете, че справедлив паричен еквивалент на болките
и страданията, които изживяват гражданските ищци В.и К. от загубата на своя
родител е сумата от по 50 000 лева за всяка от тях.
Изложено дотук
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че в този си размер обезщетенията
са справедливи, като максимален еквивалент
на претърпените от гражданските ищци болки и страдания. В тези размери
отделните граждански искове се явяват основателни и доказани и бяха уважени от
съда.
Основателността на
главните искове обуславя основателността на акцесорните
претенции за обезщетение за забава върху присъдените суми в размер на законната
лихва. Задължението за лихви върху двете суми беше присъдено от датата на
увреждането - 25.11.2010г. до окончателното им изплащане.
Съгласно правилата на процеса, всеки от
двамата подсъдими беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на
Съдебната власт направени по делото
разноски в размер на по 1 694129 лв., както и държавна такса върху уважените
граждански искове в размер на по 2 000 лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: