Р
Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Кюстендил, 20.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 259 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Р.“ ООД, ***, чрез
процесуалния му представител адв. К.Р., срещу разпореждане № ПР-ПБЗН-КН2-2-7/20.06.2021 г., издадено от
началника на група „Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Дупница (РСПБЗН) в частта му по
т. 1, с което e разпоредено на жалбоподателя, на основание чл. 28 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите да отремонтира вратите на стаите на експлоатирания
от него хотелски комплекс така, че да се осигури нормативно изискващата се
светла височина от 2.00м.
В
жалбата се твърди, че административният акт в оспорената му част е нищожен и неправилен, поради нарушение на
материалния закон, противоречие с неговата цел, постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че дори и да се
приеме, че има нарушение смисълът на Наредбата бил друг и не може да се приеме,
че вменява задължението да се приложат активни и/или пасивна мерки, които не са
действали при въвеждането на даден обект в екплоатация. Моли съдът да постанови
решение, с което отмени процесното разпореждане в оспорената му част.
Претендира разноски.
Ответната
страна - началникът на група „Държавен противопожарен контрол, превантивна
дейност“ в РСПБЗН Дупница в съдебно заседание и представена по делото писмена защита,
чрез процесуалния си представител гл. юрк. М.Р. оспорва жалбата. Счита същата
за недоказана и неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Административен
съд – Кюстендил, намира жалбата с искане за отмяна на разпореждането в
оспорената му част за недопустима поради просрочие. Разпореждането на началника
на група „Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност“ в РСПБЗН
Дупница е съобщено на жалбоподателя на 27.06.2022 г., видно от отбелязването
върху самия акт и от тогава започва да тече срокът за обжалването му. Съгласно
чл. 149, ал. 1 от АПК срокът изтича на 11.07.2022 г. и подадената на 22.07.2022
г. жалба е просрочена.
Срокът
за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклузивен.
Спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Изтичането на срока има за последица погасяване на субективното процесуално
право на съдебно оспорване. Жалбата, подадена от "Р." ООД срещу
процесното разпореждане на началника на група „Държавен противопожарен контрол,
превантивна дейност“ в РСПБЗН в частта му по т. 1, с която се иска от съда
отмяна на същото като незаконосъобразно е просрочена и същата следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част.
Оспорването с искане за обявяване на нищожността може да се направи без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК и заявеното такова следва да бъде разгледано по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател е подало до началника на РСПБЗН Дупница искане с вх. № 725800-273 от 25.05.2022 г. за издаване на становище за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност, съгласно чл. 125, ал. 1, т. 9 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 147а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за обект: „Промяна предназначението на съществуващ офис в кабинет по извънболнична помощ – кардиолог и пулмолог“, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Свобода“ № 1, хотел „Рила“.
По повод искането при извършената проверка на 15.06.2022 г. е установено по отношение на обект: хотел „Рила“ гр. Дупница, че монтираните нови врати в извършената смяна на предназначение на помещения в ниското тяло на обекта са със светла височина 1,95/1,96 м. в несъответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. на МВР и МРРБ за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а на останалите етажи с хотелски стаи, офиси и кабинети 1,95 м., което е в несъответствие с изискванията на чл. 28 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. на МВР и МРРБ . При така установеното, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за отстраняване на несъответствията с изискванията за пожарна безопасност е издадено от началника на група „Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност“ в РСПБЗН Дупница разпореждане № ПР-ПБЗН-КН2-2-7/20.06.2021 г. В разпореждането в оспорената му част е посочено, че в срок до 30.09.2022 г. жалбоподателят следва да отремонтира вратите на стаите така, че да се осигури нормативно изискващата се светла височина от 2.00 м., съгласно изискванията на чл. 28 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. на МВР и МРРБ.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира жалбата, с която се иска прогласяване на нищожност на процесното разпореждане в оспорената му част за неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; превратното упражняване на власт е порок водещ до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.
На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91 г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че "всяка некомпетентност води до нищожност".
В случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – орган по пожарна безопасност и защита на населението чл. 58, ал. 1 от ЗМВР и съобразно правомощията му произтичащи от чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредбата и на чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, според която за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение № 4). Оспореното разпореждане е издадено по образеца, съгласно Приложение № 4 към Наредба № 8121з-882/2014 г., като същото е издадено от компетентен орган. Издалият го служител на РСПБЗН заема длъжността "началник група ДПК и ПД" в РСПБЗН-Дупница.
Видно от Заповед № 7258з-7/07.02.2022 г. на началника на РСПБЗН-Дупница, неразделна част от която е приложение: списъци на обекти № 1, 2, 3 и 4, са определени специализираните участъци на служителите, осъществяващи държавен противопожарен контрол от РСПБЗН-Дупница, като на териториалния участък, в който се включва и улица "Свобода" № 1 в гр. Дупница, началник на група „Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност“ в РСПБЗН Дупница – ст. инспектор Н. Ф. осъществява държавен противопожарен контрол.
Основание за обявяване на нищожност представлява и установяване на обстоятелството, че административен акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в настоящия спор също липсва. Нищожен би бил и акт, който не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен акт, но същият засяга правата и законните интереси на адресатите му. В случая оспореният акт е издаден на основание конкретна правна норма от горепосочената Наредба. Твърденията в жалбата за липса на цитираната в административния акт норма от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. на МВР и МРРБ, водещо до възлагане на задължение, произтичащо от несъществуващ нормативен акт, съдът намира за неоснователни, доколкото се установи наличието на действаща нормативна уредба, а видно от съдържанието на административния акт и доказателствата по делото, неправилното посочване на Наредбата се дължи на очевидна фактческа грешка допусната при изписването й.
Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и съгласно закона, поради което същият представлява валиден административен акт.
На следващо място като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт – липса на волеизявление, абсолютна липса на мотиви, устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма и др., което в случая не е налице. Разпореждането е издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК като са посочени фактическите и правни основани. Посочено е, че във връзка с извършена проверка на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е установено, че монтираните нови врати в извършената смяна на предназначение на помещения в ниското тяло на обекта са със светла височина 1,95/1,96 м. в несъответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. на МВР и МРРБ за строително-технически норми за осигуряване на безопасност при пожар, а на останалите етажи с хотелски стаи, офиси и кабинети 1,95 м., което е в несъответствие с изискванията на чл. 28 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. на МВР и МРРБ - в несъответствие с изискванията за пожарна безопасност.
Във връзка с горното съдът приема, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Не се констатира грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи допуснати от административния орган при издаване на акта в оспорената му част влечащи нищожност на същия.
По отношение нарушенията на материалния закон, както вече бе посочено по-горе, същите касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Разпореждането в оспорената му част е издадено за отстраняване на нарушение на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за обявяване на нищожност на акта по отношение на материалния закон. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. В настоящия случай това не е налице.
Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай, актът е издаден след извършена проверка от служители на РСПБЗН Дупница в изпълнение на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
Останалите съображения на жалбоподателя относно това, че нито една от
констатациите на съставителя на разпореждането, изложени в обстоятелствената му
част, не отговаря на обективната истина, за което ангажира гласни доказателства,
съдът счита като подлежащи на проверка в рамките на унищожаемост на
административния акт, но не и за нищожност, поради което подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира
искането на процесуалния представител на административния орган за заплащане на
направените разноски по делото за основателно. Следва да се осъди “Р.” ООД, ***
да заплати на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
- Кюстендил разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 от АПК и чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на “Р.” ООД, *** за обявяване нищожността на разпореждане № ПР-ПБЗН-КН2-2-7/20.06.2021 г., издадено от началника на група „Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Дупница в частта му по т. 1, с което e разпоредено на жалбоподателя, на основание чл. 28 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите да отремонтира вратите на стаите на експлоатирания от него хотелски комплекс така, че да се осигури нормативно изискващата се светла височина от 2.00м..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Р.” ООД, *** за отмяната на същото разпореждане в оспорената му част като незаконосъобразно и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА “Р.” ООД, *** да заплати на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Кюстендил разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, а в прекратителната му част – в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: