Р Е Ш
Е Н И Е № 49/16.3.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 9
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 20 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „КИБЕЛА-65“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Р.А.Д., чрез адв.П.П.
***, против Заповед за налагане на ПАМ №ФК-4-0051785/12.01.2021г. на Началник
отдел“Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на
търговски обект – бензиностанция и метан станция, стопанисван от жалбоподателя,
и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
буква“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Обжалваната
ЗПАМ се счита за незаконосъобразна, поради неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването й, както и поради
несъответствието й с целта на закона. Иска се отмяна, като се излагат следните
съображения:
На
08.01.2021 г. е извършена оперативна проверка в търговски обект -
бензиностанция и метан станция, находяща се в с. ***,
стопански двор, стопанисвана от „КИБЕЛА-65“ ЕООД, за което по реда на ДОПК е
съставен Протокол за извършена проверка cep. АА №
0051785/08.01.2021 г. от инспектори по
приходите в ГДФК при ЦУ на НАП. Въз
основа на този съставен при проверката протокол, на 12.01.2021 г. е издадена
обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка, която е
връчена на 13.01.2021 г.
Моли
се при постановяване на съдебния си акт съдът да вземе предвид, че изложените
мотиви относно продължителността на срока са несъответни на установените при
проверката факти, като същевременно се счита, че е очевидно и несъответствието
на обжалваната ЗПАМ с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, и по-специално с
правилото, закрепено в чл.6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Според органа по приходите
извършените деяния показвали поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, както и създадена организация на работа, която позволявала
данните за доставени/продадени количества горива да не се предават дистанционно
към сървърите на НАП. При проверката обаче не е установено наличие на такава
организация. Посочено е, че за две дати - 10.07.2020 г. и 28.07.2020 г. не били
подадени данни към НАП за получените доставки на горива в търговския обект на
датата на настъпване на данъчното събитие. Това обстоятелство не може да
формира извод, че това е трайно поведение на търговеца, още повече, че не е
анализирана причината за посоченото нарушение. Не са представени доказателства
за предходни нарушения на дружеството, които биха могли да обосноват налагането
на принудителната мярка за такъв срок. Дружеството отчита нарастващи резултати,
респективно нарастващи печалби за приключилите финансови 2018 г. и 2019г. При
извършената проверка не са установени други нарушения на данъчното
законодателство. В ЗПАМ е посочено, че конкретната причина да не бъдат подавани
коректни данни от нивомерната система за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива била без правно
значение, съответно в ЗПАМ липсва и такъв анализ. Счита се, че без
анализирането на всички факти и обстоятелства не би могло да се мотивира
обоснован извод не само относно определяне на продължителността на срока на
принудителната мярка, но и дали въобще са налице основания за налагане на ПАМ.
В този смисъл се твърди и несъответствие на обжалваната ЗПАМ с принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК. Иска се съдът да отмени Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-4-0051785/12.01.2021 г., издадена от Д.Т.В.-
Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, и да присъди в полза
на “КИБЕЛА-65“ ЕООД направените по делото разноски, съгласно приложения към
жалбата списък.
В
съдебно заседание жалбоподателят „КИБЕЛА-65“ЕООД, с ЕИК *********, се
представлява от адв.П.П. ***,
който поддържа жалбата. Представя допълнителни доказателства: Акцизен данъчен
документ ********** ведно с товарителница и 2 служебни бона от 10.07.2020 г. за
въвеждане на същия в ЕСФП; Акцизен данъчен документ ********** ведно с
товарителница и 2 служебни бона от 28.07.2020 г. за въвеждане на същия в ЕСФП
за доказване на твърденията си, че доверителят му коректно е въвел чрез
електронната система с фискална памет извършените доставки на 10.07.2020г. и на
28.07.2020г., като е издал съответният бон, наименуван нивомерна
доставка. Представя писмени бележки със съображения за отмяна на обжалваната
заповед. Видно от посоченото в протокола за извършената в обекта проверка,
доверителят му използва в обекта като средство за измерване нивомерна
измервателна система /НИС/, като регистрирането на продажбите се извършва с
издаване на фискална касова бележка от ЕСФП.Съответно на това, като получател
по доставка на течни горива е отчел доставките чрез електронната си система с
фискална памет, както следва:Доставката от 10.07.2020г. - видно от приложения
служебен бон „нивомерна доставка“, е регистрирана
чрез фискалното устройство на 10.07.2020 г. в 10,08 ч., със статус
ОК;Доставката от 28.07.2020 г. - видно от приложения служебен бон „нивомерна доставка“, е регистрирана чрез фискалното
устройство на 28.07.2020 г. в 13,07 ч., със статус ОК. Следователно,
информацията и за двете доставки е предадена на НАП чрез ЕСФП по установената
дистанционна връзка. Действително, при въвеждане на данните по конкретните АДД
за посочените дати, поради техническо недоразумение, липсва статус на
доставката към НАП „ОК“, но това не означава, че в НАП не са предадени данни за
доставеното в обекта гориво, което както е посочено по-горе вече е регистрирано
чрез „нивомерна доставка“.В обжалваната ЗПАМ е
посочено, че доверителят му не бил подал данни към НАП за получени доставки на
гориво на 10.07.2020 г. и на 28.07.2020 г., съгласно разпоредбите на чл. 118,
ал. 10 от ЗДДС. Според тази разпоредба данъчно задължено лице
доставчик/получател по доставка на течни горива е длъжно да подава в НАП данни
за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Не е взето предвид обаче, че за доверителя му е
приложимо изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, съгласно което „данни по
ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет.“ Предвид гореизложеното счита,
че доверителят му не може да бъде субект на нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, респективно не е налице и основание за налагане на принудителна
административна мярка. Отделно от това, при извършената проверка, видно от
подробно разписаното в протокола за нейното извършване, не е установено каквото
и да било друго нарушение, освен посоченото в ЗПАМ по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Дори да е допуснато някакво несъответствие, то в никакъв случай не може да бъде
вменено като вина на доверителя му, който очевидно е създал в търговския обект
организация за спазване на правилата, регулирани от данъчното законодателство. В
този смисъл обжалваната ЗПАМ е незаконосъобразна.
Ответната
страна, Началник отдел“Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Е., който
оспорва жалбата.Посочва, че при направена проверка на търговски обект
бензиностанция и метанстанция, находяща
се в с. ***, стопанисвана от „КИБЕЛА-65“ ЕООД, е констатирано, че на две дати,
на 28.07.2020 г. и на 10.07.2020 г., не са подадени данни към НАП за получените
доставки на горива в търговския обект. Това е констатирано след като е
направена справка в регистрите на НАП за постъпили за тези доставки данни. В
случая, след като не се отчитат получените доставки, не могат да се определят
оборотите за деня на търговеца, а оттам и неговите публични задължения, като по
този начин се ощетява фиска на Република България. За
това, че данните не са постъпили в НАП, Националната агенция за приходите няма
вина, след като данните се получат в НАП се получава обратно съобщение, че те
са получени коректно. Административнонаказващият
орган след като е разгледал данъчното досие на фирмата е констатирал, че няма
нужда да се налага санкция запечатване на търговския обект в целия му срок от
30 дни, а само с много малък и кратък срок от 3 дни ще бъде накаран нарушителят
да спазва определения ред от Закона за ДДС и Наредба № Н-18. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде потвърдена издадената заповед за запечатване
на търговски обект като законосъобразна и мотивирана, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-4-0051785/12.01.2021г. на Началник отдел“Оперативни
дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект –
бензиностанция и метан станция, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е връчена срещу разписка на 13.01.2021г.
Жалба против заповедта от името на дружеството, стопанисващо обекта, спрямо
който е наложена мярката запечатване и забрана за достъп, е постъпила в
Административен съд Ямбол с вх.№204/26.01.2021г. С оглед на това съдът счита,
че жалбата е допустима за разглеждане, като депозирана от надлежна страна,
неблагоприятно засегната от издадения административен акт, в рамките на
14-дневния срок за оспорването му пред съда. Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане на
Административен съд Ямбол, съобразно препращащата норма на чл.186, ал.4 от ЗДДС.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Съдът дължи проверка за наличие на основанията за
оспорване по чл.146 от АПК, всяко от които може да обуслови отмяна на
обжалвания административен акт.
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-4-0051785/12.01.2021г. на
Началник отдел“Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена в писмена форма, с
излагане на мотиви от фактическа и правна страна, съдържа ясна разпоредителна
част. Подписана е от длъжностно лице в структурата на НАП с възложени контролни
функции по чл.186 от ЗДДС, което е удостоверено по делото с представените
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и Заповед №2106/30.03.2018г., двете на
Изпълнителния директор на НАП.
Заповедта е основана на извършена проверка от органи
по приходите на 08.01.2021 г. в търговски обект -
бензиностанция и метан станция, находяща се в с. ***,
стопански двор, стопанисвана от „КИБЕЛА-65“ ЕООД, за което по реда на ДОПК е
съставен Протокол за извършена проверка cep. АА №
0051785/08.01.2021 г. от инспектори по
приходите в ГДФК при ЦУ на НАП. В хода
на проверката е констатирано, че за две доставки – с АДД
№0000000005432763/28.07.20г. на 1000л. бензин А95 и с АДД
№0000000005398829/10.07.20г. на 1984л. евродизел,
задълженото лице не подало своевременно данни документално към НАП. Издателят
на ПАМ е счел, че „КИБЕЛА-65“ ЕООД отговаря на изискванията на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006 на МФ, поради което е длъжно
да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива.Приел е, че е налице хипотезата на чл.186, ал.1, т.1,
буква“г“ от ЗДДС и е наложил ПАМ запечатване и забрана за достъп до обекта за
срок от три дни. В заповедта са изложени мотиви за това, че вредата от
нарушения на чл.118, ал.10 от ЗДДС, неподаване на данни към НАП, е в размера на
дължимия акциз, ДДС и дължимия корпоративен данък, който не се внася върху
стойността на неотчетените количества
гориво. Деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на всички реализирани приходи.
При горните установявания съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената
писмена форма с излагане на мотиви, в това число и чрез препращане към
протокола за извършена проверка, т.е. по отношение на административния акт не
са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и
т.2 от АПК. Заповедта е издадена и на валидни правни основания – за
констатирано нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС(данъчно задължено
лице-получател по доставка на течни горива не е подало в НАП данни за
доставката и движението на получените количества течни горива), при упражнено
правомощие по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС(за запечатване на обекта), в
тази връзка и по чл.187, ал.1 от ЗДДС(за забрана достъпа до обекта). Определеният
срок за прилагане на ПАМ – 3 дни, е в рамките на законоустановения
с разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС срок до 30 дни.
Същевременно съдът счита, че заповедта е издадена без
да се изяснят всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното
прилагане на ПАМ – съществено процесуално нарушение, което води до
несъответствие на издадения административен акт с целта на закона и до
неправилно приложение на материалния закон.
ПАМ е наложена с оглед констатирано нарушение от
търговеца по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г” ЗДДС вр.
чл. 118, ал. 10, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г.за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.Чл. 3,
ал.3 от посочената наредба задължава търговеца в качеството му на лице,
извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, което
е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на
фискална касова бележка от ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За
тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.
Основният
спорен въпрос между страните е относно това, дали от страна на „КИБЕЛА-65“ЕООД е
налице неизпълнение на законово задължение за подаване на данни към НАП относно
доставени и получени количества горива.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г”, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която
съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. “г” от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни
по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, на която се е позовал административният орган, е предвидено задължение за
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. В изпълнение на предоставеното му от чл.118, ал. 4 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба № Н-18).Според чл. 59а, ал.
1 от Наредба № Н-18, лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в
НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД)
и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества
горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател,
регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в
бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични
търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения
акцизен данъчен документ. От цитираните правила става ясно, че редът и начините
за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен
в зависимост от това дали в търговският обект, където е извършена доставката,
респ. получаването се използва ЕСФП или не.
В настоящия случай е безспорно установено, че в процесния търговски обект се използва ЕСФП - това е факт, посочен
и в протокола за извършена проверка cep. АА №
0051785/08.01.2021 г. , съставен при проверката от инспектори по приходите в
ГДФК при ЦУ на НАП. По делото не спори,
че продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП.Към протокола за проверка е
наличен служебен бон от 28.07.2020г. за нивомерна
доставка на бензин А95 в резервоар 1 на бензиностанцията, регистрирана чрез
ЕСФП.Пред съда се представи и друг служебен бон от 10.07.2020г. за нивомерна доставка на евродизел в
резервоар 2 на бензиностанцията.И двата служебни бона са със статус на
съобщение „ОК“, т.е. информацията е постъпила в НАП.С оглед на това неправилно административният
орган при определяне на допуснатото нарушение, за което е наложена оспорваната
ПАМ, се е позовал на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, според която, данъчно задълженото
лице - получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях като данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 118, ал. 11,
т. 5 от ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е
отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Продължение
на това правило е уредбата, дадена с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 -получателят
по доставка на течни горива подава електронен документ за получаване /ЕДП/, с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. За обектите
с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по документ, чрез
въвеждането им в ЕСФП чрез баркод четец при
постъпването им – чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18. Приходната администрация е
посочила адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118, ал. 10 ЗДДС,
без да вземе предвид изключението по чл.118, ал. 11, т. 5 ЗДДС от задължението
по ал. 10. Получателят на доставки, който ги е отчел чрез електронната си
система с фискална памет, не подава данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на
административния орган, изложени като мотив във връзка с продължителността на
срока - че е създадена организация на работа, която позволява данните за
доставени/продадени количества горива да не се предават дистанционно към
сървърите на НАП. Такава е била създадена с въвеждане в експлоатация на ЕСФП,
чрез която се регистрират продажбите и нивомерните
доставки.С оглед на това и налагането на мярката представлява и несъразмерно
засягане на нейния адресат в по-голяма степен от необходимото за целта, за
която актът се издава при отчитане и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Дори да се приеме за вярно, че не са били предадени данни по дистанционна
връзка към НАП, от този факт не следват единствено изводите, че това има като
последица невъзможност за проследяване на реализираните количества гориво, че
неспазването на задължението води винаги до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат реализирани количества
гориво, не се отразяват обороти, по този начин се стига до намаляване на
данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане. Тези формирани
изводи от страна на административния орган не почиват на достатъчно факти и
обстоятелства. Обратно, съдът счита, че приходната администрация разполага с
възможност да проследява реализираните количества гориво не само чрез
дистанционна връзка, но и с проверка на място в търговските обекти, където
функционират фискалните устройства и се
съхраняват както книгите за дневни отчети, така и акцизните данъчни документи
за доставки. Именно при такава проверка в процесния
случай не са установени никакви други нарушения на данъчната дисциплина, освен
неподадени данни по дистанционна връзка(в обекта е имало ФУ, от същото са
издадени фискални бонове за всяка извършена покупка на гориво, отпечатан е
дневен отчет, констатирано е пълно съответствие между касовата наличност и
отчетените средства чрез ФУ), с оглед на което изводът на органа, че
неспазването на задължението за неподаване на данни по дистанционна връзка с
НАП винаги води до отрицателни последици за фиска, се
явява необоснован. Такива последици в случая няма, няма
и поведение от страна на търговеца, насочено към неотчитане на оборот с цел
избягване на данъчно облагане, поради което мярката е и несъразмерна и засяга
търговеца като препятства дейността му в обекта за срок от 3 дни без да е
налице необходимост от административна принуда с цел защита на интересите на фиска или предотвратяване на негово противоправно
поведение.
По изложените съображения обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена при неправилно приложение на закона – в
нарушение на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС и чл.6 от АПК, което е основание за
нейната отмяна.С оглед изхода на спора основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и същото следва да бъде
уважено съобразно представените доказателства за заплащане на държавна такса от
50,00 лв. и адвокатски хонорар от 300лв., общо в размер на 350лв.
Водим от горното и на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-4-0051785/12.01.2021г. на Началник отдел“Оперативни дейности“ град Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, да заплати на „КИБЕЛА-65“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.***, представлявано от
управителя Р.А.Д., направените по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300(триста) лева и за заплатена държавна такса в размер на
50 (петдесет) лева, общо на стойност 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/ не
се чете