Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 18.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на петнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 337 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 18-0906-002081 от 08.01.2019 година на Николай
Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, на Д.В.Н. с ЕГН ********** *** на основание
чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за
извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна
от наказателното постановление останала жалбоподателката Д.Н., която го обжалва
в срок като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че е била с поставен
предпазен колан. При спиране и паркиране на подходящо място за проверката, го е
свалила, за да извади съответните документи. Заявява, че до автомобила й дошъл
мл.автоконтрольор С.Д. и й поискал документите на колата, свидетелството за
управление и контролния талон. Подала
изисканите документи, които вече била приготвила. Д. взел документите и заявил,
че ще направи проверка в регистрите им, като отишъл в служебния автомобил. Изтъква,
че другият полицай не е слизал от служебния автомобил. След около 15 минути
била повикана, за да си получи АУАН. На въпрос за какво нарушение й е съставен
акт, й било обяснено, че е била без колан. Жалбоподателката възразила, като
обяснила, че е била с колан, който е свалила, за да извади документите и
помолила да бъде проверен видеозаписа от патрулния автомобил, но й било отговорено,
че това ще се доказва в съда. Освен това изтъква, че описателната част на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е общо и не съответства на законовото
изискване за пълно фактическо описание на нарушението и с посочване на
елементите на обстоятелствата, при които то е осъществено, тъй като в АУАН
въобще не е посочена категорията на управляваното от нея МПС, а в НП са
изброени всичките категории, без да е конкретизирано в достатъчна степен. Моли
НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното НП. Счита, че разпитаните свидетели,
представители на КАТ, не са доказали категорично описаното в административния
акт нарушение.
Въззиваемата
страна – ПП към ОДМВР – Ловеч, редовно призована – не изпраща представител,
като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д.,
Е.П.К. и Л.Н.Д., както и от становището на жалбоподателката, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
На 27.12.2018
година свидетелят С.Л.Д., в присъствието на свидетеля Е.П.К., съставил акт за
установяване на административно нарушение с бланков №984715 против Д.В.Н. с ЕГН
********** *** затова, че на 27.12.2018 година около 12:30 часа на ПП I-4 км
43+700 с посока на движение към гр.Варна управлява собствения си лек автомобил
Мазда 2 с рег.№ ******, като по време на движение не използва обезопасителен
колан, с който автомобилът е оборудван, с което е нарушила чл.137а от ЗДвП. Като
доказателство е бил иззет к.т. **********. Нарушителката не е написала
възражения по акта. Въз основа на така съставения акт за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение
относно непоставянето на обезопасителен колан съответстват на
действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
безспорно към момента на спиране на автомобила за проверка, Н. не е била
поставила обезопасителен колан. В тази връзка съдът дава вяра изцяло на
показанията на свидетелите Д. и К., като ги приема за
последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни
и обективни. Показанията им не се изключват взаимно и описват една
и съща фактическа обстановка. Начина,
по който тези двама свидетели изясниха фактите от осъществената от тях
проверка, дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания
за констатациите от проверката. Същите са категорични, че нарушението е установено непосредствено
преди спирането на автомобила за проверка, както и че нарушителката е била сама
с две малки деца на задната седалка. Поради това и настоящата инстанция поставя
под съмнения показанията на свидетелката Д., която заяви, че е пътувала в автомобила,
въпреки твърденията на проверяващите. Освен това същата е майка на
жалбоподателката и е пряко заинтересована от изхода на делото.
С оглед императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на сектор към ОДМВР – Ловеч, сектор ПП -
Ловеч, видно от т.2.11 на приложената заповед 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на МВР .
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните
правила по налагане на административно наказание.
Нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателката е по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, според
който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай в АУАН не е
посочена категорията на МПС-то, което е управлявала Н.. В същото време в НП пък
са изброени всичките категории МПС, без да е конкретизирана категорията на
управляваното от жалбоподателката МПС, като по този начин е допуснато нарушение
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което поставя нарушителката в
невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото й във вина
нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за
съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Освен това в АУАН
нарушението е квалифицирано по чл.137а от ЗДвП, която разпоредба съдържа две
алинеи и множество предложения и точки.
Индивидуализирането на нарушените
законови разпоредби е една от най-съществените
гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от
започналото против него производство следва да знае каква е юридическата
формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира
защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно
констатираното административно нарушение.
АУАН е основен процесуален акт
във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му
оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство.
Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на
закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални
изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се
установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази
функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в
правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното текстово и
цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и
съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на
нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието.
Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди,
че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което
незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз
основа на него НП.
Константна е съдебната практика,
че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни
норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител
лице.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Непълното описание на нарушението и неговата квалификация
не са от недостатъците, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2
от ЗАНН.
С оглед
изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено само на това основание.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
18-0906-002081 от 08.01.2019 година на Николай Васков Недялков – Началник на
сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра
на МВР, с което на Д.В.Н. с ЕГН ********** *** на основание
чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за
извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :