......60
гр. С., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500147 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 944/13.12.2023 г., постановено по гр. д.
№ 2889/2023 г. по описа на Районен съд – С., в частта с която са отхвърлени предявените
искове за признаване за установено по отношение на ответника М. О. Р. ЕГН ********** от
гр. С., ул. „К.К." ....., че дължи на „А 1 Б." ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К." ...... неустойка в размер на 770.03 лева и мораторна лихва за
забава върху сумата за периода от 18.05.2020 г. до 22.05.2023 г. в размер на 222.94 лева като
неоснователни.
Подадената въззивна жалба е от ищеца чрез представител по пълномощие и в нея се
поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е счел, че в настоящия случай е
следвало да се приложи нормата на чл. 87 от ЗЗД, поради обстоятелството, че договорът е
сключен в писмена форма, съответно изявлението за прекратяването му също трябва да бъде
в писмена форма. Този извод е напълно неправилен, поради обстоятелството, че е налице
тълкувателна практика, инкорпорирана в Тълкувателно решение № 30от 17.06.1981 г.
погр.д. №2/1981 г., ОСГК на ВС, видно от която „разпоредбата на чл. 66 и 87 от ЗЗД са от
диспозитивен характер". В настоящия случай, прекратяването на договора е предвидено в
ОУ, където е посочено, че договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на
задължение, продължило повече от 124 дни. В цитираната клауза на ОУ изрично е
1
предвидено прекратяването на индивидуалния договор като възможност за доставчика-
изправна страна, като е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на
определени обстоятелства. Поради това наличието на тази клауза в Общите условия,
изключва приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Длъжникът е удостоверил с
подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно,
прекратителното условие в тях, което гласи, че ако просрочи някое от задълженията си
повече от 124 дни договорът ще бъде прекратен с всички произтичащи от това последствия.
Позовава се на съдебна практика. Тъй като е налице надлежно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, правото на неустойка в се е породило надлежно, както и
акцесорното спрямо него обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната
неустойка. В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и вместо това
да се постанови ново, с което да се уважат претенциите. Претендира разноски.
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника не се явява представител. С писмена молба представител по
пълномощие поддържа жалбата.
В с.з. въззиваемият се явява лично и оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Неустойката за предсрочно прекратяване на договорите следва да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
143, т. 5 ЗЗП .
Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а чл.
143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен
с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
2
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието
й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор и
приложенията към него, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално
договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от ищцовата страна.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на
попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
мобилния оператор, се налага извода, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата, дължима
на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване минималния срок
на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба под формата на
предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно нейната цел- да бъдат
възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора през
минималния срок не е решаваща за квалификацията, тъй като предвид икономическата
същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по принцип ще получава същите
печалби като тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по вина на клиента
преди изтичането на минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на формираната трайна
съдебна практика на ВКС /Решение ..... от 21.07.2016 г. по т. д. ......226/15 г. на I т. о. на ВКС
и цитираните в него актове, макар и постановена по спорове, касаещи договорите за
финансов лизинг и наем/, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката
/обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция/, създава условия за
3
неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора е
преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че процесната
сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него вреди
вследствие неизпълнението, а пропуснатите от оператора ползи вследствие едностранното
прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
Поради това правилно и законосъобразно е приетото от районния съд, че по делото не се
доказва в полза на въззивника да е възникнало действително вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в общ размер на
770.03 лева, поради което исковата претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД правилно е оставена без уважение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 944/13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2889/2023 г. по
описа на Районен съд – С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4