РЕШЕНИЕ
гр.
Варна, 27.06-1995Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети февруари през хиляда деветстотин деветдесет и пета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АТАНАСКА ДИШЕВА
при секретаря СНЕЖА ЦОНЕВА като разгледа докладваното
от съдията гр. дело N 406 по описа за 1991 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във
фаза на извършването.
С влязло в сила решение от 11.07.1993г. ВРС е допуснал да бъде
извършена съдебна делба на недвижим имот, представляващ вилно място /лозе/, находящо се в местността "т.", землището на гр.
Варна, зона за здравни и курортни нужди, с площ от 1290 кв. м., заедно с
построените в него две вилни сгради, ведно с другите подобрения и трайни
насаждения, при граници: път, наследници на с.с., и.п.,
Д. у. и Д. к., между съсобствениците и при части: за вилното място -
3101,5/6792 ид. ч. за Д.Х.Б., 525,7/6792 ид. ч. за Т.Д.С., 2122,5/6792 ид.
ч. за С.Г.Б. и по 521,4//6792 ид. ч. за Д.Б.К. и М.Б.Д.;
за старата вилна сграда - 1928,7/6792 ид. ч. за Д.Б.,
1698/6792 ид. ч. за Т.С., 2122,5/6792 ид. ч. за С.б. и по 521,4/6792 ид.
ч. за Д.К. и М.Б. и за новата вилна сграда - 4/16 ид.
ч. общо за Д.Б. и Стоянка Б., 4/16 ид. ч. за Т.С.,
5/16 ид. ч. за С.Б. и по 1/16 ид.
ч. за Д.Х., Д.К. и М.Д..
С влязло в сила решение по гр.
дело N 267/92г. на ВРС, XVIII-ти състав, бракът между С.И.Б.
и Д.Х.Б. е прекратен с развод, поради което е прекратена и съпружеската
имуществена общност между тях. На основание чл. 27 СК частите им от
прекратената общност са равни и всеки от двамата е получил по 2/16 ид. ч. от новата вилна сграда, предмет на делбата.
Съобразно това, Д.Б. има общ дял от новата вила в размер на 3/16 ид. ч. - по наследяване и прекратена СИО.
По извършването на делбата:
Съобразно заключението на
съдебно - техническата експертиза на в. л. Богдан Крумов от 09.03.1994г., процесният имот е реално поделяем
на два дяла, както следва: дял първи, състоящ се от 1/2 ид.
ч. от дворното място, цялото с площ от 1290 кв. м., заедно с постройката откъм
северната страна на имота, състояща се от две стаи, входно антре, кухня с
антре, стопанска постройка и тоалет, 1/2 ид. ч. от
дворните подобрения и насаждения, дял втори.
състоящ се
от 1/2 ид. ч.
от дворното място,
подобрения и насаждения, заедно
с новата постройка,
състояща се от входно антре, дневна,
кухненска ниша, баня-тоалет, гараж и
втори етаж, състоящ
се от стая
с тераса; двете вилни
постройки отговарят на
изискванията на Наредба
N 5 за ПНТСУ за
жилища и са годни за
целогодишно ползване. При изготвяне
на заключението са извършени
оглед и измервания на место,
взети са предвид
площта на мястото,
вида и състоянието на
сградите и като
обективно и компетентно дадено
и неоспорено от
страните, заключението в частта
относно поделяемостта се възприема от
съда. В същия смисъл е
и заключението от 30.03.1992г.
Съгласно заключението на
тройната СТЕ на
в. л. М. Д., Йосиф
Камбуров и Йордан Ву. от 24 .06.1994г. , за местността "т." има
разработен регулационен ппан за вилна зона.
който още не е утвърден и влязъл
в сила и според който процесното място е представено
с пл. N 1257,
с
предложение от него да се образуват два парцела. Съобразно заключението на
петорната СТЕ на в.л. М.Д., Йосиф Камбуров, йордан Ву., Брилянтина Кременска и М. Караатанасова от 07.12.1994г. действителната стойност на
дяловете, представляваща тяхната средна пазарна цена е: на дял първи - 390 000 лв, на дял втори - 280 000 лв. , а според допълнителното
заключение на същата експертиза от 11.01.1995Г. стойността на дворното място, която по принцип е
включена в стойността на дяловете е 258000 лв. , или по 200 лв./кв. м. Съдът
приема двете заключения на петорната СТЕ относно оценката на имота, като дадени
обективно и компетентно и неоспорени от страните и съобразени с вида на имота,
местонахождението, вида и състоянието в което се намират сградите, както и
търсенето и
предлагането
на имоти от този вид.
Поради това, че двете сгради, предмет на делбата отговарят на
изискванията за жилища и са годни за целогодишно ползване, то същите могат да
бъдат възлагани като жилищни имоти. Предвид невъзможността за осигуряване
дялове в натура за всички съделители и при направени
искания за възлагане на имота, делбата следва да се извърши по реда на чл. 288,
ал. 2 ГПК. .
В срока по чл. 288, ал. 5 ГПК страните са направили
следните искания: ответниците Д.К. и М.Д. и ищцата С.Б.
- за възлагане в самостоятелен дял на дял първи, ищецът Д.Б. - за дял втори,
при условията на евентуалност двете ответници са
направили искане за възлагане на реален дял от имота в общ дял и Д.К. - за
реален дял от имота, също при условията на евентуалност.
Преценявайки жилищните нужди на съделителите,
съдът взе предвид следното: съгласно представените декларации за семейно положение и имотно състояние
на Д.К. и М.Д., отговорите на двете по реда на чл. 114 ГПК в с. з. на 31.03.1994г., съделителките притежават самостоятелни жилища, първата - в жк "Чайка" бл. 34, an. 26,
втората - в жк "Чайка" бл. 4, вх. В, ап. 7, както и вилни сгради,
построени при отстъпено право на строеж в предоставено за ползване място,
подлежащо на изкупуване по пар. 4
ЗСПЗЗ. С оглед
на това, съдът
намира, че за двете.
съделителки не е налице отрицателната
предпоставка по чл. 288, ал. 2 ГПК и същите не могат реално да конкурират при
възлагането.
Ищцата С.Б., съгласно декларацията й, не притежава
самостоятелно жилище, освен ид. ч. от процесния имот, живее в жилището в дял първи, преживяла
съпруга е и имота е представлявал съпружеска имуществена оЬщност
между нея и наследодателя Христо Б., ищцата е пенсионерка и през 1969г. има призната трета група инвалидност.
С оглед на изложеното и при липсата на реална
конкуренция за дял първи, същият аледва да бъде
възложен на ищцата С.Б..
Ищцата е направила искане за
разсрочване плащането на сумите за уравнение на дяловете в двегодишния срок по
чл. 288, ал. 6, изр.. второ ГПК. Съдът намира искането за основателно:
ищцата е преживяла съпруга и възложения й имот е представлявал СИО, делът й от
него не е незначителен, поради което същата се ползва от привилегията за
разсрочване, предвидена в закона. Наред с това, за ищцата са налице и уважителни причини за
разсрочването, поради това че е пенсионерка, на 83 годишна възраст е, има
влошено здравословно състояние. Поради изложеното, ищцата С.Б. следва да
изплаща сумите за уравнение на дяловете по реда и в срока, предвиден в чл. 288,
ал. 6, изр.
второ ГПК.
За възлагане на дял втори е претендирал само ищецът Д.Б..
Претенцията на Д.К. за реален дял от имота и претенцията на двете ответници за възлагане в общ дял на реална част от имота,
направени при условията на евентуалност, са неоснователни поради същите
съображения, поради които са неоснователни претенциите им за дял първи - двете
притежават самостоятелни жилища, поради което не могат за участват реално в
конкуренцията по възлагането. Наред с това, за възлагане на имота в общ дял е
необходимо претендиращите съделители да имат обща
жилищна нужда, каквато в случая не е налице; в противен случай - жилищната
нужда на всяка от съделителките поотделно трябва да
надвишава нуждата на конкуриращия съделител, което
също не е налице. Поради това, евентуално предявените претенции на ответниците са неоснователни.
От представената декларация за семейно положение и
имотно състояние на ищеца, заявление за отстъпване право на строеж от 1974г.,
отговорите на ищеца по реда на чл. 114 ГПК в с. з. на 10. 11 . 1994г. ,
служебните справки по паспорта на ищеца и на съпругата му, както и отговорите
на двете ответници по реда на чл. 114 ГПК в с. з. на
50.06. 1994г., се установява, че ищецът има двучленно семейство, състоящо се от
него и съпруга - белгийска гражданка, освен ид. ч. от
процесния имот, притежава /на осн.
чл. 27 СК по презумпция на чл. 19, ал. 1 СК/ 1/2 ид.
ч. от двуетажна жилищна сграда в гр. Варна, кв. Виница, ул. "А.
Кръстев" N 17, построена при отстъпено право на строеж върху чуждо дворно
място, състояща се от първи и втори етажи с по две стаи и общ вход; съгласно
решението по бракоразводното дело жилището е предоставено за ползване на
бившата съпруга на ищеца и страна в настоящото производство Стоянка Иванова;
в този имот
живеят бившата съпруга на
ищеца и пълнолетния им син, заедно с четиричленното му
семейство; ищецът е напуснал това жилище през 1989г. и оттогава живее в процесния имот - новата вилна сграда; през последните две
-три години ищецът е пребивавал в Белгия за не повече от три месеца, той и
настоящата му съпруга живеят и имат адресна регистрация в процесния
имот
С оглед на установеното от
фактическа страна, съдът намира, че ищецът не притежава жилище, което да
задоволява жилищната му нужда. Макар и да няма извършена делба между него и
бившата му съпруга относно имота на ул. "А. Кръстев", съдът намира,
че с притежаваната ид. ч. от този имот ищецът не би
могъл да задоволи жилищната си нужда. Не са налице доказателства, че имотът е
реално поделяем, с оглед на което ищецът да може да
получи реален дял от този имот- напротив, вероятна е реалната неподеляемост на имота, съгласно броя и вида на помещенията
от които се състои този имот, връзките между тях, видно от отстъпеното право на
строеж и твърденията на ищеца, които не са опровергани с доказателства от ответниците. При това, ищецът няма реални възможности да
получи имота в дял като неподеляем, предвид
значително по-голямото домакинство на бившата му съпруга и т.н. Ищецът не
представлява чуждестранно лице по смисъла на чл. 5 ЗСВЦВК, поради това че няма
постоянно местопребиваване в чужбина, не е напускал страната за повече от шест
месеца с намерение да се заселва в чужбина.
Притежаването на ид. част от
недвижим имот, с която не може да бъдат задоволени жилищните нужди на съделителя, не представлява пречка за възлагането на имот
по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК. Поради изложеното, съдът намира, че за ищеца са
налице предпоставките за възлагане на дял втори от процесния
имот за задоволяване на жилищни нужди и претенцията му следва да бъде уважена.
Съобразно частите на страните, определени в решението
по допускане на делбата, стойността на двата дяла и включената в тях стойност
на дворното място, паричното изражение на частите на страните е следното: на
ищеца -209610 лв, от които 117794 лв.- от стойността
на дв. място, 42879 лв.- от стойността на старата
вила и 48937 лв.- от новата вила, С.Б. има дял равен на 209374 лв. , от които
80625 лв. от дворното място, 47187 лв.- от старата сграда и 81562 лв.от новата
страда, Т.С. - 122969 лв. , от които 19969 лв. от дв.
място, 37750 лв. - от старата сграда и 65250 лв.-от новата сграда, М.Д. и Д.К.
- по 47711 лв., от които 19806 лв. от дв. място,
11592 лв.-от старата сграда и 16313 - от новата сграда и С.И.-32625 лв. от стойността на новата вилна сграда.
Съобразно стойността на получените дялове, ищците С.Б.
и Д.Б. следва да заплатят на другите съделители за
уравнение на дяловете следните суми: ищцата Ст. Б. да заплати на Т.С. общо
53963 лв., от които 16213 лв. за дворното място и 37750 лв. за старата сграда,
на М.Д. и Д.К. по 27673 лв. , от които по 16081 лв. за дворното място и по
11592 лв. за старата сграда. Ищецът следва да заплати: на
Т.С. - 69006 лв., от които 3756 лв. от стойността на
дворното място и 65250 лв. за новата вилна сграда, на Д.К. и М.Д. - по 20038
лв. , от които 3725 лв. за дворното място и 16313 лв. за новата сграда, на С.И.-
32625 лв. съобразно квотата й от новата вилна сграда и на С.Б. - 38683 лв. за
стойността на новата вилна сграда, след приспадане на съответната на дела му
част от стойноста на старата вилна сграда. Двамата
ищци дължат сумите за уравнение на дяловете на другите съделители
заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на :ешението, като ищцата С.Б. следва да изплаща сумите в срока
по чл. 288, ал. 6, изр. второ ГПК, съобразно изложените по-горе съображения, а
ищецът - в сроковете и по реда на чл. 288, ал.
6, изр. първо ГПК.
Страните дължат държавна такса
по иска за делба, както следва: Д.Б. - 8384 лв., С.Б. - 8375 лв., Т.С. - 4919
лв. , С.И.-1305 в., М.Д. и Д.К. - по
1908 лв.
По сметките:
По реда на чл. 286 ГПК е открито производство по сметките по претенцията на
ищцата Т.С. против ответниците М.Д. и Д.К. за по 5000
лв., представляваща съответна на дяловете им част от сумата 40000 лв., която е
стойността на извършени от ищцата подобрения в старата сграда, предмет на
делбата. Двете ответници оспорват претенцията. Съдът
намира следното:
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза на в. л. Богдан Крумов от 09.03.1994г., претендираните
подобрения съществуват в имота, като от тях стойността му увеличават само
следните: боядисване с фасаген, направа на В и К,
поставяне на балатум в кухнята, направа на мивка в нишата, които са на обща
стойност 7096 лв. От показанията на св. Д. Вандов, се
установява, че ищцата е извършила в процесния имот
тези подобрения.
С оглед на горното, съдът
намира, че претенцията на ищцата е основателна само за подобренията, увеличаващи
стойността на имота и ответниците следва да й
заплатят съответна на дяловете им част от сумата 7096 лв. или по 545 лв. всяка,
на основание чл. 30, ал. 3
ЗС.
Претенциите в останалата част- относно другите подобрения и стойността
до предявения размер, като неоснователни спед&а да бъдат отхвърлени.
По реда на чл. 286 ГПК ответниците Д.К. и М.Д. са предявили
претенции по сметките против тримата ищци за по 1000 лв. месечно срещу всеки,
представляващи обезщетение за ползването на процесния-недвижим
имот за периода от 21.05.1992г. до датата на предявяване на претенцията -
18.01„1994г. Ищците не са изразили конкретно становище
по претенциите. Съдът намира следното:
Безспорно е, по делото, че целия процесен
имот се ползва от тримата ищци, като Д.Б. ползва новата
сграда, а другите
две старата сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато само
един от съсобствениците ползва общата
вещ, той дължи обезщетение на останалите
съсобственици за ползата, от която ги е лишил, от деня на писменото поискване. Ответниците не са представили доказателства, че са
отправили писмено искане до ищците за заплащане на обезщетението, въпреки
дадените им указания в този смисъл в с.з. на 18.01.1994г. . Отв.
Д.К. е представила уведомителна телеграма, че нейна телеграма до С.б. от
22.05.1992г е връчена лично. По делото обаче няма доказателства относно
съдържанието на изпратената телеграма, поради което не може да се приеме, че се
касае за покана за плащане на обезщетение. С оглед на горното, не е доказана
основателността на претенциите и същите следва да бъдат отхвърлени. Размерът на
дължимото обезщетение не следва да бъде обсъждан поради неоснователността на
претенциите. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 288, ал. 2 ГПК, ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на С.Г.Б.,*** - 120 А, недвижим имот, съставляващ дял първи по
заключението на в. л. Богдан Крумов от 09.03.1994г., представляващ 1/2 ид. ч. от вилно място, находящо
се в местността "т.*', землището на гр. Варна, зона за здравни и курортни
нужди, цялото с площ от 1290 кв. м., при граници: път, наследници на с.с., и.п., Д. у. и Д. к., заедно със сградата откъм
северната страна на имота, състояща се от две стаи, входно антре, кухня с
антре, стопанска постройка и тоалет, заедно с 1/2 ид. ч.
от дворните подобрения, на стойност 280 000 /двеста и осемдесет хиляди/ лева.
На основание чл. 288, ал. 2 ГПК, ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Д.Х.Б., ЕГН - ********** ***
недвижим имот,
съставляващ
дял втори по заключението на в. л. Богдан Крумов от 09.03.1994г . ,
представляващ 1/2 ид. ч. от вилно място, находящо се в местността "т.", землището на гр.
Варна, зона за здравни и курортни нужди, цялото с площ от 1290 кв. м., при граници: път, наследници
на с.с., и.п., Д. у. и Д. к., заедно с новата сграда,
заемаща югоизточната страна на имота, състояща се от входно антре, дневна,
кухненска ниша, баня-тоалет, гараж и втори етаж, състоящ се от стая с тераса,
заедно с 1/2 ид. ч. от дворните подобрения и
насаждения, на стойност 390 000 /триста и деветдесет хиляди/ лева.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Д.Б.К. и М.Б.Д. за възлагане на дял
първи от процесния имот, евентуалната претенция на М.К.
за възлагане на реален дял от имота, както и евентуалните претенции на двете за
възлагане на реален дял от имота в общ дял,
на основание чл. 288, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Б.,*** - 120 А да заплати за УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ следните суми: на Т.Д. ***, N
120 А - 53963 /петдесет и три хиляди деветстотин шестдесет и три/ лева, на Д.Б.
*** и на М.Б. ***73 /двадесет и седем хиляди шестстотин
седемдесет и три/ лева, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
влизане на решението в сила, в сроковете по чл. 288, ал. 6, изречение второ ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.Б., ЕГН - ********** *** да заплати за УРАВНЕНИЕ НА
ДЯЛОВЕТЕ следните суми: на Т.Д. ***, N 120 А - 69006 /шестдесет
и девет хиляди и шест/ лева, на Д.Б. *** и на М.Б. ***, an.
7 - по 20 038 /двадесет хиляди и тридесет и осем/ лева, на С.И.Б. *** N 17 -
32625 /тридесет и две хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева и на С.Г.Б. *** N
120-А - 38683 /тридесет и осем хиляди шестстотин осемдесет и три/ лева, заедно
със законната лихва върху тези суми, считано от влизане на решението в сила, в
сроковете по чл. 288, ал.
6, изречение първо ГПК.
За вземанията си заинтересованите могат да впишат
законна ипотека
върху
имота до размера им, на основание чл.
288, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б. *** и М.Б. ***, an.
7 да
заплатят на
Т.Д. ***, N 120 А по 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща
съответна на дяловете им част от стойността на извършени в процесния
имот подобрения /в старата сграда/, на
основание чл. 30, ал. 3
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметките, предявена от Т.Д.С. против Д.Б.К.
и М.Б.Д. за подобрения в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Д.Б.К. и М.Б.Д. против Д.Б.Х., Т.Д.С. и
С.Г.Б. за обезщетение за ползването на процесния имот
за периода от 21„05.1992г. до 18.01.1994г. , на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА страните да заплатят държавна такса по иска за делба, както
следва: Д.Б.Х. - 8384 /осем хиляди триста осемдесет и четири/ лева, Т.Д.С. -
4919 /четири хиляди деветстотин и деветнадесет/ лева, С.Г.Б. - 8375 /осем
хиляди триста седемдесет и пет/ лева, Д.Б.К. и М.Б.Д. - по 1908 /хиляда
деветстотин и осем/ лева и С.И.Б. /Георгиева/ - 1305 /хиляда триста и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред B0C
в седемдневен срок от съобщението до страните.
