Р Е Ш Е Н И Е № 1419
гр. Пловдив, 17.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в открито съдебно заседание на 09.11.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от съдията
Бешкова гр. д. № 2326 по
описа на съда за 2017 г. и взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 47585/22.08.2017г
от Б.И.П.,
ЕГН ********** *** против решение
№ 2742 от 09.08.2017г
на РС – Пловдив, VІ гр. с. по гр. д. № 1109/2017г, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П. С. иск за заплащане на сумата от 528 лв. /петстотин
двадесет и осем лева/, представляваща заплатените по изп. д. № 20179110400045 на ЧСИ Петя
Николова суми за такси на ЧСИ в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. – вреди от недобросъвестното упражняване от
страна на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
на правото да заплати на Б.И.П. доброволно дължимите суми по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят излага съображения за
неправилност на решението в обжалваната част, което се иска да бъде отменено, а
претенцията му – уважена. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна - „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна и
моли за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В частта, с която
е признато за установено, че „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П.
С. не дължи на Б.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 345 лв. /хиляда
триста четиридесет и пет лева/, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
9294/2015г. по описа на ПРС, по изпълнително дело № 20179110400045
по описа на ЧСИ Петя Николова, решението е влязло в сила като необжалвано.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради
това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му,
които споделя изцяло.
В допълнение към изложеното от
районния съд и съобразно доводите в жалбата:
Правната квалификация на претенцията
е по чл. 49 ЗЗД, тъй като се търси ангажиране отговорността на юридическо лице.
Отговорността на възложителя/работодателя по чл. 49 ЗЗД е гаранционно -
обезпечителна и безвиновна. Той обаче отговаря за действието или бездействието
на своите служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или
бездействия са извършени виновно, т.е., ако кумулативно са налице всички
предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между двете /пряка и непосредствена/ и вина, която се
предполага.
В тази
връзка ищецът трябва да докаже по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и обстоятелството,
че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по
отношение на съответните
виновни лица. Следва да
установи и факта, че е претърпял описаните в исковата молба имуществени вреди,
както и че те са в причинна връзка с противоправните действия и бездействия на
служители при ответника.
По отношение
на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая няма
спор, че ответникът
има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, както и че ищецът е
направил в размер на исковата сума разходи в изпълнителното производство, които
счита, че са имуществени вреди в неговата правна сфера. Безспорно е и това, че
ответното дружество - чрез своите служители, доброволно е заплатило по
банковата сметка на ищеца дължимата към него сума преди датата на образуване на
изпълнителното производство за принудителното й събиране. Спорът е в това дали
с плащането по банковата сметка на ищеца – вместо в брой, респ., като не са го
уведомили за превода, служителите на ответника са действали неправомерно и така
са му причинили вреди, принуждавайки го да пристъпи към принудително събиране
на вземането, за което е нямало как да разбере, че вече е погасено.
Не може да се приеме доводът в жалбата, че
след като страните не били уговорили начин на изпълнение на паричното
задължение на ответника, за да се освободи той валидно от него, е следвало да
плати в брой, а, като го е направил по друг начин, е действал противоправно и
недобросъвестно.
Няма законова, а в случая и договорна забрана, ответникът да погаси паричното
си задължение не само в брой, но и по банков път, като в последния случай
единственото законово условие, което се поставя, за да се счита кредиторът
удовлетворен, е заверяването на банковата му сметка /чл. 305 ТЗ, според който
със заверяване на сметката на кредитора плащането се смята за осъществено,
както и чл. 75, ал. 3 ЗЗД, според който, когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено
със заверяване на сметката на кредитора/.
Това
условие в случая няма спор, че е изпълнено преди образуване на изпълнителното
производство – банковата сметка на ищеца е заверена на 23.12.2016г /една
седмица след влизане в сила на решението, с което е присъдена сумата/, изпълнителният
лист е издаден на 10.01.2017г, а изпълнителното производство е образувано на
18.01.2017г.
Не се споделя и доводът, че
ответникът следвало да уведоми ищеца за извършения превод, за да знае той, че
вземането е погасено и за да не пристъпи към принудителното му събиране. Отново
подобно задължение не е предвидено нито в закона, нито е договорено между
страните. Безспорно ответникът е превел дължимата сума по действителна
разплащателна банкова сметка на ищеца, за чието съществуване той знае и редовно
я ползва, а не е открил на негово име банков влог по смисъла на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, в който случай кредиторът, който е в забава, не знае за това и следва да
бъде уведомен, че сумата му е депозирана в банка.
При това положение от данните по делото
не може да
се направи извод за допусната грешка, нарушение или каквото и да било друго
противоправно действие или бездействие от страна на служителите на ответника,
които в 1 – седмичен срок от влизане в сила на изпълнителното основание са
погасили доброволно паричното задължение. В тази връзка следва да се посочи, че в
тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки на деликтната отговорност, в
т.ч. наличието на точно определено поведение /действие или бездействие/,
нарушаващо правния порядък по конкретен начин. Противоправността на
поведението, за разлика от вината, не се презумира. Противоправността на
деянието не е обусловена от настъпилите за ищеца вреди. Вредите са отделен
елемент от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане и
никога сами по себе си не предполагат противоправността на поведението и/или
причинната връзка между него и вредите, които на общо основание следва да бъдат
установени. Ищецът трябва да установи този елемент от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване, което означава да създаде у
съда сигурно убеждение в съществуването му, като всяко съмнение по този въпрос
е за негова сметка, тъй като той носи доказателствената тежест, респ.
неблагоприятните й последици. Не е в тежест на ответника да установява
отрицателния факт, че противоправно поведение от страна на служителите му няма.
Без значение за противоправността са и доводите на ищеца, че ответникът
неправомерно се бил снабдил с данни за банковата му сметка при положение, че
плащането по банков път е правомерно действие. Колкото до твърденията му, че
плащането по банков път целяло увреждането му – да не разбере за погасяването на
дълга и да направи разходи за принудителното му събиране, те са изцяло
голословни и неподкрепени от каквито и да било доказателства по делото и по –
скоро отразяват субективните представи на ищеца, които не се установява да отговарят
на действителността. Обективен по делото факт обаче е, че разплащателната сметка на ищеца е била заверена с дължимата
сума близо месец преди образуване на изпълнителното производство и по тази
сметка са извършвани транзакции, т.е. сумата реално е била използвана за
разплащане, като е без значение дали това е ставало служебно или по почин на
ищеца. Т.е. дори под условие да се приеме, че е налице някакво противоправно
поведение на служителите на ответника или недобросъвестност, то не е в пряка и
непосредствена причинна връзка с имуществените вреди, тъй като е прекъсната от
поведението на ищеца – неполагане на дължимата грижа – при наличието на
обективна възможност за това, същият да се информира преди образуване на
изпълнителното производство и поемането на разходи за него, дали вече не е
удовлетворен чрез плащане по банков път по разплащателна сметка, която редовно
използва, което е допустим начин за погасяване на парично задължение съобразно
казаното по – горе. В тази връзка резонен е доводът на ответника в отговора му
на жалбата, че решението на ищеца да се снабди с изпълнителен лист за суми,
които вече е получил и да образува изпълнително производство за повторното им
събиране, както и да упълномощи и плати на адвокат да го представлява по това
дело, е лично негово, а не резултат от противоправно или недобросъвестно поведение
на ответника.
Поради изложеното решението на
районния съд е правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и претенцията
за това, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определено съобразно
актуалната редакция на чл. 77, ал. 8 ГПК, т.е. по Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По тези
съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2742 от 09.08.2017г
на РС – Пловдив, VІ гр. с. по гр. д. № 1109/2017г, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Б.И.П., ЕГН **********
*** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със
законни представители Р. Д. и Ж. П. С. иск за заплащане на сумата от 528 лв. /петстотин
двадесет и осем лева/, представляваща заплатените по изп. д. № 20179110400045 на ЧСИ Петя
Николова суми за такси на ЧСИ в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. – вреди от недобросъвестното упражняване от страна
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
на правото да заплати на Б.И.П. доброволно дължимите суми по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС и ищецът е осъден за разноските.
ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН **********
*** да заплати на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов”
№ 37 сумата от 100 лв - юрисконсултско възнаграждение
В частта, с
която е признато за установено, че „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П.
С. не дължи на Б.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 345 лв. /хиляда
триста четиридесет и пет лева/, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
9294/2015г. по описа на ПРС, по изпълнително дело № 20179110400045
по описа на ЧСИ Петя Николова, решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: