Решение по дело №2326/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1419
Дата: 17 ноември 2017 г.
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20175300502326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1419

 

гр. Пловдив, 17.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно заседание на  09.11.2017г., в състав:

 

                                                               

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                  ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 2326 по описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:

 

 

 

 

        Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

         Постъпила е въззивна жалба вх. № 47585/22.08.2017г от Б.И.П., ЕГН ********** *** против решение № 2742 от 09.08.2017г на РС – Пловдив, VІ  гр. с. по гр. д. № 1109/2017г, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П. С. иск за заплащане на сумата от 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/, представляваща заплатените по изп. д. 20179110400045 на ЧСИ Петя Николова суми за такси на ЧСИ в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. – вреди от недобросъвестното упражняване от страна на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД  на правото да заплати на Б.И.П. доброволно дължимите суми по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС.

         Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част, което се иска да бъде отменено, а претенцията му – уважена. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В частта, с която е признато за установено, че „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П. С. не дължи на Б.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 345 лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева/, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС, по изпълнително дело № 20179110400045 по описа на ЧСИ Петя Николова, решението е влязло в сила като необжалвано.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

   Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.

В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата:

Правната квалификация на претенцията е по чл. 49 ЗЗД, тъй като се търси ангажиране отговорността на юридическо лице.

Отговорността на възложителя/работодателя по чл. 49 ЗЗД е гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Той обаче отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно, т.е., ако кумулативно са налице всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете /пряка и непосредствена/ и вина, която се предполага.

В тази връзка ищецът трябва да докаже по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица. Следва да установи и факта, че е претърпял описаните в исковата молба имуществени вреди, както и че те са в причинна връзка с противоправните действия и бездействия на служители при ответника.

        По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

        В случая няма спор, че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, както и че ищецът е направил в размер на исковата сума разходи в изпълнителното производство, които счита, че са имуществени вреди в неговата правна сфера. Безспорно е и това, че ответното дружество - чрез своите служители, доброволно е заплатило по банковата сметка на ищеца дължимата към него сума преди датата на образуване на изпълнителното производство за принудителното й събиране. Спорът е в това дали с плащането по банковата сметка на ищеца – вместо в брой, респ., като не са го уведомили за превода, служителите на ответника са действали неправомерно и така са му причинили вреди, принуждавайки го да пристъпи към принудително събиране на вземането, за което е нямало как да разбере, че вече е погасено.

              Не може да се приеме доводът в жалбата, че след като страните не били уговорили начин на изпълнение на паричното задължение на ответника, за да се освободи той валидно от него, е следвало да плати в брой, а, като го е направил по друг начин, е действал противоправно и недобросъвестно. Няма законова, а в случая и договорна забрана, ответникът да погаси паричното си задължение не само в брой, но и по банков път, като в последния случай единственото законово условие, което се поставя, за да се счита кредиторът удовлетворен, е заверяването на банковата му сметка /чл. 305 ТЗ, според който със заверяване на сметката на кредитора плащането се смята за осъществено, както и чл. 75, ал. 3 ЗЗД, според който, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване на сметката на кредитора/. Това условие в случая няма спор, че е изпълнено преди образуване на изпълнителното производство – банковата сметка на ищеца е заверена на 23.12.2016г /една седмица след влизане в сила на решението, с което е присъдена сумата/, изпълнителният лист е издаден на 10.01.2017г, а изпълнителното производство е образувано на 18.01.2017г.

          Не се споделя и доводът, че ответникът следвало да уведоми ищеца за извършения превод, за да знае той, че вземането е погасено и за да не пристъпи към принудителното му събиране. Отново подобно задължение не е предвидено нито в закона, нито е договорено между страните. Безспорно ответникът е превел дължимата сума по действителна разплащателна банкова сметка на ищеца, за чието съществуване той знае и редовно я ползва, а не е открил на негово име банков влог по смисъла на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, в който случай кредиторът, който е в забава, не знае за това и следва да бъде уведомен, че сумата му е депозирана в банка.

        При това положение от данните по делото не може да се направи извод за допусната грешка, нарушение или каквото и да било друго противоправно действие или бездействие от страна на служителите на ответника, които в 1 – седмичен срок от влизане в сила на изпълнителното основание са погасили доброволно паричното задължение. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки на деликтната отговорност, в т.ч. наличието на точно определено поведение /действие или бездействие/, нарушаващо правния порядък по конкретен начин. Противоправността на поведението, за разлика от вината, не се презумира. Противоправността на деянието не е обусловена от настъпилите за ищеца вреди. Вредите са отделен елемент от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане и никога сами по себе си не предполагат противоправността на поведението и/или причинната връзка между него и вредите, които на общо основание следва да бъдат установени. Ищецът трябва да установи този елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване, което означава да създаде у съда сигурно убеждение в съществуването му, като всяко съмнение по този въпрос е за негова сметка, тъй като той носи доказателствената тежест, респ. неблагоприятните й последици. Не е в тежест на ответника да установява отрицателния факт, че противоправно поведение от страна на служителите му няма. Без значение за противоправността са и доводите на ищеца, че ответникът неправомерно се бил снабдил с данни за банковата му сметка при положение, че плащането по банков път е правомерно действие. Колкото до твърденията му, че плащането по банков път целяло увреждането му – да не разбере за погасяването на дълга и да направи разходи за принудителното му събиране, те са изцяло голословни и неподкрепени от каквито и да било доказателства по делото и по – скоро отразяват субективните представи на ищеца, които не се установява да отговарят на действителността. Обективен по делото факт обаче е, че разплащателната  сметка на ищеца е била заверена с дължимата сума близо месец преди образуване на изпълнителното производство и по тази сметка са извършвани транзакции, т.е. сумата реално е била използвана за разплащане, като е без значение дали това е ставало служебно или по почин на ищеца. Т.е. дори под условие да се приеме, че е налице някакво противоправно поведение на служителите на ответника или недобросъвестност, то не е в пряка и непосредствена причинна връзка с имуществените вреди, тъй като е прекъсната от поведението на ищеца – неполагане на дължимата грижа – при наличието на обективна възможност за това, същият да се информира преди образуване на изпълнителното производство и поемането на разходи за него, дали вече не е удовлетворен чрез плащане по банков път по разплащателна сметка, която редовно използва, което е допустим начин за погасяване на парично задължение съобразно казаното по – горе. В тази връзка резонен е доводът на ответника в отговора му на жалбата, че решението на ищеца да се снабди с изпълнителен лист за суми, които вече е получил и да образува изпълнително производство за повторното им събиране, както и да упълномощи и плати на адвокат да го представлява по това дело, е лично негово, а не резултат от противоправно или недобросъвестно поведение на ответника.

          Поради изложеното решението на районния съд е правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.

                При този изход на делото и претенцията за това, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определено съобразно актуалната редакция на чл. 77, ал. 8 ГПК, т.е. по Наредбата за заплащане на правната помощ.

По тези съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 2742 от 09.08.2017г на РС – Пловдив, VІ  гр. с. по гр. д. № 1109/2017г, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Б.И.П., ЕГН ********** *** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П. С. иск за заплащане на сумата от 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/, представляваща заплатените по изп. д. 20179110400045 на ЧСИ Петя Николова суми за такси на ЧСИ в размер на 48 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. – вреди от недобросъвестното упражняване от страна на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД  на правото да заплати на Б.И.П. доброволно дължимите суми по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС и ищецът е осъден за разноските.

ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 сумата от 100 лв - юрисконсултско възнаграждение

В частта, с която е признато за установено, че „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, със законни представители Р. Д. и Ж. П. С. не дължи на Б.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 345 лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева/, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 9294/2015г. по описа на ПРС, по изпълнително дело № 20179110400045 по описа на ЧСИ Петя Николова, решението е влязло в сила като необжалвано.

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                               

   

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: