РЕШЕНИЕ
№ 13041
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110152976 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени съединени искове от Т. В. С. срещу
/ФИРМА/, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standard 30 №
***********поради противоречието му със закона, съединен при условията на евентуалност
с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл.
26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standard 30 № **********, поради противоречие, респ. заобикаляне
на закона.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
17.07.2023 г. сключил с ответника Договор за паричен заем Standard 30 № ************, за
отпускане на заем в размер на 2000 лв., който следвало да върне на 15 погасителни вноски,
при годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР 49,50 %. По силата на договора му била
начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
1469,10 лв. Било предвидено освен това, че ищецът следва да обезпечи заема с поръчител –
физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания или банкова гаранция,
като при неизпълнение на това задължение на заемателя, същият дължи неустойка в размер
на 979,35 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски. Твърди, че първата вноска
по договора е с падеж 16.08.2023 г., а последната 09.10.2024 г., а общото задължение по
договора било в размер на 5027,40 лв. В исковата молба са изложени подробни съображения
за недействителност на сключения договор за кредит поради непосочване на действителния
ГПР по заема, в който следвало да бъдат включени таксата за експресно разглеждане на
документите и неустойката за непредоставяне на гарант/поръчител, която по своята същност
представлявала скрито възнаграждение. Твърди, че предоставяне на гарант в уговорения 3-
дневен срок е неизпълнимо. В допълнение е отбелязано, че договорът не съдържа
информация какви са разходите, формиращи ГПР, като посочването единствено с цифрово
изражение на процента годишни разходи не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
1
изисквания. Изложени са доводи за нищожност на сделката и поради липса на посочване на
лихвен процент на ден и липса на информация относно условията за усвояването му. По
наведените твърдения е направено искане процесния договор за кредит да бъде прогласен за
нищожен, а при условията на евентуалност в случай, че претенцията бъде отхвърлена
клаузите от съглашението, предвиждащи задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит и каузата за неустойка при непредоставяне
на гарант да бъдат прогласени за нищожни.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК в представил отговор на исковата молба, с който
излага съображения за неоснователност на исковата претенция като в тази връзка твърди,
че договор за заем между страните не е сключван.
В съдебно заседание, ищецът Т. В. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 95619/22.03.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 102290/28.03.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем Standard 30 №
************/17.07.2023г., от който се установява, че между /ФИРМА/, като заемодател и Т.
В. С., като заемополучател, чрез средствата за комуникация е отправено предложение за
сключване на договор за паричен заем Standard 30 № ************/17.07.2023г., по силата
на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата в размер на 2000,00 лева,
която сума заемателят е следвало да върне на петнадесет месечни вноски, всяка в размер на
269,87 лева, при включени в нея главница, лихва и такса експресно разглеждане, при ГЛП от
40,32% и ГПР 49,50%. В чл. 1, ал.3 от договора е предвидено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга за експресно разглеждане на кредита заемателят дължи
такса за експресно разглеждане в размер на 1469,10 лева, а в чл. 4, ал.1, че заемателят се
задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на кредитора
следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да представи на заемателя
бележка от работодателя си, издадена поне три дни от деня на представяне, или банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4, ал.2 е посочено, че
при неизпълнение от заемателя на задълженията му по чл. 4, ал.1 от договора, той ще дължи
неустойка в размер на 979,35 лева, като неустойката ще се разсрочи и ще се заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал.1,т.4, като в този
случай дължимата вноска ще е в размер на 335,16 лева, а общото задължение в размер на
5027,40 лева.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК оспорва, че е сключил с ищеца процесния
договор. Не оспорва твърдението, че на 17.07.2023г. е постъпила онлайн заявка от ищеца за
сключване на договора, че заявката е била приета, като след оценка на кредитоспособността
на лицето заявката е била одобрена, но посочва, че поради обстоятелството, че ищцата не е
прикачила в системата копие от личната си карта, заемната сума не е била изплатена на
ищцата, същата не е усвоила заемната сума, поради което на 17.07.2023г. договорът е
отбелязан със статут „отказан“. В тази връзка към отговора е представен и е приета по
2
делото справка за статус на договора и удостоверение, че договора по заявка №
************ макар и одобрен, не е подписан и сумата не е изплатена на ищеца.
Ищцата е представила доказателства към исковата молба за извършени от нея
плащания по сключен различен от процесния договор с ответника на дата 13.08.2023г.,
както и към нейно становище с вх. № 1285/03.01.2024г. доказателства за плащане на
06.11.2023г. към /ФИРМА/ по процесния договор на сума в размер на 42,00 лева и по
договор с № 5944724, различен от процесния към ответника на сума в размер на 345,16 лева.
По възражението на ответника, съдът намира следното: Безспорно процесния договор
за паричен заем Standart 30 № ************ от 17.07.2023 г. е следвало да се сключи по реда
на ЗПФУР, като от страна на заемателя да е подписан с обикновен електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Съгласно разпоредбата на чл. 18
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. По
горепосочените параметри страните не спорят. Ответникът не оспорва, че ищцата е подала
заявка за сключване на договора, че е предоставил преддоговорната информация по чл. 18 от
ЗПФУР, че е одобрил заявката. Видно обаче от съдържанието на чл. 1 и т. 2 от Договор за
паричен заем Standart 30 № ************ от 17.07.2023 г. страните по него са заявили, че го
сключват на основание предложение за сключване на договор за паричен заем, стандартен
европейски формуляр предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните
условия на бъдещия паричен заем или преддоговорна информация. Следователно и двете
страни по договора, в т. ч. и заемателя, признават, че ищцата е отправила заявка, че на
същата е бил предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна
информация относно параметрите на предоставения заем, но съдът приема от така
представеното удостоверение, че ищцата не е спазила изискванията за изискуемата
документация при кандидатстване, поради което договора е отказан. Ищцата следваше да
докаже, че е сключила процесния договор. За тази цел следваше не само да докаже, че е
сключила договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР, но и че е получила реално
заемна сума. Това е така, защото договора за заем е реален и се счита сключен при
получаване на заемната сума. При насрещно възражение, че сумата не е предоставена от
заемодателя на заемателя, то в тежест на ищеца бе да докаже, че му е преведена заемната
сума. Представените към исковата молба доказателства за извършени плащания по сключен
различен от процесния договор с ответника на дата 13.08.2023г., както и към становище на
ищеца с вх. № 1285/03.01.2024г. доказателства за плащане на 06.11.2023г. към /ФИРМА/ по
процесния договор в размер на 42,00 лева и по договор с № *************, различен от
процесния към ответника на сума в размер на 345,16 лева не установяват, че заемната сума е
преведена по личната банкова сметка на ищцата чрез електронната разплащателна система,
нито че тя в изпълнение на задължението си за погасяване на заема е заплащала регулярно
именно по процесния договор съответните вноски.
По изложеното, независимо, че ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е
предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за
кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и на
3
кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК, то съдът намира, че исковата претенция следва да
бъде отхвърлена само на това основание, доколкото не се установи наличието на заемно
правоотношение между страните по процесния договор, а при това положение съдът не
следва да разглежда по същество релевираните от ищеца твърдения за нищожност на
договора и на процесните клаузи.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. С определение от 08.11.2023г. ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса в производството, поради и което дължимата в
производството държавна такса остава за сметка на бюджета на съдебната власт. На
ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС са налице доказателства на л. 67 по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. С., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
***************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standard 30 № **********, поради
противоречието му със закона, съединен при условията на евентуалност с установителни
искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен
заем Standard 30 № 5944671, поради противоречие, респ. заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *************,
сумата в размер на 600,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4