Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9501
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №378104
от 04.04.2018 год., постановено по гр.дело №19657/2015 год. по описа на СРС,
ГО, 50 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу М.П.М. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.149 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумите 3174,51 лева– главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.12.2011 год. до м.04.2014 год. и 36,72 лева- за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“**********, абонатен
№357986, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело
№1359/2015 год. по описа на СРС, ГО, 50с-в – 13.01.2015 год., до окончателното
й изплащане, сумата от 598,99 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.01.2012 год. до 12.12.2014 год.,
като искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е отхвърлен за
разликата над 3174,51 лева до пълния предявен размер от 3586,03 лева и ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 550,97 лв., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 417,14 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.“ООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е
кредитирал изцяло заключението на изслушаната техническа експертиза, вместо
представените по делото изравнителни сметки и редовно водените му счетоводни
книги. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
искът- уважен в тази част. Претендира разноски.
Особеният
представител на ответника по жалбата счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите
данни по делото следва да бъде кредитирано, се установява че реално потребената от ответника топлоенергия за исковия
период е на стойност 3174,51 лева, в това число 1994,30 лева за отопление на
имот, 650,34 лева за сградна инсталация и 529,87 лева за битова гореща вода.
Потребителят дължи заплащане само на реално потребената от него енергия.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№378104 от 04.04.2018 год., постановено по гр.дело №19657/2015 год. по описа на
СРС, ГО, 50 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.“ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/