№ 86
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001001167 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „А – Строй“ ЕООД срещу
решение № 901046 от 14.09.2021г. по т.д. 4/2020г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград, в частта, с която е уважен предявения от Община Гърмен срещу
„А – Строй“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 72 533,86 лв. –
платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор за
строителство № 130/29.08.2019г. с предмет „Изпълнение на инженеринг –
изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и упражняване на
авторски надзор“ на обекти/строежи в обхвата на строителство с предмет:
„Реконструкция и рехабилитация на улици в селата Скребатно, Осиково,
Ореше, Крушево и Долно Дряново“ и съответно са присъдени разноски по
делото. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е
неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на
материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да e
достигнал до необоснования извод, че договорът е развален с отправено от
ищеца изявление по връчено на ответника на 04.12.2019г. писмо. Сочи по
делото да са останали недоказани твърденията на ищеца, че е настъпила
1
невъзможност за изпълнение на договора. Оспорва като недоказани и
доводите на ищеца, че процесният договор е следвало да бъде изпълнен в
точно определено време, предвид отпуснато целево финансиране с краен срок
за усвояване, като поддържа такова изявление да не се съдържа в отправеното
писмо за разваляне на договора, а и констатации в тази насока да липсват в
мотивите на обжалваното решение. По тези доводи поддържа към датата на
отправяне на процесното изявление за разваляне на договора, а и към
настоящия момент, Община Гърмен да не е доказала отпадане на интереса и
от изпълнението на договора. Излага и от клаузите на чл. 39, вр. чл. 27 от
договора да следва, че процесният договор за строителство може да бъде
развален само с даден подходящ срок за изпълнение. Поддържа и
необосновано съдът да е приел, че е налице основната предпоставка за
разваляне на договора, а именно виновното му неизпълнение от страна на
изпълнителя. Излага в нарушение на процесуалния закон и събраните по
делото доказателства съдът да е приел по делото да не се установява
извършената доставка по известие за доставяне от 11.09.2019г., издадено от
куриер „Елит експрес“ ЕООД, с мотиви, че подписът под известието не
съвпада с подписа на управителя, който е представен като образец в ТР. Сочи
по делото да е приета допълнителна СПЕ, която дава заключение положеният
подпис върху известието за доставяне, удостоверяващ неговото връчване, да
принадлежи именно на посочения автор – управителя на „Елит експрес“
ЕООД М. С.. Излага фактът, че пратката е доставена на кмета на Община
Гърмен – М. К., от управителя на „Елит експрес“ ЕООД М. С., да се
установява и от разпита на С. като свидетел по делото. Сочи свидетелят и да е
обяснил защо е използвал различен подпис при подписване на известието за
доставка. Оспорва като противни на закона и изводите на
първоинстанционния съд, че връчването е извършено в нарушение на ЗПУ,
като поддържа в последния закон да няма изискване за посочване на имената
на куриера, доставил пратката. Отделно от горното излага и кметът на
Община Гърмен – М. К., с подписа си да е удостоверила, че получава
пратката, като предвид липсата на проведено доказване в обратен смисъл
съдът е следвало да приеме оспорването на автентичността на документа от
ищеца за недоказано. Оспорва като противен на житейската логика и изводa
на съда по обжалваното решение, че предвид уговорения с договора ред за
предаване на инвестиционните проекти с приемо-предавателен протокол,
2
подписан от възложител и изпълнител, то предаване на проектите по друг ред
– с известие за доставянето им, е противен на договора и по тази причина да
сочи на неизпълнение на договора. Излага последното тълкуване на договора
да означава при недобросъвестно поведение от страна на възложителя,
изпълнителят да не може да престира изпълнение по договора. На
самостоятелно основание поддържа и известието за доставка да изпълнява
функцията на протокол като е попълнено от изпълнителя и съдържа описание
на пратката и подпис от възложителя, че приема пратката. По изложените
доводи поддържа ответникът като изпълнител да е изпълнил задълженията си
по договора, включително да представи в срок инвестиционни проекти, и
доколкото не е налице неизпълнение, то възложителят да няма право да
развали договора, респективно да прекрати същия на договорените
основания. Подчертава и самият ищец да признава с исковата молба, че на
27.11.2019г. – преди развалянето на договора, са входирани в деловодството
на Община Гърмен проектите за селата Осиково и Ореше. Сочи последното
да е признание от насрещната страна, че ответникът е предприел действия по
изпълнение на договора, макар и със закъснение и следва да бъде ценено от
съда, доколкото удостоверява неизгодни за автора му факти. Излага и за
последните две села да не е издадено разрешение за строеж от общината,
макар да е получила инвестиционните проекти, което също не е обсъдено от
първоинстанционния съд. По горните доводи поддържа обжалваното решение
да е необосновано и неправилно и моли да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Община Гърмен, оспорва жалбата на ответника
като неоснователна. Излага защитната теза на ответника да се гради на
твърденията му, че е престирал изпълнение като е предал инвестиционните
проекти на общината чрез куриер „Елит експрес“ ЕООД. Сочи от събраните
по делото доказателства да се установява последното дружество да не е
извършвало никаква дейност през цялата 2019г. и да е с отнет лиценз малко
след м. септември 2019г, да няма служители, няма офис, нито входящ и
изходящ дневник. Сочи тези смущаващи факти, наред с факта, че ответникът,
чието седалище е на три километра от кметството на Община Гърмен, вместо
да входира книжата в деловодството на общината, е избрал да ги предава в
склад в кв. Илиянци в София, да обосновават извод за несъстоятелност на
тезата на ответника. Излага по делото да са събрани достатъчно доказателства
3
инвестиционните проекти да не са предавани на Община Гърмен, не са
налични, по която причина и ищецът правомерно е развалил процесния
договор поради неизпълнението му. По тези доводи моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на
разноски по приложен списък.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложениe на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
Решението е правилно в обжалваната му част по следните мотиви:
Страните не спорят след проведена обществена поръчка да са сключили
на 29.08.2019г. договор, по силата на който ищецът Община Гърмен възлага
на ответника „А – Строй“ ЕООД следните дейности: „Изпълнение на
инженеринг – изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и
упражняване на авторски надзор“ на обекти/строежи в обхвата на
строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на улици в селата
Скребатно, Осиково, Ореше, Крушево и Долно Дряново“. Страните са
постигнали съгласие дейностите, предмет на договора, да следва да бъдат
извършени съобразно техническата спецификация на възложителя, част от
книжата по обществената поръчка, и техническото и ценово предложение на
изпълнителя, с които е участвал в процедурата.
С чл. 5 от договора страните са уговорили срок за изпълнението му – 90
календарни дни, съответно 15 календарни дни от датата на сключване на
договора за изготвяне на работния инвестиционен проект и 75 календарни
дни за изпълнение на възложените СМР, броени от датата на откриване на
строителната площадка. Последният срок и до подписване на протокол за
приемане на изработеното е определен за срок на изпълнение на дейностите
по авторски надзор.
Уговореното с чл. 7 от договора възнаграждение за всички дейности,
предмет на договора, е в размер на сумата 362 667,80 лв. с вкл. ДДС.
4
Страните не спорят, а и от представеното по делото платежно
нареждане от 04.09.2019г., заверено от обслужващата банка, се установява на
последната дата възложителят да е превел по сметка на изпълнителя сумата
72 533, 86 лв. с посочено основание – авансово плащане по договор №
130/29.08.2019г.
Спорни между страните, съобразно въведените от тях с исковата молба
и писмения отговор на същата твърдения, са фактите дали по договора е
престирано изпълнение от ответника, кога и в какъв вид и обем.
Доказателствената тежест за тази спорна група факти, както правилно е
разпределил последната с доклада си по делото първоинстанционният съд, е
за въвелият изгодните за него твърдения да е престирал изпълнение по
договора в частта за изготвяне на инвестиционни проекти ответник – чл. 154,
ал. 1 ГПК.
На първо място, следва да бъде отбелязано, че по делото не са
представени изготвени от ответника инвестиционни проекти в изпълнение на
процесния договор, предвид на което и при изричното оспорване от страна на
ищеца такива да са изготвяни и да съществуват, последният релевантен за
спора факт – изпълнение от ответника на задължението му да изготви в 15 –
дневен срок инвестиционни проекти съобразно възложеното с договора,
следва да бъде приет от съда за недоказан.
На второ място, именно предвид непредставянето на проектите по
делото, е невъзможно да бъде извършена преценка от съда дали, ако се
приеме, че има въобще нещо изработено, последното съответства на
възложението, респективно годно ли е да послужи за договореното
предназначение, каквито възражения се поддържат с исковата молба –
ищецът е възразил, че и нещо да е изпълнявано от ответника, то е било без
неговото одобрение и не съответства на договореното.
На трето място, единственото проведено по делото доказване от
ответника е за връчване на пратка на ищеца на дата 11.09.2019г.
За последното е представено по делото писмено доказателство –
известие за доставяне на колет, оформено от оператора на неуниверсални
пощенски услуги „Елит експрес“ ЕООД.
Следва да бъде отбелязано, че предвид нормата на чл. 179 ГПК
извършеният удостоверителен запис от името на пощенския оператор се
5
ползва с материална доказателствена сила само досежно осъществените от и
пред служителя факти и обстоятелства, така както са отразени в документа, в
частта му, призната от закона като официален документ, или записа за дата и
лице, на което се връчва пратката, както и че пратката е връчена. В частта,
попълнена от изпращача за съдържание на колета, документът не се ползва с
материална доказателствена сила, доколкото за пощенския оператор липсва
задължение, а и право да проверява и удостоверява съдържанието на
предадения му за връчване колет.
Последният документ е оспорен от ищеца в частта за авторство на
подписа на оформил връчването от името на пощенския оператор, в частта за
положен подпис за получил от М. К., в частта за дата на документа с
твърдения да е антидатиран – съставен и подписан от Капитанова в по-късен
момент, когато не е вече кмет на Община Гърмен, и в частта за съдържанието
на пратката - че инвестиционни проекти не са предадени въобще.
По така заявените оспорвания доказателствената тежест, в
гореочертаните части на документа, представляващи официални
удостоверявания – кому, от кого и на коя дата е връчен колета, е за
оспорилият официалния документ ищец – чл. 193, ал. 3 ГПК. В частта на
документа, която не се ползва с материална доказателствена сила –
попълненото от подателя съдържание на пратката, документът по вече
изложените доводи на съда не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила за верността на съдържанието му, предвид на което и същият има само
формална такава, че това изявление принадлежи на сочения автор – подателят
„А – Строй“ ЕООД, което не се оспорва от ищеца.
Не са събрани доказателства, оборващи верността на документа в
частта за положен подпис за получил пратката от М. К., предвид на което и в
тази част съдът приема документът за истински, а именно, че последното
лице е положило подпис, че получава колет.
В частта на положил подпис за връчил пратката са събрани
свидетелските показания на св. М. С.. Свидетелят С. дава показания да е
едноличен собственик на „Елит експрес“ ЕООД от 2015г., както и управител
на дружеството. През 2018г. до декември 2020г. дружеството извършва
дейност по връчване на пратки, като връчваните пратки не са много – по
около 10 на месец. Спомня си за процесната пратка, като сама тя е оформила
6
известието за доставяне и се е подписала върху него. Спомня си, че пратката
и я е дал лично В. А. – управител на „А – Строй“ ЕООД, който познава.
Поискал спешно връчване в същия ден в село Гърмен. Пратката
представлявала кашон с големината на кашон за копирна хартия. Ползвала
кола на неин познат П., който я закарал до село Гърмен, защото сама не е
шофьор. За получената сума издала приходен ордер, защото на касовия
апарат можела да издаде документ само за 27 лв., а разходите за превоза от
200 лв. и били заплатени в брой и издала за тях само приходен ордер.
Подписала известието за доставяне с подпис, който ползва само за
куриерската си дейност. За другите дейности ползва друг подпис.
За установяване авторството на положените подписи за приел и
доставил пратката по известие за доставяне от 11.09.2019г. е прието и
допълнително заключение към СПЕ, основано на сравнителни образци,
положени от С. пред вещото лице, съобразно което подписите, положени
върху известието за доставяне от името на пощенския оператор са положени
от С. съобразно ползваният от последната втори вариант на подпис.
Горните доказателства в тяхната съвкупност според настоящия състав
на съда установяват истинността на известието за доставяне в частта на
положен подпис за пощенски оператор от името на управителя на „Елит
експрес“ ЕООД - С..
За датата на съставяне на документа не са събрани доказателства, но
доколкото по горните мотиви на съда в тази му част на удостоверена дата на
доставката известието за доставяне е официален документ, предвид
предоставените по закон – ЗПУ, удостоверителни функции на оператор,
извършващ неуниверсални пощенски услуги, последният се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила – чл. 179 ГПК, която не е оборена и
съдът приема по делото да се доказва, че на дата 11.09.2019г. в 15.10 часа на
М. К. е доставен колет от пощенския оператор „Елит експрес“ ЕООД.
По отношение на съдържанието на колета по вече изложените доводи на
съда по делото не са събрани никакви доказателства, които да удостоверяват
верността на твърденията на ответника, че с колета са доставени на ищцовата
община инвестиционните проекти, съобразно изискванията на процесния
договор. Записът по представеното известие за доставяне в графа
„съдържание“, изхожда от подателя на колета, видно и от изричния запис по
7
документа, изгоден е за него и документът не се ползва с доказателствена
сила досежно верността на съдържанието му. Извършилият доставката
оператор не е удостоверил съдържанието на колета, нито има задължение или
право да стори последното. Разпитаният свидетел С. също не дава никакви
показания за съдържанието на пратката, а само дава външно описание на
колета – кашон с размерите на кашон за копирна хартия.
При условията на насрещно доказване по искане на ищеца са събрани
свидетелските показания на служителя в Община Гърмен, работещ на
длъжност „Общински регистър, регистратура, класифицирана информация,
входяща и изходяща поща“ – Е. Р.. Свидетелят дава показания цялата
входяща поща в Община Гърмен да се обработва с поставяне на входящ
номер, включително и постъпващата от пощенски оператори. Пощата се
отваря от нея и ако доставилото пратката лице иска входящ номер му се
поставя веднага такъв, ако не писмото или пратката се предава на секретаря
на кмета и след това след резолюция от кмета се поставя входящ номер и
документът се въвежда в деловодната система. Свидетелят категорично
заявява, че всичко, което постъпва като кореспонденция в общината, се
„входира“. Дава показания да не и е известен случай, в който „куриерска
фирма“ да е предала директно на кмета куриерска пратка, освен ако не е
лично за кмета.
Представена е и заверена справка от входящия регистър на Община
Гърмен, видно от който официален документ, липсва отразяване на входящ
документ на дата 11.09.2019г. с подател „А – Строй“ ЕООД.
При гореобсъдените доказателства съдът приема по делото да не се
установяват въведените от ответника и изгодни за него факти да е изпълнявал
процесния договор и в частност да е изготвил работни инвестиционни
проекти с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улици в селата
Скребатно, Осиково, Ореше, Крушево и Долно Дряново“ при спазване на
изискванията на договора – в срока по последния и с изискуемото съдържание
съобразно техническата спецификация и Наредба 4/21.05.2001г. – чл. 13, т. 2
от договора, както и да е предоставил последните на възложителя за
съгласуване с изискуемото с чл. 13, т. 3 и т. 4 от договора съдействие.
По вече изложените доводи на съда единственият доказан от ответника
факт е, че на 11.09.2019г. изпратен от него колет е връчен лично на М. К..
8
При нарочно оспорване от насрещната страна не е проведено доказване,
че с въпросния колет са предадени на възложителя Община Гърмен изготвени
съобразно изискванията на чл. 13, т. 2 от договора работни инвестиционни
проекти, нито че е предложено изискуемото съобразно чл. 13, т. 3 от договора
съдействие във връзка със съгласуването им.
Отделно от горното и с разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора
страните са постигнали съгласие за начина, по който ответникът следва да
престира изпълнението си по договора – като представи работните проекти за
входиране в деловодството на Община Гърмен с пълно описание на частите
им и в обем и със съдържание, съответстващи на Наредба № 4 за обхват и
съдържание на инвестиционните проекти, като приемането на проектите
следва да бъде извършено с приемо-предавателен протокол. И съобразно
твърденията на ответника по отговора на исковата молба последното
договорно задължение не е изпълнено от него. Настоящият състав на съда не
споделя доводите по жалбата на ответника, че изготвеното известие за
доставяне може да удостовери изпълнение на задълженията на ответника,
включително да бъде прието за подписан двустранен протокол, доколкото по
вече изложените доводи на съда същият документ не удостоверява дори
съдържанието на получения колет, а на още по-малко основание, че същият
съдържа работни проекти, които отговарят на заложените в договора
изисквания към същите да са съответни на техническото задание и да
покриват нормативните изисквания към инвестиционен проект по Наредба
4/21.05.2001г. Документът не съдържа и никакво изявление от получилият
пратката, че приема изпълнението в изискуемият съобразно чл. 264 ЗЗД
смисъл, че одобрява изработеното като съответно на изискванията на
договора, какъвто е и смисълът на заложеното с чл. 16 от договора изискване
за съгласуване на проекта и приемането му с приемо-предавателен протокол.
Изложените хипотетични доводи по жалбата на ответника, че редът по
договора не следва да се счита задължителен и единствен за изпълнение по
договора, защото би бил неизпълним при отказ на възложителя да съдейства,
са на първо място преклудирани, доколкото в никой момент пред първата
инстанция не са изложени твърдения за действия на Община Гърмен по отказ
да получи изработени инвестиционни проекти. Възраженията са и
недоказани, доколкото съобразно дадените показания на св. Е. Р. всички
постъпващи в Община Гърмен документи се вписват в деловодната система
9
на общината и им се поставя входящ номер.
Обратното не следва и от съдържащото се признание в изходящото от
кмета на Община Гърмен писмо от 02.12.2019г., че на 27.11.2019г. проектите
за селата Осиково и Ореше са внесени в деловодството на Община Гърмен. И
напротив, последният описан в жалбата на ответника като безспорен факт
между страните, сочи на липса на пречка изготвените в изпълнение на
договора проекти да бъдат предадени от ответника на възложителя по
договорения ред – в деловодството на общината. Отделно от това и
ответникът не дава никакво обяснение защо, ако, както твърди, вече е предал
всички инвестиционния проекти на 11.09.2019г., на датата 27.11.2019г. подава
в деловодството на общината отново проекти, но само за две от общо петте
села, включени в предмет на договора, а напротив подкрепя тезата на ищеца,
че преди последната дата – 27.11.2019г., не са представени никакви проекти в
изпълнение на договора.
Само за пълнота следва да бъде добавено и че доколкото горните два
проекта не са представени по делото, то недоказан остава спорният факт дали
проектите отговарят на договорните изисквания към тях, в който смисъл и по
делото не се доказва дори закъсняло и частично изпълнение по договора.
При горната установена по делото фактическа обстановка съдът приема,
че по делото от всички доказателства в тяхната съвкупност се установява
ответникът „А - Строй“ ЕООД да не е изпълнил процесния договор в
уговорения срок до 29.11.2019г. – чл. 5, ал. 1 от договора, както и да не е
изпълнил задължението си за изготвяне на работен инвестиционен проект в
срок 15 календарни дни от сключване на договора на 29.08.2019г., нито в по-
късен момент.
Напълно недоказани остават възраженията на ответника, че
неизпълнението на договора се дължи на забава на кредитора – неоказване от
възложителя на дължимото и изискуемо съобразно договора съдействие за
надлежното му изпълнение и предаване, доколкото не се установява
изпълнение от ответника на първия етап от изпълнението по договора – по
изработване на работни инвестиционни проекти, за което възложителят не
дължи конкретно съдействие съобразно клаузите на договора, а и ответникът
не твърди конкретно такова, което да е искано и да не му е предоставено.
Въведените от ответника възражения са да не му е оказвано съдействие във
10
връзка с предоставянето на разрешение за строеж и откриването на работна
площадка, но ответникът не доказва на първо място да е искал съдействие за
последните действия и на второ място същите са предпоставени от изготвени
и одобрени инвестиционни проекти, наличието на каквито не се доказва по
делото.
Съобразно нормата на чл. 87 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. С ал. 2 на същата законова разпоредба е уредено
правото на кредитора да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде
срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало
да се изпълни непременно в уговореното време. Установеното в общата
разпоредба на ЗЗД потестативно право намира приложение и по отношение на
двустранния договор за изработка, когато не се касае за специалните хипотези
на чл. 265 ЗЗД, при които е налице предаване на работата, но последната има
недостатъци.
Налице е константна съдебна практика, вкл. по решение № 40 от
23.04.2020г. по т.д. 2110/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съобразно която
нормата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна и позволява отклонение от правилото
, включително страните по договор могат да уговарят различни от
предвидените в нормата основания и хипотези, при които договорът може да
бъде развален, както и да определят точен срок на предизвестието, или да
изключат дължимостта на предоставянето на срок за изпълнение на договора.
В процесния случай ищецът поддържа да е развалил договора с
едностранно изявление по писмо от 02.12.2019г., връчено на ответника на
04.12.2019г. Видно от съдържанието на последния документ, представен по
делото като писмено доказателство, възложителят ищец е заявил да разваля
договора по причина на виновното му неизпълнение от ответника, без да му
дава срок за изпълнение с доводи, че изпълнението е вече безполезно за него
с оглед интереса му и фактът, че финансирането на договора е с целеви
средства от държавния бюджет и следва да бъде усвоено до 20.12.2019г., до
която дата е невъзможно договорът да бъде изпълнен от изпълнителя.
11
Ищецът изрично се е позовал и на правото да развали договора без
предизвестие при неизпълнение на договора, уговорено в чл. 39 б. „в“ от
договора. С исковата молба ищецът поддържа завените с писмото основания
за разваляне на договора, като допълнително сочи, че отправя със самата
искова молба изявление за разваляне на договора, както на тези две
основания, така и по причина, че изпълнението на договора е невъзможно
заради извършени от ответника самоволни действия по изпълнение на СМР
не по уговорения в договора ред и начин и сериозността на неизпълнението с
оглед на периода на забавата и вида неизпълнение, както и на основание чл.
28 и чл. 38 от договора.
Настоящият състав на съда споделя практиката по постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 81 от 03.06.2015г. по т.д. 1591/2014г. по
описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 4 от 23.06.2017г. по т.д. 50183/2016г. по
описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 269 от 22.10.2018г. по т.д. 1980/2017г.
по описа на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразно която потестативното право за
извънсъдебно разваляне на двустранен договор се упражнява с едностранно
волеизявление от изправната страна по договора, като последното може да
бъде извършено преди образуване на делото или с исковата молба,
включително в хипотезата, когато с исковата молба се претендират
последиците от развалянето. В този смисъл и съдът дължи преценка по
предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 -то ЗЗД за връщане на
даденото по договора на отпаднало основание за наличието на всички заявени
от ищеца основания, въз основа на които е отправил изявление за разваляне
на договора, включително на заявените с исковата молба.
На първо място, следва да бъде отбелязано, че по делото не се
установява поддържаното от ищеца основание, че е развалил договора
предвид неизпълнението му в уговорения срок, без да дължи предизвестие по
причина, че договорът е следвало да бъде изпълнен точно в определения срок
с оглед начина на финансирането му. От цялостното съдържание на
процесния договор, според настоящия състав на съда не следва, че волята на
страните е била договорените дейности да бъдат извършени в точно
определен срок, респективно сделката не може да бъде определена като „фикс
сделка“. Този извод не следва и от доводите на ищеца досежно начина на
финансиране на договора, доколкото в договора не се съдържат клаузи в този
смисъл и напротив в документацията при откриване на обществената
12
поръчка - техническата спецификация на л. 32 от делото, изрично е вписано,
че финансирането е осигурено от бюджета на Община Гърмен, а не, както
твърди ищецът, по програма от републиканския бюджет. Отделно от това и
дори да се приемат за доказани твърденията на ищеца за начин на
финансиране на сделката, последното, включително начина на усвояването на
средствата, според настоящия състав на съда не могат да имат твърдения
правен резултат - да определят срока, в който договорът може да бъде
изпълнен от изпълнителя, като фиксиран такъв. В този смисъл, че не е налице
хипотеза на „фикс сделка“ при сходен казус с определен срок за усвояване на
средства по финансиране на договора е разрешението и по постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 2 от 06.02.2020г. по т.д. 855/2019г. по описа
на ВКС, ТК, II ТО.
По делото не се установяват и твърденията на ищеца, че последният е
изгубил интерес от изпълнението на договора към датата на отправяне на
едностранното изявление за развалянето му, доколкото не е налице спор по
делото, че възложените с договора работи остават неизпълнени и за
възложителя съществува легитимен интерес да получи изпълнение по
договора. Не се установява какви видове СМР е изпълнил ответника във
връзка с договора, но наличието на такива, както сам твърди ищецът, дори да
са в отклонение от договора, не е обективна пречка договорът да бъде
изпълнен, както е уговорено между страните в даден подходящ срок.
Не се установяват и хипотезите на цитираните с исковата молба
договорни клаузи на чл. 28 и чл. 38 от договора, които предвиждат право на
разваляне на договора, ако в тримесечен срок от сключването му не бъде
осигурено финансиране, доколкото по вече изложените доводи на съда в
техническото задание по процесната поръчка изрично е отбелязано, че
финансиране е осигурено за сметка на бюджета на Община Гърмен.
Последното, че е осигурено финансиране, се твърди и от ищеца с исковата
молба, макар да се поддържа, че е за сметка на републиканския бюджет и има
специфичен срок за усвояване на парите.
По вече изложените доводи на съда диспозитивният характер на
разпоредбата на чл. 87 ЗЗД позволява страните да уговорят нещо различно в
договора си досежно основанията и сроковете, в които последният може да
бъде развален.
13
Страните с клаузата на чл. 39, б. „в“ от договора изрично са уговорили
потестативното право на възложителя да развали договора при виновното му
неизпълнение от насрещната страна по договора, като упражняването на
последното потестативно право в отклонение от правилото на чл. 87 ЗЗД не е
предпоставено от даден подходящ срок за изпълнение на договора и
изтичането на последния.
В правната сфера на ищеца по вече подробно изложените доводи за
доказано по делото виновно неизпълнение на договора от ответника в
договорения срок за пълното му изпълнение, и към датата на изпращане на
уведомлението за разваляне на договора – 02.12.2019г., съществува
потестативното право да развали договора при условията на чл. 39, б. „в“ от
договора, без да е длъжен да даде на неизправния изпълнител срок за
изпълнението му. Последното право е надлежно упражнено с ясно изявление
от ищеца с писмото му от 02.12.2019г. като ищецът е завил, че ще счита
договора за развален.
Изявлението е достигнало до ответника на 04.12.2019г. и целеният
правен резултат – развалянето на договора, е осъществен.
Неоснователно е възражението на ответника, че и в така договорената
хипотеза на разваляне на договора при неизпълнението му от изпълнителя,
възложителят дължи даване на подходящ срок за изпълнение на договора, по
вече изложените доводи на съда, че диспозитивното правило на чл. 87 ЗЗД
позволява уговарянето на нещо различно – в случая на разваляне на договора,
без да бъде даден подходящ срок за изпълнението му. Независимо от
последното, следва да бъде добавено, че и дори да бъде споделена тезата на
ответника за дължим от възложителя срок, в който ответникът да изпълни
договора и само след изтичането на последния без престирано изпълнение да
може да настъпи правната промяна по развалянето на договора, то договорът
отново е развален към датата на устните състезания пред съда, доколкото
обективно подходящият срок за изпълнението му от ответника е изтекъл при
съобразяване, че са изминали повече от две години от даденото на ответника
известие при договорен срок за изпълнение на договора от 90 дни. В тази
насока настоящият състав на съда споделя съдебната практика по
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 81 от 03.06.2015г. по т.д.
1591/2014г., ТК, II ТО, решение № 4 от 23.06.2017г. по т.д. 50183/2016г. по
14
описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 269 от 22.10.2018г. по т.д. 1980/2017г.
по описа на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразно която дори да се приеме, че
даденият срок за изпълнение е недостатъчен, или въобще не е даден срок, то
ефектът на развалянето ще настъпи ако длъжникът не изпълни в обективно
необходимия срок за това, преценен от съда в хода на съдебното
производство. Настоящият състав на съда приема последният срок да е
изтекъл до датата на устните състезания пред въззивния съд по горните
мотиви, че са минали повече от две години от изтичането на уговорения с
договора 90 – дневен срок, предвид на което и договорът е развален.
Нормата на чл. 88 ЗЗД придава на развалянето обратно действие освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение. Процесният
договор има за предмет изработването на инвестиционни проекти,
изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор като дължима от
изпълнителя престациия, като по горните мотиви на съда липсва изпълнение
на което и да е от задълженията, предвид на което развалянето му при
приложение разпоредбата на чл. 88 ЗЗД има обратно действие.
Съобразно разясненията по Постановление 1 от 28.05.1979г. предвид
развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД е отпаднало
основанието ответникът „А - Строй” ЕООД да държи платените по неговата
банкова сметка в изпълнение на разваления договор суми като
възнаграждение по договора в размер на 72 533,86 лв. и на основание чл. 55,
ал.1, предл. 3-то ЗЗД дължи връщането ѝ на ищеца.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Доказва разноски по представен списък по чл. 80 ГПК за сумата 3 372,48 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901046 от 14.09.2021г. по т.д. 4/2020г. по
15
описа на Окръжен съд - Благоевград, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
уважен предявения от Община Гърмен срещу „А – Строй“ ЕООД иск по чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 72 533,86 лв. – платено на отпаднало
основание възнаграждение по развален договор за строителство №
130/29.08.2019г. с предмет „Изпълнение на инженеринг – изготвяне на
инвестиционни проекти, строителство и упражняване на авторски надзор“ на
обекти/строежи в обхвата на строителство с предмет: „Реконструкция и
рехабилитация на улици в селата Скребатно, Осиково, Ореше, Крушево и
Долно Дряново“ и съответно са присъдени разноски по делото в полза на
ищеца.
ОСЪЖДА „А – Строй“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Община
Гърмен, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 372,48
лв. – разноски пред САС.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16