№ 7913
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110129827 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника С. К. С. за следните суми: 359,31 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2018г. -30.04.2020г. в имот с аб. №
*******; 7,45 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение в период 01.12.19г.- 30.04.20г., заедно със законната лихва от 11.01.2022 г. до
погасяване на задълженията; 93,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
– 21.12.2021 г. и 1,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за период
31.01.20г.- 21.12.21г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че част от вземанията са погасени по
давност. Твърди наличието на извършено плащане за процесния период.Моли съда да
отхвърли исковете .
Третото лице -помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ЕООД ангажира
становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Видно от представения НА за собственост върху недвижим
имот , удостоверение за наследници , подписано между страните споразумение във
връзка с дължими е непогасени задължения за доставака на топлинна енергия до
процесния имот, ответницата е била титуляр на правото на собственост върху
процесния имот в рамките на процесния период. Следователно, установено е
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на
ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната
разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно, се установява, че в имота през процесния период е имало
щранг лира за отопление в банята , за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга.
В имота според вещото лице се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се
2
отчита разхода. На база отопляемия обем на имота е разпределяна и енергия, отдадена от
сградната инсталация съгласно Наредба за топлоснабдяването. За периода 01.05.18г.-
30.04.20г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС , е
изчислено от ФДР по формула съобразно Наредба №16-334. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация , е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имота по проект в сградата. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон . Общата дължима сума за
процесния период според заключението на вещото лице е 682,26лева, която включва сума за
топлинна енергия за сградна инсталация от 239,47лв., сума за топлинна енергия за
отопление на имот от 178,47лв. , както и сума за продгряване на топла вода -264,32лева .
Посочено още е , че топломерът в абонатната станция е преминал изискуемите периодични
проверки.
Според заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза , което
съдът възприема като обективно и безпристрастно изготвено, сумите за топлинна енергия и
дялово разпределение, касаещи процесния период на обща стойност 366,76лв. не са
погасени. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението по въпроси на
ответника , като поддържа, че всички заплащания, които ответницата е направила по
подписано предходно споразумение с ищеца, представено от ответницата по делото, са
взети предвид от ищцовото дружество и не представляват част от исковата сума. Вещото
лице заключава, че след завеждане на делото плащания не са извършвани.
Установява се и от представените от ответницата касови бележки за извършени
плащания, че същата е извършвала погасяване на суми по подписаното между страните
споразумение, касаещо вземания на ищеца към ответницата до дата 30.11.2019г.
Доколкото вземанията на ищеца се установяват по основание и до размерите ,
претендирани от ищеца, следва да бъде разгледано своевременно наведеното възражение за
погасяване на това вземанията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.01.2022 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди м. 12.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно клаузата на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
3
извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, задълженията за периода от
01.05.2018г. до до м. 11-2019г. включително са погасени по давност – или за размера от
103,80лева , като искът за главницата следва да бъде уважен за 255,51лв. и отхвърлен до
пълния предявен размер от 359,31лв. и за посочения период. При горните изводи и с оглед
твърдението на ответницата за извършено плащане, следва да бъде отбелязано , че
заплатените от нея суми са погасили задължения по споразумението от 01.01.20г.,
касаещо задължения по отношение на топлоснабдения имот до 30.11.2019г., които в
настоящото производство се явяват погасени по давност. Поради изложеното следва да
се приеме, че за периода м. 12.19г. – м. 04.20г. не се установява погасяване на задълженията
на ответницата към ищеца, поради което претенцията за този период и до размер на
255,51лева следва да бъде уважена.
Основателна е и следва да бъде уважена претенцията за заплащане на дължимите
такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 7,45лева за периода м.
12.19г.- м. 04.20г., доколкото същата се установява от заключението на вещото лице и не се
явява погасена по давност .
По исковете по чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност
главница се погасява. Поради това ответникът дължи обезщетение за забава за сумите, които
не са погасени по давност, или изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на мораторната
лихва върху непогасената по давност главница от 255,51лева, възлиза на 56,16лева за
периода 15.09.19г.- 21.12.21г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
4
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Съразмерно на уважените искове , на ищеца се следват разноски за исковото
производство в размер общо на 512,46лева за заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и депозити за експертизи.
Съразмерно на уважените искове , в заповедното производство на ищеца се
следват разноски в размер общо на 49,52лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Ответницата не е претендирала разноски по
производството и такива не следва да й бъдат присъждани .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. К. С. , ЕГН ********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
****** следните суми: 255,51 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 12.2019г.-04.2020г. , доставена до имот с аб. № *******,
представляващ апартамент в гр. АДРЕС, заедно със законна лихва за периода от 11.01.22г.
до изплащане на вземането, 56,16лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия за периода 15.09.19г.- 21.12.21г., възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение в размер на 7,45лева за периода 01.12.19г.- 30.04.20г., заедно
със законна лихва за забава от 11.01.22г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
1051/22г. по описа на СРС, 69с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за цена на топлинна енергия над
установения размер до предявения от 359,31лева и за периода 01.05.18г.- м. 11.19г., иска за
установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ за разликата над признатия
от съда размер до пълния предявен размер от 93,83лева и иска за установяване на вземане за
мораторна лихва върху таксата за ДР за пълния му размер от 1,17лева и за периода
31.01.20г.- 21.12.21г.
ОСЪЖДА С. К. С. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 512,46лева - разноски в исковото , и сумата
от 49,52 лева- разноски по заповедното производство по ч. гр.д. 1051/22г. на СРС, 69с-в.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА “ ЕООД, като
5
трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6