РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20244500100937 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.562 ал.5 вр. чл.558 ал.3 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът Г. П. Г. твърди, че на 28.12.2023 г., около 11:30 часа, в гр.Сливо
поле, обл.Русе, по ул.“Хан Кубрат“ в посока към ул.“Дунав“ се движил лек
автомобил марка „Грейт Уол", модел „Ховер Хб", с рег. № CB 7111 МТ,
управлявано oт С. Т. Б.. B района на кръстовището с ул.“Цар Иван Шишман“,
водачът не спрял на знак „Стоп" и отнел предимството на преминаващия в
него момент oт ляво на дясно спрямо посоката му на движение по ул.“Цар
Иван Шишман“, велосипед, управляван от ищеца. Последвал удар, при който
предната гума на велосипеда попаднала между левия край на ролбара и
предната броня в зоната пoд левия фар на автомобила, вследствие на което
велосипедистьт бил отхвърлен напред и паднал пред МПС. В резултат на
пътния инцидент ищецът бил зашеметен и получил множество
наранявания.Наложило се да бъде транспортиран по спешност в болница с
оплаквания oт виене на свят и бoлки в областта на главата и на лявото бедро.
Бил хоспитализиран за периода 28.12.-30.12.2023 г. След проведените
прегледи и изследвания, медицинските специалисти установили, че в резултат
на ПТП е получил мозъчно сътресение, охлузвания и хематом вдясно
1
фронтално и хематом в окципитална област, разкъсно-контузни рани в
областта на двете бедра. Констатираните рани в областта на главата и на
лявото бедрото били обработени хиругически чрез сутура. Сочи, че по време
на болничния престой му била проведена медикаментозна терапия по
терапевтична схема. При изписването му били назначен хигиенно-диетичен
режим. Било продължено и медикаментозното лечение.
Bъзcтaнoвявaнeтo на ищеца пpoдължилo в домашни условия. Тъй като
имал силно главоболие, отпадналост, виене на свят и дезорентираност, бил
предимно в режим в покой, избягвал дa излиза навън и cе ограничавал oт
занимания, свързани с гледане на телевизор, четене и употребата на телефон
и компютьр. Във връзка с описаните оплаквания често приемал
болкоуспокояващи лекарства. Допълнителни смущения му създавали болките
от раните на главата и долните крайници. Преживеният инцидент се отразил,
както на физическото, така и на психическото здраве на ищеца. Вследствие на
изживения шок, той имал понижено настроение, тревожност и нарушения на
съня. Бил потиснат и често сънувал кошмари, свързани с инцидента.
Постоянно се връщал към спомена на случилото се. Притеснявал се дали
получените белези при процесното ПTП ще се заличат с времето. Твърди, че
във връзка с проведеното лечение, е извършил разходи на обща стойност от
118,22 лв. , по пера и размери, както е посочено в исковата молба и молбата от
04.02.2025 г. Ha 02.01.24 г. ищецът бил освидетелстван и oт съдебен лекар, за
кoeтo му било издaдeнo СМУ № 8001/2024 г.
По повод инцидента бил съставен Констативен протокол за ПTП с
пострадали лица № 1084/363/28.12.2023 г., издаден от CПП към OД на
MBP-Русе, а впоследствие образувано ДП № 4613/2023 г. по описа на СлО-
Русе, съотв. пр.пр. № 7584/2023 г. по описа на РП-Русе. Видно от първия
документ, виновен за настьпване на произшествието е водачът на „Грейт Уол",
модел „Ховер Хб", с рег. № CB 7111 МТ. Към датата на ПTП за автомобилът е
имало групова застраховка „Гражданска отговорност", сключена със „ЗД Бул
Инс" АД, валидна от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.
Ищецът твърди, че МПС, участвало в произшествието, е с особен режим
по смисъла на чл.562 ал.1 КЗ / полицейски автомобил, държавна собственост,
в управление на Министерство на вътрешните работи/, поради което, съгласно
ал.5 от същата правна норма, претенцията за изплащане на застрахователно
2
обезщетение за претьрпените от него вреди, вследствие на описания пътен
инцидент, следва да бъде предявена срещу Гаранционен фонд. В тази връзка
Г. Г. подал до ответника Молба вх.№ 24-01-79/19.02.2024 г. и била образувана
претенция № 210001-02/19.02.2024 г. С Уведомление изx.№ 24-01-
79/08.03.2024 г. oт страна на Гаранционен фoнд били изискани допълнителни
документи във връзка с образуваното досъдебно пpoизвoдcтвo. C Молба вх.№
24-01-79/24/14.03.2024 г. ищецът ги представил. Въпреки това, с Уведомление
изх.№ 24-01-79/31.05.2024 г. ответникът постановил отказ по процесната
щета.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд
да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.12.2023 г. в
гр.Сливо поле, обл.Русе, в размер съответно на 26 000 лв. и на 118,22 лв.,
ведно със законна лихва върху първата главница от 19.02.2024 г./датата на
уведомяване на ГФ/, а върху втората-от подаване на исковата молба и до
окончателното плащане. Търсят се разноски за производството.
Ответникът Гаранционен фонд оспорват исковете. Считат, че не са
налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране на отговорността
им за обезвреда на неимуществените вреди, които се твърди, че е претърпял
ищеца, поради наличие на действащ към датата на ПТП валиден договор по
задължителна застраховка “Гражданска oтroвopнoст на автомобилистите“ при
3Д “БулИнС“ АД. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП от 28.12.2023
г., вината на водача на автомобила, описаните от ищеца вреди и причинната
им връзка с инцидента, размерът на претенциите, момента, от който се дължи
обезщетение за забава. Наведени са доводи за случайно събитие и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на велосипедиста.
Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
Третото лице-помагач на страната на ответника-ЗД“БулИнС“ АД-София
счита, че исковете са правилно насочени срещу ГФ.Не споделят тезата на
ответната страна, че в случай, че пострадалият от ПТП-то не е съгласен с
определения отказ, е следвало да образува дело срещу застрахователя. Оспорват
механизма на произшествието, както и посочените в исковата молба телесни
увреждания по вид и степен на претърпените болки и страдания,включително и
причинната им връзка с инцидента. Наведени са доводи за съпричиняване на
ведоносния резултат от страна на велосипедиста. Претенцията се оспорва и по размер.
3
Правят възражение относно моментът, в който евентуално се дължи лихва за забава.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор, че МПС марка „Грейт Уол", модел „Ховер Хб", с
рег. № CB 7111 МТ, е полицейски автомобил, държавна собственост, в
управление на Министерство на вътрешните работи, за който към 28.12.2023 г.
е имало валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност" на автомобилистите при 3Д “БулИнс" АД.
Приложен е Констативен протокол за ПTП с пострадали лица №
1084/363/28.12.2023 г., издаден от CПП към OД на MBP-Русе, в който е
отразено, че на 28.12.2023 г., около 11,30 часа, в гр.Сливо поле, на
кръстовището между ул.“Цар Иван Шишман“, ул.“Хан Кубрат“ и ул.“Дунав“
настъпил инцидент между посочения автомобил, управляван от лицето С. Т.
Б., и велосипедиста Г. П. Г., който получил травми при инцидента
Впоследствие е образувано ДП № 4613/2023 г. по описа на СлО-Русе, съотв.
пр.пр. № 7584/2023 г. по описа на РП-Русе. По него има постановление от
21.05.2024 г. от прокурор от РРП за прекратяване на наказателното
производство, тъй като получените от пострадалото лице телесни увреждания
съставляват лек ателесна повреда. В дадените в него производство показания,
Г. Г. е посочил, че възприел полицейския автомобил, когато последният бил
на кръстовището непосредствено преди знака “Стоп“. Времето било хубаво,
пътната настилка суха и без неравности по нея. Липсвали предмети, които да
ограничават видимостта между двамата водачи. Ищецът очаквал МПС да
спре, поради наличния там знак, но той навлязъл в кръстовището. Тогава
велосипедистът намалил скоростта си на движение и леко се отклонил в ляво,
за да изпревари автомобила, но между тях последвал сблъсък.
По делото няма спор, че ищецът е управлявал велосипеда без поставена
каска и светлоотразителна жилетка.
Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване
с представените по делото писмени доказателства и оглед на място, се е
произнесла относно механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно,
че на 28.12.2023 г., около 11:30 часа, в гр. Сливо поле, по ул.“Хан Кубрат“ в
посока към ул.“Дунав“ се движи МПС марка „Грейт Уол", модел „Ховер Х6", с
per. № CB 7111 МТ, управлявано от С. Т. Б.. B района на кръстовището с
4
ул.“Цар Иван Шишман“, водачът на автомобила не спира на знак “Стоп" и
отнема предимството на движещия се от ляво на дясно спрямо посоката му на
движение по ул.“Цар Иван Шишман“, велосипед, управлявин от Г. П. Г.. При
навлизането на автомобила в кръстовището, велосипедистьт променил
посоката си на движение вляво, за да избегне сблъсък между тях, но въпреки
това настъпва кос страничен удар между предната гума на велосипеди и
преден ляв калник, предна броня и ролбар на автомобила. В следствие на
удара , ищецът паднал пред автомобила.
Вещото лице е приело, че и двамати участници в произшествието са
имали техническата възможност да предотвратят инцидента-водачът на МПС
в случай, че беше спрял на знак “Стоп“, а ищецът-ако беше задействал
спирачките на велосипеда, вместо да прави опити да заобиколи автомобила
отпред. Експертът пояснява, че вероятно и в този случай би се стигнало до
съприкосновение между превозите средства, но тогава ударът е щял да бъде
съвсем лек. При създалата се ситуация, сблъсъкът е можело да бъде избегнат,
ако велосипедистът беше избрал да заобиколи автомобила отзад и безспорно
инцидентът не би настъпил, ако МПС беше спряло на знак “Стоп“.
От ангажираната в производството медицинска документация и след
извършен преглед на ищеца, вещото лице д-р П. Д. е установил, че в резултат
на процесния пътен инцидент, Г. Г. е претърпял телесни увреждания,
изразяващи ce в сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в лява челно-
теменна област, охлузвания на челото вдянсно, разкъсно-контузна рана на
дясна вежда, подкожна колекция на кръв в дясна челна област,
кръвонасядания на клепача на дясното око, подкожна колекцин от кръв в
тилната област на главата, обширно кръвонасядане и оток на дясното бедро,
дясно коляно и дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на дясно коляно,
охлузвания на дясно коляно, охлузвания на дясна подбедрица, кръвонасядане
и охлузване на дясно ходило, разкъсно-контузна рана и обширно
кръвонасядане на ляво бедро. На Г. Г. било проведено 3-дневно болнично
лечение, включващо диагноститични клинични прегледи и изследвания,
хирургична обработка на раната и медикаментозно лечение. След
приключване на хоспитализацията, лечението продължило над три месеца в
домашни-амбулаторни условия при назначена медикаментозна терапия и
хигиенно-диетичен режим. Вещото лице е посочило, че така установените при
ищеца травматични увреждания са в причинна връзка с процесния инцидент.
5
Болките са най-силни непосредствено след получаване на травмите, след
което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия до
седмица. При травми в областта на главата, каквато е била установена в
конкретния случай, може да има главоболие за различен период от време,
който е индивидуален-от няколко денонощия до няколко седмици. В
медицинската документация се съдържат данни, че Г. се е оплаквал от
главоболие, докато е бил хоспитализиран, а после в продължение на три
месеца-от болки в шията. При извършения от вещото лице преглед, ищецът
съобщил, че продължава да има главоболие и световъртеж. Според експерт, по
делото няма доказателства, които да сочат на извод за наличие на причинно-
следствен авръзка на тези оплаквания с процесния инцидент. В заключението
е казано, че няма данни да не е настъпило пълно функционално
възстановяване при ищеца. За едната рана на челото се е наложило да бъде
направен шев от 2,5 см.Ако лицето беше носило каска, според експерта,
травмите на главата биха били с по-малък интензитет. Експертът е посочил, че
уврежданията по долните крайници на ищеца не са такива, които да налагат
чужда помощ от медицинска гледна точка, но е нужно съдействие, тъй като
има превръзки, а и поради наличните в първит едни загуба на равновесие,
главоболие, обща отпадналост.
Св.Н.К., зет на ищеца, установява, че след инцидента на 28.12.2023 г. със
съпругата му получили обаждане от Спешно отделение. Когато пристигнали
там, тъстът му бил на количка и чакал да му обработят раните. Бил мръсен, с
накъсани дрехи и мал кръв по главата вдясно и по краката. Говорил леко
несвързано. Когато изписали ищеца от болница, свидетелят в дома му около
един месец, за да го подпомага във всекидневното обслужване, тъй като Г. Г.
не можел да се придвижва без придружител, защото губел равновесие.
Съпругата на свидетеля две седмици помагала на баща си при къпане. Н.К.
установява, че ищецът съобщавал, че му е лошо, когато променя положението
на тялото в продължение на два месеца. Бил много стресиран и психически не
се чувствал добре. Според свидетеля, тъстът му понастоящем не е така добре
здравословно, както пред иинцидента. Постоянно се оплаквал, че болят
главата и врата, че понякога губи зрението си. Върви по-бавно и почти вече не
кара колело.
Ищецът е приложил писмени доказателства за извършените от него
разходи във връзка с проведеното лечение след инцидента в общ размер на
6
118,22 лв., които не се оспорват по пера и размери от насрещната страна.
Вещото лице д-р Д.е потвърдил, че медикаментите са били назначени от
неврохирург за лечение на неврологичните оплаквания на Г. Г..
По делото са представени доказателства, че на 19.02.2024 г. ищецът е
подал до ответника Молба вх.№ 24-01-79, въз основа на която била
образувана претенция № 210001-02/19.02.2024 г. С Уведомление изx.№ 24-
01-79/08.03.2024 г. oт страна на Гаранционен фoнд били изискани
допълнителни документи във връзка с образуваното досъдебно пpoизвoдcтвo.
C Молба вх.№ 24-01-79/24/14.03.2024 г. ищецът ги представил. Въпреки това,
с Уведомление изх.№ 24-01-79/31.05.2024 г. ответникът постановил отказ по
процесната щета.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се
установява, че на 28.12.2023 г. в гр.Сливо поле, обл.Русе, на кръстовището на
ул.“Хан Кубрат“, ул.“Цар Иван Шишман“ и ул.“Дунав“ възникнало ПТП
между лек автомобил марка „Грейт Уол", модел „Ховер Хб", с рег. № CB 7111
МТ, държавна собственост, в управление на Министерство на вътрешните
работи, управляван oт С. Т. Б., като последният не спрял на знак „Стоп" и
отнел предимството на преминаващия в него момент oт ляво на дясно спрямо
посоката му на движение по ул.“Цар Иван Шишман“ велосипед, управляван
от ищеца. При последвалия удар Г. Г. бил отхвърлен напред и паднал пред
МПС, при което получил описаните по исковата молба травматични
увреждания в пряка причинна връзка с инцидента. Между страните няма
разногласие по въпроса, че към него момент за МПС е имало валидно
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на
автомобилистите при 3Д “БулИнс" АД.
В тази връзка ответникът счита, че претенциите на Г. Г. неправилно са
насочени към него. Съдът намира възражението за неоснователно.
Автомобилът, участвал в произшествието, е с особен режим по смисъла на
чл.562 ал.1 КЗ. Според тази разпоредба, моторни превозни средства на особен
режим са такива, които са държавна собственост в управление на
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,
Държавна агенция „Национална сигурност", държавна агенция „Технически
операции" и на други ведомства, данните за които съставляват класифицирана
7
информация съгласно действащото законодателство. Съгласно чл.562, ал.5 КЗ
претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства
на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното
ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Посочената норма
регламентира единствено възможността на увреденото лице да предяви пряк
иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, без да
иска разкриване на информация кой е застраховател на "Гражданската
отговорност" на виновния водач, когато ПТП е причинено от водач на МПС с
особен режим, с оглед усложнената процедура за разкриване на
класифицирана информация. В този случай и при плащане на застрахователно
обезщетение на пострадалия за Гаранционния фонд ще възникне право на
регрес за платеното обезщетение към застрахователя на "Гражданската
отговорност" на виновния водач. Няма пречка при установен застраховател на
"Гражданската отговорност" на виновния водач, увреденото лице да
претендира директно от него заплащане на обезщетение за причинените
вреди, доколкото същият отговаря пряко за тях. В процесния случай обаче
ищецът е избрал да насочи исковете си към Гаранционен фонд.
По силата на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани MПC обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България от посочения тип моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. 3а определянето и изплащането на обезщетенията от
Гаранционния фонд се прилагат правилата на Глава четиридесет и седма от
КЗ-„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите" /чл. 558, aл.2 К3/. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в
срока по чл. 496 КЗ / нe по-дълъг от три месеца от предявяване на претенцията
по реда на чл.380 пред застрахователя/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. По
делото няма спор, че ответникът е бил надлежно сезиран от ищеца, но е
отказъл да му изплати обезщетения за претърпените щети вследствие на
инцидента от 28.12.2023 г.
8
Ha основание чл.519, ал.1 KЗ, ответникът извършва плащания в полза
на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което
е неидентифицирано /към каквото се приранвява процесния автомобил/ или
на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. В процесния случай са налице
предвидените в закона предпоставки да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.
От приетите no делото доказателства безспорно се установява, че
водачът на лек автомобил марка „Грейт Уол", модел „Ховер Х6", с рег. № CB
7111 MT е нарушил разпоредбите на ЗДвП-чл.5 ал.2 т.1, чл.20 и чл.50 ал.1,
поради което няма как да бъде възприета тезата на третото лице-помагач, че се
касае до случайно събитие.
Съдът обаче намира за частично основателно възражението на двете
дружества за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищеца. За
такова можем да говорим, когато общественоопасните последици се дължат
на съчетания ефект от виновното поведение на извършителя и от поведението
на самия увреден. В процесния казус, според приетата експертиза, а това
става ясно и от показанията на Г. Г., дадени в досъдебното производство, които
могат да бъдат цени от съда по настоящото дело, когато съдържат неизгодни
за лицето факти, че велосипедистът е имал достатъчно време да възприеме
МПС и да задейства спирачките. Експертът е категоричен, че тогава не биха
настъпили описаните по исковата молба увреждания. Сблъсъкът е можело да
бъде избегнат и ако ищецът беше преценил да заобиколи автомобила отзад,
вместо отпред. Изборът на велосипедистът да се отклони наляво и към
средната част на платното на движение, за да заобиколи автомобила отпред, е
довел до нарушение на нормата на чл.80 т.2 ЗДвП, изискваща движение
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Съдът
намира, че приносът на лицето за настъпване на вредоносния резултат може
да бъде определен на 10 %. Останалите наведени доводи от ответника и
третото лице-помагач относно липсата на светлоотразителна жилетка и на
каска, не следва да бъдат взети предвид, тъй като тези обстоятелства не са в
причинна връзка с настъпилия инцидент. На второ място, носенето на каска,
макар и да е от съществено значение за безопасността на велосипедиста, е
само препоръчително, но не и законово изискване.
9
6. От събраните no делото писмени и гласни доказателства, се устянови
безспорно, че претьрпените от ищеца увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. 7. Посредством приетата no делото
медицинска документация и заключението на вещото лице no приетата
КСМАТЕ, както и от лроведения разпит на свидетеля Н. К., се установява, че
вследствие на получените увреждания Г. Г. е изпитвал и продължава да
изпитва болки, страдания и битови неудобства.
От събраните no делото доказателства става ясно, че вследствие на ПТП
ищецът е получил описаните по исковата молба увреждания, като болките от
травмите е било нормално да отшумят в рамките на три месеца. Вещото лице
д-р Д. и изразил становище, че към настоящия момент здравословното
състояние на Г. е възстановено, като съобщаваните от него продължаващи
болки в главата и шията не могат по никакъв начин да се свържат с инцидента.
При липса на някаква медицинска документация в таз инасока, без значение е
изнесеното от св.Н.К., че преди ПТП тъстът му не е имал такива оплаквания.
Съдът намира, че с оглед естеството на случая и възрастта на ищеца към него
момент-75 години, напълно логично е същият да е бил стресиран, уплашен и
постоянно преживявал събитията от 28.12.2023 г., в който смисъл данни
изнася св.Н.К.. Безспорно се установява, че е останал белег на челото на Г. от
зашита там рана. Свидетелят обаче не изнася данни това да създава някакъв
дискомфорт за тъста му понастоящем. Вещото лице д-р Д. е потвърдил, че в
период от един месец Г. все пак се е нуждаел от чужда помощ, тъй като е бил с
превръзки, бил отпаднал и физически му е било трудно сам да се
спрява,особено при къпане.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.Според приетото в Постановление № 4/ 23.12.1968 г.
на Пленум ана ВС, това понятие е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да cc отчетат при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания. То трябва да бъде съобразено
с икономическата обстановка, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. При съблюдаване на тези
критерии, настоящият състав намира, че дължимото обезщетение за
10
понесените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
28.12.2023 г., е в размер на 15 000 лв., а при отчитан епроцентът на
съпричиняване на вредоносния резултата, в полза на Г. Г. трябва да се присъди
сумата от 13 500 лв.Над тази стойност искът се явява неоснователен.
Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл.558, ал.1,
посл. изр., който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от
своя страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 или изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ.В процесния случай ищецът е заявил претенциите си към ответника на
19.02.2024 г. Срокът от 15 работни дни изтича на 11.03.2024 г. От 12.03.2024 г.
Гаранционен фонд следва да се считат изпаднали в забава по отношение на Г..
За времето 19.02.-11.03.2024 г. акцесорният иск трябва да се отхвърли.
По делото безспорно се установяват направените от ищеца медицински
разходи във връзка с процесния инцидент на обща стойност 118,22 лв.Този
размер трябва да се намали до 106,40 лв. при съобразяван епроцента
съпричиняване н авредоносния резултат. Сумата се дължи със законната лихва
от предявяване на иска.
На всяка от страните се следват разноски за производството съразмерно
с уважената, респективн ос отхвърлената част от исковете. В полза на
адвокатът на ищеца се иск априсъждане на възнаграждение в хипотезата на
чл.38 ал.2 ЗА, при съобразяване на обстоятелството, че лицето е регистрирано
по ДДС, за което са представени доказателства. Съдът намира, че следва да
присъди сумата от 1 800 лв., в която е включен и съответния данък.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , Булстат *********, ЗАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 ,
представляван от С. Г. С. и М. Н. К.- *******, да заплатят на Г. П. Г. , ЕГН
11
**********, от *******, със съдебен адрес: гр.София, район Слатина,
ул.“Кадемлия“ № 1, чрез адв.Г. Б. Х. от АК-София, по банкова сметка в “Банка
ДСК“ ******* с титуляр Г. П. Г., сумите от 13 500 лв. и от 106,40 лв.,
представляващи обезщетения за претърпените от него съответно
неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено на 28.12.2023 г. от
водач на лек автомобил марка „Грейт Уол", модел „Ховер Хб", с рег. № CB
7111 МТ, изразяващи се в претърпени болки и страдания и медицински
разходи, ведно със законна лихва върху първата главница от 12.03.2024 г., а
върху втората- от подаване на исковата молба- 25.11.2024 г. и до
окончателното плащане, както и сумата от 724,13 лв.-разноски по делото, и
ОТХВЪРЛЯ първия иск в останалата му част до 26 000 лв., както и
акцесорната претенция за времето 19.02.-11.03.20245 г., а втория иск в
останалата му част до 118,22 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. П. Г. , ЕГН **********, от *******, със съдебен адрес:
гр.София, район Слатина, ул.“Кадемлия“ № 1, чрез адв.Г. Б. Х. от АК-София,
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , Булстат *********, ЗАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 ,
представлявано от С. Г. С. и М. Н. К.- ******* сумата от 689,63 лв. -разноски
по делото.
ОСЪЖД ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , Булстат *********, ЗАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 ,
представлявано от С. Г. С. и М. Н. К.- *******, да заплатят на ад Г. Б. Х. от
АК-София, по посочена от него банкова сметка, сумата от 1 800 лв.,
представляваща възнаграждения по чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна
помощ на Г. П. Г. , ЕГН **********.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната
на Гаранционен фонд-София- ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 83.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
В.Търново в 2– седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12