Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 28.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря В. Русева
като разгледа докладваното
от административен съдия Р. Цветкова адм.д.№173 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния закон (АПК), във връзка с чл.27 ал.3, 5 и
7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162 ал.2
т.8 и т.9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано
по жалба на ЕТ "С.С.Г." с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от С.Ж.Г., против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/6581#10 от 12.04.2021 г., издаден от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" град София.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на атакувания АУПДВ, поради издаването му при неспазване на материалния закон и
неговата цел. В тази връзка се твърди, че оспореният акт е издаден въз основа
на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г. Жалбоподателят
счита, че Актът за прекратяване на биологичен ангажимент е незаконосъобразен,
тъй като е издаден в противоречие с процесуалните и материалните разпоредби.
Доколкото този акт е послужил като единствено основание за издаване на
обжалвания в настоящото производството АУПДВ, то същият е незаконосъобразен,
поради което жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени АУПДВ №01-2600/6581#10 от 12.04.2021 г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" град София и да
му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие" град София, редовно призован, за
него се явява юрисконсулт М. А., редовно упълномощен, който изразява становище,
че оспореният АУПДВ е законосъобразен, тъй като е издаден въз основа на влязъл
в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично
земеделие“ от ПРСС за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г. Твърди се, че
актът за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" не е обжалван и същият е влязъл в законна сила, а изготвянето
му е съобразено с разпоредбите на АПК. С оглед на това моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че жалбоподателят
е земеделски стопанин по смисъла на §1 т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УРН
180899 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). На 07.05.2015 г. ЕТ "СМГ-С.Г." е подал
Заявление за подпомагане 2015 с УИН 2708071583652 и УРН 180899, с което е
поискал финансово подпомагане по общо осем схеми и мерки за подпомагане,
включително и по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.
С Уведомително писмо изх.№02-270-2600/2151 от 24.02.2016 г. жалбоподателят е
бил уведомен, че е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие",
с обща одобрена площ по направлението в размер на 5.83 ха. На 11.05.2016 г. жалбоподателят
ЕТ "СМГ-С.Г." е подал Заявление за подпомагане 2016 с УИН 2730061688936
и УРН 180899, а на 25.05.2017 г. е подал Заявление за подпомагане 2017 с УИН
2719061796859 и УРН 180899, с които съответно за втора и трета поредна година е
поискал финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.
По тези заявления на жалбоподателя било
одобрено и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., в размер общо на 25 176.30 лв. за
трите години от поетия ангажимент, както следва: по Заявлението за подпомагане за
кампания 2015 – 8 392.10 лв., по Заявление за подпомагане за кампания 2016
– 8 392.10 лв. и по Заявление за подпомагане за кампания 2017 – 8 392.10
лв. Посочените суми са били изплатени на 12.03.2016 г., на 15.05.2017 г. и на
11.06.2018 г., съгласно приложените три броя справки за извършени директни
плащания в полза на ЕТ"СМГ-С.Г.".
С Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие, сключен на 06.11.2017 г., на основание чл.15 ал.1 от ТЗ, ЕТ "СМГ-С.Г."
е прехвърлил на "Инвест Агро БГ" ЕООД правото на собственост върху
търговското предприятие на продавача, без заличаване на предприятието на ЕТ. С
Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане вх.№
02-270-2600/2369/12.03.2018 г. ЕТ"СМГ-С.Г." и "Инвест Агро
БГ"ЕООД са уведомили ДФ "Земеделие", че предприятието на ЕТ е
прехвърлено на "Инвест Агро БГ" ЕООД, в т.ч. правата и задълженията
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, като
приобретателят отговаря на изискванията за за подпомагане по съответната мярка и
изплащането на помощта за остатъка от периода по същата следва да бъде
осъществено по сметката на "Инвест Агро" ЕООД.
С Уведомително писмо за неодобрение за
прехвърляне на заявление за подпомагане изх.№01-6500/2080 от 04.04.2018 г.,
издадено от Зам. изпълнителнелния директор на ДФ "Земеделие" град София,
ДФ "Земеделие" е отказал одобряване на прехвърлянето на заявление за
подпомагане на директни плащания с УИН 27/160617/96859 към УРН 693596 на
"Инвест Агро БГ" ЕООД. Цитираното уведомително писмо е било съобщено
на оспорващия по пощата на 11.04.2018 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне с обратна разписка.
С писмо изх.№01-2600/6581 от 14.12.2018 г.,
връчено на 10.01.2019 г. /неправилно посочено като техническа грешка 2018 г./, Зам.
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е уведомил жалбоподателя на
основание чл.26 ал.1 от АПК, че спрямо него се открива производство по издаване
на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по отношение
на мярка мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, като е
предоставена възможност в 7-дневен срок от уведомяването да направи възражения
и да представи допълнителни доказателства.
С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2018 изх.№01-2600/6581 от 30.04.2019 г., Зам. изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие" е уведомил ЕТ "СМГ-С.Г.", че прекратява
поетия от него ангажимент по мярка мярка 11 "Биологично земеделие" с
направление „Биологично растенниевъдство“ от ПРСР 2014-2020, на основание чл.15
ал.3 т.2 и чл.46 ал.1 от Наредба №4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020. В Акта за прекратяване е
посочено, че жалбоподателят не е подал Заявление за подпомагане и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020
за кампания 2018, по поетия от него петгодишен агроекологичен ангажимент. В
тази връзка административният орган е приел, че са налице предпоставките по
чл.63 т.1 във вр. с чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и Съвета от
17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика, поради което и на основание чл.15 ал.3 т.2 и чл.46
ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020, е прекратил поетия биологичен ангажимент по
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично
растениевъдство“. Актът е бил връчен на жалбоподателя ЕТ “СМГ-С.Г.“ на
21.05.2019 г. Няма данни, а и не се сочи от жалбоподателя Актът за прекратяване
да е бил обжалван по административен или съдебен ред, поради което Актът за
прекратяване на ангажимента по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 за кампания 2018 е влязъл в сила.
С писмо изх.№01-2600/6581 от 14.04.2020 г.,
връчено на жалбоподателя на 26.05.2020 г., Държавен фонд “Земеделие“ е уведомил
оспорващия за откриване на производство по издаване на АУПДВ по реда на чл.26
ал.1 от АПК. В писмото е посочено, че производството се открива въз основа на
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка мярка
11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 изх.№01-2600/6581 от 30.04.2019
г. Посочено е също, че жалбоподателят е получил сумата от 25 176.30 лева
общо за първите три години от ангажимента, а именно за кампания 2015 г. –
8 392.10 лв., за кампания 2016 г. – 8 392.10 лв. и за кампания 2017
г. – 8 392.10 лв. Предвид последвалото прекратяване на ангажимента преди
края на четвъртата година, на оспорващия е указано, че са налице предпоставките
на чл.15 ал.4 т.2 б.“б“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за възстановяване на 10 070.52
лв., представляващи 40% от получените помощи на обща стойност 25 176.30
лв. В писмото е посочено също, че в 7-дневен срок от получаването му адресатът
има възможност да предостави допълнителна информация или да възстанови
доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай, че приеме
за основателни съдържащите се в него фактически констатации.
С Възражение вх.№01-2600/6581 от 02.06.2020 г.
жалбоподателят ЕТ "С.С.Г." е възразил срещу откритото производство по
издаване на АУПДВ. Посочил е, че на 06.11.2017 г. ЕТ е продал предприятието си
на едноличен търговец (без заличаване) на „Инвест Агро БГ“ ЕООД с ЕИК *********,
като по силата на т.3.2.1. от сключения договор купувачът поел задълженията по
оторизация за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020. На 12.03.2018 г. прехвърлителят и
приобретателят подали декларация по образец за прехвърляне на заявление за
подпомагане към УРН 693596 на „Инвест Агро БГ“, което не било одобрено от
административния орган с Уведомително писмо за неодобрение, влязло в сила. Във
възражението оспорващият сочи, че правилно ДФЗ е прекратил ангажимента на
оспорващия, предвид продажбата на предприятието, но неправилно му е наложил
санкциите по Наредба №4 от 24.02.2015 г., тъй като ДФЗ не е създал технически предпоставки за
изпълнение на чл.28 ал.1 т.4 от с.н., според която прехвърлителят и
приобретателят подават пред ОД на ДФЗ по регистрация на прехвърлителя съвместна
декларация по образец за прехвърляне на заявление за подпомагане.
Въз основа на събраните доказателства в
административното производство и приемайки възражението на оспорващия за
неоснователно, Заместник изпълнителният директор на ДФЗ-РА е издал оспорения в
настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/6581#10
от 12.04.2021 г., с който определил спрямо ЕТ "СМГ-С.Г." публично
държавно вземане в размер на 10 070.52 лв., представляващо изплатена
субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016 и
2017, във връзка с подадените от оспорващия Заявление за подпомагане с УИН
27/080715/83652, УИН 27/300616/88936 и УИН 27/160617/96859. От правна страна органът се е позовал на основание
чл.15 ал.3 т.2 и т.4 и ал.4 т.2 б.“б“, чл.6 ал.1 и ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020,
чл.59 ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от
ЗПЗП. От фактическа страна актът се основава на констатации за прекратяването
на многогодишния ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от
ПРСР 2014-2020, поет от оспорващия, което се сочи като резултат от влизане в сила
на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 с изх.№01-2600/6581 от 30.04.2019 г. на Зам.изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“. Въз основа на това административният орган е извел
извода, че сумата в размер на 10 070.52 лв., представляваща 40% от общата
изплатена сума по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за
кампании 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер 25 176.30 лв., подлежи на
възстановяване от кандидата, тъй като е преустановил участието си по тази мярка
след края третата година, респ. преди края на четвъртата година от поетия
ангажимент. АУПДВ е съобщен на оспорващия на 29.04.2021 г., който е подал жалба
срещу него пред АдмС град Шумен, депозирана по пощата на 12.05.2021 г.
От така установеното фактическо положение и
при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с
правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, в предвидения от закона срок. С оглед на което
съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо. Разгледана по същество,
съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът приема, че оспореният АУПДВ е издаден
от компетентен орган - заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие". Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане,
произтичащо от задължението на жалбоподателя за възстановяване на получена
финансова помощ поради прекратяване на биологичен ангажимент с влязъл в сила
индивидуален административен акт - Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-2600/6581
от 30.04.2019 г. В чл.27 ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция
е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл.27 ал.7 от ЗПЗП
регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради
неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна
на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР,
извън основанията по ал.6 /налагане на финансова корекция по чл.70 ал.11 т.1-9
от ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Съгласно
чл.166 ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното на основание чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. В чл.20а ал.5 и ал.6 от ЗПЗП е
регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен
директор на разплащателната агенция по силата на чл.20а ал.1 от ЗПЗП, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Той може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Посочените разпоредби изрично допускат възможност за делегиране на правомощия
за издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие".
В тази връзка от приложената по делото
Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" се установи, че на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" П.Д.С.са делегирани правомощия по т.3 да издава и
подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми
и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, сред които под т.28 фигурира и мярка 11 "Биологично
земеделие". Въз основа на горното съдът намира, че процесният АУПДВ е
издаден от надлежно овластено лице, действало в рамките на предоставените му
правомощия.
Процесният АУПДВ е обективиран в писмена
форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно
изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Не се установява в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазени са изискванията на чл.35, чл.36 и чл.37 от АПК индивидуалният
акт да се издаде, след като се съберат и анализират всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за
започване на административно производство в съответствие с изискването на чл.26
ал.1 от АПК, като му е дадена възможност да направи възражение и да представи
доказателства.
Съдът приема, че оспореният административен
акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
С
разпоредбата на чл.27 ал.3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната
агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените
и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК
представляват публично държавно вземане. Съгласно чл.15 ал.4 т.2 б."б" от Наредба №4
от 24.02.2015 г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент, в зависимост от кампанията
на първоначално одобрение по мярката, в която е прекратен ангажимента и
възстановяват 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата
година, каквата е настоящата хипотеза.
Изключването от подпомагането, респективно
прекратяването на ангажимента следва да бъде установено с влязъл в сила
административен акт -в този смисъл Решение №10183 от 02.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. №2201/2019 г., като едва след това може да се пристъпи към издаване на
АУПДВ. Същите не могат да бъдат издавани в едно и също производство, защото
прекратяването на ангажимента, респективно изключването от подпомагане
практически не е възникнало преди изтичането на сроковете за обжалване на акта
с който е прекратен ангажимента, поради което не е възникнало и задължението за
плащане на съответните публични задължения, за да е възможно издаването на
АУПДВ. Производството по прекратяване на ангажимента е отделно административно
производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване. Следоватено
фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото
дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1.извършването на
плащане в полза на земеделски стопанин на основание подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за 2014-2020 г. и 2.прекратяване на
биологичен ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се
установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки.
Категорично се установи, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане по
мярка 11 "Биологично земеделие" по Заявление за подпомагане с УИН
27/080715/83652, УИН 27/300616/88936 и УИН 27/160617/96859 за кампания 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. в размер на 8 392.10 лв. за всяка година. Общият размер
на изплатената сума по мярка 11 "Биологично земеделие" съответства на
посочената в обжалвания акт – 25 176.30 лв. А размерът на установеното
публично държавно вземане се равнява на 40 % от получената до момента финансова
помощ, предвид факта, че преустановяването на биологичния ангажимент е до края
на четвъртата година, т.е. след изтичане на първите три години.
Налице е и втората материалноправна предпоставка,
необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за
земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане
и установена с акта сума, а именно биологичният ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" да е бил прекратен. Жалбоподателят не оспорва, че Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-2600/6581 от 30.04.2019 г. е влязъл в законна
сила.
При наличието на влязъл в сила административен
акт за прекратяване на биологичен ангажимент на основание чл.15 ал.4 т.2 б."б" от Наредба №4
от 24.02.2015 г., подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент, в зависимост от кампанията
на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен
ангажимент по ал.3 т.1, 2, 4 и 5 и възстановяват 40 % от изплатената финансова
помощ, ако е до края на четвъртата година. При положение, че жалбоподателят не
е подал заявление за подпомагане през четвъртата година от поемане на
ангажимента, съгласно императивното изискване на чл.6 и чл.15 ал.3 т.4 от
Наредба №4/24.02.2015 г. и при съобразяване на изплатената субсидия на
жалбоподателя в общ размер на 25 176.30 лв. до прекратяването на
ангажимента, с процесния АУПДВ е определена сума за възстановяване в размер на
40 % от цялата получена финансова помощ, а именно в размер на 10 070.52
лв., поради което съдът намира, че размерът е правилно определен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че оспореният
в настоящото производство АУПДВ е постановен при наличието на изискуемите в
закона предпоставки и при съблюдаване регламентираните параметри относно
размера на вземането. Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на
закона и при спазване критериите за съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото е
пряко насочен към събиране на суми, представляващи средства от ЕСИФ, които са
били неправомерно получени като финансова помощ.
Наведените твърдения от жалбоподателя за незаконосъобразност
на акта за прекратяване на ангажимент, аргументирани с факта, че ангажиментът е
бил прекратен с прехвърлянето на предприятието на ЕТ, за липса на предпоставките за прекратяване на ангажимента, както и, че
уведомителното писмо за неодобряване на прехвърлянето на заявлението за
подпомагане от оспорващия на „Инвест Агро БГ“ЕООД, не е породило действие, не
променят направения по-горе извод и не следва да бъдат обсъждани, тъй като те
не се отнасят до спорния предмет. Те биха били релевантни за преценка
валидността и законосъобразността на акта за прекратяване на ангажимента, който
не е предмет на оспорване по настоящото дело, нито е бил предмет на съдебен
контрол по друго дело - такива твърдения по делото не се сочат, нито са
представени доказателства в този смисъл. Както бе посочено и по-горе актът, с
който е прекратен ангажимента подлежи на самостоятелен съдебен контрол. При
влязъл в сила и стабилен административен акт за прекратяване на биологичен
ангажимент, послужил и като основание за издаване на процесния АУПДВ, в
настоящото производство не може да се извършва преценка за законосъобразност на
акта за прекратяване на ангажимента.
От жалбоподателят не се претендира
настъпването на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на
основание чл.15 ал.5 и
ал.6 от Наредба №4/24.02.2015 г., да изключват възстановяването на
вече получените финансови помощи. Твърденията, че оспорващият обективно не е
имал възможност да подаде заявление за плащане за кампания 2018 г. поради това,
че е прехвърлил предприятието си на 06.11.2017 г., не обосновават наличието на
такива обстоятелства, тъй като не попадат в нито една от хипотезите, визирани в
§1 т.9 от Наредба №4/24.02.2015 г., а дори и да се приеме обратното, от
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че тези
обстоятелства не са били заявени пред компетентния орган в срока по чл.15 ал.6
от Наредба №4/24.02.2015 г. - в рамките на 15 работни дни от датата, на която
земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите
правоприемници, са в състояние да направят това пред ДФЗ-РА.
От така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че процесният Акт за установяване на публично държавно вземане с
изх.№01-2600/6581#10 от 12.04.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” гр.София е законосъобразен, тъй като е издаден е от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените
правила. Оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "С.С.Г."
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Ж.Г.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/6581#10 от
12.04.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" град София.
ОСЪЖДА ЕТ "С.С.Г." с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Ж.Г., да
заплати на Държавен фонд „Земеделие” град София направените по делото разноски
в размер на 100 (сто лева) лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: