Решение по дело №2380/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.Й.И., ЕГН ********** – управител на „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, кв. *** против Решение № 1153/28.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110201853/2023 по описа на Районен съд-Варна (ВРС). С оспореното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4644398 на ОДМВР-Варна, с който на С.Й.И., в качеството му на законен представител на търговско дружество „З.Д. “ ООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Варна е неправилно. Иска се да бъде отменено решението на районния съд, както и потвърдения с него ЕФ.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за постановено при спазване на процесуалните правила и закона и не е налице основание за неговата отмяна.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството пред районния съд, за която обжалваното решение е неблагоприятно.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 26.03.2021 г. в 10:08 часа, в обл. Варна, общ. Аксаково, по път втори клас № 29 от гр. Варна към гр. Добрич, на км.8+300м., при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч въведено с пътен знак В-26 и поставена допълнителна табела Т2-1900м. е извършено нарушение за скорост с товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Cordon M2 с № MD1194, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 93 км./ч., като превишението е 33 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение бил издаден ЕФ серия К, № 4644398 на ОДМВР-Варна, с което на С.Й.И., в качеството му на представител на фирма „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

При постановяване на своето решение въззивният съд приел, че жалбата е допустима. Приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на закона, което обусловило потвърждаването на атакувания ЕФ.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна намира, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, като постановено по жалба, подадена от лице, което не притежава процесуална легитимация да оспорва процесния ЕФ.

Съображенията за този извод са следните: жалбата, инициирала производството пред ВРС е недопустима, защото подателят й фирма „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, представлявано от С.Й.И. - управител, по смисъла на чл. 189, ал. 8 ЗДвП не притежава активна легитимация да обжалва издадения електронен фиш.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител да се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно ал. 5 на чл. 189 ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 (физическо лице-собственик или ползвател на МПС, при управлението на което е извършено нарушение) или ал. 2 (юридическо лице-собственик на МПС, при управлението на което е извършено нарушение) с препоръчано писмо с обратна разписка.

Нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП регламентира, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват наказателното постановление в 14-дневен срок от връчването му. Според чл. 61, ал. 1 ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели..

В случая с електронен фиш серия К, № 4644398, издаден от ОДМВР-Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на физическото лице С.Й.И., за когото е прието, че е законен представител на фирма „З.Д. “ ООД, ЕИК ***. Именно това физическо лице притежава активната процесуална легитимация да оспори процесния ЕФ, за разлика от юридическото лице фирма „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, което не е летимирано и няма правен интерес от атакуването му, тъй като не е негов адресат.

В жалбата срещу електронния фиш като подател е посочена фирма „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, представлявана от лицето С.Й.И., който е подписал същата в качеството си на неин управител.

При тези данни се извежда извода, че жалбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано да обжалва електронния фиш. Налице са предпоставките на чл. 323, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложими на основание чл. 84 ЗАНН, за връщане на жалбата и прекратяване на съдебното производство. Цитираната норма предвижда, че въззивното производство се прекратява, когато жалбата не е подадена от лице, което има право на жалба или протест. В случая няма никаква неяснота кой е подателят на жалбата, по която е образувано АНД № 20233110201853/2023 по описа на ВРС, а именно фирма „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, действаща чрез управителя С.Й.И. в качеството му на неин законен представител.

Производството по делото е следвало да бъде прекратено, без да се дава възможност за уточняване на жалбата. След като няма съмнение кой е подател на жалбата против ЕФ серия К, № 4644398, за съда не възниква задължението по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК да я оставя без движение и да дава указания за отстраняване на нередовности. Приложима в настоящия случай е нормата на чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК, при която съдът не разполага с правомощие да отправя покана за отстраняване на пропуски или нередовности, както това е предвидено за хипотезата на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК - при несъответствие на жалбата с изискванията за писмена форма, реквизити и подпис, каквито за процесната жалба не се установяват.

Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (чл. 189, ал. 8 ЗДвП), който признава право на жалба само на нарушителя и поискалия обезщетение. Затова като е приел за разглеждане подадената жалба от дружеството-собственик на описаното в ЕФ МПС, независимо, че последствие е променил жалбоподателя, районният съд е постановил недопустим съдебен акт.

При това положение съдебното решение следва да бъде обезсилено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Жалбата, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по оспорване на процесния ЕФ следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и сравнително невисоката правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1153/28.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110201853/2023 по описа на Районен съд-Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, кв. *** представлявано от С.Й.И. - управител, против електронен фиш серия К, № 4644398 на ОДМВР-Варна, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по обжалване на електронен фиш серия К, № 4644398 на ОДМВР-Варна.

ОСЪЖДА „З.Д. “ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, кв. *** представлявано от С.Й.И. - управител, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: