Р Е
Ш Е Н
И Е № 125
Бургас, 26.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
Секретар: Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от
съдията Добрев гражданско дело № 1659 по
описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с
предявена искова молба от П.Г.Б., ***, роден на *** г. в гр. М, с адрес: Р,
гр.М, С, дом *, корпус *, ап. * против Т.С.Ф., р. гражданка, родена на ***г., с адрес: ***-388, и адрес: гр. Н,
ул. „**“ № *, блок *, ет. *, с която предявява следните претенции, чиято кумулативна защита търси:
- Да бъде премахнато построеното от ответницата
върху описаната като тераса с площ от 242.64 кв.м., прилежаща към СОС
51500.502.447.4.139, с адрес обл. Б*, общ. Н*, гр. Н*, п.к. **, ул. „**“ №
*, ет. *, ап. *, *, която представлява покрив над собствените на ищеца
жилища, находящи се в гр. Н, ул. „**“ № *, бл. *, ет. * представляващи СОС
***и СОС ***, като бъде възстановен покрива в състоянието му преди
извършване на СМР и съгласно предназначението му по проект.
- Да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
сумата от общо 31 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни
дейности за ап. 19 и ап. 20, както и стойността на унищоженото в жилищата
движимо имущество, включително и сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да използват двете
жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за
себе си и за нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под
наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите.
- Да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на
жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и
тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на
обитателите им, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на обезщетението.
С молба, в съдебно заседание от 29.01.2020г.
е намален размера на част от претенциите по горепосочените т. 2 и т. 3, като е
заявено, че се търсят следните суми: по т. 2 – да бъде заплатена сумата от
3 758 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 19 и сумата
от 3 292 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 20, както и
стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество на обща стойност
6 216 лева или по 3 108 лева за всеки апартамент, включително и
сумата от общо 20 200 лв. или по 10 100 лева за всеки апартамент,
представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да използват
двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за
себе си и за нуждите на своето семейство, а при условията на евентуалност като
ги отдава под наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумите. По т. 3 – да бъде заплатена сумата
от общо 2 000 лв. или от по 1 000 лева за всяко жилище, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват,
свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на
жилищата върху здравето на обитателите им, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, в останалата
част първоначално заявените претенции са оттеглени, като производството по
делото е прекратено в тази му част.
Твърди се в
исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че
ищецът е собственик на две жилища в гр. Н, ул. „*“ № *, бл. *, ет. *,
представляващи СОС ***и СОС ***. Ответницата Т.Ф. била собственик на недвижими
имоти, разположени в съседния блок * на адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, ап. * и ап. *,
които понастоящем били заснети в КК на гр. Несебър като един самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.502.447.4.139, с адрес: обл. Б, общ. Н,
гр. Н, п.к. 8230, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, *, вид собственост: частна, тип:
жилище, апартамент, брой нива: едно, площ по документ: 226 кв.м. и открита
тераса с площ от 242.64 кв.м. Площта на откритата тераса, описана в
кадастралната карта, била сбор от площта на терасите към всеки един от двата
апартамента – към ап. 35а тераса с площ от 74.36 кв.м. и към апартамент 36а
тераса с площ 168.28 кв.м. Тези тераси, понастоящем заснети като една тераса
към СОС 51500.502.447.4.139, в действителност били покривната плоча над
собствените на ищеца жилища. Като такива представлявали обща част на сградата
по естеството си и не можело да бъдат предмет на разпореждане, както и да бъдат
придобивани в индивидуална собственост от ответницата, поради което в тази част
сделката била недействителна.
Ищецът твърди, че
върху покривната плоча- „тераса“, ответницата изградила незаконно жилище –
преустроила терасата в апартамент, изградила водопровод и канализация,
поставила джакузи със съответната му прилежаща ел.инсталация и водозахранване.
В резултат на това била нарушена конструкцията на сградата, увеличено било
натоварването на покривната плоча, което довело до напукването й. През
пукнатините прониквала вода в собствените на ищеца жилища, в резултат на което
били подложени на непрекъснато наводняване. Всичко това довело до падане на
окачения в жилищата таван, увреждане на дограмата, мазилката и стенните
покрития. Обзавеждането и техниката в жилищата били напълно унищожени. От три
години били неизползваеми, било невъзможно да се живее в тях, както поради
обективна невъзможност да се използват, така и поради опасността за здравето
вследствие на черния мухъл.
Ищецът счита, че за
предотвратяване неблагоприятното въздействие върху жилищата му е било
необходимо на първо място ответницата да премахне поставеното от нея джакузи,
както и да възстанови покрива в състоянието му преди извършване на СМР и
съгласно предназначението му по проект.
Уточнява, че за
отстраняване на вредите в жилищата били необходими ремонтни дейности, чиято
стойност определя на 8500 лв. за ап. 19 и 11 300 лв. за ап. 20. Стойността
на унищоженото движимо имущество било общо 11200 лв. Наред с това се изтъкват и
претърпени от ищеца вреди в резултат на невъзможността да използва двете жилища
за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за
нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица,
които вреди определя първоначално в размер на общо 40000 лв. за двете жилища.
Заявява, че претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение
от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това
неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето
на обитателите им, които ищецът оценявал на 5000 лв.
Съдът е сезиран с
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
петиторни претенции за прекратяване на всички неоснователни действия, които
пречат на собственика да упражнява правото си в пълнота съгласно чл. 109 ЗС и
на основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, възникнали в резултат неправомерните действия на
ответницата вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законна мораторна лихва.
Ответницата Т.Ф.
оспорва изцяло така предявения иск като неоснователен и недоказан. Противопоставя
се на изложените от ищеца твърдения като неверни и грубо изопачени. Не отрича
факта, че откритата тераса била част от покрива на ищеца, но от това не
следвало, че същата е част от общите части, тъй като съгласно проектите,
откритите тераси били свързвани със сградата функционално до степен, че можело
да бъдат ползвани само от апартаментите на ответницата. Те не били включени в
общите части на сградата, а в общата площ на закупените от нея апартаменти
видно от представения нотариален акт. Следователно ответницата станала
собственик и на двете тераси, независимо от факта, че част от тях се явявала
таван на жилищата на ищеца. След извършеното преустройство обединената тераса
продължила да бъде свързана със сградата. С оглед на това намира за
неоснователно и абсолютно необосновано изразеното от ищеца мнение, че откритата
тераса представлявала обща част. Счита за неоснователно твърдението за
незаконосъобразност на извършеното преустройство, довело до натоварване и
напукване на плочата. Същото представлявало „преустройство и обединяване на
апартамент 35а и апартамент 36а от жилищна сграда в УПИ VII, кв. 54 А“ и било
извършено въз основа на одобрени от общ. Несебър проекти и издадено въз основа
на тях разрешение за строеж № 55/01.09.2009 г. Сочи, че изградената лека
метална конструкция не нарушавала целостта на хидроизолацията. Според
конструктивното становище на инженер – конструктор „преустройството и
обединението не засягали носещата конструкция и същата можела да поеме
експлоатационните натоварвания като гарантира надеждност и сигурност“. Поради
това нямало как твърдяното напукване на плочата да е резултат от извършеното
преустройство.
Според ответницата,
следвало да се отчете факта, че така изградената лека метална конструкция
пазила апартаментите на ищеца от неблагоприятните въздействия на околната
среда, в това число и от наводнения. Под нея се намирали и други апартаменти,
различни от тези на ищеца, но при тях не се наблюдавали течове и вреди от
предприетото от ответницата преустройство. С оглед на това счита, че посочените
от ищеца вреди не са резултат от проникване на вода от покрива на
апартаментите, а се дължали на други причини. Изтъква се в писмения отговор, че
по всяка вероятност положената хидроизолация на покрива на сградата, в която се
намират апартаментите на ищеца, не била изпълнена качествено, тъй като масово в
апартаментите от последните етажи, чиито тавани са явяват покрив, се
наблюдавали течове. Поради това се сочи, че описаните в исковата молба щети, не
били получени в резултат на действията на ответницата, а в резултат на
некачественото строителство, за което последната нямала вина. Отделно от това
се посочва, че сградата била разположена непосредствено до морето, което
оказвало значително вредно въздействие върху апартаментите и водило до
повишаване влажността в тях. Когато жилищата се използват рядко, тази влага се
натрупвала и водила до посочените в исковата молба щети. Процесните апартаменти
на ищеца се използвали изключително рядко. Нещо повече, ищецът никога не
пребивавал в тези апартаменти, а за състоянието им бил уведомяван от негов
представител в България. Допълнителен аргумент в полза на това, че извършеното
преустройство защитавало апартаментите на ищеца, бил факта, че ответницата подменила
положената хидроизолация с нова, както и редица други подробно описани в
отговора действия, осигуряващи защита на имотите от наводнения.
Относно основателността
на иска по чл. 109 от ЗС ответницата се позовава на практика на ВКС, в която се
разясняват задължителните условия за уважаването на този иск. В тази връзка
посочва, че извършените от нея действия са основателни, в съответствие с
полученото разрешение за строеж и с одобрените проекти. От цитираната съдебна
практика следвало, че когато извършеното от ответника действие не създава
пречки, а помага на ищеца, когато при възстановяването на предишното състояние
се получат по-големи вреди за ищеца, отколкото от извършеното действие, то
следователно искът бил неоснователен. Освен това не бил достатъчен единствено
фактът на изграждане на незаконна постройка в съсобствен имот. Материално
правната легитимация на ответника – съсобственик в имота, по иск по чл. 109 от
ЗС предполагала установяване на фактическото действие от негова страна,
надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения
правен режим на ползване, водещо до накърняване правата на другия собственик.
Относно
основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД, сочи, че не били налице три от
предпоставките – противоправно деяние, вина и причинна връзка между деянието и
вредата. На първо място, ответницата извършила преустройството на притежаваните
от нея обекти в съответствие със закона, с оглед на което не осъществила
противоправно деяние. На второ място, тя нямала вина за претърпените от ищеца
вреди по неговите апартаменти, които вреди се дължали по скоро на действията на
самия ищец, отколкото на такива на ответницата, тъй като същият изоставил
своята собственост и не полагал грижата на добрия стопанин. Не трето място,
липсвала причинна връзка между извършеното преустройство и претърпените от
ищеца вреди, след като извършеното не можело да доведе до напукване на плочата,
явяваща се покрив, а вредите се дължали на други причини.
Относно претенцията
за заплащане на СМР, счита, че дори да са настъпили вреди в резултат на теч на
вода, то за отстраняването им не било необходимо да се извърши цялостен ремонт,
а бил достатъчен частичен на засегнатите места. Неоснователно се претендирало
отстраняване на вреди от влага на терасите, които по принцип били изложени на
всички външни неблагоприятни въздействия. С оглед на това оспорва като
неоснователна и прекомерна претенцията на ищеца за заплащане на СМР.
Във връзка с иска
за заплащане на унищоженото в жилищата имущество в размер на 11300 лв. общо за
двата апартамента, се твърди, че това имущество било там от закупуването на
жилищата, т.е. минали са близо 9 години, при което нямало как при изчисляването
на претърпените от ищеца вреди да се приема за тях стойност все едно са били
нови. Оспорва и тази претенция като неоснователна и прекомерна.
Относно претенцията
за заплащане на вреди в резултат от невъзможността да се ползват жилищата в
размер на 40000 лв. счита същата за нередовна поради смесване на претърпените
от ищеца вреди с пропуснатите ползи. Първата претенция била невъзможността на
ищеца да ползва лично апартаментите, поради което ползвал други, а втората – че
не могъл да спечели като отдава апартаментите под наем. Оспорва ги като
неоснователни. Сочи, че липсват твърдения и доказателства относно ползването на
други жилища, както и такива, че имал намерение да отдава имотите под наем.
Изтъква се, че на компенсиране подлежали само тези пропуснати ползи, които
ищецът реално не е могъл да получи, а не такива, които евентуално е можел да
получи.
Относно претенцията
за заплащане на неимуществени вреди изразяващи се в стрес и притеснения в
размер на 5000 лв., ответницата сочи, че с действията си ищецът показвал, че не
е особено заинтересован от състоянието на своята собственост, поради което
твърденията му за преживян стрес и притеснения били неверни. И тази претенция е
оспорена като неоснователна и прекомерна.
Изтъква се в
писмения отговор, че дори да се приемат за основателни исковете на ищеца за
вреди, то същият имал възможността да предприеме действия, с които да намали
размера им, но поради своето бездействие е допринесъл за тяхното настъпване и
за увеличаване на щетите, като в случай че беше извършил такива, размера на
претърпените вреди щеше да е не повече от 30 % от претендираните. С оглед на
това, ответната страна счита, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размера на
обезщетението следвало да се намали със 70 % поради извършено от ищеца съпричиняване.
Ответницата
релевира изрично възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл. 45 от ЗЗД, с оглед на което се изтъква неговата неоснователност. Видно било от
представената заповед на началника на СГКК – гр. Бургас, че извършеното
преустройство било завършено на 23.09.2010 г., на която дата били входирани
документите, установяващи извършеното преустройство. В случай, че се приемело,
че в резултат на това преустройство са настъпили напуквания на плочата, за да
се приеме, че те са свързани, то следвало да са се случили скоро след ремонта,
т.е. приблизително през 2010 – 2011 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че по силата
на нотариален акт № ****г. на нотариус Стоян Ангелов, ищецът е собственик на
самостоятелен обект (СО) с идентификатор 51500.502.447.3.19, представляващ
жилище с площ от 50 кв. м. и СО с идентификатор ***, представляващ жилище с
площ от 53,01 кв. м. по КККР на гр.
Несебър, а ответницата по силата на нотариален акт **** г. на нотариус Стоян
Ангелов, е собственик на СО с идентификатор 51500.502.447.4.135, представляващ
апартамент с площ от 98,24 кв.м. и СО с идентификатор 51500.502.447.4.136,
представляващ апартамент с площ от 72,83 кв.м. по КККР на гр. Несебър.
Ответницата Ф. е извършила преустройство на притежаваните от нея апартаменти и ги
е обединила в едно жилище, за което са налице одобрени от община Несебър проекти
и е издадено въз основа на тях разрешение за строеж.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС, съдът намира
следното:
За уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да установи, че е собственик на процесния имот и, че ответникът извършва действия или бездействия, с които му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост, като тези действия или бездействия трябва да се установят и да съществуват в рамките на висящия процес. Ищецът е собственик на процесните апартаменти, както вече се посочи, като спорен е въпроса, дали са налице неправомерно извършени от ответницата действия, с които се пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост.
За установяване на релевантните за случая факти по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени са множество експертизи, които не са оспорени от страните, и които съдът цени като обективни, безпристрастни и обосновани. От писмените доказателства се установява, че ответницата, като собственик на СО с идентификатор 51500.502.447.4.135 и СО с идентификатор 51500.502.447.4.136 е извършила преустройство на собствените си апартаменти, като ги е обединила в един апартамент с идентификатор 51500.502.447.4.139. За преустройството е издадена виза за проектиране от 20.11.2008 г. В последствие на 03.06.2009 г. са одобрени проекти за извършването му и е издадено разрешение за строеж № 55 от 01.09.2009 г. от главния архитект на община Несебър. Съгласно одобрения проект, преустройството и обединяването на апартаментите се състои от: приобщаване към апартаментите на част от общите части в сградата - от етажната площадка на шести етаж в сграда с идентификатор 51500.502.447.4 и обособяване на входно антре за обединения апартамент; изграждане на стълба на открита тераса над апартаменти ***и *** в блок 3, на частта над апартамент 51500.502.447.3.19; отваряне на врата на спалнята в апартамент с идентификатор 51500.502.447.4.135 за връзка с терасата над апартаменти ***и *** в блок 3; изграждане на стълба на открита тераса на блок 3 за връзка на терасата с трапезарията в апартамент с идентификатор 51500.502.447.4.136; отваряне на врата на дневната в апартамент с идентификатор 51500.502.447.4.136 за връзка с терасата в блок 3; и вътрешни преустройства на отделните помещения в апартаментите - изместване на зидове, промяна на предназначението на отделните стаи, които не засягат конструкцията на сградата. При извършване на горепосоченото преустройство, освен дейностите, описани в одобрения проект, ответницата е извършила и изграждане на стаи върху част от откритата тераса над апартаменти с идентификатори ***и ***. Установено е от вещите лица, че на откритата тераса на блок 3 е изпълнено и помещение, което се ползва като всекидневна, както и санитарен възел. Във всекидневната е монтиран бар-плот, свързан с водопровода и канализацията на блока, като това помещение не попада върху обектите собственост на ищеца. Върху откритата част от терасата е поставена настилка от гранитогрес, както и джакузи което по данни на ответницата не е свързано с ВиК инсталациите. Изграждането на помещенията върху покрива – открита тераса на блок 3 е извършено без одобрени проекти и строителни книжа. По делото е представен проект за тези преустройства, който проект не е одобрен и не може да бъде установено кога е изготвен, поради което изграденото на откритата тераса е незаконно строителство по смисъла на закона.
Обследвано е от
вещите лица във връзка с направеното преустройство на откритите тераси на блок
3, дали са спазени нормативните изисквания при изграждането на новата ВиК
мрежа, както и нормативите за наклон при отвеждането на мръсната вода. В тази
връзка е дадено заключение, че с извършеното от ответницата строителство е
нарушено проектното решение за отводняване на покрива на сграда с идентификатор
*. Посочено е, че изградения санитарен възел
и бар-плот с мивка са водоснабдени от вертикален водопроводен клон, който се
намира в имота на ответницата и се отчита на водомера в нейния апартамент.
Свързването е ставало с вкопани в покривната плоча полипропиленови тръби. За
поставеното джакузи се сочи, че по данни на ответницата, същото не е свързано с
водопроводната инсталация, а се зарежда с маркуч, поставен на спирателен кран,
находящ се от южната страна на постройката. Отпадните води от посочените
съоръжения се отвеждат във вертикалните канализационни клонове на апартаменти №
21 и 22 в сградата на ищеца. Според заключението на вещите лица, за ВиК мрежата
не е издаден одобрен проект и тя не отговаря на нормативните изисквания на
Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации. Посочено е, че при изграждане на
канализацията, ако не са спазени стандартите за наклон, се наблюдава задържане
на отпадните води, като при евентуална неуплътнена или нарушена връзка се
получава пропускане на вода и наводняване. Установено е още, че отвеждането на
дъждовните води е изпълнено, чрез вкопани в покривната плоча дъждоприемни
канали, покрити с решетки, като в тях, чрез улуци и водосточни тръби е включено
отводняването на покрива на новоизградената постройка. За така изграденото
отводняване, вещите лица не могат да установят дали то отговаря на изискванията
на ЗУТ, поради липсата на одобрен проект.
Във връзка с твърденията на ищеца за нарушена
конструкцията на сградата и натоварването на покривната плоча в резултат на
извършеното от ответницата
строителство, от вещите лица е изследвано,
какво въздействие е оказало то върху покрива на блок 3. Установено е, че по
време на изграждането на обектите върху покривната тераса не е упражняван
строителен контрол и не са извършвани задължителни проверки, огледи и
измервания на място, както и свързаните с тях констатации, съгласно изисквания
на Наредба № 3/2003 год. Експертът посочва, че при огледа не е констатирал
деформация или пукнатини по конструкцията, като всички носещи конструктивни
елементи са в състояние да поемат натоварванията и да осигурят нормативните
изисквания на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. При огледа не е установено,
стоманобетоновите елементи да имат пукнатини и видими деформации.
За доказване на твърденията на
ищеца, че процесния строеж на покривната
плоча над собствените му жилища е довел до проникнала вода в тях, в резултат на
което били подложени на непрекъснато наводняване, което от своя страна довело
до падане на окачения таван, увреждане на дограмата, мазилката и стенните
покрития, унищожаване на техниката в жилищата и други щети, по делото са
ангажирани и гласни доказателства, включително с оглед установяване на причинно
следствена връзка между действията на ответницата и настъпилите вреди.
Свидетелката М. С заявява, че по силата на
пълномощно от ищеца, извършва действия по управление на процесните жилища. Твърди, че същите са
в окаяно състояние, като големите проблеми се появили през 2014 г. и причината
за това е извършеното от ответницата строителство. До възникването на щетите,
жилищата били отдавани под наем, но след 2014 г. това било невъзможно. В същия
смисъл са и показанията на свидетеля Д Ш, който е собственик на съседните на
ищеца апартаменти. Заявява, че във всички апартаменти на последния етаж от
сградата има течове, довели до появата
на мухъл и миризми, които са опасни за здравето, като счита, че причина за това
е извършеното от ответницата преустройство.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. В случая, твърдяното неоснователно въздействие, от което е настъпило вредно отражение върху собствеността на ищеца, е извършено строителство на покрива на сграда 3, който е и покрив на апартаментите на последния. Покривът е обща по естеството си част, т.е. такава, без която е невъзможно съществуването на самата сграда, поради което е недопустимо промяната на предназначението му, дори и по решение на общото събрание на етажните собственици, освен в хипотезата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, която обаче изисква изрично съгласие на всеки етажен собственик, дадено писмено с нотариална заверка на подписа. В случая не се спори, че събрание на етажните собственици не е провеждано и не е вземано решение за промяна на предназначението на общата част – покрив.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. Д. № 4/2015 г. на ОСГК, за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Прието е още, че има случаи, в които естеството на извършеното нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример са посочени случаите, по които се твърди и е установено, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Във връзка с
горепосоченото, съдът намира за неоснователно твърдението на ответницата, че
откритата тераса описана в нотариалния и акт и явяваща се част от покрива на
ищеца не е обща част по естеството си, а представлява покривна тераса, която е
прилежаща част към собствените й апартаменти в блок
4. В случая следва да бъде отчетено обстоятелството, че покривната тераса
е обща част на сградата в режим на етажна собственост и като такава, съгласно
разпоредбата на чл. 38 от ЗС не може да бъде индивидуална собственост на етажен
собственик или на трето лице. Същата служи за покрив на сградата, съгласно своето
предназначение, независимо от факта, че се използва като тераса, поради което правото на собственост върху нея принадлежи
общо на етажните собственици, като обща част.
Видно от представения по делото нотариален акт ****г. на нотариус Стоян
Ангелов, ответницата е собственик на апартамент № 35А, находящ се на шести етаж
в секция 1, вход „А“ от жилищна сграда, представляващ СО с идентификатор
51500.502.447.4.135 по КККР на гр. Несебър, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със
застроена площ от 98,24 кв.м., ведно с открита тераса, неразделна част от
самостоятелния обект с площ от 74,36 кв. м., в едно с ид.ч. от общите части на
сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху прилежащия на сградата
терен, както и на апартамент № 36А, находящ се на шести етаж в секция 1, вход
„А“ от жилищна сграда, представляващ СО с идентификатор 51500.502.447.4.136 по
КККР на гр. Несебър, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със
застроена площ от 27,83 кв.м., ведно с открита тераса, неразделна част от
самостоятелния обект с площ от 168,28 кв. м., в едно с ид.ч. от общите части на
сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху прилежащия на сградата
терен. От така направеното описание в нотариалните актове, не става ясно, че местоположението
на описаните две открити тераси, представляващи неразделна част от посочените
самостоятелни обекти е върху покрива на сграда 3 и те представляват покривни
тераси. От одобрения проект за преустройството и обединяването на апартаментите
на ответницата се установява, че с него е предвидено изграждане на стълба на открита тераса над апартаменти ***и *** в блок 3,
на частта над апартамент *; отваряне на врата на спалнята в апартамент с
идентификатор *, за връзка с терасата над апартаменти ***и *** в блок 3; изграждане
на стълба на открита тераса на блок 3 за връзка на терасата с трапезарията в
апартамент с идентификатор *; отваряне на врата на дневната в апартамент с
идентификатор *, за връзка с терасата в блок 3. В заключенията си вещите лица
посочват, че описаните в нотариалните актове открити тераси са именно
покривните тераси на блок 3, но от никое от доказателствата по делото не се
установява, как покривни тераси от съседна сграда са приобщени и са станали
неразделна част от самостоятелните обекти на ответницата. Вещото лице посочва,
че по проект на сградата преди преустройството, достъпът до процесните тераси,
се осъществява от моряшка стълба от стълбищната площадка от машинното
отделение, което означава реално, че всеки е имал достъп, а не само
ответницата. Без значение е дали в случая е бил спазен проекта на сградата,
важно е какво същият е предвиждал, и че не се установява това предвиждане да е
променено по съответния ред. Не е без правно значение и обстоятелството, че покривът на сграда е обща
част в режим на етажна собственост и като такава не може да бъде самостоятелно предмет на сделки, а както бе посочено по – горе покривтата тераса не
променя това му предназначение. Само за пълнота следва да се посочи, че е констатирано
от вещото лице, че процесните тераси не фигурират в ценообразуванията на двете
сгради, нито като общи части, нито като самостоятелни обекти. При това положение, съдът намира, че ответницата не притежава облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху имота на ищеца, поради което
извършените от нея строителни дейности, представляват пречка за
упражняване правото му на собственост, поради което иска се явява основателен.
Вън от гореизложеното, дори да се приеме, че г-жа Ф. притежава някое от горепосочените от ВКС права върху имота на ищеца, то в случая е налице хипотезата, при която с извършеното строителство, ответницата е създала за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
От изслушаните по делото комплексно
съдебно-технически експертизи и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, се установява, че в имотите на ищеца са налице значителни
увреждания. В заключението си вещото лице Р., описва какви са щетите конкретно
за всеки един от апартаментите. За СО ***са посочени следните щети:
облицовката с гипсокартон по външните зидове е силно захабена – има влага,
следи от мухъл и пожълтели петна след навлажняване; окачения таван също е
захабен; мазилката по тавана е подкожушена, шпакловката и боядисването с латекс
е на люспи, има следи от наводняване- пожълтели петна след навлажняване; по тавана в санитарния възел има мухъл и следи
от теч – пожълтели петна; мазилката по стената и под вратата и прозореца към
терасата е разрушена, облицовката от теракота също е с разлепени и счупени
плочи; подовата настилка от теракота е покрита с плесен, има зеленясали петна
след навлажняване, най – вече около зида към терасата и съседния апартамент. За СО *** са посочени следните щети: облицовката с гипсокартон
по външните зидове е силно захабена –
има мухъл; окачения таван в по – голямата си част е паднал, вижда се
конструкцията; мазилката по тавана е подкожушена, шпакловката и боядисването с
латекс е на люспи, има следи от наводняване- пожълтели петна; по тавана в
санитарния възел има мухъл и следи от теч – пожълтели петна; настилката от
ламинат е деформирана.
От разпита на свидетелите по делото също се установява, че щетите в
апартаментите на ищеца са значителни, има паднали тавани, на пода има вода и
мухъл, мебелите от тях са изнесени, в баните и тоалетните са останали само
плочките. При това положение съдът намира за безспорно, че в апартаментите на
ищеца е имало теч довел до описани по – горе щети. Ето защо от значение за разрешаването на
правния спор е дали този теч е в пряка причинна връзка с поведението на
ответницата – нейното действие или бездействие. Вещите лица не дават категоричен
отговор на този въпрос. Заявяват, че строителството върху процесните покривни
тераси е изпълнено качествено, но поради липсата на одобрен проект не могат да
отговорят дали приетото при изграждането решение за изпълнение на
строителството и за вътрешно отводняване на терасите е единственото решение и
дали отговаря на строителните правила и норми. Въпреки това всички вещи лица са категорични, че най –
вероятната причина за щетите в процесните имоти е разкриването на покривната
(таванската) плоча, когато е разрушена хидроизолацията й при извършване на
строителството от ответницата през 2010г. При огледа на апартаментите е констатирано,
че щетите в апартамент № 20 са от изминал период, като според вещото лице
таванът не е паднал скоро. За апартамент 19 е установено наличието на влага и
мухъл по зида, които са били пресни. За тях вещото лице твърди, че най -
вероятната причина за настъпването им към момента на огледа, е некачествено
извършена хидроизолация на терасата на апартамента, липсата на вътрешна и
външна мазилка по ограждащите външни зидове, както и лисата на подов сифон на
терасата, като при това положение има възможност при проливни дъждове или
снегонавяване, водите да проникват направо в апартамента, тъй като нивото на
терасата е малко по – високо спрямо пода. В тази връзка вещото лице заключава,
че всеки апартамент, който е на последния етаж е предразположен да му бъдат нанесени
щети от покрива, като ако има етаж над него той е по – добре запазен. Счита, че
в случая предвид изпълнената настилка от гранитогрес от ответницата, не би
трябвало изобщо да има щети в апартаментите на ищеца от покрива. Предвид
направените констатации, съдът приема, че при извършване на незаконното
строителство от ответницата за ищеца са настъпили претендирани от него щети, но
това е станало към момента на преустройството на покривните тераси през 2010 г.
Въпреки това, в настоящия казус, предвид факта че ответницата е извършила
строителство върху обща част сграда 3, поведението й следва да се цени в контекста
на чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част от недвижим имот или трето лице, не може да извършва
действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен
имот/ собствен имот. В случая не се касае само
до неоснователни действия, а и до такива действия, който надхвърлят обичайния
обем неудобства за собственика/съсобственика.
В
заключение, следва да се приеме, че извършеното незаконно строителство върху
обща част на сградата на ищеца съставлява неоснователно действие по смисъла на чл.
109 ЗС. Към всеки от обектите в сградата - етажна собственост принадлежи и дял
от общите части. Негативното въздействие върху тях, приобщаването им към
обект-индивидуална собственост, или промяна на вида им без съгласието на
етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен
собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху
стойността му. /ТР № 31/1984 г. на ОСГК, Р № 324/21.06.2010 г. по гр. д. №
1320/2009 г. II гр. о./ Тъй като покривът е обща част по
естеството си, не е могло да се променя предназначението му,
поради което преустройството му се явява неоснователно
действие, защото смущава правото на собственост на ищеца.
Той притежава към апартаментите си идеална част от
общите части, включително и тези по естеството си и те не могат да се отнемат,
или да се намалява стойността им без решение на всички етажни собственици. Това преустройство на покрива, засяга обща част на сградата и
променя фасадата й, което също смущава правото на
собственост на ищеца,
тъй като е от значение за общия й вид, което има пряко отношение към
стойността на обектите в нея. Отделно от това,
разрушаването на отводняването на покрива и изграждането на незаконно такова при неспазване на нормативните изисквания, също е смущаване на правото на
собственост, защото евентуалното задържане на вода и евентуални следващи ремонти в резултат на това са за сметка
на всички етажни собственици. Затова ответницата, която поддържа това състояние
следва да възстанови покривната конструкция на сградата на ищеца.
При това положение ищецът, респективно етажните собственици, не са длъжни
да търпят изграждането и поддържането на такова строителство в имота си, след
като липсва съгласие за това, поради което по отношение на тези
действия, иска по чл. 109 ЗС следва да се уважи.
По исковете за
обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се
в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 19 и ап. 20, както и
стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество, съдът във връзка
с направеното от ответницата възражение, намира същите за неоснователни, поради
погасяването им по давност. Както бе посочено по – горе, всички вещи лица
заявяват, че щетите по таваните на двата апартамента, най – вероятно са
настъпили към момента на извършване на строителството от ответницата през 2010
г., като към настоящия момент то по – скоро има предпазващо действие. Към
настоящия момент не са констатирани новонастъпили щети, с изключение на тези
посочени за апартамент 19, но по отношение на тях се сочат други причини за
възникването им (некачествено
извършена хидроизолация на терасата на апартамента, липсата на вътрешна и
външна мазилка по ограждащите външни зидове, както и лисата на подов сифон на
терасата). При това положение, съдът намира, че действията на ответницата по
изграждане на процесните стаи на покривната тераса на ищеца през 2010 год. са в
причинна връзка с настъпилите вреди по таваните и част от стените на двата
апартамента, като тези увреждания са настъпили при разрушаването на
хидроизолацията и разкриването на покривната плоча към момента на
строителството.
Погасителната давност за вземания, произтичащи от непозволено увреждане, започва да тече от възникване на вредите. В случая те са се проявили с предприемане на действията по незаконното строителство от ответницата през 2010г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М. С и Д Ш в частта им, в която заявяват, че вредите в процесните апартаменти са настъпили в периода 2014 г. – 2015 г. Свидетелката С сочи че течовете са започнали още през 2011 г.-2012 г., като в началото имало само мухъл и миризма, но големите проблеми се проявили през 2014 г. Свидетелят Ш заявява, че с ищеца не са толкова близки и не може да каже от кога ищецът не е посещавал процесните апартаменти, но твърди, че течовете се появили между 2014 и 2015 г. във всички апартаменти на последния етаж, включително неговите. При това положение не може да се приеме, че свидетелят има лични впечатления от уврежданията на процесните апартаменти, както и кога те са настъпили в тях. От друга страна по делото е представено писмо от 22.10.2015 г., с което ищецът отправя покана до ответницата да го обезщети за понесените от него загуби и да отстрани причината за течовете. В посоченото писмо се съдържа изявление на ищеца, от което е видно знание от негова страна, че щетите са настъпили в много – по ранен момент – „Уважаема Т.С.! Обръщам Ви внимание, че в продължение на пет години нямам възможност да използвам своите апартаменти, заради постоянните течове от Вашите тераси…“ Посоченото писмено доказателство не е оспорено от ищеца, нито по отношение на неговото авторство, нито по отношение на съдържанието му. То кореспондира и на другите, събрани по делото доказателства и по конкретно на заключенията на вещите лица относно момента на настъпване на вредите. При това положение, съдът намира, че щетите в процесните апартаменти са настъпили още през 2010 г., от който момент е налице и знание на ищеца за тях, поради което претенцията му за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 19 и ап. 20, както и стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество, се явява погасена по давност и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователна е и предявената от ищеца претенция за заплащане на сумата от общо 20 200 лв. или по 10 100 лева за всеки апартамент, представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да се използват двете жилища, лично за него и за нуждите на неговото семейство, за период от три години преди завеждане на делото. От събраните по делото доказателства не се уставява ищецът да е претърпял претендираните имуществени вреди. Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. С оглед претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение равняващо се на средния месечен наем същото обхваща пропуснатите ползи, доколкото вредата му произтича от твърдението, че не могъл да ползва имота лично. От данните по делото, не се установява да е претърпяна щета от собственика на процесните апартаменти. Няма твърдения или доказателства, ищецът или членове на неговото семейство да са извършили разходи във връзка невъзможността за ползване на имота - напр. да е ползвал под наем друг имот. Не се установява дори да са имали желание за ползването му. Ищецът сам заявява, че за последен път е бил в България, в гр. Бургас през 2012 г., имал намерение да посети страната и през 2013 г., но поради здравословни проблеми не успял. Твърди, че след 2014 г., не е имало къде да отиде, тъй като апартаментите вече не можело да се ползват. Признава, че от 2010 г. не е извършвал ремонти за отстраняване на влагата в апартаментите. При това положение, претенцията за имуществени вреди, поради невъзможността да се използват двете жилища, лично от ищеца за негови нужди или на неговото семейство, се явява недоказана. Имуществените вреди от деликт предполагат действително направен разход или пропуснат реален приход. Само по себе си лишаването от възможността за ползване на собствените на ищеца имоти не води до автоматичен извод за реално претърпяна имуществена вреда, тъй като не е изключено собственикът по принцип да не ползва вещите. И да ги ползва обаче, за да е налице имуществена вреда, той трябва да е направил разход във връзка с ползването на други вещи от същия вид или да е лишен от очакван приход, свързан с ползването им. В допълнение следва де се посочи, че от гореизложените обстоятелства се установи, че причина за падналите тавани на апартаментите и първоначалната поява на мухъл са действията ответницата, свързани с незаконното строителство върху покривните тераси, но за сегашното състояние на двете жилища, вина има и самия ищец, който от 2010 г. в качеството си на собственик, не е положил никакви грижи да отстрани или ограничи щетите, с което е допринесъл за тяхното увеличаване. Още повече, че са установени и други фактори, допринесли за настъпването им. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние. Предвид на гореизложеното съдът приема за недоказан фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, поради което така предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед на горното следва да бъде
разгледан предявения при условията на евентуалност иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 20 200 лв. или по 10 100
лева за всеки апартамент, представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да ги отдава под наем на
трети лица.
Претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение равняващо се на средния месечен наем обхваща пропуснатите ползи,
доколкото вредата му произтича от нереализираната възможност да отдаде под наем
процесните имоти и да реализира печалба от наема, т. е. вредата води до
пропускане на възможността за реално увеличаване на имуществото на ищеца. В тази връзка важи казанато по – горе, че имуществените вреди от деликт
предполагат действително направен разход или пропуснат реален приход. Пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това
и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса като се установи факта на
създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с този обект по
повод ползването му, които са били осуетени именно в резултат на поведението на
ответницата, или като се установи, че при конкретните пазарни условия за
претендирания период е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под
наем. /Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно
дело № 3/2012 г., ОСГТК/. Единственото
доказателство в тази насока са свидетелските показания на М. С и Д Ш, които заявяват,
че до 2014 г. апартаментите са били отдавани под наем. Свидетелите обаче не твърдят,
че ищецът е имал сключени договори за наем, или е имало интерес от трети лица
за сключването на такива за претендирания период, от които не е могъл да
реализира приходи, поради виновно поведение на ответницата. Ето защо, съдът приема за недоказан фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД, поради което така предявения иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
Предявеният
иск за неимуществени вред в размер на общо 2000 лева, съдът намира за недоказан.
По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди – имуществени
и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Единственото доказателство, за установяване на претърпени от ищеца
неимуществени вреди, са показанията на свидетелката С,
която заявява, че ищеца е диабетик с висока захар и много се притеснява, както
и че той и семейството му изпитвали стрес от създалото се положение. При така
установеното, съдът намира, че липсва причинно- следствена връзка между
поведението на ответницата и болестното състояние на ищеца. Що се отнася до
причинения стрес- не е установено нито кога е настъпило това състояние, нито
периода му на продължителност и неговия интензитет.
Неоснователността
на главните осъдителни искове обуславя неоснователност и на акцесорните
претенции за присъждане на обезщетение за забава върху главницата на всеки от
тях, поради което те също следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на
ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 1410 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски във връзка с уваженият иск по чл.109 ЗС.
Дължимата държавна такса за тази претенция е в размер на 100 лева, доколкото
същата обединява в себе си искане за премахване на построеното и възстановяване
на първоначалното фактическо положение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 3655 лева, за направени разноски във връзка с отхвърлените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Не са налице основания за
намаляване на платения адвокатски хонорар от ответника, тъй като делото
несъмнено представлява правна и фактическа сложност- изслушани са множество
експертизи, разпитани са свидетели, събирани са доказателства извън
представените от страните, проведени са множество съдебни заседания.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Ф., р. гражданка, родена
на ***г., с адрес: ***-**, и адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, блок *, ет. * да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на упражняване на
правото на собственост на П.Г.Б., ***, роден на *** г. в гр. М, с адрес: Р,
гр.М, С, дом *, корпус *, ап. *, със съдебен адрес:***, като премахне незаконно изградените обекти
върху открита тераса над апартаменти ***и *** в блок 3, находящ се в УПИ VII, кв. 54 по плана на гр. Несебър
и възстанови покрива на сградата в състоянието му преди извършване на
незаконното строителство, съгласно предназначението му по проект.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Б., ***, роден на ***
г. в гр. М, с адрес: Р, гр.М, С дом *, корпус *, ап. *, със съдебен адрес:*** иск за осъждане на ответницата Т.С.Ф., р.
гражданка, родена на
***г., с адрес: ***-*, и адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, блок *, ет. * да заплати на
ищеца сумата от 3 758 /три хиляди седемстотин петдесет и осем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в
стойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор ***и
сумата от 3 292/три хиляди двеста деветдесет и два/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността на
необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор ***, както и стойността на унищоженото
в жилищата движимо имущество на обща стойност 6 216/шест хиляди двеста и
шестнадесет/ лева или по 3 108/три
хиляди сто и осем/ лева за всеки апартамент, включително и сумата от общо 20 200/двадесет
хиляди и двеста/ лева или по 10 100/десет хиляди и сто/ лева за всеки
апартамент, представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да
използват двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както
лично за себе си и за нуждите на своето семейство, а при условията на
евентуалност като ги отдава под наем на трети лица, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Б., ***, роден на ***
г. в гр. М, с адрес: Р, гр.М, С, дом *, корпус 1, ап.21, със съдебен адрес:*** иск за осъждане на ответницата Т.С.Ф., р.
гражданка, родена на
***г., с адрес: ***-388, и адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, блок *, ет. * да заплати
на ищеца сумата от общо 2 000/две хиляди/ лева или от по 1 000/хиляда/
лева за всяко жилище, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на
жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги
за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Т.С.Ф., р. гражданка, родена
на ***г., с адрес: ***-*, и адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, блок *, ет. * да заплати
на П.Г.Б., ***, роден на *** г. в гр. М, с адрес: Р, гр.М, С, дом *, корпус *,
ап. *, със съдебен адрес:*** сумата от 1410/ хиляда и четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски във
връзка с уважения иск по чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ***, роден на *** г. в гр. М,
с адрес: Р, гр.М, С, дом *, корпус *, ап. *, със съдебен адрес:*** да заплати на Т.С.Ф., р. *, родена на ***г., с адрес: ***-*,
и адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, блок *, ет. * сумата от 3655/три хиляди
шестстотин петдесет и пет/ лева,
направени по делото от нея разноски по повод на отхвърлените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: