О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1579 10.08.2018
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен
граждански състав, на десети август през две хиляди и осемнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Веселка Узунова
Членове: 1. Пламена Върбанова
1.Пламена Върбанова
2.Димана
Кирязова
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1238 по описа за 2018 година на Окръжен съд Бургас и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от Я.М.Л., гражданин на Република Полша, роден
на ***г., с лична карта № AРT 710068, издадена на 31.03.2008г. от ПА Полша, с
адрес: Република Полша,гр.Пьотрков Трибуналски, ул.“Пасаз К.Рудовскиего“ №9,ап.2,п.к.97-300,
чрез адвокат Л.К.,***, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „И. Асен II“ № 6,
срещу решение № 1467/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5881/2017г. по описа
на Районен съд Бургас.
С
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на въззивника
- ищец в първоинстанционното
производство Л. за осъждане на ответника
„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да му заплати както следва:
1.
сумата от 8118,59 лв. - възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2014 год., включващо:
1.1.
3648,84
лева, представляваща дължимо възнаграждение за 104 часа положен извънреден труд
след изтичане на работното време;
1.2.
4666,31
лв. - възнаграждение за 114 часа положен извънреден труд в почивни дни;
1.3 ведно с мораторна
лихва в размер на 2321,07 лв., начислена върху сборната главница за периода от
10.11.2014 год. до 09.08.2017 год./датата на предявяване на исковата молба/,
както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 год.
до окончателното й изплащане.
За да отхвърли исковете по т.1 ,цитирани по
пера и по стойност по-горе, районният съд е приел за неустановено твърдението
на ищеца за полагане на извънреден труд.
Районният съд е отхвърлил и исковете на въззивника - ищец в първоинстанционното
производство Л., за осъждане на
ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да му
заплати както следва
2. сумата от 3743,40 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 20 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013 год.,ведно с мораторната
лихва върху сумата от 3743,40 лв., считано от 10.11.2014г. до датата на
предявяване на исковата молба на 09.08.2017г. в размер на 1044,91 лева както и
законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 год. до
окончателното й изплащане.
и за заплащане на сумата от
3743,40 лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за
общо 20 дни неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2014 год.,ведно с
мораторната лихва върху сумата от 3743,40 лв., считано от 10.11.2014г. до
датата на предявяване на исковата молба на 09.08.2017г. в размер на 1044,91
лева както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017
год. до окончателното й изплащане.
ПОРАДИ извършено прихващане с насрещно вземане
на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“,
за връщане на сумата от 7701,26 лв., с която Л. се е обогатил неоснователно,
съгласно чл.59 от ЗЗД, и представляваща сбор от разходи за настаняване в хотел,
храна и пътни за срока на трудовия договор, заплатени за сметка на ищеца, КАТО исковете заплащане на всяка от посочените по-горе мораторни лихви са
отхвърлени поради неоснователност.
Със същото решение ищецът Л. е
осъден да заплати на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“,
сумата
от 2816,40лева, представляваща извършени по делото разноски.
Във въззивната си жалба пред
настоящия съд, ищецът - въззивник излага аргументи за порочност на обжалвания
акт като счита, че при разглеждане на делото пред първа инстанция са допуснати
съществени процесуални нарушения, в резултат от които е била ограничена
възможността му да посочи фактите, на които основава претенциите си и да
представи доказателства, които да подкрепят изложените от него факти. Счита, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснатите
процесуални нарушения. Излага съображения, че въпреки своевременно направените
доказателствени искания, РС Бургас неправилно е отказал да допусне до разпит
свидетели, като въззивникът твърди, че техният разпит ще установи релевантни за
делото факти – полагане на извънреден труд. Излага подробни съображения относно
пряката приложимост на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета като счита, че
неправилно първоинстанционният съд е отказал разпит на свидетели по делегация в
Република Полша. Подчертава, че ответната страна съзнателно е създала пречки в
процеса на доказване пред районния съд и не представила всички, находящи се в
нея писмени доказателства. Смята, че неправилно РС Бургас не е приел за
доказани фактите, за установяването на които ответникът – въззиваем е създал
пречки. С оглед изложените твърдения, счита, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за неоснователността на претенциите на ищеца за
присъждане в негова полза на възнаграждения за извънреден труд и труд положен в
почивни дни и по време на официални празници, както и обезщетенията за забава
към тях.
Излага се становище, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлил иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като неправилно е
уважено възражение за прихващане с разходи за хотел, храна, транспорт. Счита,
че не са налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане
като оспорва основателността, ликвидността и изискуемостта на вземането по
възражението за прихващане, сочи, че по делото липсват доказателства, от които
да се установи, че разходите са извършени именно в полза на въззивника, твърди,
че липсват данни да е настъпил падеж на вземането. Навежда довод, че
претендираните разходи са уговорени и предвидени в трудовия договор в тежест за
работодателя.
С оглед на изложеното се претендира
отмяна изцяло на обжалваното решение и решаване на спора по същество с
постановяване на ново решение от настоящия състав, като ответното дружество
бъде осъдено да заплати на ищеца процесните суми за възнаграждения, обезщетения
и извършените в първата съдебна инстанция разноски. Претендира разноски и пред
настоящата инстанция.
В подкрепа на твърденията си
въззивникът прави доказателствени искания, а именно:
- искане за допускане до разпит по реда на чл.
614 ГПК на двама свидетели – М. Грзелецки, гражданин на Република Полша, с
адрес: Република Полша и посочени две улици
в Добрзин над Висла/,поради което
на въззивника следва да му бъде указано да уточни адреса на искания
свидетел и Дариуш Аркадиуш Горчица с адрес:с.Пжишеки №68,п.к. 38.-207, Ясленски
окръг, Република Полша с поставени към всеки един от свидетелите въпроси във
въззивната жалба.
- за
задължаване на ответната страна по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи
намиращи се у нея писмени доказателства – книга/и за ежедневен инструктаж,
периодичните доклади на ръководителите на групи в строителството и заверена
справка за Я.Л. от карта за достъп до работното му място на територията на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е подала отговор на въззивната
жалба, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а решението на РС
Бургас е правилно и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу допускането
на поисканите от ищеца доказателства като изрично се противопоставя на искането
за допускане до разпит на свидетели. С отговора не са направени искания по
доказателствата.
Препис от решението на РС Бургас
е връчен на въззивника на 13.07.2018г. като въззивната жалба е подадена на 18.07.2018г.,
поради което настоящият състав намира, че същата е допустима, подадена от страна,
която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съобразена е с изискванията за редовност по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Предвид посоченото, делото следва да
бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Относно направените от въззивника
доказателствени искания съдът намира, че следва да се уважи това за допускане
до разпит на двамата свидетели – Богуслав Михал Нагода и Виеслав Цегиелски, тъй
като искането е своевременно релевирано още в първоинстанционното производство,
с исковата молба, а обстоятелствата, за чието установяване е поискано
допускането на гласни доказателства, са относими към предмета на повдигнатия
правен спор.Следва да се отбележи, че районният съд неправилно е счел за пропуснат 1-седмичния
срок, в който ищецът можел да поиска
продължаване на срока за доказателствените си искания,тъй като районният съд не е отчел
обстоятелството, че съгласно действащата към релевантния период разпоредба на
чл.61,ал.2 ГПК -сроковете спират да
текат за страните през дните,обявени за
официални празници,а такъв в случая е
бил Деня на народните будители/ на 01.11.2017г./, обявен с нормата на
чл.154,ал.1 КТ за официален празник. Сочените от въззивника-ищец свидетели е
следвало да установят факти и обстоятелства, поставени в негова доказателствена
тежест от съда, а недопускането им е довело до ограничаване на страната в
процеса на доказване и е обусловило крайния изход на спора по предявените
искове за обезщетение за положен извънреден труд и положен труд през време на
официални празници. Предвид посочените от въззивника-ищец адреси за призоваване
на поисканите свидетели и факта, че същите са граждани на държава-членка на
Европейския Съюз, а именно – Република Полша, процесуалното действие следва да
бъде извършено по предвидената с Част седма, Глава петдесет и шеста, раздел II от ГПК във връзка с Регламент (ЕО) №
1206/2001 година на Съвета на Европейския съюз от 28 май 2001 година относно
сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства
по граждански или търговски дела процедура. При приложение на чл. 616, ал. 2
във връзка с чл. 163 и сл. с от ГПК във вр. с параграф 14 и чл. 4, т.1, б.“д“
от Регламента, и след съобразяване основателните възражения на
въззиваемия-ответник, съдът намира за необходимо да укаже на въззивника-ищец,
че следва да посочи конкретните факти и обстоятелства, за които да бъдат
разпитани свидетелите, както и да представи въпросен лист към всеки свидетел с
конкретни и относими въпроси за поставяне, като възможност за реципрочно
процесуално действие следва да се предостави и на въззиваемия-ответник. Настоящият
съдебен състав намира въпросите към свидетелите, посочени в пункт 1.1.8. и
пункт 1.2.8. за обстоятелството- колко часа извънредно е работил Л. за недопустими,
тъй като отговорите им касаят правен въпрос по съществото на делото. Съдът
намира за недопустими и въпросите посочени в пункт 1.1.9 и 1.2.9 от
доказателствените искания, тъй като с тях въззивникът се домогва да докаже
обстоятелства, за които чл. 270, ал. 3 от КТ изисква писмен акт, поради което
на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК свидетелски показания са недопустими,
освен при условията на чл. 164, ал. 2 и чл. 165 от ГПК.
Съобразно чл. 4, т. 1, б. „б“ от Регламента и гореспоменатите норми, на
страните следва да се предостави възможност и за посочване на представители,
които да бъдат допуснати до участие в изпълнението на искането за разпит на
свидетели.
Настоящият състав намира за
неоснователни исканията за задължаване на въззиваемия-ответник да представи
поисканите писмени доказателства. В тази връзка, основателни се явяват
възраженията на въззиваемия-ответник, наведени с отговора на въззивната жалба,
че инструктажите за безопасните условия на труд са неотносими към предмета на
спора, тъй като касаят единствено договорените между страните и регламентирани
по закон работни дни, а поисканите доклади и данни от карта за достъп не
представляват данни, които работодателят следва да съхранява по нормативно
установено задължение, фактически не се съхраняват у въззиваемия-ответник и
също се явяват неотносими към предмета на делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната жалба на
Я.М.Л., гражданин на Република Полша, роден на ***г., с лична карта №
AРT 710068, издадена на 31.03.2008г. от ПА Полша, с адрес: Република
Полша,гр.Пьотрков Трибуналски, ул.“Пасаз К.Рудовскиего“
№9,ап.2,п.к.97-300,предявена чрез адвокат
Л.К.,***, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „И. Асен II“ № 6, срещу Решение
№ 1467/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5881/2017г. по описа на Районен
съд Бургас
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 1238/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 17.10.2018 г. от 10,20 часа.
ДОПУСКА по искане на въззивника Я.М.Л. разпит на свидетелите: М. Грзелецки, гражданин на Република
Полша, с адрес: Република Полша и посочени две улици в Добрзин над Висла, КАТО УКАЗВА на въззивника: да
посочи точния му адрес с нарочна молба; и
Дариуш Аркадиуш Горчица с
адрес:с.Пжишеки №68,п.к. 38.-207, Ясленски окръг, Република Полша .
УКАЗВА на въззивника Я.М.Л. в едноседмичен срок от уведомяването му да конкретизира фактите и обстоятелства, за
които ще бъдат разпитвани допуснатите свидетели, както и да представи въпросен
лист с въпроси към всеки свидетел за провеждане на разпита.
УКАЗВА на въззивника Я.М.Л. , че въпросите към свидетелите,
посочени в доказателствените искания към въззивната жалба пункт 1.1.8., пункт
1.2.8., пункт 1.1.9 и 1.2.9 са
недопустими и същите не могат да бъдат включени във въпросните листи.
УКАЗВА на въззиваемия „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ възможността, в едноседмичен срок от уведомяването му,
да представи въпросен лист с подробни въпроси за провеждане на разпита на
допуснатите свидетели.
УКАЗВА на страните възможността, в едноседмичен срок от уведомяването им, да
посочат свой представител, който да вземе участие в изпълнението на разпита на
допуснатите свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба на Я.М.Л. искане за
задължаване на ответната страна да представи намиращи се у нея документи във
връзка с трудовото правоотношение на Я.М.Л. , а именно: книга/и за ежедневен инструктаж съгласно
приложение № 1 от Наредба № РД-07.2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в която
да фигурират подписите положени от работника под ежедневния инструктаж в
книгата за всички работни дни, в които е работил. Също и извънредните такива в
почивни дни и официални празници; периодичните доклади на ръководителите на
групи в строителството (формани) до ръководството на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“, в които
фигурират реално изработените часове от работниците на фирмата за целия
процесен период; заверена справка за Я.М.Л. от карта за достъп до системата за контрол и управление на достъпа до
работното му място, от която да са видни пълните данни за достъп на работника за
целия процесен период, включително данни за влизане и излизане от територията
на Лукойл Нефтохим Бургас АД по дни и часове.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.