РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 19.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ,
І-15 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4988 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу В.М.Д. и В.Й.Д. кумулативно
субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 485 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ да се признае за установено, че
ответниците дължат на банката, при условията на солидарност, сумата от
25 000 евро, представляваща част от дължимите суми по Запис на заповед,
издаден в полза на „Ю.Б.“ АД на 17.09.2007г. за сумата от 2 800 000
евро от „Г.Е.Б.“ ЕООД (с предходно наименование „Б.П.-*“ ООД) и авалиран от ответниците, за която са издадени заповед за
незабавно изпълнение от 14.11.2011г. и изпълнителен лист от същата дата по
ч.гр.д. № 42296/2011г. по описа на СРС, 72-ри състав, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение – 07.10.2011г. до окончателното плащане на задължението. Ищецът
претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 17.09.2007г. „Б.П.-*“ ООД е издал в гр. София в
полза на „Българска пощенска банка“ АД (с настоящо наименование „Ю.Б.“ АД)
запис на заповед за сумата от 2 800 000 евро, платим при предявяване
в срок до 17.10.2010г., без разноски и без протест, авалиран
от В.М.Д., В.Й.Д. и „Е.Б.Б.Д.“ ООД. На 11.10.2010г. с
нотариална покана с рег. №
16773/07.10.2010г., том VIБ, № 114 на н-с В.Б.записът на заповед е предявен за плащане на „Г.Е.Б.“ ЕООД и от тази дата
настъпвала изискуемостта на вземането. До авалистите В.М.Д.
и В.Й.Д. банката е изпратила нотариални покани с рег. № 16772/07.10.2010г., том VIБ, № 113, съответно - №
16771/07.10.2010г.,
том VIБ, № 112 на н-с В. Б., получени на 09.10.2010г. Тъй като задължението не е платено от
издателя или авалистите, на 07.10.2011г. банката е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу издателя и солидарно задължените по записа на заповед лица за сумата
от 25 000 евро – част от вземането по записа, ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2011г. до окончателното плащане, по което заявление е
образувано ч.гр.д. № 42296/2011г., 72 с-в на СРС и са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 14.11.2011г. След подадено
възражение от В.Д. и В.Д. срещу издадената заповед, на 30.09.2015г. банката е
получила указания за подаване на иск за установяване на вземането си, което
обосновава правния й интерес от настоящото производство.
Ответниците В.Д. и В.Д.
оспорват иска. Ответникът В.Д. навежда възражения за съществуващо каузално
правоотношение като твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на
задълженията на „Г.Е.Б.“ ЕООД по Договор за кредит № L-32/17.09.2007г.,
сключен между „Г.Е.Б.“ ЕООД (с предходно наименование „Б.П.-*“ ООД) и „Ю.Б.“ АД
(с предходно наименование „Българска пощенска банка“ АД). Твърди, че договорът
за кредит е нищожен на основание ЗЗП поради наличие на неравноправни клаузи и
поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че задълженията по договора за
кредит са изцяло погасни чрез публична продан по друго изпълнително дело №
1626/2010г. на ЧСИ М.М.на ипотекирани
за обезпечаване на кредита недвижими имоти – получените от продажбата
на ипотекираните имоти суми са преведени в полза на банката, с което са
погасени всички задължения по кредита. Навежда твърдения за злоупотреба с права
от страна на ищеца поради претендиране на вече погасена сума. Твърди недобросъвестност на ищеца при упражняване на права по авала, което, според ответника, изключвало правото на
банката – приносител на ценната книга да иска изпълнение от авалиста,
в случаите когато могат да й бъдат противопоставени относителните възражения на
издателя, включително възражението му за наличие на удовлетворено съдебно
признато изпълняемо право в полза на приносителя на
записа на заповед. Навежда доводи, че записът на заповед не е връчен надлежно
на издателя и авалистите. Твърди, че поради
непредявяване на записа на заповед до момента, вземанията по него са погасени
по давност. Претендира разноски по делото.
Ответникът В.Д. също твърди, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на каузалното правоотношение по Договор за кредит № L-32/17.09.2007г. Твърди, че процесният запис на
заповед не е редовен документ, т.к. не отговаря на законоустановените
материалноправни изисквания за пораждане на
изискуемостта на вземането, породено от ценната книга. Твърди, че т.к. в
рамките на други производство по гр.д. №353/2011 на СГС, VI-12 с-в, завършило с влязло в сила решение, „Г.Е.Б.“ ЕООД и третият авалист - „Е.Б.Б.Д.“ ООД са
осъдени солидарно да платят на банката главница в размер на
2 681 226,26 евро, с настоящото производство съдът би допуснал ищецът
да се снабди с втори изпълнителен лист за една и съща сума. Това представлявало
злоупотреба с процесуални права и създавало предпоставки за неоснователно
обогатяване от страна на ищеца. Претендира разноски по делото, включително
направени разноски по т.д. №2888/18г. на ВКС за отмяна на решение № 336 по
гр.д. № 13891/2015г. на СГС.
И двамата ответници твърдят, че заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 42296/2011г. на СРС, 72 с-в, е обезсилена с
Определение № 54039/28.02.2019г. по същото дело, както и, че процесният запис на заповед не е
предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ нито на издателя, нито на авалистите и връчването не е по установения ред. Твърдят,
че лицето В. Т., което е получило поканата до „Г.Е.Б.“ ЕООД не е бил работник
или служител на дружеството към датата на връчването, поради което нотариалната
покана не е връчена по надлежния ред. Поканите до двамата авалисти
също не са връчени надлежно, т.к. лицето Димитър Г. Станков, който е получил
нотариалните покани до двамата авалисти не е от кръга
на домашните им, защото не живее на техния постоянен адрес.
Съдът, след като обсъди твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 42296/2011г. на СРС се установява, че на 07.10.2011г. банката е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Г.Е.Б.“ ЕООД, „Е.Б.Б.Д.“
ООД и ответниците в настоящото за претендираната в настоящото сума от 25 000 евро,
представляваща част от 2800000 евро , дължима на основание запис на заповед с
дата 17.09.2007г. и срок на предявяване до 17.10.2010г. Заявлението е уважено
като на 14.11.2011г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. На основание
изпълнителния лист е образувано изп. дело №
20127860400013 на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КЧСИ.
Установява се също, че на 21.05.2012г. на В.М.Д.
и В.Й.Д. е връчена заповедта за изпълнение, ведно с поканата за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело и, че в предвидения в чл. 414 ГПК
срок (в ред., ДВ, бр. 42/2009г.) същите са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение. На заявителя е указано от съда да подаде иск за вземането си и
представи доказателства за това в едномесечен срок, което е изпълнено.
Неоснователно е
твърдението на ответниците, че заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
42296/2011г. на СРС, 72 с-в, е обезсилена с Определение № 54039/28.02.2019г. по
същото дело: Съдът след служебна проверка установи, че с влязло в сила
Определение от 12.07.2019г. по ч.гр.д. №8606/2019г. на СГС е отменено
определение на СРС, поради което, искането за прекратяване на настоящото
производство поради липса на правен интерес на ищеца е неоснователно.
Наличието на
влязло в сила решение по друго производство (гр.д. №353/2011 на СГС, VI-12
с-в), по което издателят на записа на заповед - „Г.Е.Б.“ ЕООД и третият авалист - „Е.Б.Б.Д.“ ООД са
осъдени солидарно да платят на банката главница в размер на
2 681 226,26 евро, не е основание за недопустимост на настоящото производство.
На съда е
служебно известно, че по искова молба на банката с вх. № 89398/03.09.2012г. е
образувано гр.д. № 11905/2012г. по описа на СГС срещу В.М.Д. и В.Й.Д., които са
ответници в настоящото производство. Исковата молба е
подадена на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
сумата от 274605 евро, представляваща частична претенция по процесната
запис на заповед, въз основа на който по подадено заявление с дата 12.01.2012г.
СРС е издал на 18.01.2012г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 1594/2012г. на СРС, 65 състав срещу длъжниците,
срещу която заповед са подадени възражения от длъжниците
– физически лица. От документите по гр.д. № 11905/2012г. по описа на СГС се
установява, че ответниците навеждат възражения относно валидността на запис на
заповед, изтичането на давностния срок, каузалното
правоотношение и погасяване на задължението по него, идентични с наведените в
настоящото производство. Следователно, налице са правопораждащи
факти относно спорното право, предмет и на двете производства (вж. ТР №3/2016
от 22.04.2019г. на ОСГТК за частичния иск, т. 2). По арг.
от чл. 422, ал. 1 ГПК, според който искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настоящото исково
производство е образувано преди производството по гр.д. № 11905/2012г. по описа
на СГС, заявлението по което е с дата 12.01.2012г. и поради това не са налице
основания за спирането му до произнасяне на състава по гр.д. № 11905/2012г. по
описа на СГС по правопораждащите факти.
Поради
гореизложеното, исковете са допустими, не са налице основания за спиране на настоящото
производство, поради което, спорът следва да бъде решен по същество.
По записа на
заповед и изискуемост на задължението по ценната книга:
От приложения по
делото запис на заповед се установява, че той съдържа наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа, безусловно обещание да се плати сумата от
2800000 евро от издателя „Б.П.-*“ ООД, дата на издаване - 17.09.2007г., място
на издаване (гр. София, ул. „***), посочване, че е платим на предявяване, името
на лицето, на което трябва да се плати – банката (с наименование към датата на
издаване на записа „Българска пощенска
банка“ АД) или на нейна заповед, подпис на издателя. Следователно, на осн. чл. 535 във връзка с чл. 536, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ТЗ,
документът съдържа всички изискуеми по закон реквизити и е редовен от външна
страна документ, поради което съдът приема, че е налице валиден запис на
заповед.
Видно от
приложения запис на заповед, ответниците, както и едно юридическо лице („Е.Б.Б.Д.“ ООД) са подписали като авалисти
записа на заповед. Авалите не са оспорени от авалистите и са редовни от външна страна и поради което
съдът установява, че на осн. чл. 537, вр. чл. 483, вр. чл. 484, вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, по отношение на ответниците е
възникнало менителнично поръчителство за плащане на
дълга по процесната запис на заповед. На осн. чл. 537, вр. чл. 513, ал. 1 ТЗ авалистите са солидарно отговорни към приносителя
за дълга по записа на заповед.
Съгласно текста
на процесния запис на заповед същият е платим на
предявяване като следва да се предяви за плащане в срок до 17.10.2010г.
Съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ падежът на
записа на заповед може да бъде: на предявяване, на определен срок след
предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден като по арг. от чл. 487, ал. 1 менителницата на предявяване трябва
да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й, освен ако
издателят е определил по-къс или по-дълъг. Следователно, падежът на процесния запис на заповед е определен „на предявяване“ на осн. чл. 537 ТЗ вр. чл. 486, ал.
1, т. 1 ТЗ като на осн. чл. 487, ал. 1, изр. второ ТЗ
издателят е определил по-дълъг срок за предявяване за плащане.
Съгласно трайно
установената практика на ВКС записът на заповед с падеж на предявяване, трябва
да бъде предявен на издателя. Това е необходимо условие за определяне падежа на
задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане.
Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му
подписване, но това не го прави изискуемо от този момент; издателят отлага
изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му
бъде предявен за плащане (в т.см. Решенние
№162/02.11.2012 г. по т.д. № 1126/ 2011 г., ІІ т.о., Решение №162/02.11.2012 г.
по т.д.№1126/2011 г., ІІ т.о., Решение №112/23.06.2016г. по т.д.№ 1556/2015г.,
ІІ т.о.).
От приложените
по делото доказателства (нотариална покана с рег. № 16773, том VIБ, № 114 на
н-с В.Б.и разписка за връчването й) се установява, че на 11.10.2010г. банката,
чрез нотариуса, е предявила за плащане записа на заповед на издателя „Г.Е.Б.“
ЕООД. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица
става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В
конкретния случай, нотариалната покана е връчена на адреса на управление на
дружеството, посочен в търговския регистър към датата на връчване, на лицето В.
Т., подписало се като „охрана“. Връчването на поканата е съобразно разпоредбата
на чл. 50, ал. 3 ГПК и е редовно оформено. Нотариалното удостоверяване е
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените факти на осн. чл. 179 ГПК, която по делото не е оборена. Представената
по делото Справка от регистъра на осигурените лица от „Г.Е.Б.“ ЕООД за периода
01.2010г. – 12.2012г. не е официален документ, не е подписана от служител на
НОИ и не може да служи като доказателство по делото, че В. Т. не е бил служител
или работник в дружеството към датата на връчване на исковата молба. По делото
са представени две справки от НОИ: с изх. № от 15.01.2019г. относно трудови
правоотношения към 11.10.2010г. на дружеството „Г.Е.Б.“ ЕООД и от 01.07.2020г.
относно информация за периода 01.01.2013г. –
31.12.2012г. Тези две справки не доказват по безспорен начин, че В. Т. не е бил
работник или служител на дружеството към посочената дата, т.к. съгласно чл. 62,
ал. 3 КТ уведомленията за сключени договори, изменението и прекратяването им се
изпращат не до НОИ, а до съответната териториална дирекция на НАП,
удостоверение от която не е представено. Освен това, не съществува основание в
процесуалния закон физическото лице, изпълняващото определена дейност в
канцеларията на ЮЛ – търговец по граждански договор за периода на действие на
облигационната връзка да не се счита за служител по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК. От приложените доказателства не се установява, че В. Т. не е работил на
граждански договор при търговеца. Поради това, че не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване, съдът
приема, че записът на заповед е редовно връчен на издателя на 11.10.2010г. и от
този момент настъпва изискуемостта на вземането по записа на осн. чл. 537 ТЗ вр. чл. 487, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съставът споделя
съдебната практика, че при редовно предявен на издателя запис на заповед с
падеж на предявяване, е без значение дали записът на заповед е предявен на авалистите. Предявяването на запис на заповед с падеж на
предявяване на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането
спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист (в т.см. Решение №206/06.04. 2015г. по т.д.
№3701/2013г., ІІ т.о., Решение №112/23.06.2016г. по т.д.№ 1556/2015г., ІІ т.о.,
Определение №349/04.05.2012 г. по ч.т.д. №135/2011г., ІІ т.о., Определение
№45/13.01.2014 г. по ч.д.№ 2880/2013 г. на І т.о., постановени по чл. 274 ал. 3 ГПК). Поради това, е безпредметно да се обследва дали записът на заповед е
редовно връчен на авалистите – ответници
по настоящото производство, вземането по записа на заповед по отношение на тях
е станало изискуемо с връчването на записа на заповед на издателя на
11.10.2010г.
По
възражението за погасителна давност:
На осн. чл. 537 ТЗ вр. чл. 531, ал.
1 ТЗ искът по записа на заповед се погасява с тригодишна давност от падежа като
по арг. чл. 116, б. б) се прекъсва с предявяване на
иск за вземането. По арг. чл. 422, ал. 1 ГПК искът се
смята предявен на 07.10.2011г. (датата на заявлението в заповедното
производство). Следователно, погасителната давност по отношение на вземането по
записа на заповед не е настъпила и възражението в тази връзка е неоснователно.
По
каузалното правоотношение:
Не е спорно
между страните, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства (Договор за банков кредит №L-32/17.09.2007г.), че записът на
заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на издателя по Договор за
банков кредит №L-32/17.09.2007г. От приложения по делото договор се установява, че същият е сключен между
издателя по записа на заповед, като кредитополучател, юридическото лице „Е.Б.Б.Д.“ ООД, като солидарен длъжник, и банката, като
кредитор, на основание на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
инвестиционен кредит в размер на 2 800 000 евро за придобиване на
недвижими имоти, описани в договора и допълнителни разплащания, свързани с тези
придобивания (чл. 1, ал. 1 от договора). С клаузата на чл. 36 от договора
страните са се уговорили, че за обезпечаване на задълженията по предоставения
кредит кредитополучателят издава в полза на банката запис на заповед с
реквизити като на процесния запис (за сумата от
2 800 000 евро, със срок на предявяване до 17.10.2010г. без разноски
и без протест и с авалисти – ответниците в настоящото
производство и солидарния длъжник по договора за кредит - „Е.Б.Б.Д.“ ООД). Поради това,
че кредитополучателят не се ползва с качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП,
възраженията на ответника, че договорът
за кредит е нищожен на основание този закон поради наличие на неравноправни
клаузи са неоснователни. Ответниците също не са
страни по договора за кредит и съответно - не се ползват от защитата на ЗЗП. Недоказано
и поради това - неоснователно е твърдението за накърняване на добрите нрави със
сключване на договора за кредит.
От приложения като доказателства по делото Анекс №2
от 28.09.2009г. към договора за кредит се установява, че към датата на
сключване на анекса задължението по договора е в размер на 2681226.26 евро,
включващо редовна и просрочена главница. С Анекс №3 от 07.10.2009г. страните са
договорили преоформяне на просрочена главница в
редовна. От съдържанието на Анекс №1,
№2 и №3 се установява, че страните не са договорили изменение на размера на предоставената
сума. След като към датата на последните два анекса е имало генериран дълг и
след като липсват клаузи в анексите за промяна на размера на предоставената
главница, съдът приема, че банката е предоставила договорената сума на
кредитополучателя, който я е усвоил.
По
възраженията за погасяване на дълга по каузалното правоотношение:
По делото е
приложена банкова референция с изх. №347/02.06.2020г. на банката, че
кредитополучателя „Г.Е.Б.“ ЕООД няма кредитни задължения към банката към
02.06.2020г. С определение в протокола от откритото съдебно заседание,
проведено на 05.06.2020г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок да заяви
на какво основание е удостоверила липсата на кредитно задължение на „Г.Е.Б.“
ЕООД. Указанията не са изпълнени от ищеца, както в предоставения срок, така и
към днешна дата. По делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза по
искане на ответниците с въпроси за размера на дълга по договора за кредит,
както и направените погасявания от доброволни плащания от кредитополучателя,
както и от суми, погасени в хода на изп.д. №1626/2010
на ЧСИ М.М.от продажба на ипотекирани за обезпечение
на кредита имоти. Вещото лице твърди, че банката не е предоставила необходимото
съдействие и информация за изготвяне на експертизата и на база предоставените
по делото доказателства не е възможно да се изготви експертиза. Ищецът не се е
явил в две поредни заседания, за които е бил редовно призован, не е оспорил
твърденията на вещото лице, не е направил обяснения. Съдът намира, че с оглед
липсата на съдействие от страна на ищеца за установяване на обстоятелства от
решаващо значение за изхода на делото, а именно: размерът на дълга по
каузалното правоотношение, извършените доброволни плащания от кредитополучателя,
както и погасяване на задълженията по кредита от продажба на имоти по изп.д. №1626/2010 на ЧСИ М.М., е
налице възпрепятстване на доказването от страна на банката за тези
обстоятелства. Същевременно, съдът съобразява предоставената от банката банкова
референция за липса на задължения на „Г.Е.Б.“ ЕООД, което представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт. Съобразява също, че по
делото е приложено Уведомление за извършена
продажба по чл. 131 от ЗДДС с дата 08.10.2010г. и Документ за извършена
продажба с дата 08.10.2010г. по изп. дело №
20107860401626 на ЧСИ М.М., от което се установява,
че по това дело са продадени имоти за сумата от 7040988 лв., от която данъчна
основа – 5867490лв., равностойността на която в евро надхвърля сумата за която
е издаден процесния запис, и дължим данък –
1173498лв. с дата на получаване на плащането на 05.10.2010г. Имотите, които са
описани като продадени действително са имоти, които са договорени като обезпечение
за погасяване на задълженията по Договор за банков кредит №L-32/17.09.2007г.
(чл. 34, ал. 1 от договора). При съвкупната преценка на тези доказателства и на
осн. чл. 161 ГПК съдът намира за доказан фактът, че
задълженията по каузалното правоотношение са погасени от доброволни плащания на
кредитополучателя по договора за кредит и чрез суми, събрани извън
изпълнителното производство, по което е издаден изпълнителния лист по
заповедното производство, продължение на което е настоящото исково производство.
Следователно, към датата на приключване на съдебното дирене, вземането по
каузалното правоотношение не съществува като погасено чрез доброволно плащане и
в изпълнително производство, различно от това, по което е издаден изпълнителния
лист по ч.гр.д. по ч.гр.д. № 42296/2011г. по описа на СРС, 72-ри състав и поради
това, че процесния запис на заповед обезпечава това каузално
правоотношение, съдът установява, че не съществува и вземане по записа на
заповед. Поради тези съображения, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно разноските в настоящото производство:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят
разноски.
Ответникът В.Й.Д. претендира
разноски в настоящото производство в размера на 2250 лв., от които: 2000 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение и 250 лв. – разноски за вещо лице, както
и разноски в производството по т.д. №2888/2018г. на
ВКС в размера на 5977,92 лв., от които: 977,92 лв. – за държавна такса и 5000
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. За претендираната
сума от 2000 лв. са представени доказателства за договорено и платено
адвокатско възнаграждение, поради което, претенцията следва да бъде уважена. Не
са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение
за сумата от 5000лв. за представителство пред ВКС, поради което претенцията не
следва да се уважава. Останалите претенции за съдебно-деловодни разноски следва
да бъдат уважени. На ответника следва да се присъди сумата от 3227,92 лв. от
които: 2000 лв. – за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и съдебно-
деловодни разноски в размер на 1227,92 лв., от които: 250 лв. –
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 977,92лв. - съдебно-деловодни
разноски в производството по т.д. №2888/2018г. на
ВКС.
Ответникът В.М.Д. претендира
разноски от 3000 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства
за договорени и направени разноски, поради което сумата следва да бъде
присъдена.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******срещу В.М.Д., ЕГН ********** и В.Й.Д.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 485 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ да се признае за установено, че
ответниците дължат на банката, при условията на солидарност, сумата от
25 000 евро, представляваща част от дължимите суми по Запис на заповед,
издаден в полза на „Ю.Б.“ АД на 17.09.2007г. за сумата от 2 800 000
евро от „Г.Е.Б.“ ЕООД (с предходно наименование „Б.П.-*“ ООД) и авалиран от ответниците, за която са издадени заповед за
незабавно изпълнение от 14.11.2011г. и изпълнителен лист от същата дата по
ч.гр.д. № 42296/2011г. по описа на СРС, 72-ри състав, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение – 07.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******да плати на В.Й.Д., ЕГН **********,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
3227,92 лв. от които: 2000 лв. – за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 4988/2019г.
на СГС и съдебно- деловодни разноски в размер на 1227,92 лв., от които: 250 лв.
– съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 4988/2019г. на СГС и 977,92лв. - съдебно-деловодни
разноски в производството по т.д. №2888/2018г. на
ВКС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******да плати на В.М.Д., ЕГН **********,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3000 лв. -
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 4988/2019г. на СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: