Р Е Ш Е Н И Е
№2285/24.11.2021г.
Град
Пловдив, 24.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2101 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Н.П.П. *** срещу решение № 260516 от 05.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 6048 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0438-001151 от
09.09.2020 г. на ВПД началник сектор към ОДМВР Пловдив в частта, с която на Н.П.П.,
ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и се иска неговата отмяна, както и отмяна на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът в писмен
отговор на касационната жалба оспорва същата и моли да се потвърди решението на
ПРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно в частта, с която е потвърдено наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно
установени от събраните писмени и гласни доказателства, АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН. Констатирано е, че АУАН не е съставен на мястото, където
нарушението е установено, но тъй като в ЗАНН няма такова изискване, са приети
за неоснователни възраженията в тази насока. Като неоснователно е прието и
възражението, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, тъй като видно от
представените оправомощителни заповеди, както и от протокола за проведен и
успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса за застраховането Боян Власев –
командир отделение към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, е оправомощен съгласно
т.1.4 от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., допълнена със заповед № 8121з-825
от 19.07.2019 г., и отговаря на изискванията съгласно протокол от положен изпит
с рег. № 1030р-34129 от 19.12.2019 г. и заповед № 317з-7914 от 20.12.2019 г.
Отделно от това, на автопатрула е била възложена задача по проверка на
съмнителни лица и МПС, което включва и осъществената проверка. Безспорно е
установено, че П. като водач на МПС на 04.09.2020 г. около 01,50 часа в град
Пловдив на бул. „България“ до № 31 е отказал да бъде пробван с техническо
средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози, като
е потвърдил отказа си да бъде тестван и с техническо средство „Drug check 3000 STK5“, както и да даде
проба в медицинско заведение и в сградата на 03 РУП при ОДМВР Пловдив, за което
му е издаден талон за медицинско изследване № 074517 от същата дата, поради
което районният съд приема, че нарушението е безспорно и категорично доказано.
Като неоснователни са приети възраженията относно неяснотата на отказа на
водача, тъй като нарушението е описано достатъчно подборно с посочване, че
нарушителят отказва да бъде изпробван с техническо средство, конкретизирано по
вид и с фабричен номер, което напълно отговаря на установеното и запълва с
факти диспозицията на законова норма. Като неоснователни са прецени възраженията
на жалбоподателя, че не бил съставен протокол за извършена проверка за
наркотични вещества съгласно чл.5, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй
като проверката не е била извършена именно поради отказа на нарушителя да бъде
тестван. Районният съд е приел, че по отношение на правилно описаното нарушение
е приложена съответстващата санкционна норма на чл.174, ал.3 ЗДвП, а наложената
глоба е във фиксиран размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца. Така определеното наказание според районния съд
съответства на критериите по чл.27 ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл.12 ЗАНН. Според районния съд не са
налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно
установени факти и след обстойна преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
Противно на твърдяното
в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на
обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са
напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските показания, които са изцяло
кредитирани от съда. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е
даден отговор, подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.
Следва да бъде
посочено, че касаторът неправилно възприема изпълнителното деяние, съответно и
нарушението, за което му е наложено административното наказание по чл. 174, ал.
3 ЗДвП. Деянието не се състои в управление на МПС с употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а в отказ на водача да бъде тестван за тяхната
употреба. В този смисъл напълно обосновани и правилни са изводите на районния
съд за липса на допуснати в административнонаказателното производство пред
наказващия орган съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са ограничили правото на нарушителя на защита или да са се
отразили върху валидността на властническото волеизявление.
Касаторът не е
доказал да се е подложил на последващо химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, поради което установените факти налагат единствен извод за правилно
приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като бъде
осъден касаторът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция. Затова
и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260516
от 05.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 6048 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.