РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. ХАСКОВО, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500143 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 28/07.02.2023 година, постановено по гр.д. № 935/2022
година по описа на РС-Д.град е уважен предявеният от К. Т. Й. срещу М. Р. И.
иск с правно основание чл. 30 от ЗН. Намалено е с 2/9 (две девети) идеални
части дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. В. Г., ЕГН
**********, починала на *** година, обективирано в нотариален акт № ****,
с който е дарила на М. Р. И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ****, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006 на изп.директор
на АК с административен адрес ****, обектът се намира в сграда №**,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент състоящ се от две стаи и кухня с
площ на обекта 59.47 кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на сьщия етаж:-обект **** и обект ****; под обекта — няма, над
обекта-****, ведно с избено помещение №***, с полезна площ 2.09 кв.м., при
граници/съгласно документ за собственост / изток-мазе №***, запад-мазе
№***, север-вход"***" и юг- коридор, както и ведно с 1 .9 1% ид.ч. от общите
части на сградата. Възстановена е запазената част на К. Т. Й. от наследството
на М. В. Г., в размер на 2/9 (две девети) идеални части. С оглед изхода на
1
делото, ответницата М. Р. И. е осъдена да заплати на К. Т. Й. направени в
производството разноски в размер на 50 лева.
Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. Р. И.,
която го обжалва чрез процесуалния си представител адв. Д. К. от АК-
Хасково. Основният довод на въззивницата е за недопустимост на атакувания
съдебен акт. В тази насока се излагат подробни съображения: ответницата
била лице извън кръга на законните наследници на дарителката. Ето защо, за
да бъде допустим искът по чл. 30 от ЗН ищцата-наследник по закон следвало
да приеме наследството по опис. Последната не го била сторила в
установения в закона срок. Ето защо не била налице една от двете
кумулативно изискуеми материални предпоставки за предявяване на този иск.
Районният съд не отчел това обстоятелство и се произнесъл по недопустим
иск. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави
искане за обезсилване на атакувания съдебен акт и за прекратяване на
производството по делото. Въззивницата претендира присъждане на
деловодни разноски за двете инстанции.
В установения от закона срок въззиваемата К. Т. Й. не подава писмен
отговор. В с.з. пред въззивния съд за нея се явява упълномощен адвокат Г. Х.,
който изразява становище за допустимост и правилност на съдебния акт и
моли за потвърждаването му. Претендира деловодни разноски за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 30 от Закона за
наследството, предявен от К. Т. Й. против М. Р. И.. Искът е основан на
твърдение, че М. В. Г., която е майка и наследодател на ищцата, приживе е
извършила дарствено разпореждане – прехвърлила е единственият си
недвижим имот (процесния апартамент) на своята внучка – ответницата М. Р.
И.. С това е накърнила запазената част на ищцата в наследството в размер на
2/9 ид.ч. , за която част се претендира намаляване на дарението и
възстановяване на запазената част на ищцата. Ищцата потвърждава, че
2
ответницата е лице извън кръга на законните наследници на М. В. Г..
Признава, че не е приела наследството по опис, като го мотивира с
обстоятелството, че нейната наследодателка с атакуваното дарение е
прехвърлила единствения си недвижим имот.
Няма спор относно заявените от страните факти и те по несъмнен
начин се установяват от събраните по делото доказателства: Ищцата се явява
дъщеря и законен наследник на М. В. Г., починала на **** година.
Ответницата не попада в кръга на законните наследници на наследодателката
Г., тъй като няма основание за наследяване по заместване.
С нотариален акт № ****** година наследодателят М. В. Г. е
прехвърлила чрез дарение, на ответницата М. Р. И., процесния апартамент в
град *****. По делото няма спор, че това е бил единственият недвижим имот
на прехвърлителката, но за останалото имущество, останало след смъртта на
наследодателя – движими вещи, парични авоари и друго, доказателства не са
събирани.
С атакуваното решение РС-Д.град е уважил предявения иск,
приемайки, че наследодателят на ищцата се е разпоредил с единствения си
имот, с който се изчерпва наследството.
Въззивният съд в настоящия си състав, като съобрази оплакванията
на въззивницата и след като извърши проверка за процесуалната
законосъобразност на същото по реда на чл. 269 изр. първо от ГПК, намира
въззивната жалба за основателна.
Решението на РС – Д.град - предмет на настоящата въззивна
проверка, е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустим
иск. Съображенията за това са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 3/19.12.2013 година,
постановено по т.д. № 3/2013 година на ВКС, ОСГК, приемането на
наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да
се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите към т. 4 от това ТР
изрично се прави разграничение между хипотезите на дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания, и завещателното
разпореждане с универсално разпореждане. Само относно случаите, в които
3
наследодателят е извършил завещателно разпореждане с универсално
завещание, ОСГК на ВКС приема, че общото завещателно разпореждане
съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗН придава на лицето, в полза на което е направено,
качеството наследник, а не на кредитор на наследството. Т.е., общото правило
по чл. 30 ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис като материална
предпоставка за допустимост на иска за намаляване на завещателното
разпореждане, намира изключение само в такава хипотези. В останалите
случаи, обаче, е необходимо наследникът да е приел наследството по опис
като материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник по частно
завещателно разпореждане или надарен, който не е призован към
наследяване.
С оглед на посоченото и след като ищцата не е приела наследството
по опис, то тя не е активно легитимирана да предяви иска за възстановяване
на запазената част по отношение на ответницата, поради което предявеният
от нея иск е недопустим. Постановеното от РС Д.град решение следва да бъде
обезсилено и прекратено производството по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в тежест
на въззиваемата следва да бъдат възложени направените от М. И. деловодни
разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК: 2000 лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на което се
представят надлежни доказателства (разписки, обективирани в адвокатските
пълномощни).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 28/07.02.2023 година, постановено по гр.д.
№ 935/2022 година по описа на РС-Д.град.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от К. Т. Й.,
родена на **** в ****, гражданин на *****, със съдебен адрес: гр. Д.град, ул.
"Цар Борис Първи" №5, ет. 3, оф.13, чрез адвокат Г. Д. Х., срещу М. Р. И.,
ЕГН********** от *****, със съдебен адрес град Д.град,, ул. „Цар Борис
Първи“ № 8-а-3, чрез адв. Д. К., иск с правно основание чл. 30 от ЗН, за
намаляване с 2/9 (две девети) идеални части на дарственото разпореждане,
извършено от наследодателя М. В. Г., ЕГН **********, починала на
**** година, обективирано в нотариален акт ****., с който е дарила на М. Р.
И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрен със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006 на изп.директор на АК с административен
адрес ****, обектът се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент състоящ се от две стаи и кухня с площ на обекта 59.47 кв.м., на
едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на сьщия етаж:-
обект **** и обект ****; под обекта — няма, над обекта-****, ведно с избено
помещение №***, с полезна площ 2.09 кв.м., при граници/съгласно документ
за собственост / изток-мазе №****, запад-мазе №***, север-вход"**" и юг-
коридор, както и ведно с 1 .9 1% ид.ч. от общите части на сградата; както и за
възстановяване на запазената част на К. Т. Й. от наследството на М. В. Г., в
размер на 2/9 (две девети) идеални части, - поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА К. Т. Й., родена на **** в ***, гражданин на ****, със
съдебен адрес: гр. Д.град, ул. "Цар Борис Първи" №5, ет. 3, оф. 13, чрез
адвокат Г. Д. Х., срещу М. Р. И., ЕГН********** от ****, със съдебен адрес
град Д.град,, ул. „Цар Борис Първи“ № 8-а-3, чрез адв. Д. К., сумата 2000 лева
– направените деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6