РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 25 октомври Две хиляди и деветнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря Валя
Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 2852 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Р.М.И. *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА”ЕАД,
гр.Враца за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 715/2015г. на ВРС, за
събирането на които е образувано изп. дело №187/2016г. по описа на ЧСИ Г.Б.,
поради погасяване на вземанията по давност вследствие не извършване на нито
едно действие на принудително изпълнение, което да е прекъснало тази давност.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 2618.88 лв. главница, сумата
410.29 лв. лихва за забавено плащане от 29.02.2012г. до 13.03.2015г., ведно със
законната лихва върху главница от 17.03.2015г., както и не дължи 60.58 лв.
държавна такса и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради това, че
вземанията са погасени по давност. В исковата молба се поддържа, че със заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 715/2015г. на ВРС в
полза на ответника, като кредитор са присъдени посочените парични суми. Прави
възражение, че вземанията на ответника по посочената заповед и изпълнителен
лист, като периодични такива, са погасени по давност на основание чл.111, ал.1,
б.”в” от ГПК. Поддържа, че не е получавал нито заповед за изпълнение, нито
покана за доброволно изпълнение по същото дело, а на 12.01.2016г. било
образувано изпълнително дело №187/2016г. по описа на ЧСИ Г.Б.. Развива доводи,
че към момента на образуване на изп.дело са били погасени по давност всички
твърдяни вземания за главница и лихви, изискуеми след 12.01.2013г., а давността
за последното вземане, изискуемо на 30.06.2014г. е изтекла на 30.06.2017г. и
няма извършено нито едно действие на принудително изпълнение, което да е
прекъснало тази давност.
Искът е с правно основание
чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответникът, чрез юр.к. Н., представя писмен отговор, с който оспорва изцяло
исковата претенция, като процесуално недопустима и неоснователна. Поддържа
становище, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение и с оглед правната
квалификация на иска – чл.439, ал.1 от ГПК, същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
/ч.гр.дело № 715/2015г. на ВРС/, по което е издадено изпълнителното
основание. Счита, че такава хипотеза в случая по предявения главен иск не е
налице, тъй като ищецът, длъжник навежда доводи за погасяване на задължението
по давност към момента на образуване на заповедното производство, а такива
възражения е могъл да изложи именно в това производство. Счита освен това, че с
депозирането на молба за издаване на изпълнителен лист и на молба за образуване
на изпълнително дело „Топлофикация-Враца” ЕАД е извършила действия, довели до
прекъсване на давностния срок и в хода на образуваното изпълнително
производство са извършвани редица изпълнителни действия. Твърди, че
образуваното изп.дело №187/2016г. по описа на ЧСИ Г.Б. е присъединено към
изп.дело № 982/2014г. срещу същия длъжник и представя копие от последното.
В първото по делото о.с.з. ищецът
не се е явил, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед на тези факти представителят
на ответника в същото с.з. е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца на основание чл.238, ал.2 от ГПК.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на ищеца,
съдът приема за установено следното:
С изпълнителен лист от 14.04.2015г., издаден по ч. гр. дело №715/2015 г.
на Районен съд-Враца Р.М.И. *** е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА”ЕАД,
гр.Враца
сумата 2618,88 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от
31.01.2012 г. до 30.06.2014 г. за жилище с адрес: гр. Враца, ******, сумата от
410,29 лева - лихва за забавено плащане, за периода от 29.02.2012 г. до 13.03.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 60,58 лева – държавна такса и 400,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
От приложените по делото доказателства се установява, че за удовлетворяване
на вземането по изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело №187/2016
г. по описа на ЧСИ Г.Б., с район на действие ОС Враца. Същото е присъединено
към изп.дело № 982/2014г. на същия ЧСИ, образувано срещу същия длъжник. В тази
насока са представените молба за образуване на изпълнително производство,
уведомление до длъжника изх.№ 1445/22.01.2016г., молба за налагане на възбрана
вх.№01721/10.03.2017г. и др. По изп.дело № 982/2014г. са извършени множество
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давностния срок. Такива са:
налагане на възбрана с постановление на ЧСИ от 11.05.2015г. върху недвижим
имот, собственост на длъжника, настоящ ищец и вписването й в СВ гр.Берковица,
налагане на възбрана с постановление на ЧСИ от 09.05.2017г. и вписването й в СВ
гр.Враца /л.135 от делото/, отново възбрана с постановление от 09.05.2017г. и
вписването й в СВ гр.София/л.143 от делото/, налагане на запор със запорно
съобщение от 18.07.2017г. до „Банка ДСК” ЕАД. На 23.03.2018г. е извършен опис
на недвижим имот и е описана 1/6 ид.част от имот, собственост на длъжника на
адрес: гр.Враца, *******. Имотът е оценен от вещо лице и е представена пазарна
оценка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.2
вр. чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ищецът е редовно
призован за първото с.з., не се е явил и не е изпратил свой представител, не е
взел становище по отговора на ответника и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. На следващо място, предявените искове се явяват вероятно неоснователни,
с оглед направените от ответника възражения и подкрепящи ги доказателства.
Разпоредбата на чл.439 ГПК признава право на длъжника да оспорва при
материалноправна незаконосъобразност принудителното изпълнение. Искът може да се основе само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание. В конкретния случай се твърди, че претендираното
вземане е погасено по давност, поради непредприети изпълнителни действия в
петгодишен давностен период.
По въпросите за погасителната давност в
изпълнителното производство е постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
същото е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли
ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа в
качеството си на взискател със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава
давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна
възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. В мотивите
на задължителното за съобразяване и прилагане ТР №2/2013г. на ОСГТК е
разяснено, че новата давност започва да тече с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. В цитираното тълкувателно решение
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника и др. Посочено
е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според ТР
искането за предприемане на определено изпълнително действие представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от
съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест необходимо е двете
действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо
действие без наличие на другото.
При
така изложеното и с оглед данните по делото, настоящият състав приема, че по
изп.дело № №187/2016 г. по
описа на ЧСИ Г.Б., с район на действие ОС Враца,
образувано въз основа на изпълнителен
лист от 14.04.2015г., издаден по ч. гр. дело №715/2015 г. на Районен съд-Враца
и присъединено към изп.дело № 982/2014г. на
същия ЧСИ са издвършвани множество
същински изпълнителни действия, които са прекъсвали петгодишната погасителна
давност за реализиране на вземането. Не се доказаха твърденията на ищеца за настъпване на факти, след
приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание, както и твърдението му, че претендираното вземане е
погасено по давност, поради непредприети изпълнителни действия в петгодишен
давностен период.
С
оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата
2618,88 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от
31.01.2012 г. до 30.06.2014 г. за жилище на адрес: гр. Враца, ******, сумата от 410,29 лева лихва
за забавено плащане, за периода от 29.02.2012 г. до 13.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 60,58 лева държавна такса и 400,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на ответника
на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на 200.00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.238, ал.2 вр. чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения отрицателен установителен иск от Р.М.И., ЕГН ********** *** против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА” ЕАД, гр.Враца за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
14.04.2015г., издадени по ч.гр.дело № 715/2015г. на ВРС, за събирането на които
е образувано изп. дело №187/2016г. по описа на ЧСИ Г. Б., присъединено към
изп.дело № 982/2014г. на ЧСИ Г.Б., а именно: сумата 2618,88 лева,
представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2012 г. до 30.06.2014
г. за жилище на адрес: гр. Враца, ******, сумата от 410,29 лева лихва за
забавено плащане за периода от 29.02.2012 г. до 13.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 60,58 лева – държавна такса и 400,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.М.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА” ЕАД, гр.Враца с ЕИК ********* сумата 200.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………