МОТИВИ: По
НОХД №- 588/18 на ПОС.
Срещу подсъдимият Н.Д.К. е повдигнато обвинение по чл. 116, ал.1, т.
6, пр.2, вр. чл. 115, вр.
чл. 63, ал.2, т.1 от НК,понеже на 13.12.2003 г., в гр. Пловдив, като непълнолетен,
но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, умишлено е умъртвил другиго - Б. Ф.М., като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението
и счита,че наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия трябва да
бъде индивидуализирано при баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Частният обвинител и граждански ищец,чрез своя повереник
изразява съгласие с обвинителната теза на прокурора.Моли да се уважи приетия за съвместно разглеждане
граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият
моли да бъде оправдан.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е допуснат предявения от
пострадалата Ш.И.М. граждански иск в размер от 100 000/ сто хиляди/
лева,обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.116
от НК,ведно с лихви от настъпване на събитието до окончателното им изплащане и
разноските по делото
Съдът,възоснова на
събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната
съвкупност,намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
К. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин от цигански
произход, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Вечерта
на 13.12.2003 г. пострадалият Б. М. бил в стопанисвано от А.П. заведение, находящо се в кв. „С.”, на ул. „*** в гр. П.. При престоя
си в заведението,М. седял на една маса със
свои познати, и измежду които и св. Д.
Р.. Според последният,чийто показания съдът е приел и на основание чл.281 ал.4,вр. ал.1 т.2 пр.2,той
пристигнал в заведението към 20.30 часа заедно с П. Г.,Б.Ч.
и негов познат на име С.. Там
заварили пострадалия да седи на маса с други хора и да употребява алкохол. Наложило се Р. за около половин час да напусне
заведението с групата, с която о пристигнал и когато отново се върнали видял,че компанията на пострадалия са взели
бутилка водка „Флирт“ и продължават с пиенето на алкохол. Свидетелят Д. Р. седнал при тях,също употребил алкохол,но
не много.Видял,че пострадалия също упротребява
алкохол, видимо личало,че е пиян,като в един момент залял с вода момче,което седяло на тяхната
маса,но св. Р. не могъл реално да посочи
каква според него е степента на
алкохолното опиянение на пострадалия. Към 23.00 часа Р. си тръгнал с
автомобил, заедно с трите
придружаващите го лица. Едновременно с тях заведението напуснал и пострадалия М.. Отвън групата на Р. потеглила с автомобила,като св.
Р. видял как М. се заговорил отвън на улицата с непознат за свидетеля човек,а
след това как се отправя сам по улицата
в северна посока и към р. Марица.
Същата
вечер св. Н.А., св. Я.А. и подс. Н.К.,като последните двама към онзи момент били на по
16 години, се срещнали в кв. Столипиново на гр. Пловдив. Свидетелят . А. управлявал собствения
си лек автомобил „Мерцедес” и първо качил в колата св. А. и подсъдимия К..
После се
обадил на приятелката си - св. З.М. и я поканил да се видят. М. се
съгласила и тримата я взели от дома й с автомобила, управляван от св. А..
Свидетелката седяла на предна дясна седалка, а св. А. и подс.
К. седели на задната седалка. Зад св. А. се намирал св. А., а подсъдимия стоял зад М.
Спрели
до заведение, купили бира и кафе, които консумирали в автомобила. Когато изпили
напитките и малко след 23 часа те се насочили
с управлявания от св. А. автомобил , към
обществено известния на
населението в квартала „боклук-блок” на
ул. „****”. Там спрели пред източната/предна/
фасада на блока, да си
говорят,преди да оставят св. М.. Прозорецът на шофьорската врата на св. А.
не бил отворен изцяло.В това време
пострадалият М.,*** приближил спрелия от св. А. автомобил. Забелязал че в автомобила се намира св. М. и започнал да
псува и обижда на турски език св. А.. Питал го защо му е взел „проститутката“/
имайки предвид св. М.,освен това казал на св. А. повече да не минава от това место Пострадалия пресегнал с ръце през прозореца на автомобила и хванал
горната част на дрехата на св. А. и започнал да го дърпа към себе си. Начина на
това негово поведение убедили свидетелите А. и А.,както и подс.
К.,че пострадалия е видимо пиян. Свидетелят
А. носел кръста си газов ПИСТОЛЕТ. При така проявената агресия от пострадалия
М. помислил да го употреби,за да отблъсне нападението. Предвид обаче позицията
в която се намирал на седалката и това,че
М. го държал с ръце в областта на
шията, то св. А. преценил,че не може да
направи това. За това започнал да
натиска вратата на автомобила
навън,за да отблъсне М. и излезе извън
автомобила. Свидетелката М. се опасявала,че може да последва
по-сериозен конфликт и започнала да дърпа св. А. навътре в автомобила и
с това попречила той да излезе
навън.Тогава подс. К. и явно ядосан от поведението на М. решил да излезе от автомобила и да се саморазправи с пострадалия. Отворил задна
дясна врата и бързо слязъл от
автомобила. Насочил се към пострадалия М.,като
преминал от предната част на
колата и започнал да го удря с юмруци. В
следствие на това пострадалият паднал на
земята в една локва. След като се изправил М. решил да избяга и започнал
тичешком да се отдалечава от колата в
посока намиращ се наблизо трансформатор. Подсъдимият тичайки също го последвал
и като го застигнал извадил нож с дървена дръжка, с дължина на острието около
12 см., който носел у себе си. С ножа
нанесъл удар в тялото на пострадалия М. откъм гърба, в лявата му част, след което се върнал в автомобила
при останалите. Бил видимо спокоен и
казал на седящия до него св. А.,че трябва
да тръгват бързо, защото е „ударил”пострадалия и пояснил,че го е ударил с нож.
Тези думи свидетелите А. и А. ясно разбрали,но св. А. не повярвал на тези
приказки на подсъдимия.Свидетелят А. подкарал автомобила и четиримата се
отдалечили от мястото, като малко след това св. М. напуснала автомобила. При
това движение в колата св. А. и подсъдимия се уговорили да не казват на никого
за случилото.Свидетелят А. чул смисъла на това,което си говорят двамата,но
продължил с недоверието си относно думите на подсъдимия,че е „ударил“ с нож
пострадалия.Малко след това тримата се разделили. Преди да се прибере в дома
си, подс. К. отишъл до брега на р. Марица, северно от
№ ** на ул. „**” в гр. Пловдив и хвърлил ножа, с който пробол пострадалия, в
реката.
В резултат на
нанесения от подс.
К. на пострадалия М. удар с нож, на последния били причинени прободно-порезна рана на кожата на гърба, в ляво, до
гръбначния стълб, нараняване на лявата половина на белия дроб с разрязване на
сравнително големи разклонения на бронхите и съдовете на белия дроб, разрязване
на долния ръб на шесто ребро в ляво, разрязване на левия страничен израстък на
6-ти гръден прешлен. Тези наранявания
причинили излив на кръв в гръдната кухина в
ляво и навлизане на въздух в лявата половина на гръдната кухина /пневмоторакс/. Пострадалият започнал да изпитва сериозни
затруднения в дишането, тъй като вдишвал и поглъщал кръв. Започнал да вика за
помощ.
Към 23,30 ч. на същата дата, лицето А.Г. се намирал в близост до блока на
ул. Сокол и пред входа на №-17.Той се
намирал там защото имал желанието да
извика и срещне своята бивша приятелка св А.Х.. Подсвирвал
с уста и викал името на свидетелката,която забелязала,че той
употребявал алкохол,но тя не изявявала желание да се среща с
него.Междувременно свидетелката чула някаква шумотевица пред съседен вход на
техния блок, чула викове на жени,но тъй като
живеела в чупката на блока не могла да
забележи каква е причината за това. На следващия ден св. Х. разбрала,че
е имало лице намушкано с нож и това била
причината за чутите от нея викове.
Така след като пострадалият М. получил удара с
ножа,близо до трансформатора и
въпреки сериозното нараняване той успял да се добере до жилищния вход на ул. „***,който видимо отстои на около 100
метра от трансформатора. Имал намерение да потърси помощ и започнал да тропа по вратите на
апартаментите. Той се изкачил до втория етаж на този вход и почнал да чука на
вратата на св. А. По това време тя спяла,но се събудила,станала от леглото и отворила входната врата на жилището си.
Видяла го да лежи до прага й, като около тялото му видяла кръв. Попитала кой го
е ударил,но той не и отговор,а само на
турски зовял за помощ. Свидетелката
започнала също да вика за помощ и при
това се появили нейни съседи,като бил подаден сигнал до полицията. Живеещия на
съседната улица св. А.А. гледал телевизия и според
него било след 23.00 часа, когато до тях дошъл негов познат.Той му съобщил,че
пострадалия М.- шурей на А.,*** и бил
ударен с нож. Свидетелят веднага отишъл на адреса и видял М. да седи превит на две и
около него наличието на кръв.
Освен това забелязал,че по тялото на М. има прободна
рана в лявата страна. Попитал го кой го
е пробол,но пострадалия само
охкал.Свидетелят качил пострадалия с помощта на съседско момче и с колата на последния го закарали до Окръжна
болница. При приемането му в спешно отделение и спешна хирургия при МБАЛ
„Пловдив”АД, пострадалият бил в клинична смърт. Направеният опит за реанимация,
включващ и торакотомия, бил неуспешен и лекарите
констатирали настъпването на смъртта му.
През целия период след нападението над него,
извършено от обв. К. на 13.12.2003г„ пострадалият
изпитвал страдания и мъчителни изживявания, които продължили до настъпване на
смъртта му.
След получаване на сигнала за случилото се, при
пристигане на разследващия екип, около блока,жилищния вход и на мястото, където
пострадалият лежал, преди да бъде откаран в лечебно заведение, бил извършен оглед на местопроизшествието, тъй
като в този момент органите на разследване възприели,че това се е случило в чертите или близо до жилищния вход. За
извършеното действие били съставени протокол и фотоалбум към него /л. 5-11 от
т.1 на ДП/. При огледа били иззети: 3 бр. тампони, напоени с кафеникавокафява течност и поставени в пликове.
С протокол за
доброволно предаване от 14.12.2003
г. /л. 12 от т.1 на ДП/, били приобщени дрехите, с които пострадалият бил
облечен в нощта на убийството /черно кожено яке, сива фланела, кафява фланела,
чифт дънков панталон с колан и калъф за мобилен
телефон и чифт черни кожени обувки/.
С протокол за
доброволно предаване от
07.01.2004 г. /л. 86 от т.1I на ДП/, чрез предаването й от А.Г., била приобщена
зелена маскировъчна шуба/яке.
В края на месец април 2017г. подс. К. се
срещнал със св. К.А., по повод метадонова програма, в
която двамата били включени. По това време на улицата покрай тях преминал св.
Я.А. и тогава подс. К. заявил на св. К.А.,че Я. е убил пострадалия М.,който е известен с
името Г.. Казал на свидетеля,че първоначално св. А., с произвището
*** и той-К. първоначално започнали да
бият пострадалия,а след това от колата
излязъл св. Я.А. и ударил с нож Г.-пострадалия,който побягнал. На следващия ден
св.А. бил казал на подс.
К. да не казва на никого. Свидетелят К.А.
повярвал на казаното му от подс. К., и от своя страна, разказал на други хора в кв.
„Столипиново” какво му е казал подсъдимия.
Така в началото на
месец май 2017г твърденията на подс. К. достигнали до знанието на полицейски служители в
отдел КП при ОД на МВР - Пловдив и работата по разследването била
активизирана.Подсъдимият К. бил
разпитван на няколко пъти като
свидетел,включително и пред съдия,при което той заявил,че автор на убийството е
св. Я.А..Заявил,че преди последния да
осъществи това и тримата- Я.А., Н.А. и той излезли от колата,провокирани от
поведението на пострадалия. И тримата
започнали да нанасят удари на пострадалия до момента,в който св. Я.А. извадил
нож и нанесъл един удар в тялото на пострадалия. След това пострадалия се отдалечил и подсъдимият го видял да влиза във входа на
един от жилищните блокове на ул.
***.Свидетелят К.А. също бил разпитан пред съдия,където потвърдил изказаната му от подс.
К. версия при какви обстоятелства и в присъствието на кои лица
св. Я.А. намушкал в гърба с нож
пострадалия М.-известен на св. К.А. с произвището Г..
При така установените и пресъздадени от
тези лица факти за инцидента в началото на месец май 2017г разследващите
органи започнали да събират сведения и
доказателства относно установяване
авторството на деянието. Предвид
установения кръг от лицата,които са присъствали на проишествието било
планирано провеждането на процесуално-следствени действия – разпити на лицата
от този кръг за изясняване на обективната истина. На това основание за да се
подпомогне извършване на разследването било поискано и психологическо
подпомагане от Института по психология при МВР – София, с цел провеждане на
полиграфско изследване и такова било осигурено.
Така на 10.10.2017 г., за
извършване на планираните действия по разследване и установяване на извършителя
на престъплението, в отдел КП при ОД на МВР - Пловдив били доведени св. Я.А.,
св. Н.А. и подс. К.,които били разпитани в качеството
им на свидетели по делото. За проверка на показанията, депозирани от подс. К.- , в
качеството му на свидетел, били
извършени разпознавания /л. 190-195 от т. 3I на ДП/, при които той посочил св.
Я.А., като лицето, за което по-рано е заявил, че е извършител на убийството на
пострадалия М., а св. А. разпознал, като човекът, когото сочел в показанията си
с прякор „Ф.”,който да е управлявал лекия си автомобил и да е присъствал на
инцидента. Свидетелката Й. и в качеството си дипломиран психолог провела полиграфски изследвания на далите за това
доброволно съгласие свидетели Я.А. и Н.А.. Резултатите от тези изследвания
дали основание на св. Й. да заключи, че св. Я.А. и св. А. не са участвали в
извършване на престъплението, но знаят кой е извършителя и го прикриват. При
наличието на тези улики и при
проведените следтестови беседи се установило в степен
на вероятност,че и двамата са станали свидетели на част от действията на подс.
К. и че той е лицето,което им е заявило,че е намушкал пострадалия. С двамата
свидетели били проведени следствени
действия-разпит на свидетел и те
независимо един от друг потвърдили,че от
автомобила,в който са се намирали и след появата на пострадалия М. е излязъл
единствено подс. К.. Той нанесъл няколко удара в
тялото на пострадалия,който при това паднал на земята.След това побягнал,при което подсъдимият го
подгонил,като след малко се върнал,влязъл в автомобила и заявил,че е „ударил“
пострадалия с нож.
Проведеното от св. Б. изследване на подс. К., от своя
страна, го довел до извода, че той е вероятният извършител на убийството. Като
част от това полиграфско изследване св. Б. провел с него също следтестова беседа, при която К. му заявил, че той е автор на нанесения удар с
нож на пострадалия М. в нощта, когато същият е бил убит. Както по отношение
на свидетелите Я.А. и Н.А.,така и
спрямо подс.
К. получените резултати от изследванията и беседата с него от психолога
св. Б. били предадени на
разследващите и на ангажираните по случая полицейски служители при ОД на
МВР – Пловдив. На това основание
оперативните действия предхождали проведените разпити на А.,А. и К. Извършването на оперативните действия се
координирали между от полицейските служители и пред св. П., който беседвал с подс. К., последният
признал, че именно той е намушкал пострадалия М. в гърба, описал част от
фактическата обстановка по случая и
че след като се разделил със свидетелите
А. и А., изхвърлил ножа в близост до дигата на р. Марица.
Процесуално-следственото
действие разпит на обвиняем бил проведен в присъствието на служебен защитник,при което подс. К. потвърдил,че той е намушкал веднъж в областта на
гърба пострадалия М.,който след това
побягнал към близките блокове. Посочил фактически подробности за ножа и начина,по който е пробол пострадалия.
Същия ден на 11.10.2017г. бил осъществен и
следствен експеримент с
участието на подс.
К. и сл. защитник /л. 168-181 от т.3 на ДП/,като при провеждането на същия
подсъдимият посочил улицата и мястото, където е нанесъл удар с нож на
пострадалия М., както и механизма, по който го е направил.
Бил извършен и втори следствен експеримент с
участието на подс.
К. и сл. защитник /л. 182-189 от т.3 на ДП/, при
който подсъдимия посочил мястото, където
е хвърлил ножа, с който е пробол в гръб пострадалия М..
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите : Р.,И.М.,Р. Г.,А.Х.,А. А., З.К., Д.А., А.А.,
Ал. М., К.А.,Ил. Й.,И.Б.,Е. П.,Б.М.,Н.А., К.А.,И.П.,Ш.М., А.Н. и Р.О.. Същата
се установява и от приоритетната част в показанията на св. Я.А. и частично от
показанията на св. З.М. и обясненията на подс. К., а
така също и от съдържанието на останалите материали,които по реда на чл.283 НПК имат значение за изясняване на
обстоятелствата по делото: протокол за оглед и фотоалбум-л. 5-11,протоколи за
доброволно предаване-л. 12,л.86,л.87,удостоверение за наследници-л. 61,СХЕ-л.
64, СМЕ на труп-л. 65-70,СМЕ-зи на ВД-ва –л. 82,л.74,л.76 от Том 1 на сл. Дело: протокол за
обиск на лице-л. 30,Тройна СМЕ-л. 112-120,Допълнителна СМЕ-л. 126-134,Комплекса
СППЕ-л.147-161,сл.експерименти-л. 168-180,л.182-188, ВД -2бр СД-л.181,л.189
,протоколи за разпознаване-л. 190- 192,л. 193-195,св. съдимост-л.
236237,л.239,л. 242-244 и характеристика-л. 240
от Том 3 сл. Дело:удостоверение за раждане-л. 16 от Том 4 сл. Дело и
полиграфско изследване №- ***, чийто гриф за секретност е изтекъл към 18.април
2018г .
От заключението на вещото лице по изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на трупа на пострадалия М. № 416/2003 /л. 65-70 от т. 1 на ДП/,
която бе
потвърдена от замененото в. лице д.р
Б.в.л. се установява,че при изследването на трупа на Б.
М. са били установени: прободно-порезна рана на кожата
на гърба в ляво до гръбначния стълб, нараняване на лявата половина на белия
дроб с разрязване на сравнително големи разклонения на бронхите и съдовете на
белия дроб, кръв в гръдната кухина в ляво, наличие на въздух в лявата половина
на гръдната кухина /пневмоторакс/, аспирация
/вдишване на кръв/, наличие на кръв по хранопровода и в стомаха, данни за остро
малокръвие на вътрешните паренхимни орани, разрязване
на долния ръб на шесто ребро в ляво, разрязване на левия страничен израстък на
6-ти гръден прешлен, състояние след оперативно отваряне на лявата половина на
гръдната кухина /торакотомия/, следи от инжекционни
убождания в областта на шията, охлузване по предната повърхност на дясната колянна става.Смъртта на лицето се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на остра кръвозагуба и
събиране на въздух в лявата половина на гръдната кухина с притискане на лявата
половина на белия дроб. Значение за смъртта има и аспирацията /вдишването/ на
кръв в белия дроб от разрязаните съдове и големи разклонения на бронхите в
лявата половина на белия дроб. Смъртта не е настъпила непосредствено след
нараняването и е било възможно пострадалия да измине известно разстояние, да
потърси помощ и др.
Кожната рана е с характера на прободно-порезна
и е причинена от действието на предмет с остър режещ ръб и остър връх /нож и
др./. Раневият канал е с дължина около 12 см, с
посока отзад напред, отгоре надолу и леко отляво надясно. Предвид намалението
на обема на лявата половина на белия дроб и промяната на анатомичното
съотношение между него и гръдната стена дължината на раневия
канал е най-късата дължина с възможност раневият
канал да е с по-голяма дължина.От характера на кожната рана и раневия канал за нараняващия предмет да се направят някои
допълнителни изводи. Острието на предмета е с най- голяма ширина не повече от
28 мм. Дължината на острието е по-къса от 12 см. Острието на предмета,
респективно ножа е проникнал в меките тъкани на гърба и в гръдната кухина с
острието нагоре. Острието е само с
един режещ ръб и гръб с дебелина около 2-3 мм, който по време на проникването в
кожата и в гръдната кухина е бил обърнат надолу.
Преди смъртта си пострадалият е
консумирал алкохол и се е намирал всредна степен на
алкохолно опиване.
Според заключението на вещите лица по изготвената в
хода на
досъдебното
производство тройна
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 165/2017 -л. 112-120 т. 3 от ДП, смъртта на Б.
М. е настъпила в резултат на остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност
поради остра кръвозагуба и събиране на въздух в лявата половина на гръдната
кухина /левостранен пневмоторакс/,
с притискане на левия бял дроб, като за настъпването на смъртта е допринесла и
развилата се аспирация на кръв в белите дробове от разрязаните съдове и
разклонения на бронхи в левия бял дроб.Установените травматични увреждания са
причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто по своята
характеристика може да е нож, каквито са и самите данни от разпитите на
свидетелите, характеристиките на причиняващия предмет са подробно описани в
първоначално изготвената съдебномедицинска експертиза на труп, като те са
съобразени точно с характеристиките на наличния раневи
канал в гръдната кухина.Пост традалият Б. Ф.М. е имал възможността и е изпитвал
мъчителни болки и страдания, мъчителен недостиг на въздух, осъзнавал е
безпомощното си състояние и настъпването на смъртта, т.е. смъртта е настъпила
по особено мъчителен за него начин.
Според заключението на вещите лица по изготвената в
хода на досъдебното производство допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 256/2017-л. 126-134 от т. 3 от ДП, особено мъчителния начин за пострадалия се е проявил,предвид състоянието му след травмата, пряко свързано с настъпването на
смъртта, при което той е изпитал по продължителни и силни страдания и мъки,
отколкото при обичайно настъпване на смъртта. Това може да е свързано както с
използваното средство, така и с продължителността на настъпване на смъртта и
изпитваните болки и страдания през това време. В случая вещите лица не имат предвид прилагане на някакви
специални изтезания,като това състояние
,за да се чувстват болките трябва да е
бил в съзнание.
При анализа на дадено травматично увреждане, именно
естеството на увреждането, патогенетичните и патофизиологичните промени, както и причината за смъртта са
тези, които определят дали то е довело до изпитване на свръхмерни
болки и страдания, мъчително състояние на предсмъртна болка и безпомощност,
задух, нарушения в дихателния и сърдечен ритъм, ясно осъзнати и чувствания от
загиващия, т.е. смъртта да е настъпила по особено мъчителен за него начин.
Свидетелските показания са само допълнително потвърждение, визуален и словесен
израз на този мъчителен начин.
Според заключението на вещите лица в конкретния казус развилата се кръвозагуба,
както и фактът, че смъртта на пострадалия е настъпила за по- продължителен
период от време, а не веднага след нанасянето на увреждането, липсата на
значима черепно- мозъчна травма дават основания за извода, че пострадалият е
бил в ясно съзнание непосредствено след травмата.Наличието на развиваща се
дихателна недостатъчност в резултат на директните наранявания и разхерметизирането на гръдната клетка, състоянието на
мъчителен недостиг на въздух и учестяването на
сърдечната и дихателната честота, с мъчителен и неовладяем
задух, създава усещане у пострадалия за безпомощност и предусещане на
настъпваща смърт, което е безспорно особено мъчително усещане. Тези усещания са
засилени и от вдишването не на въздух, а на кръв в белите дробове, което е
довело до тяхното частично „запушване” и изключване от дишането, т.е. отново до
изявен задух с тежките последици от него.Относно изпитваните болки и страдания
е отчетен наличие на субективен фактор, който е строго индивидуален за всеки
човек и зависи до голяма степен от неговия праг на чувствителност и болка. Не
съществува обективен медицински метод, по който да бъде установено техните сила
и интензитет. В медицината има обобщени критерии за чувството на болка, изхождайки
от клиничния опит на лекарите и от естеството и локализацията на увреждането.В
случая не е толкова значима болката от
нараняването и последващата патофизиологична
верига, колкото мъчителния задух, недостиг на въздух и задушаване до самото
настъпване на смъртта. Това е типичен пример за настъпване на смърт при
сравнително ясно съзнание с изпитване на значителни мъчителни усещания от
липсата на кислород в резултат както на самата кръвозагуба, така и от
значителното нарушение в акта на дишането, поради разхерметизирането
на гръдната клетка и изливането и събирането на кръв в нея.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.
147- 161 от т. 3 на ДП подс. К. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ
- гр. Пловдив. Получавал е психиатрична помощ в заведението, във връзка със
зависимост към психоактивни вещества. Установената диагноза е психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди,
синдром на зависимост. Качеството на психичните му функции е съхранена.Той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл
да ги ръководи във времевия период 13-14 декември 2003 г., както и към момента
на изготвяне на заключението. В състояние е да участва във всички етапи на
наказателния процес и да се защитава сам. Може да дава достоверни показания,
относно фактите, имащи значение за делото.
От заключението на извършената в
хода на досъдебното производство химическа експертиза л.64 от т. 1 на ДП
,концентрацията на алкохол в кръвта на починалия М. е била 2,09 на хиляда.
От заключенията на извършените съдебно-медицински експертизи на
ВД № 01/04 - л. 72 от т. 1 на ДП, № 86/03- л. 74 от т.1
на ДП и № 87/03 л. 76 от т.1 на ДП, по
мъжка зимна шуба, ушита от сиво-зелен маскировачен
плат, не се е доказало зацапване с кръв; по черно кожено яке, фланела, дънков панталон и 1 чифт кожени обувки има зацапване от
кръв, която е човешка и е от група А /бета/, като е
възможно да произхожда от Б. Ф.М., но и от всяко друго лице от тази кръвна
група; по марлени тампони с червеникави зацапвания
има зацапване от кръв, която е човешка и е от група А/бета/,
като е възможно да произхожда от Б. Ф.М., но и от всяко друго лице от тази
кръвна група.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица,понеже
са изготвени професионално и с
необходимите опит от съответната област на човешкото познание.
Изцяло кредитираните
от съда показания на групата
свидетели:Р.,И.М.,Р. Г., А.Х.А.А., А.А., Ал. М., К.А., Е. П., Б.М., Н.А., Ш.М.,
А.Н. и Р.О. е основана върху разбирането на съда,че тези показания се
отличават с логическа последователност, обективност и липсата
на заинтересованост по отношение на представените от тях факти. Проверената с оглед основанията
на чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.2 НПК част от показанията
на св. Р.,за която свидетелят заяви,че няма спомен се възприема от съда като
обективно основание,предвид изминалия много
голям период от време от датата на събитието. На същото основание съдът възприема показанията на св. К.А.,които
той е дал пред съдия на ДП / т. 3
л.67-68/.
Показанията на свидетелите Я.А., Н.А. и частично на
З.М. се явяват съществени по отношение
предмета на обвинението и възприетата от съда фактическа обстановка и следва да
се анализират детайлно.
Показанията
на тези свидетели имат отношение към времето и мястото на възникналото проишествие на 13.12.2003г в гр. Пловдив, в какво и спрямо кого са се изразявали действията
на пострадалия, какво е било отношението
и какви са били действията на намиращите се вътре в автомобила трима свидетели
и подс. К. спрямо него.Според съда с оглед пълното
изграждане на вътрешното убеждение е важно да бъдат посочени всичките
установени различия или противоречия
между техните показания и обясненията на
подс. К., без оглед дали се явяват съществени
или не.
Различията в показанията на свидетелите А. и А.
касаят кой от намиращите се на задната
седалка на автомобила – св. А. и подс. К. къде е
седял. В показанията си пред съда от с.з. на 16.07.2018г и на 01.10.2018г св. Я. А. твърди,че седял на задната седалка и зад
стоящата пред него св. З.М.,като въпросната вечер св. А. управлявал леката си
кола „ Мерцедес“. За това обстоятелство св. А. е категоричен,че зад него на
задната седалка се намира св. Я.А.,докато подс.К.
седял зад св. З.М.. Свидетелката М. не е
сочи както по хода на съдебното следствие,така и при разпита й на досъдебното производство
местоположението на седящите зад нея две лица,но е категорична,че се е возила
на предната седалка до водача–св. А..
Според съда съществено значение за установяването на този факт допринася
проведения следствен експеримент,при чието възпроизвеждане в съдебната зала
категорично се установи как подс. К. показва какво е
било местоположението му в купето на автомобила, от коя задна врата на
автомобила е слязъл,за да предприеме саморазправата си с пострадалия.
Друго различие се явява твърдението на св.Я.
А.,който при условията на чл.281 ал.1
т.1 и постигнато съгласие между
страните потвърди освен другите обстоятелства и заявеното от него на ДП от 11.10.2017г,че по време на инцидента,в
момент когато пострадалия М. се бил пресегнал през отворения прозорец на
автомобила, държал и дърпал с едната си
ръка яката на дрехата на св. А., то в другата си ръка държал нож.Свидетелят А. не сочи да е видял нож в ръцете на М.,
в момента,когато последния го псувал и го дърпал с за яката на
дрехата,пресягайки през прозореца на автомобила. При допуснатия по хода на
съдебното следствие повторен разпит на св. А. той не потвърди това обстоятелство. В тази връзка
съдът не възприема,че и това различие
между показанията на св. А. и св. А. се явява от съществено значение по
делото.Тази изразена колебливост от св.Я. А. за този факт също не
намира подкрепа в показанията на св. А.,
св. М.,както и в обясненията на подс. К..
На следващо место подобна е оценката на съда и по отношение различието в показанията на
свидетелите А. и Я.А. за това какво са разбрали като основание за поведението
на пострадалия М.,той да започне да отправя
псувни и закани спрямо св. А.. Свидетелят А.
в хода на съдебното следствие и при разпита си на 01.10.2018г заяви,че
поводът М. да отправя псувни и закани спрямо св. А. и да го дърпа с ръце за яката на дрехата е бил присъствието на св.М. в
автомобила на св. А.,което и в подобен смисъл е заявил и на ДП. За това
обстоятелство св. А. на съдебното
следствие твърди,че не е разбрал какъв е повода пострадалия да отправя
псувни и да прави опити за саморазправа с
него,което е твърдял и по хода на
ДП. Обясненията на подс.К. подкрепят показанията на
св. Я.А. за този факт,тъй като както на ДП,така и пред съда той е
категоричен,че пострадалия е проявил агресивно поведение спрямо св. А.
недвусмислено заявявайки отношението си към св. М.. Това различие,според съда
не е съществено, не е основание да се констатира като
противоречие,тъй като то не внася
съмнение в извода на съда,че анализираните показания на свидетелите Я.А. и
Н.А. се намират в обща логическа относно
интерпретирането на основните факти за това, в какво са се изразявали действията на
пострадалия и последвалите спрямо него
действия на подс.К..От местоположението на което се е
намирал на предната шофьорска седалка св. А. твърди,че в момента, в който той бил преустановил
движението на своя автомобил и четиримата-той, св. М.,св. Я.А. и подс. К. седели в автомобила и пиели кафе внезапно се приближил
пострадалия М., който св. А. не
познавал,като по отношение проявената агресия
и действията на пострадалия спрямо св. А. показанията на св. Я.А., и обясненията
на подс. К. не се намират в съществени противоречия
между си. Свидетелят А. и подсъдимия
потвърждават заявеното от св. А. за изразените от пострадалия действия спрямо св.
А.,което е същественото.
В различен и противоречащ на така обсъдените показания на свидетелите А. и Я.А. се явяват
показанията на св. М.. Според съда показанията на този свидетел изразяваха явен
стремеж за укончливост, опит да изключи своето присъствие или неглижира случващото се
по време на инкриминираното събитие. Пред съда св. М. представи своя
спомен,че тя седяла на предната
седалка до св. А.,а на задната се
намирали подс. К. и св. Я.А..Заяви,че нямала спомен
относно това да е бил възникнал конфликт между св. А. и друго лице, което да се
е намирало отвън автомобила,като едва преди
няколко месеца разбрала,че имало намушкан човек с нож въпросната вечер
на инцидента. Отрече тя да е
предприемала действия, с цел да възпира св. А. в опита му да слезе от
автомобила си и да започне разправа с някого. Позова се на своя спомен,че често
пъти е излизала със св. А., возила се в негов автомобил,когато в автомобила
също се возили и други деца,така както е бил и случаят,когато се возили с тях
св. Я.А. и подс. К.. „Споменът“ на свидетелката не се възстанови при поставянето й в очна ставка със св.
Н.А.,като по отношение това дали тя е дърпала св. А., заяви че го е дърпала,но
противно на логиката отрече знанието си каква е била причината за това.
Свидетелката бе поставена в очна ставка
със св. Я.А.,при която тя отрече да е станала свидетел за възникнал физически
конфликт извън автомобила. Отрече да е чула думите на подс.К.,
който,според свидетелите А. и Я.А., след
както напуснал автомобила и осъществил физическа саморазправа с пострадалия, се
върнал,седнал на задната седалка и ясно
заявил,че е „ударил“ с нож пострадалия.
Свидетелката бе лаконично неопределена и
в отговора си дали е виждала подс. К. да слиза от автомобила,като заяви,че
въпросната вечер Я.А. и К. били слизали на няколко пъти от автомобила за кафе и
цигари.
Свидетелката М. бе поставена в очна ставка с подс. К.,при която потвърди показанията си,че не е видяла
никой да напада с хулни
думи и действия св. А., като не е видяла никой от намиращите се с нея в автомобила три лица да осъществява някакво физическо насилие над
пострадалия,в смисъл и да е видяла как
пострадалия е бил намушкан с нож.
Според съда
оценката на показанията на св. М. следва да се определи като
частично правдиви по отношение нейното
присъствие вечерта на инцидента, мястото на което е седяла в автомобила на св.
А., липсата на обективна възможност
да установи непосредствено дали
пострадалия е намушкан с нож и
отвеждането след проишествието до нейното жилище. По отношение тези
обстоятелства показанията на св. М. съвпадат с кредитираните от съда показания
на свидетелите А. и Я.А.,които също потвърждават,че не са видели въпросното
намушкване с нож.. Останалата част от показанията на св.М. се явяват нелогични и с това се оценяват като
отказ да съдейства за установяване обективната истина по делото.
Съдът кредитира показанията на св. Я.А.,Н.А. и К.А.
в частта им относно това дали след
инцидента взаимоотношенията между А.,Я.А. и подс. К.
са се изразили в проведена между тях среща в дома на А.,за да уговорят своето
мълчание за случилото се.
В показанията си св. Я.А. заяви,че е бил проведен разговор между него,св. А. и
К.,като се уговорили да не казват за
случилото се. Относно този факт
свидетелят заяви,че това се случило „после“ –след убийството, а след
това спрели да се виждат едни с друг. На проведения с него повторен разпит св.
А. пояснява,че след случая той не се е
уговарял и да се е срещал с никой от останалите,за да говорят за убийството.
Показанията на св. А. пред съда изясняват основното му разбиране за случая.
Свидетелят твърди,че не е взел на
доверие казаното от подс. К.,че е „ ударил“ с нож
пострадалия.На това основание
показанията му,че след случая той
не е поддържал никаква връзка с подс. К. и не е
разговарял с него и св. Я.А. се възприемат от съда като правдиви,тъй като се
явяват израз на логическо нормално поведение и последователна позиция по хода
на цялото наказателно производство. Обективна подкрепа на тази показания на
свидетелите А. и А. се явяват показанията на св. К.А.. Тя е категорична да е
имала знанието преди да бъде разпитвана за инцидента с пострадалия М.,да
познава последния и да е участвала на среща в дома си между нейния син,св.Я.А.
и подс. К.,за да се уговарят да премълчат знанието си
за случая.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
намира,че показанията на свидетелите Н.А. и Я.А. се явяват годно
доказателствено средство по отношение тяхното присъствие на
случая и в част от проявените от подс. К.
действия спрямо пострадалото лице.На това основание смисълът,което влага в
понятието св. Я. А.,че „после“ те се разбрали да не казват за случая,явно се
отнася за времетраенето,когато и тримата са били в автомобила на А.. Според
съда житейски разбираем е бил първоначално изявения стремеж у св. Н.А. в хода на ДП да премълчава своето знание за случилото се
събитие и да не споменава имената
на св. М..Подобно поведение, обективно
изразявано от лицата с този етнически произход да избягват среща с органите на
реда е проявил по хода на ДП и св. Я.А.,до момента, в който и с
двамата е бил проведен разпит пред
съдия,където са изяснили и посочили по-качествена по обем и насоченост
фактическа обстановка.
Според съда показанията на групата свидетели З.К.,Д.
А.,Ив. П.,Ил. Й. и И.Б. следва да бъдат анализирани поотделно от останалата
група свидетели,наред и с общата им съвкупност
с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по
делото. Обективната страна на тази показания представя предпоставките и основанията
на полицейските служители от КП
при ОД МВР- Пловдив да започнат
оперативни действия по установяване достоверността на получената оперативна информация от св. К.А..
Последният на 04.05.2017г споделил тази информация на полицейските органи в
6-то РПУ-Пловдив, с пояснението,че я е получил от подс. К.,който
му посочил кой е автора на убийството на
пострадалия М. през м. декември 2003г, как се е случило това и кои лица са
присъствали на инцидента. Предвид това е налице необходимост тук да се отбележи
несъстоятелността в тезата на защитата,че работата на полицейските органи не
била прецизна по т.нар. „студени
досието“, които били възобновявани, в смисъл с тенденциозното намерение да се
посочи виновното лице,но без и както
било в случая да бъде изяснена
фактическата обстановка.
Показанията
на свидетелите З. К. , Д. А. и Ив. П. кореспондират с естеството на пряката им
служебна дейност. Същата е наложила да подновят
ОИМ за това убийство през 2003г, възоснова на
данните получени от св. К.А. през м. май 2017г.Към този момент полицейските органи,наред с друга имали
също и
недостоверна информация,че евентуално св. Я.А.,св. Н.А. и подс. К. може да имат някакво отношение към извършеното
убийство на М.. За това още през 2004г
били извършени беседи с тези лица,при което се установило,че тримата поотделно
изградили някакво алиби за своето местопребиваване през нощта на 13.12.2003г и
че не са били заедно. Предвид постъпилата конкретна информация от св. К.А.
отново отпочнали
оперативни действия по нейната проверка.Първоначално се установило,че тримата били заедно в автомобила на св. Н.А.
и че със тях е била жена с име З.,както и че св. Я.А. бил намушкал с нож
пострадалия М.. Тази информация представил подс.
К.,за което той бил разпитван в качеството си на свидетел пред
съдия.Извършената проверка на данните представени от подс.
К. от разпита му като свидетел пред
съдия довела криминалистите до извода,че
е налице противоречие относно факта,кой е нанесъл удар с нож в тялото на М.- дали св.
Я.А. или подс. К.,като на инцидента присъствали освен
двамата и свидетелите Н.А. и З.М.. При проведената беседа със св. А. той за пръв път изяснил,че
саморазправа с пострадалия М. осъществил единствено подс.
К.,който нанесъл удари с ръце по тялото
на пострадалия,а след това при влизането си в автомобила на
св. А. споменал,че е „ударил“
пострадалия с нож. Независимо от това
била проведената беседа и със св. Я.А.,която довела до идентичен резултат по отношение
какви са били действията на подс.К. спрямо
пострадалия,че К. му нанесъл няколко
удара с юмруци,че пострадалия побягнал,като К. го последвал. Малко след това К.
се върнал и при влизането си в автомобила
заявил,че е „ударил“ пострадалия с нож.. Полицейските органи решили с
цел насочване на разследването, да поискат съдействието на
психолози от института по
криминалистика- София,за да се осъществи психологическо подпомагане с това изследване спрямо св. Н.А. св. Я. А. и
подс. К.. . Полифизиографското
изследване с Я.А. дало резултат, че той
не е съпричастен към извършеното престъпление С оглед така установените улики
на 11.10.2107г и на другите било
извършено полиграфско изследване. По
отношение свидетеля Н.А. и с неговото
доброволно съгласие, св. Ил. Й., в
качеството си на психолог извършила
полиграфско изследване. Процедурата на
това изследване включвала необходимостта изследващия да установи какво е
психичното състояние на изследвания и съобразно това условие дали може да го проведе. След като св. Й.
установила,че състоянието на св. А. е такова,че той може да
възприема елементарни въпроси и да дава
отговори по тях, тя осъществила полиграфско изследване,чийто резултат давал в
степен на вероятност св. А. да прикрива кой е извършител на
престъплението и че той не е автор на престъплението. Резултата от изследването
св.- Й. веднага споделила на
криминалистите,които отново приканили св. А. да сподели своите знания по
случая. Последния споделил това,което знае по случая и на същия ден с него бил
проведен разпит пред съдия, в качеството му на свидетел. Свидетелката Й.
отделно на този ден извършила полиграфско изследване със св. Я.А..Отново тя
предварително се убедила,че той е в
такова психично състояние,че може да възприема елементарни въпроси и да дава
отговори по тях. Резултата от изследването давал в степен на вероятност,че А.
знае кой е намушкал пострадалия М. при инцидента. Това дало основание
разследващите да осъществят разпита на
този свидетел пред съдия на същия ден. Неизависимо
от действията на св. Й. с подс. К. било извършено полиграфско изследване от св. Б..
Той също се убедил,че психичното състояние на К. е такова,че той може да възприема
елементарни въпроси и да дава отговори по тях и поради това извършил
изследването. Резултата сочел,че в степен на вероятност К. е намушкал с нож пострадалия М.,вечерта на
инцидента.С оглед на този резултат от изследването и веднага след него криминалистите провели беседа с К.,при което той заявил
подробности за случая и се уличил в авторството на деянието. В присъствие на
служебно назначения му защитник веднага след това му било повдигнато и
предявено обвинение,като на проведения разпит за това К. посочил нови
допълнителни факти за инцидента и отново заявил,че той е нанесъл удара с ножа в областта на гърба на
пострадалия.
Според съда така обсъдените показания на групата
свидетели полицейски служители: З. К.,Д. А.,Ив.П.,Ил.Й. и И.Б. следва да бъдат
кредитирани изцяло. Констатираното противоречие в показанията на св. К. по реда
на чл.281 ал.1 т.1, при така постигнатото съгласие между страните касае
внасяне на допълнително уточнение какво е имал предвид свидетелят при
разпита на ДП,където е заявил за „ паралелно“ извършвани беседи с подсъдимия К. и
свидетелите Я.А. и Н.А.,докато пред
съда заяви,че с тези лица се работило последователно. От една страна това
противоречие съдът не намира за съществено,предвид установените по хода на
съдебното следствие обстоятелства от показанията на свидетелите Й. и Б.,които
заявиха,че поотделно и независимо един
от друг,всеки от тях е извършвал своите
полиграфски изследвания, подготвителни и след тестови беседи.На следващо основание св. К. потвърди
за предварително разделение на криминалистите по групи,които да провеждат
беседи независимо едни от други,след
получаване резултатите от полиграфските изследвания. Така св. Д. А.
заяви,че той е провел беседата с Н.А.,докато св. Ив. П. е провел беседата с подс. К..
Противно на поддържаното от защитата становище,косвено потвърдено и от подс. К. съдът не намира в изложените от тази група
свидетели показания тенденциозност и желание да
променят фактите от случващото се пред тях. Така св.Д. А. добросъвестно
посочи,че когато подс.К. бил доведен в управлението,за да се провежда с него
беседа,след полиграфското изследване е споменавал пред полицейските
служители,че взема метадон. На свидетелят не му било
ясно дали някой в това време е осигурил метадон на К.,при все,че престоят на подсъдимия за провеждане на
полиграфското изследване и проведената с него беседа и продължил няколко часа.
Свидетелят И.П. зави,че в качеството си на криминалист се запознал със случая и първоначално провел беседа с К. в 6-то
РПУ,където последния посочил,че Я.А. е
автор на убийството.Свидетелят, с оглед проведените полиграфски изследвания със
св. Н.А. и св. Я.А. същата вечер посетил
К. на работното му место,където бил
нощна смяна и от там го отвели за
изследване с полиграф. Добросъвестно свидетелят заяви
пред съда,че в един момент К. е заявил на
полицейските служители,че е бил
наркоман, но в момента не бил зависим. Никой
свидетел от тази група не представи в своите показания факти, които той да не е възприел лично и на
това основание съдът да достигне до извода,че свидетеля прави предположения
или излага такива с тенденциозна цел. Показанията на тези свидетели се
оценяват от съда като добросъвестни и с необходимата хронологична
последователност относно това,кога, къде и какви действия е извършвал всеки
един от тях. Съществената оценка на показанията на тази група свидетели се
явяват фактите,които те представят за начина,по който се е събирала
информацията по случая и дефинираното поведение на всяко едно от лицата,за
което е имало оперативна информация,че има отношение към това убийство.Тези
показания се намират в обща логическа връзка с останалите и кредитирани гласни
и писмени доказателства по делото,което дава основание съдът да ги възприеме
изцяло като достоверни и годни доказателствени средства. На това основание
показанията на свидетелите Й. и Б. се
кредитират не с оглед резултата от проведените полиграфски изследвания на подс. К. и
свидетелите Н.А. и Я.А. и че подсъдимия е автор на престъплението,а относно
неговото психично състояние и изразено поведение. На това основание съдебната
практика е еднозначна: Р. №-89–2012г по н.д. №$2978/2011г,Р.№-95/2010 по н.д.
749/2009г,Р. №- 216/2017г по н.д. №-924/2016г,Р. №- 603/09г по н.д.№- 669/2018г
на ВКС и др. Извън посочените групи
свидетели съдът намира за основателно да
изложи аргументи относно съдържанието на показанията дадени от св.К.А. и
представи оценката си за тях. Свидетелката опроверга пред съда истинността на твърденията на подс.
К. за организирана среща в дома й,където
се били разбрали да не казват за инцидента с убийството. Основанието свидетелката да бъде
привлечена за разпит на ДП са фактите
изложени от К. на разпита му като
обвиняемо лице, след като той променя
насоката на обясненията си,че не е автор на убийството и че е имало
среща в дома на А.,където тя го била заплашвала и че му предложили пари да
мълчи за убийството.
Съдът кредитира тази част от обясненията на подс. К.,в която той
заявява присъствието си в автомобила на св. А. в инкриминираната
нощ,броя и имената на останалите пътници
в автомобила и ориентировъчното местоположение на автомобила,където до тя се е
приближил пострадалия М..Съдът кредитира
обясненията му в частта, в която представя фактите за агресивното поведение
с думи на пострадалия спрямо св.
А. и какво е било основанието за това поведение, обстоятелството,че той също при това време е напуснал купето на
автомобила, за това,че пострадвалия е
бил прободен с нож,че бил прободен в областта на гърба, относно
представяните от него факти пред полицейските служители,че Я.А. е автор на
убийството и участието му в проведеното с него полиграфско изследване. За тези
обяснения по хода на съдебното следствие се събраха се събраха достатъчно безпротиворечиви
гласни доказателства и бе проверено съдържанието на намиращите се в кориците по
делото писмени доказателствени средства,които съдържат факти за тези
обстоятелства.
Съдът не
кредитира останалата част от обясненията
на подс. К., дадени по хода на съдебното следствие
като достоверни.Обясненията на подсъдимия се явяват основно доказателствено средство,като правната
доктрина определя необходимостта
обясненията да бъдат поставени на прецизен анализ и съпоставянето им с целия доказателствен материал,за да се даде отговор дали те се
явяват само и единствено защитна
позиция.Основанията за тази оценка на съда
кореспондират с установената
колебливост, непоследователност, нелогичност и противоречивост на представените от подс. К. обяснения. В обясненията си дадени пред съда от с.з. на 01.10.2018г той заяви,че не е вземал участие във възникналата
физическа саморазправа между св. Н.А. и пострадалия М.,поради което св. А.
излязъл от автомобила и започнал да нанася удари с юмруци на М. и за това
последния паднал на земята.Свадата продължила между двамата, при което св. Я.А.
също излязъл от автомобила,извадил кама и с нея ударил отзад
пострадалия.Твърди,че той и св. З.М. също били за момент извън автомобила, след
което четиримата се прибрали в автомобила,но после с доза на неопределеност
твърди,че М. като видяла намушкването избягала от проишествието.
Както св. Н.А.,така и св. Я.А. заявиха в своите показания ,че не са усвоили
конкретното място,на което е бил
намушкан пострадалия,тъй като той побягнал в посока уличен трафопост и
преследван от подс. К.. Свидетелката М. е
категорична,че не е виждала св. Н.А. да напуска автомобила и да се саморазправя
физически с някого.Твърди,че никой от останалите три лица,които са се намирали
в автомобила не са участвали в подобно
нещо.На това основание тя отрече да е виждала каквато и да е саморазправа,като по този начин
частично опроверга обясненията на подс. К., тя или
някой от останалите двама свидетели да е виждал удара с ножа и потвърди показанията на свидетелите А. и
А.,които се явяват достоверни относно
обстоятелството,че при отдалечаването на пострадалия от автомобила и скриване
зад трафопоста не е било физически възможно да се установи това обстоятелство.
Според съда липсва основание да се кредитира тази част от обясненията на
подсъдимия и с оглед установената
непоследователност при интерпретирането на тези факти.Версията, която е
изграждал по хода на наказателното разследване
е търпяла промени от това,че е автор на деянието, през това,че само е
участвал във физическа саморазправа с пострадалия,до твърдението,че не е
участвал в такава спрямо пострадалото лице,не е излизал от автомобила, излизал
е от автомобила, но не участвал в свадата с пострадалия и че св. М. избягала от
проишествието. Обясненията на подс.
К. не се подкрепят от гласните
доказателства по делото по отношение
твърдението му, че след като пострадалия бил намушкан, той и свидетелите
А. и Я.А.,след погребението на пострадалия била организирана среща в дома на
св.К.А. били предлагани пари,за да мълчи и че св. А. го е запрашвала. Оценката
на тази част от обясненията на
подсъдимия за съда е че те се явяват нелогични. Какво е било основанието св. А.
и неговата майка- св. К.А. да уговарят или да заплашват К. да си мълчи,при
липсата на основание те да прикриват св. Я.А.,ако той е бил извършителя на убийството.
Отношението на св. Н.А. спрямо св. Я.А. не се е изразявало в нещо различно от това,каквото е било и спрямо подс. К.. А. първоначално е представил позицията си пред
полицейските органи и която е потвърдил
на първия си разпит на ДП,че не знае как
и кой е извършил убийството, с
първоначално взетото от него намерение преди всичко да не намесва себе
си като свидетел по делото. Посоченото от него
твърдение на разпита му по хода на съдебното следствие,че той не е
вярвал,че подс. К. е намушкал пострадалия е възприето
от съда като логичен мотив и постъпка. Фактът,че независимо един от друг, както
св. А.,така и св. Я.А. в един момент и след първоначалните им откази да съобщят
действителната обстановка по инцидента,тази им позиция е била оборена при полиграфските изследвания с тях и те категорично са уличили подс.
К. като автор на убийството,тъй като той им съобщил веднага след завръщането си
в автомобила какво е сторил на пострадалия,то този факт се явява еднопосочен.
Тоест съдът намира, че най-малко за
разлика от св. Я.А.,то св. Н.А. няма логическото и житейски обоснованото
основание вместо „действителния“ извършител на престъплението неоснователно да сочи подс. К.. Липсата
на последователност по отношение на това твърдение подсъдимия представи
малко по късно при неговия разпит. На зададен конкретен въпрос точно с
какви думи са го заплашвали и какъв е бил смисълът на заплахата при срещата
след погребението в дома на А.-ви,той потвърди,че е имало такава среща,но и че
св. К.А. и нейния съпруг не са го
заплашвали. Съдът възприема само като защитна
тезата на подс. К. за изразеното при разпита
му по хода на съдебното следствие
твърдение,че по време на извършеното му
полиграфско изследване той не се чувствал добре,тъй като приемал метадон
и по време на присъствието му в
полицейското управление, в този момент не бил на себе си,като довод защо е заявил,че е автор на престъплението. Конкретиката на полицейските действия на 11.10.2107г се е
изразила в това,че след като с К. е бил
проведена беседа в 6-то РПУ,той е бил
освободен и късно вечерта е бил на работното си место-вечерна смяна. След като
уликите спрямо него се обосновали в достатъчна степен е било взето решение той
да бъде изследван с полиграф;
К. бил взет от работното си место, в момент,когато работил с една машина за
почистване на повърности. Той не изказал възражение
да бъде подложен на полиграфско изследване. Никой от разпитаните за това
обстоятелство свидетели не заяви пред съда,че състоянието на подсъдимия в този
момент е било неадекватно. На това основание съдът не намира заявените от
подсъдимия обстоятелства,че по време на изследването с полиграфа
той не се чувствал на себе си, за
достоверни.При зададените му въпроси за начина на прием на метадон
той заяви пред съда,че кризата го била хванала като го взели полицаите от работното място.Пред да го отведат той
изпил дозата си,но се поправя,че я изпил
сутринта и като отишъл на работа нямал в себе си. Не можа да убеди съда точно
колко пъти е следвало да пие метадон,предвид
разнопосочните си отговори за това,но заяви,че макар и да е следвало да взима няколко пъти метадон през денонощието,когато отишъл на работа необяснимо
защо в себе си не носил. Първоначално заяви че сутрин и вечер го приема, а след
това, че пие метадон
много пъти през деня. Част от
посочените противоречия между
обясненията на подс.К. и показанията на
свидетелите З.М., Н.А.,А. А. и К.А. бяха проверени и по реда на чл. 143 от НПК,като според съда установиха допринесоха за потвърждаване на оценката, че в
показанията на свидетелите Н.А.,Я.А. и К.А. липсва тенденциозност.
Извън кръга на достоверността съдът оставя и
обясненията на подс. К.,че по време и след
проведеното с него полиграфско изследване той бил физически малтретиран от
полицейските служители,което се
представи като теза за следващото основание защо той е признал
авторството на деянието. Според него
психолозите от института по
криминалистика св. Ил. Й. и св. Б. го
били по ръцете по време на изследването и с юмруци.Твърди,че след това
изследване той бил подложен на физически побой и от няколко полицейските
служители криминалисти.При липсата на метадон и това физическо насилие над него той заяви
пред съда,че това било основанието той да заяви на св. П.,че е автор на престъплението и да
измисли къде е бил хвърлил ножа,което
също не било истина.
Относно
изразеното от подс.К.
становище,че спрямо него е било упражнявано физическо насилие и че той не се
намирал в адекватно състояние на 11.10.2107г е налице противоречие между тези
обяснения и част от писмените доказателствени
средства,които са приложени по делото. В
кориците на делото се намира приложен медицински картон,който е бил издаден на
12.10.2017г по повод молбата на защитата за осигуряване на адекватно лекарско
наблюдение над задържания К.. Предвид създадената от 2014г процедура по изпълнение
на изискванията за условия и реда за
осъществяване на програми за лечение на
задържаните и лишените от свобода лица,зависими от опиоиди
и други специфични заболявания, на този ден бил извършен преглед от лекар на
К.. Съдържанието на медицинския картон отразява,че един ден, след като той е
бил разпитван в качеството му на обвиняемо лице е бил прегледан и е отрекъл
спрямо него да е била употребявана
физическа сила от служебни лица.-т.4 л. 13 сл.д.Дефинираното поведение
на подс. К. на разпита му както обвиняемо лице на
11.10.2017г,в присъствието на защитник е при осигурена в пълна степен защита на
неговите права по реда на чл. 55 от НПК и
възможността той и защитника да предявят своите претенции пред
разследващите органи или да откажат да дават обяснения.
Съдържанието на проведените на този ден следствени
експерименти бяха проверени от съда,чрез възпроизвеждане на аудио-видео
записите на приложените като ВД-
2бр СД,в които са отразени
обстоятелствата от този използван способ за доказване. При възпроизвеждането на
тези ВД-ва в съдебната зала съдът не намери разминаване между писмено отразените в
протоколите обстоятелства и възпроизведените на екран видео и аудио записи. Тук
следва да се отбележи,че защитата в последствие представи довода,че при
провеждането на сл. експерименти е било
оказвано неправомерно въздействия върху подсъдимия. Като основание за това
защитата посочи момент от проведения пръв експеримент, когато едно от
присъствалите длъжностни лица прави опит
гласно да укаже на К. последния покаже как е излязъл от
автомобила,за да се отправи към
пострадалия М.. Обективно това обстоятелство бе установено при възпроизвеждането, но съдът установи,че
непосредствено след това провеждащия
експеримента следовател ясно игнорира това указание на полицейския служител и
разпореди да не се намесва в провеждането на
процесуално-следственото действие. При това възпроизвеждане на ВД-ва съдът категорично
се убеди,че приложените по делото като писмени доказателства-2бр.
следствени експерименти се явяват достоверни,с оглед отразените в тях
обстоятелства и отговарят на обективната действителност. Същите съдържат
необходимите по реда на чл. 129 НПК атрибути
и отразяват лицата,които са присъствали и от които произхождат.Според
съда съществено значение по извършената проверка на тези доказателства се
явява и установеното поведение на подс. К. при проведените експерименти,което се намира в
противоречие на изказаната защитна теза,че не бил на себе си. В присъствието на
своя защитник и при видимо спокойно състояние той демонстрира къде се е намирал в автомобила,от
коя врата на същия е слязъл,за да се отправи към пострадалия и последвалите му
действия спрямо последния с ножа.
Представените
от съда налично установени противоречия
между обясненията на подс. К., с които отрича
авторството на деянието и анализираните
гласни и писмени доказателства дават
основание съдебният състав да приеме,че обвинителната теза не почива единствено
на направеното от К. самопризнание и в случая разпоредбата на
чл. 116 ал.1 от НПК,така както пледира защитата не е налице. Кредитираните от
съда обяснения на подс. К.,които е дал на ДП и с
които признава авторството на деянието не се намират в изолация от
останалите гласни и писмени доказателства,които съдът е поставил на
анализ,оценка и е кредитирал за това. Безспорно
правото на подсъдимия да депозира обяснения,каквито намери за необходимо,без да се съобразява за тяхната достоверност
е основно негово право.Според
съда именно от това принципно положение и възникващото по реда на чл. 116 ал.2 НПК задължение е изградена цялостната проверка на всички доказателства,които
подкрепят тезата на обвинението или поддържат защитната позиция. На това
основание съдът намира,че изложената от подс.К. версия
в хода на съдебното следствие се явява защитна позиция,която се явява изолирана и без подкрепата на анализирания доказателствен материал. Тази защитна позиция не разколебава изграденото вътрешно
убеждение на съда за установените
безспорни и проверени правнорелевантни факти за авторството на деянието.
Съдът не възприема за достоверна изказаната от
подсъдимия и възприета,като описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт от прокурора версия,че след като св. Я.А. заявил на подсъдимия,че ще
го издаде,то подс.К. в този момент решил да „изпревари“ А.. Обективните факти по делото
сочат,че това „изпреварване“ реално се е
осъществило,като подсъдимия казал своята си версия за случилото се на св. К.
А.,как св. Я.А. е намушкал с нож
пострадалия М.. Реално основанието К. да бъди извикан в РПУ и да потвърди тази си версия е станало едва
след като св. К.А. подал информацията на полицейските органи. Проявеното
първоначално поведение на св. Я.А. и това на св.Н.А. недвусмислено
установяват,че те не са имали намерение да разкриват каквито и да са факти за
инцидента.
При така установената безспорна фактическа
обстановка съдът намира,че подс. Н.К. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъпление по чл. 116, ал.1,
т. 6, пр.2, вр. чл. 115, вр.
чл. 63, ал.2, т.1,вр. чл. 54 от НК, понеже на 13.12.2003г., в гр. Пловдив, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил другиго - Б. Ф.М., като убийството
е извършено по особено мъчителен начин за убития.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Макар
той да е бил непълнолетен, навършил 16
години, към момента на извършване на престъплението е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. Убийството на пострадалия е извършено от подс.
К. с пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал обществено опасния характер
,предвиждал е обществено опасните му последици и е искал и допускал тяхното
настъпване.
От субективна страна
за умисъла на подсъдимия следва да се съди и от вида на използването
оръжие и от областта на човешкото тяло, в която е нанесено поражението.Според съда фактът че е бил
нанесен единствен удар,но с нож,чието острие е проникнало на 12см в тялото на
пострадалия, в областта на белия дроб,от ляво на гръбначния стълб, определя
използването на значителна сила,за да премине острието през връхната шуба и
останалите дрехи,с които е бил облечен пострадалия, при което са засегнати
жизнено важни функции на дишането.Тоест обективните действия на подсъдимия са били насочени към причиняването на смъртта
на пострадалия, а не към причиняването на телесна повреда.
Обективната
страна на деянието, с оглед квалификацията – по особено мъчителен начин
за убития е налице в случая.Заключението
на вещите лица по назначената Допълнителна тройна СМЕ от ДП не бе оспорено от
страните. То представи от медицинска гледна точка обстоятелствата,които
определят извънредните мъки ,болки и
страдания за продължителен период от време,за да се определи наличието
или не на свръхмерни болки. Категорично бе
представено становището на вещите лица,че в случая в състоянието си на ясно
съзнание пострадалия се е намирал в
мъчително такова,изпитвал е болка от
безпомощността си, задух,нарушения в дихателни си ритъм и чувство на
обреченост,което предвид обобщените критерии в медицината за чувството на болка
дават основание да се възприеме,че е
изпитвал особено мъчително усещане. На
това основание наказателната доктрина безпротиворечиво
определя установяването на субективната страна и необходимостта от определянето
на медицински критерии,като основание при съпоставяне на останалите
доказателства по делото да се определи
евентуалното наличие на този
квалифициращ състав от към обективната
му страна. - Р. №- 373/96г по н.о.д. №-158/96г ВС, Р. №-582/2000г,н.д.
№509/2000г, Р. № 319/2018г по н.д.
№-1123/17г,Р.№-15/18г по н.д. №$1239/17г,Р. №-311/18г по н.д. №-922/17г,Р. №-
121/18г по н.д. №-385/18г,Р. №- 68/18г по н.д. №$ 39/18г,Р. №- 293/18г по н.д.
№- 862/17г и Р. №$ 117/18г по н.д. №- 363/18г на ВКС. На това основание от
правна страна съдът намира,че убийството е извършено по особено мъчителен за
пострадалия начин.
В хода на съдебните прения защитата представи
тезата,че обвинението почва изцяло върху
направеното от подс. К. самопризнание, последното било изтръгнато
чрез насилие над него,тъй като по делото се твърди,че му били нанесени телесни повреди,не бил изяснен мотива за
извършване на деянието, не било установено оръжието,с което е извършено
убийството,приетия като доказателствено средство следствен експеримент бил опорочен,
неправомерно били използвани неграмотността и липсата на житейски опит на подсъдимия,когато
са били осъществявани част от процесуално
следствените действия с него.
Съдът намира за необосновани наведените от защитата
доводи.Относно състоянието на
подсъдимия,в което се е намирал по време
на проведените с него на ДП разпит,като обвиняем и следствени
експерименти на 11.10.2017г,съдът
представи съображенията си,че тази версия се явява изолирана и не е
подкрепя от доказателствата и доказателствените средства по делото.
Допълнително от заключението на вещите
лица по изготвената СППЕ-за се
установява,че той има ясен спомен,подреден
и целенасочен изказ.Дефинира собствена мотивация на поведението си и притежава достатъчен капацитет,за да
изгражда защитна стратегия. На това
основание и с оглед изявеното от подсъдимия поведение на ДП и взето отношение
спрямо повдигнатото обвинение по хода на съдебното следствие съдът намира,че
доводите на защитата се явяват необосновани. Подсъдимият е тридесет годишен мъж
с обективно изразено поведение на зрял житейски индивид. В хода на съдебното
следствие бе направен недобросъвестен опит той да бъде представен като
човек,който поради своята неграмотност и
прием на наркотици проявявал неразбиране на обикновените житейски ситуации.
Никой от свидетелите по делото,нито от възпроизведения видео материал или от експертите психолози не е установил подобно поведение,за каквото бе претендирано от защитата.Конкретните обстоятелства по делото дават обективния отговор на въпрос на защитата защо
не е установен като наличност корпус деликти. Очевидна
е невъзможността след повече от 14
години и при така представеното и
кредитирано от съда обяснение на подсъдимия да се търси и намери ножа,с който е
бил прободен пострадалия. Според защитата по делото не е установен какъв и бил
мотива за извършване на престъплението.Този извод на защитата не се възприема
от съда за обоснован. Установената по
делото липса на предшестващи проишествието отношения между пострадалия и подсъдимия и
изразеното от последния свое поведение,непосредствено след като е осъществил
деянието дават възможност да се определи този мотив. При последващото
си влизане в автомобила и когато подс. К. заявил
на свидетелите А. и Я.А.,че е „ ударил“
с нож пострадалия той се е държал като спокоен човек,макар и скоро навършил 16 годишна възраст. Това дава
основание да се определи,че престъпния
мотив е бил ръководен от проявена
раздразнителност спрямо агресивните действия на пострадалия спрямо св. А., а с
оглед изпития преди това алкохол и стремеж за личностна самоизява.
Съображенията на защитата по отношение проведените сл. експерименти основаха
тезата за тяхното опорочаване,с оглед неправомерната намеса и даването на
указания на подс. К..Защитата заяви в своята
пледоария, че в първия по време
експеримент е налице съществен пропуск,тъй като подсъдимия е
демонстрирал как нанася удар с ножа в дясната част на гърба на пострадалия,при
все че доказателствата по делото сочат,че удара е нанесен в лявата част на
гърба. Това обстоятелство според съда е налично,предвид приложения към
експеримента фотоалбум -.т. 3 фотоси 16 и 17 от ДП. Но същото не прави съдържанието
на това доказателствено средство
опорочено,тъй като изразеното от подс. К. действие е
продиктувано от неговия спомен за случващото се преди около 14 години. По отношение на този
експеримент защитата посочи доводите ,че
по време на неговото провеждане били давани указания от разследващите
какво трябва да покаже подсъдимия,както и че
участието на поемни лица-свързани с
охранителната дейност буди съмнения за достоверността на съставения протокол. Съдът намира,че защитата
не обоснова тези си изводи, тъй като при възпроизвеждането на ВД-записи от
проведените сл. експерименти не се
установи такава намеса,в какъвто
смисъл защитата претендира. Видимо и гласово при това възпроизвеждане се
установи,че се задаваха уточняващи въпроси към подсъдимия,а не подсказващи или
указания какво той да направи, както защитата твърди.С оглед пълната проверка на тези доказателствени средства съдът допусна
разпита на поемните лица,които са присъствали на тяхното провеждане. Показанията на поемните лица не даде основание да са отчете,че те са били
служебно ангажирани с този случай или са
имали интерес от тяхното провеждане.
Правните аргументи на защитата по отношение липсата на изградената от
обвинението правна квалификация на деянието
се основаха върху установения факт,че по време на деянието пострадалия е
бил употребил алкохол в голямо количество. Този факт е потвърден от приетото като писмено доказателствено
средство протокол от извършена СХЕ на пострадалия,при която е отчетено
наличието на алкохол в кръвта от 2.09 промила- т.1 л.64 от ДП. Без да посочи
изрична съдебна практика практика правилно защитата определи,че при това количество алкохол и нанесен единствен удар не би следвало да е налице тази квалификация. Съдът счита,след
като обсъжданата правна квалификация е била предмет на изследване от съдебната практика на ВС и
ВКС,то практиката ясно е определила
основанията да се възприеме или отхвърли тази квалификация.Продължителността
на преживяните
страдания-бавната смърт или нанасянето на един фатален удар не може да са
единствени критерии и основание за прилагане на тази
квалификация,според правната доктрина. Съществено се явява конкретиката
на случая относно начина на
осъществяване на деянието, при което с оглед постигнатия резултат са настъпили
предсмъртните мъки.Според доктрината
от значение се явяват или броят,
или мястото на нанесения удар, от което
като непосредствена последица са причинени предсмъртни мъки, като за обективни критерии са възприети
продължителната агония,преживяната безспомощност и
страх от достигнатия резултат. Не са налице
правни аргументи и подкрепящи ги за това доказателства,че пострадалия не
е починал по особено мъчителен начин. Представените заключения на вещите лица
по двете разширени СМЕ-зи дават обективната предпоставка за това състояние на пострадалия,предвид вида на
нараняването и функцията на засегнатите органи от това. Дори и при обсъденото
от вещи лица установено значително
количество алкохол в кръвта на
пострадалия те не внасят съмнение в изводите си,че са били налице силни страдания и мъки по силни от обичайното настъпване на смъртта.
При така посочената правна квалификация и след като
се съобрази с целите на специалната и
генералната превенция и обстоятелствата на чл. 54 от НК,съдът намира,че
наказанието на подс.К. следва да се определи при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.Смекчаващи
обстоятелства се явяват семейната
ангажираност и изминалия значим период от време от извършване на деянието.Отегчаващи
обстоятелства са лошите характеристични данни.
Най справедливо е на подс.
К. да се наложи наказание от седем
години лишаване от свобода,предвид основанията на 63 ал.2 т.1 от НК,тъй като
към датата на осъществяване на престъплението
той е бил навършил шестнадесет годишна
и е налице правнорегламентираното задължение
за редукция на наказанието лишаване от свобода.
Не са налице основания за приложението на ч.л 55 от
НК,тъй като липсват както многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства,така и правното основание,че
и най-леко предвиденото в закона наказание,което в случая е пет години лишаване от свобода ще се окаже
несъразмерно тежко.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б. А ЗИНЗС наложеното
наказание от седем години лишаване от
свобода следва да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК времето,
през което подсъдимият К. е бил задържан по ЗМВР и НПК,считано на 04.05.2017г и от 11.10.2107г до влизане на
присъдата в сила,следва да се зачете
като изтърпяна част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Гражданският иск е с правно основание чл. 49 и сл. ЗЗД. Той е доказан по основание и размер.Законоустановения
критерий на чл. 52 ЗЗД за справедливост
конкретизира размерът на обезщетението за причинените неимуществени
вреди от престъплението да се съобрази с характера на
престъплението,постигнатия вредоносен резултат от него и претърпените негативни последици за
претендиращия тези последици. Несъмнено резултата от деянието е възможно
най-тежкия,като с умишлено причинената смърт са настъпили съществени промени в
живота на гр. ищец,поради което подс. К. следва да заплати в пълен размер предявения спрямо
него граждански иск от 100 000 лева,обезщетение за причинените от него
неимуществени вреди на Ш.И.М.,ведно със законовата лихва от настъпване на
събитието до окончателното й изплащане.
Подсъдимият следва да заплати на граждански ищец
разноските по делото в размер от 3 600 лева,сумата от 4 000 лева - ДТ върху уважения размер на гражданския
иск,както и 2 251.80 лева разноски
по делото по сметка на ОД МВР и сумата от 690 лева разноски по делото по сметка
на Окръжен съд Пловдив.
На основание чл. 112 ал.4 НПК ВД-2бр дискове с
видеозаписи следва да останат по делото.
Веществените доказателства/: 1бр черно кожено
яке,сива фланела,кафява фланела,дънков панталон с
колан и калъф за моб. телефон, чифт кожени обувки,маскировъчно яке и пликове
с тампони следва да се унищожат като вещи без стойност,след влизане на
присъдата в сила.
Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: