РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600141 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по жалба от подс.Н. Г., чрез нейния процесуалния представител-
адв.Т. К. ВАК против присъда №5 от 10.02.2025г. по НОХД№444/2023г. по
описа на Окръжен съд-Добрич.
С атакувания съдебен акт Н. Г. е призната за виновна в това, че на
25.10.2016г. в гр.Добрич, в качеството си на длъжностно лице -„системен
оператор“ в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства,
собствениците им и водачи“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Добрич, получила дар - парична
сума в размер на 10/десет/ лева в банкнота с номинал 10 /десет/ лева серия БГ
№3203008, който не й се следва, за да извърши действие по служба- да
изпълни задълженията си по служба, а именно: да извърши подготовка на
данните и изготви заявление по служебен път за първоначална регистрация на
пътно превозно средство-джип „Гранд Чероки“ с рама №1JGZB8Y2TY123292,
регламентирани в Раздел I, т.1, б.“а“ от Технологичен ред с peг.№851р-
3119/30.06.2015г. на ОД на МВР-гр.Добрич, относно дейностите
осъществявани в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Добрич по
1
регистрация, промяна в регистрацията, спиране и пускане в движение,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на ППС и издаване на
удостоверителни документи с данни за ПС и собственика, издаден въз основа
на Наредба 1-45/2000г. на МВР за регистрация, отчета, пускането в движение
и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени
от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства и Раздел II от длъжностна характеристика за длъжността „системен
оператор“ утвърдена със заповед рег. №3286з21/05.01.2016г., поради което и
на основание чл.301, ал.1 от НК и чл.55,ал.1 т.2 б.“б“ от НК, й е наложено
наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: по
чл.42а ал.2, т.1 – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“- гр.Добрич,
ул.„Св.Св.Кирил и Методий“ №2, ет.2, ап.6 за срок от 6/шест/ месеца и по
чл.42а ал.2, т.2 – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от 6/шест/ месеца, с периодичност 2/два/ пъти седмично. На основание
чл.301 ал.4 във вр. с чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, подс.Н. И. Г. е лишена от
правото да заема длъжност на държавен служител, включително полицай за
срок от 2/две/ години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата
съдът се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.
В жалбата се твърди за допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуален закон.
В депозираните допълнителни съображения се излагат доводи, че
присъдата почива на предположения, деянието е несъставомерно, т.к. не е
налице двустранна сделка, както и за допуснати процесуални нарушения, при
извършване на проведения обиск.
В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура счита
жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. В
подкрепа на изложеното визира постановките на ТР №1 от 12.03.2021г на
ВКС, събраните по делото доказателства-оглед, претърсване и изземване,
експертиза и ВДС, сочещи за установена престъпна практика на подсъдимото
лице.
Подсъдимият и неговия процесуален представител поддържат жалбата
на изложените основания.
В личната си защита и последна сума подсъдимата заявява, че не е
направила нищо и моли да бъде оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, съдът намира за установено следното:
Подсъдимaта Н. И. Г. била назначена в системата на МВР по силата на
трудов договор с рег. №з1109/18.02.2014г., сключен между ОД на МВР
2
гр.Добрич, представлявано от С. Й. и Н. И. Г.. Същата била назначена на
длъжност "Системен оператор" в група „Регистрация и отчет на пътни
превозни средства, собствениците им и водачи" на сектор „Пътна полиция"
към отдел „Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР - Добрич,
категория персонал-лице работещо по трудово правоотношение, на пълен
работен ден - 8 часа при 5-дневна работна седмица, която длъжност е заемала
от назначаването й до 15.10.2026г.
Регистрацията на превозни средства се извършвала въз основа на
Наредба №1-45/2000г. на МВР. На база същата Наредба бил изготвен и
технологичен ред за идентификация и регистрация на ПС
№851р3119/30.06.2015г., в изпълнение на ОВ-2681/08.03.2012г. и били
утвърдени правила за дейностите по регистрация и идентификация на пътни
превозни средства съгласно „Правила за дейностите по регистрация и
идентификация на ППС" рег.№ОА- 1821/20.02.2012г., УТ-389/12.02.2014г. и
№11937р-9837/08.06.2015г. на ГД"Национална полиция" -МВР, с които
подсъдимата се запознала на 07.07.2015г.
Съгласно Раздел І от Технологичния ред: „Подготовка на данни и
издаване на заявление за регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях-
работно място 1/РМ 1/“, подготовката на данните се извършавало от системен
оператор- лице работещо по трудово правоотношение в група
„РОППССВ"/Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците
им и водачи/ към сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Добрич, който
системен оператор изготвял писмено заявление по служебен път. Съобразно
подадените пред системния оператор документи, същият е следвало да
изготви писмено заявление за различни обстоятелства, едно от които- писмено
заявление за първоначална регистрация. Съгласно заеманата длъжност,
подготовката на данните и изготвянето на писмено заявление за посоченото
обстоятелство се включвало в преките й служебни задължения.
Към месец октомври 2016г., поради завишен интерес към услуги по
регистрация и отчет на ПС в сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна
полиция" при ОД МВР гр.Добрич, с разпореждане на началника на сектора
бил въведен ред за подаване на документи на гише №8, а именно-номера за
спазване реда за влизане за подаване на документи, тяхната обработка и
изготвяне на заявление.
На 25.10.2016г. в 08,30ч. подс.Г. заела работно си място и започнала да
приема документи на граждани за подготовка на данните и изготвяне на
заявления.
На същата дата, св.П.Г. трябвало да регистрира джип „Гранд Чероки" с
рама №1JGZB8Y2TY123292. 3а регистрацията на този автомобил получил
пореден номер 38. Пореден номер имал и св. С.К.С. за регистрация на
3
автомобил. Тъй като на процесния ден св.Г. трябвало да се яви и на комисия от
гр.Шумен за преглед на каравана, към 11,00часа същия помолил св.С.С. да
вземе и предаде и неговите документи за регистрация, на гише №8. След като
дошъл реда на св.С., той влязъл в стаята- обозначена като гише №8 и се
отправил към работното място, намиращо се в ляво от входната врата, на което
работила подсъдимата Н. Г.. Първоначално св.С. подал своите документи,
които подсъдимата обработила. След това свидетеля подал на подсъдимата и
документите, предоставени му от св.П.Г. за първоначална регистрация за МПС
джип „Гранд Чероки" с рама №1JGZB8Y2TY123292. В набора с документите
се намирала личната карта на св.П.Г., поставена в прозрачен калъф, в който се
намирала и банкнота с номинал от 10 лева. При преглед на документите на
св.Г., подс.Г. извадила от калъфа с личната карта на С. и поставила в левия
джоб на панталона си описаната банкнота от 10лв. Непосредствено след това в
стаята, обозначена като гише №8, влезли полицейски служители, които
разпоредили всички присъстващи да останат на място и да не се извършват
никакви действия. Освен подс. Г., в стаята се намирали и св.И. С.а Н. и
св.С.К.С..
Незабавно след това в 12,10ч. бил извършен оглед на
местопроизшествие- гише №8 в сградата на КАТ - Добрич. От огледа се е
установило, че гише № 8 е стая, в която имало оформени две работни
пространства с гишета. На лявото работно място /гледано от входната врата/ се
намирало бюро с компютър и принтер. На монитора се установило
визуализирано заявление за първоначална регистрация на МПС с рама№1JGZ.
На бюрото се намерили документи за регистрация на МПС: лична карта на
П.Й.Г., пълномощно-копие от Б. Т. Д. за упълномощаване на Ж. П. Г. и П.Й.Г.,
договор за покупко-продажба на лек автомобил, застраховка, платени такси и
талон на немски език за автомобил джип „Гранд Чероки" с рама
№1JGZB8Y2TY123292. Непосредствено след това било извършило
претърсване и изземване от подс.Н. Г.. При личния обиск от десен джоб на
панталон е била иззета банкнота с номинал от 10 /десет/ лева с №БГ 3198760,
от ляв джоб е била иззета банкнота с номинал от 10 /десет/ лева с №БГ
3203008. В графата „Обяснения на лицето за намерените и иззети предмети,
книжа и др.“ подсъдимата е заявила: „Снощи излизах и без портмоне и си
слагам налични пари в джоба“.
В хода на разследването било поискано и разрешено прилагане на СРС-
наблюдение, подслушване, проследяване и проверка на кореспонденцията. В
протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ и
„видеозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство е
отбелязано, че на 25.10.2016г. в 11:04:27ч. Н. взема в ръце малкия документ,
приличащ на лична карта, от работния плот. Вижда се, че документът е в
4
прозрачен калъф. В 11:04:35ч. Н. изважда с дясната си ръка от калъфа на
малкия документ сгънат лист хартия, приличащ на банкнота, прехвърля го в
лявата си ръка под работния плот и го прибира в левия си джоб. На
30.10.2016г. в телефонен разговор с дъщеря си подс.Г. казва „Те на другите им
ги слага... им ги носят вкъщи. Пък на мене ми дадоха десет лева и аз си ги
сложих в джоба. Ей туй е. А другите – вкъщи, си направиха аа... апартаменти
и си купиха коли и какво ли не. Айде бе!“ В същия разговор дъщеря й казва
„За десет лева, мани от тука! Изобщо, горе главата! Никой нищо не знае и
никой нищо, от нищо не разбира, че да се притесняваш.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена Експертиза
на оптичен диск, съдържащ видеозапис на процесното деяние /електронен
диск, приложен по ВДС-том I след л.322 с рег. №43-ДЧ-11 от 14.12.2016г. екз.
2/, а именно видеофайл: 20161025103103_20161025111215_2.avi. Съгласно
отразеното в протокола от експертизата, камерата е монтирана високо над
човешки ръст, като наблюдава действията на служител от видим женски пол
/Лице 1/, намиращ се на гише и на лице от видим мъжки пол /Лице 2/, стоящо
от външната страна, на мястото за клиенти. В 10:56:49ч. камерата е
регистрирала Лице 1 – подсъдимата, да приема подадени й от Лице 2
документи, поставени в 2бр. прозрачни джоб-папки. След като взема двете
джоб-папки, Лице 1 оставя едната от дясната страна на бюрото, а от другата
изважда документи и започва да въвежда данни на компютърна
конфигурация. Приключвайки работата с документите от едната джоб-папка,
Лице 1 взима джоб-папка от дясната страна на бюрото, изважда документите
от нея, при което от вътре изпада на бюрото обект, наподобяващ личен
документ. Лице 1 започва да преглежда документите, като през това време
Лице 1 и Лице 2 видимо жестикулират и разговарят. Лице 1 взима с лявата си
ръка от бюрото обекта, наподобяващ лична карта, а през това време с палеца и
показалеца на дясната ръка извършва движение, наподобяващо издърпване на
неустановен обект, намиращ се под документа за самоличност. Държейки
неустановения обект, Лице 1 сваля двете си ръце под бюрото. При това
камерата регистрира неустановения обект в лявата ръка на Лице 1, с която
извършва движение по посока горната част на лявото си бедро. След това
Лице 1 поставя на бюрото лявата си ръка, при което е видно, че неустановения
обект не се намира в нея/л.197 и сл. от делото/.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда
на чл.373,ал.1 от НПК протоколи за разпит на свидетели и експертни
заключения, от проведения в съдебно заседание разпит на св.Д.В. И., от
събраните и приобщени писмени доказателства и доказателствени средства.
Предопределящото значение на произнасянето по направените
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, спрямо
5
останалите основания, налага разглеждането им на първо място.
Защитата счита, че е опорочено извършеното процесуално-следствено
действие-обиск на подсъдимата, т.к. поемното лице не е присъствало на
самото претърсване, а в един по-късен момент, когато банкнотата от 10лв. се е
намирала на бюрото.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Обискът е способ на доказване, чрез използването на който се откриват
и изземват предмети, имащи значение за разкриване на обективната истина,
които се намират в човешкия индивид. При него като процесуална дейност,
също като при огледа, е включено оглеждане и изследване на обекта,
характерни за огледа, но целта, с която се извършват тези действия е различна:
да се издирят и едва след това да се изземат относими към предмета на
доказване предмети. Установените по делото фактически данни сочат, че след
извършване на оглед се е пристъпило към претърсване и изземване/обиск на
подсъдимата/. Подс.Г. е била поканена да предостави намиращи се в нея вещи,
в резултат на което същата е извадила от десен джоб на панталон/тъмен на
цвят/ банкнота, с номинал от 10лв.- №3198760 и от ляв джоб- банкнота с
номинал 10лв. с №3203008, като други вещи не са били доброволно
предадени. Впоследствие е извършен и обиск на подсъдимата, при който не са
били намерени други вещи, предмети и книжа/вж протокол на л.47,т.1 от ДП/.
Изложеното опровергава твърдението на защитата, че „реално обиск не е
извършван“.
Съдът не констатира нарушения при извършването на това процесуално
следствено действие. Същото е проведено съгласно изискванията на чл.164 от
НПК: от лице от женски пол, в присъствието на две поемни лица от същия
пол. Протоколът е съставен в съответствие с условията и реда, предвидени в
НПК и представлява годно доказателствено средство. Съставен е на мястото
на произшествието, подписан е от всички участници без направени искания,
бележки и възражения и е получил съответно одобрение от съда.
Действително поемното лице св.И. няма спомен за извършените от
разследващия действия по обиска, а само за намерена банкнота „с ниска
стойност“ и обясненията на подсъдимата за нейното наличие. Свидетелката
потвърждава, че подписът на протокола е положен от нея. Имайки предвид, че
процесуално-следственото действие е извършено на 25.10.2016г., а разпитът
на поемното лице- на 06.11.2024г., т.е. близо ОСЕМ ГОДИНИ след същото,
напълно обясним е липсата на спомен, който не опорочава извършеното
действие.
Настоящият състав намира, че от доказателствената съвкупност може да
бъде направен обоснован извод, че на процесната дата, подсъдимата получила
6
дар-парична сума от 10лв. за да извърши действие по служба.
Обстоятелството, че св.Г. отрича да е оставял пари в личната си карта, а
св.С.-за знание за тяхното наличие, не променя достигнатия извод, т.к. при
признание, същите биха се уличили в престъпление.
По делото е установено по безспорен начин, че св. С. е предал на
подсъдимата предоставените му от св.Г. документи, които са се намирали в
прозрачен найлонов плик, както и обстоятелството, че подсъдимата е взела и
отворила същите. Извода за намиращата се в личната карта банкнота от 10лв.,
която подсъдимата е възприела и взела, като е оставила в левия джоб на своя
панталон се извлича от извършеното процесуално-следствените действия:
оглед на местопроизшествието и личен обиск НЕПОСРЕДСТВЕНО след
нейните действия по вземането й. В подкрепа на този извод са и приложените
ВДС по използвани СРС/л.313/320 от Протокол, том1 на ВДС ДП27/2016г. и
л.319/320 от Протокол, том1 на ВДС по ДП/ и констатациите на изготвените
видеотехнически експертизи.
Възражението на защитата, че от експертизите не се изяснява какъв е
вида на „неустановения предмет“, който подсъдимата е извадила и поставила в
джоба си, поради което деянието не е доказано от обективна страна се
преценява като неоснователно. След като действията на подсъдимата по
отваряне на личната карта, изваждане на „неустановен предмет“ и
поставянето му в левия джоб на панталона са изяснени по безспорен начин,
извършения непосредствено след тях обиск и намирането само на банкнота от
10лв. в левия джоб на панталона на подсъдимата водят до категоричния извод,
че този „предмет“ може да бъде само процесната банкнота.
Възражението на защитата, че липсва конкретно лице, предоставило
подкупа, респ. че подкупът може да е само двустранна сделка, което води до
несъставомерност на деянието е неоснователно.
Видно от ТР№1 от 12.03.2021г. на ВКС по т.д. №1/2019г. на ОСНК,
същото обявява за загубили сили изр.3 и 4, на т.2 от Постановление №8 от
30.11.2981г. по н.д.№10/81г. на Пленума на ВС, а именно, че думите „приеме“
и „получи“ са с едно и също съдържание и че подкупът всякога е „сделка“, за
чието осъществяване са необходими две насрещни прояви- даване и приемане
на подкуп, тъй като същите са несъответни на новите редакции на чл.301 и
чл.304 от НК/след 2002г./. „ При настоящата редакция на съставите на
престъплението подкуп нищожна сделка/договор/ може да се обсъжда
условно, единствено когато между две „страни“ е изразена насрещна воля и
е постигнато съгласие за вида и размера на облагата и за поведението по
служба, т.е. когато има и „даване“ и „приемане“. В тези случаи всяка
„страна“ поотделно извършва деянието по чл.304,респ. чл.301 от НК“/вж
ТР/. Пасивния и активния подкуп са разграничени и регламентирани в отделни
7
състави, с различен субект, като наказателната отговорност на последните
възниква при различни предпоставки и има собствено специфично
съдържание, независимо от фактическата връзка между част от елементите на
двете престъпления.
В конкретния случай сме изправени пред получаване на дар/пари/, т.к.
получаването отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез
предоставянето й във фактическата власт на длъжностното лице. Деянието е
довършено не само при приемане, когато длъжностното лице осъзнава че е
придобило владението върху облагата и изразява отношението си към нея,
съгласявайки се да извърши исканото действие по служба, но и при
„получаване“ на облагата/пак там/. Няма спор, че за да е съставомерно
деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, или в какво се състои
целеното служебно поведение на длъжностното лице. В конкретния казус
целта е ясна, подсъдимата да извърши действие от нейната компетентност по
регистрация на МПС/подготвяне на заявление/, в отсъствие на молителя.
Съгласно чл.12 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за първоначална
регистрация на ново превозно средство собственикът представя документ за
самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от
него.
По делото се установява по безспорен начин и лицето, предоставило
банкнота от 10лв. за да мотивира подсъдимата да извърши действие по служба
в негово отсъствие. Обстоятелството, че същия отрича това, не променя
достигнатия извод, т.к. същото се установява от останалите гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Тук следа да се отчете правото на
св.П.Г. да не дава показания по въпроси, които биха го уличили в извършване
на престъпление /чл.121 от НПК/.
За съставомерността на деянието е необходимо да бъде установена
връзката между получения подкуп и службата на длъжностното лице, с оглед
заеманата длъжност и естеството на служебните й задължения, което е
изяснено от съда по безспорен начин. По същия начин е изяснено и нейното
длъжностно качество.
По отношение на процесуалната годност на обвинителния акт,
инициирал производството пред първата инстанция настоящият състав
намира, че са спазени напълно изискванията на чл.246 от НПК относно
неговото съдържание, с оглед ангажираното с него фактическо обвинение, по
което подсъдимата се е защитавала, описани са ясно и пълно всички
обстоятелства относно обективните и субективни елементи на предявеното й
обвинение, позволяващи правния им анализ във връзка с правилното
приложение на материалния закон. Пред настоящата инстанция
коментираното възражение е мотивирано с „липсата на субект, който
8
съзнателно е дал на подсъдимата дар от 10лв.“. Възражението се преценява
като неоснователно, предвид обстоятелството, че посоченото не е
съставомерен елемент на престъплението, т.к. сме изправени пред пасивен, а
не активен подкуп.
По изложените съображения, настоящия състав намира за
законосъобразен извода на проверявания съд, че обективно подсъдимата е
осъществила посочения престъпен състав на чл.301,ал.1 от НК, като е
получила дар- банкнота от 10лв. за да извърши действие по служба.
Субективно подсъдимата е съзнавала, че действията й по приемане на
банкнотата са противоправни и че предназначението на получените парични
средства е да я мотивират да изпълни действия по служба. От доказателствата
по делото се изяснява, че преимуществено подсъдимата обработвала
документи, подавани от св.П.Г./вж показанията на св.И. Н. на л.64 и л.74,том1
от ДП/. Обстоятелството, че при идентични случаи- обработване на документи
на различни лица последователно и неприсъствено, срещу даването на
парични средства на подсъдимата не е било инцидентно, се установява от
показанията на св.В. Т. /вж показания на л.72,том1 от ДП/ и на св.Ж. Г./вж
показания на л.54,т.1 от ДП/, като „тарифата“ е била 10-20лева. В този смисъл
са и констатациите по видео техническите експертизи и ВДС, от които е
видно, че подсъдимата непосредствено след установяване наличието на
банкнотата е прибрала същата, което сочи на установен модел на поведение.
Поведението на подсъдимата правилно е било разгледано и в контекста
на наличните по делото ВДС, събрани чрез използване на СРС за проведените
телефонни разговори между подсъдимата и нейната дъщеря, които
кореспондират с цялата доказателствена съвкупност.
Настоящият състав намира, че в случая не е нарушена забраната на
чл.177,ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на данните от
специалните разузнавателни средства. Освен данните от използваните
СРС/ВДС и констатациите на съдебно-техническите експертизи, по делото се
съдържат подкрепящите ги показания на свидетелите П.Г., С.С., И. Н., В. Т.ова
и Ж. Г., както и проведения оглед на местопроизшествието, претърсване и
изземване и оглед на ВД.
В заключение, при проверката за обоснованост на присъдата,
въззивният състав приема, че е неоснователно сезиран в тази насока с
въззивната жалба. Възприетите от окръжния съд фактически положения на
деянието и авторството са в пълно съответствие с данните по делото, които са
оценени при спазване на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Въззивният състав се
солидаризира и с оценката за достатъчност на доказателствата и източниците
им, чрез които обективната истина по делото е разкрита в съответствие с чл.13
от НПК- по реда и със средствата на процесуалния кодекс, респективно
9
присъдата не почива на предположения. В рамките на фактическите
положения материалният закон е приложен правилно с осъждането на
подсъдимата за престъпление по чл.301,ал.1 от НК.
По наказанието.
Правилно съдът е индивидуализирал всички обстоятелства, от значение
за определяне на наказанието. Отчетените като смекчаващи отговорността
обстоятелства чисто съдебно минало на подсъдимата, липса на
противообществени прояви, трудова ангажираност и добри характеристични
данни, които ведно с изминалия дълъг период на наказателното производство
обуславят приложението на чл.55 от НК, т.к. същите са многобройни, а
последното се преценява и като „изключително“, както и предпоставката, че
предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Определеното
по правилата на чл.55 от НК наказание съответства на тежестта на
извършеното престъпление и на личността на подсъдимата, поради което
същото би постигнало адекватна реализация на целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК.
Законосъобразно съдът е лишил подсъдимата и от правото да заема
длъжност на държавен служител и професията полицай, предвидено в
чл.301,ал.4 вр. чл.37,ал.1,т.6 и т.7 от НК, за срок от две години.
Инкриминираното престъпно поведение накърнява важна сфера на
обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи,
подронва авторитета на държавните служители и разколебава доверието в тях,
предпоставяйки сериозен социален отзвук и адекватна реакция на
правоохранителните и правозащитни органи в провежданата наказателна
политика.
С така определените по вид и размер наказания, целите на
специалната и генерална превенция по чл.36 от НК ще бъдат постигнати в
максимална степен.
Законосъобразно, на основание чл.307а от НК, съдът е отнел в полза
на държавата предмета на престъплението – банкнота от 10лв.
Следствие от признаването на подсъдимата за виновна, на основание
чл.189,ал.3 от НПК в нейна тежест правилно са възложени и направените
разноски.
След така извършената цялостна проверка на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не намери основания за отмяна или изменение на
съдебния акт, тъй като при разглеждане на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно, както по
отношение квалификацията на извършеното деяние, така и по отношение на
определените наказания. Въззивната жалба с изложените в нея и писменото
10
допълнение оплаквания е неоснователна и не може да доведе до
претендираните правни последици, а атакуваната присъда, като
законосъобразна, обоснована и правилна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №5 от 10.02.2025г. по НОХД№444/2023г. по
описа на Окръжен съд-Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11