№ 126
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501896 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261816/18.03.2021г., постановено по гр.д.№4807/2017г., СГС е :
- отхвърлил иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от Д. Т. В.,
ЕГН********** и Т. Л. А., ЕГН**********, като процесуални правоприемници на
починалия в хода на процеса ищец Л. Н. А., ЕГН**********, срещу Д. О. А.,
ЕГН**********, за прогласяване на нищожност на договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение № 158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус
В.Г., peг. № 340 от НК, с който Д. Г. А. е дарила на Д. О. А. следните недвижими имоти:
апартамент № 5, находящ се на трети етаж в жилищна сграда на ул.“***“№41 в гр. София, с
площ от 97, 2 квадратни метра, заедно с избено помещение № 2 /две/, с площ от 19, 23
квадратни метра, заедно с 16, 80 % /шестнадесет цяло и осемдесет стотни процента/ идеални
части от общите части на сградата /без мястото/ и кабинет № 4 /четири/, находящ се на
петия мансарден етаж в жилищната сграда на ул.“***“№14 , с площ от 26, 62 /двадесет и
шест цяло и шестдесет и две стотни/ квадратни метра, заедно с 2, 20 % /две цяло и двадесет
стотни процента/ идеални части от сградата, поради противоречие със закона, като
неоснователен ;
- отхвърлил иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД, предявен от
Д. Т. В., ЕГН********** и Т. Л. А., ЕГН**********, като процесуални правоприемници на
1
починалия в хода на процеса ищец Л. Н. А., ЕГН**********, срещу Д. О. А.,
ЕГН**********, за прогласяване на нищожност на договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение № 158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус
В.Г., peг. № 340 от НК, поради липса на съгласие, като неоснователен ;
- отхвърлил иска с правно основание на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, предявен от Д.
Т. В., ЕГН********** и Т. Л. А., ЕГН**********, като процесуални правоприемници на
починалия в хода на процеса ищец Л. Н. А., ЕГН**********, срещу Д. О. А.,
ЕГН**********, за прогласяване на нищожност на договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение № 158, том II, peг. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус
В.Г., peг. № 340 от НК, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
- отхвърлил иска с правно основание на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, предявен от Д. Т. В.,
ЕГН********** и Т. Л. А., ЕГН**********, като процесуални правоприемници на
починалия в хода на процеса ищец Л. Н. А., ЕГН**********, срещу Д. О. А.,
ЕГН**********, за прогласяване на нищожност на договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение № 158, том II, peг. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус
В.Г., peг. № 340 от НК, поради съдържаща се в него недействителна клауза – относно
учреденото с него право на ползване, без която клауза договорът не бил сключен, като
неоснователен.
Срещу решението е била подадена жалба от ищците Д.В. и Т.А., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност, тъй като първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на предявения иск и не е изготвил доклад по делото, с който да
разпредели доказателствената тежест между страните и им даде указания, че за част от
твърдените от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства.Именно това е било
причината по делото да не се ангажират доказателства, че между страните е налице висящ
спор, който е с предмет иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
12.08.1991г., по силата на което праводателката на ответницата се е легитимирала като
единствен собственик на имотите, които са предмет на атакувания договор за дарение.Това е
налагало производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на другото
производство, тъй като изхода по него би имало обуславящо значение за изхода по
предявения предпочитан иск за прогласяване нищожността на договора за дарение поради
противоречието му със закона – при изповядване на сделката пред нотариуса не са били
представени доказателства за това, че дарителят е едноличен собственик на прехвърления
имот.Решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлен предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗЗД, тъй като
заключението по допуснатата по делото СПЕ е кредитирано без да бъде съпоставено с
изслушаните по делото свидетели и представената медицинска документация.Ако беше
съобразил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът е следвало
да формира извод, че към момента на извършване на дарствения акт, дарителката е имала
паметови нарушения и не е могла да разбира свойството и значението на актовете, които
извършва.Това е така, тъй като лицето е страдало от мултиинфарктна енцефалопатия и
2
корова атрофия, както и са налице данни за прекаран в миналото мозъчен инфаркт.За такива
паметови нарушения дават сведения и свидетелите В. и П..Предвид горното моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи
предявените искове в поредността, в която са били предявени.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника Д.А., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установеното следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Част от направените в жалбата оплаквания са свързани с допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, който не е съобразил, че
между страните са налице висящи две искови производства, които имат връзка помежду си,
което налага спирането на настоящото дело до приключване на това, което е с предмет
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 12.08.1991г., с което Н. А. е завещал
на Д.А. притежаваните от него идеални части от три недвижими имоти.По основателността
на направените оплаквания и искането за спиране на въззивното производство поради
наличието на основанията по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът се е произнесъл с
определението си в разпоредително заседание.
Главният иск е за прогласяване нищожността на договора за дарение поради
противоречието му със закона, тъй като при изповядване на атакуваната сделка пред
нотариус не са представени документи, които удостоверяват, че дарителят е едноличен
собственик на прехвърления имот, с което са били нарушени особените изисквания на
закона.С оглед обхвата на въззивна проверка по правилността на решението, която е
обусловена от естеството на направените в жалбата оплаквания следва, че основанията за
нищожност на нотариалното удостоверяване поради : невписване на завещанието, което е
съставено от Н. А. ; пред нотариуса не са представени оригиналите на документите, които
установяват правото на собственост на прехвърлителя, не се част от предмета на спора пред
въззивната инстанция.Ако се приеме, че е налице задължение за служебно произнасяне по
тях, то на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Процесната сделка е едностранен договор с вещнопрехвърлително действие, което
задължава нотариуса преди съставянето на нотариалния акт да провери дали праводателят е
собственик на имота, като проверката се извършва или въз основа на документите за
собственост на праводателя, или по реда на за издаване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка.В процесния случай при сключването на договор за дарение от
29.07.2010г., обективиран по н.а.са били представени доказателства, които формално
легитимират дарителя Д.А. като едноличен собственик на ап.№5 и кабинет №4, находящи се
в гр.София, ул.“***“№41 : н.а. №141, том ІХ, н.д.№1550/1960г. на СН ; Договор за
3
отстъпване право на надстрояване на сграда, която е построена върху държавна земя ;
завещание от 12.08.1991г., съставено от Н. А..От така изброените документи се установява,
че имотите, които са предмет на прехвърлителната сделка са били придобити в условията
на СИО от Н.А. и Д.А., а след неговата смърт последната е придобила притежаваната от
него ½ ид.ч. по завещание.За нотариуса не е съществувало задължение да съобразява
евентуалните права, които необходимите наследници по закон на Н.А. биха могли да
предявят.
Основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване са изчерпателно уредени
и са налице когато : удостоверяването изхожда от лице, което няма качеството на
нотариален орган, или когато последният е излязъл извън пределите на своята
компетентност ; удостоверено е обстоятелство в нарушение на следните разпоредби : чл.574,
чл.575, чл.578, ал.4/само относно личното явяване на лицата и техните процесуални
представители/, чл.579, чл.580, т.1, т.3, т.4 и т.6, чл.582, чл.583 и чл.589, ал.2 от
ГПК.Пропускът на нотариуса да провери самоличността на явилите се лица или правото на
собственост на праводателя на обуславят нищожност на нотариалното удостоверяване.
От изложеното следва, че дори и да е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.586, ал.2 от ГПК, то това не е довело до нищожност на нотариалното удостоверяване и на
обективираната по него сделка.
Второто основание за нищожност, което е заявено в условията на евентуалност, и
следва да се разгледа от съда след произнасяне по главния иск, е това за нищожност на
договора за дарение поради липса на съгласие, тъй като към момента на неговото сключване
дарителката се намирала в състояние да не може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, което е било провокирано от възрастта и
тежкото здравословно състояние, в което се е намирала.С решение № 143 от 16.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о. е прието, че „унищожаем на основание чл. 31, ал. 1
ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да
разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна,
кратковременна, а нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът,
сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или
ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или
старческо слабоумие)“.С оглед на така даденото разрешение следва да се приеме, че
действителната правна квалификация на предявения иск е по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от
ЗЗД.
По делото е била допусната комплексна медицинска експертиза, която е изследвала
задълбочено здравословното състояние на дарителката.Установява се, че същата е страдала
от много тежки заболявания – мозъчно –съдови и онкологични, но въпреки това вещите
лица не са могли да обосноват извод, че лицето се е намирало в такова състояние, което не
би му позволило да разбира свойството и значението на извършения от нея разпоредителен
акт.Следва да се има предвид и това, че заключението е било изготвено на база
представената по делото медицинска документация и след изслушване на свидетелите,
4
която всяка една от страните е довела за разпит.
Неоснователни са направените в жалбата оплаквания, които са свързани с действията
на съда по анализ на доказателствените средства, които са били събрани по делото във
връзка с установяване на възможността на дарителката да разбира и ръководи постъпките
си.Безспорно е, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, ако
съпоставяйки го с останалите доказателствени средства установи, че са стигнали до
необосновани фактически изводи.Не е такъв процесният случай.В с.з. на 19.02.2019г. е бил
проведен разпит на св.В. и св.П., от които се установява, че лицето Д.А. е имала проблеми,
които са свързани по скоро с нейното физическо, а не психическо здраве : „ по трудно
чуваше и трябваше да и се повтаря ; през последните години беше малко наведена, свита и
отслабнала, трудно ходеше“.От показанията на тези свидетели се установява, че понякога не
е успявала да познае хора, с които се познава от години.В тази връзка следва да се съобрази
заключението по допуснатата експертиза, от което се установява, че е възможно лицето да е
имало паметови нарушения, които обаче не са били в такъв напреднал стадий, в който да се
нарушават нейните базисни стойности.Установява се още, че А. е молила нейна близка да и
напомня за общите им срещи, тъй като напоследък забравяла, което е признак на запазена
критичност.От свидетелските показания не се установява, че лицето е било дезориентирано
по време и място, което да говори за ясно изразен дементен проблем.От горното следва да се
приеме, че въпреки безспорно установения дегенеративен процес/корова и мозъчна
атрофия/, който е обусловен от напредналата възраст на Д.А., не може да се приеме, че
същата не е била в състояние да изрази правновалидна воля за сключване на атакуваната
сделка.
Въззивната жалба е бланкетна по отношение на исковете за нищожност на договора
поради нарушаване на добрите нрави и уговаряне на недействителна клауза за запазване на
ограничено вещно право на ползване в полза на дарителката, поради което същите не следва
да бъдат обсъждани от въззивния съд.При постановяване на решението по отношение на
тези искове не е налице нарушаване на императивна правна норма, за спазването на която
съдът следи служебно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователни са
възраженията на насрещната страна за неговата прекомерност, тъй като същия е съобразен
както с цената на предявените искове, така и с правната сложност на делото.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №261816/18.03.2021г., постановено по гр.д.№4807/2017г.
на СГС.
ОСЪЖДА Д. Т. В., ЕГН********** и Т. Л. А., ЕГН**********, да заплатят на Д. О.
А., ЕГН**********, сумата от 6 870/шест хиляди осемстотин и седемдесет/лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6