№ 20059
гр. ..., 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110118056 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
06.11.2024 г., гр....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №18056 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на по чл.432, ал.1 от КЗ..
Образувано е във връзка с подадена на 29.03.2024г. в съда искова молба от Д. Б. С., чрез
1
адв.Д. З. от САК, срещу ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от .......- Изп. директори, за осъждане на ответника да заплати сумата от 8
000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени в резултат на ПТП по вина на водач на л.а. ...., с ДКН №.....,
чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от
датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие- 15.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 10.11.2023г., в гр...., при
движение по бул. „......“, в посока от „....“ към ул. „......“, в района на кръстовището с ул.
„......“, водачът на л.а. „....“, ДКН №......, е ударил в задната част изчакващия преди пешеходна
пътека л.а. ...., с ДКН №....., управляван от ищеца, в резултат на което е причинил телесни
увреждания на последния. Твърди се, че причина за процесното ПТП било поведението на
водача на л.а. „....“, който е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия и
интензивността на движението скорост и дистанция. За процесното ПТП е бил съставен
двустранен протокол за ПТП. След инцидента ищецът изпитвал силна болка и стягане в
областта на гърдите, главата и шията. Бил приет в .... с оплаквания за гадене, световъртеж и
без ясен спомен за случилото се, като след извършен преглед му била поставена диагноза
„......“ и му е изписана медикаментозна терапия и ХДР, както и домашно лечение с указания
да спазва на щадящ режим без натоварване. Поддържа се, че в резултат на получените
травми ищецът изпитвал болки, интензивни през първите седмици след датата на ПТП. По
време на възстановяването не можел да се самообслужва и да посреща със собствени сили
ежедневните битови потребности, с оглед което имал нужда от чужда помощ. Твърди се, че
след процесното ПТП ищецът станал тревожен, раздразнителен, ограничил социалните си
контакти, страхувал се да шофира, чувствал обща слабост, имал дразне при звук и светлина,
не можел да спи спокойно. Посочва, че е подал уведомление до ответника относно
настъпилото ПТП и е била образувана щета №......, като ответникът постановил отказ, с
писмо от 05.03.2024г. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. ......, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „....“.
Оспорва процесното ПТП да е настъпило при описания в исковата молба механизъм, респ.
оспорва да е причинено виновно от застрахования при него водач. Счита за неспазени
изискванията на чл.3 от Наредба №13-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при транспортни произшествия и реда за информиране между МВР и КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд, поради липсата на съставен протокол с
пострадали лица. Сочи, че нямало данни за посещението на екип на спешна помощ на
мястото на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване, доколкото пострадалият водач е
спрял рязко автомобила си и е пътувал без предпазен колан. Също така твърди, че ищецът не
е предприел навременни действия за лечение след претърпяното ПТП. Оспорва ищецът да е
имал ...... и ищецът е отказал да бъде хоспитализиран. Оспорва иска и по размер като
прекомерно завишен по размер и неотговарящ на критерия за справедливост. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените увреждания
на ищеца. Оспорва получените увреждания да са довели до продължителни болки и
страдания. Сочи, че същите се дължали на предходни заболявания и хронично-
дегенеративни изменения, от които страдал ищеца преди датата на ПТП. Оспорва ищецът да
е претърпял посочения стрес и душевни страдания. Оспорва дължимостта и на законна
лихва, както и периода, за който се претендира. Претендира разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с водача на л.а. „....“, ДКН №......, валидна към датата
на процесното ПТП.
2
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на подписан двустранен протокол за ПТП от
10.11.2023г., в който водачът на л.а. „....“ е вписала, че е виновна за настъпилото ПТП, както
и на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 14.11.2023г., с оплаквания за болки в
теменната и тилната област, обхващащи шия и гръб и извършена рентгенография на шийни
прешлени в .....
Представена е застрахователна претенция от ищеца до ответника за заплащане на застр.
обезщетение, връчено по пощата чрез обратна разписка на 15.02.2024г., която не е
удовлетворена от отв. застраховател с писмо с изх. №1655/05.03.2024г.
По делото са разпитани фактическия съжител на ищеца- ....., както и водача на л.а.
„....“- М. Г. И..
Първият свидетел посочва, че след инцидента ищецът е имал главоболие, световъртеж
и болки в шията около 2 мес. и половина, които с течение на времето са отшумели. Посочва,
че 3- 4 дни след инцидента са посетили болнично заведение с оплаквания при изправяне.
Изписана му е шийна яка, която е носил около 1 седмица, след което я носил спорадично,
както и му е предписана медикаментозна терапия. Изпитвал е затруднения при ежедневното
си обслужване и при грижата за новороденото си дете. Заменил е дежурствата си в СДВР на
МВР.
Вторият свидетел посочва, че причина за реализираното ПТП е рязкото спиране на
предностоящия автомобил, при дистанция от около 2- 3 м. и скорост от около 30- 40 км/ч.,
като водачът му обяснил след това, че е спрял заради пресичащи пешеходци. Разпознава
подписа си на двустранния протокол, но не и почерка, като посочва, че е съставен от
служители на КАТ, пристигнали на местопроизшествието и попълнили двустранен
протокол. Посочва, че в колата са пътували водачът и негова спътничка, като водачът не се е
оплакал от причинена му травма.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебномедицинска експертиза, видно
от което от процесното събитие е причинена ...... на ищеца, изразяваща се в .... и травма на
шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в ...../ навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/, без рентгенови данни за счупване
на тела и израстъци на прешлени, без разместване на стави и без клинични данни за травма
на подлежащия гръбначен мозък. Симптомите на сътресения на главния мозък са от
общомозъчно естество- главоболие, гадене и световъртеж и са изразени най- силно след
момента на травмата. Анамнезата на пострадалия е за липса на спомен, което представлява
промяна на съзнанието и за гадене, световъртеж и болки в теменна и в тилна област. При
поставена диагноза ..... се предлага болнично лечение. Такова е отказано по семейни
причини. Посочва се, че не е дадена диагноза и лечение на ..... от навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб- дисторзио коли. Вещото лице
намира, че е налице причинно- следствена връзка с процесното събитие. Посочва, че
периода за възстановяване на шийния сегмент на гръбначния стълб на мекотъканните
увреждания е 3- 6 седмици. Сътресението на главния мозък и контузията на шията
реализират медико- биологичния признак: временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Посочва се, че от контузията на шията ищецът е търпял болки и страдания за период
от 20 дни, най- интензивни в първите 10 дни. Оздравителният период за сътресението на
главен мозък е 3- 5 седмици, а за .....- 1- 2 месеца, като данни за възстановителния период от
контролни прегледи не са налице. Временно нетрудоспособен.
Съгласно прието заключение по САТЕ, процесното ПТП е удар между предната част на
л.а. „....“ и задната част на л.а. ...., при изчакване в спряло положение на последния на
пътното платно пред пешеходна пътека след кръстовището с ул. „......“ и бул. „......“, в посока
3
от „....“
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
заплащане на обезщетение по съдебен ред при условие, че застрахователят не е заплатил в
срока по чл.496 от КЗ, откаже да стори това или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Горната законова разпоредба обвързва
допустимостта на прекия иск срещу застрахователя от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на 3-
месечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. От представените писмени доказателства се установява, че ответният
застраховател е отказал изплащане на обезщетение, поради липсата на представени
безспорни доказателства за виновността на застрахования при него водач на МПС. С оглед
на горното настоящият съдебен състав приема предявените искове за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице има правната
възможност да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща общите
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на едно лице, а именно
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования деликвент. На следващо място се изисква наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между деликвента и ответния застраховател. С доклада по
делото е прието като безспорно между страните и съответно ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното събитие л.а. „....“ е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Въз основа на събраната доказателствена съвкупност се установява, че
водачът на л. а. „....“ е нарушил разпоредбите на чл.23, ал.1 от ЗДвП , съгласно която водачът
на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко. Причината за настъпването на процесното ПТП е рязкото спиране на предностоящото
МПС пред пешеходната пътека на кръстовището на ул. „......“ и бул. „......“ и липсата на
достатъчно дистанция на задностоящия автомобил. Вината за настъпването на процесното
ПТП е на водача на задностоящия автомобил, който следва да поддържа нужната дистанция
за предотвратяване на удар при рязко спиране на предностоящото МПС.
Непозволеното увреждане представлява нарушение на установения правопорядък, от
което се поражда гражданска отговорност за нарушителя да поправи причинените
материални и морални вреди. Задължението да се обезвредят настъпилите вреди от ПТП е
на деликвента или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при предявен пряк иск. При накърняване на неимуществен интерес
обезщетението се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. В
тълкувателната си практика ВКС приема, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързана с конкретна преценка на обективно съществуващи обстоятелства. Критериите за
определяне на размера на дължимата обезвреда са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
4
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки. От
изложеното по- горе настоящият съдебен състав намира, че адекватното заместващо
обезщетение за болките и страданията и негативните емоции, преживени от ищцата следва
да бъде в размер от 1500 лв. Горното обезщетение е в състояние да обезщети пострадалия от
телесните вреди от настъпилото ПТП, с оглед вида и характера на претърпяното от него
телесно увреждане, краткия период на възстановяване и изпитаните негативни емоции от
процесното събитие.
Съпричиняване е налице в случай, че за настъпването на вредата са допринесли както
деликвента, така и пострадалия чрез собствените си виновни действия или бездействия.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която се
позовава на него. Изводът за наличие на предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, не може да почива на предположения, а предполага доказани при условията на пълно и
главно доказване конкретни действия или бездействия на увредения, с които е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. По делото не
са налице категорични доказателства, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан
по време на инцидента или че вредите не биха настъпили или биха настъпили в по- малък
обем, ако е бил с поставен такъв. Вещото лице по приетото заключение по СМЕ посочва, че
травма на шията може да се получи и при поставен предпазен колан. С оглед на горното
направеното от ответника възражение за съпричиняване следва да се приеме за недоказано.
Така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва съобразно направеното искане от ищеца с исковата
молба, на осн. чл.497 от КЗ. ВКС в своята актуална практика намира, че след предявяване на
претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл.496 от
КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано с изпадане на застрахователя в забава, за която дължи лихва и възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски за исковото производство, съобразно представен списък на разноските, както
следва: сума от 320 лв.- заплатена държавна такса, сума от 500- депозити за експертизи и
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съгласно договор за
правна помощ. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за
заплащане на разноски съдът намира за основателно до сумата от 153,75 лв., съобразно
изхода на спора. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна
по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда в размер не по- нисък от предвидения
в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 450 лв. и осъжда другата страна да го заплати. Неизползваният
депозит за призоваване на свидетел подлежи на връщане на страната с писмена молба в 1-
год. срок от влизане в сила на краен съд. акт.
Така мотивиран, съдът
5
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ...... ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., бул. ......,
представлявано от .......- Изп. директори, да заплати на Д. Б. С., ЕГН: **********, сумата от
1 500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени от ......, изразяваща се в .... и травма на шийния
отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в ....., в резултат на ПТП, настъпило на
10.11.2023г., в гр...., на кръстовището на ул. „......“ и бул. „......“, между л.а. „....“, ДКН №......,
управляван от М. Г. И. и л.а. ...., с ДКН №....., управляван от Д. Б. С., ведно със законната
лихва от датата на подаване на искане от увреденото лице пред застрахователя- 15.02.2024г.
до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над присъдения размер до пълно предявения размер от 8 000 /осем
хиляди/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ...... ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., бул. ......,
представлявано от .......- Изп. директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Д. Б.
С., ЕГН: **********, сума от общо 153,75 /сто петдесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски по делото.
Горепосочените суми могат да бъда заплатени по следната специална банкова сметка
на адвокат: BIC:...., IBAN: .... .. ...
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца в размер 450 лв.
ОСЪЖДА ...... ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., бул. ......,
представлявано от .......- Изп. директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от
ЗА, да заплати на адв.Д. К. З. от САК, ЕГН:********** сума от 450 /четиристотин и
петдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6