РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Враца, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200773 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) ,и е образувано по жалба на „*****“ КД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: с. *****,представлявано от „*****“ ЕООД, със същото седалище и
адрес на управление, представлявано от своите управители ***** чрез юрк. П.Т. против
Наказателно постановление(НП) № 008049/16.07.2025г. , издадено от началника на ТО за
областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за
нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.200
ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна, като се излагат подробни доводи и
съображения в тази насока. При условията на евентуалност се моли за прилагане на чл.28
ЗАНН или за намаляване на наложената имуществена санкция до предвидения минимум.
Ответникът по жалбата - началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище/на ТО/ Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на противната страна и намаляването му до предвидения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява частично основателна.
1
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
№ 008049 от 04.07.2025 г. за това, че на 03.06.2025г.,при извършена проверка,резултатите от
която са обективирани в КП № К-2771775/03.06.2025г., в търговски обект ,стопанисван от
жалбоподателя – магазин ****, находящ се в гр.*****, същият предлага на потребителите
стоки -месни и рибни продукти, предварително опаковани от производителя с определен
от него грамаж, без да е обозначил едновременно продажната цена и цената за единица
мярка-килограм. Върху стоките е поставен етикет с обозначена цена за единица мярка и
продажна цена за съответния грамаж/от производителя/.На щанда пред тези стоки е поставен
етикет от търговеца с друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху
стоките. При маркиране на касата продажната цена за съответния грамаж се изчислявала
върху поставената пред стоките цена за единица мярка,която е следвало да се обозначи върху
всяка отделна опаковка. Посочени са и в акта и в НП стоките по отношение на които е
констатирано горното нарушение – филе дъгова пъстърва, филе сьомга с кожа, ребра от
младо телешко, македонска наденица.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.20 ал.1 от ЗЗП.
Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя или упълномощено от него лице, след
надлежно уведомяване, и е връчен на негов представител на 09.07.2025г.Към АУАН е
приложен Констативен протокол № К-2771775/03.06.2025 година със съответните
приложения към него.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и при
идентично описание на фактическата обстановка, наказващият орган издал атакуваното НП
№ 008049 от 16.07.2025 г., с което за нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), на основание чл.200 от същия закон, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Изложеното до тук се установява по категоричен начин, както от изявленията на
страните, така и от събраните доказателства.
По делото са събрани следните относими и допустими писмени доказателства:
Заповед №1138/29.01.2025 г. за компетентността на АНО , Заповед № 342 ЛС/ 22.04..2015 г.
за компетентността на актосъставителя, издадени от Председателя на КЗП; обжалваното
Наказателно постановление № 008049 от 16.07.2025 г. и съставения АУАН №008049 от
04.07.2025 г.; писма, становища ,обр.разписки, пълномощни във връзка с извършената
проверка и съставянето на АУАН, констативен протокол №К-276694/09.07.2025 г.,КП №
2771775/03.06.2025г. с приложения към него,заповед № 6143/08.07.2025г. По преписката е
приложен и снимков материал. И снимковия материал и писмените доказателства/с
изключение на НП/ не се оспорват от страните, при което съдът няма основание да не ги
цени и изважда от доказателствения материал.
При гледане на делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на трима
свидетели: св.С.А.- актосъставител, и свидетели, присъствали при съставянето на акта –
Г.С. и А.Д.. От показанията на свидетелите се установява, че на 03.06.2025 г. е извършена
проверка в процесния обект , при която са констатирани гореописаните нарушения, за което
е съставен КП № 2771775/03.06.2025г г. с приложения към него.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са безпристрастни,
логични и последователни. Същите са безпротиворечиви, както с писмените доказателства
по делото, така и помежду си.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
2
изводи: Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1
ЗАНН,и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които
са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираните нарушения и обстоятелствата, при които същите са били извършени, са
описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството-
жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на
извършване на нарушенията, както са налице и всички останали реквизити в АУАН
съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП
съгл.чл.57 ЗАНН.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност, според настоящия състав, се
установяват категорични данни за извършване на нарушение по чл.20 ал.1 ЗЗП, изразяващо
се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството-жалбоподател не е
изпълнило вмененото му задължение по чл.20 ал.1 ЗЗП, като не е обозначило върху
отделните опаковки на стоките действителната продажна цена, която трябва да бъде
изчислена на база обявената от него цена за единица мярка /килограм/. Продажните цени на
отделните разфасовки не са обозначени по никакъв начин - чрез етикет, ценоразпис, табела
или друг подходящ начин,като задължението за обозначаване едновременно и на двете цени
/за единица мярка и продажна цена/ е на търговеца, а не на производителя.
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.20, ал.1 ЗЗП, съгласно
чиято разпоредба: „Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и
цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети,
ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява
поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.“.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
механизма на осъществяването му и неговото авторство.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установените нарушения, както и обстоятелствата при извършване на
същите не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция
нарушенията са формални и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици
3
като съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен
брой потребители, в частност правото им на информация за цената на предлагания продукт.
В случая, следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което
изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и
полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези
съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28
ЗАНН.
Наложената за нарушение по чл.20, ал..1 от ЗЗП имуществена санкция в размер на
1000 лв., предвидена в разпоредбата на чл.200 от ЗЗП е около минималния размер/500
лв./.Независимо от това при обсъждане въпроса за индивидуализация на наказанието,
настоящият състав като отчита характера и тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено-факта, че пред стоките е имало все пак обявление,
което съобщава цената на единица мярка, като има предвид степента на обществена
опасност на нарушението, факта, че потребителите не се ощетяват материално, а напротив,
факта, че липсват по преписката данни за подобни или други нарушения по ЗЗП от страна
на жалбоподателя, намира наложеното от наказващия орган наказание около минимално
предвидения размер за несправедливо, и несъобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Според съда наказание в размер на предвидения минимум – имуществена санкция в р-р на
500 лв. е съответно на извършеното нарушение и от естество да съдейства за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът счита посочените възражения в жалбата за
несъставомерност на деянието за изцяло неоснователни, тъй като извършването от
обективна страна на административното нарушение по ЗЗП от дружеството-жалбоподател
се доказва по безспорен и категоричен начин, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон.
Предвид изложеното относно индивидуализацията на наказанието жалбата се явява
частично основателна. Като такава следва да се уважи отчасти, като НП се измени в частта
относно наложената имуществена санкция, която се отмени в размер над 500 лв. В
останалата му част НП следва да се потвърди.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, същите
/разноски/ следва да се понесат от всяка от страните така както са направени.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-Враца, III
наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №008049/16.07.2025 г., издадено от началника
на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на
чл.20, ал.1 ЗЗП, на основание чл.200 ЗЗП, на „*****“ КД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: с. *****, представлявано от „*****“ ЕООД, със същото седалище и адрес на
управление, представлявано от своите управители ***** и *********** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000 лева на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
4
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5