Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 21.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 11.04.2017 г., в състав: районен
съдия Снежана Стоянова, при секретаря П.Златанова, като разгледа АНД № 24/2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Г.В.Ч. *** с ЕГН: **********
против наказателно постановление (НП) №17-0310-000005/18.01.2017г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет
и четири)
месеца.
Релевираните в
подадената жалба оплаквания се свеждат
до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП,
чиято отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение, тъй като не е управлявал МПС на датата, посочена в АУАН и НП. Твърди
се наличие на съществени процесуални нарушения, тъй като описаното в акта
деяние не съставлявало административно нарушение.
В първото съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител - адвокат
П М от Пазарджишката АК. Във второто
съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв.М, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното НП.
За ответника по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 07.01.2017 г. около 01,30 часа в гр. Панагюрище по
ул. „Г. Бенковски“ е управлявал лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № РА **** АС, собственост на В С Г от град
Панагюрище, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол.
За извършеното
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП свидетелят И.В. съставил против нарушителя
АУАН № 7 от 07.01.2017 година, който
след предявяването му жалбоподателят отказал да подпише. Отказът бил
удостоверен по надлежния ред с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
нарушителя на 25.01.2017 г., видно от
отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 31.01.2017 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
След анализ на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И.В. и
И.Ш., които съдът кредитира като безпристрастно депозирани се установява, че по
време на работната си смяна като автоконтрольори в РУ Панагюрище на
06/07.01.2017г. патрулирали със служебния автомобил в централната част на
града. Около 01,30 часа на 07.01.2017 г. полицаите забелязали спрян автомобил
пред денонощен хранителен магазин на улица „Г. Бенковски“. Св.Ш., който управлявал патрулния автомобил спрял
срещу автомобила, осветил го с фаровете и забелязал, че на шофьорската седалка
седи жалбоподателят Г.Ч.. Тъй като на полицаите било известно, че Г.Ч. е лишен
от право да управлява МПС поради употреба на алкохол, решили да изчакат. През
това време от автомобила слязла св.Н Г, която седяла до жалбоподателя – на
предна дясна седалка. Св.Г влязла в магазина и напазарувала, след което се
качила отново на мястото си. Тогава жалбоподателят привел автомобила в движение,
потегляйки посока за град Пазарджик. Св.Ш. веднага го последвал, като подал
светлинен и звуков сигнал за спиране.Тогава жалбоподателят свил в първата
пресечка в дясно в междублоково пространство. След това жалбоподателят направил
два поредни завоя на ляво, спрял автомобила, излязъл от предната лява
врата (вратата на шофьора)
и застанал зад автомобила.
Полицаите също слезли от патрулния автомобил и отишли при жалбоподателя.
Поискали му лична карта, свидетелство за правоуправление и за регистрация на
МПС. Жалбоподателят отговорил, че няма документи. Св. В. му предложил да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер“, но
жалбоподателят категорично отказал. Освен това той започнал да се държи
непристойно, като отричал да е управлявал автомобила.
Тъй като
жалбоподателят нямал лични документи, полицаите го отвели в РУ Панагюрище. Там
отново му било предложено да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, но той пак отказал. Твърдял, че не е пил
алкохол. Св. Ш. му казал, че след като не е пил алкохол е в негов интерес да
даде проба, но жалбоподателят не го послушал и отново отказал да бъде
изпробван. Независимо от това св. В. издал на жалбоподателя талон за медицинско
изследване с № 0044785, който той отказал да получи. След отказа да получи ТМИ,
който бил оформен по надлежния ред – с подпис на един свидетел, свидетелят В.
съставил против жалбоподателя АУАН № 7 от
07.01.2017 г. въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на И.В. и И.Ш..
Съдът кредитира показанията
на свидетелите В. и
Ш., тъй като са обективни и
депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, те нямат никакъв личен мотив да
уличават жалбоподателя, като
му преписват нарушение, което той не е извършил.
Защитната версия на
жалбоподателя, въведена в процеса чрез показанията на свидетелите Н Г и Н Я е,
че на 07.01.2017 г.
той не е управлявал лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № РА **** АС, а
същият бил управляван от св.Г.
Съдът не дава вяра
на показанията на свидетелката Г . Съдът
не дава вяра и на показанията на св.Я, за която е безспорно, че също се е
намирала в автомобила, на задната седалка. Между показанията на двете свидетелки има
съществено противоречие. Св.Г твърди, че докато
била в магазина, заедно със св.Я и други техни двама приятели – Н и Т, и
жалбоподателя Г.Ч., за да напазаруват
храна и цигари, двамата полицаи, т.е. свидетелите В. и Ш. влязли в
магазина и постояли известно време. В противоречие с показанията на св.Г, св.Я
твърди, че докато била в магазина, вътре не били влизали полицаи. Освен това
св.Я промени показанията си в хода на разпита. Първоночално тя твърдеше, че за
последен път спрели автомобила пред хранителния магазин, където бил жилищния
блок на жалбоподателя и където възнамерявали да продължат нощта, докато св. Г, в синхрон с показанията
на свидетелите В. и Ш. беше категорична, че са спрели пред магазина и след като
напазарували, потеглили съм жилищния блок на жалбоподателя, където след
една-две минути пристигнали полицаите. При зададените й въпроси от страна на
защитника, св.Я промени показанията си със
забележката, че се поправя, като
ги „уеднакви“ с тези на св.Г.
Констатираното противоречие и вътрешно такова в показанията
на св.Я, дава основание показанията на
свидетелите Г и Я да бъдат оценени като
недостоверни, явно дадени в услуга на жалбоподателя, предвид приятелството
им.
По изложените
съображения съдът намира за опровергани твърденията в жалбата, като намира
същите за избрана от жалбоподателя защитна позиция, неустановяваща фактите от
обективната действителност. Макар и в тяхна подкрепа да бяха ангажирани гласни
доказателства, същите се опровергават от останалите, събрани по делото, а
именно от показанията на свидетелите В. и Ш. и от писмените такива. Няма логика
полицейските служители да изчакват потеглянето на автомолила, знаейки че на
шофьорското място седи водач, лишен от
правоуправление и да тръгнат да го
преследват след потеглянето му, ако същият е бил управляван от св.Г.
При така установената
фактическа обстановка от фактическа страна съдът
приема, че на
07.01.2017 г. около 01,30 часа жалбоподателят Г.Ч. е управлявал лекият
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № РА **** АС. Няма спор по делото, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство алкотест „Дрегер“. При това положение
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е законосъобразно ангажирана.
Жалбата се явява
неоснователна по следните правни съображения:
Видно е от
съдържанието на АУАН, поставил началото на административно – наказателното
производство, срещу жалбоподателя е започнало такова по причина, че е отказал
проверка за алкохол с техническо средство за установяване на употребата, и след като е отказал да получи издадения
му ТМИ.
Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП води
до извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две
хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да
откаже да му се извърши проверка за алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство, а след това да откаже да
изпълни предписанието на компетентните контролни органи за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му. Това е така, защото концентрацията на алкохол и/или
наркотични вещества в кръвта съобразно предвиденото в чл.1, ал.2 от Наредба №
30 се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Формулировката
„и/или” в Наредбата сочи, че ако
водачът откаже проба с техническо средство, но даде кръв за химически анализ
означава, че не е налице отказ по чл.174, ал.3 от ЗДП. В конкретния случай
жалбоподателят Г.Ч. е отказал да получи талон за медицинско изследване, с което
е направил невъзможно последващото явяване във ФСМП за даване на кръв. Това е
така, защото според Наредба № 30 издаденият талон е една от предпоставките за
вземане на кръв за химически анализ. С други думи с отказа да получи ТМИ,
жалбоподателят е осуетил преследваната с
административно-наказателния състав цел - да се установи концентрацията на
алкохол в кръвта му. С отказа да получи ТМИ от страна на водача, административно
наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е бил завършен и актосъставителя
правилно е пристъпил към съставяне на АУАН.
По изложените
съображения, съдът намира, че административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е законосъобразно ангажирана.
Съдът намира
определените наказания за законосъобразни. Същите са фиксирани в закона, при
което съдът намира за безпредметно да коментира дали АНО се е съобразил с
изискванията за индивидуализация на наказанията.
По
изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0310-000005 от 18.01.2017 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на Г.В.Ч. ***, с ЕГН ********** на основание
чл.174, ал.3
от ЗДвП е
наложена глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24
(двадесет и четири) месеца, като
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: