№ 3745
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221100107772 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК,
вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците не дължат сумата, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1616 от
2016г. на РС – К..
Ищците твърдят, че изпълнителният лист, е бил издаден по реда на чл.417 от
ГПК, като въз основа на него е образувано изпълнително дело при ЧСИ. Твърдят, че по
искане на взискателя с постановление от 28.02.2022г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Изпълнителният лист е предаден на
взискателя – ответник и е присъединен по изп.д.№ х885 от 2018г. на ЧСИ рег.№ 812
при КЧСИ. Твърдят, че след като изп.д. №197 от 2017г. е прекратено, то с обратна сила
се отменят изпълнителните действия и взискателят губи всички права, придобити
преди прекратяването, в т.ч. да се позове и на прекъсващият давността ефект от
предприетите изпълнителни действия. Предвид това намират, че дължимите суми по
изпълнителния лист са погасени поради изтекла погасителна давност. Претендират
разноски. Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Твърди, че по изп.д.№ 197 от 2017г. са извършени множество
действия, прекъснали давността, а прекратяването на изпълнителното производство не
заличава ефекта на предприетите изпълнителни действия, с които е прекъсвана
давността. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 30.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1616 от 2016г. на РС К. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата
на който Д. ООД ЕИК *******, М. П. Б. и П. Д. Б. са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „С." ЕАД с ЕИК ******* сумата от 398 497,94 лв от които 208 802,66 лева
главница по договор за банков кредит "Малки и средни предприятия МСП" № MS07-
00031/05.11.2007 г.; Анекс № 1/01.02.2010 г.; Анекс № 2/11.08.2011 г.
Извънсъдебно споразумение от 06.03.2013 г. Анекс № 1 към извънсъдебно
споразумение от 12.12.2016г. сумата от 9 653,71 лева договорна лихва за периода от
20.11.2013 г. до 27.05.2014 г. 64 988,87 лева наказателна лихва за периода 20.02.2014 г.
до 21.12.2016г. такси и разноски в размер на 58 538.89 лева ведно със законната лихва
върху главницата считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и деловодни разноски в размер на 3 114,08 лева от които 1776,05 лева държавна
такса и 1338,03 лева юрисконсултско възнаграждение.
На 08.04.2017г., въз основа на издадения изпълнителен лист образувано
изпълнително дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р.С. per № 812 с район на действие
Окръжен съд град К., като не е спорно по делото, че в хода на изпълнителното
производство С." ЕАД с ЕИК ******* се влива в О.Б.Б. АД, ЕИК: ******* като
последното дружество встъпва в правата на кредитор.
По изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия:
На 16.05.2017г. са изпратени покани за доброволно изпълнение с насрочване на
опис на недвижим имот, на 17.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот,
собствен на С.Д., на 18.05.2017г. са наложени запори върху сметките на длъжниците
по изпълнението, на 25.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собствен
на Д. ООД, на 31.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собствен на П.
Б., на 06.06.2017г. са извършени описи на недвижими имоти, на 07.06.2017г. е
наложена възбрана върху други имоти, собствени на длъжниците, на 26.06.2017г. са
извършени описи на недвижимите имоти, които в периода 21.07.2017г. – 19.09.2018г.
са били предмет на публични продажби.
На 19.09.2018г. взискателят /ищец по делото/, е поискал извършване на други
изпълнителни действия – продажба на недвижим имот, насрочена е публична продан,
обявена за нестанала, насрочена е втора публична продан.
На 09.01.2019г. е обявена публична продажба на недвижим имот, собствен на
длъжниците, обявена за нестанала.
На 07.03.2019г. взискателят е поискал извършването на нова публична продан,
обявена на 16.05.2019г. за нестанала.
2
На 12.06.2019г. е насрочена нова публична продан, обявена за нестанала на
02.08.2019г.
На 09.08.2019г. вискателят е поискал извършване на нова публична продан,
насрочена на 03.09.2019г., обявена за нестанала на 28.10.2019г. поради неявяване на
купувачи.
На 05.11.2019г. взискателят е поискал извършване на нова публична продан, а
на 22.11.2019г., по негова молба изпълнителното производство е спряно.
На 28.02.2022г. по молба на взискателя изпълнителното производство е
прекратено на основание 433, ал. 1 т. 2 от ГПК, изпълнителния лист е предаден в
оригинал на взискателя О.Б.Б. АД и е присъединен към изп. д № 885/2018 г. по описа
на ЧСИ Р.С. per № 812 с район на действие Окръжен съд град К.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящия случай се твърди недължимост на вземане, за което срещу ищците
е бил издаден през 2016г. изпълнителен лист за суми, дължими по договор за банков
кредит.
Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на
погасителна давност, а по отношение на лихвата – 3-годишният давностен срок, като
всяко поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение
прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в т.вр.т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/, след което започва да тече нова
давност. Давността, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по
т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване
на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др.
Установено е по делото, че след образуване на изпълнително дело № 197/2017 г.
по описа на ЧСИ Р.С. per № 812, освен с молбата за образуване на изпълнителното
дело от 08.04.2017г., когато е поискано извършването на изпълнителни действия,
изпълнителни действия са извършвани регулярно, като последното такова, годно да
прекъсне давността е било на 05.11.2019г., когато е поискано извършването на
публична продан на недвижим имот.
Броен от тогава 3-годишният давностен срок по отношение на лихвата изтича на
3
05.11.2022г., а 5-годишният давностен срок по отношение на главницата – на
05.11.2024г. Не е спорно по делото, че към датата на подаване на исковата молба –
21.07.2022г., ответникът е присъединен като взискател по изп. д № 885/2018 г. по описа
на ЧСИ Р.С. per № 812, с което отново е прекъсната давността. Предвид това, към
21.07.2022г. давността за събиране на вземанията по издадения на 30.12.2016 г.
изпълнителен лист по ч. гр. д № 1616/2016 г. по описа на Районен съд К. не е изтекла и
възможността за принудително събиране на това вземането не е отпаднала.
Поради това съдът прие, че вземането, предмет на изпълнителния лист не е
погасено по давност. Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В тази връзка, неоснователни са доводите на ищците, че с прекратяване на
изпълнителното производство се заличават с обратна сила всички, извършени по него
изпълнителни действия, годни да прекъснат теченето на давността. Вярно е, че в
цитиратната от ищците практика на ВКС е застъпено становището, че съгласно
мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК, каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети лица
са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/,
но това касае изпълнителните действия, извършени след настъпване на някое от
основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Както е посочено в
мотивите на самите решения, предприетите след изтичане на давността действия на
взискателя по прекратено изпълнително производство нямат значение на прекъсващи
давността. Безспорно – ако след настъпване на основание за прекратяване на
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, същите се заличават с
обратна сила. Последното обаче не важи относно предприетите действия по
принудително изпълнение до настъпване на основания за прекратяване на
изпълнителното производство, какъвто е настоящия случай.
При този изход на делото, разноски на ищците не се дължат.
В тяхна тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски по чл.25,
ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Б., ЕГН **********, и П. Д. Б., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. К. ул. *******, срещу О.Б.Б. АД ЕИК: *******,
гр.София, иск по чл.439 от ГПК – за признаване за установено, че ищците не дължат
сумата от 398 497,94 лв, от които 208 802,66 лева - главница по договор за банков
4
кредит "Малки и средни предприятия МСП" N° MS07-00031/05.11.2007 г.; анекси към
него и извънсъдебно споразумение,. сумата от 9 653,71 лева договорна лихва за
периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014г., сумата от 64 988,87 лева - наказателна лихва
за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016г., такси и разноски в размер на 58 538.89 лева
ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 3 114,08 лева от
които 1776,05 лева държавна такса и 1338,03 лева юрисконсултско възнаграждение, за
които е издаден на 30.12.2016 г. изпълнителен лист по ч. гр. д № 1616/2016 г. по описа
на Районен съд К..
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, и П. Д. Б., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. К. ул. *******, да заплатят на О.Б.Б. АД ЕИК: *******, гр.София, сумата от
450 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. П. Б., ЕГН **********, и на П. Д. Б., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. К. ул. ******* за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5