Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 15.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря
Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4964 описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
предявени искове с правно основание чл.
109 от ЗС от Е.Т.Е. ЕГН **********,
адрес: *** срещу "А.Г.Б."
ООД, ЕИК ******, със; седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя си Н. К.К., както и спрямо
ответниците: „Н.Б.*." ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, р-н ******, представлявано
заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН **********; Г.Н.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я., ЕГН **********,
адрес: ***; В. Б. Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН ********** адрес: ***;
П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН **********, адрес: ***; Л.Я.Л.,
ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***; В.М.Т., ЕГН **********,
адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***,
СО *******, и Община Варна, Булстат *******, представлявана от Кмета на Община
Варна И.П., с адрес за призоваване гр. ****
за осъждане на ответниците ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречат на
ищцата да осъществява в пълен обем своите права на собственост върху имот № ****** по КК на гр.Варна и
съобразно неговото предназначение, а именно да премахнат незаконно
построения обект, представляващ сграда с идентификатор № ******, разположена
частично върху имота на ищеца с ид. № ****** по КК на гр.Варна и частично в
границата на нормативно установеното отстояние от 3 м. от граничната линия
между имоти № ******, № ******и № ******.
В „условията на евентуалност“ е заявено искане от ищеца ако се установи,
че не цялата сграда пречи и подлежи на премахване, да бъдат премахнати САМО
следните части от сграда с идентификатор № ******, а именно:
ДА ПРЕМАХНАТ ЧАСТ с площ общо
ДА ПРЕМАХНАТ ЧАСТ с
площ от 7 кв.м, попадаща в имот № ******, в границата на
нормативно установеното отстояние от
както и ДА ПРЕМАХНАТ ЧАСТ с площ от 45 кв.м, попада в имот № *******,
в границата на нормативно установеното отстояние от
Обстоятелства, на които се
основава иска:
В исковата молба се
твърди, че ищцата е съсобственик в поземлен имот с идентификатор ******,
находящ се в гр. *******, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар
идентификатор *******, номер по предходен план***, кв.*, парцел***, при граници: *******, *******, *******, *******, *******,
******.
В границите на имота с
идентификатор ****** попада част от незаконно построена сграда, на която
ответника „А.Г.Б." ООД, ЕИК ****** твърди, че е собственик и същият владее
сградата, която към настоящия момент се ползва като магазин.
Сградата по документ
за собственост представлява М. - П. Т. **, за която ищецът твърди, че не
представлява сграда, а преместваем обект.
Отделно сочи, че дори
и да се приеме, че е налице сграда, същата е пристроявана без строителни книжа,
при изграждането и са нарушени и строителните правила и норми, поради което се
явява незаконна и подлежи на премахване.
Твърди, че „А.Г.Б."
ООД, ЕИК ****** чрез владението на незаконната сграда, пречи на ищеца да
осъществява пълния си обем от правото на собственост чрез самия факт на несъответствието с правилата и нормите на
строителството.
Като ответници по иска с правно основание чл. 109 от
ЗС са конституирани всички лица, съсобственици както на имот № ****** по КК на гр. Варна, на който се
пречи /„Н.Б.*." ООД и физическите лица – ответници/, така и
съсобствениците в имоти № ******, № *******, на които по приращение се явява
собственост и сградата, чието частично премахване се иска /"А.Г.Б."
ООД ***/.
В отговора на "А.Г.Б." ООД в срока по чл.
131 от ГПК, се оспорва активната процесуална легитимация на ищцата, а именно,
че същата се явява съсобственик в имот №
****** по КК на гр. Варна. Оспорва се наличието на предпоставките за реституция
на имота по реда на чл. 2 от ЗВСВНОИ, като се твърди, че Заповед №1804/15.04.1993г.
е нищожна като постановена след мълчалив отказ по смисъла на чл. 4 от ЗВСВНОИ, а съгласно т.4 от ТР 6/2006г. на
ВКС, ОСГК, заповедта подлежи на косвен съдебен контрол в производства за
собственост.
Сочи, че строителните предвиждания в имот № ****** по КК на гр. Варна са
правени след изграждането на процесната сграда, поради което същите е следвало
да се съобразят със заварените строежи.
Твърди придобиване на собствеността върху сградата по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
07.10.2013 г. след извършване на публична продан на имота въз основа на което „А.Г.Б."
ООД придобива собствеността както върху постройката, така и върху земята, която
се намира под нея. В условията на евентуалност сочи, че владее сградата повече
от 10 години, като присъединява владението на ЕТ „*****” и Ж.И.П.и Н.М.П..
Оспорва твърденията на
ищеца, че сградата е незаконна, като сочи, че законността се основава на
издадено разрешение за строеж № 27/23.02.1999г. на Район ***** при Община
Варна.
В отговора на ОБЩИНА ВАРНА в срока по чл. 131 от ГПК,
се сочи, че макар към настоящия момент Община Варна да е съсобственик с "А.Г.Б."
ООД с имоти № ******, № *******, са
били предприети действия за ликвидиране на собствеността чрез изкупуване на
дела на Общината от другия съсобственик "А.Г.Б." ООД. Сочи се,
че след ликвидиране на съсобствеността няма да е налице правен интерес Община
Варна да участва в производството.
В тази връзка е
депозирана молба за спиране на производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 4
от ГПК до ликвидиране на съсобствеността.
По основателността на
иска се изразява становище, че следва да бъде предмет на доказване дали
сградата представлява преместваем обект или сграда, както и дали сградата е
незаконна, като в случай, че същата се окаже незаконна, тя подлежи на
премахване по реда на административно производство, а не на настоящото.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили идентични отговори от „Н.Б.*." ООД, ЕИК ****** Г.Н.Д., ЕГН **********, П.И.Я.,
ЕГН **********, Д.Л.Я., ЕГН **********, В. Б. Б., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********,
Л.Н.Е., ЕГН **********, К.Р.Х., ЕГН ********** П.Д.Е., ЕГН **********, Д.М.Е.
ЕГН **********, Л.Я.Л., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********, В.М.Т., ЕГН **********,
Л.Г.Д., ЕГН **********, К.Л.Л. ЕГН **********. В отговорите СЕ ПРИЗНАВАТ ИСКОВЕТЕ като допустими и
основателни. Сочи се, че процесния павилион е станал съсобствен по приращение
на всички собственици на имотите, върху които е построен, вкл. техен - имоти № ******, № ****** и № *******, по КК на гр.
Варна. Твърдят, че сградата е незаконно построена, ако е преместваем обект е
незаконно поставена. Молят за уважаване на исковете.
В съдебно
заседание по същество на делото ищецът поддържа иска си, моли за уважаването му,
а ответникът "А.Г.Б." ООД поддържат
отговора и моли за отхвърлянето на иска. Останалите ответници не представят
становище по същество на спора.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявен по
делото е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. /предявеното в условията на
евентуалност от ищеца не е отделен иск, а искане за частично уважаване на иска
с правно основание чл. 109 от ЗС /за част от сградата/, при условие, че не бъде
уважен същия за цялото /за цялата сграда/.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 4/2015г. на ВКС, ОСКГ, „негаторният
иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото
не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото
на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху
тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото
(по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо“. И по
нататък в ТР четем, че „за разлика от установителния иск за признаване или
отричане на право на собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск,
нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито
правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот) се включва в
предмета на делото при предявен негаторен иск“. Именно поради тези съображения съгласно
т. 1 и т. 2 от ТР, цената на иска се определя само въз основа на предмета на
неоснователното въздействие, както и е постановено, че исковите молби по чл.
109 от ЗС не подлежат на вписване.
Поради горепосочените
съображения за предметния обхват на иска по чл. 109 от ЗС, в настоящия процес
правото на собственост на ищеца Е.Т.Е.
върху поземлен имот с идентификатор ****** не подлежи на пълно и главно
доказване, доколкото остава извън предметния обхват на делото. За доказване на
активната си процесуална легитимация е достатъчно за ищцата да установи, че
съгласно представен от нея титул за собственост, същата се легитимира като
съсобственик в имота.
Съгласно
нотариален акт за дарение № **, том *, рег. №***, дело *** от ****.2016г. наК.К.,
№ *** в НК, ищцата Е.Т.Е. се легитимира като собственик на
51,23кв.м. ид. части от ПИ с ид. №******* по КККР.
Със заповед №
Г-4/18.01.2016г. на Зам. Кмета на Община Варна е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ *******от
кв. ** по плана на **-ти
подрайон на гр. Варна, като от имот ******* се обособяват два нови имота
нанесени в кадастралната карта съответно: ПИ ****** с площ от 1470 кв.м. и *******
с площ от 1647 кв.м.
Съгласно
гореописаните писмени доказателства съдът приема, че ищцата е доказала
материално правната си легитимация по иска, доколкото същата се явява
съсобственик в имот ПИ ******, за който се претендира, че е обект на
неоснователно пречене чрез държане на незаконна сграда - сграда с идентификатор
№ ******.
Въз основа на
установеното в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015г. на ВКС, ОСКГ, за същността на иска
по чл. 109 от ЗС и предметния обхват на делото /предмета на доказване/, съдът
намира, че не следва да бъдат разглеждани възраженията на ответника "А.Г.Б."
ООД в частта, в която се оспорва наличието на предпоставките за реституция на
имота /имот ПИ ******/ по реда на чл. 2 от ЗВСВНОИ в полза на прехвърлителите
на ищцата. Тези възражения биха били обект на изследване в производство по чл.
124 ал. 1 от ГПК или чл. 108 от ЗС, но не и в производство по чл. 109 от ЗС,
каквото е настоящото.
Съгласно т. 3
от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015г. на ВКС, ОСКГ, за уважаване на иска с правна
квалификация чл.109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника МУ ПРЕЧИ ДА
УПРАЖНЯВА СВОЕТО ПРАВО.
В мотивите към
ТР е посочено, че съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От
самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск ВЪВ
ВСИЧКИ СЛУЧАИ е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника СЪЗДАВА ЗА ИЩЕЦА ПРЕЧКИ за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.
Съдът намира,
че въпреки дадената многократна възможност на ищеца да уточни в какво се
изразява преченето на сградата на съсобственика-ищец да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем, същият не е навел релевантни твърдения.
Съответно по делото липсва доказване за осъществено пречене от страна на
построената сграда на имота на ищцата.
Съдът намира
това за необходимо, доколкото самото естество на извършеното от ответника
нарушение /държане на сградата/ не попада в обхвата на изключенията, за които
не се изискват доказване на пречене, съгласно мотивите на т. 3 от ТР /отделно
от това диспозитива на ТР не съдържа изключения/. В конкретния случай не става
въпрос за осъществяване на строителство към момента в чужд имот, за да е налице
нарушаване на абсолютното право на собственост на ищцата чрез навлизане в
правната й сфера. Няма твърдения и за конкретни нарушения на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с
оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение
или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място
или част от него. Твърденията за това са бланкетни и не съдържат конкретика,
съответно не са доказани по делото.
Поради това
само на това основание исковете подлежат на отхвърляне.
Въпреки това
съдът намира, че следва да изложи и допълнителни мотиви за неоснователността на
исковете:
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г., е
възложен на „А.Г.Б." ООД, следният
недвижим имот, а именно:
СГРАДА с идентификатор ******,
находища се в гр. *******", срещу бл. **, с предназначение - сграда за търговия, представляваща по документ за собственост М. - П. Т. ** /***** /, със застроена площ от 164.97 кв.м., състоящ се от: търговска зала с площ от 111.83 кв.м., офис, коридор,
складова част, транжорна и съблекалня и тоалетна, а по скица от АГКК Варна -
със застроена площ от 185 кв.м., ведно /по документ за собственост/ - със 165
/сто шестдесет и пет/ кв.м. земя, върху
която е построен магазина, съставляваща имот № ***
/***** /, попадащ
в двадесет и пети подрайон на гр. Варна, при граници: дере, ул. "******",
пътека към дерето и тревни площи, а по скица от АГКК
Варна сградата е разположена в ПИ с идентификатори №№ *******, ******, *******
и принадлежи към ПИ с идентификатор: ******/****** ******/, целият с площ от
319кв.м. с предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - за
друг; обществен обект, комплекс,
при граници - имоти
с идентификатори *******, *******, ******, ******.
Следователно като
собственик на сградата с идентификатор ******, находища се в гр. *******",
срещу бл. ** - М. - П. Т. ** /******/, със застроена площ от 164.97 кв.м., за която се твърди, че пречи на ищцата
да упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор ******, се легитимира единствено и
само ответникът „А.Г.Б." ООД.
Останалите ответници не се явяват съсобственици на сградата и
следователно искът спрямо тях се явява неоснователен и на това основание.
По делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетели и на двете страни. Свидетелите на
ищеца се домогват да докажат, че магазинът е разширяван и пристрояван през
2007-2008г., а свидетелите на ответника, че това е станало през 1998г.
И в двата случая обаче
разширяването и пристрояването на магазина се е осъществило преди датата на
придобиване на същия от ответника „А.Г.Б." ООД, т.е. „А.Г.Б." ООД е
придобило на 07.10.2013 г. обекта във вида, в който се намира към настоящия
момент.
Отделно от това дори и да
беше пристроявана сградата в последствие /за което липсват както твърдения,
така и доказателства/, няма как пристроената част да бъде придобита от
собствениците на земята /в случай на евентуално навлизане в чужда собственост с
1,3кв.м./, доколкото не е възникнал нов годен самостоятелен обект на правото на
собственост /нов отделен магазин/. Това беше еднозначно установено както от
свидетелските показания, така и от изготвената по делото допълнителна СТЕ от
08.05.2019г. на вещото лице В.Й. – К. – т. 3, съгласно която трите части на
магазина са свързани вътрешно, като са разделени с леки преградни стени, имат обща
тоалетна и съблекални, общо ел.табло и захранване с вода, т.е. представляват
един обект, макар и функционално обособен за три различни търговски дейности.
Съдът намира още, че
обектът, за който се иска премахване по ред на чл. 109 от ЗС, всъщност би
подлежал на премахване по друг правен ред, в случай, че бъдат установени
предпоставките за това, доколкото е сграда, строена като временен обект по
ЗТСУ.
От СТЕ на вещото лице К. се установява, че сграда с идентификатор ******,
"вид собств. Частна, функц. предн. Сграда за търговия (Обществена
"О"), брой етажи 1, застроена площ 185 кв.м" е отразена в
кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Геодезичното
заснемане и отразяването на влезлите в сила заповеди за изменение на
кадастралните планове е извършено между 30.03.2005 г. и 01.12.2006 г.
(приложение 16 - два листа). Горепосочената сграда е разположена в имоти с
идентификатори *******, ****** и ******, като навлиза в имот 630 с площ 1,3
кв.м и максимум 0,54 м. Заключението на СТЕ е, че от събраните доказателства,
може да се направи изводът, че обектът е строеж по смисъла на ЗУТ, а не е
преместваем обект. Същият няма статут на допълващо застрояване.
Съгласно изготвената СТЕ на вещото лице Й. – К., също се установява, че процесният
обект не е преместваем обект, той не може да бъде преместван в пространството,
без да изгуби своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго
място със същото или подобно предназначение. Описаният обект представлява
строеж.
За процесния обект има издадено Разрешение за строеж № 99/19.04.1976 г. да
построи временен павилион за хранителни стоки, по одобрен архитектурен проект
на 06.04.1976 г., като се даде строителна линия". В него описаната
квадратура е 72,00кв.м.
Налице е издаден строителен протокол № 13/07.07.1997 г. за определяне
строителна линия и ниво, съгл. чл. 231 от ППЗТСУ, в който М.-П. Т.№ **е със
застроена площ (ЗП) 74,43кв.м.
С разрешение за строеж № 27/23.02.1999г., на И.И.Л.се разрешава
преустройство и пристройка към магазин находящ се в гр. Варна, ул. ******,
срещу бл. ** „При условие: да се спазят
одобрените архитектурни проекти одобрени в р-н „*****"." Одобрени
проекти в район „*****" не се откриват.
Съдът намира, че съгласно
заключението на вещите лица по двете СТЕ, както и приложената по делото писмена
строителна документация, се налага еднозначен извод, че процесния обект е сграда,
а не преместваем обект, както и че сградата е временна постройка по смисъла на
ЗТСУ /отм./
Към годината на изграждане на процесния обект действащата законова уредба
е ЗТСУ (от 1973 г. до 2001 г.) в който законова дифиниция за преместваем обект
няма. Липсата на регламентация означава, че такива обекти не са били
предвидени, съответно не са поставяни. Доколкото към момента на построяване на
павилиона 1976г. няма регламентация за преместваем обект, той не може да
възникне като такъв.
Регламентация за такива се появява едва с разпоредбата на чл. 120а, ал.1
от ППЗТСУ /Нов
- ДВ, бр. 6 от 1998 г./, а именно: Не се считат за временни постройки съоръжения за търговия, като
маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми. За тези съоръжения не
се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината.
С приемане на действащата
нормативна уредба по ЗУТ през 2001г., е дадена легална дефиницията в
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, § 5, т.80: "Преместваем обект" е
обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност,
който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с
подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
Отделно от факта, че към датата на построяване на обекта не е
съществувало понятието преместваем обект, съответно не са се поставяли такива,
то самото изграждане на М.П.-Т.**като строеж чрез издаване на разрешение за
строеж, откриване на строителна линия и поставяне на бетонна основа и метални
колони, изключва съответствието на обекта с преместваем обект по посочената
дефиниция.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ППЗТСУ Временни постройки могат да се правят
само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с
разрешение на органите, с които проектите се съгласуват. Временните постройки
се премахват при завършване на строителството. Ако инвеститорът не направи
това, обектът не се приема, а техническата служба на общината премахва
постройките за сметка на инвеститора.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ (Обн.
- ДВ, бр. 62 от 1973 г.) По
изключение, във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански
организации, главният архитект (инженер) при окръжния (градския) народен съвет
може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации
и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Такива постройки могат да се правят и в чужд
имот със съгласие на собственика, изразено в писмено заявление до службата при
народния съвет. При заемане на терена за предвиденото ново строителство
временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползувала, без да
се заплащат.
Именно по реда на чл. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ е изградена настоящата
постройка павилион - тип 16, предназначена за мероприятие на държавата – в
случая продажба на хранителни стоки.
Съгласно пар. 50а ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗТСУ Разрешенията
за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински
терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове,
но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на
чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно
устройство (Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от
1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока,
за който са разрешени, но не по-късно от три
години от влизането
в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160 от ЗТСУ.
Най-късно с изтичане на тригодишен срок от 1998г., а именно 2001г. е
отпаднало по право действието на разрешението за строеж и одобрените проекти за обекта,
доколкото същият е бил със статут на временен обект.
Пар. 50а ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ въвежда процедура, съгласно която един
обект, възникнал като временен може да придобие постоянен градоустройствен
статут, а именно: по изключение за
постройките по ал. 1 може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут,
като се допуска изменение на подробните градоустройствени планове по реда на
чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на собственика на постройката, подадена в
шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на
Закона за държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г., до областния
управител, съответно до кмета на общината. В последващите алинеи е разписана
подробно процедурата, по която се извършва промяната на статута на сградата.
По делото няма доказателства за изпълнена процедура по пар. 50а ал. 3 и
сл. от ПЗР на ЗТСУ за промяната на статута на сградата от временен в постоянен.
Регламентация на тези строежи има и след приемане на ЗУТ.
Съгласно пар. 17. (В сила от 2.01.2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003
г., изм. и доп., бр. 61 от 2007 г.) С решение на областния управител или на
общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на
отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане
на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или
общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да
се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен
устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на
предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се
заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл.
195 и чл. 196 от този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) По решение на областния управител или
на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон,
могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен
план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в
съществуващите им размери и вид. След установяване на траен устройствен статут
на собствениците на съществуващите строежи се учредява право на строеж при
условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската
собственост.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В случаите по ал. 2, когато се
установява траен статут на застрояване с устройствени показатели, размери и
функция, които съществено се различават от съществуващия временен строеж,
последният се премахва по реда на ал. 1, а възложителят на новия строеж се
определя по общия ред.
По делото няма
доказателства за изпълнена процедура по пар. 17 ал. 2 от ПР на ЗУТ за промяната
на статута на сградата от временен в траен устройствен статут.
Следователно сградата е временен обект, който подлежи на премахване въз
основа на ЗАПОВЕД НА КМЕТА НА ОБЩИНАТА, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196
от ЗУТ.
Поради всички изложено до
тук съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът намира, че не дължи
произнасяне по предявеното „в условията на евентуалност“ от ищеца, доколкото
същото не представлява отделен евентуален
иск, а искане за частично уважаване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
Предвид изхода на
спора, на ответниците се следват сторените от тях в производството разноски, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Видно от изявленията
на същите само ответниците "А.Г.Б." ООД ***, претендират заплащане на
разноски. Съгласно представения списък на разноските, съдът намира, че от
ответника "А.Г.Б." ООД е представено доказателство само за заплащане
на сумата от 100лв., представляваща депозит за доп. СТЕ, като не е представено
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение. На ответникът Община
Варна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и продължителността на
процеса, а именно 400лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Е.Т.Е. ЕГН **********,
адрес: *** срещу "А.Г.Б."
ООД, ЕИК ******, със; седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя си Н.К.К., както и спрямо
ответниците: „Н.Б.*." ООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, р-н ******, представлявано
заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН **********; Г.Н.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я., ЕГН **********,
адрес: ***; В. Б. Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН ********** адрес: ***;
П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН **********, адрес: ***; Л.Я.Л.,
ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***; В.М.Т., ЕГН **********,
адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***,
СО *******, и Община Варна, Булстат *******, представлявана от Кмета на Община
Варна И.П., с адрес за призоваване гр. ****
за осъждане на ответниците ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречат на ищцата да осъществява в пълен обем своите
права на собственост върху имот № ******
по КК на гр.Варна и съобразно неговото предназначение, а именно да
премахнат незаконно построения обект, представляващ сграда с идентификатор
№ ******, разположена частично върху имота на ищеца с ид. № ****** по КК
на гр.Варна и частично в границата на нормативно установеното отстояние от 3 м.
от граничната линия между имоти № ******, № ******и № ******, на
основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.Т.Е. ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
"А.Г.Б." ООД,
ЕИК ******, със; седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя си Н. К.К., сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Т.Е.
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Община Варна, Булстат *******,
представлявана от Кмета на Община Врана И.П., с адрес за призоваване гр. ****, сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: