М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1274/2018год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.С.М.И.,***
в това, че:
На 28.06.2017г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си отнел
чужди движими вещи – златен ланец с тегло 3.46гр., 14кт. и златно кръстче, с
тегло 1.30гр., 14кт. – на обща стойност 238.00лв., от владението на Б. Д. М.,***,
като употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК,
Подс.Я.К.Д.,*** в
това, че:
На 28.06.2017г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си и за С.М.И. *** имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени
чужди движими вещи - златен ланец с тегло 3.46гр., 14кт. и златно кръстче, с
тегло 1.30гр., 14кт. – на обща стойност 238.00лв., собственост на Б. Д. М.,***,
за които знаел, че са придобити от С.М.И., чрез престъпление „грабеж“, по
чл.198, ал.1 от НК – престъпление по чл.215, ал.2, т.4, пр.2, вр. ал.1 от НК и
Подс.С.В.П.,*** в
това, че:
На 28.06.2017г. в гр.Русе, потвърдил неистина в частен документ – писмена
декларация към Заложен билет № 9810, като удостоверил, че дадената в залог
движима вещ – златен ланец с тегло 3.5гр. е негова собственост „подарък“, която
по силата на Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009г., с което е
приета Наредба и конкретно изрична разпоредба на чл.14, ал.3 от НДЗК: „... при
сключване на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно
приложение № 5 ...", е специално задължен да удостовери истината, и
употребил този документ като доказателство за невярно удостовереното
обстоятелство, пред заемодателя - Заложна къща „Свежи пари 20" ЕООД -
гр.Русе, с управител И.Д.И. – престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимите С.М.И. и Я.К.Д. наказателното производство
приключило с одобряване на споразумение по НОХД №1775/2018г. на РРС, по реда на
чл.384а от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подс.С.П. и моли Съдът да
признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, като при
наличието на предпоставките по чл.78а от НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание.
Подсъдимият С.П. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Той и защитникът му молят
Съда да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият С.В.П. е роден на ***г***, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН ********** .
На 28.06.2017г. подс.С.И. и свид.А.Ч. се намирали в
сградата на Централна ЖП – гара гр.Русе. При излизането си от там те се
разминал със свидетелите Б.М. и Р.Е.. И. видял, че свид.М. носи на врата си
златен ланец със златно кръстче и решил да му ги вземе. Върнал се след тях и ги
настигнал на стълбите преди перона на гарата. Подс.И. заговорил М. и Ч., като
по това време към тях приближил и свид.Ч.. И. разгледал златните ланец и
кръстче на свид.М., без да ги откача от врата му. След това се пресегнал
отново, за да хване ланеца, но свид.М. отблъснал ръката му. Тогава подс.И. се
пресегнал рязко, хванал ланеца и със сила го откъснал заедно с кръстчето от
врата на М.. След това подсъдимия и свид.Ч. се отдалечили от мястото с отнетите
вещи, като се насочили към района на Централен общински пазар в гр. Русе. Там
те срещнали подс.Я.Д., когото познавали и И. му разказал как е отнел ланеца и
кръстчето от непознато момче и го помоли да му съдейства да ги заложи, тъй като
не разполагал с лична карта. Подс.Д. се съгласил, но също не разполагал с лична
карта. В този момент подс.Д. видял в близост подс.С.П., когото познавал
отпреди. Извикал го при тях и му предложил той да заложи ланеца и кръстчето.
След като подс.П. се съгласил и потвърдил има лична карта, подс.И. му предал ланеца и кръстчето, без да му обяснява
произхода им и заедно с подс.Д. му казали да ги заложи, като за услугата обещали
да му дадат част от получената сума. П. влязъл в една заложна къща в близост,
но служителят отказал да приеме в залог кръстчето, тъй като се усъмнил, че не
златно. След това подс.П. посетил Заложна къща „Свежи пари“ на ул.
„Муткурова“№13 в гр. Русе, където като комисионер работел свид.Д.Р.. Подс.П. му
показал ланеца и пожелал да го заложи, като изрично посочил, че вещта не е придобита чрез престъпление и, че е негова
собственост. В потвърждение на тези обстоятелства подс.П. попълнил писмена
декларация по чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, към
Заложен билет № 9810 от 28.06.2017г, в която вписал че златния ланец бил негова
собственост, получен като подарък. П. подписал декларацията в реквизита
„Декларатор“ и я представил пред свид.Р., който я приел и заплатил на подс.П.
сумата от 120лв. Последният се върнал при подсъдимите И. и Д. и свид.Ч., като
предал на свид.И. парите и му върнал кръстчето. И. дал на подс.П. 5лв., а на подс.Я.Д.
сумата от 7лв. и златното кръстче. По – късно същия ден, подс.Д. продал
кръстчето на братовчед си – свид.С.Е. срещу сумата от 5лв., а той пък от своя
страна, впоследствие го заложил в Заложна къща „Арарат“ в гр.Русе при свид.Б.С..
Междувременно свид.Б.М. се прибрал дома си и разказал за
случилото се на родителите си. Те от подали сигнал в ОД на МВР – Русе. В хода
на проведените оперативно – издирвателни мероприятия, свидетелите Я.Г., Д.Х., Е.Б.
и П.П. – полицейски служители от Първо РУП при ОД на МВР – Русе установили
извършителите на деянията – С.И., Я.Д. и С.П., които в снетите им обяснения признали
стореното. С Протокол за доброволно предаване от 29.06.2017г. свид.Б.С. предал на полицейските служители
златното кръстче. С Протокол за доброволно предаване от 28.06.2017г.
служител в Заложна къща „Свежи пари“
предал на полицейските служители съставената от подс.С.П. декларация към Заложен билет № 9810 от 28.06.2017г. В хода
на разследването свид.Д.Р. предал на водещия разследването и златния ланец.
Впоследствие кръстът и ланецът били върнати на свид.Б.М. от водещия
разследването.
В хода на досъдебното производство била назначена
икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че общата
стойност на златния ланец с тегло 3.46 грама, 14 карата и златно кръстче с
тегло 1.30 грама, 14 карата възлизала на 238.00 лева.
Била назначена и почеркова експертиза, която дала
заключение, че ръкописният текст и подписът, положени в реквизита „Декларатор“
в Декларация по чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи към
Заложен билет № 9810 от 28.06.2017г., са изпълнени от подс.С.П..
Изложената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от обясненията на подсъдимия С.М.И., представляващи по своята
същност признание, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Б.М., А.Ч., Р. Ескюзян, Ж.И., С.Е., Б.С., Д.Р., Я.Г., П.Б., Д.Х., Е.Б.
и М.Ш., както и от приетите и приобщени писмени доказателства и доказателствени
средства – Заложен билет № 9810 от 28.06.2017г. с прилежащата към него
Декларация, заключенията по назначените икономическа и почеркова експертизи,
приемо-предавателни протоколи, разписки, протокол за доброволно предаване,
декларации, автобиографии, справки за съдимост.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.С.В.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава и на престъплението по
чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 28.06.2017г.
в гр.Русе, потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация към
Заложен билет № 9810, като удостоверил, че дадената в залог движима вещ –
златен ланец с тегло 3.5гр. е негова собственост „подарък“, която по силата на
Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009г., с което е приета Наредба
и конкретно изрична разпоредба на чл.14, ал.3 от НДЗК: „... при сключване на
договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5
...", е специално задължен да удостовери истината, и употребил този
документ като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, пред
заемодателя - Заложна къща „Свежи пари 20" ЕООД - гр.Русе, с управител И.Д.И..
Налице
са всички елементи от обективната страна на състава на това
престъпление. Подс.П. съзнателно и с ясно определена цел потвърдил неистина в частен
документ - Декларация № 9810 от 28.06.2017г. към Заложен билет със същият
номер, досежно обстоятелството, че е собственик на предадената в залог вещ – 1бр.
златен ланец с тегло 3.5гр. и 14кт. и, че го бил придобил като дарение /подарък/.
Установи се по несъмнен начин, че тази вещ била собственост и във владение на
свид.Б.М. няколко часа преди това и била предмет на грабеж, извършен от
подсъдимия С.И.. Макар подс.П. да не бил наясно с тези обстоятелства, той
съзнавал, че вещта не е негова собственост и, че не я придобил като дарение.
Безспорно, с този документ е дадена възможност на лицата да удостоверят
наличието или липсата на определени факти или обстоятелства, в конкретният
случай – какъв е произхода на залаганите предмети и, че лицето което ги предава
в залог е техен собственик. Тази декларация по силата на чл.14, ал.3 от Наредба
за дейността на заложните къщи /приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г./ се изисква
за удостоверяване истинността на обстоятелството, че предаващото вещите в залог
лице е техен собственик и ги е придобило по някои от трите способа посочени в
декларацията – покупка, дарение или по наследство. Тази декларация била
подадена, респ. употребена, от подс.П. в качеството му на залогодател, пред свид.
Д.Р. – концесионер в
Заложна къща „Свежи пари 20" ЕООД - гр.Русе, като доказателство за невярно
отразените в нея обстоятелства.
Безспорно,
процесната декларация представлява частен документ, тъй като не представлява
официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, поради това, че не е издадена
от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността
в кръга на възложената му функция, по установените форма и ред.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият С.П.
съзнавал, че обстоятелствата, които удостоверява в процесната декларация са
неистински, но въпреки това подал декларацията пред концесионера, с ясното
съзнание, че така отразените от него обстоятелства, ще послужат като основание
за сключване на договора за заем. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието, свързан с потвърждаването на неистина в частен документ и
употребяването му за доказване на отразените в него неверни обстоятелства и
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието.
От
изложеното е видно, че с действията си подс.С.П. е осъществил всички елементи
от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.313, ал.3,
вр. ал.1 от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде
признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.
Налице
са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се
предвижда наказание “Лишаване от свобода” до три години или “Глоба”.
Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8
от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и
на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление, Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало на подсъдимия П., оказаното
съществено съдействието за разкриване на обективната истина още във фазата на
предварителната полицейска проверка, признанието на вината в хода на
досъдебното и съдебното производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние,
младата му възраст и неравностойното му социално и имотно състояние.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът не отчита.
Предвид това Съдът приема, че с
оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства целите на наказанието ще се постигнат с определяне
на наказание на минимума предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно
“Глоба” в размер на 1000.00лв.
Така наложеното наказание по
преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и
деянието. С налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката
си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Подсъдимият П. следва да
заплати направените по делото разноски на досъдебното производство за почеркова
експертиза, като бъде осъден да заплати в полза на Държавата – ОД МВР-Русе
сумата от 94.00лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: