№ 97
гр. Варна, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100502144 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№37855/13.05.2024г., предявена от Т. Я. Т.,
чрез адв. Д. срещу решение №1171/07.04.2024г., постановено по гр.д.№ 9247/2022г., по
описа на Варненски районен съд, с което уважен предявения срещу ответника/ сега
въззивник/ конститутивен иск за недействителност по отношение на кредитора Л. К.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** на Договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №52, том VI, рег. № 8453, дело №851 от 2019 г., с който „Нобъл стор“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ловско, ул. „Родопи“
№ 9 е продал на втория на Т. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: *** следния недвижим
имот: Двуетажно паркомясто /паркинг лифт устройство/ № 13,14, с площ от 10,00
кв.м., при граници по архитектурен проект и предходен документ за собственост:
улица, подземно паркомясто № 11 и паркомясто № 12, маневрена площ с автомобилна
рампа, ведно с 2,9514%, равняващи се на 5,58 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, което паркомясто, представлява идеална
част от самостоятелен обект в сграда /подземен паркинг/ с идентификатор
10135.1507.114.6.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от
208,80 кв.м., на основание чл. 135 от ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
решение поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила при
1
постановяването му. Мотивира се, че доколкото имотът, предмет на оспорваната
сделка е разпореден с последваща сделка, дори при основателност на иска, не би се
постигнал целения от ищеца правен резултат. Поддържа заявеното вече пред първата
инстанция оспорване относно увреждащия характер на сделката. Поддържа, че тъй
като ответниците не са в родствена връзка помежду си, не е налице основание за
приложение на презумпцията за знание за увреждането. Акцентира, че съдът не е
съобразил, че релевантна е свързаността на страните по сделката единствено към дата
на нейното сключване, но е и към по-ранен момент.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Л. К. К.. Счита обжалваното решение за законосъобразно и
настоява за неговото потвърждаване.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора. Процесуалният представител на въззивника адв. Д. в
пледоарията си по същество акцентира, че страната е добросъвестно лице, придобило
недвижим имот преди вписване на исковата молба. Поддържа и доводи за липса на
свързаност между страните по сделката. Въззиваемият представя и писмени бележки,
в които доразвива изложените правни доводи.
Необжалвалият решението задължителен необходим другар „Нобъл Стор“
ЕООД, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Не е изразило
становище в рамките на въззивното производството.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок
от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно правилността на
решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата.
В случая обжалваното решение е действително по критериите на ТР от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, доколкото
произнасянето на първоинстанционния съд съответства на иск на кредитор, предявен
срещу двама ответници(задължителни другари), страни по увреждаща го сделка. Пред
първата инстанция ответникът- приобретател по сделката е поддържа възражение за
недопустимост на иска, тъй като същият се е разпоредил с имота, предмет на
2
оспорваната сделка на 26.07.2022 г., тоест преди вписване на исковата молба. В този
смисъл намира, че ищецът е лишен от интерес да поддържа иск, в резултата на който
не би се стигнало до възстановяване на имота в патримониума на длъжника. Този
довод се поддържа и пред настоящата инстанция. Възражението не е основателно.
Извършването на последващи разпоредителни сделки с имущественото право, предмет
на атакувания договор не лишава кредитора от правото да иска прогласяване
недействителността на първото разпореждане. Няма пречка ищецът да поиска да се
обяви и последващата сделка за недействителна по отношение на него, както
настоящото производство би имало преюдициално значение за защита на кредитора по
чл.135 ЗЗД при такава последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в
чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си. Ето защо, предявеният по
делото иск не само не е недопустим, а и основателността на павловия иск по
отношение на последваща сделка, би била обусловена от решението по настоящото
делото (ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение предявените иск се явява надлежно предявен, съответно
постановеното решение е допустимо.
Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в
жалбата.
Искът с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор
срещу неговият длъжник, предприемащ увреждащи действия, с които намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото
обезпечение на кредитора”/чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда, а
последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие -
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на
кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума
на приобретателя.
В случая страните във въззивното производство не спорят, че ищецът е
кредитор на ответника „Нобъл Стор“ ЕООД/ с предишно наименование „Шарона
Холидейз“ ЕООД/, чиито вземания са изискуеми и ликвидни, като признати в с влязло
в сила решение №2692/17.06.2019г. по гр.д. № 1308/2018г. по описа на ВРС. Пред
настоящата инстанция спорни са въпросите за увреждащия характер на сделката и
относно добросъвестността на ответника- приобретател, придобил имот преди
вписване на исковата молба.
По така поставените въпроси съдът съобразява следното:
В практиката на съдилищата трайно се приема, че увреждащо кредитора
3
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
- Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ гр.о. и др. В случая процесният
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №52, том VI, рег. №
8453, дело №851 от 2019 г. има увреждащ кредитора характер, доколкото с
извършването му се осуетява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на своя длъжник. Доводите, че срещу прехвърленото имуществено право
в патримониума на прехвърлителя „Нобъл Стор“ ЕООД е получен насрещна
престация, поради което атакуваната сделка няма увреждащ характер не могат да
бъдат споделени. Нарушаване на общото обезпечение съгл. чл. 133 от ЗЗД и
ограничаване възможностите на кредитора да се удовлетвори общо от имуществото на
своя длъжник, е достатъчно за да се приеме увреждащия характер на сделката.
Относно знанието за увреждане в разпоредбата на чл. 135,ал. 2 от ЗЗД е
уредена оборима презумпция за знание за увреждане у приобретателя, ако той е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По отношение на
приложението на презумпцията в практиката се приема (например Решение
№13/19.02.2015г. по гр.д.№ 4606/2014г. на ВКС), че наличието на съответната
фактическа близост в отношенията между страните по атакуваната сделка, като
отношения между свързани лица по смисъл на § 1 ДР от ТЗ, е от значение и ако бъдат
доказани тези отношения, могат да залегнат в основата на фактически извод за знание,
но само ако естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на
узнатите обстоятелства. Тоест, не достатъчно да се установи единствено свързаност по
смисъла на § 1ДР от ТЗ, а е необходимо да се докаже, че естеството на свързващите
отношения предполага приобретателят да знае за увреждането. По смисъла на § 1 ДР,
ал. 1 от ТЗ ¨Свързани лица“ са работодател и работник (т.2) лицата, чиято дейност се
контролира пряко или косвено от трето лице (т.6), както и такива лица, които участват
пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица,
поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните – ал. 2.
В случая от приетата като доказателство по делото справка от НАП за трудови
договори на ответника Т. Я. Т. се установява, че същият е бил зает по трудово
правоотношение в периодите 17.11.2003 г. 09.03.2004 г., 14.07.2005 г. – 11.12.2006 г.,
18.05.2007. – 01.10.2007 г., 31.03.2008 г. 10.12.2008 г. , 17.03.2009 г. – 16.12.2009 г.,
17.03.2010 г. – 30.09.2011 г., 11.04.2012 г. 16.11.2016 г., 27.04.2017 г. – 28.05.2018 г. с
дружествата „Вип 3“ ЕООД, „Атракта холидейс“ ЕАД, „Лилехамер“ ЕООД, чиито
управител през различни периоди е бил Д.К.Д.. Същият е пълномощник на ответника
„Шарона Холидейз“ ЕООД по атакуваната сделка, а също така е едноличен собственик
на капитала на „Бодега Холидейс-РО“ ЕООД, Румъния- едноличен собственик на
капитала на „Шарона Холидейз“ ЕООД, както и на „Вип-3“ ЕООД до 2014г.
4
От справка в ТР се установява, че до 7.09.2011 г. ответникът Т. Я. Т. е бил
представляващ „Вип- 3“ ЕООД.
Несъмнено, последователното участие в управлението на юридическото лице
„Вип- 3“ ЕООД на купувача по сделката Т. Т. и контролиращият прехвърлителя
„Шарона Холидейз“ ЕООД, чрез едноличния му собственик, -Д.Д., както и наличие на
трудово правоотношение на правоприемника с дружествата, чиито управител е лице,
контролиращо пряко дружеството прехвърлил „Нобъл Стор“ ЕООД/ преди „Шарона
Холидейз“ ЕООД/ , сочи на свързаност на страните по оспорената сделка.
Интензивността на връзките, за което съществуват изобилни публични данни, води до
извод, че ответникът Т. не би могъл да не знае за увреждането/ тоест за дълга на
прехвърлителя на ищеца/ . В този смисъл изводите на ВРС следва да се споделят
изцяло, като се препрати и към мотивите на обжалвания акт.
Ответниците не са оборили презумпцията за знание на увреждане от сделка,
извършена между свързани лица- чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Показанията на водения от
ответниците свидетел за това, че страните са се свързали отдалечено/ чрез интернет/
не следва да се кредитират. Не е логично лица, които имат трайни връзки помежду си
да са се свързали дистанционно. Следователно ответникът Т. Я. Т. няма качеството на
трето добросъвестно лице, придобило право от длъжника преди вписване на исковата
молба за обявяване на недействителността чл.135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
С оглед установеността на материалноправните предпоставки, от които възниква
потестативното право на ищеца да иска обявяване за относително недействителна на
увреждащата го сделка, предявеният иск следва да се уважи. Поради съвпадение на
правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да е потвърди.
С оглед изхода от спора, в полза на въззиваемия се следват и сторените по
делото разноски за адв. възнаграждение. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемия, е неоснователното.
Възнаграждението в размер на 980 лева съответства на правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1171/07.04.2024г., постановено по гр.д.№
9247/2022 г., по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Т. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 980 лева, представляваща възнаграждение
за процесуални представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщението пред Върховния съд на Република България, при наличие на
5
предпоставките по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6