Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Велико Търново,
27.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в
съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 735 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). във вр. с чл. 16 от
Правилник за приложение на Закон
за социалното подпомагане. / ППЗСП/
Същото е образувано по жалба на А.Б.Б. ***
против Заповед № ЗСП/Д – ВТ/1525/2.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Павликени, (ДСП потвърдена с
Решение № 04-РД06-0100/4.11.2019г. на
Директор Регионална дирекция за социално подпомагане Велико Търново(РДСП)., с която му се отказва отпускане на целева помощ за
отопление по реда на Наредба № РД -07-5/16.5.2008г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден в пряко противоречие с материалния закон и с
неговата цел. Счита за неверни твърденията на ДСП, че същият притежава 41,097
дка земеделска земя, която отдава под наем на фирма Ерато Полски Тръмбеш, което
обстоятелство не е декларирал и същото представлява пречка по смисъла на чл.10,
ал.1 т.4 от ППЗСП.за отказ. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа
оспорването и моли жалбата му да бъде уважена като бъде отменен отказа на
административния орган и му се отпусне исканата социална помощ за отопление.
Ответната страна – директорът на Регионална дирекция Социално
подпомагане – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Д., оспорва
основателността на жалбата. Излага съображения, че категорично е доказано, че
лицето притежава имущество,от което може да се издържа като това обстоятелство не е декларирал. Счита, че
заповедта не противоречи на материалния закон
и като такава следва да бъде
потвърдена, а подадената жалба отхвърлена.
Съдът, след като обсъди становищата
на страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като направи
проверка съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
А.Б.Б.
***
е подал до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/1525/12.09.2019 г. за отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво. К.е декларирал семейно положение – неженен,
адрес –с.К., социална група – пенсионер,
здравословно състояние- намалена работоспособност от 70% до 90%, брутни доходи през предходните шест месеца –
882,98 лева, обитавано жилище – собствено от три стаи. Посочил е, че няма
собствени имоти и не е прехвърлял такива, както и че не съжителства с други
лица. От служители на дирекцията е извършено посещение на адрес и изготвен
социален доклад по подаденото заявление – декларация стр.11 от делото, в който
са потвърдени декларираните от жалбоподателя обстоятелства, но е допълнено, че
след справка в регистъра е установено, че същият притежава общо 41,097 дка
земеделски земи в съсобственост, като получава рента от тях, която не е декларирал. Допълнително е посочено, че
същият получава по реда на ЗИХУ социална
помощ в размер на 453, 81 лева и по текстовете
на чл.25, чл.29, чл.30 от ППЗИХУ за всеки един помощ от 11,25 лева. Въз
основа на този социален доклад без доказателства по делото за извършените
справки и проучване за размера на
получаваната рента на основание чл.13, ал.2 от ЗСП чл. 4, ал.4 , чл.3, ал.3 от Наредба № РД
07-5/2008г. и Заповед № РД 01-450 от 10.7.2019 г. на Министъра на труда и
социалната политика на жалбоподателя с процесната Заповед е отказано отпускане
на исканата еднократна помощ за отопление, като са изложени мотиви, че са
установени допълнителни обстоятелства и доходи по чл.10, ал.1 т4 от ППЗСП т.е.
други допълнителни доходи, които не са декларирани, поради което същият не
отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от горепосочената Наредба. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 16.10.2019г. и в законоустановения срок е обжалвана
по административен ред. С Решение №
04-РД06-0100/4.11.2019г. на Директор
Регионална дирекция за социално подпомагане Велико Търново (РДСП)
оспорваната Заповед е потвърдена със същите мотиви, че жалбоподателят притежава
недвижими имоти и/или идеална част от тях, която може да бъде източник на
доходи поради което не отговаря на изискването на чл. 10, ал.1 т. 4 от ППЗСП.
По делото липсват данни кога е връчено съобщението за това решение, а на
2.12.2019г. е подадена жалба до Административен съд Велико Търново, като към
нея е приложено писмо от Ерато Агро ООД, от което е видно, че жалбоподателят не
получава рента от отдадени под аренда земеделски земи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата като подадена от надлежна
страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима.
Предвид чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4,
ал. 4 от Наредбата оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени. Същата е съставена в
предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2
от АПК тъй като съдържа изложение на фактическите обстоятелства и правни изводи
на органа.
От жалбоподателя не се твърди
наличието на съществени процесуални нарушения, такива обаче се установяват служебно от съда. Същият е
уведомен за започналото административно производство, запознат е с изготвения
социален доклад, но е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК , тъй като органът е
постановил своя акт без да изясни фактическата обстановка по спора, като събере
доказателства за всички правно- релевантни факти. Липсват каквито и да било
доказателства за констатацията, че жалбоподателят притежава земеделски земи, каква идеална част от тях, същите
отдадени ли са под наем/ аренда, ако да, то какъв е размерът на полученото
плащане по такъв договор.
Принципно е съблюдавано ходът на
производството по изготвяне на заповедта – след постъпване на
заявление-декларация по чл. 26, ал. 1 от ППЗСП и чл. 4, ал. 1 от Наредбата,
социален работник е предприел извършване на социална анкета съгласно чл. 27,
ал. 1 от ППЗСП и чл. 4, ал. 3 от Наредбата. След изготвяне на социален доклад,
в срока по чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата е издадена
процесната заповед,връчена на жалбоподателя
По приложението на материалния закон
съдът намира следното:
Правото
на целева помощ за отопление възниква за
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и
отговарят на кумулативно предвидените допълнителни условия по чл. 10
и 11
ППЗСП. По делото няма спор, че жалбоподателят отговаря на посочените
изисквания с изключение на това по чл.10, ал.1 т. 4 от ППЗСП. Според правилото
на чл.
10, ал. 1, т. 4 ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата
не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с
изключение на обитаваното от тях жилище, която може да бъде източник на доходи,
с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или
семейството по смисъла на параграф
1, т. 7 от ДР на ППЗСП Подзаконовата норма на чл.
10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл.
11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, която допуска социалните
помощи да се получават, само след като лицата са изчерпали всички възможности
за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140
от СК.
В случая твърденията на административния орган са, че е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, мотивирало го да откаже предоставянето на целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. на МТСП. Наличието на правото на собственост в патримониума на оспорващата върху гореописаните недвижими имоти детерминира възможността й да се сдобие с допълнителни доходи, като отдаване под аренда. В нормативната уредба не е предвидено изискване от притежаваната недвижима собственост и/или идеални части от нея реално да се получават доходи, а само обективно да е възможно получаването им. Следователно липсва и разпоредба, която да задължава административният орган да установи с точност размера на получаваните доходи. Предвид горното, наведените от жалбоподателя доводи във връзка с представената Служебна бележка за необработване от арендатор на земеделската земя са правно ирелевантни.
Както се посочи по- горе,
административният орган не е събрал никакви доказателства относно правото на
собственост на жалбоподателя, само се е позовал на справка от регистър на
земеделските земи, като не е представил нито извадка от нея, нито служебна
справка от Общинска служба земеделие и гори за притежаваните от жалбоподателя
земеделски земи. По изложените съображения съдът намира, че в случая с издаването
на процесната заповед, с която е отказано отпускане на целева помощ на
жалбоподателя на посоченото в нея
основание, административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неизясняване на случая, несъбиране на всички относими и
допустими доказателства в тази насока, неизвършване на анализ на релевантните
факти и липса на излагане на мотиви, въз основа на които ЗСП и Наредбата
предвиждат неотпускане на социална помощ. Изложените нарушения на
административнопроизводствените правила са довели и до нарушение на материалния
закон и неговата цел – за осигуряване на социално подпомагане на българските
граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови,
социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или
доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по
закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени
потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва
обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от
значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не
формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да бъде отказано
подпомагане. Съдът не може по първичен начин да извърши подобно обследване и за
първи път да установява и да прави анализ и изводи за основателността на
искането на жалбоподателя, поради което заповедта следва да бъде отменена и
преписката да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по искането на
жалбоподателя, като преписката се
попълни с всички възможни и относими доказателства.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д – ВТ/1525/2.10.2019г. на Директор
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Павликени, (ДСП потвърдена с Решение № 04-РД06-0100/4.11.2019г. на Директор Регионална дирекция за социално
подпомагане Велико Търново(РДСП)., с която се
отказва отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД -07-
/2008г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020г. на А.Б.Б. ***.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени за ново
произнасяне по подаденото от А.Б.Б. ***
област Заявление-декларация вх. № вх. №
ЗСП/Д-ВТ-П/1525/12.09.2019 г. за отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво, при спазване задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на
настоящото решение.
Решението на основание
чл.13, ал. 6 от ЗСП е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: