Решение по дело №960/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ

към Решение от 21.05.2024г. по НАХД № 960/2024 г. по описа на 9-ти
състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против обвиняемият С. Б. П., ЕГН: ********** (и с установена по делото в
ДП самоличност) за това, че на 02.01.2023г. в гр.София, на ул. „Габрово“ е
държал в себе си, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови
наркотични вещества - коноп с тегло 1.63 грама на стойност 9.78 лева и
амфетамин с тегло 0.50 грама на стойност 15.00 лева, като всичко е на обща
стойност 24.78 лева, като конопът и амфетаминът са високорискови
наркотични вещества, включени в Списък I към чл.3, т.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на
чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“, и случаят е маловажен -
престъпление от общ характер по състава на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от
НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
районен прокурор Борислав Георгиев. В хода на съдебните прения
прокурорът инвокира, че не поддържа обвиненото срещу обвиняемият П. на
основание чл.9, ал.2 от НК. Навеждат се обосновани, подробни и
професионално изявени съображения, според които деянието на обвиняемия
П. е малозначително. Прави искане съдът да постанови оправдателен съдебен
акт на основание чл.304 от НПК вр. чл.9, ал.2 от НК.
Обвиняемият С. Б. П., редовно призован лично и с надлежно връчени
съдебни книжа, не се явява в съдебно заседание пред съда, нито изпраща
процесуален представител.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
В наказателното производство не се спори по фактите и събраната
доказателствена съвкупност.
Спорът касае единствено изясняването на правилното приложение
на материалния закон.
Обвиняемият С. Б. П. (със снета в ДП самоличност) е роден на
********г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование,
неосъждан, с адрес гр.С*, ж.к. „Л*“ *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:**********
1

Същият е неосъждано лице и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание към 02.01.2023г. и
след тази дата до настоящият момент.
На 02.01.2023г., след около 22:00 часа в гр.София, на ул. „Габрово“
обвиняемият П. бил спрян за проверка от свидетелите М* Ч* Н* и Г*С*С*-
служители на 03 РУ-СДВР за проверка, докато изпълнявали служебните си
задължения по ЗМВР като автопатрул. Обвиняемият П. оказал пълно
съдействие на служителите на МВР и признал пред тях, че имал в себе си
наркотични вещества. Същият с протокол за доброволно предаване предал
коноп с тегло 1.63 грама на стойност 9.78 лева и амфетамин с тегло 0.50 грама
на стойност 15.00 лева, като всичко е било на обща стойност 24.78 лева.
Експертна справка от 03.01.2023г. установила вида, количеството и
стойността на веществата като наркотични. Със заповед по ЗМВР на
02.01.2023г. жалбоподателят П. е бил задържан за срок от 24 часа.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен начин и непротиворечиво въз основа събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, а именно - справка за
съдимост, справки, протокол за доброволно предаване, от показанията на
разпитаните под надзора на прокурора свидетели М* Ч* Н* и Г* С* С*,
включително и от самопризнанието на обвиняемия П.. С оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства в мотивите на
постановеното решение не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“. Съдебният състав намира, че показанията на разпитаните
свидетели М*Ч* Н* и Г* С* С*, както и обясненията на обвиняемия П. са
пълни, последователни, изчерпателни, кореспондиращи, взаимодопълващи,
добросъвестни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Съдът
възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства от
показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия, писмените
доказателства, данните от писмените доказателствени средства, изпълнената
експертна справка за наркотичните вещества. Същите корелират изцяло
помежду си и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно
фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин.
Доколкото по делото няма друг противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства –
“per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК
II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съд намира, че обвиняемия С. Б. П. не следва да бъде
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а, ал.1 от НК, на основание чл.9, ал.2 от НК, тъй като
2

деянието му е малозначително. Същият с решението на съда от 21.05.2024г. е
бил оправдан изцяло на основание чл.304 от НПК вр. чл.9, ал.2 от НК, за това
че на 02.01.2023г. в гр.София, на ул. „Габрово“ е държал в себе си, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества
- коноп с тегло 1.63 грама на стойност 9.78 лева и амфетамин с тегло 0.50
грама на стойност 15.00 лева, като всичко е на обща стойност 24.78 лева, като
конопът и амфетаминът са високорискови наркотични вещества, включени в
Списък I към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, и случаят е маловажен - престъпление от общ характер по
състава на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
Според решаващата инстанция на СРС спрямо престъплението по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК е налице хипотезата на неговата „явна
малозначителност“ на обществената му опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК. Тази „явна малозначителност“, която следва да е обективна, безспорна,
несъмнена и видима, не оправдава третирането на деянието на дееца като
престъпление. Малозначителното деяние не е престъпление. Такова деяние не
е престъпно и не обуславя реализирането на наказателната отговорност по НК
(в случая на административно-наказателната отговорност по чл.78а, ал.1 от
НК) на дееца. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК води до балансиране на
наказателната репресия същата да не се използва самоцелно. Наказателното
правоотношение между Държавата и дееца на основание чл.9, ал.2 от НК не
може да бъде реализирано, тъй като липсва дължимия юридически факт –
факта на престъплението. Препятства се възможността да се реализира
юридическата отговорност на дееца. Престъпният състав, като модел на
престъпно поведение, очертава конкретни хипотези, при които едно общо
дефинирано престъпление по вид следва да се различава от непрестъпното
поведение. Чрез разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК се осъществява
индивидуалната справедливост. Тази индивидуална справедливост е
правораздавателна преценка. Но престъпният състав не реализира и не
предоставя индивидуална справедливост. Само съответният ръководно-
решаващ орган на наказателното производство може да я гарантира. В тази
насока решаващата инстанция на СРС изцяло се позова на високо
авторитетния в академичните среди и правната доктрина научен труд на
професор Борис Велчев от книгата „Обществената опасност и
българското наказателно право“, издателство „Сиела“, 2017г.
В тази връзка, съдът приема, че обвиняемият П. е 1.). неосъждано лице.
Налице е 2.) държане на едно малозначително количество наркотично
вещество от два вида - коноп и амфетамин. 3.). Наркотичните вещества са
на изключително ниска стойност (в съотношение 1 към 31 от МРЗ към
02.01.2023 г.) за стойността на наркотичните вещества, която съответства,
обаче за деянията от същия вид по състава на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1,
3

пр.1 от НК (маловажен случай на държане на високорисково наркотично
вещество). Установява се, че по делото, че високорисковото наркотично
вещество – „коноп“ и „амфетамин“ в установените минимални количества е
било 4.). само и единствено за лично ползване (за лични нужди) на
обвиняемия П., с което същият доброволно е приел да накърни своя личен
здравен статус, без да засяга общото здраве на останалите членове на
обществото – вредите за общественото здраве са силно стеснени и се
ограничават изключително до здравето на самия обвиняем П.. (Това е
основния критерий при преценката дали случаят е маловажен по чл.93, т.9
НК, съгласно Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
1014/2022г.). Първата инстанция на СРС приема, че конкретното наркотично
вещество, установено като държано у обвиняемия П. не е било реално
споделено с друго лице. Обвиняемият П. е 5.). съдействал на органите на
разследването, самопризнал е за държаното от него наркотично
вещество, и не е противостоял на извършваните в ДП процесуално
следствени действия. Решаващата инстанция на СРС отчита и че 6.).
проявата на обвиняемия П. е инцидентна. Същият не е имал други
противообществени прояви, не е нарушавал закона и не е бил задържан
по ЗМВР, с изключение на деянието по настоящия случай. 7.). Липсват
увреждащи правни последици от деянието на обвиняемия П., дори същото по
обвинението му по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК да е за формално
престъпление – на просто извършване. Решаващата инстанция на СРС отчита,
че 8.). личността на обвиняемия П. като деец не е обществено опасна. Липсва
въобще, каквато и да е обществена опасност на личността му, като
извършител на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК .
Обвиняемият П. е имал трудова ангажираност към датата на деянието си. Не е
лице от криминалния контингент. Не се е замесвал в противоправни деяния
(освен настоящото). Има положителни характеристични данни. В органите на
прокуратурата и МВР няма образувани преписки срещу него или
висящи/завършили наказателни производства. 9.). Съдът отчита изрядното
процесуално поведение на обвиняемия П. в ДП. Проявено е непротивостоене
от негова страна при извършването на процесуално-следствените действия от
прокурора. Налице е оказване на пълно съдействие за разкриване на
обективната истина.
Деянието може да се характеризира като малозначително и при
посегателства, поначало засягащи важни обществени отношения, както и
такива, чието извършване е достатъчно за инкриминирането им, без да е
необходимо да настъпи допълнителен общественоопасен резултат, когато
установената фактическа обстановка сочи на ниска степен на увреждане на
обществените отношения, защитени чрез съответните престъпни състави,
както е и в процесния по делото случай. По аргумент от Решение № 221 от
26.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 421/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Теодора Стамболова, когато се обмислят характеристиките на разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК за отделните казуси, се изследват деянието и обществената
му опасност - двата основни признака на кое да е престъпление. При
направен извод за липса на обществена опасност, се извежда и липса на друг
4

признак на престъплението – противоправност, а според Решение № 423 от
16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1494/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Биляна Чочева съдебната преценка по чл. 9, ал. 2 НК се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на
извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да
очертава липсата или явната незначителност на обществената опасност на
деянието, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В тази насока и по тези съображения, а не по съображенията на
прокурора Моника Митова от постановлението му по реда на глава XXVIII от
НПК, които съдът не споделя, обвиняемият П. е оправдан на основание чл.9,
ал.2 от НК за деянието, за което е бил обвинен по състава на чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, т.1 от НК, при което административно-наказателната му отговорност не
е реализирана, а фактическия й състав – е останал незавършен с налагане на
наказание по законово предвидения ред на чл.78а, ал.1 от НК.
С решението на съда на основание чл. 354а, ал. 6 от НК се отнеха в полза
на Държавата предмета на престъплението - високорисковите наркотични
вещества коноп с тегло 1.65 грама на стойност 9.78 лева и амфетамин с тегло
0.50 грама на стойност 15.00 лева, на обща стойност 24.78 лева и се
постанови тяхното унищожаване по надлежния законов ред влизане в сила на
постановеното от съда решение.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.При горните
мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ.
5

Номер на акта:	2403
Дата:	21 май 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20241110200960
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 януари 2024 г.

Решение по дело №960/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите