№ 4344
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Талева
СъдебниИскра Цв. Петрова
заседатели:Стилиян В. Апостолов
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора Р. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Наказателно дело от
общ характер № 20221100203057 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За СГП – редовно призовани, се явява прокурор Т..
ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. В. - редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. А..
ПОДСЪДИМИЯТ Е. М. С. - нередовно призован, не се явява.
За същия е изискана справка от НСлС, видно от която Е. М. С. не
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ и не се задържа на друго
основание по реда на НПК в затворите и арестите на страната.
Изискана е и справка от НАП за регистрирани трудови договори на
името на подсъдимия С.. Видно от същата, последният регистриран трудов
договор е от 2018 г. и същият е прекратен също през 2018 г.
Изискана е и справка от ГД „Гранична полиция“, видно от която
последното излизане на Е. С. от страната е на 23.03.2018 г., след което не е
регистрирано връщане на територията на страната.
Изискани са и справки от мобилни оператори. От справката от „А-1“
става ясно, че Е. С. няма активни номера по сключени потребителски
договори с „А-1“ и регистрирани предплатени карти. От справката от
„Виваком“ се установява, че към момента на изготвяне на същата Е. С. няма
сключени договори за ползване на услуги от фиксираната мобилна мрежа на
„Виваком“. От „Йеттел България“ е посочено, че лице с ЕГН, съответстващо
1
на ЕГН-то на подсъдимия Е. С. няма активни номера в мрежата на „Йеттел
България“.
Изискана е и справка във връзка с обявяването на С. за ОДИ. Видно от
същата е, че от проведените до момента оперативно-издирвателни
мероприятия лицето не е установено. Извършени са проверки на постоянен и
настоящ адрес на Е. С., при което местонахождението му не установено.
Проведени са беседи с роднините на издирваното лице, при което не е
получена информация, спомагаща за неговото установяване. Сочи се още, че
от извършената справка в информационните системи на МВР е установено,
че лицето има излизане през ГКПП Аерогара-София на 23.03.2018 г. Допълва
се, че при установяване на издирването лице спрямо него ще бъде изпълнени
разпоредбите на наложената мярка, за което и съдът ще бъде своевременно
уведомен.
Получено е и писмо от Община Мездра, в което уведомяват СГС, че
лицето Е. С. и баща му М.Е. С. не живеят на посочения адрес в с. Люти дол.
През пролетта М.Е. С. продал имота на ул. **** в с. Люти дол и заминал за
Англия, като казал, че няма да се връща повече в България.
Призовките, изпратени до известните постоянни и настоящи адреси на
Е. С. са върнати в цялост с отбелязване, че такова лице не живее на адреса, а
живее в чужбина, но нямат други данни.
Направен е опит подсъдимият С. да бъде призован и чрез неговата
майка – М.М., като в призовката, която е върната в цялост, е отбелязано, че по
сведения на С.С. от ап. 26, лицето М.М. е живяла под наем на адреса в ж.к.
„Люлин“, напуснала е адреса и местожителството й е неизвестно.
За него в залата се явява адв. Н., упълномощен защитник.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. П. Д. - редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Ч..
ЗА ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „У.“ ООД се явява управителят
му Е.С.Я., редовно призован и с адв. С.С., упълномощен повереник.
ЗА ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „С.Ф.Б.“ ООД редовно
призовани, представител не се явява.
На 09.11.2022 г. призовка е изпратена и до правоприемника на „С.Ф.Б.“
ООД - „Ю.б.х.“ ООД. Същата е получена на 09.11.2022 г. от П.И – управител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от Е.С.Я., депозирана чрез
упълномощения му повереник адв. С.С. от САК, с която молба се иска Е.Я. да
2
продължи участието си в процеса като частен обвинител срещу Е. С. и се
моли Я. да бъде допуснат за участие в това процесуално качество. На
основание чл. 84 от НПК се отправя молба до съда да се конституира Е.Я. в
качеството му на представляващ и собственик на дружеството „У.“ ООД като
граждански ищец и да бъде приет за разглеждане срещу подсъдимия Е. М. С.,
ЕГН: ********** граждански иск за причиняване на имотна на вреда на „У.“
ООД в резултат от извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1 от НК за сумата, посочена в ОА в размер на 51 000 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Допълва се още в молбата, че до този момент е Е.Я. е
участвал в процеса пред СпНС в тези две качества. Моли се още да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата за предявяване на граждански иск е
своевременно представена и следва да бъде приета за съвместно разглеждане.
По отношение на искането за конституиране като частен обвинител,
доколкото се сочат настъпили за юридическото лице вреди, считам, че не са
налице основания за конституиране като частен обвинител.
АДВ. С.: Поддържам молбата само в частта на гражданския иск.
АДВ. Н.: Държавното обвинение е абсолютно право. Правилно изрази
становище, което аз подкрепям, че единствено г-н Я. може да бъде
конституиран като граждански ищец. Няма как да бъде конституиран като
частен обвинител.
АДВ. Ч.: Не възразявам на конституирането като граждански ищец.
Възразяваме срещу конституирането като частен обвинител.
АДВ. А.: Поддържам становището на колегите за конституирането
единствено като граждански ищец.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам защитника си.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание във връзка с депозираната молба от Е.Я. в
качеството му на управител на „У.“ ООД, намери, че молбата е своевременно
предявена и от процесуално легитимирано лице, а именно управителя и
представляващ на „У.“ ООД, за което съгласно повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия С. по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК са налице
данни, че дружеството „У.“ ООД е ощетено юридическо лице.
Предявеният граждански иск е за сумата от 51 000 лева, каквато сума се
твърди да е причинената вреда на дружеството и в този смисъл съдебният
3
състав счита, че освен, че молбата е своевременно предявена и от лице, което
е процесуално легитимирано да предяви такава молба, приемането за
съвместно разглеждане в наказателния процес на така предявения граждански
иск няма да затрудни наказателното производство, тъй като е за сумата,
посочена в ОА като вреда от извършено престъпление по чл. 210 от НК, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия С.. В този смисъл, съдът
намира, че така предявеният граждански иск следва да бъде приет за
съвместно разглеждане, а в качеството на граждански ищец следва да бъде
конституирано ощетеното юридическо лице „У.“ ООД, представлявано от
своя управител Е.С.Я..
По отношение на молбата за конституирането на Е.Я. в качеството му
на частен обвинител, доколкото същата не е поддържана в днешно съдебно
заседание, съдебният състав счита, че не дължи произнасяне по тази част от
молбата.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от
„У.“ ООД чрез неговия законен представител - управителя Е.С.Я. за сумата от
51 000 лева срещу подсъдимия Е. М. С. във връзка с повдигнатото спрямо
него обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищец по настоящото
дело „У.“ ООД, представлявано от управителя си Е.С.Я..
СЪДЪТ проверява получаваното на книжата от страните по чл. 247в, ал.
1 от НПК.
СТРАНИТЕ (поотделно): Получили сме своевременно книжата за
насрочване на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Получили сме ОА и разпореждането за
насрочване на делото преди повече от 7 дни.
ПОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, като по отношение на подсъдимия С., същият
следва да се даде по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4, б. А и б. Б,
доколкото считам, че са положени достатъчно усилия да бъде издирен, не е
намерен на посочените адреси, съответно установява се, че се намира извън
пределите на страната и местоживеенето му не е известно, както и не може да
4
бъде призован по друг начин.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ „У.“ ООД: Моля да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА (общо): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на страните по хода на делото,
намери, че не са налице процесуални пречки за провеждането на
разпоредително заседание днес, като по отношение на подсъдимия Е. С. са
извършени всички възможни действия, същият е търсен на всички известни
адреси по делото, направен е опит да бъде призоваван чрез известните по
делото негови близки родственици, изискани са справки от НСлС, видно от
които същият не се задържа в арестите и затворите на страната, изискана е и
справка за резултата от обявяването му за ОДИ, като видно от същата до
настоящия момент не е установен, поради което съдебният състав счита, че по
отношение на подсъдимия С. са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1,
т. 2, т. 4, б. А и б. Б, поради което и по отношение на него разпоредителното
заседание следва да бъде проведено при условията на задочност.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА разпоредителното заседание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Б. К. В., роден на **** г. в гр. София, ЕГН: **********, българин,
български гражданин, неженен, средно образование, осъждан.
Г. П. Д., роден на **** в гр. Москва, Руска федерация, ЕГН:
**********, българин, български гражданин, разведен, висше образование,
неосъждан.
Самоличността на подсъдимите снета по техни данни и проверена по
представени лични карти на същите.
СЪДЪТ върна личните карти на подсъдимите.
СЪДЪТ разяснява правата на подсъдимите в настоящото производство,
както и правото им на отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.
5
ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Разбираме правата си. Нямаме искания
за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изложат становището си
по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда. Няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. На ДП не е
допуснато отстранимо съществено нарушение, което да е довело до
ограничаване на правата на страните. По принцип към момента не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и
при закрити врати, привличането на резервен съдия, съдебен заседател.
Подсъдимите имат упълномощени защитници. Взетите мерки за процесуална
принуда не следва да бъдат изменяни. На настоящия етап нямам искания за
събиране на нови доказателства и считам, че съдебното заседание следва да
се насрочи по общия ред.
АДВ. С.: За да не преповтарям казаното от прокурора, поддържам
изцяло казаното от него.
АДВ. Н.: Делото е подсъдно на СГС. Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство така, както законодателят го е
визирал в настоящия случай. Дали е допуснато на ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила?
Прокуратурата е внесла ОА, който съдържа реквизити, изискуеми на
основание чл. 246, ал. 2 от НПК. Само, че има неясноти в обстоятелствената
част, които практически ограничават правото на защита на подзащитния ми Е.
С.. В ОА, касаещ особено вторичната дейност на С., на първо място е
описана, макар и подробно дейността на дружество „И. П.****“ ЕООД, като
на стр. 7 се твърди, че т.нар. „управител“ и собственик на това дружество
била свидетелката Младенова - лице с нисък социален статус, на чието име е
регистрирано това търговско дружество срещу скромно заплащане, която
нямала никакви представи за дейността на фирмата и за това за какво същата
се използва. Няма никаква яснота изводите на прокурора, внесъл ОА на базата
на какво се твърди, че тя е т.нар. „управител“, тъй като в ТЗ ясно и
категорично фигурира името на представляващия търговското дружество
собственика на капитала и с такива термини т.нар. „управител“ никъде не се
борави.
Това касае, разбира се и по същество решаването на делото, но в
настоящия случай не е ясно на базата на какво прокуратурата приема, че тази
6
свидетелка и това търговско дружество реално се притежават от С..
По същия начин, на следващата страница, а именно стр. 8 от ОА, е
изложено важното обстоятелство, че представителят на „У.“ ООД Е.Я. е
сключил договора с „И. П.****“ ЕООД и по неясни причини се твърди, че С.
е получил във владение сумата от 51 000 лева. Не се сочи на база на какво
прокуратурата е достигнала до тези свои изводи, за да се приеме, че цялата
сума, за която се твърди от 51 000 лева, която е преведена по съответния ред
и не е платена в брой на С. се твърди, че е преминала в негово владение.
Това са само малка част от неяснотите, които са описани в ОА. По
същия начин само предположения са обстоятелствата как и по какъв начин
според държавното обвинение С. е мотивирал Д. и В. да се ангажират в
определена роля за извършване на измами. Единствено декларативно
държавното обвинение на стр. 3 твърди, че през м. януари 2014 г. С. е
ангажирал за тази роля В. и Д.. По никакъв друг начин не се сочат обективни
факти, за да се приеме, че това действие е извършено през м. януари 2014 г.,
че имало такава среща между тримата и именно там те са приели
предложенията на подсъдимия към настоящия момент Е. С..
Тези неясноти в ОА принципно ограничават правото на защита на всяко
едно от подсъдимите лица и ако Вие приемете, че следва прокуратурата в
крайна сметка да изготви един ОА, който да бъде ясен за защитата най-вече в
случая, за да може защитата да даде конкретни съвети на подсъдимите лица,
то Ви моля да приемете, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата
за изготвяне на нов ОА.
В противен случай, ако премете, че не са налице исканите от мен
основания, по т. 4 считам, че към настоящия момент няма основания да се
гледа делото по реда на особените правила. Това е така, тъй като, както вече
съдебният състав сам прие, производството срещу Е. С. се води по реда на
задочното производство. Няма как нито да бъде проведено съкратено съдебно
следствие, тъй като самият С. чисто физически го няма, за да даде своето
съгласие или лице от списъка на подсъдимите да сключи споразумение, което
също няма как да стане, тъй като самият С. не е налице, за да даде отново
своето съгласие.
Що се касае до т. 5, Вие сте в правото да прецените дали е необходимо
привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Преценили сте, че не е
необходимо. Няма необходимост от назначаване на защитник, защото всеки
един от подсъдимите на по-ранен етап е ангажирал защитата си. В настоящия
случай няма никакви индикации г-н С. да е оттеглил пълномощията си от
мен. Няма необходимост от преводач или тълковник.
Що се касае до взетата мярка за процесуална принуда с оглед
изискванията на НПК, задочното производство се води тогава, когато лицето
не се явява в съдебно заседание и мярката му се изменя. Съдът още при
предходно разглеждане е взел отношение по този въпрос и е изменил мярката
за процесуална принуда на подзащитния ми. На този етап нямам искания за
7
събиране на нови доказателства. Такива в хода на съдебното следствие могат
да възникнат и ще бъдат своевременно поискани от страна на защитата. Ако
приемете, че доводите ми, касаещи т. 3 са неоснователни, то Ви моля да
насрочите делото за съдебно заседание и да призовете от списъка на
свидетелите част от тях, тъй като чисто практически е невъзможно в едно
заседание да бъдат разпитани всички свидетели, които прокуратурата е
посочила в ОА.
АДВ. Ч.: Поддържам казаното от адв. Н.. В допълнение ще посоча, че
прокуратурата следва да прекрати порочната си практика да поставя
хипотезата пред силата на писмените доказателства. В тази насока ще посоча,
че приложимото гражданско законодателство и по-конкретно търговското,
определя начина на представителство и вида, и фактическите правомощия на
представителя на съответния юридически субект. В тази връзка по делото не
са събрани доказателства, достатъчно валидни, които да обуславят тази
връзка.
От друга страна прокуратурата не е преценила представителната власт и
не е защитила в ОА становището и твърдението, че именно Е. С. е
представител на дружеството на М.М. и е негов собственик. В тази връзка и с
тази порочна логика можем да кажем, че всеки представител на
прокуратурата е скрит собственик на всяко едно търговско дружество,
регистрирано в страната.
От друга страна, по делото не са налице абсолютно никакви
доказателства, независимо дали са гласни чрез свидетелски показания, или
писмени такива, които да обвързват подсъдимия Д. с така предявеното му
обвинение. В тази връзка считам, че прокуратурата не е извършила основни
действия по разследването и делото следва да бъде върнато за доразследване.
По отношение, ако съдът прецени и даде ход, считам, че няма пречки
като искания за събиране на нови доказателства ще направя в хода на
съдебното производство.
АДВ. А.: Делото е подсъдно на настоящия съд. Няма основания за
прекратяване и спиране. Също поддържам становището на адвокатите преди
мен, че има допуснато съществено процесуално нарушение, които касаят
правото на защита спрямо подзащитния ми, тъй като наистина на половин
страница в свободен преразказ, без доказателства, му е определена една роля
за участие в група, за участие в престъплението „измама“, което по никакъв
начин не се свързва с това, че има реален извършител, за който прокуратурата
обаче спрямо него е прекратила. Ако се види неговата характеристика и това,
че едва ли някой трябва да му обяснява къде е клона на банката, тъй като
срещу същия И.М. има няколко дела за измами, за кражби на ДДС и т.н., така
че неговата биография не предполага някой да му обяснява къде и как се
извършват преводи и какво трябва да се направи. Никакъв досег няма
8
подзащитният ми нито с организация, нито като капацитет икономист в
търговските отношения, които според мен са налице, доброволни търговски
отношения, свързани с комуникации с много други хора, които по същия
начин би следвало икономическите специалисти, които бяха разпитани тук и
представители да бъдат съответно помагачи в тази дейност. Това са чисто
гражданско-правни отношения между тези дружества. Не случайно, те така и
не се появиха пред СпНС да предявят каквито и да е претенции, поради което
Ви моля да прекратите производството и да върнете за ново разглеждане в
това отношение.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. По отношение на подзащитния ми е останала единствено мярката
„Забрана за напускане пределите на страната“ и за толкова години сме имали
безупречно процесуално поведение, винаги сме се явявали и никога не сме
ставали причина за отлагане на делото. Представени са многобройни
доказателства за това, че той се грижи за тежко болно дете, което се нуждае
от консултация и лечение. Искали сме многократно и са ни давали месец, два
или повече за това свободно той да се движи в чужбина.
Другият подсъдим е също с вдигната въобще забрана и Ви моля, ако
има възможност и спрямо него да се вдигне тази забрана за пътуване в
чужбина. На този етап няма да имам искания за нови доказателства.
Моля да съобразите многобройните свидетели с разпределянето им в
различни заседания.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от адвоката.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам казаното.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като се запозна с материалите по делото и като
взе предвид становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1, от НПК,
намери следното:
Непроменена остава преценката, изразена от съдията-докладчик в
разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, че с оглед
изложените твърдения в обвинителния акт деянията, за които подсъдимите са
предадени на съд, да са извършени на територията на гр. София и дадените на
същите правни квалификации, делото се явява родово и местно подсъдно на
СГС.
Според съдебния състав, в съответствие с изразеното днес от страните
становище, не са налице основанията на закона за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По отношение на т. 3 дали е допуснато на ДП отстранимо съществено
9
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
правата на обвиняемите, респ. подсъдимите или на пострадалите, съдебният
състав счита, че такова съществено и отстранимо процесуално нарушение е
допуснато с така внесения в съда ОА.
Необходимо е да се посочи, че съдебният състав не споделя изложените
от защитата възражения в тази връзка, тъй като всички техни доводи са
насочени основно към това дали изложените в ОА твърдения се подкрепят от
събраните в ДП доказателства. Доколкото на настоящия етап делото е на етап
разпоредително заседание въпросите, свързани с доказателствата, тяхната
оценка и анализ не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание.
Оценка и анализ на доказателствата може да се прави едва, след като всички
събрани в ДП доказателства отново бъдат събрани устно и непосредствено от
съдебния състав. Всички възражения, направени от тримата защитници са във
връзка с недоказаност на твърденията, изложени в ОА, които въпроси според
съдебния състав освен по доказателствата са и въпроси по същество на
делото. В случай, че след като бъдат събрани всички доказателства по делото
бъде преценено, че изложените от прокуратурата твърдения не се подкрепят
от събраните доказателства, то тогава съдът ще следва да постанови
оправдателна присъда, поради което и няма как в този смисъл да бъдат
нарушени или ограничени по някакъв начин правата на подсъдимите с така
внесения ОА.
С така внесения в съда ОА е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия
Е. М. С. за престъпление по чл.321, ал.6 от НК, за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК и за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; срещу подсъдимия Г. П. Д. за престъпление
по чл.321, ал.6 от НК и за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и срещу Б. К. В. за престъпление по чл.321, ал.6 от
НК и по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Със съставянето на този ОА е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на тримата
подсъдими, тъй като са налице неясноти и противоречия в така повдигнатите
спрямо подсъдимите обвинения.
Съдът намира, че повдигнатото спрямо тримата подсъдими обвинение
по чл.321, ал.6 от НК е ясно и разбираемо, в пълна степен са изложени
твърденията, които според прокурора сочат на извършване на това
престъпление. Не така стои въпроса обаче във връзка с другите обвинения.
Най-напред трябва да се обсъди обвинението за извършено
престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, повдигнато
спрямо тримата подсъдими, тъй като при него са налице множество
противоречия и неясноти.
В описателната част на ОА се твърди, че неверните представи, които С.
е създал у свидетелите К., Т. и К. не са по отношение на намерението му
същият да придобие собствеността на тяхното търговско дружество, тъй като
10
придобиването на тази собственост е било осъществено и реално се
осъществява с обективираното между страните съгласие в съответната
законова форма, а именно договор с нотариална заверка на подписите. Тук е
мястото да се посочи, че прехвърлянето на собствеността на дружествени
дялове се осъществява посредством сложен фактически състав – необходим е
договор за покупко-продажба на дружествени дялове, който е с нотариална
заверка на подписи и съдържание, след което този договор следва да се впише
в ТР, т.е. от дата на вписване в търговския регистър на съответните промени
собствеността на дружествените дялове се счита за прехвърлена на новите
собственици. В така съставения обвинителен акт липсват твърдения това
вписване в ТР да е направено, респ. не става ясно дали действително се е
стигнало до реално прехвърляне на дружествените дялове или всичко е
останало на етап договор, нотариално заверен. С така изложените твърдения,
че собствеността върху дружествените дялове е била прехвърлена е
допуснатата неяснота относно наличието на всички обективни признаци от
сложния фактически състав по прехвърляне на дружествените дялове и е
налице противоречие в ОА във връзка с повдигнатото обвинение по чл.211 от
НК спрямо подсъдимия С.. По-нататък в ОА се твърди плащането на дяловете
да е следвало да се извърши на три транша и основно след одобрение от
Комисията по финансов надзор, но липсва яснота дали такова плащане
изобщо е имало. Неясно остава и дали реално собствеността върху дяловете е
била прехвърлена въз основа на договора или договорът е бил създаден с
измамлива цел, за да може подсъдимият С. да получи достъп до фирмените
сметки. Не е ясно от описаното в ОА дали действително подсъдимият С. е
станал собственик на 2 % от капитала на дружеството, а кипърската фирма е
придобила 98%, такива факти не са описани в обвинителния акт. Ако
подсъдимият С. и чуждестранното дружество са придобили собствеността
върху дяловете на инвестиционния посредник, то неизяснено остава защо
прокурорът приема, че тегленето от сметките на това дружество е вреда,
причинена в резултат от измама. Липсва описание на факти, които да сочат,
че именно в резултат от измамливите действия на подсъдимия С. е настъпила
имотна вреда за процесното дружество, а същевременно са налице именно
такива твърдения в диспозитива на обвинителния акт. Тъй като процесното
дружество е инвестиционен посредник и прехвърлянето му изисква
допълнително одобрение от КФН, то следва в обвинителния акт подробно да
се опише каква е процедурата за прехвърляне на такова дружество, за какво
точно се изисква одобрение от КФН – за личността на новите собственици на
капитала на дружеството или за личността на неговия управител, какъвто е
следвало да бъде свидетелят М. и дали вписването в ТР се прави след
получаване на това одобрение, може ли да се извърши вписване в търговския
регистър без това одобрение и в кой момент се финализира прехвърлянето на
дяловете, респ. собствеността на дружеството. Всички тези факти трябва да
намерят отражение в обстоятелствената част на ОА, за да може подсъдимият
С. да се брани по ясно и разбираемо обвинение. В допълнение се уточнява, че
11
подсъдимият С. е създал неверни представи у свидетелите К., Т. и К. относно
причините, поради които е желаел да има възможност да извършва
разпоредителни действия със сметките на дружеството, а именно да
упражнява контрол върху тях с цел да гарантира своята собственост, респ.
собствеността на представляваното от него дружество, регистрирано извън
територията на страната. Тук се поставя въпроса, ако С. и кипърското
дружество действително са придобили собствеността върху дружествените
дялове на инвестиционния посредник, то тогава защо прокурорът приема, че
посочените от подсъдимия причини за желанието му да упражнява контрол
върху сметките на процесното дружество са били с цел да се създадат
неверни представи у свидетелите? При това описание на фактите и така
изложените от прокурора твърдения досежно обстоятелствата, за които
подсъдимият се твърди да е въвел в заблуждение свидетелите е налице
противоречие, което затормозява защитата на подсъдимия С.. Не трябва да се
забравя още, че за да е налице състав на измама по чл.209 от НК, предмета на
престъплението следва да се намира във фактическата власт на въведеното в
заблуждение лице, което извършва акт на имуществено разпореждане с него в
резултат от създадените неверни представи за определени факти от
обективната действителност. В обвинителния акт не се излагат подобни
факти, да е извършен акт на имуществено разпореждане от страна на
свидетеля К. с паричните суми, които се твърди да са предмет на
престъплението по чл.211 от НК. В този смисъл налице е противоречие между
фактите, описани в обвинителния акт и правната квалификация на деянието,
за което се твърди да е престъпление по чл.211 от НК. Не на последно място,
трябва да се каже, че не става ясно по никакъв начин от обвинителния акт
какви са били тези сметки на процесното дружество – негови капиталови
сметки или сметки, в които са били държани парите на клиентите, тъй като
дружеството е функционирало като инвестиционен посредник. Това е от
изключително значение, за да се установи кое е пострадалото от това деяние
лице –процесното дружество или негови отделни клиенти. По отношение
цифровото изражение на това обвинение, повдигнато спрямо подсъдимия С.,
трябва да се посочи, че е изписано само чл.20, ал.2 от НК относно твърдяната
съучастническа дейност от страна на този подсъдим, при положение, че
словом се твърди деянието да е извършено в съучастие с другите двама
подсъдими, а подсъдимият С. да е действал като извършител. За да не е
налице противоречие между словесното описание на деянието и цифровата му
квалификация следва да се прибави привръзката с ал.1 на чл.20 от НК, която
посочва кои са съучастниците в едно престъпление.
Във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл.211 от НК,
повдигнато спрямо другите двама подсъдими, необходимо е да се каже, че в
обстоятелствената част на ОА е описано, че те са водели свидетеля М. в
съответния банков клон, като подсъдимият Д. му е посочвал на кое гише да
застане по указания на подсъдимия С. и каква сума от коя сметка на
дружеството да изтегли, а двамата подсъдими са го чакали отвън, след което
12
вземали парите от М. и ги предавали на С., т.е. твърди се двамата подсъдими
да са помогнали на свидетеля М. за усвояването на предмета на
престъплението и за предаването му във фактическата власт на подсъдимия
С.. Същевременно в диспозитива на ОА се сочи те да са били помагачи на С.
и да са го улеснили умишлено да възбуди и поддържа заблуждение у
свидетелите К., К. и Т., каквито техни действия не са описани в описателната
част на ОА. При това положение налице е противоречие между
обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт във връзка с
обвинението за извършено престъпление по чл.211 от НК, повдигнато спрямо
подсъдимите Д. и В..
По отношение на обвинението, повдигнато срещу подсъдимия Е. С. за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК – измама в
големи размери, никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
посочено какви са съображенията на прокурора да приеме, че твърдяната
измама е в големи размери. Цитирано е ТР №1/98г. на ОСНК на ВКС, което
посочва кога са налице критериите „големи размери“ и „особено големи
размери“, но подсъдимите не са длъжни да са запознати със съдържанието на
тълкувателните решения на ВКС, с оглед на което изрично следва да се
посочи причинената с твърдяното престъпление имуществена вреда какъв
размер надхвърля и защо се приема, че е в големи размери и второ, никъде в
обвинителния акт не е посочено какъв е размера на минималната работна
заплата за страната към сочената от прокурора дата на деянието, така че да
стане ясно по какви причини прокурорът твърди имотната вреда да е в големи
размери.
По същия начин е описано и престъплението по чл.211 вр. чл.209, ал.1
от НК – отново не е посочено какъв размер надхвърля твърдяната вреда и
защо прокурорът е приел, че тя е в особено големи размери, не е посочен и
размера на минималната работна заплата за страната към датата, на която се
твърди да е извършено деянието. За да е налице квалификацията на чл.211 от
НК, освен че вредата трябва да е в особено големи размери и случаят трябва
да е особено тежък. Според чл.93, т.9 от НК, случаят е особено тежък, когато
извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други
отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. От съдържанието на посочената
норма следва, че щом се твърди осъщественото от тримата подсъдими деяние
да представлява особено тежък случай, то трябва изрично да се опише в какво
се изразява изключително високата степен на обществена опасност на
деянието и на дейците, т.е. да се посочи какви са вредните последици от него
и какви други отегчаващи обстоятелства са налице, така щото случаят да е
особено тежък. Непосочването в обстоятелствената част на ОА на тези факти
затруднява правото на защита на подсъдимите, защото те са част от
фактическия състав на престъплението по чл.211 от НК, съответно за тях
липсва яснота по кои твърдения и факти трябва да се защитават с оглед
квалификацията „особено тежък случай“.
13
Това не е единствения проблем с третото обвинение. В Описателната
част на обвинителния акт са налице няколко изречения без всякакъв смисъл,
които също затормозяват правото на защита на подсъдимите. На стр. 13 от
ОА, втори абзац, третото изречение звучи буквално така: „След като той
провел среща с обв. Д. и той предложил на К. купувач на неговото дружество
да бъде кипърска фирма, която се занимавала с подобен род дейност и която
да бъде основния купувач на мажоритарния пакет от дяловете на „С.Ф.Б.“
ООД…..“. От това изречение изобщо не става ясно кой от подсъдимите е
предложил на К. купувач да бъде кипърската фирма. Също така на стр.15
гръб, първи абзац: „Плащанията щели да стават по следния начин – той или
негов служител, в случая И.М., следвало да превежда парите от новите
сметки, в които прехвърлихме капитала в старите сметки на дружеството и К.
от офиса в Стара Загора.“ Това изречение също е напълно неясно и лишено от
смисъл.
Всичко посочено по-горе води до нарушаване правото на защита на
тримата подсъдими и представлява съществено и отстранимо процесуално
нарушение, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото в предходната му процесуална фаза.
Макар че съдът намира, че така внесения в съда ОА не отговоря на
изискванията на чл. 246 от НПК, с оглед процесуална икономия, доколкото е
напълно възможно въззивната инстанция да не сподели становището на
настоящия съдебен състав по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът намира, че
следва да се произнесе и по останалите точки, предвидени в посочения член.
По т. 4 и съдебният състав счита, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като по отношение
на подсъдимия С. производството протича задочно и съответно същият няма
как да изрази становище нито във връзка с провеждане на съкратено съдебно
следствие, нито пък може да даде съгласие за приключване на делото със
споразумение.
Според съда не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, доколкото и тримата подсъдими са с
упълномощени защитници, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на взетите мерки за процесуална принуда към настоящия
момент мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия С. е „Задържане
под стража“. Видно от събраните по делото материали, подсъдимият С. до
настоящия момент не е установен на известните по делото адреси, не е било
възможно да бъде призован и чрез известните му родственици. Същият по
никакъв начин не е уведомил съда, когато е напуснал територията на страната,
съответно местонахождението му в чужбина не е известно, т.е. с
процесуалното си поведение подсъдимият С. до настоящия момент създава
единствено пречки за нормалното провеждане на наказателното
14
производство. От доказателствата, събрани в хода на ДП може да се направи
обосновано предположение за вероятно участие на подсъдимия С. към
деянията, за които е привлечен да отговаря наказателно. Освен това, налице е
и опасност от укриване, доколкото до настоящия момент, макар и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, същият макар и дирен на всички
възможни адреси, известни в страната, не е установен. Не е установено и
местоживеенето му в чужбина, съответно същият се е укрил, поради което и
опасността от укриване е напълно реална и е налице в настоящия случай. При
наличие на две от предпоставките, предвидени в закона, съдът намира, че са
налице основания мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета и
действаща към момента спрямо подсъдимия С., да бъде потвърдена.
По отношение на подсъдимия Д., взетата мярка за неотклонение на този
етап от производството е „Гаранция в пари“ в размер на 2500 лева. Видно от
материалите по делото до настоящия момент подсъдимият Д. не е ставал
пречка за провеждане на съдебните заседания, т.е. същият е с безукорно
процесуално поведение, което означава, че така взетата и действаща спрямо
него мярка за неотклонение на този етап от производството изпълнява
функциите на мерките за неотклонение, предвидени в чл. 57 от НПК, което
води на извод, че тази мярка за неотклонение на този етап не следва да бъде
изменяна, нито пък да бъде отменена, за да може по този начин да се
гарантира неговото продължаващо участие в това наказателно производство.
По отношение на подсъдимия В., взетата мярка за неотклонение е
„Гаранция в пари“ в размер на 2500 лева. Спрямо него е взета и действа и
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“.
Видно от материалите по делото, подсъдимият В. също не е ставал пречка за
провеждане на съдебни заседания до настоящия момент. На същия
многократно е било разрешавано да напуска пределите на страната от
определена до определена дата и съответно всеки път се е явявал в съдебните
заседания. Доколкото по делото са налице данни, че същият се грижи за дете,
което страда от сериозно заболяване, което налага честото му пътуване в
чужбина, съдебният състав счита, че на този етап от наказателното
производство са налице предпоставки мярката за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на страната“ да бъде отменена, но следва да
бъде потвърдена мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2500
лева, така че да се гарантира по-нататъшното участие на подсъдимия В. в
продължаването на наказателното производство и съответно своевременното
приключване на това наказателно производство.
Съдебният състав вече изрази становище, че са налице основанията на
закона за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в
предходната му процесуална фаза, поради което и на този етап не са налице
предпоставки и основания за събиране на нови доказателства, различни от
събраните до сега. Не е необходимо делото да бъде насрочвано за конкретно
съдебно заседание, тъй като съдът намира, че съдебното производство следва
да бъде прекратено.
15
В случай че това определение на съда бъде отменено от въззивната
инстанция, няма пречка делото да бъде насрочено по общия ред от закрито
съдебно заседание, разбира се, в състав.
Мотивиран от всичко гореизложено
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че на ДП е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на тримата подсъдими.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия
Е. М. С., ЕГН: ********** „Задържане под стража“.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия
Г. П. Д., ЕГН: ********** „Гаранция в пари“ в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия
Б. К. В., ЕГН: ********** „Гаранция в пари“ в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/.
ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда „Забрана да напуска
пределите на страната“.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №3057/2022г. по
описа на СГС, НО, 12 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатото съществено
процесуално нарушение в хода на ДП, подробно описано в мотивната част на
определението.
Определението на съда по т. 3 и т. 6 на чл. 248, ал. 1 от НПК, подлежи
на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес по реда на Глава ХХII
от НПК, с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд-София.
Незаверен препис от протокола да се изпрати на прокурора по имейл.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
12,02 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
16
2._______________________
Секретар: _______________________
17