№ 1
гр. Търговище, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20223500900025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК – „Производство по
търговски сделки“. Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 430 и сл. от ТЗ.
Постъпила е искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.
София, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: ул.“В.“ №89Б,
представлявано от СВЕТЛА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР И ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР, действащи чрез С. Х. - юрисконсулт, ПРОТИВ Ш. А. М., ЕГН
**********, от гр. Търговище, ул. „Х.Д.“ № 14, с цена на исковите
претенции, както следва: 65 670.19 лева, незаплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 2 824.24 лева; сумата от 47.10
лева обезщетение за забава на просрочените плащания; 127.69 лева
обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница; сумата от 24 лева
разноски за връчване на покана чрез ЧСИ; разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 12.11.2014 г., по който Банката е
предоставила на кредитополучателя Ш. А. М. банков кредит в размер на 90
000.00 лева /деветдесет хиляди лева/, като кредитът е изцяло усвоен. Кредитът
1
се отпуска за закупуване и ремонт на недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с площ по кадастрална скица 336 кв.м., представляващ имот с
идентификатор 73626.89.453 (част от ПИ със стар идентификатор
73626.89.438), с начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи по
скица:73626.89.454, 73626.89.455, 73626.89.462, 73626.209.434, 73626.88.1,
ведно с двуетажна къща с идентификатор 73626.89.453.1, тип "В" със
застроена площ 52 кв.м. по кадастрална скица и РЗП 126,04 кв.м., от които
първи етаж 52,33 кв.м., втори етаж 73,71 кв.м. и веранда 14,25 кв.м.
Средствата, отпуснати от кредита, се разпределят и разходват както следва:
50 000 лева за покупка на имота и 40 000 лева за ремонт. Крайният срок за
издължаване на дълга по кредита е 10.11.2043 г.
Ищецът твърди, че поради неплащане на 7 /седем/ бр. погасителни вноски
по описания договор за кредит с общ размер 2 900.59 лева /две хиляди и
деветстотин лева и петдесет и девет стотинки/ и неиздължаването им в срок,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 13.10.2021 г. След тази дата
падежират останалите 2 /две/ месечни погасителни вноски с общ размер от
829.76 лева /осемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/,
както следва: изцяло с падеж 10.11.2021 г. в размер на 414.88 лева, изцяло с
падеж 10.12.2021 г. в размер на 414.88 лева, като предсрочната изискуемост е
произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на
05.01.2022 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на
поканата за доброволно изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника,
по повод на което заявление е образувано ч. гр. дело № 49/2022 година по
описа на Районен съд – Търговище. Съдът отхвърлил заявлението като указал
на заявителя да предяви настоящия осъдителен иск.
Предвид изложените обстоятелства, ищцовата банка моли съда да
постанови решение, с което да осъди Ш. А. М. да заплати исковите суми,
описани по-горе.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът чрез своя особен представител
адвокат Ю. К. е депозирал писмен отговор, в който се акцентира на следното:
Предявеният иск против ответника е допустим, но неоснователен.
Приложените към исковата молба писмени документи, не доказват, че ищецът
е обявил предсрочната изискуемост на кредита на ответника.На стр. 3 от
2
исковата молба, ищецът заявява, че при условията на т. 18 от ТР 4 от
18.06.2014г. по тълк. д. № 4/201 Зг. е уведомил кредитополучателя за
предсрочната изискуемост, но твърдението остава не доказано . Посоченото
тълкувателно решение изисква, както наличие на обстоятелства за предсрочна
изискуемост, така и обявяване на същата на кредитополучателя. Посочената
покана за доброволно изпълнение, която ЧСИ А.Загорова е следвало да връчи
на кредитополучателя, в действителност, не е била връчена, поради което
първоинстанционният съд правилно приема, че липсва обявяване на
предсрочна изискуемост, преди подаване на Заявлението от банката- ищец.
Поканата за доброволно изпълнение с изходящ номер ИД 25316-
2021/13.10.2021 г. е оформена като съобщена, но това не е така според
процесуалния представител на ответника.
Посочва се също, че кредитополучателят е имал застраховка и би следвало
ищецът да търси правата си по договора съобразно клаузите на
застрахователната полица. Отделно се твърди, че видно от Заявлението на
банката, Вх. Peг. № 317/13.01.2022 г. на страница 4-та е посочено, че към
датата на подписване на Договора за предоставяне на ипотечен кредит от
12.11.2014 г. не е имало приложими Общи Условия. Договорът изглежда
типов /бланков/, но категорично не е индивидуално съобразяван с
кредитополучателя като страна, с оглед издължаването му. Моли се за
отхвърляне на предявените обективно съединени искове като неоснователни
със законните последици.
По така постъпилия отговор е постъпила допълнителна искова молба, в
която се излага следното: В случай, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма
пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ
обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да
бъде и преписът от исковата молба. На следващо място се акцентира, че
кредитополучателят е запознат с условията на индивидуалния си договор за
кредит като на базата на информирано съгласие е взел решение относно
участието си като страна по този договор за кредит. Полагайки подписа си
под договора за кредит г-н М. е декларирал, че е запознат и приема условията
на този договор. По повод възражението за застраховане на кредита се
излагат факти и обстоятелства, че застрахователният договор е прекратен
поради неплащане на дължимите по него вноски, както и че той покрива
3
определени рискове, които не са налице в случая.
Постъпил е допълнителен отговор по допълнителната искова молба,
депозиран от особения представител на ответника адвокат К., в който се
отбелязва следното: Не споделя твърдението, че длъжникът бил уведомен за
предсрочната изискуемост и размера на задължението с връчването на препис
от исковата молба на адвоката -особен процесуален представител.
Спецификата на особеното представителство в хипотезата на отсъстващо
лице, при която адвокатът няма никакъв контакт с него, не може да се
приравнява на договорното представителство от адвокат, когато е налице
упълномощаване, предшествано от контакт между лицето и адвоката, при
който лицето поръчва защита. Приемане на твърдяната предсрочна
изискуемост с получаване от особения представител на исковата молба, с
която се иска плащане на задължение от отсъстващо представлявано лице, е
несъстоятелно.
Твърди се още по повод възражението за налична застраховка, че вместо
индивидуално подготвен и сключен договор, ищецът и застрахователят са
ползвали бланки на договори. Отново се посочва, че съдебната практика е
постоянна относно изискването за предявяване лично на предсрочната
изискуемост на кредита, или по друг договорен между страните начин. При
недоказване изпълнението на това изискване, искът се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Постъпила е молба
за даване на ход по делото и за постановяване на решение, с което исковите
претенции да бъдат изцяло уважени.
В съдебно заседание за ответника се явява назначеният му особен
представител адвокат Ю. К. от АК – Търговище, която моли за отхвърляне на
исковите претенции. Счита, че дори и процесната искова молба да съдържа
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото
исковата молба е връчена не на длъжника, а на особения му представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то извършеното връчване няма
материалноправен ефект и не е настъпила предсрочна изискуемост и след
подаване на исковата молба.
По допустимостта на така предявения иск съдът съобрази следното: Искът
е допустим и предявен в изпълнение на указанията на съда, след като
4
подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение за
парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК е било отхвърлено. Искът е
осъдителен и се претендират суми съобразно съдържанието на подаденото
заявление по чл. 417 от ГПК.
По фактите съдът съобрази следното:
Между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД от една страна и Ш. А.
М., с ЕГН********** като кредитополучател от друга, е сключен Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 12.11.2014 г., по който Банката е
предоставила на кредитополучателя Ш. А. М. банков кредит в размер на 90
000.00 лева /деветдесет хиляди лева/, като кредитът е изцяло усвоен. Кредитът
се отпуска за закупуване и ремонт на недвижим имот, представляващ
Поземлен имот е площ по кадастрална скица 336 кв.м., представляващ имот с
идентификатор 73626.89.453 (част от ПИ със стар идентификатор
73626.89.438), е начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи по
скица:73626.89.454, 73626.89.455, 73626.89.462, 73626.209.434, 73626.88.1,
ведно е двуетажна къща е идентификатор 73626.89.453.1, тип "В" със
застроена площ 52 кв.м. по кадастрална скица и РЗП 126,04 кв.м., от които
първи етаж 52,33 кв.м., втори етаж 73,71 кв.м. и веранда 14,25 кв.м.
Средствата, отпуснати от кредита, се разпределят и разходват както следва:
50 000 лева за покупка на имота и 40 000 лева за ремонт. Главницата по
кредита се олихвява е фиксиран лихвен процент в размер на 6 (шест)%
годишно през първите три години от усвояване на кредита. През останалия
период на действие на договора, главницата по кредита се олихвява е
променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен
процент /РЛП/ - пазарен индекс - 6 месечен Sofibor, за кредити в лева,
публикуван на сайта на Българската народна банка /БНБ/ и фиксирана
надбавка от 5.100 ( пет цяло и една десета ) пункта. Стойността на РЛП ще се
актуализира/променя/ на 6-месечен период два пъти в годината- на 1- ви март
и на 1-ви септември, независимо от стойността на изменението.
Преизчисляването ще се извършва съгласно стойността на 6-месечния
SOFIBOR, обявена на електронната страница на БНБ за дата седем работни
дни преди 1-ви март и 1-ви септември. Новият размер на лихвения процент
ще се прилага от първата падежна дата по кредита, следваща датата на
преизчисляване. След изтичане на тригодишния период от усвояване на
кредита, лихвеният процент се формира на база стойността на 6-месечния
5
SOFIBOR с актуалната към него момент стойност, обявена от БНБ и приета
от Банката към 1-ви март/респ. 1-ви септември за годината на преминаване
към плаващ лихвен процент. Олихвяването се извършва ежемесечно.
Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 10.11.2043 г.
Сумата по кредита е усвоена (постъпила) на 14.11.2014 г. в разплащателна
сметка с IBAN BG53 UBBS 8002 1025 0262 40, открита в банката и на която
ответникът е титуляр. Видно от счетоводното записване в Справката за
движенията по сметката основанието за превода е „Усвояване на кредит“, а
референтния номер на записването е „MG1431800002“. На същата дата със
счетоводно записване FT14318177100020 банката служебно е превела сумата
50 000.00 лв. на продавача на имота - „А.Г.“ ООД, а сумата 40 000.00 лв. е
била изтеглена в брой от каса на банката с еднократно пълномощно от Л.И.Я.
По кредита е налице неизпълнение, изразяващо се в неплащане на
задълженията по него от страна на кредитополучателя. За изясняване на факта
на неизпълнение по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която
дава следното заключение:
Вноските за погасяване на кредита са плащани в брой в каса на банката.
Направени са общо 39 броя вноски, а техният общ размер е 54 165.35 лв.
Банката е разпределила служебно получените суми по следния начин: - 24
329.81 лв. за погасяване на месечни вноски за главници; - 28 934.03 лв. за
погасяване на месечни вноски за договорна лихва; 236.25 лв. за погасяване на
начислени лихви за забава на плащанията; 434.26 лв. за погасяване на
месечни застрахователни премии, по сключени от ответника застраховки
„Живот“ и „Защита на дома и семейството“, ползващо лице по които е
Банката. 194.60 лв. са събрани служебно от банката за погасяване на
просрочени задължения на г-н М. по кредит, предоставен по кредитна карта
(6.30 лв. са събрани на 09.12.2014 г. от налични по сметката суми); 36.40 лв.
са събрани служебно от банката за банкови такси за обслужване на сметката
за кредита.
Кредитополучателя е преустановил плащанията по договор, считано от
падежна дата 10.04.2021 г. Последното плащане по договора е
направено на 24.03.2021 г., когато в сметката са внесени 428.67 лв.
Задълженията по кредита са били обслужвани през периода от 14.11.2014
г. до 24.03.2021 г. От падежиралите към 04.01.2022 г. 84 месечни вноски за
6
главница изцяло са били платени 76 месечни вноски, чиито общ размер е 24
329.81 лв. Не са били платени 9 месечни погасителни вноски за главница с
настъпил падеж, чиито общ размер е 1 143.60 лв. и предсрочно изискуемата
главница - 64 526.59 лв. Към 05.01.2022 г. дължимата главница по договора е
65 670.19 лв.
Дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2021 г. до
04.01.2022 г. е 2 824.24 лв. Дължимата мораторна лихва за периода от
10.04.2021 г. до 04.01.2022 г. е 47.10 лв. Пресметната е върху всяка от
просрочените месечни вноски за главница. Дължимата мораторна лихва за
просрочени месечни плащания за главници за периода от 10.04.2021 г. до
04.01.2022 г. е 47.10 лв. Дължимата мораторна лихва за забава на предсрочно
изискуема главница за периода от 05.01.2022 г. до 11.01.2022 г. е 127.70 лв.
Банката е начислила на кредитополучателя такси за обслужване на банковата
сметка в общ размер 36.40 лв. Сумите са удържани служебно, т.е. ответника
няма непогасени задължения за такси. Банката е начислила вземане от
ответника за платена на ЧСИ А.З. такса за връчване на покана в размер на
24.00 лв. Основанието е ТТРЗЧСИ. Сумата не е удържана от банковата сметка
на ответника.
От правна гледна точка съдът приема следното: Договорът за банков
кредит е двустранно задължаващ, възмезден, формален, консенсуален
договор, по силата на който банката кредитор предоставя на заемателя
кредитополучател договорена парична сума за определена цел, при
договорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне в сроковете, посочени в договора. Срещу
ползвания кредит кредитополучателят плаща възнаградителна лихва, която по
своето естество представлява възнаграждението, което длъжникът на пари
или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Кредиторът се задължава да
изпълни договорното си задължение да предостави договорената парична
сума на кредитополучателя, а кредитополучателят се задължава да върне
заема на месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния план, който е
неразделна част от договора. Анюитетните вноски включват съответната
разсрочена част от главницата и възнаградителната лихва. При допусната в
плащанията на главницата и лихвите забава над определени в договора дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Според закона
7
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Според
чл. 432, ал. 1 ТЗ в предвидените в договора случаи банката може да иска
предсрочно връщане на сумата по кредита.
В конкретния случай, ищцовата банка, позовавайки се на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, претендира осъждане на длъжника за
определени суми, конкретизирани в исковата молба.
Първият въпрос, на който съдът следва да даде отговор, е дали е настъпила
твърдяната от ищцовата банка предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Основното възражение на процесуалния представител на длъжника е, че
изявлението на банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не е
достигнало до длъжника. Счита, че дори и процесната искова молба да
съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
доколкото исковата молба е връчена не на длъжника, а на особения му
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то извършеното
връчване няма материалноправен ефект и не е настъпила предсрочна
изискуемост и след подаване на исковата молба.
В настоящия случай заповедният съд е отказал да уважи заявлението на
банката за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК именно поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
процесния кредит. Ето защо в исковата молба ищцовата банка изрично
заявява, че прави изявление, че уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост и размера на задължението му се извършва с връчване на препис
от настоящата искова молба.
Относно това дали връчването на исковата молба, каквато е настоящата, на
назначен от съда особен представител на длъжника поражда съответните
последици, налице е практика на ВКС в следната насока: Така в Решение №
86 от 27.10.2020 година на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение,
постановено по т.д. № 2118 по описа за 2019 г., се отбелязва следното:
„Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на
длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост /решение №139/05.11.2014 г. по т.д.
№ 57/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение №114/07.09.2016 г. по т.д. №362/2015 г.
8
на ВКС, II т.о. и др./. С решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на
ВКС, І т.о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми
по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Съдът излага мотиви, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.“
С оглед така изложеното, следва да се приеме, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, какъвто е
настоящият, когато в самата искова молба е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, връчването на особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, представлява надлежно уведомяване на
длъжника.
От доказателства по делото се установява, че цялата договорена сума от 90
000 лева е усвоена от кредитополучателя, като след извършените погашения в
общ размер от 54 165.35 лв. /последното на 24.03.2021 г./ към 05.01.2022 г.
дължимата главница по договора е 65 670.19 лв. С връчването на преписи от
исковата молба по делото на ответника волеизявлението на банката-кредитор
за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за
банков кредит е породило своето действие, поради което цялата дължима
главница е станала изискуема. С оглед изложеното искът с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ за присъждане на сумата 65
670.19 лева дължима главница по договора за кредит, е изцяло основателен.
Ищцовата банка претендира осъждане на ответника да заплати тази сума
считано от 12.01.2022 година – датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК.
Съдът обаче приема, с оглед обстоятелството, че предсрочната изискуемост е
настъпила в хода на настоящия процес, че главницата следва да бъде
присъдена считано от 04.05.2022 година – датата на депозиране на исковата
молба в съда.
9
По останалите искови претенции за договорна лихва в размер на 2 824.24
лева; сумата от 47.10 лева обезщетение за забава на просрочените плащания;
127.69 лева обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница;
сумата от 24 лева разноски за връчване на покана чрез ЧСИ; съдът съобрази
следното:
Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като
възнаграждение за ползвания финансов ресурс - чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Следователно претенцията на ищеца за заплащане на неплатената
възнаградителна лихва се основава на чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430,
ал. 2 ТЗ. Когато съдът приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем от
датата на получаване на исковата молба от ответника, какъвто е настоящият
случай, то до тази дата длъжникът дължи връщането както на остатъчната
част от главницата, така и от договорената възнаградителна лихва.
Дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2021 г. до
04.01.2022 г. е 2 824.24 лв. съгласно заключението на вещото лице. Така
предявената искова претенция следва да се уважи. В полза на банката следва
да се присъди и сумата от 47.10 лева обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода от 10.04.2021 г. до 04.01.2022 г., както и сумата от 24
лева разноски за връчване на уведомление от ЧСИ.
Претенцията за сумата от 127.69 лева обезщетение за забава на предсрочно
изискуема главница следва да се отхвърли доколкото предсрочната
изискуемост е настъпила в хода на настоящия процес, а не към 05.01.2022
година, както първоначално е твърдяла ищцовата банка.
По разноските: С оглед основателността на предявения срещу Ш. А. М.
иск, последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част на исковите претенции. Ищецът е
направил разноски както следва: 1373.86 лева за държавна такса; 2 500 лева за
възнаграждение за особен представител; 600 лева депозит за вещо лице и 450
лева юрисконсултско възнаграждение /чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ/ или общо 4 923.86 лева. При основателност
на исковата претенция в размер на 99.81%, ищецът има право да му бъдат
присъдени разноски в размер на 4,914.50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. А. М., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Х.Д.“ № 14
да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: ул.“В.“ №89Б, представлявано
от СВЕТЛА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР И
ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,
действащи чрез С. Х. - юрисконсулт, следните дължими суми по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 12.11.2014 г. : сумата от 65 670.19
/шестдесет и пет хиляди шестстотин и седемдесет лева и 19 ст./ лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва, считано от 04.05.2022 година до окончателно изплащане
на задължението; сумата от е 2 824.24 /две хиляди осемстотин двадесет и
четири лева и 24 ст./ лв., представляваща дължима договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 04.01.2022 г.; сумата от
47.10 лева, представляваща обезщетение за забава на просрочени плащания
за периода от 10.04.2021 г. до 04.01.2022 г.; сумата от 24 лева разноски за
връчване на уведомление от ЧСИ, на основание чл. 430 и сл. от ТЗ във връзка
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.
София, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: ул.“В.“ №89Б,
представлявано от СВЕТЛА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР И ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР, действащи чрез С. Х. – юрисконсулт, против Ш. А. М., ЕГН
**********, от гр. Търговище, ул. „Х.Д.“ № 14, иск за сумата от 127.69 лева,
представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница по
Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 12.11.2014 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ш. А. М., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Х.Д.“ № 14
да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: ул.“В.“ №89Б, представлявано
от СВЕТЛА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР И
ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,
действащи чрез С. Х. – юрисконсулт, направените по делото разноски в
размер на 4,914.50 /четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева и 57 ст./
11
съобразно уважената част на исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12